Клъстерите в селското стопанство – възможности за постигане на конкурентно предимство
Значение на агробизнеса в икономиката на България
Изтегляне 0.57 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
3.06.T.Atanassova, 2. МАТ 3-4 ГР., примерна структура на диагностична разработка
| Значение на агробизнеса в икономиката на България За България развитието на агробизнеса има важно значение. Реализираната в селско и горско стопанство брутна добавена стойност нараства с 32,28% за периода 2010-2017 година, при общо за икономиката 35,13%. В износа на страната ни аграрният сектор е с положително търговско салдо за целия период от 2010 до 2017 година, докато общо за икономиката търговското салдо е отрицателно за целия период. Това определя земеделието като отрасъл с възможности за създаване на конкурентен бизнес потенциал. Нарастването на относителния дял на аграрния стокообмен предполага по-големи възможности за реализация на българските селскостопански продукти. В същото време аграрният сектор е изправен пред редица предизвикателства, свързани с големи промени в икономическа среда. Съвременният земеделски производител е в центъра на сложна система от взаимовръзки между участниците във веригата доставчик-производител- преработвател-потребител. За развитието на модерно земеделие не е достатъчно доброто управление на отделната производствена единица. Постигането на добри икономически резултати в агробизнеса е в пряка зависимост от степента на предприемачески и управленски капацитет, който включва умения за стратегическо планиране и въвеждане на иновации, създаване на конкурентни продукти, разширяване на пазарите. Решаването на проблема с подчертаното изоставане в икономическото и социално развитие на селските региони изисква сериозно преосмисляне на структурата на селското стопанство. В България се отглеждат преимуществено зърнени и технически култури, като често се пренебрегва производството на плодове и зеленчуци, които са с висока добавена стойност. По данни на НСИ за първото полугодие на 2018 година стойността на изнесените селскостопански продукти нараства с 13,5% на годишна база, като най- голям принос за това има ръста в експорта на житни растения – 49% при пшеницата, а при царевицата над два пъти. Водещи групи в структурата на износа са житните и маслодайни растения, мазнини от растителен или животински произход, птиче месо, тютюн и т.н. Ръстът на износа продължава да поддържа положителното търговско салдо в търговията с агропродукти, но основен проблем е, че това са продукти с ниска добавена стойност. Създадената от отраслите на националната икономика брутна добавена стойност (БДС) през четвъртото тримесечие на 2018 г. възлиза на 25 785 млн. лв. по текущи цени. През четвъртото тримесечие на 2018 г. спрямо същото тримесечие на предходната година относителният дял на аграрния сектор в добавената стойност на икономиката се понижава с 0.2 процентни пункта до 3.0%. Индустриалният сектор намалява относителния си дял в добавената стойност на икономиката с 2.6 процентни пункта до 23.5%. Относителният дял на добавената стойност, реализирана от дейностите в сферата на услугите, нараства до 73.5% при 70.7% през съответния период на предходната година. Българските земеделски производители не създават условия за развитие на конкурентоспособността си и губят пазарни позиции както на вътрешния, така и на външни пазари. Известен факт е, че в страната ни от години се внася по-евтина селскостопанска продукция от съседни страни – основно Турция и Македония. Българските производители не са конкурентни и на европейския пазар поради висока себестойност на произвежданите продукти, както и поради ниското им качество. Освен това, българските производители не са в състояние да осигуряват доставки на големи количества еднородна продукция за преработващата промишленост и пазара на конкурентни цени. Природо-климатичните условия в България са подходящи за отглеждане на широка гама от плодове и зеленчуци (които са с висока добавена стойност), но нашият пазар е буквално залят от вносни такива, които се доставят на много по- ниска цена, в сравнение с предлаганата от българските производители. Освен това, болшинството от българските земеделски производители не притежават знания и умения в областта на маркетинга, които биха им помогнали да правят ефективни пазарни проучвания за ефективна реализация на продукцията си. Друг проблем в българския агробизнес е неправилното структуриране на производството. Една печеливша ниша днес е биоземеделието. Все повече потребители проявяват интерес към екологично чистите плодове и зеленчуци, но твърде малко са българските производители, предлагащи биопродукти. По данни от Аграрен доклад на Министерство на земеделието, през 2017г. намаляват значително площите, предназначени за биологично производство (от 160635 ха през 2016г. на 136629 ха през 2017г.), както и сертифицираните екологично чисти райони, от които се събират диворастящи култури – гъби, билки и горски плодове – от 307995 ха на 272812 ха. Изтегляне 0.57 Mb. Сподели с приятели:
|