Към 25. 02. 2014 в проекта са добавени предложения от читатели на Eurochicago com обобщени от П. Стаматов



страница1/2
Дата04.03.2017
Размер388.46 Kb.
#16202
  1   2
ПРОЕКТ

Към 25.02.2014

В проекта са добавени предложения от читатели на Eurochicago.com обобщени от П.Стаматов:

С червен цвят е това, което е необходимо да отпадне от текста на Стратегията.

Със зелен цвят са отбелязани текстовете, които е необходимо да бъдат добавени.

След някои от добавените (зелените) текстове има доуточняващи наклонени текстове в сив цвят, които вървят като обяснение (най-добре е да се поставят "под черта", номерирани)

Повече информация и мнения може да намерите на сайта Еврочикаго с адрес:

http://www.eurochicago.com/2014/03/tchitatelite-za-natsionalna-strategiya/



НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ ЗА БЪЛГАРСКИТЕ ГРАЖДАНИ

И

ИСТОРИЧЕСКИТЕ БЪЛГАРСКИ ОБЩНОСТИ ПО СВЕТА

СЪДЪРЖАНИЕ

  1. Общи положения

  2. Обща цел

  3. Целеви групи и подгрупи

  4. Стратегически и оперативни цели по целеви групи и подгрупи

  5. Инструменти за осъществяване на националната стратегия

    1. Приоритети

    2. Основни политики за българските граждани и историческите български общности в чужбина

2.1. „Национално представителство”

2.1.1. Национален съвет

2.1.2. Обществени съвети

    1. Образователна политика”

    2. Културна политика”

    3. Млада българска емиграция”

    4. Исторически български общности”

    5. Информационно обслужване”

  1. Усъвършенстване на нормативната база, институционалната система и подобряване на административния капацитет

  1. Финансиране на изпълнение на стратегията

  2. Механизъм за отчет и оценка за изпълнение на Националната стратегията

    1. Механизъм за отчет

    2. Механизъм за оценка

  3. Очаквани резултати

Приложения

  1. Обзор на държавната политика към момента на приемане на стратегията

    1. Нормативна уредба

    2. Институционална система

    3. Държавната политика за българите и българските общности след 1989 г.

  1. Общи положения

Държавната политика към българите в чужбина е резултат от наличието на значими по численост български общности извън държавните граници на Република България образуващи една нееднородна диаспора.(1).

(1.Диаспора (от гръцки: διασπορά, «разселение») Според политическите научни трудове диаспора се нарича тази част от народа/етноса, която живее извън страната си и образува сплотени и устойчиви етнически групи, които имат социални институти за поддържане и развитие на своята индентичност. Връзките с диаспората се разглеждат като важна насока на външната политика в много страни. За някои страни, като Израел, Армения и др., диаспората предоставя изключителна икономическа и политическа подкрепа на историческата родина. Българската диаспора, в последните години, също оказва много значителна икономическа подкрепа. Според учените диаспората може да играе и значителна роля в опазването на националната култура и формирането на националната идентичност. Българското възраждане в 19 век е един добър пример.)

Условията, в които се развиват и съществуват – географски, политически, икономически, демографски, културни и духовно-религиозни, съхранените или усвоените разлики в етнокултурното и националното самосъзнание допълнително внасят специфика във вътрешното състояние на отделните общности и проблемите, пред които са изправени. Особено силно влияние оказват различните по характер, насоченост и интензивност асимилационни процеси в държавата-приемник. Това разнообразие от фактори и показатели води до съществени различия в социално-икономическото положение, политическите нагласи и културните ориентири в отделните общности, но също така и вътре във всяка от тях.

Формирането на българските общности по света е свързано с голямо разнообразие от причини, цели, потребности и стремежи, които са характерни за всяка една общност. Разселването на славяните от българската група през V-VI век по целия Балкански полуостров, емиграцията по политически причини на компактни български маси през XVIII – XIX век, както и сънародници, останали в пределите на други държави в резултат на откъсването на български територии с българско насаление след Освобождението 1878 г., Балканските войни 1912 – 1913 г. и Първата световна война 1914 - 1918 г., образуват историческите български общности. Това са етнически българи от днешните държавни граници на Македония, Турция, Гърция, Албания /Голо Бърдо, Мала Преспа, Гора/, Сърбия /Босилеградско, Царибродско, Нишко, Пиротско и Зайчарско/, Румъния /Банат, Влашко и Северна Добруджа/, Молдова и Украйна, както и българите – гагаузи в двете страни.

По политически и икономически причини преди и след Втората световна война се формират български общности в страните от Централна и Западна Европа, САЩ, Канада, Австралия, Латинска Америка. В огромната си част българите от тази „стара” емиграция са със запазен статут на българско гражданство.

Демократичните промени през 1989 г. внасят коренни изменения в миграционната обстановка в България и формиране на нов тип български общности зад граница. Включването на страната в миграционните процеси на европейско и световно ниво довежда до нарастващата мобилност на населението. Това дава възможност на български граждани, главно в млада и трудоспособна възраст, за обучение и постоянна или временна професионална реализация зад граница. Налице е дълбока промяна в същността на тези „нови” български общности, които все повече губят своята характеристика на емигрантски общности в чужбина.

Българските общности имат признат статут на национални малцинства в осем държави. От тях пет са страни-членки на Европейския съюз, като Чехия, Словакия, Румъния, Хърватия и Унгария, а другите са Сърбия, Молдова и Украйна.

Българите, живеещи извън държавните граница на Република България, са български граждани – временно или постоянно пребиваващи зад граница, лица от историческите български общности с чуждо или с чуждо и българско гражданство. За техния общ брой - с цялата условност на едно такова твърдение - може да се приеме цифрата от три до три и половина милиона. От тях около два милиона са лицата с българско гражданство. В числото на етническите българи се включват и около един милион българи – граждани на Македония.

Макар и с големи уговорки и недостатъчно категоричен като констатация, социалният статус на българските граждани – постоянно или временно пребиваващи зад граница, както и българите от историческите български общности, може да се сведе под един знаменател. Въпреки че навсякъде съществуват немалко групи и лица с изявени възможности в политическата, културната и стопанската сфера, стандартът на живота на българите е около и под средното ниво, характерно за всяка страна поотделно.



В същото време, само след 20-30 години в държави като САЩ, където отношението към мигрантите е значително по-добро от други части на света положението на българските граждани и техните наследници може коренно да се промени и те да надминат по стандарт на живот местните. (2).

(2. Статистическият институт на САЩ твърди в свое изследване от 2009 година, че българите спечелили "Зелена карта" и преселили се в Америка са с по-високо образование от граждните на всички други държави участници в лотарията Green card. Според други научни изследвания, децата на емигрантите, така нареченото Поколение 1 и 1/2 (поколение едно и половина) са сред на-успешните в САЩ и заплатите им са с 20% по-високи от средните.)

Българските граждани – постоянно или временно пребиваващи зад граница, както и българите от историческите български общности в чужбина, са неделима част от българския народ. Те генерират в себе си значителен икономически, финансов, образователен, демографски, трудов и интелектуален потенциал. Провеждането на държавната политика към тях е от изключителна полза за България във външно и вътрешно политически, икономически, демографски, културен план.

Политиката към българите в чужбина се обуславя от:


  • държавните интереси на страната;

  • интересите на българите в чужбина;

  • високата степен и желание за съхраняване на българския език, култура и национално съзнание сред българите в чужбина;

  • изградената и непрекъснато разрастваща се мрежа от граждански, културни и образователни структури на българите в чужбина;

  • тенденциите на мобилност в глобален и регионален план;

  • ползата за България от българските лобита в чужбина;

  • потенциала на българите и българските общности в чужбина като перспективен фактор в междудържавните отношения;

  • демографската криза на българската нация и необходимостта от регулиране на миграционните процеси.



  1. Обща цел

Създаване на политическа рамка за изграждане на комплексна, дългосрочна и интегрирана държавна политика за българските граждани и историческите български общности в чужбина

Оптимизирането на институционалната и нормативната основа ще гарантира съвременна държавна политика за защита и подкрепа на всички български граждани и исторически общности и насърчаване на тяхното участие и принос в развитието на българската нация, общество и държава.





  1. Целеви групи и подгрупи

1. Български граждани - временно или постоянно пребиваващи в чужбина:

- Съвременна „млада” българска емиграция;

- „Стара” българска емиграция.

2. „Исторически” български общности в чужбина и лица от български произход, с българско национално самосъзнание с чуждо или с чуждо и с българско гражданство:

- Българи в Македония;

- Българи в Русия;

- Българи в Молдова и Украйна, вкл. българи-гагаузи;

- Българи в Румъния;

- Българи в Гърция;

- Българи в Турция;

- Българи в Сърбия;

- Българи в Западните Балкани.

- Българи в други части на света и континенти.(3). ( 3. Имаме, макар и неголеми, исторически общности в Аржентина, Бразилия и др. страни в Латинска Америка, а също и в Австралия)


  1. Стратегически и оперативни цели по целеви групи и подгрупи

Държавната политика е ориентирана към постигането на следните стратегически цели:

  • приобщаване и включване на българските граждани – временно или постоянно пребиваващи зад граница - към държавния и обществено-политическия живот в България;

  • съхраняване на българското етнокултурно пространство зад граница;

  • подобряване на миграционния баланс на страната;

  • разпространение на положителния образ на България по света;

  • изграждане и поддържане на българско лоби в чужбина.



Държавната политика е ориентирана към постигането на следните оперативни цели:

  • съхраняване на националната и културната идентичност на българските граждани и на историческите български общности в чужбина;

  • създаване на подходящи условия за мотивиране към професионална реализация в България на български граждани - временно или постоянно пребиваващи зад граница;

  • използване на възможностите на българските граждани в контекста на мобилността и свободното движение на хора;

  • контрол на миграционните процеси и недопускане на действия, насочени срещу националната сигурност на Република България;

  • интегриране на българските граждани в обществата на държавите от Европейския съюз чрез премахване на бариерите в областта на трудовия пазар, свободното движение, недопускане на дискриминация и др.;

  • създаване на ясни и точни критерии за придобиване на българско гражданство и система, гарантираща интегриране в българското общество на новоприети български граждани;

  • стимулиране на българския бизнес за инвестиции в райони с компактни български общности, като Украйна, Молдова, Сърбия, Македония, и др.




  1. Инструменти за осъществяване на националната стратегия



  1. Приоритети

- Създаване на единна нормативна база, регулираща обществените отношения на държавата с българските граждани - временно или постоянно пребиваващи зад граница - и българите от историческите български общности по света;

- Създаване на възможности за институционално представителство на българските граждани – временно или постоянно пребиваващи зад граница - и българите от историческите български общности от чужбина в България;

- Провеждане на последователна образователна политика на българската държава за всички нива на образованието на българските граждани и българите от историческите български общности в чужбина;


  • Поддържането на устойчиви връзки с българските граждани и българите от историческите български общности в чужбина и подпомагане на техните структури - организации, медии, образователни звена, читалища, църкви и религиозни общини в чужбина;

  • Разработване на цялостен механизъм за подпомагане на българските религиозни храмове и свещенослужители зад граница;

- Разширяване на информационното обслужване на българските граждани и българите от историческите български общности в чужбина.

  1. Основни политики за българските граждани и историческите български общности в чужбина

Националната стратегия се реализира чрез изпълнението на програми, осъществявани в тригодишни планове за действие. Плановете съдържат конкретни мерки, цели, дейности, източници на финансиране и очаквани резултати

Сложният и многоаспектен характер на връзката между българската държава и българските граждани и историческите български общности в чужбина, на тенденциите във връзка с мобилността в разглежданата област, предопределят характера на политиките. Те са свързани и препокриващи се в отделни части. Задължителен елемент е тяхното институционално, нормативно и финансово осигуряване. Паралелното решаване на преплитащи и допълващи се задачи от „външно” и „вътрешно” естество, имащи пряко отражение върху бъдещото развитие на страната и нацията, оформят интегрирания характер на държавната политика.



Съчетаването на нови подходи с утвърдили се положителни практики в държавната политика е ключов елемент на националната стратегия. В дългосрочен план тази приемственост ще осигури успешната реализация на предлаганата национална стратегията.

    1. Национално представителство”

Пълноправното членство на страната в Европейския съюз, задълбочаването на процесите на глобализация в света, националните ни интереси и значителното увеличаване на броя на българските граждани в чужбина налагат необходимостта от създаване на реални възможности за тяхното участие в обществено-политическия живот в България.

2.1.0. Парламентарно представителство

Български депутати избрани в МИР "Чужбина" .(4). - (4.Въпрос само на време е, приемането на нов Избирателен кодекс, който ще предвижда такъв МИР).

      1. Национален съвет

  • Създаване на Национален съвет на българите извън Република България като независим консултативен орган на обществени начала към Президента на Република България или Народното събрание;

  • Изборите за Национален съвет се организират и провеждат успоредно с изборите за национални институции (за предпочитане- съвместно с президентските избори);

  • Изборите за Национален съвет се провеждат с тайно гласуване на основата на общо, равно и пряко избирателно право;

  • Основна характеристика на съвета: оперативност и ефективност, реализиращи се в двустепенна система – разширен състав и изпълнителен съвет /оперативен състав/.

  • Съставът на съвета се избира от представители на български граждани, живеещи зад граница – 4/5 от състава, а останалата 1/5 част са представители на държавните институции в България: Народно събрание, Администрация на Президентството и Министерски съвет. Към

  • Разработване на механизъм за избор на представителите от чужбина;

  • Основни оперативни функции на Националния съвет:

    • да участва във формирането и провеждането на държавните политики към българите в чужбина и подпомага държавните институции в това отношение;

    • да представя и защитава интересите на българите от чужбина пред българските държавни органи и институции;

    • да работи за утвърждаване на българската национална идентичност, самосъзнание, образование и култура зад граница;

    • да приобщава българите от чужбина към обществено-политическия живот в България;

    • да участва в подготовката по изработването на проекти за нормативни актове, съобразно целите на съвета.



      1. Обществени съвети

  • Създаване на Обществени съвет на българите, живеещи извън Република България като независими консултативни органи на обществени начала към дипломатическите и консулските представителства на Република България в чужбина;

  • Изборите за Обществени съвети се организират и провеждат от ръководителя на съответното дипломатическо представителство на Република България в чужбина, съгласно по Правилник, утвърден от Министерството на външните работи след обсъждане с представители на диспората;

  • Съставът на Обществените съвети се избира от български граждани, временно или постоянно пребиваващи на територията на съответния консулски окръг;

  • Държавни служители от дипломатическите и консулски представителства участват по право в работата на Обществените съвети и имат съвещателен глас;

  • Изборите за Обществени съвети се провеждат с тайно гласуване на основата на общо, равно и пряко избирателно право;

  • Основните оперативни функции на Обществените съвета са:

    • да подпомагат дейността на дипломатическите и консулските представителства по отношение на българските граждани в съответната държава;

    • Обществените съвети защитават интересите на българите в чужбина по места и представят интересите на българските граждани – временно или постоянно пребиваващи зад граница пред Националния съвет, защитаващ техните интереси пред българските държавни органи и институции;

    • да подпомагат дейността на обществените сдружения на българските граждани – временно или постоянно пребиваващи зад граница – за съхраняване на българската национална идентичност, самосъзнание, образование и култура сред българите.




    1. Образователна политика”

Държавната политика по отношение на българските училища в чужбина, осъществявана от МОН, отчита съхраняването на българския език като най-важният елемент за запазване на национална идентичност на българските граждани и на историческите български общности в чужбина. Това с особено се отнася до най-младото поколение българи и децата от смесените бракове. Затова се създават нормативни възможности за функционирането на българските училища в чужбина и за провеждане на обучение по български език и литература, по история на България и по география на България към български дипломатически представителства и към организации на българите в чужбина.

Основни направления за работа:



  • Актуализиране на нормативната уредба, регламентираща образователната политика към българските граждани и българските общности в чужбина;

  • Разработване на нов модел за образователна политика зад граница, чрез която да се обхванат по възможност всички български деца в системата на неделните училища;

  • Разработване и утвърждаване от министър на образованието и науката на Концепция за обучението на децата и учениците в българските неделни училища в чужбина, която да включва спецификата на обучението;

  • Финансиране на българските училища в чужбина, както и подпомагане изучаването на български език и литература, история на България и география на България, както и български фолклор, в чуждестранни държавни училища в системата на светското образование;

  • Разработване и утвърждаване от министъра на образованието и науката на наредба, с която да се уредят условията и редът за допълнително усвояване на книжовния български език от децата и учениците с български произход, които са се обучавали в училища на чужди държави и продължават обучението си в училища в Република България;

  • Разработване и утвърждаване от министъра на образованието и и науката на учебници и учебни помагала, адаптирани към спецификата на обучение в чуждоезикова и социокултурна среда;

  • Проучване на възможностите за създаване на Институт по български език в чужбина /по модела на института по испански език „Сервантес”/;

  • Създаване на условия за осигуряване на аташета по български език и литература към българските дипломатически представителства в страни с големи компактни български общности;

  • Уреждане на условията и реда български и чужди граждани от български произход, завършили средно образование в чужбина, да могат да продължат образованието си в български учебни заведения, без да полагат изпит по български език, ако имат официален документ , удостоверяващ владеенето на езика и е признат от Министерството на образованието и науката в България.



    1. Културна политика”

Културната политиката на българската държава съдейства за съхраняване на националното самосъзнание, етнокултурна и духовна идентичност на българските граждани и българските общности в чужбина. Централно място в тази политика заема Министерство на културата.

Специфичният характер на културната сфера определя конкретните и последователни стъпки в дейността на ведомството като:



  • Създаване на Национална програма за разпространение на българската култура по света;

  • Утвърждаване на положителен образ на Република България чрез популяризиране постиженията на българската култура;

  • Утвърждаване мястото на българската култура в световните културни процеси;

  • Създаване на положителна среда за изграждане на трайни връзки и приятелски отношения между Република България и страната-приемник в областта на култура;

  • Активно подпомагане на развитието на творческите индустрии и конкурентната способност на българското изкуство;

  • Създаване на медийна и информационна среда в страната-домакин, която да представя коректно българската култура, във всичките й аспекти;

  • Българските културно-информационни центрове в чужбина подпомагат организациите и клубовете на сънародниците ни в тяхната културна дейност.



    1. Млада българска емиграция”

През 2008 г. МС приема Национална стратегия на Република България по миграция и интеграция 2008 – 2015 г. /НСРБМИ/, която след приемането на новата Национална стратегия в областта на миграцията, убежището и интеграцията 2011 – 2020 г. /НСОМУИ/ се запазва под формата на Национална програма по законна миграция и интеграция /2012 – 2015/. Програмата е насочена към изпълнение на заложените в нея политики и мерки в областта на законната миграция, интеграция и развитие. Централно място в нея заема Програмата за трайно завръщане в страната на лица с българско гражданство, установили се в чужбина, с акцент върху младата българска емиграция, както и към лица с български произход, живеещи на територията на други държави. НСОМУИ се изпълнява с годишни Планове за действие.

Постоянен приоритет на държавната политика са младежките сдружения на българите по света, обединяващи студенти и млади професионалисти. За реализиране на приоритетите, заложени в т. IV „Национални политики в областта на миграцията, убежището и миграцията” от НСОМУИ, свързани с „привличане на висококвалифицирани български граждани – емигранти и чужденци от български произход с цел трайно установяване и заселване в страната” ще се продължат конкретните действия по:



  • Поддържане на устойчиви връзки и подпомагане дейността на младежките сдружения на българските граждани зад граница;

  • Актуализиране на базата-данни за числеността, структурата и организационното равнище на българските студентски общности по света;

  • Изготвяне на анализи за състоянието на младата българска емиграция и проблемите – психологически, социални, културни, икономически, пред което е изправена;

  • Анализ на нагласите на младата емиграция за завръщане и професионална реализация и кариерно развитие в България;

  • Проучване на чуждестранния опит по привличане на младата емигарция;

  • Организиране на младежки форуми по темата, с участието на дипломанти и млади професионалисти, завършили чуждестранни висши училища;

  • Организирането на летни стажове за студенти и млади специалисти от чужбина в български държавни институции;

  • Привличане към консултантски и преки бизнес отношения с български партньори на българските младежки и бизнес организации зад граница;

  • Иницииране на трудови борси за пряко договаряне между специалисти от средите на младата българска емиграция и представители на частната инициатива и на чуждестлранния бизнес в България.

  • Подобряване на държавната нормативна база и практиките по прилагането й съгласно Българската конституция. (5). (5. Съгласно конституцията на РБ непълнолетният български гражданин (където и да се намира той) има право на безплатно образование до определено образовтелно ниво. Средствата, които се отпускат за обучение трябва да са съобразени и с децата, които са извън България (по наши ориентировъчни данни сумата отпускана днес е малко над 1000 лв./годишно на дете или около 50 евро на месец). Семействата с български деца израснали в чужбина не получават и полагащите им се по Конституция детски надбавки за издръжка. Възможно е бъдеще да се създадат фондове, в който да се съхраняват парите до завръщането на тези деца и да им се предоставят при изпълнението на определени условия.



    1. Исторически български общности”

Българският национален интерес налага грижата за историческите български общности като важен компонент от държавната политика на България. Този интерес е определящ по отношение на съхраняването на българско национално самосъзнание, езикова, културна и религиозна идентичност на българските исторически общности в страните от Балканския полуостров, в Молдова, Украйна и Русия. В това отношение основните направления се очертават по посока на:

- Включване на историческите български общности като елемент в развитието на двустранните отношения на България със страни, където има компактен български елемент. Това би гарантирало съхраняването и укрепването на етнокултурната им идентичност;

- Защита на индивидуалните права, включително и за изучаване на български език, на лицата от български произход с оглед правото им на изява на българска национална идентичност посредством инструментите за международна закрила на правата на човека;

- Противодействие на всички форми на антибългарска идеология и пропаганда, целящи откъсването на цели общности от българския етнос, както и на провеждането на асимилаторска политика по отношение на отделни части на историческите български общности;

- Оптимизиране на координацията между държавните институции при провеждането на кампаниите по набиране и прием на студенти от български произход за висши училища в България по ПМС 103/1993 г.;

- Съдействие от страна на българската държава за възстановяване на собствеността върху имоти и паметници на българската култура и войнска слава зад граница;

- Активизиране на контактите с организационните структури на историческите български общности с цел подпомагане на дейността им – методически, институционално, експертно;

- Разширяващата се мрежа от работещи дружества, асоциации, клубове и др. аргументират активното съдействие за създаване на централизирани организационни структури от федеративен и конфедеративен тип Обществени съвети на българските исторически общности;

- Привличане на академичните и научни звена за изследване на проблемите и перспективите на българските исторически общности зад граница.


    1. Информационно обслужване“

Информационното обслужване на българските граждани, временно или постоянно пребиваващи, както и на историческите български общности, зад граница, е задължителен елемент от националната стратегия. Съчетаването на традиционни подходи с използване на съвременните комуникационни средства е важно условие за осъществяване на политиката на държавата. Конкретните стъпки в това отношение са по посока на:

- Създаване на Културно-информационни центрове сред големите български общности зад граница;

- Българско национално радио и Българска национална телевизия създават и разпространяват специални програми, предназначени за българите извън Република България;

- Посредством спътници българска държава създава условия като финансира излъчването на програмите на Българско национално радио и Българска национална телевизия зад граница;

- Българската държава финансира създаването на специализирани електронни сайтове на Национален съвет на българите извън Република България и на Съвета по прилагане на Националната стратегия за българските граждани и българските исторически общности зад граница;

- Българската държава финансира създаването на специализиран електронен сайт за онлайн – дистанционно обучение на деца и възрастни по български език и литература, история, география, етнология и култура.





  1. Усъвършенстване на нормативната база, институционалната система и подобряване на административния капацитет

Водеща роля по прилагането, взаимодействието и координацията по реализиране на Националната стратегия има ресорният заместник министър-председател, съобразно законоустановените му компетенции по чл. 23, ал. 4 от Закона за администрацията. ДАБЧ обобщава тригодишните планове за действие, съобразно заявените отговорности на всяка държавна институция по политиките, заложени в стратегията.

Усъвършенстването и систематизирането на публично-правната връзка между българската държава и българите и българските общности в чужбина е важно условие за успешното реализиране на държавната политика. При необходимост изменение и допълнение на Закона за българите, живеещи извън Република България, съобразено с членството на България в Европейския съюз.

В пряка връзка с усъвършенстването на публично-правната връзка между българската държава и българите и българските общности в чужбина е актуализирането на критериите за придобиване на българско гражданство.

Анализът, формулираните приоритети и политики налагат създаването на Съвет по прилагане на Националната стратегия за българските граждани и българските исторически общности зад граница към ресорния заместник министър-председател, с цел максимално взаимодействие и координация между ангажираните в това институции и структури.

Членовете, функциите и дейността на Съвета се определят с акт на Министерския съвет на Република България.

Съветът, в който задължително са включени представители и на Националния съвет на българите в чужбина, предлага на правителството налагащи се промени в институционалната система, нормативната база и проекти за решения от компетентността на Министерския съвет по отношение на политиката към българските граждани и българските общности в чужбина.

Съветът е свързваща структура между държавните органи, институции, местната власт, неправителствения сектор, ангажирани в изпълнението на Националната стратегия.

Съветът изпълнява задачи по организацията, изпълнението и контрола на:



  • постоянен мониторинг и анализ върху изпълнението на целите на Националната стратегия;

  • подготовка на експертни становища за промени в нормативната база;

  • изготвянето на изследвания в сътрудничество с академични и научни центрове и институти;

  • предлага обучителни крусове за укрепване на административния капацитет на служители и специалисти, ангажирани с изпълнението на националната стратегия.




  1. Финансиране на изпълнение на стратегията

Националната стратегия се финансира от държавния бюджет, чрез бюджетите на съответните институции и от възможни финансови инструменти и програми на ЕС.

  1. Механизъм за отчет и оценка на изпълнението на националната стратегия

            1. Механизъм за отчет

По предложение на ресорния заместник министър-председател Съветът по прилагане на Националната стратегия приема плановете по изпълнение на политиките на стратегията. Отчетите от компетентните ведомства се предоставят в регламентиран срок на ресорния заместник-министър председател.

Отчетите по изпълнението на Националната стратегия следва да бъдат публикувани на интернет порталите на държавните институции, ангажирани с изпълнението на стратегията, с цел постигане на прозрачност по прилагането на политиките и събиране на оптимален брой мнения, оценки и предложения от българските граждани в чужбина.

Съветът по прилагане на Националната стратегия за българските граждани и историческите български общности в чужбина изготвя доклад да Министерския съвет, в който дава оценка по изпълнението на годишните планове на стратегията. Дебати с участието на представители на компетентните държавни институции, обществени организации, академични среди, представители на български сдружения и организации зад граница и средствата за масово осведомяване, по актуални проблеми, свързани със състоянието и перспективите на българските общности по света са реален коректив за ефективността от прилаганите политики и възможното им подобрение.


            1. Механизъм за оценка

Изработване на система от индикатори за измерване степента на постигане на стратегическите цели и осъществяване на Националната стратегия.

VIII. Очаквани резултати

- чрез механизмите и заложените политики в стратегията се очаква подобряване на координацията и взаимодействието на всички компетентни структури;

- постигане на ефективно сътрудничество между държавните институции, неправителствените организации и академичните институти;

- подобряване на публично-правната връзка между българската държава и българските граждани и българските общности в чужбина чрез усъвършенстване на нормативната база;

- съхраняване на националната принадлежност на българите и българските общности в чужбина;

- укрепване на административния капацитет на ангажираните по практическото осъществяване на Националната стратегия, чрез обучение и преквалификация на представители на държавната администрация и местната власт;

- информационно, статистическо и аналитично обслужване на държавната политика за българите и българските общности в чужбина;

- подобряване на емиграционния баланс на страната.



Приложения

  1. Каталог: wp-content -> uploads -> 2014
    2014 -> Роля на клъстерите за подобряване използването на човешките ресурси в малките и средни предприятия от сектора на информационните технологии
    2014 -> Докладна записка от Петър Андреев Киров Кмет на община Елхово
    2014 -> Биография: Цироза е траш група от град Монтана. Началото й дават Валери Геров (вокал/китара), Бойко Йорданов и Петър Светлинов (барабани) през 2002година
    2014 -> Албум на Първични Счетоводни Документи 01. Фактура
    2014 -> Гр. Казанлък Утвърдил
    2014 -> 1. Do you live in Madrid? A
    2014 -> Брашно – тип „500” седмична справка: средни цени за периода 3 10 септември 2014 Г
    2014 -> Права на родителите: Да изискват и получават информация за развитието, възпитанието и здравословното състояние на детето, както и информация за програмите, по които се извършва възпитателно-образователната работа в одз№116


    Сподели с приятели:
  1   2




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница