Към читателите

Изглежда на тази дата много рядко заседаващата софийска управа се сеща за възложената й задача от V-то общо годишно събрание. Протоколира се второ заседание на 30 януари 1940 г., което “единодушно” определя члена на УС Симеон Симеонов и члена на сдружението Панайот Ковачев от Ст. Загора да заминат за стопанството в Русе и след завръщането си, да докладват писмено за положението в него./108/

На 24 март с.г. VI-то общо редовно годишно събрание в салона на Братството в София изслушва доклада на комисията изпратена в Русе. След това се представя баланса за 1939 г., който по същество не се различава от тези за миналите години. Решава се обаче, да се предприемат мерки за по-реално осчетоводяване на стопанската дейност. В тази насока се постига общо съгласие да се направи преоценка на стойността на имуществото и да се ликвидира със сумите от несъбираемите длъжници. Поземлените парцели се приема да се впишат в счетоводните книги по емлячната им оценка, а не по заплатената покупна цена.

За привеждането в известност на всички инструменти и цялата покъщнина, събранието решава да се назначи комисия, която на място в стопанството да ги прегледа и оцени, като състави подробен опис на годното имущество и го заведе в инвентарна книга. След изпълнението на посочените по-горе решения, УС се задължава да представи към 31 декември 1940 г. действително реален баланс.

Избраният Контролен съвет запазва същия си състав от предходната година. Но по-интересното е, че въпреки заявените намерения от УС за търсене на някакви нови пътища за стопанисването на братския имот в Русе, на практика нищо ново не се предлага. Софийската управа е упълномощена от събранието да влезе във връзка с наемателите на парцели, да сключи с тях нужните договори и да събере наема на всеки поотделно. Както до тогава, основната част от общия имот се дава под наем на братя Маркови за още три години, като освен уговорената сума се задължават да плащат по 1000 лв. месечно за издръжка на София Вълчанова. И веднага следва нещо като компенсация. Предвид на това, че братята са засадили 20 декара лозе за своя сметка през 1938 г., им се отстъпва ползването му за 10-годишен срок до 1947 г., когато с него отново ще може да разполага собственика - Обществото.

Липсата на ясно переспективно виждане от страна на всички членове на Обществото за развитието на земеделското стопанство в “Свирчовица” личи и от набелязаните мерки на събранието по доклада на обследвалата състоянието на русенската задруга комисия. Обяснимо е, че на първо място е проявена човешка загриженост и се предвижда с наличните средства да се построи едно скромно жилище в стопанството, в което да се настани да живее София Вълчанова. Но следващите решения по доклада носят привкус на дребнавост и показват, че личния егоизъм е доминиращ в отношенията между русенските членове на Обществото. По-конкретно VI-то общо годишно събрание ангажира УС с отварянето на път през общия имот до парцела нает от Никола Ватев и построяването на мостче при входа на стопанството. Малкият къс земя - “Нокътя”, който е ябълка на раздора между Георги Димитров и братя Константинови се предоставя за общо ползване. Дава се право на братя Маркови да секат колове от акациевите дървета за нуждите на лозовите си насаждения./109/ Т.е. събранието възлага на УС да решава въпроси свързани с удовлетворяването на собствените проблеми на всеки един наемател на част от колективния имот. Какво остава тогава от задругата?!

И отново следва дълъг период през който софийската управа се дезавуира от мисълта за стопанството в “Свирчовица”. До 16 февруари на следващата 1941 г. УС не проявява признаци на някаква дейност. На тази дата той насрочва свкването на VII-то общо редовно годишно събрание за 23 март с.г./110/ На 20 март обаче, отново му се налага да заседава, за да отмени свикването на Общото събрание. Военновременната конюнктура дава вече отражение върху цялостния живот на българското общество. В тази връзка управата на Общество “Бяло Братство” - Русе трябва да се съобразява със забраната на Министерството на вътрешните работи и народното здраве за свикване на годишни събрания на разните дружества./111/

След година бездействие на 10 март 1942 г., поради действащата още забрана за свикване на годишни събрания на дружествата, УС натоварва председателя Начо Петров да посети градовете в Южна и Северна България където има членове на Обществото, с които да размени мисли по текущото управление на имотите. Специално при посещението си в Русе, той трябва да разговаря с братята в стопанството по въпроса за изпълнение решението на VI-то общо редовно годишно събрание за построяването на жилище за София Вълчанова./112/ Оказва се, че най-същественият проблем, касаещ наистина живота на член от русенското Общество, не е започнал да се решава в продължение на две години. Случаят е достатъчно показателен за това, как дребнавите ежби в “Свирчовица” загърбват човещината.

Потънала в безизвестност, на 13 юли 1943 г. софийската управа заседава по повод на благоприятния отговор от Министерството на финансите, че Обществото като сдружение с идеална цел не следва да прави вноски по Закона за народния заем от 1943 г./113/ От това заседание става известно, че към 31 декември 1942 г. в имуществото на сдружението се отчита и паричната наличност от 63545 лв., внесена в Пощенска спестовна каса на името на Жечо Панайотов./114/

Следващото заседание на УС носи дата 1 март 1945 г. То решава, че предвид особеното положение в което се намира България, т.е. състоянието й на война с Германия, най-целесъобразно ще бъде Общото годишно събрание да се свика през месец август или септември, когато ще има възможност на него да присъстват всички членове. Но междувременно съвета възнамерява да покани упълномощен представител на братя Маркови от Русе за уговаряне на наема на наетия от тях имот./115/

След края на Втората световна война в Европа и отслабването на военновременното напрежение в страната, на 5 юли УС насрочва свикването на VII-то общо редовно годишно събрание за 11 август 1945 г./116/ Събранието се провежда в салона на “Изгрева” с обемен дневен ред от осем точки. Представят се балансовите сметки за периода от 1 януари 1940 до 31 декември 1944 г. От тях се вижда, че реалната стойност на имуществото на Обществото е оценена на 430446 лв. Сметка “Печалби и загуби” е изравнена на 114871 лв. През 1942 г. действително са отпуснати 1200 лв. за ремонт на жилището на София Вълчанова. Но сумата за тази цел показва, че проблемът на Вълчанова е решен само временно, а не според решението на VI-то общо редовно годишно събрание да й се построи нова къща. Братя Маркови пък се оказва, че не са платили наемите за 1941, 1942, 1943 и 1944 г.

Много важен момент е обаче, че управлението на Обществото отново се предоставя на русенци. В УС са избрани: Никола Ватев, Георги Димитров, Юрдан Марков, Велико Марашлиев и Стою Марков. В Проверителния съвет /б.с. - т.е. Контролния съвет/ се включват: Васил Константинов, Рашко Марков и София Вълчанова. Седалището на сдружението също се връща от София в Русе. Приемат се и нови членове: Никола Антов, Борис Николов, Пенчо Ганев и Тодор Божков - всички от София. Възлага се на УС да проучи новите законови тенденции за уредбата на поземлената собственост в страната и да се съобрази с тях при организацията на бъдещата стопанска дейност.

Естествено такава радикална промяна в управлението на Обществото не може да стане без предварително постигнато общо съгласие между русенските и софийските членове. За такова съгласие говори и обстоятелството, че новият русенски УС поема задължението да държи за всичко в течение седмочленния съвет на Братството в София и да съгласува с него предприеманите мерки по “окончателното преустройство” на стопанството./117/ Самият факт, че четирима нови членове от столицата постъпват в Обществото показва, че за момента никой не счита за възможно връзката между Русе и София да се прекъсне. Още повече, че сякаш вътрешните дразги сред русенци изглеждат поутихнали. В ръководните органи на сдружението са представени почти всички от местните участници в него, т.е. очертава се реалната възможност те отново съвместно да решават проблемите си в “Свирчовица”.

В десетгодишния период от 5 юли 1935 до 11 август 1945 г. всъщност Общество “Бяло Братство” - Русе не функционира според основните цели заложени в устава му. Регламентираното колективистично начало в сдружението е напълно игнорирано. Ръководи се по подобие на акционерно дружество. Това се дължи не само на слабата заинтересованост от страна на софийската управа, но и на взаимната неотстъпчивост и неразбирателство между русенските му членове. Допълнително военновременната конюнктура затруднява организационния живот и финансовата му отчетност. И все пак, от този десетгодишен период се извлича от братята в Русе и в столицата изстрадан може би, но в известен смисъл и полезен опит. Повечето от тях разбират, че земеделско стопанство от комунален тип с идеална цел, не може да се управлява добре от няколко стотин километра.