Ключови думи: конкурентоспособност, търсене, вътрешен туристически пазар, конкурентни предимства. Jel: L 11, L 83
Изтегляне 197.14 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Ключови думи
- Методика на изследването
- Емпиричен анализ
| ВЪТРЕШНОТО ТЪРСЕНЕ НА ТУРИСТИЧЕСКИЯ ПАЗАР ПРЕЗ ПЕРИОДА 1998-2004 Г. В КОНТЕКСТА НА ПОВИШАВАНЕ НА КОНКУРЕНТОСПОСОБНОСТТА В ТУРИЗМА
гл. ас. д-р Иванка Николова, УНСС, катедра „Икономика на търговията”, e-mail: ivnik@abv.bg Резюме: Статията представя резултатите от изследване на състоянието, динамиката и тенденциите на вътрешното търсене на туристическия пазар в Р България през периода 1998-2004 г. Правят се изводи относно благоприятните и неблагоприятните условия, които местното туристическо търсене създава за развитие и поддържане на конкурентни предимства в туризма. Обосновава се необходимостта от преориентиране на стратегиите на туристическите фирми към по-висок стандарт и качество на предлаганите услуги, разнообразяване и диференциране на българския туристически продукт с цел привличане на по-платежоспособни туристи. Ключови думи: конкурентоспособност, търсене, вътрешен туристически пазар, конкурентни предимства. JEL: L 11, L 83. В процеса на присъединяване към Европейския съюз важно предизвикателство пред Р България е повишаването на националната конкурентоспособност и в частност на конкурентоспособността на туристическата дейност и предлагания туристически продукт. Актуалността на проблема относно вътрешното търсене на туристическия пазар се обосновава, на първо място, от факта, че туризмът към настоящия момент осигурява значителен дял от валутните приходи на нашата страна, на второ - от съществуващите ресурсни условия за неговото по-нататъшното развитие, и на трето - от стратегическата роля на вътрешното туристическо търсене като елемент на диаманта на конкурентоспособността, съгласно теорията на М. Портър за конкурентните предимства на нациите. Целта на настоящата статия е да се изследва състоянието, динамиката, тенденциите и значимостта на вътрешното търсене на туристическия пазар в контекста на повишаване на конкурентоспособността в туризма и съгласуване на краткосрочните, средносрочните и дългосрочните цели в този сектор на икономиката.
В изследването са анализирани данни, чрез които по пряк или косвен път се характеризира вътрешното търсене на туристическия пазар като: пътувания на български граждани в чужбина, разходи на български граждани за пътувания в чужбина, реализирани нощувки, заетост на леглата в средствата за подслон, приходи от нощувки в средствата за подслон, приходи от нощувки на едно легло, приходи от едно посещение, почивали лица по продължителност на почивката и др. За целите на изследването са приложени редица методи: методът на статистическата групировка, индексният метод за измерване и анализ, методът на сравнението и други методи за изследване и оценка на динамиката в явленията и техните компоненти. Като източници на информация са използвани данни от Националния статистически институт, от Българската туристическа камара, от Държавната агенция по туризъм. Анализът на вътрешното търсене на туристическия пазар е ограничен от гледна точка на пълнотата на данните и еднаквата дължина на статистическите редове. Поради тази причина на места вътрешното търсене на туристическия пазар е представено чрез туристическото предлагане.
Значението на туризма за икономиката на страната през периода 1990-2004 г. непрекъснато нараства. Относителният дял на приходите от туризъм след 1990 г. се повишава както в приходите от износ на стоки и услуги за страната, така и в брутния вътрешен продукт (фиг.1). 
Фигура.1. Динамика на относителния дял на приходите от международен туризъм в износа на стоки и услуги и в БВП на Р България през периода 1990-2004 г.
Фигура 2. Платежен баланс на международния туризъм в Р България през периода 1998-2004 г. Приходите от международен туризъм в брутния вътрешен продукт за периода 1990-2004 г. нарастват почти девет пъти (от 1,5 % през 1990 г. до над 13 % за 2004 г.). През последните седем години (1998-2004 г.) салдото на платежния баланс в туризма е положително и бележи среден годишен ръст от 16,3 %. Приходите от международен туризъм (без транспорта) трайно изпреварват разходите на българските граждани за пътувания в чужбина (фиг. 2). Динамиката на горепосочените показатели през изследвания период свидетелства за наличие на тенденция на растеж на отрасъл „Туризъм“ в нашата страна. За по-нататъшното развитие на туризма като експортен отрасъл и за повишаване на неговата конкурентоспособност от значение е ръстът и структурата на вътрешното търсене. Вътрешното търсене, съгласно теорията на М. Портър за конкурентните предимства на нациите, е един от двигателите на конкурентоспособността. „Като въздейства върху ефекта на мащаба, търсенето на вътрешния пазар на практика определя характера и скоростта на разработването и устояването на нововъведенията от местните фирми” [1]. През периода 1990-2004 г. се наблюдава нарастване на инвестициите и материалните ресурси в туризма, които намират отражение в увеличения брой средства за подслон и повишаване на тяхната категоризация. През 1990 г. все още значителна част от хотелите са с ниска категоризация – 65,1 % са с 1 и 2 звезди, 24,9 % - с три звезди и 10 % - с четири и пет звезди. След приключване на приватизацията на държавната собственост в туризма започва модернизация на старите обекти и повишаване на тяхната категория. Категорийната структура на хотелите през 2000 г. вече е положително променена. Преобладават хотелите с три звезди – 47,7 %, висококатегорийните хотели нарастват почти три пъти и представляват 29,3 %, а нискокатегорийните с 1 и 2 звезди са само 23 % в страната. Строените през изследвания период хотели са предимно в категорията три, четири и пет звезди. Промяната в категорийната структура на средствата за подслон се отразява благоприятно върху качеството на предлагания туристически продукт, приходите и структурата на реализираните нощувки в тях. През 2004 г. най-висок дял заемат реализираните нощувки в тризвездните средства за подслон - 38,7 %, следвани от реализираните нощувки в средствата за подслон с 1 и 2 звезди - 27,7 %. В четиризвездните хотели те са 26,9 % от нощувките в страната и само 6,7 % от нощувките през 2004 г. са реализирани в петзвездни хотели. Съществуващите ресурсни условия в страната (природни, финансови, материални, трудови, предприемачески и информационни) са предпоставка за трайното развитие на туризма и са в синхрон с обявяването му за приоритетен отрасъл на икономиката. Нарастването на броя на средствата за подслон и повишаването на тяхната категоризация са резултат от насърчаването на частната инициатива в страната в прехода към пазарна икономика. Въпросът е как дадена стопанска дейност да бъде по-ефективна и по-конкурентоспособна. Според М. Феърбанкс и С. Линдзи конкурентоспособността се постига там, където се пресичат добрата стратегия и високата оперативна производителност [7]. Съгласно теорията за конкурентните предимства на нациите на М. Портър конкурентоспособността е резултат от взаимодействието на елементите на диаманта на конкурентоспособността – входящите факторни условия, фирмената стратегия, свързаните и поддържащи индустрии и условията, които създава вътрешното търсене [4]. В този ред на мисли в страната е увеличен броят на средствата за подслон, които са материална предпоставка за реализиране на по-голям брой нощувки и растеж на отрасъла, създадени са предпоставки за реализиране на конкурентни предимства като резултат от мащаба. В същото време един от съществените проблеми е възвръщаемостта на направените инвестиции в туризма, заетостта на средствата за подслон и тяхната ефективна експлоатация. Средногодишната заетост на леглата в средствата за подслон у нас е значително по-ниска спрямо основните ни конкурентни туристически дестинации Турция и Гърция [2]. Концентрацията на средствата за подслон предимно по Черноморието задълбочава последиците от сезонността [3]. През последните осем години средногодишната заетост на леглата в страната възлиза средно на 29,5 %, като през 2003 и 2004 г. се наблюдава леко повишаване до 32 % и 33,7 % (фиг.3). 
Фигура 3. Заетост на леглата в средствата за подслон през периода 1990-2004 г. Въпреки че приходите от едно легло в средствата за подслон нарастват средногодишно с 30 % и от 6546 евро през 1998 г. достигат 9189 евро през 2004 г., ниската средна годишна заетост тревожи мениджърите в туризма. Възниква въпросът за възможностите за удължаване продължителността на зимния и летния сезон и повишаване на туристическото търсене. Постигната заетост на леглата в средствата за подслон на този етап не създава необходимите условия за осъществяване на икономии от мащаба и на тази основа за повишаване конкурентоспособността на туристическите фирми. Преобладаващата част от реализираните нощувки у нас през периода 1990-2004 г. са осъществени от чуждестранни туристи (табл. 1). Този факт събужда безпокойство от факта, че развитието на отрасъла е зависимо от чуждестранните пазари и поставя въпросът за размера и динамиката на вътрешното търсене на туристическия пазар. Таблица 1. Реализирани нощувки в средствата за подслон през периода 1990-2004 г.
Съставена от автора по данни от НСИ.  Фигура 4. Индекс на реалното изменение на общия доход на лице от домакинството през периода 1995-2004 г. при база 1995 г.
Тревожен е и фактът, че абсолютният брой и относителният дял на реализираните нощувки от български граждани в средствата за подслон през изследвания период бележат трайна тенденция на снижение. През последните три поредни години относителният дял на реализираните нощувки от български граждани се стабилизира около 30 %. Размерът на вътрешното търсене на туристическия пазар намалява до определено равнище и по наше мнение достига ниво на ранно насищане. Известно е, че туристическото търсене е силно еластично спрямо дохода на потребителите. Данните от фигура 4 свидетелстват, че общият доход на лице от домакинството за девет- годишен период не може да достигне равнището от 1995 г. Реалното снижение на общия доход на лице от домакинството в Р България през последните години и ограничената покупателна способност на българските граждани обясняват ниския дял на реализираните нощувки от български туристи [6]. Формиралата се тенденция на ранно насищане на търсенето на вътрешния туристически пазар има както положителни, така отрицателни последици за конкурентоспособността в туризма. Положителните се свеждат до факта, че се създават условия за повишаване интензивността на съперничеството между туристическите фирми. Стимулират се усилията за разнообразяване, обновяване и повишаване привлекателността на предлагания продукт. От друга страна, ограниченото търсене на вътрешния пазар не създава условия за натрупване на търговски опит у българските туристи и за повишаване на тяхната взискателност към предлагания продукт. Българските туристически фирми са принудени да се насочат към международния пазар, за да оползотворят капацитета на изградените и обновените предимно на кредит средства за подслон. Това води до по-ниска цена на българския туристически продукт и предопределя съперничество в сегмента на ниските цени. Вътрешното търсене оказва влияние върху конкурентоспособността и чрез създаване на условия за развитие на потребностите на туристите. Структурата на вътрешното търсене характеризира формиралите се сегменти и предопределя темпа и характера на новаторството в туризма. Изследването на структурата на вътрешното търсене на туристическия пазар по различни признаци създава предпоставки за осъществяване и поддържане на конкурентни предимства съобразно предпочитанията на туристите. Във връзка с това интерес представлява отговорът на въпроса: „Къде почива българинът?” Таблица 2. Пътувания на български граждани в чужбина и почивалите в почивните домове през периода 1990 - 2004 г.
Съставена от автора по данни от НСИ През 2002 и 2003 г. в страната и чужбина са почивали общо 14 % от населението на Р България, докато през 2004 г. техният относителен дял е 16,6 % и това нарастване е за сметка на почиващите българи в чужбина. При положително салдо на туристическия баланс следствието от тази тенденция върху създаване на конкурентни предимства в туризма несъмнено е положително. Почивалите в чужбина български граждани натрупват опит като туристи и връщайки се в страната повишават изискванията си към разнообразието и качеството на предлагания туристически продукт. Те формират и изпреварващи потребности, които стимулират развитието на нови конкурентни предимства на българския туристически продукт. През периода 1990-2004 г. броят на пътуванията на българските граждани в чужбина трайно нараства със средно годишен темп от 32,7 %, като изключение прави само 2000 г. Пътуванията на български граждани в чужбина през изследваните 14 години са се увеличили с 62 % (табл. 2). През последните три поредни години (2002, 2003 и 2004 г.) средно 27 % от пътуванията на българските граждани в чужбина са с цел туризъм и почивка. Пътувалите български граждани в чужбина с цел туризъм през 2004 г. са предпочели конкурентните туристически дестинации както следва: Турция – 28,2 %, Сърбия и Черна гора – 17,1 %, Гърция – 8,8 %, Германия – 7,5 %, Италия - 6,3 %, Испания и Румъния – 5,2 %. Разходите на български граждани за пътуване в чужбина през последните три години варират средно около 190 евро. 
Фигура 5. Реализирани нощувки по типове средства за подслон през периода 1990-2004 г. Статистическите данни показват, че трайно и значително намалява броят на почивалите лица в почивните домове в страната. В туристическия закон почивните домове са характеризирани като самостоятелно място за настаняване с преобладаващи социални функции, което предполага по-голям дял на почиващи в тях. Оказва се, че през периода 1995-2000 г. средногодишният темп на снижение достига 43 % (табл.2). След 2000 г. броят на почивалите лица в почивни домове продължава трайно да намалява, като през 2002, 2003 и 2004 г. средногодишният темп на снижение се стабилизира на 22 %. Или през периода 1990-2004 г. броят на почивалите в почивни домове е намалял почти 5 пъти. Динамиката на реализираните нощувки от български туристи по типове средства за подслон през периода 1990-2004 г. отбелязва съществени структурни промени (фиг. 5). През 1990 г. само 49 % от българите предпочитат хотела като средство за подслон, докато през 2004 г., след ясно утвърдена тенденция на нарастване този дял е вече 88,8 %. Осем пъти намаляват реализираните нощувки за 14-годишния период в т.нар. „други средства за подслон” - от 32,9 % на 4,1 %. Повече от три пъти намаляват предпочитанията на българите към нощувки в хижите. Промяната в структурата на реализираните нощувки по типове средства за подслон утвърждава хотелът като предпочитано място за нощувка не само от чуждестранните, но и от българските граждани. Предпочита се продуктът на професионалното хотелиерство за сметка на този на парахотелиерството, което свидетелства за повишена взискателност на българските граждани като клиенти на туристическия пазар. Направеният извод се потвърждава и от анализа на реализираните нощувки по категории на средствата за подслон (табл. 3). Средно около 30 % от реализираните нощувки в страната се дължат на български граждани, което по наше мнение е нисък дял на вътрешното търсене на туристическия пазар. Българският гражданин е клиентът, който с по-малко транспортни разходи и време може да съдейства за повишаване на заетостта на средствата за подслон и с натрупания си опит като турист от пътуванията в чужбина да стимулира развитието и конкурентоспособността на туристическия продукт. Поради ограничената платежоспособност на българина в условията на преход към пазарна икономика през 2004 г. 49,9 % от реализираните нощувки от български граждани са осъществени в средствата за подслон с 1 и 2 звезди, 34 % - в тези с 3 звезди и едва 12,8 % в четиризвездни хотели. Еластичността на търсенето спрямо дохода е важна характеристика на всеки пазар. Тя отразява пряко въздействието на средния разполагаем доход и косвено оценката на потребителите за полезността на продукта. Потребността от туризъм се определя като вторична потребност и при по-ограничена платежоспособност туристическото търсене става силно чувствително и лесно се пренасочва към алтернативни продукти с по-ниски цени. Таблица 3. Реализирани нощувки от чуждестранни и български граждани по категории на средствата за подслон през 2004 г.
Съставена от автора по данни от НСИ. Каква е структурата на предпочитанията на чуждестранните туристи у нас относно категорията на средствата за подслон? През 2004 г. най-голям е относителният дял на чуждестранните туристи, предпочели тризвездните хотели – 40,4 %, и на тези предпочели четиризвездните – 32,2 %. Само 7,9 % от чуждестранните гости на страната са реализирали нощувки в петзвездни средства за подслон. Оттук следва, че висококатегорийните средства за подслон реализират своя продукт предимно на международния пазар. Продажбата на туристическия продукт на чуждестранни клиенти невинаги се оказва добър заместител. „Най-важното въздействие на вътрешното търсене върху конкурентното предимство се осъществява чрез проучване, интерпретиране и реакция на потребностите на вътрешния купувач” [4]. Развитото вътрешно търсене на туристическия пазар по принцип създава конкурентна среда. Ежегодно провежданите емпирични изследвания от 1979 г. насам на конкурентоспособността на нациите от Световния икономически форум установяват, че интензивността на мeстната конкуренция обяснява 26 % от различията в растежа на БВП на глава от насeлението като изразител на конкурентоспособността на нациите [8]. Взискателният местен турист със свободата на избора си принуждава хотелиерите по всяко време да предлагат качествени услуги, да развиват и разнообразяват туристическия продукт и е двигател на неговата конкурентоспособност. Поради свитата платежоспособност на по-голямата част от българското население търсенето на вътрешния туристически пазар към настоящия момент не създава необходимите благоприятни условия за повишаване на конкурентоспособността в туризма и по наше мнение дори я потиска. Съобразно продължителността на престоя на туристите се формира друга важна структура на вътрешното търсене на туристическия пазар. Средният брой на реализираните нощувки на едно лице в средствата за подслон за периода 1990-2004 г. варира с незначителни отклонения едва около 4 дни. При чуждестранните гости той се удължава незначително от 5,6 дни през 1990 г. до 6,1 дни през 2004 г. Докато при българските туристи тенденцията е към незначително съкращаване на средния престоя от 3,2 дни средно през 1990 г. на 2,3 дни през 2004 г. Краткият престой е предпоставка за по-ниски приходи от туризъм, свидетелства за повишаване интензивността на продажбите и принуждава всеки хотелиер да развива по-активна дистрибуционна и рекламна политика. 
Фигура 6. Почивали лица в почивни домове по продължителност на почивката Относителният дял на краткотрайния отдих на българските граждани в почивните домове бележи тенденция на нарастване (фиг.6). През 1990 г. само 21,1 % от почиващите са осъществили почивка с продължителност до 6 дни, което е прието за краткотраен отдих и 78,9 % - с продължителност от 7 до 20 дни. В края на изследвания период структурата между краткотрайния и дълготрайния отдих е съществено променена – нараства делът на краткотрайния отдих до 49,8 %. Всъщност само се потвърждава известната световна тенденция в туристическото търсене – по-честа, по-кратка и по-евтина почивка. Този факт поставя въпросът за дистрибуцията на туристическия продукт и за съотношението между организираните и неорганизираните туристи. През 2004 г. 48,5 % от пренощувалите лица у нас са ползвали резервация чрез туроператор или туристически агент и 30,5 % са пренощували без резервация или представляват така наречените неорганизирани туристи. Естествено делът на българите сред туристите без резервация е по-висок и достига до 51,7 % през 2004 г., докато при чуждестранните гости той е само 9,9 %. Формиралата се структура на туристическото търсене съобразно каналите на реализация на продукта разкрива зависимостта на чуждестранния клиентопоток от туристическите оператори и агенти. Високият дял на организираните чуждестранни посещения у нас е факт, който оказва както положителни, така и отрицателни последствия за конкурентоспособността в туризма. Положителното следствие е, че ролята на компетентен и взискателен клиент може да се изпълни както от крайните потребители, така и от каналите на разпространение. Известно е, че основни дистрибутори на българския туристически продукт са водещи в света туроператори. От друга страна, липсата на многобройни и независими купувачи на даден пазар нарушава конкурентната структура на пазара и ограничава конкурентната борба. От интензивността на съперничеството на вътрешния пазар се определя до каква степен вътрешното търсене създава благоприятни или неблагоприятни условия за повишаване на конкурентоспособността в туризма. От пренощувалите чуждестранни граждани с резервация 65,4 % са ползвали туристически пакет, докато този процент за българските туристи е 35,9 %. По принцип туристическите пакети се предпочитат от туристи с по-ограничена платежоспособност. За да се постигне по-висока конкурентоспособност на българския туристически продукт, е необходимо да се предлагат повече допълнителни услуги за туристите, които търсят преживявания извън общия пакет и са готови да платят допълнително за тях. Приходите от нощувки в средствата за подслон от български граждани през 2004 г. достигат до 77 544 хил. лв., което представлява 19,7 % от общите приходи от нощувки за страната. В структурно отношение най-висок дял от тези приходи са осигурени от нощувки в тризвездни средства за подслон – 37 %, следвани от приходите от средствата за подслон с 1 и 2 звезди – 31,2 %. Приходите от нощувки от български туристи в четири и петзвездните хотели през 2004 г. са съответно 22,2 % и 9,6 %.
Фигура 7. Приходи от една нощувка в средствата за подслон от български и чуждестранни граждани през 2004 г. Приходите от една нощувка в средствата за подслон от чуждестранните туристи общо за страната през 2004 г. средно възлизат на 30,7 лв., а от български туристи – 20,1 лв. По съответните типове средства за подслон се установява, че най-високи приходи се осъществят от една нощувка в хотелите, но на второ място са приходите от една нощувка в т.нар. „други” средства за подслон, което свидетелства, че се търсят алтернативни средства за подслон на по-ниска цена (фиг. 7). Установеното състояние на приходите от нощувка от български и чуждестранни туристи е обезпокояващо. Оказва се, че през 2002, 2003 и 2004 г. темпът на растеж на посещенията на чуждестранни туристи изпреварва темпа на растеж на приходите от едно тяхно посещение. Темповете на растеж на приходите от едно посещение на чуждестранен турист при база 1998 г. е съответно 130,5, 141 и 150,8 %, докато темповете на растеж на посещенията на чуждестранни туристи са 151,6, 178,9 и достига дори 203,2 % през 2004 г. Този факт означава, че през три последователни години България се посещава от повече туристи, които харчат по-малки суми през своята ваканция. Получените резултати ни позволяват да се присъединим към мнението: „Налице са прекалено много симптоми, че основната стратегия на отрасъл „Туризъм“ в Р България е съревнование в сегмента на ниските цени. Тази стратегия може да се смята за губеща в средно- и дългосрочен план” [5].
Анализът на състоянието и тенденциите в развитието на вътрешното търсене на туристическия пазар поставя нови предизвикателства, които изискват специалистите в областта на туризма да преосмислят своите цели и стратегии. Резултатите от проведеното изследване позволяват да се твърди, че към настоящия момент поради ниската платежоспособност на българския гражданин вътрешното търсене на туристическия пазар не създава необходимите благоприятни условия за повишаване на конкурентоспособността в туризма и по мнение на автора дори я подтиска. Въздействието на вътрешното търсене върху конкурентните предимства на туристическия продукт може да се подобри основно чрез преориентиране на стратегията на туристическите фирми към по-висок стандарт и по-качествени услуги, диференциация на българския туристически продукт, развитие на алтернативни продукти с цел приличане на по-платежоспособни туристи и създаване на условия за интензивна конкуренция в отрасъл „Туризъм“. Литература
Каталог: alternativi -> br13 alternativi -> Гл ас д-р Мая Ламбовска alternativi -> Балансираните карти за оценка доц д-р Огнян Симеонов br13 -> Доц д-р М. Харизанова унсс, катедра „Управление” З. Фурнаджиева Резюме br13 -> Проучване на организационната отговорност на търговските работници от търговски вериги br13 -> Изследване организационната култура на търговските фирми в България br13 -> Търговският обмен на България с балканските страни анализи и перспективи br13 -> Мърчандайзингът на модните стоки – особености и възможности за развитие гл ас. Иван Петров унсс катедра „Търговия” br13 -> Предпоставки и условия за възникване на фючърсен пазар в България гл ас. Бисер Петков – унсс, катедра „Търговия” br13 -> Измерване и оценка ефективността на дейността на зърнопроизводителите от Плевенска област гл ас. Светослав Илийчовски са «Д. А. Ценов» br13 -> Ролята на търговията за развитието на икономиката гл ас. Силвия Терезова Изтегляне 197.14 Kb. Сподели с приятели:
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
