Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен



страница1/12
Дата17.09.2016
Размер2.83 Mb.
#9989
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12
Ключови
библейски
понятия




проф. д-р Дейвид Гудинг
проф. д-р Джон Ленокс

ВЕРЕН
проф. д-р Дейвид Гудинг
проф, д-р Джон Ленокс


КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ
ПОНЯТИЯ

Издателство ВЕРЕН


площад „Славейков" 1, София 1000

Най-напред публикувана в "Учительская


газета" за учителите в руските училища.

© 1997, The Myrtlefield Trust


Оригинално заглавие: Key bible concepts

Първо българско издание

© 2004, Издателство ВЕРЕН ЕООД

площад „Славейков" 1, 1000 София

Преводач: Венцеслава Узунова
Редактор: Даниела Дойчинова
Коректор: Юлиана Балканджиева
Предпечатна подготовка: ВЕРЕН ЕООД
Корица: Здравко Ненов
Печат: АСИ - Панчо Цекин, София

ISBN: 954-8225-46-8



Съдържание

Предговор на авторите 7



  1. Въведение 11

  2. Светостта: величието, чистотата, красотата

и любовта на Бога 21

  1. Грях: болестта, симптомите и лечението ... 31

  2. Помирение: пътят към мира 41

  3. Оправдание: изправност пред закона 51

  4. Изкупление и откуп: цената на свободата . . 61

  5. Вечен живот: тук и сега 71

  6. Покаяние: не просто да съжаляваш 81

  7. Вяра: не скок в неизвестното 91




  1. Вяра: отклик на доказателствата (част1) ... 99

  2. Вяра: отклик на доказателствата (част 2) . . 109

  3. Вяра: въпросът е на кого се доверяваш ... 119

  4. Освещение: какъвто бащата, такъв и синът . 129

  5. Освещение: синове, не роби 139

  6. Последният съд: изискванията на
    справедливостта 149

  7. Последният съд: благостта и строгостта

на Бога 159

17. Спасение: всеобхватното понятие 169


Предговор на авторите

С оглед на загрижеността на Министерството на


образованието на Русия за моралното здраве на
учениците в цялата страна, главният редактор на
„Учительская газета" през 1993 г. се обърна към нас
с необходимостта от подпомагане на учителите, за
да могат да представят на своите ученици една дос-
товерна и привлекателна система от етични ценнос-
ти и отговорности. Според него без такава система
едно цяло поколение ученици щеше да попадне в
клопката на наркотиците, алкохолизма и насилието.

И така, в отговор на неговото предложение през


следващите две години ние публикувахме в „Учите-
льская газета" серия от четиридесет и две статии
под общото заглавие „Библията и обучението по
етика в училищата". Статиите не бяха насочени към
конкретна възрастова група ученици. По-скоро те си
поставяха за задача да запознаят учителите с ши-
рок спектър от основен представителен библейски
материал, заедно с различни идеи за неговото
илюстриране и приложение в практически ситуации.
Учителите можеха сами да адаптират материала за
нуждите на конкретните възрастови групи.

Откликът беше много насърчителен. Хиляди учи-


тели от всякакви училища, колежи и университети
ни писаха, за да изразят своята благодарност за
статиите и да споделят, че те се се оказали много

КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ

полезни за тях като материал, на базата на който
да планират собствените си курсове.

Не само учители, но и много други хора, които се


заинтересуваха от възможността да изучават Библи-
ята систематично и да я преподават в различни си-
туации, ни писаха, за да ни кажат, че материалът се
е оказал много стимулиращ и полезен за тях.

Мотивирани от тази реакция и от въпросите, ко-


ито възникнаха при кореспонденцията ни с читате-
лите на „Учительская газета" през 1995 г., ние започ-
нахме друга серия статии и през следващите две го-
дини излязоха седемнадесет статии под заглавието
„Ключови библейски понятия". Тези статии се зани-
мават със специалните термини, които Библията из-
ползва, за да определи своите основни доктрини. В
Библията има много поезия, а различните хора ре-
агират по различни емоционални и творчески начи-
ни на поезията. Но когато става дума за основните
доктрини, Библията ги изразява чрез внимателно
подбрани термини, които трябва да се тълкуват и
разбират много точно, както специализираните тер-
мини във всяка друга област. Затова нашата цел е
да помогнем на читателите си за такова точно раз-
биране, без което основната мисъл на Новия Завет
би останала мъглява и неясна.

Реакцията на читателите на тези статии също бе


изключително насърчителна. Именно затова, с цел
да направим статиите достъпни за по-широка публи-
ка и в по-трайна форма, ние ги събрахме в настоя-
щата книга. Първата серия статии вече беше изда-
дена във вид на книга под заглавието „Библията и
нравственото образование".

Предговор

Вярваме, че и двата сборника ще бъдат полезни
за онези, които желаят да разбират и предават веч-
ното послание на Библията в съвременния свят.

проф. д-р Дейвид Гудинг и

проф. д-р Джон Ленокс

Февруари 1997


1

ВЪВЕДЕНИЕ

Никой не може да се смята за наистина образо-


ван човек, без да има някакви познания върху Биб-
лията, която е оказвала и все още оказва огромно
влияние върху световната мисъл. Тя е първата важ-
на книга, която е била отпечатана (латинският и пре-
вод в печатницата на Гутенберг в Майнц, Германия
през 1455 г.). Никоя друга книга не е била четена от
повече хора и публикувана на повече езици.

Когато я четем, срещаме в нея думи и понятия,


които, макар да са в известен смисъл познати, не
можем веднага да разберем, тъй като се използват
като специални термини. Това не бива да отслабва
нашия интерес - точно обратното, трябва да го про-
вокира още повече. Защото в съвременния свят
всички ние рано или късно ще трябва научим зна-
чението на специалните термини в една или повече
области на познанието, и именно разбирането на
тези термини представлява истински интерес. Едно
момиче, което иска да стане добра готвачка, ще
трябва да разбере разликата между печене на фур-
на, печене на грил, пържене, задушаване и варене,
и защо при едни храни използваме един процес, а
при други - друг. Момчето, което иска да стане ав-

11

КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ



томонтьор, трябва да знае какво карбуратор, какво
е бутало и какво е цилиндър, каква е разликата
между бензинов и дизелов двигател, за какво слу-
жат съединителят, скоростната кутия и спирачките.
А всички ние, които искаме (или ни се налага!) да
се научим да използваме компютър, се сблъскваме
с цяла редица технически термини, които трябва да
овладеем.

Както във всяка друга област, усвояването на


специалните библейски термини ни помага не само
да разбираме по-добре Библията, но и по-добре да
я представяме на другите и така да им отваряме
прозорец към един цял нов свят.

В настоящата поредица от статии ще изследваме


тези специални термини, а във въведението ще нап-
равим кратък преглед на областта, която възнамеря-
ваме да разгледаме.

Логично е да започнем от Бог, и тъй като един от


най-важните термини, които описват Бога, е святост,
ще започнем оттам. Но точно тук може би ще срещ-
нем едно възражение. „Аз не вярвам в Бога - ще
каже някой, - така че не ме интересува неговата
святост, каквото и да означава тя. Аз живея живо-
та си, без да признавам никакъв бог."

Е, това са много интересни твърдения. На първи-


те две положително може да се повярва, но трето-
то едва ли може да е вярно. Свидетелството на чо-
вешкия опит през хилядолетната история говори об-
ратното. Всичко, разбира се, зависи от това какво
се разбира под „бог". Много хора през всички епо-
хи са решавали заедно с Ницше, че „Бог е мъртъв",
и са решавали да прогонят от своите умове всяка
вяра в Единствения Истински Бог. И до известна
степен са успявали, но за това е трябвало да пла-
тят цена. Защото впоследствие се е оказвало прак-

12

1. Въведение



тически невъзможно да живеят интелектуално или
емоционално напълно без бог. Съзнателно или под-
съзнателно те са запълвали вакуума, останал след
прогонването на единствения истински Бог, с вся-
какви богове-заместители.

Дори най-убеденият атеист не може да избегне


въпроса какви сили са извикали в съществуване
вселената и него самия, и какви сили накрая ще
унищожат и нея, и него. Той може да не ги нарича
„богове", но спокойно би могъл и да ги нарече
така - защото това са сили, които в крайна сметка
контролират него, а не той тях. Атеистът отхвърля
идеята за личностен Творец и стига до заключение-
то, че несъзнателната, безлична, сляпа материя и
действащите в нея сили са отговорни за неговото
съществуване и за съществуването на вселената.
Така той с един замах унищожава всяка надежда,
зад собственото му съществуване да се крие някак-
ва цел. Но след това установява - че не може прос-
то да съществува, без някаква цел, за която да жи-
вее, без нещо по-голямо от самия него, в което да
вярва, без някакви върховни ценности, които да по-
чита, и без някаква кауза, на която да се посвети и
за която, ако е необходимо, да се жертва. Тъй като
не може да живее за единствения истински Бог и да
му служи, той си измисля други по-низши цели - ня-
кои велики и благородни, други дребнави и много
недостойни. Той не ги нарича „богове", но спокойно
би могъл и да ги нарече така - в крайна сметка не-
щата се свеждат до едно и също.

През цялата история хората са превръщали в бо-


гове секса (гърците са наричали своята богиня Аф-
родита), алкохола (гърците са го наричали Дионисий
или Бакхус), войната (спомнете си за тевтонските
богове на войната, които не много отдавна така

13

КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ

вдъхновиха германците), парите, удоволствието,
държавата или дори самите себе си (както много то-
талитарни диктатори). Изправен пред привидно нео-
бяснимите превратности на живота, обикновеният
атеист в повечето случаи решава, че всичко се дик-
тува от случайността, и когато си купува билет от
лотарията, се надява, че Шансът ще му се усмихне.
Много от древните гърци са мислели същото и зато-
ва са превърнали шанса в богиня и са я нарекли
Тихе. И древните, и съвременните еволюционисти
твърдят, че шансът в крайна сметка е отговорен за
появата на човешките същества на земята. Други
възприемат обратния възглед - че човешките същес-
тва са програмирани машини, че свободната воля е
илюзия и всичко е предопределено. Древният свят
е имал име и за това - наричал го е Съдба и също
я е почитал като бог.

И така, вековният човешки опит показва, че въп-


росът не е дали вярваш в бог, или не, а дали си го-
тов да повярваш в единствения истински Бог, който
претендира, че те е направил, или ще вярваш в
едно или повече от онези неща, които ние сме из-
мислили като богове-заместители.

Затова ще започнем, като разгледаме какво има


предвид Библията, когато говори за светостта на
единствения истински Бог. Дори за един атеист
може да се окаже полезно да сравни неговия ха-
рактер и качества с тези на божествата-заместите-
ли.

Разбира се, след като веднъж допуснем възмож-


ността, ние, хората, да сме създадени от един лич-
ностен свят Бог, много бързо възниква въпросът за
греха (и това е вторият термин). Естествено, всички
здравомислещи хора са против престъпността и са
твърдо убедени, че към нея трябва да се подхожда

14

1. Въведение



справедливо и много твърдо. Затова са затворите и
психиатричните заведения. Но престъпниците са
само една малка част от цялото население. Много
по-съществен е фактът, че всеки отделен представи-
тел на населението в по-малка или по-голяма степен
и в един или друг момент, се оказва морално дефек-
тен. Нито един човек по лицето на земята не е мо-
рално съвършен. Престъпниците несъмнено причи-
няват много вреди и трагедии. Но обикновеният чо-
век страда много повече от егоизма, избухливостта
и безразсъдството, които понякога правят трудно да
се живее дори с най-добрите му приятели. Невер-
ността, злобата, интелектуалната жестокост, физи-
ческото насилие разрушават семействата, водят до
разводи и травматизират децата. А историята ясно
ни показва, че в много страни и през много векове
хората са страдали много повече от неизпълнените
обещания на политиците, лъжливите философии и
потисничеството на управляващите класи, отколкото
от престъпниците, които правителствата са хвърля-
ли в затворите.

Как става така, че всички ние, без изключение,


сме морално несъвършени? Дали да го отдадем из-
цяло на гените, да кажем, че не може да бъде дру-
гояче, да отхвърлим всяка отговорност за поведени-
ето си и да се превърнем просто в машини? Поне
едно е сигурно - че ако не стигнем до адекватна и
вярна диагноза на онова, което морално не е наред
с нас, човешките същества, не можем да имаме и
реалистична надежда за подобрение, а още по-мал-
ко за оздравяване.

Затова ще разгледаме библейската диагноза на


това, което не е наред в човека. Грях е общият тер-
мин, с който Библията обозначава основната причи-
на и за самата болест, и за разнообразните и ус-

15

КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ

ложнения. Но общото понятие грях включва няколко
елемента, които Библията нарича с конкретни тер-
мини. Симптомите, които те пораждат в отделните
хора, също са назовани отделно. Следователно ще
изследваме както корена, така и симптомите, за да
бъдем след това способни да преценим колко реа-
листична е схемата за справяне с тях, която Библи-
ята предлага.

Общият термин на Библията за тази схема е, раз-


бира се, спасение. Но това е термин, който ще
изисква внимателно и подробно изучаване, защото
няма да е преувеличено, ако кажем, че популярна-
та представа за християнското спасение в някои ре-
шаващи отношения е точно обратна на това, което
всъщност означава думата в Новия Завет.

Популярният възглед за спасението го свежда до


увещание човек да живее почтен, морален живот и
ежедневно да усъвършенства поведението си, под-
тикван от една несигурна надежда, че ще стигне до
рая, съчетана със страх от по-вероятния край в ада.
Проблемът е. че много хора смятат за очевидно, че
тази идея трябва да е вярна. Ако изобщо искаш да
отидеш в рая, твърдят те, явно е, че трябва да бъ-
деш добър. Ако не си добър, очевидно няма да стиг-
неш до рая. И тази идея е толкова дълбоко вкоре-
нена в умовете им, че те не чувстват необходимост
да четат Новия Завет, за да разберат какво се каз-
ва там. Те просто приемат, че той казва това, кое-
то те очакват.

Факт е обаче, че Новият Завет учи точно обрат-


ното на този популярен възглед. Неговият термин
спасение не е просто още едно име за един нравс-
твен кодекс, който трябва да спазваме, за да зас-
лужим да бъдем приети от Бога и да си спечелим
място в неговия рай. Спасение е точно това, което

16

1. Въведение



буквално значи думата. Това е спасителна опера-
ция, която Бог предприема за онези, които никога
не биха могли да се спасят сами, колкото и да се
опитват. Това не е напътствие как да извършим дос-
татъчно добри дела, за да станем достойни за небе-
то. Новият Завет открито и многократно заявява, че
спасението не се постига чрез нашите дела - то е
дар от Бога за онези, които не биха могли никога
да си платят за него или да го заслужат.

Това обяснява думите, които използва Новият


Завет (и които по-късно ще изследваме), за различ-
ните елементи на спасението. Една от тях е откуп.
Тя обозначава цената, която Бог вече е платил - не
която ние трябва да платим - за да ни освободи от
нравствените и духовни вериги. Оправдание е дру-
гата такава дума. Оправданието също е заради Бо-
жията милост, а не по наши заслуги. То изправя на-
шите отношения с Бога и ни дава мир с него още
тук и сега.

И така, вместо да живее в несигурност дали след


смъртта си ще бъде приет от Бога, или не, един оп-
равдан човек може да живее живота си в радостна-
та увереност, че е вече приет от Бога. И терминът
помирение, който също ще изучим, ще подчертае
този факт. Христос е постигнал пълно помирение
между Бога и човека, така че тук и сега, в този жи-
вот, да можем да имаме мир и общение с Бога.

Поради това още тук и сега можем да имаме ве-


чен живот и да му се наслаждаваме. Защото, про-
тивно на популярното мнение, вечният живот не е
живот, в който хората навлизат едва след смъртта.
Ние можем да влезем в него още тук, в този свят -
и трябва да го направим, защото, ако не влезем в
него сега, няма да влезем и в отвъдния свят.

17

КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ



Но много хора, когато за първи път чуят новоза-
ветното учение за спасението, изложено по този на-
чин, имат чувството, че то е очевидно неправилно,
дори абсурдно. Първо, казват те, всеки искрен стре-
меж към самоусъвършенстване се подкопава, щом
спасението не е награда за добре свършена рабо-
та, а просто дар, който се дава на хората, незави-
симо дали са вършили добро, или зло - само защо-
то твърдят, че вярват. Ако човек може да бъде аб-
солютно сигурен, че вече е спасен „чрез вяра, а не
чрез дела", това би означавало, че той може да жи-
вее през останалата част от живота си морално бе-
зотговорно и все пак накрая да се спаси - което е
морален абсурд.

Тези възражения наистина имат някаква повърх-


ностна убедителност, но те почиват на едно недора-
зумение и се изпаряват, щом човек отвори Новия
Завет и изследва какво в действителност се казва
там. Няма книга на земята, която повече от Новия
Завет да държи на светостта. Затова нашето изс-
ледване на освещението си поставя за цел да отк-
рие какво разбира Новият Завет под този термин;
какво посочва той като единствено приемливата мо-
тивация за стремежа към святост (което между дру-
гото е и причината, поради която спасението тряб-
ва да бъде дар, а не заплата за святост); и каква
сила предлага на хората, така че животът в истинс-
ка доброта да стане за тях реалистична възмож-
ност.

Тази сила, казва Новият Завет, е достъпна при


две условия - първото е покаяние. Значението на
този термин сякаш е очевидно. Ще открием обаче,
че в Новия Завет той често има по-радикално зна-
чение отколкото в ежедневната реч.

18

1. Въведение

Второто условие е вяра. Но тук според мнозина
е фаталното слабо място на християнството. „Рели-
гията - казват те - изцяло зависи от вярата, докато
науката борави с факти. Следователно науката има
солидна основа. Тя може да бъде доказана. Христи-
янството не може да бъде доказано като истина и
следователно изобщо няма стабилна основа."

Но такива хора забравят, че самата наука е фун-


даментално зависима от вярата и че много от нас-
тоящите й теории и тълкувания на вселената се ос-
новават не на доказани факти, а на предварителни-
те философски предположения на учените. Те заб-
равят също, че всички лични взаимоотношения тряб-
ва да се основават в крайна сметка на вяра. Тъй
като Богът на Библията е личност, а не безлична
сила, нашите взаимоотношения с него по необходи-
мост и с право трябва да се основават на вяра. Ис-
тинският въпрос е какво разбира Новият Завет под
вяра. Едно нещо, което с абсолютна сигурност ще
открием, е че вярата в Новия Завет не означава да
вярваш сляпо в нещо без никакви доказателства.
Библията предлага изобилни свидетелства, на които
да основем вярата си.

И накрая, ще изследваме какво разбира Библия-


та под втората смърт. Това е, което на ежедневен
език се нарича ад или пъкъл. За много хора думата
„ад" се свързва с образи на дяволи с вили, които
бодат хората в казани с катран, и затова те изцяло
отхвърлят тази идея като примитивно суеверие. Из-
лишно е да се казва, че тази представа е отдалече-
на на светлинни години от онова, което Новият За-
вет нарича втора смърт. Разбира се, Библията кате-
горично учи, че Бог трябва да накаже греха - не
само защото той е безкомпромисно свят и справед-

19

КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ



лив, но и защото той е неизменна любов. Никой мо-
рално отговорен човек в цивилизованото общество
не би твърдял, че престъпността трябва да се оста-
ви неограничена и безнаказана. Бог смята същото
за греха.

В тези статии обикновено няма да цитираме дъл-


ги пасажи от Библията, но ще посочваме местата,
където се намират. Смятаме, че би било добре чи-
тателят да намери сам всеки от посочените пасажи
в Библията, да ги прочете на глас и да прецени как
те подкрепят мислите, изразени в книгата.

20

СВЕТОСТТА



Величието, чистотата, красотата
и любовта на Бога

Не можем да отречем, че за много хора самата


мисъл за Бога е неприятна и всяко напомняне за
неговата святост е заплашително. За тях Бог е мра-
чен, всемогъщ тиранин, твърдо решен да огранича-
ва човешката свобода и да лишава човека от пъл-
нокръвните удоволствия на живота. Затова те си
казват, че идеята за Бога е остатък от преднаучни-
те дни на човечеството, и се опитват да го прогонят
от своите умове (но никога не успяват напълно).

Всичко това обаче е в ярък контраст с начина,


по който хората в Библията разбират Бога и мислят
за него. Те описват Бога като своя най-голяма ра-
дост (Псалм 43:4) и с ентусиазъм разгласяват това,
което наричат негови добродетели. Разбира се, те
говорят и за страх от Бога, в смисъл на дълбока по-
чит към него, на страхопочитание. Но това чувство
не е ужасът, страхливата реакция на уплашени

21

КЛЮЧОВИ БИБЛЕЙСКИ ПОНЯТИЯ



роби, а трезвата реакция на интелигентни същества,
изправени пред величието, мощта и чистотата на
своя всемогъщ Създател. Дори учените атеисти по-
някога изпитват страхопочитание пред необятност-
та, сложността и невероятната красота на вселена-
та. А кой родител никога не се е удивлявал на съ-
вършенството на малките пръстчета на своето ново-
родено бебе, завършени с миниатюрни нокътчета! В
такъв случай не е изненадващо, че в Библията отк-
риваме мъже и жени, които отправят един към друг
ентусиазирания призив да се поклонят на Господа в
■свято великолепие (вж. 1 Летописи 16:29).

И така, Божията святост е на първо място начин


да се опише връзката на Твореца със сътворената
вселена и с всички негови творения, включително и
човешките същества. Тя означава, че:

  1. Бог се отличава от вселената, той е отделен от
    нея. Той не е част от нея, не е една от нейните сили
    - не е дори най-мощната от тези сили. Той ги е съз-
    дал, а никой и нищо не е създало него. Той е съ-
    ществувал преди тях и независимо от тях. „Той е
    преди всичко и всичко чрез Него се сплотява" (Ко-
    лосяни 1:17). Той поддържа, крепи и контролира
    вселената, а никой не поддържа него (вж. Исая 46:1-
    7). Той не е най-висшият Бог в една йерархия от ан-
    гели (макар че езичниците понякога говорят за него
    по този начин). Те не са в същата категория като
    него. Те са творения, а той е Творецът. „Никой не е
    свят като Господа, защото няма друг освен Теб" (1
    Царе 2:2).

  2. Бог е единственият творец на вселената. Той
    не е, както твърдят някои религии, предал отговор-
    ността за сътворяването на вселената и на човечес-
    твото на някой по-низш бог или упълномощен пред-
    ставител. Словото, чрез което са били сътворени

22

2. Светостта на Бога

всички неща и без което нищо не е станало, е сам
Бог (Йоан 1:1-3). Материята и човекът не са някакви
второкачествени продукти на някакво второразряд-
но божество. Те имат достойнството на сътворени
от съзнателния акт на Единствения Всесвят Творец
на всичко. „Така казва Господ, Светият Израилев:
... Аз направих земята и създадох човека на нея -
Аз. Моите ръце разпростряха небесата, Аз заповя-
дах на цялото им войнство. ... Защото така казва
Господ
, който създаде небето - Той е Бог: ... Аз съм
Господ и няма друг" (Исая 45:11, 12, 18).

3. Като Творец, единствено Бог има правото да


получи поклонението на човешкото сърце. Човекът
не само е създаден от Бога, той е създаден за Бога.
„Свят, свят, свят е Господ Бог, Всемогъщ, който е
бил, който е и който идва. ... Достоен си, Господи и
Боже наш, да приемеш славата, почитта и властта,
защото Ти си създал всичко и заради Твоята воля
всичко е съществувало и е било създадено" (Откро-
вение 4:8-11). „Да се боиш от Господа, своя Бог, и
да Му служиш" (Второзаконие 6:13).

Именно в това се крие достойнството и славата


на човека. Човешкият живот и дейност не са в край-
на сметка безсмислени и абсурдни, както ни учат
философите екзистенциалисти. Да върши волята на
Създателя представлява единствената цел за чове-
ка, която може наистина да задоволи неговия инте-
лект, емоции и усилия.

В това е и човешката свобода. Покланянето на


когото и да е или каквото и да е освен Бога накрая
винаги принизява и заробва човешкия дух. В един
исторически момент ранните християни са били из-
правени пред едно тоталитарно правителство, което
е изисквало от тях да се покланят на държавния

Каталог: bulgarian -> DavidGooding
bulgarian -> Един различен фестивал През тази година Международната фондация за българско изкуство проф. П. Детев ни предложи един по-различен филмов фестивал с конференция на тема „Културното наследство и новите технологии”
bulgarian -> Уилиям макдоналд о м
bulgarian -> Уилиям Макдоналд Истинско следване на Христос
bulgarian -> Божествено откровение за Времето изтича! Мери К. Бакстър
bulgarian -> Програма по европейска интеграция към Центъра за европейски изследвания и информация в София и в програма по публична администрация в американските университети „Джорджтаун" и „Джордж Вашингтон"
DavidGooding -> Дефиниция ма хриетиянетвото
DavidGooding -> Проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс
DavidGooding -> Ключови библейски понятия проф д-р Дейвид Гудинг проф д-р Джон Ленокс верен


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   12




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница