Към читателите



страница1/5
Дата15.01.2018
Размер0.62 Mb.
#47329
  1   2   3   4   5
КЪМ ЧИТАТЕЛИТЕ

Както в миналото, така и сега, темата за “Бялото Братство” винаги е предизвиквала определен интерес сред нашата общественост. Напълно отричана или безрезервно възприемана философията на Петър Дънов има своето място в българското духовно развитие. Оригиналността на Дъновото учение дава основание на някои автори да го охарактеризират като “Богомилството на ХХ век”. В наши дни “Бялото Братство” е познато от малко оцелелите издания на това Общество до началото на 50-те години и главно от тринадесетте тома на “Изгревът на Балото Братство - пее и свири, учи и живее” на библиотека “Житен клас” отпечатани през 90-те години на току-що отминалия век. В последно време теоретичното наследство /беседите/ на Петър Дънов /Учителя/ отново се преиздават и намират своята четяща ги аудитория.

За съжаление, поради особения характер на организация на “Бялото Братство” и в резултат на превратностите на политическата конюнктура, достигналите до съвременния изследовател автентични свидетелства за това оригинално идейно-окултно течение в българското общество са твърде малко и са главно под формата на спомени на доживели до наши дни съмишленици на Братството или на преки техни потомци. В случая не става въпрос за изясняване основните философски постулати на Дънов, а за оная документална следа, осветляваща вписването на това Общество в общия поток на гражданската история на страната през ХХ в. Малката част от кореспонденцията запазена между Учителя и учениците му от всички краища на България, също не е достатъчна за да се проследят по-важните страни от дейността на “Бялото Братство” свързани с ежедневното битие на неговите последователи, което по нищо не се отличава от злободневието на останалото гражданство.

Тази проблематика и за в бъдеще ще предизвиква интерес сред изследователите, защото продължители на “Бялото Братство” има и днес. И в наши дни не малко интелигетнти хора проявяват интерес към окултното учение на Петър Дънов. Само по себе си, то не противоречи и не е насочено срещу гражданските устои на обществото. По-скоро е вярно обратното. Макар и да не се вписва в каноните на днешната християнска догматика, “Бялото Братство” се стреми към хуманизиране и хармонизиране на отношенията между индивидите в обществото, уважава държавната законова регламентация и се отнася изключително положително към развитието на просветата, науката и изкуствата. От тази гледна точка, почти вековният опит на Братството да се адаптира към исторически сложилите се социално-икономически и политически условия у нас и да работи единствено със средството на убеждението за тяхното подобрение и усъвършенстване, следва да бъде проучен по-задълбочено, без каквато и да била предубеденост.

Съставителите на настоящето издание представят в една автентично документална форма стопанската дейност на русенското “Бяло Братство”. Всъщност специалистите и читателите могат да се запознаят със съдържащата се информация в трите протоколни книги на т. нар. “комуна” или “задруга” на оная част от русенските последователи на Дънов, които организират свое колективно земеделско стопанство в местността “Свирчовица” край града, преминало през различни перипетии и просъществувало повече от тридесет и шест години - от 9 март 1921 до 31 декември 1957 г. На практика именно Общество “Бяло Братство” - Русе се явява единствената официално регистрирана организация на Братството в България. То функционира с известни прекъсвания като своеобразен стопански отдел на цялата общност в страната от създаването си до края на Втората световна война. Организирането на земеделско стопанство от Общество “Бяло Братство” - Русе е един предварително замислен експеримент към който са съпричастни и негови съмишленици от цялата страна. Целта е да се провери в реалния живот осъществимостта на идеята на Учителя за възраждане на колективистичното съзнание и духовното начало в човешкото общество. Житейските реалности обаче, се оказват не само непригодни, но очевидно правят нереализуем този експеримент. Независимо от това, русенските членове на Обществото проявяват удивително постоянство да съхранят своята “задруга” през бурите на обществените катаклизми и появяващите се вътрешни противоречия.

Протоколите на Общество “Бяло Братство” - Русе се публикуват за пръв път в оригинален вид. Осъвременен е само правописът. Обяснителните бележки по текста са изнесени под линия и означени със звездичка. Бележките по съдържанието са дадени в края с поредна цифрова номерация. Съставителите са се ограничили да посочат кратки сведения само за местните членове на Общество “Бяло Братство” - Русе, тъй като за цитираните в протоколите имена на членове от други селища на страната има публикувани значителен брой спомени в поредицата “Изгревът…”.

ВМЕСТО ПРЕДГОВОР

НАЧАЛОТО


Популярността на Петър Дънов и неговите последователи нараства особено бързо след края на Първата световна война. Това обстоятелство изследователите занимавали се с проблема обясняват с всеобхватната криза, в която изпада българското общество след двете национални катастрофи - политическа, икономическа и преди всичко духовна. /1/ Националното унижение, радикализирането и изострянето на конфронтацията в политическия живот, липсата на переспективен обществен ориентир за излизането от тежкото положение, се сочат като главни предпоставки благоприятстващи разпространението на окултното учение на Дънов сред всички слоеве на населението.

Несъмнено посочените предпоставки като общо действащи фактори в цялата страна са изиграли роля в тази насока. Но създаването на земеделското стопанство на русенските последователи на Учителя вероятно е продиктувано преди всичко от фактори с местно значение. Кореспонденцията на Никола Ватев, който се счита за основател на “Бялото Братство” в Русе с Петър Дънов датира от края на април 1906 г., когато той все още е на постоянно местожителство в Търново./2/ Той, заедно със съпругата си Величка Ватева са лично поканени поканени от Учителя като представители от Русе на “Първата годишна среща на Веригата” /по-късно наречена Годишен събор на Братството/ в Търново състояла се от 14 до 18 август 1910 г. На следващите две Търновски срещи през 1911 и 1912 г., преди тяхното прекъсване поради Балканските войни, семейство Ватеви е отново сред индивидуално поканените все още малобройни последователи на Дънов страната./3/ В спомените си синът Петър Ватев твърди, че около 1920 г. в домът им в Русе, Учителят е пребивавал цял месец./4/ Всичко това показва, че Петър Дънов и Никола Ватев са се познавали от дълги години, били са близки съмишленици, които си имат доверие.

Ако се разглеждат нещата в по-широк план от преките междуличностни контакти на двамата - Учителят и неговият русенски ученик се вижда, че обстановката в града с нищо не е по-различна от общия упадък обхванал страната в първите следвоенни години. И в Русе, както и в другите големи български градове, се чувстват особено остро всички социални проблеми породени от следвоенната криза. Ясно изразен е стопанският спад следствие рязкото ограничаване на икономическия му регион след румънската анексия на Южна Добруджа и непрекъснатия процес на отлив на големите фирми в столицата и в чужбина. Политическият живот и обществените нагласи и тук бележат висок градус на напрежение. Комунистите овладяват градската община в края на 1919 г. и чрез създаването на земеделско стопанство към общинския магазин се опитват да намалят пазарните цени на зеленчуците, за да облекчат по този начин прехраната на гражданството./5/ Но през лятото на 1921 г. комунистическият общински съвет е разтурен и неговите усилия да поддържа едро земеделско стопанство се оценяват от политическите му противници като пореден експеримент претърпял пълен крах да замени частната инициатива и в тази област на стопанската дейност./6/

Едва ли този неуспешен опит със земеделското общинско стопанство е повлиял на Никола Ватев и неговите русенски съмишленици да поставят началото на “комуната” в “Свирчовица”. Малка е също вероятността за осъществяване на своята идея те да са разчитали на преференциите, които дава правителството на БЗНС на земеделските кооперации и въобще на широко прокламирания по това време кооперативизъм./7/ Все пак, не може да се отрече, че етатизмът и колективизмът печелят многобройни привърженици сред българската общественост в условията на тежката следвоенна криза.

Преки поддатки за това от кого точно произлиза началната инициатива за създаването на русенското комунално стопанство на “Бялото Братство”, поне за сега не се откриват. Известно е обаче, че сам Дънов в началото на 20-те години на миналия век е склонен да експериментира подобен опит. Именно той поставя началото на т. нар. “Арбанашка комуна”. В края на септември 1920 г. Петър Камбуров от Стара Загора, по това време студент в София, е изпратен от него да живее в колибата край Търново, където се провеждат ежегодните събори и да обработва братските имоти./8/

В разговор с историкът на “Бялото Братство” д-р Вергилий Кръстев Георги Йорданов от София твърди, че в местността “Свирчовица” на 7 км източно от Русе, “братята със съгласието на Учителя са направили в тази местност… една такава обширна голяма градина с лозя и плодни дръвчета - комуна именно. Направили са сграда за колективен труд и работа”./9/ Синът на Никола Ватев уточнява, че баща му е основател на Братското стопанство в Русе. Той, заедно със съмишленика си Иван Явашев, собственик на чифлик от 300 декара, решават да поставят началото на “комуната”. За целта Ватев със собствени средства построява в чифлика жилище с пет стаи./10/ В спомените си Марийка Марашлиева, дъщеря на Велико Марашлиев, който известно време е член на “комуната” посочва, че Иван Вълчанов Явашев е подарил 180 декара на русенското комунално Братство./11/ Интересуващият се обаче, когато се запознае отблизо със съдържанието на протоколите на Общество “Бяло Братство” - Русе, ще установи, че дарения на поземлени имоти не са правени и съответно не са документирани. Стопанството се е оформило чрез закупуване на съседни участъци. Но са основателни твърденията в спомените, че Софийското братство най-вероятно чрез Учителя подпомага сериозно с парични средства ентусиазма на русенци.

Доста странно звучи казаното и писаното от Георги Йорданов и Марийка Марашлиева за съществуването в местността “Свирчовица” преди създаването на Братското стопанство на някакви други “комуни” - първо, на анархисти, а след това на комунисти. Според Георги Йорданов и двете се разпадат поради вътрешни неразбирателства и тогава русенските братя закупуват земята от комунистите./12/ Сведения за такива комуни се се откриват в никакви документални и други източници.

Всичко изложено по-горе показва, че намерение и нагласа за експериментиране със създаването на комунално земеделско стопанство има както от страна на русенските съидейници на Учителя, така и от страна на самия Дънов. Лабилната обществена и социална среда също е на лице. Началото на експеримента поставя Учредителното събрание на Общество “Бяло Братство” - Русе на 9 март 1921 г. Членове основатели на Обществото са само девет души от всички последователи на Дънов в града: Никола Ватев, Петранка Чернева, Симеон Марков, Колю /Никола/ Марков, Рашко Марков, Юрдан Марков, Стою Марков, Иван Вълчанов и София Вълчанова. Приетият на учредителното събрание устав определя главната цел на новосъздаденото сдружения по следния начин - “културна, научно просветна, за умственото, моралното и духовно повдигане на своите членове и изобщо на целия български народ”. За осъществяването й русенското комунално Братство се ангажира да “открива и издържа клонове навсякъде в страната, където се укаже нужда”. Цялостната дейност на Обществото се направлява и отчита пред останалите членове от Управителен съвет с тригодишен мандат в състав от трима души, заемащи съответно длъжностите - председател, секретар-касиер и библиотекар-домакин. Длъжностите в първия Управителен съвет се разпределят така: председател - Никола Ватев, секретар-касиер - Симеон Марков и библиотекар-домакин Иван Вълчанов. Уставът регламентира и печата на сдружението - “кръгъл в петоъгълна звезда, заобиколена с думите: “Общество Бяло Братство - Русе”./13/ Преди да се регистрира като юридическа личност в Русенския окръжен съд, Обществото получава одобрение на своя устав от Министерството на вътрешните работи и народното здраве с №1617 от 13 юли 1921 г. и от Министерството на земеделието и държавните имоти с №7808 от 22 юни 1922 г./14/

След формалното организационно учредяване на Братската комуна в Русе до началото на септември 1921 г. не се предприемат никакви практически действия за нейното устройване. Явно за да пристъпят към непосредствено осъществяване на идеята си русенци търсят окончателната санкция и благословия на Учителя, която получават през август с.г. на Търновския събор на “Бялото Братство”. На тържественото откриване на събора на 19 август - Преображение в читалище “Надежда” Дънов изнася пред търновското гражданство и последователите си от цялата страна беседата “Пробуждане на колективното съзнание”./15/ На този събор той въвежда сред членовете на Братството обръщението “брат” и “сестра”. Поставя се на дневен ред пред събора въпроса за образуването на “комуни” като опит. В беседите със своите ученици Учителят им дава методически указания в тази насока. Дънов подчертава, че създавено на една комуна трябва да става само “с Любов, с Мъдрост и с Истина”, участниците в нея “да жертвуват всичко един за друг” и “да не се лъжат един друг”. Според него “в една работа внесат ли се дребнавости, се разваля”. Той посочва, че “русенци правят опит”, но още “не са завършили работата си, не са видели още своя резултат”. Същото казва за айтосци и изтъква, че подобни опити се правят и на други места в страната. Особено е интересна идеята му, да се направи една “идеална комуна”, като цялото “Бяло Братство” се сдобие със свой поземлен имот и всички съмишленици от различните краища на България да отиват да работят периодически в него./16/

Непосредствено след събора, впечатлени от идеята за “идеалната комуна” русенци вече бързат с устройването на комуналното стопанство в “Свирчовица”. Неизвестно по какви причини протоколът от първото заседание на Управителния съвет на Общество “Бяло Братство” - Русе не е запазен. От протокол №2 обаче, става ясно, че такова се е състояло на 1 септември 1921 г. и на него се взема решение да се закупят от русенския гражданин Петко Еникювлиев 47 декара ниви за 42300 лв. Покупката е узаконена като собственост на Обществото със съответния нотариален акт от 24 септември с.г./17/

В средата на месец октомври Управителният съвет закупува за обработка на оформящото се вече Братско земеделско стопанство два вола от с. Две могили снабдени с интизапни билети./18/ В началото на следващата 1922 г. на 10 януари членовете на Общество “Бяло Братство” - Русе в състав: Никола Ватев, Симеон Марков, Иван Вълчанов, Юрдан Марков и Никола Рачев /б.м. - вероятно/ избират комисия в лицето на Никола Ватев, Симеон Марков и Юрдан Марков, която да уговори нова покупка на поземлени имоти в близост до наскоро придобитите от Иван Вълчанов с обща площ от 95 декара./19/ На 12 януари комисията докладва, че покупката на тези 95 декара е извършена за сумата от 60000 лв./20/ След два дни на 14 януари 1922 г. на Общо събрание на Братството се изключва от членство Никола Рачев. Към тази мярка се прибягва с мотивировката, че Рачев “впоследствие измени, не внесе нищо, на неколкократните покани отлагаше, че не му било ясно и впоследствие отказа”./21/

Този случай показва механизма на създаването на русенската “комуна” на “Бялото Братство”. Всеки един неин член трябва да жертва част от личните си средства, от личния си имот и имущество за устройването й. Всъщност приблизително такава е и уставната постановка на чл. 3, която регламентира, че за издръжка служат главно “доходите от имотите подарени на обществото от дарители, а обработвани и стопанисвани от членовете” и от “волни пожертвувания”./22/ Но в първоначалния вариант на устава нищо не се казва за закупуване на поземлени имоти за сметка на Обществото, още още по-малко за придобиването им чрез покупко-продажба от самите членове.

На 2 април 1922 г. отново се провежда събрание на всички участници в “комуната”. На него всеки доброволно и по свое вътрешно убеждение заявява каква точно работа може и иска да изпълнява в стопанството. Иван Вълчанов избира - лозарство, Никола Ватев - овощарство, Стою Марков - земеделие, Симеон, Никола, Юрдан и Рашко Маркови избират управлението и работата в магазина в гр. Русе под фирмата “Бр. Маркови”, двете жени - София Вълчанова и Петранка Чернева, поемат домакинството на “комуната”. На края се прави уговорката, че все пак всеки в свободното си време трябва да помага “където нуждата от работа се укаже”./23/

За отбелязване е, че на събрание на Братството в началото на месец април 1922 г. се говори за действащ магазин на братя Маркови. Официалното вписване на фирмата “Братя Маркови” в Търговския регистър на Русенския окръжен съд става по-късно с определение №1747 от 3 юли с.г. Според съдебната регистрация фирмата представлява събирателно дружество между Симеон и Никола Маркови от с. Мариино, Търновско, с постоянно местожителство в Русе. Предмета й на дейност е търговия с колониал на дребно./24/ Така русенското комунално стопанство на “Бялото Братство” получава възможността да реализира част от земеделската си продукция на местния градски пазар чрез магазина на братя Маркови.

Следващият протокол със задна дата - от 1 януари 1922 г., отразява работата на Общото годишно събрание /б.с. - първото/. Събранието одобрява напълно дейността на Управителния съвет през изминалата 1921 г., но за съжаление без никаква конкретизация. Не са протоколирани и никакви изказвания на присъствалите членове. Констатира се обаче, че в резултат на натрупания вече първоначален опит се чувства нужда от “разширение целите на Обществото” и следва да се направят някои промени в устава. На първо място се приема окончателния вариант на редакцията на чл. 1. От протокола не става ясно каква точно е била първоначалната му формулировка. Според нас именно на това първо годишно събрание към най-важният уставен член определящ целта на сдружението се включва като добавка - “открива и издържа клонове навсякъде в страната, където се укаже нужда”. Както посочва д-р Вергилий Кръстев след институционалното одобрение на устава на Общество “Бяло Братство” - Русе, той е бил тиражиран в отделна книжка. Но очевидно, че при отпечатването му не е запазен напълно неговият първообраз и са включени вече някои промени. Такъв е и случаят с буква “г” на чл. 3 - “Урежда и поддържа образцово стопанство с цел да привикне членовете си на производителен труд и да модернизира селското стопанство”, който текст събранието гласува да се прибави, а всъщност той фигурира в отпечатания устав./25/

Предвид на това, че пристигат писма на съмишленици от други градове с молби за членство в русенското Общество, към чл. 3 се добавя буква “д” - “открива клонове в цялото Царство, където се укажат съмишленици”. В изпълнение именно на тази добавка в устава, събранието решава да се открият клонове на Общество “Бяло Братство” - Русе в София, Търново, Пловдив, Варна, Бургас, Ст. Загора, Нова Загора, Казанлък, Сливен, Ямбол, Свищов, Айтос, Шумен, Габрово, Панагюрище, Лом, Севлиево, Трявна, Преслав, Видин, с. Беброво, Еленско с “пълномощни представители действащи от името и за сметка на Обществото”./26/ Ясно е, че клонове на русенското комунално Братство се откриват в ония селища от които са пристигнали писмени молби за членство.

Това показва най-малко две неща. Първо: Несъмнено русенските последователи на Дънов са сред най-ревностните в страната в стремежа си да реализират идеята му за “идеалната комуна”. За много кратко време през есента на 1921 г. те успяват да организират земеделско стопанство с повече от 140 декара на комунални начала. За сравнение може да се посочи Братското стопанство край Търново, което има едва 26 декара обработваема земя./27/ И второ: Комуналният опит на русенци се подема в национален мащаб, т.е. русенското Общество става централа така да се каже на стопанския отдел на “Бялото Братство” в цяла България. А изброените селища представят един вид географията на разпространението на Дъновизма у нас в началото на 20-те години на ХХ в.

Събранието обаче, прави уговорката, че при назначаване на пълномощни представители на Обществото в други градове трябва да се спазва регламентацията на чл. 5 от устава. Т.е. става дума за това да се процедира според правилата за приемането в комуналното сдружение на почетни членове. Изискванията в първоначалния вариант на устава за приемането на редови членове освен морални добродетели включват и съгласието на абсолютното мнозинство на Общото годишно събрание. Към почетните членове освен тези изисквания се поставят условия те да бъдат такива лица, които “са допринесли голяма заслуга на Обществото и са спомогнали за нравственото издигане на българския народ”./28/ И в двата случя се предполага добро познаване на кандидатите за членство от всички братя в Обществото, което подсказва, че се предпочита не толкова масовизирането му, колкото участието в него на хора с качества.

През лятото на 1922 г., преди събора на Братството в Търново, русенското Общество свиква общо събрание на 3 юни. На него е огласено, че закупения поземлен имот от Иван Вълчанов е нотариално узаконен като собственост на сдружението и определя начина по който ще му се изплати дължимата сума./29/

Съборът на “Бялото Братство” в Търново през август 1922 г. е обект на внимание и от русенския печат. На него присъства кореспондент на в. “Русенска поща”, чиито информации са отпечатани в три последователни броя като редакционни статии без подпис. Интересът на журналистическата гилдия е напълно оправдан. На 7 юли с.г. архиерейски събор на българското православно духовенство обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от църквата./30/

В първата информация русенският кореспондент описва откриването на събора на 19 август и опита на пратениците на Светия Синод начело с търновския митрополит Филип да предизвикат Дънов на диспут, за да оборят учението му. Отказът на Учителя да дискутира с представителите на духовенството води до скандализиране от тяхна страна на публичната му беседа и до намесата на полицията.

Въпреки неприятният инцидент, кореспондентът на в. “Русенска поща” още първия ден на събора успява да влезе в лагера на “Бялото Братство” край Търново и да разговаря лично с Дънов. Учителят обяснил, че той има голямо влияние сред своите последователи не толкова заради личното си обаяние, а защото прилага учението си в живота. “Това е нашата комуна. Тук всички като братя са под един покрив, на една софра, приготвена с усилията на всички, радват се и скърбят наедно, живеят като едно семейство. Така е в всичко онова към което насочваме съзнанието на народа”, подчертава той./31/

Във втората информационна статия под заглавие “Обществото на белите братя” кореспондентът от Русе описва лагера на Братството и отношенията между хората в него, които му правят силно впечатление. Всички са ангажирани в някаква трудова дейност, в лагера се поддържа изрядна чистота, хранят се заедно на открито на дървени пейки, без разлика на социално положение и възраст. С изненада пратеникът на русенския вестник разпознава сред облечените в бели дрехи съборяни една русенска учителка. Малко по-късно погледът му се спира на познат русенски търговец./32/

Следващата трета статия на русенския кореспондент в Търново е озаглавена “Какво казва Дънов. Русенска поща при новоучителя”. В нея той информира за по-продължителната беседа която е водил с Петър Дънов. След кратките обяснения, които дава Учителят за своето окултно учение посочва - “владици и духовници ме анатемосват като отлъчен от църквата, защото уча как да се излекуват обществените недъзи”. Дънов категорчно отхвърля нападките на официалната църква срещу него и с голяма вътрешна убеденост говори за необходимостта от усъвършенстване на човешките взаимоотношения. От гледна точка на обществената нагласа и психология по това време, русенският кореспондент задава въпроса: “За комуната!” И получава отново категоричен и ясен отговор. “Ние с комунистите се разбираме, казва Дънов. От тях се различаваме само по методите. Те искат да въведат това братство и равенство с насилие, а нашето учение е за любовта, за естествената еволюция. В Русия, вследствие на анархията на умовете - дойде глад за народа. Русите, които не приеха учението на Толстой, почнаха да се самоизтребват. За комуната ние не говорим, ние само я прилагаме”./33/


Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница