Клуб "5 сутринта"


Глава 17. Членовете на клуб„5 сутринта“ се превръщат в ге-



Pdf просмотр
страница75/82
Дата19.03.2023
Размер2.29 Mb.
#116952
1   ...   71   72   73   74   75   76   77   78   ...   82
Клуб \'5 сутринта\' - Робин Шарма - 4eti.me
Глава 17.
Членовете на клуб„5 сутринта“ се превръщат в ге-
рои на собствения си живот
„Живей като герой. На това ни учат класиците. Бъди глав-
ното действащо лице. Иначе за какво е животът?“
— Дж. М. Кутси
Площадката за хеликоптери в Кейп Таун в Южна Африка е на крайбрежната улица
„Виктория и Албърт“, място, където туристите могат да се повозят на гигантското ви- енско колело Кейп Уил, екипажите на яхтите да попълнят запасите си за подклажданите от адреналина и смелостта океански регати, където можете да наемете рибарска лодка или да пиете силно утринно кафе.
Лъчезарната брюнетка с очила на библиотекарка накара милиардера, предприе- мачката и художника да подпишат декларациите за освобождаване от отговорност.
После тя отбеляза нещо в своя документ и изнесе на тримата си ВИП клиенти инструк- тажа за безопасност, който беше задължителен, преди хеликоптерът да ги откара до ос- тров Робън.
Както знаете, остров Робън – голо, не особено голямо, заобиколено от акули, зловещо изглеждащо парче суша-е мястото, където Нелсън Мандела е лежал в една изключи- телно малка затворническа килия в продължение на осемнайсет от общо двайсет и се- демте години, които е прекарал в затвора. През живота си този голям световен герой бил подложен на нападки и измъчван по всякакви начини. Но той отвръщал на злото с маслинови клонки, защото виждал доброто в хората, пратили го в затвора, и пазел на- деждата си за демократична страна, където всички хора ще са равни. Говорейки за Ма- хатма Ганди, Айнщайн отбелязва: „Бъдещите поколения трудно ще повярват, че такъв човек от плът и кръв е живял на тази земя“. Същото може да се каже и за мистър Ман- дела.
– За нас е абсолютно удоволствие да ви предложим това кратко пътуване до острова – каза любезно жената. Южноафриканците са забележително учтиви и внимателни хора.
Милиардерът носеше черна бейзболна шапка с надпис, бродиран отпред „Да си лидер значи да си полезен“.
– Ще трябва да свалите шапката, след като излезете на площадката, млади човече – каза му жената и в очите ѝ се появиха златисти отблясъци.
Милиардерът се усмихна широко.
– Струва ми се, че ме харесва – прошепна той на спътниците си, а после добави сдър- жано: – Днес е последният ден, който ще прекараме заедно.
Когато инструктажът свърши, милиардерът, предприемачката и художникът бяха от- ведени до павирана площадка, където имаше две стари маси за пикник. Беше слънчево, но имаше силен вятър. Милиардерът свали шапката си.
„Изпитвам леко вълнение – помисли си милиардерът. – Никога не съм ходил на ост- ров Робън. Чел съм много за това, което се е случвало там, по време на нечовечната и жестока система на апартейда, когато към хората са се отнасяли според цвета на кожата им, без да зачитат достойнствата на характера им – и качеството на сърцата им“.


192
Млад мъж със сериозно изражение, облечен с елегантен шлифер, панталони в камуф- лажен десен и високи обувки, излезе от един от празните сервизни хангари и покани милиардера и учениците му да го последват до хеликоптерната площадка. В средата чакаше зелен военен хеликоптер с внушително въртящи се ротори. Пилотът беше в ка- бината и се занимаваше с уредите, копчетата и тъй нататък.
Младият мъж грижливо провери дали тримата клиенти са правилно разположени в хеликоптера за безопасно и равномерно разпределяне на теглото и после постави на главата на милиардера слушалки с микрофон.
– Добро утро – поздрави ентусиазирано милиардерът пилота, когато роторите се за- въртяха по-бързо. Лицето на пилота не се виждаше зад шлемофона, авиаторските слън- чеви очила и протектора за лицето. И той не каза нито дума.
– Не е много приятелски настроен – измърмори милиардерът, като едновременно беше нервен и приятно развълнуван от предстоящото преживяване, което се случва вед- нъж в живота.
Хеликоптерът започна да се издига, отначало бавно и после бързо набра скорост.
– Пътуването ще трае пет минути. Днес ветровете и вълнението са особено силни – каза само пилотът. И дори това прозвуча неучтиво.
Милиардерът, художникът и предприемачката запазиха мълчание. Всички гледаха към остров Робън, който с приближаването им изглеждаше по-голям – и дори по-бру- тален.
Хеликоптерът се приземи на площадка, заобиколена от ниски дървета, и при кацането седем дребни южноафрикански газели се отдалечиха с елегантни подскоци. Да, седем газели! В същото време започна да вали. И друга двойна дъга, също като тази, която бяха видели при плуването с делфините на Мавриций, се появи от единия до другия край на хоризонта, който се сливаше с Атлантическия океан.
– Всичко е много специално – отбеляза художникът, ръка за ръка със съпругата си.
– Определено навлязохме в магията – отговори милиардерът с почтителен тон, в който пролича огромна благодарност за възможността да види остров Робън и същев- ременно прозвуча тъжно заради всички, чийто ценен живот е бил разбит на това място.
Пилотът остана в кабината, като натискаше разни копчета и изключваше двигателя, а тримата пътници излязоха на асфалтовата площадка и тихо оглеждаха сцената. Сякаш отникъде се появи стар пикап с надпис KSA и бързо се приближи към тях, като вдигна огромни облаци прах след себе си.
– Не е разрешено да сте тук – извика шофьорът, очевидно охранител, със силен юж- ноафрикански акцент, когато стигна до хеликоптера. Той остана в колата си.
– Поради лошото време остров Робън е затворен за посетители – извика високо той. –
Фериботите не пътуват. Забранено е влизането на плавателни съдове в пристанището и кацането на хеликоптери. Трябвало е да ви го кажат! Трябва да напуснете! – подчерта охранителят и после попита: – Кои сте вие?
Охранителят през цялото време се държеше професионално, но беше видимо изнена- дан. И очевидно леко изнервен, като може би си помисли, че пристигналите с хеликоп- тера планират някакъв вид нападение. Или може би, че неочакваните посетители имат някакви престъпни намерения.
– Всичко е наред – каза пилотът и думите му прозвучаха необикновено твърдо и уве- рено. Сега беше излязъл от хеликоптера и тръгна бавно към мъжа в пикапа, като първо оправи ризата си, а после шлемофона, който не беше свалил. Пилотът не беше млад.
Личеше си по походката.


193
– Това е специален ден за тях – каза пилотът на още по-висок глас. – Тези хора идват отдалече, за да видят затворническата килия, където е лежал Нелсън Мандела. Дошли са да видят варовиковата мина, където бил принуден да копае камъни повече от десет години под изгарящите слънчеви лъчи, чиито отражения в скалите са толкова силни, че завинаги увреждат зрението му. Искат да видят двора, където правел упражнения и хвърлял тенис топки с тайни съобщения на другите политически затворници от съсед- ния блок на затвора. Те трябва да отидат до мястото, където бил тайно заровен ръкопи- сът на Дългият път към свободата, автобиографията на Нелсън Мандела, върху който той е прекарал толкова много часове. Те трябва да изживеят – поне малка част – от страданията, които мистър Мандела понесъл през осемнайсетте години, прекарани тук.
И трябва да научат как той, малтретиран толкова жестоко и след като са ограбили най- добрите години от живота му, когато излязъл на свобода, простил на всички онези, ко- ито се държали толкова ужасно с него.
Пилотът спря пред пикапа.
– Тези хора искат да бъдат истински герои. В професионалния и в личния си живот.
Те искат да бъдат лидери по своята продуктивност, да изявят докрай съвършенството си и може би дори да проправят път, за да помогнат на хората да станат подобри. На- шият свят никога не се е нуждаел повече от истински герои, отколкото днес. И както винаги казвам в своите лекции: Защо да чакате други герои, когато имате в себе си


Сподели с приятели:
1   ...   71   72   73   74   75   76   77   78   ...   82




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница