Глава 4. Откажете се от посредствеността и

18 бизнеса, а и другите хора на планетата в момента знаят нещо за тях. Ако знаеха, всеки важен елемент в живота им щеше бързо да се увеличи. Засега искам само да подчертая личното си правило за ултрависоко качество във всичко, което ме заобикаля. Околната среда наистина оформя възприятията, вдъхновенията и творенията на хората. Изкуст- вото подхранва душата ми. Добрите книги укрепват надеждата ми. Интересните разго- вори увеличават креативността ми. Прекрасната музика повдига сърцето ми. Красивите гледки укрепват духа ми. И не е необходимо друго освен една-единствена сутрин, из- пълнена с позитивност, за да получиш монументално количество нови идеи, които ще издигнат живота на цяло едно поколение. И трябва да кажа, че да извисяваш човечест- вото е най-важният спорт в бизнеса, който упражняват онези 5 процента на върха. Дейс- твителната цел на търговията не е да изградиш личното си състояние. Истинската при- чина да си в играта е да бъдеш полезен на обществото. Основният ми фокус в бизнеса е да служа на другите. Парите, властта и престижът са само неизбежни странични про- дукти, които дойдоха при мен по пътя. Един стар и забележителен приятел ме научи да действам по този начин, когато бях млад. Това напълно промени състоянието на прос- перитета ми и величината на личната ми свобода. И тази революционна бизнес филосо- фия беше доминираща за начина, по който правя нещата оттогава до сега. Кой знае, може някой път да ви запозная с моя учител.
Скитникът направи пауза и погледна големия си часовник. После затвори очи и из- рече тези думи:
– Грабни утрото. Извиси живота си.
Сякаш магически, в протегнатата му лява ръка се появи съвсем малко и доста дебело листче бяла хартия. Беше хубав фокус. И вие щяхте да сте изключително впечатлени, ако се намирахте до тези трима души.
Ето как изглеждаше:

19
Предприемачката и художникът останаха с отворени уста, като изглеждаха едновре- менно объркани и хипнотизирани.
– Всеки от вас двамата крие в себе си герой. Знаели сте го като деца, преди възраст- ните да ви кажат да ограничавате способностите си, да оковете гения си и да предадете истината на сърцето – каза им бездомникът, а гласът му много приличаше на този на
Магьосника.
– Възрастните са покварени деца – продължи той. – Когато сте били много по-млади, сте разбирали как да живеете. Погледът към звездите ви е изпълвал с възторг. Тичането в парка ви е карало да се чувствате живи. А гоненето на пеперуди ви е заливало с радост.
О, как обожавам пеперудите. После, когато сте пораснали, сте забравили как да бъдете хора. Забравили сте как да бъдете смели и ентусиазирани, как безумно да обичате и да се чувствате живи. Безценните ви запаси на надежда са намалели. Да бъдете обикновени е станало приемливо. Светлината на креативността, позитивността и близостта ви с ве- личието е помръкнала, когато сте започнали да се тревожите, че трябва да се впишете, да имате повече от другите и да бъдете популярни. Е, ето какво казвам аз: не участвайте в света на безчувствените възрастни, където винаги има недостиг, апатия и ограниче- ния. Приканвам ви да влезете в тайната реалност, известна само на хората, които са истински господари на себе си, истински гении и неподправени легенди в историята. И да откриете първичните сили в себе си, които никога не сте знаели, че са там. Може да създадете магия в работата и в личния си живот. А аз съм тук, за да ви помогна да го направите.
Преди предприемачката и художникът да успеят да изрекат и една дума, бездомникът продължи монолога си:
– О, говорех за това колко е важно изкуството. И екосистемата, в която е изграден животът ви. Напомня ми за страхотните думи на португалския писател Фернанду Песоа:
„Изкуството ни освобождава чрез илюзията от нищетата на битието. Докато съпрежи- вяваме злините и страданията, понесени от Хамлет, принц датски, ние не усещаме на- шите, които са гадни, защото са наши, и гадни, защото са гадни“. Припомням си и нещо, което е казал Винсент ван Гог: „Самият аз не знам нищо със сигурност, но при гледката на звездите се размечтавам“.
Бездомникът преглътна. Погледът му се отклони. Той нервно се изкашля.
– Приятели, минал съм през много неща. Животът ме е повалял и ритал по какъв ли не начин. Бил съм болен. Нападали са ме. Злоупотребявали са с мен. Възползвали са се от мен. Хей, звуча като кънтри песен. Сега ако и гаджето ми изневерява и кучето ми умре, ще имам хит сингъл.
Бездомният се изсмя. Беше странен, гърлен смях, както би се изсмял надрусан цирков клоун. После продължи:
– Все едно, всичко е за добро. Болката е вратата към дълбините. Разбирате ли какво искам да кажа? Трагедията е най-пречистващото нещо в природата. Тя изгаря всеки фалш, страх и арогантност на егото. Възвръща ни блясъка и гения, ако имате смелостта да навлезете в това, което ви причинява болка. Страданието носи много награди, вклю- чително съчувствие, оригиналност, способност да разбирате другите и автентичност.
Джонас Солк казва: „Имал съм мечти, имал съм и кошмари, но победих кошмарите бла- годарение на мечтите“ – добави замислено неканеният скитник.
– Той е суперстранен. Невероятно ексцентричен. Но в него има нещо специално – прошепна предприемачката на художника и с това признание свали съвсем малко от бронята на цинизма, с която се предпазваше през цялата си звездна кариера. – Това,

20 което той току-що каза, е точно каквото ми беше нужно да чуя. Виждам, че изглежда като че ли живее в кашон по улиците. Но вслушай се в думите му. Понякога говори като поет. Как може да се изразява толкова добре? Откъде идва тази дълбочина? И кой е този
„стар приятел“, от когото казва, че е научил толкова много? В него има и една топлота, която ми напомня за баща ми. Все още ми липсва. Той беше човекът, с когото споделях всичко. Най-големият ми поддръжник. И най-добрият ми приятел. Мисля за него всеки ден.
– Добре – каза художникът на странния непознат. – Попита ме какво ми е харесало най-много от лекцията. Определено харесах онази част, в която Магьосникът говореше за правилото на спартанските войни, онова, което гласи: „Човек, който хвърля повече пот в ученията, губи по-малко кръв във войната“. Харесах и думите: „Голямата победа се извоюва в онези ранни часове на утрото, когато никой не те гледа и когато всички други спят“. Учението му за стойността на утринните навици на световно ниво е стра- хотно.
Предприемачката погледна телефона си.
– Водих си доста бележки. Но тези бисери съм пропуснала – каза тя, като записа това, което току-що чу.
– Чуваме само това, което сме готови да чуем – отбеляза мъдро бездомникът. – Сре- щаме новите знания точно в точката, в която се намираме. И колкото повече се изди- гаме, толкова по-добре започваме да разбираме.
Изведнъж се разнесе гласът на Магьосника. Очите на бездомника придобиха разме- рите на Тадж Махал. Виждаше се, че е страшно изненадан да чуе този славен тон. Той се обърна – търсейки източника. Бързо всичко стана ясно.
Художникът беше пуснал пиратския запис от семинара.
– Ето тази част, която ми харесва най-много, за да отговоря докрай на въпроса ти, братко – заяви той, като погледна скитника право в очите.
В едно общество на киберзомбита, пристрастени към разсейващи развлечения и страдащи от постоянно прекъсване, най-мъдрият начин да гарантирате, че последователно постигате най- добри резултати в най-важните области на професионалния и личния си живот, е да въведете утринна рутина от световна класа. Пътят към победата започва от самото начало. И първите ви часове са времето, когато се създават герои.
Обявете война на слабостта и поведете кампания срещу страха. Наистина можете да ставате рано. А да го правите е необходимост в прекрасния стремеж да се превърнете в легенда.

Изтегляне 2.29 Mb.

Сподели с приятели: