Към читателите



страница3/5
Дата15.01.2018
Размер0.62 Mb.
#47329
1   2   3   4   5

Отново следва близо двугодишно прекъсване в протоколиране дейността на Обществото. Едва ли най-трудните години на кризата са предразполагали към многословна писмена работа. Крайно ограниченият брой на членовете също не е налагал свикването на официално протоколирани събрания по стопанските въпроси, ако счетоводната документация е водена редовно и изрядно.

Следващото общо годишно събрание се свиква на 10 февруари 1933 г. На него би трябвало да се даде отчет за стопанската дейност на Обществото за 1931 и 1932 г. Но пак без никаква конкретизация се протоколира, че просто той е одобрен. Въсщност и не това е най-важният въпрос, който разглежда събранието. Впечатляващо е, че то приема действителни /редовни/ членове в Обществото от Айтос, Бургас, Пловдив, София, Варна, Орхание, Ст. Загора, Търново, Сливен, Ямбол, Казанлък, с. Любимец, Хасковско, с. Гърци, Видинско, Лом, Свищов, с. Мъглиж, Старозагорско - общо 21 души./60/ Едно бегло сравнение между този протокол и протоколът от Общото годишно събрание от 1 януари 1922 г. показва, че желаещите да членуват в русенското комунално Братство са почти от същите селища отбелязани в по-ранния протокол.

Следващата стъпка след повторната колективизация на стопанството в “Свирчовица”, е превръщането му отново в “идеалната комуна” на цялото “Бяло Братство” в страната. Какво е накарало осемте присъстващи членове на русенското Общество на това Общо годишно събрание да започнат отново за втори път експеримента, завършил несполучливо в началото на 20-те години, не може със сигурност да се каже. Във всеки случай икономическата криза у нас е все още в силата си. Едва ли доходността на Братското стопанство в Русе се е увеличила толкова много именно в тези кулминационно кризисни години, че да предизвика повсеместен ентусиазъм сред съмишлениците от другите краища на България. Когато се огледа списъка на имената на приетите за членове на русенското Общество, главно от по-големите градове се вижда, че между тях фигурират много дългогодишни и ревностни последователи на Дънов, хора ползващи се с авторитет в “Бялото Братство”, като Минчо Сотиров от Бургас, Петко Епитропов и Михаил Стоицов от Пловдив, Тодор Стоименов, Начо Петров, Жеко Панайотов и Симеон Симеонов от София, Панайот Ковачев от Стара Загора и др. Според нас, тук не става дума за новопостъпващи, а по-скоро за възстановяващи или по-точно - за потвърждаващи членството си в русенската “комуна”. Разбираемо е, че сумата от 240 хил. лв. за устройване на русенското комунално стопанство, софийската общност на “Бялото Братство” е събрала от съмишленици. Най-вероятно е, дарилите суми да станат и членове на русенското Общество. Такова предположение се подкрепя и от декларираните в устава му изисквания.

Какво става оттук нататък?! След около година време на заседание на Управителния съвет на 17 януари 1934 г. се взема решение Общото редовно годишно събрание да се проведе на 25 февруари с.г./61/ Такова обаче се свиква след месец закъснение. А междувременно Управителният съвет се занимава с продажбата на имота по ул. “Видин” №7. От заседанието на съвета на 20 януари става ясно, че този имот представлява празно дворно място притежавано от Никола Ватев, а след това преотстъпено на Братството срещу заплащане, но неизплатено. Купувач се явява синът на фактическия продавач - Петър Ватев./62/ Няколко години преди това Никола Ватев си гарантира банков заем със същия имот. Явно, че на принципа “своето си е свое”, в русенската Братска “комуна” не е сложен край.

Важно значение за понататъшното развитие на Общество “Бяло Братство” - Русе изиграва Общото годишно събрание от 25 март 1934 г. На него освен местните членове на сдружението присъстват и външни в лицето на Петко Епитропов и Михаил Стоицов. Въпреки че всички присъстващи на събранието са 9 души, то е легитимно и има кворум, защото на него са представени с писмени пълномощия още 16 от членовете. От общо 29-те члена на Обществото се оказва, че 25 са на лице и могат да се вземат меродавни решения по всички разглеждани въпроси.

От финансовия отчет за състоянието на стопанството се вижда, че известно нарастване отбелязват основните имуществени активи към края на 1933 г., които вече възлизат на 720780 лв. Приемат се и трима нови членове - Георги Димитров и Васил Константинов от Русе и Георги Стайков от Пловдив.

Главният въпрос с който се занимава събранието е обсъждането и приемането на нов “Правилник за вътрешния ред в общежитията на Общество “Бяло Братство”. Обсъждането на подобен правилник в присъствието на членове от други градове с делегирани пълномощия на мнозинството от външните участници в Обществото показва недвусмислено, че комуналният експеримент на русенската задруга намира отново подкрепа от “Бялото Братство” в страната.

Явно за основа на този правилник е послужил по-рано изработения в края на 1922 г. само от русенски представители - “Правилник за вътрешния ред в Общество “Бяло Братство” - Русе”. В първата част на новия правилник от чл. 1 до чл. 15 в по-детайлизиран вид са регламентирани основните положения и принципи на управление на стопанството. Новото се изразява в засилване управленските пълномощия на Управителния съвет. Цялата ръководна дейност на сдружението се съсредоточава изключително в канцеларията на Братството в “Свирчовица”. Шеф на канцеларията с най-големи разпоредителни права е председателят на съвета. От друга страна, новият правилник налага ограничения до определен размер на сумите за еднократни разходи или за сключване на заеми. Счетоводството следва да се води от счетоводител или от председателя на Управителния съвет. Наличните суми над 3000 лв. се внасят в Земеделска банка на текуща сметка на Обществото. Но най-същественото е, че в края на всяка година Управителният съвет се задължава да отчита приходите и разходите пред Общото събрание, като събрането решава как да се разпредели чистата печалба. Общото събрание може дори да търси материална отговорност на членовете на Управителния съвет и по Закона за юридическите лица.

Втората част на правилника - “Общежитие” включва от чл. 16 до чл. 29. В тази част не се откриват някакви нови моменти в сравнение с правилника от 1922 г. Запазват се всички предишни изисквания към работещите в стопанството, както и наказателните мерки. По същество разликата между двата правилника не е голяма, въпреки че в първия случай има само 11 члена, а във втория 29. Разбира се, не броя на членовете е критерий за полезността на такъв род документи. Сигурно по-голямата детайлизация и стремежът за балансиране на правомощията между Управителния съвет и Общото събрание са принос на по-първите представители на Братствата от другите градове, членове на русенското Общество.

Избира се нов Управителен съвет начело с несменяемият дотогавашен председател Никола Ватев, касиер Юрдан Марков и домакин новоприетият член Георги Димитров. Защо присъстват представители на членове на Обществото отвън става ясно в края на събранието. По писмено направено предложение от Петко Епитропов, Тодор Стоименов, Симеон Симеонов и Начо Петров, то приема да се свика извънредно общо събрание за решаване на два много важни въпроса - изменение и допълнение на устава и преместване на седалището на сдружението от Русе в София./63/

Подкрепа русенската задруга наистина получава отвън, но “със счупена стомна, втори път вода не се носи”. В новия правилник не се и намеква дори, че общата каса може да се намира в търговския отдел. Не се определят предварително никакви суми за издръжка на когото и да било. Съгласието на местните членове да се свика извънредно общо събрание, което да премести седалището на Обществото в столицата, като направи в съответствие с това налагащите се корекции в устава показва, че те предварително са знаели за предстоящите промени в управлението на стопанството. Друг е въпросът, че не са могли да реагират по друг начин при положение, че са финансово обвързани със Софийското Братство.

Имайки все още реални провомощия Управителният съвет, като че ли се стреми да реши предварително някои материални проблеми на местните членове за сметка на бъдещите трудности, които ще възникнат пред следващата нерусенска управа на стопанството. На свое заседание на 30 март 1934 г. той решава поради липсата на оборотни средства в касата, да изтегли 50000 лв. безлихвен заем от фирмата “Бр. Маркови”, респективно от Юрдан Марков. Уговаря се заемната сума да се погаси постепенно с получените приходи от реколтата до края на годината./64/ И това става само пет дни след приемането на новия правилник , в който изрично е упоменато, че Управителният съвет не може да сключва заеми за повече от 15000 лв. На 1 юни с.г. съветът потвърждава тегленето на заема при същите условия, като добавя към мотивировката, че той е крайно необходим предвид настъпилата голяма суша и тежкото финансово положение на сдружението следствие много ниските доходи реализирани от ранните култури./65/

В заседанието на Управителния съвет на 1 август 1934 г., по-малко от месец преди свикването на извънредното общо събрание, председателят Никола Ватев поставя въпроса за прехвърлянето на неговото консервно производство към общата сметка на стопанската дейност на Обществото. Новият член на Управителния съвет Георги димитров се съгласява да отпусне 50000 лв. от личния си кредит, който има при Търговска кооперативна банка и при Русенска популярна банка за отдел “консерви”. Той поема за своя сметка евентуалните загуби на отдела, но със заема и лихвите по него се ангажира цялото сдружение./66/

Извънредното общо събрание се провежда на 24 август 1934 г. в Братското помещение на “Изгрева” в София. Основният въпрос с който се занимава събранието са промените в устава. Те са многобройни, касаят почти всички членове, но не изменят главните цели на сдружението. Заслужава да се отбележат на първо място съществените добавки, които се правят по отношение на принципните уставни постановки. Така например в чл. 3 третиращ издръжката на Обществото в буква “а” след думите “доходите на имотите” се внася допълнението - “купени с общи средства”. Т.е. отразява се едно фактическо състояние на нещата във връзка с поземлената собственост на русенската комунална задруга. Но от друга страна, тази добавка е и указание за бъдещи действия в тази насока.

Пак от гледна точка на принципните уставни положения трябва да се обърне внимание на промените в чл. 4 и чл. 5, заменящи задължителността на абсолютното мнозинство при вземането на решения от Общото събрание - с 2/3 мнозинство. Корекциите в тези два пункта на устава се отнасят за приемането на нови членове в Обществото, но както се вижда от трансформирания чл. 11 в чл. 14 от раздела “Управление”, принципът на 2/3 мнозинство се налага като определящ и във функционирането на оперативните ръководни органи.

Абсолютното мнозинство не е било толкова трудно постижимо от русенската управа на “комуната”, поне в началото. Но и след привличането на нови членове от други градове, то не е препятствие, защото както седалището, така и най-важното - самото стопанство се намира в Русе. При новото положение обаче, когато главен собственик на стопанството се явява софийското братство, макар и неофициално, и когато седалището, т.е. ръководството се измества в столицата и няма вече да се представлява от русенци, естествено нещата се променят. Положението, че общият брой на участниците в Обществото се колебае малко на 30 души, а броят на русенци не надхвърля 10 члена, обяснява действието на “механизма 2/3 мнозинство”. Разбира се, мотивацията изтъкната на събранието не би могла да бъде такава. Сигурно тук на преден план са поставени аргументите за по-голяма оперативност и избягване на лични дребнавости при решаване на важни въпроси.

С новите промени в устава се прави и опит по-ясно да се регламентират финансовите взаимоотношения между стопанските “клонове” и ръководството, както и вътрешното разпределение в клона на реализираните приходи. Така новият чл. 10 постановява, че “клоновете” трябва да привеждат 20% от печалбата на Управителния съвет “за благотворителни и др. цели”, а остатъка от 80% да разпределят - 10% за резервен фонд и 70% за подобрения в стопанството и заплащане на работниците. Определя се също и нов срок за провеждане на Общото годишно събрание на което се отчитат резултатите за предходната стопанска година, най-късно до края на месец март./67/

Без да се изпада в подробности при анализа на промените в устава на Общество “Бяло Братство” - Русе направени от извънредното общо събрание през август 1934 г. в София следва да се посочи, че като цяло те имат на първо място за цел съобразяването му с новия ръководен център в столицата. Освен това, допълнението за “купени имоти с общи средства” подсказва може би, за една переспективна инициатива от страна на бъдещия софийски управителен съвет за реално разширяване на стопанската дейност на сдружението и в други градове. Но за момента корегираният устав може да се прилага само в единствено функциониращата комунална задруга в Русе.

Според предварително обявения дневен ред Извънредното общо събрание трябва да избере и нов управителен съвет. Събранието обаче, не провежда избор. По каква причина той се отлага, в протокола не е отразено. Дали русенското лоби е било достатъчно силно и е успяло да не позволи веднага да бъде подменен избраният едва преди пет месеца Управителен съвет, не може със сигурност да се каже. Но от протокола е видно, че от Русе именно само съставът на съвета е лично представен - Никола Ватев, Юрдан Марков, Георги Димитров и по пълномощие Петранка Чернева. Във всеки случай факт е, че десет месеца след решението на събранието в “Изгрева” управлението на Обществото да се прехвърли в столицата, то остава в Русе. Начина по който се водят делата от русенския Управителен съвет в този период подсказва за по-важните причини довели до това разминаване вътре в сдружението между решение и изпълнение.

След около два месеца на 10 ноември 1934 г. на заседание на УС се поставя въпроса какво да се прави с недоходоносните и необработваните места в стопанството? И разрешение на този въпрос се намира, като се решава да се раздадат местата на местни членове на Обществото и на негови “приятели”,т.е. съмишленици от русенското Братство срещу задължението да ги засеят с лозя, да се грижат за обработката им и да плащат съответните данъци. Не ще и дума, че УС не е органът, който може да взема подобно противоуставно решение. За да се тушира този нелицеприятен момент се прави уговорката, че местата се дават само на доживотно ползване, без право на наследственост. На задругата се издължават 10% от чистия приход, а ако някой напусне Братството по една или друга причина, неговият участък остава да се обработва за общо сметка. Всички подобрения направени от ползвателя, включително и построени жилищни сгради, остават впоследствие на колективния собственик./68/

Веднага се подават молби до УС, включително и от самите му членове, за отпускане на места за доживотно ползване. Някои от исканията не са удовлетворени напълно, но почти всички получават заявения размер на участъка който желаят. Така с протокол на УС от 31 януари 1935 г. Георги Димитров и съпругата му Лина /Каролина/ получават 14 Ѕ декара, Васил Константинов и Георги Константинов по 3 декара, Иван Петров 5 декара, Велико Марашлиев 3 декара, Никола Ватев, който живее заедно с Петранка Чернева - 4 декара. С приложение към този протокол от същата дата Стою Марков получава 8 декара, Рашко Марков 5 декара и Юрдан Марков 4 декара./69/ Оказва се, че почти 50 декара от поземления имот на задругата са “недоходни и необработвани” места, т.е. приблизително една четвърт от цалото стопанство. Остава въпрос на тълкувание от УС какво значи “недоходно място”?!

В края на 1934 г. на 10 декември управата на Обществото разглежда стопанските резултати за годината. Констатира се, че основните дейности - земеделската и консревната се развиват сравнително ускпешно и е реализирана обща печалба от 43668 лв./70/ Тези стопански резултати са представени пред Общото годишно събрание на Обществото на 3 януари 1935 г., като балансова сметка. На събранието присъства представител на сдружението отвън - Петко Епитропов. Братя Маркови повдигат въпроса за вземанията си от Братството. Искането им се тушира с възлагане на УС да проучи по обстойно проблема и да го внесе за разглеждане в следващото извънредно или общо събрание. Иначе казано, управата се отмята от предварително поети ангажименти пред братята. Поне 50 хилядния заем тя би следвало да изплати до края на календарната 1934 г. Но това очевидно не е станало, предвид посочената по-горе обща печалба от стопанската дейност за годината.

На това събрание се поставя за пръв път въпроса за положението на София Вълчанова. Вдовицата на Иван Вълчанов продължава да живее в Братското стопанство, няма лични доходи, а тя с покойния си съпруг са внесли почти половината от поземления имот на задругата. Явно за нейната издръжка трябва да се погрижи Обществото.

По-нататък от решенията на това Общо събрание става ясно, че раздаването на местата за доживотно ползване е извършено по-рано от 31 януари 1935 г., още на 10 ноември предходната година, вероятно по списък, който в края на януари 1935 г. е оформен като протокол. Раздаването обаче, въпреки присъствието на Петко Епитропов, се одобрява от събранието.

Към протокола на Общото годишно събрание от 3 януари 1935 г. е прикрипен машинописен екземпляр от Устав на Общество “Бяло Братство” в гр. Русе като е отбелязано, че е изменен именно на това събрание./71/ Всъщност Общото събрание в Русе само препотвърждава промените направени в устава на “Изгрева” в София през август 1934 г.

В средата на февруари 1935 г. УС назначава за помощник касиер-домакин Васил Константинов и търси да осигури 4-5 души от други Братства в страната за работа в стопанството с препоръки от съответния ръководител./72/ Позовавайки се на Правилника на Обществото, съвета удовлетворява доброволно подадените молби за ръководители на отдели: Симеон Марков - земеделие и овощарство, Стою Марков - лозарство и градинарство, Софка Вълчанова - домакинство. Решава се още, всички които са получили и тия които ще получават за доживотно ползване места от общия имот, изискванията на Устава и Правилника да са валидни в пълна мяра и за тях./73/

Към средата на май обаче, вътрешните неразбирателства в комуналната задруга стават неконтролируеми и заплашват да я разстроят напълно. На 16 май 1935 г. на заседание на УС в присъствието само на Никола Ватев и Георги Димитров, и в отсъствието на Юрдан Марков, се излагат многобройни констатации за нарушение от страна на братя Маркови на Устава и Правилника на Обществото. По-специално обвинения се отправят към Симеон и Стою Маркови, които с лошите си обноски и неприлично държание подронват престижа на Братството, нарушават утвърдения ред в Обществото, събират приходи от стопанството без да ги отчитат, правят разходи без разрешението на УС и пр. Като ответна мярка срещу тези нарушения наблюдавани от дълго време УС представляван от Никола Ватев и Георги Димитров постановява: считано от 16 май с.г. двамата братя Маркови да бъдат отстранени от заеманите длъжности в стопанството, да напуснат общежитието, т.е. жилището си в “Свирчовица” и в първото Общо събрание да бъдат предложени за изключване от задругата. Дори нещо повече. Решава се от името на Обществото да се подаде жалба до прокуратурата за завеждане на дело срещу братята по чл. 344 от Наказателния закон за измама и злоупотреба с доверие./74/

Вземането на такива решения само от двамата членове на УС показва, че в русенското комунално Общество на “Бялото Братство” се е разразил открит скандал. Никола Ватев и Георги Димитров от една страна, и братя Маркови от друга, влизат в непримиримо противоборство. И не неизплатените суми към братята са ябълката на раздора. Причината е друга, - кой да доминира в разпореждането с общия имот. Братя Маркови са петима души и се явяват фамилно мнозинство спрямо останалия състав на “комуната”, но в УС е допуснат само един техен представител. Оттук нататък вътрешната крамола в русенското Братство може да се разреши от трети - външен фактор.

На 16 май 1935 г. УС продължава да заседава и в присъствието на Юрдан Марков. В пълен състав той решава да назначи за управител на клона на Обществото във Варна Манол Иванов, а за управител на клона в Казанлък - Никола Камбуров, като ги снабди със съответните нотариално заверени пълномощни. В същото заседание Георги Димитров получава разрешение да се настани със семейството си на втория етаж на Братската сграда в “Свирчовица”, откупена за обща сметка от Търговска банка срещу задължението да поддържа ред в помещенията и да плаща половината от данъка върху недвижимия имот. На Никола Ватев пък се отстъпва кобилката Мицка, защото за издръжката й през годината е дал повече отколкото струва./75/ Заседателният маратон на УС на същата дата продължава с нов протокол с решение за свикване на Извънредно общо събрание на Обществото на 16 юни за избиране на нов УС./76/ Изглежда с това решение се дава известно удовлетворение на третия член на съвета Юрдан Марков.

Два дена след това на 18 май, вероятно екстрено, УС отново в пълен състав пак заседава. Обсъжданият проблем е много важен, защото според информацията получена от председателя Никола Ватев, има вече няколко случая в различни краища на страната на изявено желание от съмишленици да прехвърлят недвижими имоти на Обществото. Съвета счита, че най-добре с покупката на такива имоти като представител на Общество “Бяло Братство” - Русе може да се справи Петко Епитропов от Пловдив, който във връзка със служебните си ангажименти пътува често в различни градове. Решава се на Епитропов да се изпрати надлежно пълномощно за тази цел./77/

Но вътрешното неразбирателство в русенското комунално Братство продължава да се задълбочава. На 20 май, вече само двамата членове на УС - Никола Ватев и Георги Димитров констатират, че Васил Константинов в качеството си на служител в стопанството не се е справил с работата - допуснал е неразрешени разходи, превишавал е правата си, упражнявал е слаб контрол върху изпълнението на поставените задачи от съвета и въобще е спомогнал да се “дисхармонизира общежитието”. Заради всичко това УС в двучленен състав го уволнява./78/

На следващия ден Никола Ватев и Георги Димитров решават да се издаде нотариален акт за сметка на Обществото на Куна Ватева по мъж Енчо Димитрова, която в крайна сметка купува мястото на ул. “Видин” №7./79/ След три дена пак двамата сключват заем от името на Братството с Енчо Димитров за 18542 лв., за да се изплатят всичките стари данъци дължими към държавата и общината./80/

Едва ли подобен род действия могат да се квалифицират по друг начин, освен като ескалиращ вътрешен разрив в Общество “Бяло Братство” - Русе. Привидна търпимост може би, все пак съществува. На 1 юни УС в пълен състав решава да се отложи извънредното общо събрание от 15 юни на 3 юли, защото във връзка с “гостоприемната” седмица за града от 1 до 7 юли, цените на билетите за пътуване по БДЖ до Русе се намаляват със 70%./81/

Заседавайки отново на 2 юни, Ватев и Димитров отбелязват своеобразна кулминация в разкола на русенското комунално Братство. Понеже Симеон и Стою Маркови, както и Васил Константинов, не освобождават заеманите от тях длъжности и не напускат стопанството, двамата са на мнение, че трябва да потърсят помощта на административните и съдебните граждански власти. За да наложат своята воля над другите, те са готови да прибягнат дори до съдебен процес срещу противопоставящите им се трима “братя”./82/

При такъв развой на взаимоотношенията в русенското Общество “Бяло Братство”, не е трудно да се добие представа как са изглеждали те отвън - от позицията на членовете от другите градове. Изглежда, че наистина като единствено спасителна переспектива се очертава извеждането извън Русе на управлението на стопанството. Разбира се, не могат да се изключат безусловно и външни влияния при нагнетяване на междуличностните отношения в русенското Братство, но факт е, че местните членове не успяват сами да тушират противоречията помежду си и да постигнат разбирателство.

Пристигналите членове на Обществото от другите градове на страната на Извънредното общо събрание на 3 и 4 юли 1935 г. в Русе изказват похвала на русенци за добре устроеното от тях земеделско стопанство в “Свирчовица”. Но външните представители, които са наясно с реално съществуващата ситуация на вътрешен разкол в задругата, без излишно протокане и с точно премерена деловитост насочват събранието към избор на нови ръководни органи. Новоизбраният УС включва вече пет члена: Петко Епитропов, Начо Петров, Симеон Симеонов, Жечо Панайотов от София и Минчо Сотиров от Бургас. За членове на Контролния съвет доверие е гласувано на: Тодор Стоименов от София, Емануил Иванов от Варна и Енчо Димитров /заклет експерт счетоводител/ от Русе.


Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница