Клуб "5 сутринта"
Изтегляне 2.29 Mb. Pdf просмотр
|
| През моя живот се посветих на борбата на африканския народ. Борих се срещу бялото господ- ство и се борих срещу черното господство. Стремях се към идеала за едно демократично и свободно общество, в което всички хора ще живеят заедно в хармония и с еднакви възмож- ности. Това е идеал, за който се надявам да живея и да видя осъществен. Но... ако е нужно, това е идеал, за който съм готов да умра. Мистър Райли се покашля и продължи да гледа в циментовия под на малката килийка. – Мистър Мандела беше истински герой – потвърди гидът. – След освобождаването си той покани на вечеря прокурора, който е искал смъртна присъда за него. Ще повяр- вате ли? И покани един от пазачите, които го охранявали на остров Робън, да присъства на встъпването му в длъжност като президент на Южна Африка. – Наистина ли? – попита тихо предприемачката. – Да, това е факт – отговори гидът. – Той беше истински лидер, човек, който наистина можеше да прощава. Магьосникът вдигна пръст, за да покаже, че иска да сподели нещо. 196 – Нелсън Мандела пише: „Докато вървях към вратата, която щеше да ме отведе към свободата, знаех, че ако не оставя горчивината и омразата зад себе си, все още ще съм в затвора“. – Той също така казва, че „да бъдеш свободен е не само да отхвърлиш веригите си, но и да живееш по начин, които зачита и засилва свободата на другите“ – добави гидът. – И че „никой не се ражда с омраза към друг човек заради цвета на кожата, произхода или религията му. Хората се научават да мразят и щом могат да се научат да мразят, могат да се научат и да обичат, защото любовта се отдава по-лесно на човешкото сърце, от- колкото нейната противоположност“. – Четох, че често ставал около 5 сутринта и тичал на едно място в продължение на четиридесет и пет минути, после правел двеста коремни преси и после сто лицеви опори на пръсти. Поради тази причина и аз винаги правя моите лицеви опори – каза милиар- дерът с известно неудобство в гласа. – Хм... – каза гидът и после продължи: – Мистър Мандела влиза в тази килия като буен, сърдит, враждебен и войнствено настроен младеж. Човекът, до който израства тук в този затвор, го превръща в иконата, пред която сега всички се прекланяме. Както ни учи архиепископ Дезмънд Туту, „страданието може да ни изпълни с огорчение или да ни даде благородство“. За щастие Мадиба – наричан е така по името на неговия клан – избира второто. – Всички най-добри мъже и жени на света споделят едно нещо – каза Магьосникът, – изключително страдание. И всеки от тях се е издигнал до величието си, защото е пред- почел да използва обстоятелствата, за да се излекува, пречисти и извиси. После Магьосникът извади от якето си една диаграма – последната, която учениците му щяха да видят. Тя се казваше Героичният човешки кръг. Ето как изглеждаше: Изтегляне 2.29 Mb. Сподели с приятели:
|