Клъстерите в селското стопанство – възможности за постигане на конкурентно предимство
Клъстери – основни теоретични аспекти
Изтегляне 0.57 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
3.06.T.Atanassova, 2. МАТ 3-4 ГР., примерна структура на диагностична разработка
| Клъстери – основни теоретични аспекти Използването на термина „клъстер” в сферата на икономиката датира от 70-те години на миналия век, когато редица чуждестранни икономисти го дефинират като група предприятия в икономическото пространство или като описание на процесите, свързани с концентрация на производството. В последното десетилетие на ХХ век понятието „клъстер” се използва в различни отрасли на икономиката – туризъм, строителство, винопроизводство и т.н., както и по отношение на организациите. От края на ХХ се регистрира значителна активност по отношение на клъстерите като инструмент с позитивно влияние върху регионалното развитие. Съвременните разбирания за клъстера се основават на идеите на Алфред Маршал, който още през 1890 г. е дефинирал клъстера като „концентрация на специализираните индустрии в определени локации”. Теорията за клъстерите продължава своето развитие през 90-те години на ХХ век, когато благодарение на разработките на М. Портър, тя постепенно се превръща в база за създаване на нов подход за икономическо развитие. Широка известност придобива дефиницията на Портър за клъстер като „географски свързана концентрация от сходни, взаимосвързани или допълващи се фирми с активни комуникационни канали за бизнес и диалог, ползващи обща специализирана инфраструктура, пазари на труд и услуги, споделящи еднакви възможности за развитие и заплахи” (Porter, M. 2000). Европейската клъстерна обсерватория определя клъстера като „..регионална концентрация на икономически дейности и представените в тях индустрии, които са свързани чрез множество междусекторни връзки, (наричани още „свързана диверсификация”). В него се включват различни по вид компании, а именно доставчици, производители на крайни продукти и услуги, както и други участници в областта на иновациите, като изследователски и образователни институции, специализирани правителствени агенции, финансови участници и много други организации” (Кирова, А., 2018) България изграждането на регионални клъстери все още се приема като нова форма на териториална организация на икономиката, териториална концентрация на продуктово свързани фирми, покриващи производствения цикъл от научните изследвания до крайната реализация. Тези фирми са свързани в мрежи, поддържани активно от местната власт, развиват култура на партньорство и осигуряват възможности за трансфер на знания и иновации. По този начин те достигат високи нива на конкурентоспособност. Изтегляне 0.57 Mb. Сподели с приятели:
|