Клинична патология

Стандартни процедури за обработка на различни видове тъкани

1.1. Внимателно отделяне на материала от щипките и поставяне в 10%-ов буфериран формалин.

1.2. Водене по "бързата методика".

1.3. Късчетата се включват в един блок; правят се серийни срезове на 1 - 5 микрона. Монтират се максимален брой срезове върху едно стъкло.

1.4. Два от препаратите се оцветяват с хематоксилин-еозин. Според вида на материала и преценката на патолога се прилагат допълнителни методики за оцветяване върху резервните срезове.

- при ендоскопски материал препаратите се оцветяват с PAS и алциан;

- при чернодробна биопсия - van Gieson, PAS с контрола, орсеин;

- при бъбречна биопсия - PAS с метенамин, Мasson- trichrome, Fe реакция.

При ендоскопски отстранен полип задължително се прави срез през крачето на полипа за установяване на инвазия.

Ендоскопски отстранените полипи с размери над 3 мм се обработват по обичайната процедура.

Достоверността на диагнозата върху ендоскопски материал се увеличава при спазване на определени стандарти за броя и големината на късчетата - минимум две за ректални, оптимално шест-осем за стомашни гастробиопсии и оптимално осем късчета при язвена лезия на стомаха. При чернодробните биопсии трябва да има минимум три портални пространства, при бъбречните - минимум 6 гломерула.

Бърза методика за ендоскопски биопсии

1. Фиксация в загрят до 80°С фиксатор - 2 мин.

2. Ацетон 50°С - 2 мин.

3. Ксилол 60°С - 1 - 2 мин.

4. Парафин 70°С - 4 мин.

5. Включване.

6. Рязане.

Забележка. Всички р-ри са в термостат за загряване до необходимата температура, а престоят им за определените минути е на стайна температура. Само в парафин престоят е 4 мин в термостат.

2. Стандартна процедура за обработка на лимфни възли, слезка и тонзили

2.1. Всички хирургично отстранени лимфни възли, независимо дали има подозрение за лимфаденит, метастаза, нехочкинов лимфом или болест на Хочкин следва да се изпращат в биопсичната лаборатория нефиксирани в сух съд.

2.2. Слезките се фиксират в 10% неутрален формалин, след разрязване на капсулата.

2.3. Лимфните възли не трябва да престояват във фиксатор повече от 24 часа поради необходимостта от последващото имунохистохимично типизиране на лимфомите.

2.4. Желателно е всеки лимфен възел да се изследва цитологично чрез отпечатък или намазка от прясна срезна повърхност след попиване на среза върху филтърна хартия.

2.5. Подходящ фиксатор на лимфните възли освен 10% буфериран формалин е също разтворът на Буен - вж. гл. Фиксация.

2.6. Подходящи оцветителни методики за цитологични препарати са:

- за бърза диагноза - Diff- Quik, Hematocolor, "бърза" Giemsa;

- за трайна цитология - MGG.

2.7. Хистологични и хистохимични методики - по преценка.

2.8. Имунохистохимично изследване за типизиране на лимфомите.

3. Стандартна процедура при мускулна биопсия

3.1. Избор на мускул за биопсично изследване:

- решението се взема от екип: невролог, който назначава биопсията, хирург, който ще извърши ексцизията, и патолог;

- взема се адекватен на клиничните данни, вкл. ЕМГ и ензимната констелация, мускул, най-добре с умерено изразени промени; при силно изразени функционални промени се губи спецификата на патологичния процес, а при слабо изразени морфологичните изменения може да не са достатъчно информативни;

- материалът трябва да бъде от централната част на мускулното снопче, за да се избегнат залавните зони на сухожилията;

- избягват се зони на предишна биопсия, имплантация на електроди на ЕМГ-изследване, на предишни инжекции, на травми, тъй като тези процеси водят до артефакти.

3.2. Метод на избор е отворената мускулна биопсия.

3.3. Процедура преди фиксацията на мускулната тъкан.

Основната задача на тази процедура е да се предотврати ефектът на контракцията, получаването на т.нар. хиперконтракционни ивици на Нажот. Това се постига по два начина:

а) мускулът внимателно се опъва върху подложка или се залавя с клампи;

б) мускулът се оставя за релаксация за 30 мин., покрит с марля, потопена във физиологичен серум.

3.4. Тъканта, обработена по вариант "а", се разделя на две части. Първата част се фиксира в буфериран формалин, включва се в парафин, правят се напречни и надлъжни срези и се оцветява рутинно за светлинномикроскопско изследване. Втората част се фиксира в 4% глутаралдехид, включва се в смола, правят се полутънки срези, които се оцветяват с толуидиново синьо. Подходящите участъци се изследват с електронен микроскоп след съответна обработка.

3.5. Тъканта, обработена по вариант "б", който е за предпочитане, се разделя на три части. Първата част се обработва за светлинна микроскопия, както е описано в т. 3. Втората част се замразява бързо с течен азот и се правят замразени срези. Те могат да се използват за хистохимично, ензимохистохимично или имунохистохимично изследване. Третата част се замразява дълбоко и се съхранява при ­70°С в минусов хладилник за целите на биохимично или молекулярно-биологично изследване.

3.6. Най-подходящият панел от методики за изследване на мускулната биопсия включва:

- хемалаун-еозин;

- оцветяване за колагенни влакна - Ван Гизон;

- трихромно оцветяване - Гомори или Масон;

- ПАС реакция със и без диастаза;

- NADH-TR ase (никотинамиддинуклеотид-тетразолиева редуктаза);

- ATP-ase при рН = 4,3 и рН = 9,4.

4. Стандартно изследване на биопсии от костна тъкан

4.1. Процедури за взимане на материал.

А. Затворена биопсия - с троакар или ТАБ (тънкоиглена аспирационна биопсия).

Показания за ТАБ: Мекотъканни лезии или кисти на костите.

Приложение:

а) разграничаване на неоплазми от инфекциозни процеси;

б) труднодостъпни лезии, напр. гръбначен стълб;

в) метастатични тумори в костите;

г) солидни дребноклетъчни тумори, като миелом, лимфом, сарком на Юинг.

Б. Отворена биопсия:

а) инцизионна;

б) ексцизионна.

Изисквания при отворената биопсия:

- да включва граница на лезията с нормална тъкан;

- достатъчна по количество за прилагане на различни методики;

- да са номерирани и описани различните зони на лезията и периферните тъкани;

- да е очертано мястото на биопсията върху рентгеновата снимка.

4.2. Процедури за обработка на материала.

А. Фиксация.

Обикновено се използва 10%-ен формалин.

При цитологично изследване на ТАБ - 95%-ен алкохол.

За доказване на урати, гликоген,алкална фосфатаза - 80%-ен алкохол.

За електронномикроскопско изследване - 3,5% глутаралдехид и 1% осмиев четириокис.

Б. Декалцинация.

Фиксираните срези от костта, от която са отстранени меките тъкани, или от костния кюретаж се поставят в една от декалциниращите течности според изискванията.

Декалцинираща течност с азотна киселина - за рутинна обработка:

Формалин - 5 мл.

Азотна киселина, 7,5% (сп.т. 1,41) - 15 мл.

Дестилирана вода до 100 мл.

Декалцинацията се извършва на стайна температура за 24 - 48 ч.

Декалцинираща течност с мравчена киселина - прилага се при по-твърда тъкан:

Формалин - 5 мл.

Мравчена киселина 25% - 25 мл.

Дестилирана вода до 100 мл.

След декалцинация с киселини тъканта се неутрализира в 5% NaSO4 за около 2 часа и се промива в течаща вода за 1 час.

Декалцинираща течност с EDTA - за хистохимични изследвания:

EDTA (динатриева сол) - 250 г.

Дестилирана вода - 1750 мл.

Натриев хидроксид - 25 г.

С натриевия хидроксид разтворът се избистря и се неутрализира.

Фактори, ускоряващи декалцинацията, са:

- обилно количество декалцинираща течност;

- температура до 36 - 40°С;

- разклащане на тъканните срези;

- въздействие с ултразвук;

- предварително отстраняване на кортекса на костта. То не е допустимо при изследване на химиотерапевтично третирани остеогенен сарком и сарком на Юинг.

В. Включване.

Декалцинираната кост се включва в първи парафин за 3 часа и във втори парафин - за 1 час и 30 мин. Следва рутинната обработка за всички видове тъкани.

5. Стандартна биопсична процедура за трепанобиопсии

Преди фиксиране на материала се правят цитологични отпечатъци, които се оцветяват по Папенхайм.

5.1. Фиксация в буфериран формалин - 24 часа.

5.2. Декалцинация, без предварително промиване - 2 - 3 часа под контрол.

5.3. Промиване с вода - 30 минути.

5.4. 70-градусов спирт - 1 час.

5.5. 96-градусов спирт - 18 часа (до другия ден).

5.6. 96-градусов спирт - 4 часа.

5.7. Ацетон:

- при размер на материала до 1 см - 2 - 15 мин.;

- при размер на материала от 1 до 3 см - 2 по 20 мин.

5.8. Парафин - 18 часа (до другата сутрин) на 58 градуса в термостат;

5.9. Заливане с парафин. Материалът се ориентира, така че дългата му страна да е успоредна на ножа.

6. Процедура на хистохимичното изследване

6.1. Същност. Хистохимичното изследване цели да се определи тъканната и клетъчната локализация на определени химични съединения, чрез което се разкриват най-пълно фините структурно-функционални взаимоотношения в организма. С хистохимични методи в патологията се определят съдържанието и локализацията на химични вещества в клетките и извънклетъчните структури при различни патологични процеси в организма.

6.2. Област на приложение. Хистохимичните методи на изследване широко се прилагат в диагностичната практика на патолозите, тъй като допълват и задълбочават морфологичната информация, получена чрез рутинната хистология, и дават възможност да се свържат микроскопските образи с нарушенията в обменните процеси на клетките и извънклетъчните структури. Особено голямо е приложението им при диагностиката на туморни процеси, а също така и при диагностицирането на генетично обусловени болести, системните заболявания на съединителната тъкан и др.

6.3. Методичен принцип. Основните изисквания за правилното провеждане на хистохимичните методики са:

• максимално бързо вземане на материала;

• достатъчен по количество и размери материал;

• добра и правилна фиксация според целите на хистохимичното изследване.

Хистохимичните методики се основават на принципа на директното оцветяване в тъканите на търсените химични вещества (или групи от вещества), които проявяват афинитет към определени оцветители. Може да се осъществи и визуализация на образуваните при различни химични реакции неразтворими хромогени, натрупващи се в места, където са локализирани ензимите (при ензимохистохимичните методики).

Видове хистохимични методики

Доказване на гликоген:

1. Оцветяване с кармин по Бест.

2. ПАС реакция на Хочкинс и Мак Манус. Тъй като освен гликогенът се позитивират и други полизахариди, задължително се провежда контролна реакция с алфа-амилаза или диастаза, които хидролизират гликогена.

Доказване на гликозамингликани (ГАГ).

Реакциите се основават на използването на метахроматични оцветители: толуидиново синьо, алцианово синьо, азур А, метиленово синьо, генцианвиолет.

Доказване на гликопротеини: използва се предимно ПАС реакция. Доказване на липиди:

1. Неутрални липиди - Нилблау сулфат, Судан III и IV, Ойл ред, Осмиева киселина, метод на Марчи за миелинова дегенерация.

2. Сложни липиди - лецитин,сфингомиелин и др.: Луксол-фаст блу, Билшовски, Нилблау сулфат.

Доказване на нуклеинови киселини:

1. Метилгрюнпиронин - за доказване на РНК и ДНК.

2. Браше - за доказване на РНК.

3. Фьолген - за доказване на ДНК.

4. Акридин оранж-нуклеиновите киселини се доказват при луминисцентна микроскопия - ядрото флуоресцира зелено, а цитоплазмата и ядърцето - червено.

Методики за оцветяване на специфични клетъчни и извънклетъчни структури, пигменти:

за колаген - Ван Гизон, трихромно оцветяване, азан;

за еластични влакна - с орсеин;

за ретикулни влакна - Гомори;

за мускулни влакна - азан, трихромно оцветяване, РТАН;

за нервни влакна (аксони) - Бодиан;

за Нислова субстанция - Нисъл;

за глиални влакна - Холцер, РТАН;

за меланинов пигмент - Масон-Фонтана;

за хемосидерин - Перлс.

7. Имунохистохимично изследване

7.1. Същност. Имунната хистохимия е вариант на хистохимията, при който определени продукти в клетката или извънклетъчните структури (антигени) се визуализират микроскопски на базата на извършване на реакцията антиген/антитяло в тъканта.

7.2. Област на приложение. Имунната хистохимия се прилага в морфологичната практика предимно в областта на туморната диагностика, където тя решава няколко проблема:

• определяне хистогенезата на анапластичните тумори чрез прилагане на цитоскелетни, мембранни, ензимни и хормонални маркери;

• определяне степента на малигненост на туморите чрез маркерите за клетъчна пролиферация;

• типизиране и субтипизиране на лимфомите;

• определяне на туморната анаплазия чрез доказване на туморноспецифични, онкофетални и туморноасоциирани антигени;

• доказване на вирусни антигени.

7.3. Имуноензимна лабораторна техника

А. Имуноцитохимично изследване (процедура)

Извършва се върху цитологични препарати:

• Цитонамазката се фиксира в леден ацетон за 10 мин.;

• Промива се с буфериран химичен разтвор с рН 7,4;

• Прилага се процедурата за имунохистохимично изследване.

Б. Имуннохистохимично изследване

Прилага се при хистологични препарати.

1. Криостатни срези. Късчетата тъкан след двукратно промиване с БФР за 5 мин. се замразяват с течен азот или въглероден двуокис. От материала се получават криостатни срези с дебелина 5 микрона. Срезите се фиксират в леден ацетон и се промиват с БФР за 10 мин.

2. Парафинови срези. Късчетата тъканен материал се фиксират в разтвора на Буен или неутрален формалин и се включват в лесно топим парафин. Правят се срези с дебелина 5 микрона и се монтират върху предметни стъкла посредством тъканен адхезив. След депарафиниране с ксилол и алкохол се промиват с буфериран фосфатен разтвор. Следва имуннохистохимичното изследване.

3. Лабораторната технология на изследването протича в три етапа:

I етап - инкубация с основните стандартизирани антитела 24 часа при стайна температура;

II етап - свързващите кози и овчи антизаешки или антимиши имуноглобулини, както и съответните ПАП, РАР или АВС комплекси се прилагат за 20 мин.;

III етап - оцветяване с АЕС в ацетатет буфер при рН 5,2 в присъствие на 1% водороден прекис (Н2О2) за 40 мин. или с диаминобензидин за 10 мин. при същите условия.

Забележка. Винаги се работи с негативна контрола, която се води по същата процедура, но вместо първично антитяло се накапва негативна контрола от набора.

8. Електронномикроскопско изследване

8.1. Същност. Методът е основан на високата разширителна способност на електронния микроскоп, който дава възможност да се наблюдават фините ултраструктурни промени в клетъчните ядра и в органелите, както и в извънклетъчните структури.

8.2. Методичен принцип. Методиката се основава на избирателното пропиване на клетъчните структури с тежки метали (осмий, олово, уран), което дава различно отразяване на електронния сноп от катода на микроскопа. Поради различната си плътност образите на органелите показват различен интензитет на импрегнация с тежки метали и позволяват да се отчетат фините промени в тяхната структурна организация.

8.3. Област на приложение. Най-широко приложение електронномикроскопското изследване като метод в клиничната патология намира при диагностицирането на нискодиференцираните тумори. Високите увеличения на микроскопа позволяват да се установят субклетъчни структури и белези на диференциация, с помощта на които се определя хистогенезата на туморите. Методът намира приложение при изследване и диагностициране на редица дегенеративни и възпалителни заболявания на мускулната тъкан, на нервната система, на съединителната тъкан, на кожата. С помощта му се решават не само диагностични проблеми, но се изяснява и морфогенезата на изследваните патологични процеси.

Методика на електронномикроскопско изследване

1. Тъканта се нарязва с остър нож (бръснарско ножче) на малки късчета с размери 0,5 мм.

2. Късчетата се фиксират в буфериран 1,5 до 4% глутаралдехид за около 3 ч. при температура 4°С.

3. Промиват се с какодилатен буфер за 3 - 4 часа.

4. Следва постфиксация с 1 или 2% осмиев четириокис за 1 ч. при температура 4°С.

5. Обезводняване с възходяща алкохолна концентрация:

50% алкохол - 3 пъти по 5 мин.;

70% алкохол - могат да престоят 1 нощ в хладилник;

96% алкохол - 15 мин. стайна температура;

абсолютен алкохол I - 45 мин.;

абсолютен алкохол II - 15 мин.;

абсолютен алкохол III - 15 мин.

6. Пропиване със смола:

пропилен оксид I - 20 мин.;

пропилен оксид II - 10 мин.

смес от пропилен оксид и дуркопан I (1:1) - 30 мин., стайна температура;

дуркопан I - 1 час при 56°С в термостат. След 1 - 2-часов престой на стайна температура се поставя в хладилник до другия ден.

7. Включване в капсули:

материалът се изважда от термостата и се поставя върху филтърна хартия;

капсулите с предварително поставен номер се пълнят с дуркопан II, приготвен същия ден; материалът се поставя в капсулата с желаната ориентация;

капсулите се оставят да полимеризират за 48 часа при 56°С в термостат.

8. Рязане на ултрамикротом - извършва се след втвърдяване на смолата; срезите са с дебелина 55 до 75 нанометра.

9. Срезите се монтират върху медни мрежички, контрастират се с уранил ацетат и разтвор на Рейнолдс, промиват се с натриева основа и се обезводняват.
Раздел VIII

Стандарт за извършване на патологоанатомични аутопсии

1.1. Целта е да се изясни същността на патоморфологичните процеси, които са в основата на болестта, причинила смъртта на болния, и да се формулира патологоанатомична диагноза.

1.2. Задачите на аутопсията са:

да състави точен и подробен аутопсионен протокол за макроскопското и хистологичното изследване на починалия;

да оформи патологоанатомичната диагноза;

да документира неразпознатите от клиниката заболявания;

да съпостави патологоанатомичната с клиничната диагноза;

да информира лекуващите лекари, осигурителната система, близките и обществените и съдебните органи при необходимост.

2. Подготовка за извършване на аутопсия

2.1. Трупът на починалия се пренася в секционната зала на ОКП най-рано 2 часа след настъпване на биологичната смърт.

2.2. Трупът се съпровожда с история на заболяването, съдържаща пълната документация, вкл. и медицинското свидетелство за смърт, епикриза,подписани от лекуващия лекар и началник-отделение, както и идентификационна бележка, здраво прикрепена към трупа.

2.3. Преди започване на аутопсията патологът се запознава основно с цялостната медицинска документация, за да се ориентира правилно в конкретните задачи на аутопсията.

3. Извършване на аутопсия

3.1. Патологоанатомичната аутопсия се извършва от лекар - специалист по патология, или от специализиращ патолог под ръководството на специалист.

3.2. (доп. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Аутопсията включва няколко последователни етапа:

Оглед на трупа. Извършва се в присъствие на клиницисти. Започва с установяване на белезите на биологичната смърт. Преценяват се възрастта, хабитусът, деформациите на костната система, промените по кожата, цикатриксите от операции или наранявания, свежите оперативни разрези, следите от ресусцитация и други лечебни манипулации - венозен източник, поставяне на дренове, клапи.

Вътрешен оглед. След разрязване на кожата и меките тъкани по срединната линия се преценяват анатомичното съотношение на вътрешните органи, наличието на изливи в телесните кухини, извършва се описание на медиастинум, на коремната кухина с ляв и десен латерален канал, на перитонеум, мезентериум, бурза оменталис, ретроперитонеално пространство, пелвеоперитонеум и др. Вътрешните органи се отделят и се сецират съобразно описаната техника в Практическото ръководство по патология. Описва се тяхната форма, големина (в размери), консистенция, еластичност и макроскопска структура. Теглото им се измерва. Макроскопските изменения се вписват в протокола по време на аутопсията.

При оперирани болни се обръща внимание на локалния статус според извършената операция:

а) съответства ли аутопсионната находка на оперативния протокол;

б) описание на анастомозите и резекционните линии;

в) има ли изпускане на шевове;

г) усложнения, установени в оперативното поле;

д) усложнения в органи близки до оперативното поле; при констатирани усложнения, напр. перитонит, се описват точно неговата локализация (ограничен или дифузен), видът и тежестта на възпалителния процес (описание на ексудата, адхезии и др.).

Редактиране на макроскопската патологоанатомична диагноза. Извършва се въз основа на данните от макроскопското изследване, като се спазват изискванията на окончателната диагноза. Тази диагноза е предварителна, но тъй като се вписва в съобщението за смърт, което се използва от общинските власти за демографски показатели, тя трябва да бъде точна, макар и непълна без хистологично изследване. При затруднения за установяване на основното заболяване и причината за смъртта по макроскопски данни е желателно да се извърши гефрирно изследване на некропсичен материал. Цитологично изследване на костен мозък и лимфни възли се провежда при съмнение за кръвно заболяване.

Възстановяване на трупа: извършва се връщане на изследваните вътрешни органи, затваряне и тоалет на трупа. В университетските болници се разрешава вътрешните органи да бъдат оставяни за научномедицински, учебни и преподавателски цели при условията и по реда на чл. 4 от Наредба № 16 от 2004 г. за условията и реда за даване на съгласието на някой от близките за вземане на органи, тъкани и клетки от човешки труп (ДВ, бр. 44 от 2004 г.).

4. Хистологично изследване на некропсични материали. При патологоанатомичните аутопсии задължително се пуска материал за хистологично изследване. Късчетата тъкан се вземат от зони, в които се констатират ясни или съмнителни патологични процеси. Фиксират се в 10%-ен неутрален формалин и се обработват според изискванията на хистологичната техника до хистологични препарати. Хистологичното изследване уточнява, детайлизира и понякога коригира предварителната макроскопска диагноза. Освен това то обективизира и задържа за дълго време информацията, получена при аутопсията, с което служи и като обект за ревизия с медицински, научни или съдебномедицински цели.

5. Редактиране на окончателната патологоанатомична диагноза. Патологоанатомичната диагноза е синтез от данните на макроскопското и хистологичното изследване, които обединяват всички установени патологични отклонения в нозологични единици или в синдроми.Тя включва следните елементи:

Основно заболяване. Това е диагностицираното патологоанатомично заболяване, което обяснява съществената част от клиничните прояви и води непосредствено или чрез усложненията си до летален изход. Основното заболяване не се определя в зависимост от болестта, за която е постъпил болният на лечение, и не е задължително да съвпада с нея.

Усложнение (усложнения) на основното заболяване - процес (процеси), свързан с основното заболяване, който утежнява значително протичането му.

Непосредствена причина за смъртта - усложнението, което причинява самостоятелно или в комбинация с други усложнения смъртния изход.

Съпътстващо (съпътстващи) заболяване - което предшества или възниква едновременно с основното, но няма патогенетична връзка с него.

Фоново заболяване - което създава предпоставки и има патогенетична връзка с основното заболяване - напр. хипертоничната болест е фоново заболяване на масивния мозъчен кръвоизлив.

Конкуриращо заболяване - което самостоятелно или чрез усложненията, предизвикани от него, може да причини летален изход, независимо от основното заболяване, напр. карцином на бронха с метастази, установен при инкарцерирана херния с перитонит.

При съставяне на патологоанатомична диагноза се използват приетите от СЗО и МКБ-10 нозологични единици.

6. Написване на клинико-анатомична епикриза. В епикризата се анализират съществените клинични и аутопсионни факти, които позволяват изясняването на етиологията, патогенезата, морфогенезата и причината за смъртта на починалия. В епикризата задължително се извършва съпоставяне на клиничната с патологоанатомичната диагноза. Случаите на несъвпадение са критерии за качеството на клинично-диагностичната и лечебната дейност в болничното заведение и обект на клинико-анатомични срещи.

7. Документация на аутопсията

7.1. При всяка аутопсия обдуцентът съставя аутопсионен протокол.

7.2. Протоколът е основен документ за извършена патологоанатомична работа. Той се използва за провеждане на клиникоанатомични конференции, за отчет на дейността на болницата, за научно изследване или като източник за съдебномедицинска експертиза.

7.3. Всички данни от аутопсионното изследване се нанасят в стандартен аутопсионен протокол, одобрен от МЗ (приложение № 4), който съдържа:

• паспортна част;

• клинична диагноза и клинични сведения;

• макроскопска описателна част;

• хистологично изследване;

• патологоанатомична диагноза;

• патологоанатомична епикриза.

7.4. В протоколите се вписват резултатите от другите изследвания, извършени при аутопсията (микробиологични, химични, вирусологични).

7.5. Аутопсионните протоколи задължително се заверяват от началник-отделение, който има призната специалност.

7.6. Протоколите са на разположение на лекарите в болничното заведение, а при поискване и спазване на съответен ред - на близките на починалите, други лечебни и обществени заведения.

8. Допълнителни изисквания и разпоредби при извършване на аутопсия

8.1. Ако по време на аутопсията се открият указания и изменения, изискващи съдебномедицинска експертиза, патологът спира аутопсията и търси съдействие от съдебномедицински експерт.

8.2. Починалите с инфекциозно заболяване или съмнение за такова се аутопсират в отделна зала.Ако няма специална зала, след аутопсията се извършва задължителна дезинфекция.

8.3. При епидемични или спорадични случаи на починали от особено опасни инфекции аутопсиите се извършват от патолог, посочен от националния (републиканския) консултант по обща и клинична патология.

8.4. (изм. - ДВ, бр. 34 от 2007 г.) Приемането на починали в патологоанатомичните отделения и предаването им на близките се извършва съгласно наредба, издадена от изпълнителния директор на съответното болнично заведение и съобразена с чл. 98 от Закона за здравето (ДВ, бр. 70 от 2004 г.).

8.5. Обдуцентът издава документ за кремация на починалия по искане на близките.