192
Млад мъж със сериозно изражение, облечен с елегантен шлифер, панталони в камуф- лажен десен и високи обувки, излезе от един от празните сервизни хангари и покани милиардера и учениците му да го последват до хеликоптерната площадка. В средата чакаше зелен военен хеликоптер с внушително въртящи се ротори. Пилотът беше в ка- бината и
се занимаваше с уредите, копчетата и тъй нататък.
Младият мъж грижливо провери дали тримата клиенти са правилно разположени в хеликоптера за безопасно и равномерно разпределяне на теглото и после постави на главата на милиардера слушалки с микрофон.
– Добро утро – поздрави ентусиазирано милиардерът пилота, когато роторите се за- въртяха по-бързо. Лицето на пилота не се виждаше зад шлемофона, авиаторските слън- чеви очила и протектора за лицето. И той не каза нито дума.
– Не е много приятелски настроен – измърмори милиардерът, като едновременно беше нервен и приятно развълнуван от предстоящото преживяване, което се случва вед- нъж в живота.
Хеликоптерът започна да се издига, отначало бавно и после бързо набра скорост.
– Пътуването ще трае пет минути. Днес ветровете и вълнението са особено силни – каза само пилотът. И дори това прозвуча неучтиво.
Милиардерът, художникът и предприемачката запазиха мълчание. Всички гледаха към остров Робън, който с приближаването им изглеждаше по-голям – и дори по-бру- тален.
Хеликоптерът се приземи на площадка, заобиколена от ниски дървета, и при кацането седем дребни южноафрикански газели се отдалечиха с елегантни подскоци. Да, седем газели! В същото време започна да вали. И
друга двойна дъга, също като тази, която бяха видели при плуването с делфините на Мавриций, се появи от единия до другия край на хоризонта, който се сливаше с Атлантическия океан.
– Всичко е много специално – отбеляза художникът, ръка за ръка със съпругата си.
– Определено навлязохме в магията – отговори милиардерът с почтителен тон, в който пролича огромна благодарност за възможността да види остров Робън и същев- ременно прозвуча тъжно заради всички, чийто ценен живот е бил разбит на това място.
Пилотът остана в кабината, като натискаше разни копчета и изключваше двигателя, а тримата пътници излязоха на асфалтовата площадка и тихо оглеждаха сцената. Сякаш отникъде се появи стар пикап с надпис KSA и
бързо се приближи към тях, като вдигна огромни облаци прах след себе си.
– Не е разрешено да сте тук – извика шофьорът, очевидно охранител, със силен юж- ноафрикански акцент, когато стигна до хеликоптера. Той остана в колата си.
– Поради лошото време остров Робън е затворен за посетители – извика високо той. –
Фериботите не пътуват. Забранено е влизането на плавателни съдове в пристанището и кацането на хеликоптери. Трябвало е да ви го кажат!
Трябва да напуснете! – подчерта охранителят и после попита: – Кои сте вие?
Охранителят през цялото време се държеше професионално, но беше видимо изнена- дан. И очевидно леко изнервен, като може би си помисли, че пристигналите с хеликоп- тера планират някакъв вид нападение. Или може би, че неочакваните посетители имат някакви престъпни намерения.
– Всичко е наред – каза пилотът и думите му прозвучаха необикновено твърдо и уве- рено. Сега беше излязъл от хеликоптера и тръгна бавно към мъжа в пикапа, като първо оправи ризата си, а после шлемофона, който не беше свалил. Пилотът не беше млад.
Личеше си по походката.
193
– Това е специален ден за тях – каза пилотът на още по-висок глас. – Тези хора идват отдалече, за да видят затворническата килия, където е лежал Нелсън Мандела. Дошли са да видят варовиковата мина, където бил принуден да копае камъни повече от десет години под изгарящите слънчеви лъчи, чиито отражения в скалите са толкова силни, че завинаги увреждат зрението му. Искат да видят двора, където правел упражнения и хвърлял тенис топки с тайни съобщения на другите политически затворници от съсед- ния блок на затвора. Те трябва да отидат до мястото, където бил
тайно заровен ръкопи- сът на Дългият път към свободата, автобиографията на Нелсън Мандела, върху който той е прекарал толкова много часове. Те трябва да изживеят – поне малка част – от страданията, които мистър Мандела понесъл през осемнайсетте години, прекарани тук.
И трябва да научат как той, малтретиран толкова жестоко и след като са ограбили най- добрите години от живота му, когато излязъл на свобода, простил на всички онези, ко- ито се държали толкова ужасно с него.
Пилотът спря пред пикапа.
– Тези хора искат да бъдат истински герои. В професионалния и в личния си живот.
Те искат да бъдат
лидери по своята продуктивност, да изявят докрай съвършенството си и може би дори да проправят път, за да помогнат на хората да станат подобри. На- шият свят никога не се е нуждаел повече от истински герои, отколкото днес. И както винаги казвам в своите лекции:
Защо да чакате други герои, когато имате в себе си Сподели с приятели: