Към Присъда №18 на С. районен съд от 11. 04. 2016 г по нохд №56/2015 г по описа на същия съд

С протоколно определение от 17.03.2015 г. А.В.Г. е конституиран като частен обвинител и граждански ищец по делото и е приет за разглеждане в наказателния процес предявения от него срещу подсъдимия граждански иск за заплащане на сумата 15000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от деянието – предмет на обвинението.

В хода на съдебните прения прокурорът подлага на анализ събраните по делото доказателства, изразява становище кои от тях следва да бъдат кредитирани и заявява, че от последните по несъмнен начин се установява, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението, в което е обвинен и следва да бъде признат за виновен в извършването му. Отправя искане на подсъдимия да бъде наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години, чието изпълнение да бъде отложено за изпитателен срок от три години, а предявеният срещу него граждански иск – да бъде уважен.

Адвокат Д. С. – повереник на частния обвинител и граждански ищец, въз основа на анализ на съдържанието и значението на събраните по делото доказателства заявява, че повдигнатото срещу подсъдимия обвинение е доказано по несъмнен начин. Искането на повереника на частния обвинител и граждански ищец е подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, в което е обвинен и да му бъде наложено наказание „лишаване от свобода” около средния предвиден в закона размер при ефективно изтърпяване, а предявения срещу него граждански иск – да бъде уважен изцяло.

Защитникът на подсъдимия – адв. С. С., изразява становище, че подсъдимият следва да бъде признат за невинен и да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение. Счита, че изложената в обвинителния акт фактическа обстановка страда от редица неточности и отразява единствено твърденията на пострадалия. Сочи, че между показанията на пострадалия, дадени на досъдебното производство и пред съда, са налице противоречия за редица факти, които са съществени за предмета на доказване. Излага доводи, че парчето арматурно желязо, с което в обвинителния акт се твърди подсъдимият да е нанесъл удар в крака на пострадалия, не е намерено и иззето като доказателство по делото; че съгласно описанието на дебелината на желязото, дадено от пострадалия, е невъзможно при удар с него по крака на последния да не останат следи в областта на удара; че локализацията на удара, за който се твърди да е нанесен на пострадалия, не е отразена достатъчно точно в изследваната от съдебно-медицинските експертизи медицинска документация; че продължителността на периода на възстановяване на пострадалия от констатираното негово увреждане е значително по-продължителен от обичайния за такива увреждания; че по делото са констатирани и увреждания на подсъдимия, които обаче не са изследвани в пълнота в досъдебното производство. Всички тези доводи на защитника на подсъдимия обосновават становището му, че по делото не се установява увреждането на пострадалия да е настъпило в резултат на активни действия на подсъдимия и по механизма, описан в обвинителния акт. Освен това тези доводи, съпоставени с анализ на събрани доказателства относно конкретното място на настъпване на инцидента между пострадалия и подсъдимия, обосновават становището на защитника, че пострадалият по своя инициатива е навлязъл в двора на къщата на подсъдимия и там го е нападнал, а всички евентуални действия на подсъдимия биха се явили единствено израз на защита срещу това противоправно нападение и дори да не съответстват на характера и интензитета на нападението, са резултат на негова уплаха или смущение, поради което с оглед разпоредбите на чл. 12, ал. 1 и ал. 4 от НК не са общественоопасни, респ. са ненаказуеми. По всички изложени съображения защитникът на подсъдимия счита, че единствената справедлива присъда за подсъдимия е оправдателната. В условията на евентуалност защитникът на подсъдимия сочи, че по делото са събрани доказателства, от които би могъл да се направи извод, че деянието му /в случай, че се приеме, че той го е извършил/ следва да се квалифицира като телесна повреда, причинена в състояние на силно раздразнение, предизвикано от пострадалия по способите, визирани в чл. 132, ал. 1 от НК или като телесна повреда, причинена по непредпазливост.

При упражняване на правото си на последна дума, подсъдимият сочи, че не е агресивен човек и че инцидентът е настъпил в момент, в който той добронамерено отишъл да се запознае с пострадалия и да му помогне. Изтъква, че с нищо не е допринесъл за увреждането на пострадалия. Заявява, че очаква справедлива присъда.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Свидетелят А.Г. е пенсионер и живее в гр. П., но има къща в с. К., Община С., откъдето е родом. През м. м. 201. г. той дошъл със съпругата си в с. К., за да прекарат двамата там летните месеци, както обичайно правели в последните години. Подсъдимият М.Ш. *** от 2013 г. се върнал да живее там постоянно. Къщите на Г. и Ш. се намирали недалеч една от друга.

На 08.06.2014 г. /неделя/, около 14,00 ч., свидетелят Г. се намирал в беседката в двора на къщата си в с. К. и чул звуци от силна музика. Около 15,00 ч. той излязъл на улицата и тръгнал в посоката, откъдето продължавала да се чува музиката. Г. носел със себе си дървен бастун, с който да се отбранява от непознати кучета и да се подпира, тъй като бил излязъл по чехли. Той стигнал до къщата, откъдето се чувала музиката и от улицата, откъм западната ограда на двора на тази къща, той видял, че на първия й етаж има балкон, на който стоял подсъдимият Ш. и удрял по барабани в синхрон с музика, която звучала от музикална уредба. До този момент Г. не познавал подсъдимия и му направил знак с ръка, а последният спрял музиката и дошъл при него. Когато двамата започнали да разговарят, те се намирали от двете страни на оградата, като подсъдимият бил в двора си, а Г. – на улицата, в близост до дворната врата, която била двукрилна, метална, с височина около 180 см., изградена в долната си част от ламаринени плоскости, а в горната си част – от прозирна мрежа. От северната страна на вратата оградата била изградена от метални винкели с височина около 2 метра, а от южната й страна оградата представлявала масивен зид, изграден от тухли и камъни, с височина около 2/3 от височината на вратата, покрит с керемиди.

Свидетелят Г. и подсъдимият Ш. се запознали, като се представили един на друг и си подали ръце над зида, представляващ по-ниската част от оградата, след което Г. помолил Ш. да намали музиката, тъй като е време за почивка. Ш. отвърнал, че това е неговата къща и ще прави каквото си иска. Когато Г. му казал, че той също има къща и също иска да прави нещо, подсъдимият повишил тон и двамата започнали да се карат. В един момент Г. се обърнал към подсъдимия с думите „абе, какъв човек си ти”, а последният му отвърнал „искаш ли да ти кажа какъв съм, ей сега ще ти кажа”, извадил от металната дворна врата арматурно желязо с дължина около 1 метър и дебелина около 10-12 мм., посредством което вратата се затваряла, отворил вратата, излязъл на улицата и замахнал да удари Г. с желязото по главата. Г. взел бастуна си и го вдигнал високо пред главата си, за да се предпази от удара, като първият удар на подсъдимия попаднал в бастуна. От удара Г. изгубил равновесие и паднал на земята, а подсъдимият продължил да замахва с желязото, като го ударил с него два пъти по главата. Г. се стремял да бъде с лице към подсъдимия, за да се предпазва от ударите му и поради това, а и вследствие на самите удари, той започнал да се търкаля на земята, като по този начин се озовал в двора на подсъдимия. От ударите на подсъдимия и от падането си Г. изпуснал бастуна си и докато се търкалял, подсъдимият продължил да му нанася удари по различни части на тялото, държейки желязото в ръката си. Най-силният от тези удари попаднал в левия крак на Г., в областта на подбедрицата и той изпитал силна и остра болка.

В това време в двора на подсъдимия дошли свидетелят К. А. и неустановен по делото млад мъж от ромски произход. Свидетелят А. имал къща с дворно място в непосредствено съседство до двора на подс. Ш., от който ги деляла една ограда и ползвал къщата си като вила, като в този ден той бил дошъл там с приятелката си – св. Р. М.. Последната се намирала на балкона на къщата и оттам чула, че в двора на Ш. се вдига шум и се карат хора. М. съобщила за това на св. А., а той от своя страна, заедно с момчето от ромски произход, когото бил наел за извършване на изкопни работи в този ден, отишли до двора на подсъдимия. Когато пристигнал до двора на Ш., А. видял Г. да лежи на земята на около 7-8 метра от дворната врата навътре в двора, а подсъдимият стоял прав на около 1 метър от него и държал в ръката си дървен бастун. По лицето и дрехите на подс. Ш. нямало кръв, нито следи от насилие. А. се насочил към Г., за да му окаже помощ, а в този момент подсъдимият тръгнал към къщата си и се прибрал в нея. А. видял, че по главата на Г. има кръв и му помогнал да се изправи, а Г. му споделил, че изпитва болка при стъпване. А. и момчето от ромски произход хванали Г. под мишниците от двете му страни и му помогнали да стигне до автомобила на А., с който последният откарал Г. до неговата къща. В колата Г. споделил с А., че дошъл при подсъдимия да му направи забележка за силната музика.

Свидетелят Г. се прибрал в къщата си и съпругата му подала сигнал за инцидента на телефонен номер 112. На място пристигнали свидетелите С. П. и П. М. – служители на РУП /понастоящем РУМВР/ – С.. Те заварили Г. да седи в беседка в двора на къщата си, а той им обяснил, че подсъдимият го е удрял с желязо и че скандалът възникнал, защото той направил на подсъдимия забележка за силна музика. Г. казал на полицаите, че не може да се движи, а св. П. забелязал по крака му синини. Съпругата на Г. придружила полицейските служители, за да им покаже къщата на подсъдимия, а впоследствие на място дошъл и автомобил на „Спешна помощ” – С., с който Г. бил транспортиран до МБАЛ – С..

Когато свидетелите П. и М. отишли до къщата на подсъдимия, те били посрещнати от него и не забелязали следи от насилие по тялото и дрехите му, нито особености или затруднения в походката му. Подсъдимият бил сам в къщата и в двора и не се оплакал на полицейските служители от болки, нито им съобщил да се нуждае от медицинска помощ. Те потърсили възможния източник на силна музика и от двора подсъдимият им показал малък касетофон, който се намирал на балкона на втория етаж на къщата му. Полицаите П. и М. влезли в къщата и видели, че на първият етаж има три бокса за отглеждане на коне, ясла и хранилка, като не се качили на втория етаж. Не намерили и железния прът, за който Г. им съобщил, че е удрян с него. След това те отвели със себе си подсъдимия до сградата на РУМВР – С. за изясняване на случая, а впоследствие до къщата му дошла дежурна група, която извършила оглед на местопроизшествието. При извършения оглед на местопроизшествие били намерени на първия етаж от къщата масивен дървен бастун, боядисан с кафяво-черен цвят, с дължина 82 см. и дебелина 3,5 см., с множество подбитости по него, кутия цигари „P.”, с 3 бр. къса цигари и мъжки ръчен часовник марка „К.”, с бял циферблат, изграден от жълт метал, с черна кожена каишка, откопчана от едната й страна откъм патента. Подсъдимият Ш. предал тези вещи доброволно на разследващия полицай и в протокола за доброволно предаване от 08.06.2014 г. посочил, че принадлежат на непознат мъж, който по-рано същия влязъл в дворното му място, поискал от него да спре музиката и го ударил с бастуна, а подсъдимият му го отнел и го ударил в самозащита.

Според приетото експертно заключение на д-р Т. Б. Ш. по съдебно-медицинската експертиза, назначена на досъдебното производство относно уврежданията на А.Г. и М.Ш., от материалите по делото се установява, че при А.Г. са установени следните травматични увреждания: разкъсно-контузна рана в дясна слепоочна област на главата; разкъсно-контузна рана в тилно-слепоочна област на главата; кръвонасядане по задната повърхност на дясната мишница; кръвонасядане и охлузвания по дясната предмишница; рана в основата на петия пръст на дясната ръка; кръвонасядане на лявото рамо; рана на левия лакът; оток на левия показалец в крайната фаланга; охлузване на дясното бедро; охлузване и оток на десния външен глезен; охлузване на лявото бедро; разкъсно-контузна рана на лявото коляно; кръвонасядане в долната част на лявата подбедрица; счупване на лявата голямопищялна кост в долната й част. Посочено е също така в заключението, че нараняванията на А.Г. са без морфологично описание в изследваната медицинска документация, в която са отразени само размерите им, а от изследвания албум от черно-бели фотоснимки, изготвен при освидетелстването на А.Г. е видно, че се касае за увреждания – охлузвания с характерна повтаряща се морфология – равномерно разпределени, косо-ивицести, с подлежащи кръвонасядания. Според заключението такива увреждания се дължат на действието на твърд тъп предмет с продълговата форма и с характерен релеф и много добре отговарят да са получени при нанасяне на удари с арматурно желязо, поради което същите могат да се получат по начина, съобщен от пострадалия Г.. Счупването на лявата голямопищялна кост е причинило на А. Г. трайно затруднение в движенията на левия долен крайник за срок от 5-8 месеца, а останалите увреждания са му причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Експертът посочва в заключението също така, че морфологичните особености на повредата и нейното значение за здравето и живота на пострадалия зависят от редица фактори и обстоятелства, влизащи в различни комбинации при всеки отделен случай. Тези фактори са кинетичната енергия /силата/ на травмиращия фактор; особеностите на нараняващия предмет; анатомо-функционалните особености на засегнатата част от тялото, както и общото състояние на пострадалия; ъгълът, под който действащият предмет среща повърхността на човешкото тяло; наличието на предмети между действащия предмет и човешкото тяло. Поради това, тъй като видът на травматичното увреждане не зависи само от силата на въздействие, не е възможно да се отговори какви травми биха се получили при нанасяне на удар в областта на главата с арматурно желязо със сила, същата като тази, с която е нанесен ударът в областта на лявата подбедрица на Г..

Според същото заключение, при освидетелстването на М.Ш. *** са отразени следните травматични увреждания: контузия на носа; охлузване и хематом на дясната глезенна става; хематом и охлузване на лявото коляно; охлузване на първи и втори пръсти на дясната ръка, като тези увреждания са само изброени, без да бъдат посочени никакви техни морфологични особености, по които да се определи давността на тяхното причиняване и не е възможно това да стане по представените черно-бели снимки.

При прочитане и обсъждане на горепосоченото заключение в съдебно заседание, в което на експерта е предявен и албумът от фотоснимки, изготвени при освидетелстването на А.Г., експертът разяснява следното: Съпоставката между описаното охлузване с продълговата форма в областта на лявата подбедрица на А.Г. и отразеното в медицинската документация, установено от рентгенови снимки, счупване на голямата пищялна кост на лявата му подбедрица без разместване, сочи, че счупването може да се получи при нанасяне на удар с твърд предмет с ограничена контактуваща повърхност, какъвто е металният прът. Липсата на отразена точна локализация като повърхност на охлузването /предна, задна, вътрешно- или външностранична/ не дава възможност да се определи направлението на удара, но със сигурност контактът между нараняващия предмет и тялото на Г. е осъществен в областта на големия пищял. Експертният извод, че ударът в тази област е нанесен на Г. с предмет с продълговата форма, се налага от установеното в тази област кръвонасядане с продълговата форма, чиято дължина значително надвишава ширината му /6 см. на 1 см./. При нанасяне на удар в тази област на човешкото тяло с твърд тъп предмет с продълговата форма, е възможно в областта на удара по тялото да остане отпечатък от релефа на предмета или от плетката на дрехата, но е напълно възможно и отпечатък с такъв релеф да не остане на това място, ако ударът е нанесен през дреха. Изключено е според вещото лице счупването да бъде причинено при падане – както с оглед недостатъчната кинетична енергия при падане от собствен ръст, така и предвид локализацията на счупването, което би настъпило при падане – в областта на глезенната става – която локализация е различна от установената при Г.. Що се касае до охлузванията по ръцете на Г., за тях са характерни косите ивици и те характеризират предмета, с който са нанесени ударите в тези области - като предмет, по чиято повърхност има релефно изпъкнали коси участъци. Относно мекотъканните травми по долните крайници и главата на Г., както и разкъсно-контузните рани в областта на главата му, е налице съответствие между медицинската документация и снимковия материал, независимо че точно описание на тяхната локализация липсва, тъй като то не е задължение на медицинските специалисти, извършващи лечение, а се извършва обикновено при съдебно-медицинско освидетелстване.

Според заключението на д-р Д.Н. по назначената на досъдебното производство /като повторна/ съдебно-медицинска експертиза относно уврежданията на подсъдимия М.П.Ш. и заключението на същия експерт по допуснато от съда в с. з. на 22.06.2015 г. допълнение на задачите на тази експертиза, които заключения са приети заедно в с. з. на 05.10.2015 г., М.П.Ш. е освидетелстван на 08.06.2014 г., като са били установени следните травми: контузия на носа; охлузване на дясна глезенна става и хематом; хематом и охлузване на ляво коляно и охлузване на първи и втори пръсти на дясната ръка. Според експерта, горепосочените травматични увреждания са установени при освидетелстването на Ш. като диагнози, без морфологичното им описание, от което да може да се изведе тяхната давност. На снимка № 1 от изследвания от експертизата албум за освидетелстване, е видим деформиращ оток по гърба на носа, като този оток е индиректен белег за давността на лицевата травма – такъв оток може да се получи в много кратък период от време след нанасяне на удар в анатомичната област, като се задържа в рамките на часове до няколко денонощия, поради което травмата може да се отнесе към датата на инцидента на 08.06.2014 г. предвид данните за физическо съприкосновение между лицата Г. и Ш. на тази дата. От снимка № 2 от същия албум е видно, че по срещуположните повърхности между първи и втори пръсти на дясната ръка са налични охлузвания с видимо забелване на епидермис. Предвид функционалната натовареност на тази област с повтарящи се движения на захват на предмети между палеца и останалите пръсти и с оглед това, че забелванията на епидермис са добре видими, т. е. запазени, може да се предположи, че давността на охлузванията е в рамките на часовете на инцидента. От снимки № 3 и 4 са видни увреждания по кожата на крайници /вероятно долен крайник/, без да може да се определи на кой крайник и в коя негова част са фиксираните травми. От общия вид на уврежданията следва, че се касае за охлузвания, с добре видимо забелване на епидермис. Предвид липсата на точно морфологично описание при освидетелстването на лицето относно точна локализация, цвят, ориентация, ниво на охлузването спрямо здравата кожа и наличие на елементи на заздравяване, е невъзможно да се определи давността им. В отговор на допълнителните задачи на експертизата, допуснати от съда, експертът дава заключение, че към 08.06.2014 г. при подсъдимия Ш. не са били налице обективни причини от здравен характер да не може да държи предмети както с дясната, така и с лявата си ръка, както и да нанася удари с тях. Евентуална слабост в единия или в двата горни крайника е възможно да се компенсира чрез нанасяне на удар /или удари/ чрез захват на използвания предмет с двете ръце, каквито данни има в показанията на св. А.Г., депозирани в с. з. на 04.05.2015 г.

При прочитане и обсъждане на основното и допълнителното заключение на д-р Н. пред съда, същият разяснява, че извършването на движение с ръка, изразяващо се в нанасяне на удар с ръка в захват със съответен предмет, се осъществява чрез притискането на предмета между първия, втория и останалите пръсти на ръката и е възможно при такива ударни движения да се реализира приплъзване на този предмет между първи и втори пръсти на ръката, където натискът е най-силен. При такова движение палецът осъществява опозиция при захват и затова при придържането в захват на предмет с такъв изразен релеф, какъвто е арматурното желязо, е напълно възможно при нанасяне на удари с него да останат травматични увреждания между първи и втори пръст на ръката с вид на охлузвания, каквито са установени при Ш.. Отокът на носа се задържа много по-дълго от посоченото в заключението само при счупване на носни кости, каквито данни не са налице в медицинската документация. По повод предявения му в съдебното заседание при защита на заключението му фиш от рентгеново изследване на подс. Ш., експертът посочва, че той съдържа извършено на 16.07.2014 г. разчитане на образна диагностика, касаеща увреждане на ляв крак, без да може да се установи относимостта на това увреждане към инкриминираната дата, която предхожда с повече от месец извършеното разчитане. Експертът посочва също така, че при изготвяне на допълнителното заключение не е извършвал личен преглед на подсъдимия, за да отговори на въпросите относно способността му да държи предмети, тъй като такъв преглед би бил безпредметен с оглед изминалия период от време от инкриминираната дата, а и не е бил наложителен, предвид съдържанието на представените експертни решения на ТЕЛК от 2006 г. и 2007 г., в които е посочено, че състоянието на Ш. след основното неврологично заболяване на дясната му ръка се е подобрило в период от 12 месеца и експертната комисия е посочила, че той може да изпълнява задълженията си по производствена характеристика като чистач.

В съдебното производство е назначена и допълнителна съдебно-медицинска експертиза, със задача, след като се запознае с допълнително представени писмени доказателства, в частност послужили за издаване на карта № ../.. г. от Транспортната централна лекарска експертна комисия, за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, да отговори на въпроса позволява ли здравословното състояние на подсъдимия нанасяне на удари с ръце и с държани в ръце предмети, които да доведат до уврежданията, констатирани при А.Г.. В приетото заключение на д-р Д. Н. по тази допълнителна експертиза експертът потвърждава, че към 08.06.2014 г. при подс. Ш. не са били налице обективни причини от здравен характер да не може да държи предмет тип „арматурно желязо” както с дясната, така и с лявата си ръка, както и да нанася удари с тях. При нанасяне на удари с твърди тъпи предмети от значение за причиняването на травми е масата на предмета и скоростта на нанасяне на удара, т. е. напълно е възможно да се реализират установените травматични увреждания при пострадалия Г. при удари с предмет тип „арматурно желязо” – достатъчна маса и дължина за осъществяване на замах /общо по-голяма кинетична енергия на удара/.

При защитата на заключението си в съдебно заседание по така назначената допълнителна експертиза, експертът д-р Н. обстойно се аргументира, че към инкриминираната дата, а и към датата на изготвяне на заключението, при подсъдимия не се наблюдават външните признаци на „болестта на Бехтерев”, които иначе са твърде характерни за страдащите от това заболяване.

Подсъдимият М.П.Ш., с ЕГН **********, е роден на .. г. в с. К., С. област, българин, български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, ж. к. „Л.”, бл. ., вх. ., ет. ., ап. ., разведен, неосъждан, с висше образование, не работи – пенсионер.

Съдът приема така изложената фактическа обстановка за безспорно установена от събраните в хода на съдебното следствие доказателства:

• 
  гласни доказателствени средства: показания на свидетеля А.Г. /л. 62 – 64 от делото – съдебно производство/, показания на свидетеля К. А. /л. 65 – 66 от делото/, показания на свидетелката Р. М., дадени на .. г. по ДП № ../201. г. по описа на РУП – С. пред орган на досъдебното производство и прочетени в с. з. на .. г. на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, частично от показанията на същата свидетелка, дадени пред съда в с. з. на .. г. /л. 66 – 67 от делото/, показания на свидетеля П. Д. /л. 67 от делото/, показания на свидетеля С. П. /л. 170 – 171 от делото/, показания на свидетеля П. М. /л. 171 – 172 от делото/, частично от обясненията на подсъдимия М.Ш. /л. 232 – 234 от делото/;
  
• 
  експертни заключения: заключение на д-р Т. Б. Ш. по назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза /л. 88-92 от ДП/ ведно с разясненията на вещото лице при прочитане на заключението му в съдебно заседание на .. г.; заключение на д-р Д.Н.Н. по назначената на досъдебното производство /като повторна/ съдебно-медицинска експертиза /л. 96-98 от ДП/ ведно с допълнително заключение към него /л. 160 – 167 от делото – съдебно производство/ по допуснато в съдебното производство допълнение на задачите на тази експертиза и с разясненията на в. л. Н. при прочитане на заключенията му в с. з. на .. г.; заключение на д-р Д.Н.Н. по назначената в съдебното производство допълнителна съдебно-медицинска експертиза /л. 208 – 213 от делото/, ведно с разясненията на вещото лице при прочитане на заключението му в с. з. на .. г.;
  
• 
  писмени доказателствени средства, събрани в хода на ДП № ../201. г. по описа на РУП – С. и приобщени като доказателства по реда на чл. 283 от НПК: протокол за оглед на местопроизшествие от .. г. /л. 17 – 18 от ДП/, ведно с албум от фотоснимки /л. 19 – 27 от ДП/; протокол за доброволно предаване от .. г. /л. 28 от ДП/; протокол за освидетелстване /оглед на лице/ на А.В.Г. от .. г. /л. 30 от ДП/ ведно с албум от фотоснимки /л. 31 – 36 от ДП/; протокол за освидетелстване /оглед на лице/ на М.П.Ш. /л. 37 от ДП/, ведно с албум от фотоснимки /л. 39 – 41 от ДП/;
  
• 
  писмени доказателства, събрани в хода на ДП № ../201. г. по описа на РУП – С. и приобщени като доказателства по реда на чл. 283 от НПК: медицински документи за А.В.Г., изпратени от МБАЛ – С. с писмо изх. № ../.. г. /л. 44 – 78 от ДП/, медицинско свидетелство за пред съда на А.В.Г., издадено на .. г. от д-р Д. П., травматолог в МБАЛ – С. /л. 83 от ДП/, епикриза на А.В.Г. по ИЗ № ../201. г., издадена на .. г. от отделение „Ортопедия и травматология” в МБАЛ – С. /л. 84 – 85 от ДП/, фиш за спешна медицинска помощ, амб. № ../.. г., издаден на подсъдимия М.П.Ш. *** /л. 38 от ДП/, справка за съдимост на подсъдимия /л. 100 от ДП/, характеристична справка на подсъдимия /л. 103 от ДП/, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия /л. 109 от ДП/;
  
• 
  писмени доказателства, събрани в хода на съдебното производство и приобщени като доказателства по реда на чл. 283 от НПК: 7 броя амбулаторни листа, издадени на А.В.Г. в периода от .. г. до .. г. от различни медицински специалисти /л. 40 – 46 от делото, съдебно производство/; заверени копия от материалите по прокурорска преписка № ../201. г. на РП – С., изпратени с писмо от РП – С., изх. № ../201.. от .. г. /л. 73 – 123 от делото/, като екземпляри от част от тях – жалба на Ш. ***, постановление на РП – С. от .. г. и постановление на СОП от .. г. са представени и от защитника на подсъдимия в с. з. на .. г.; писмени доказателства, представени от защитника на подсъдимия М.Ш. в с. з. на .. г. и .. г. за изследване в назначените в съдебното производство допълнителни съдебно-медицински експертизи – резултат от рентгеново изследване на М. Ш. от .. г. от МБАЛ – Национална кардиологична болница, гр. С.., отделение по образна диагностика /л. 55 от делото/; консултация, издадена от МБАЛ – НКБ, гр. С. от преглед, извършен на М. Ш. на .. г. /л. 56 от делото/; епикриза по ИЗ – 1374 относно лечение на М. Ш. в периода .. г. – .. г. в МБАЛ „Свети И. Р.” – гр. Д., Неврологично отделение /л. 57 от делото/; експертно решение № ../.. г. на ТЕЛК по общи заболявания при ІV МБАЛ – С., І с-в /л. 127 от делото/; експертно решение № ../.. г. на ТЕЛК по общи заболявания при І МБАЛ – С., ІІІ с-в /л- 128 от делото/; епикриза по ИЗ ../.. за лечение на М. Ш. в периода .. г. – .. г. в НМТБ „Ц. Б..”, гр. С., клиника по неврология и отоневрология /л. 138 от делото/; епикриза по ИЗ ../201. г. за лечение на М. Ш. в периода от .. г. до .. г. в МБАЛ – Национална кардиологична болница, гр. С. /л. 136/; разпореждане № **********, издадено от РУ „Социално осигуряване” – С. град за изменение на личната пенсия на М. Ш. за инвалидност поради общо заболяване /л. 137/; писмени доказателства, изпратени с писмо изх. № ../.. г. от НМТБ „Ц. Б..”, гр. С. за нуждите на допълнителната съдебно-медицинска експертиза, назначена в с. з. на .. г. /л. 184 – 201 от делото/, доклад от .. г. до директора на Центъра за развитие на човешките ресурси /л. 129 – 131 от делото/; решение № .. от .. г. по ВНОХД № ../.. г. по описа на С. градски съд, НО, V-ти въззивен състав /л. 132 – 134 от делото/, извлечение от воден в РУП – С. дневник за получени и предадени сигнали и разпореждания в ОДЦ /ОДЧ/ на тел. 112 за .. г. /л. 152 – 153 от делото/, писмо, изх. № .. – ../.. г. от Началника на РУМВР – С. /л. 156 от делото/, договор от .. г. за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ Разпределение България” АД /л. 215 – 217/;
  
• 
  веществени доказателства, предявени по реда на чл. 284 от НПК в с. з. на .. г. – 1 бр. дървен бастун /масивен/, боядисан с кафяво-черен цвят, с дължина 82 см., и дебелина 3,5 см.
  

Гореобсъдените протоколи за освидетелстване на св. А.Г. от 12.06.2014 г. и на подс. М.Ш. от .. г. са годни писмени доказателствени средства, тъй като удостоверяват извършване на действие по разследването от компетентен орган /разследващ полицай от РУП – С., понастоящем РУМВР – С./, изразяващо се в събиране на доказателства по способ, предвиден в чл. 158 от НПК – оглед на лице, наричан още освидетелстване – и по установения в процесуалния закон ред. Огледите на тези лица са извършени в досъдебното производство с тяхно писмено съгласие, отразено в съответните протоколи, и в присъствието на поемни лица от същия пол, които са подписали тези протоколи.

Обстоятелството, че в протоколите за освидетелстване на Г. и Ш. е посочено, че тези действия са извършени от разследващ полицай Ц. Х. от РУП – С. не обосновава извод за допуснато нарушение на чл. 158, ал. 2 от НПК досежно изискването на тази разпоредба освидетелстването да бъде извършено от лекар, ако се налага събличане на лицето, а компетентното длъжностно лице е от другия пол. Преди всичко следва да се отбележи, че наложителността освидетелстваното лице „да бъде съблечено” по смисъла на чл. 158, ал. 2 от НПК означава да е необходимо за целите на огледа то да остане без дрехи, а не и когато освидетелстването се извършва на части на тялото, които обичайно са открити – глава, ръце, подбедрици, глезени или които могат да бъдат открити без такова оголване на тялото от дрехите, което да е несъвместимо с опазване на личното достойнство на освидетелствания пред длъжностно лице, което е от другия пол. В този смисъл, изискването освидетелстването да се извърши от лекар ако за извършването му е необходимо лицето да бъде съблечено, не е установено за постигане на по-голяма компетентност на лицето, извършващо това процесуално-следствено действие, нито за по-голяма достоверност на резултатите от него, а е единствено конкретизация на установения в чл. 158, ал. 1 от НПК принцип за недопустимост на действия, които унижават достойнството на освидетелстваното лице. Неотстранимото обективно различие в пола на освидетелствания и на органа по разследването се преодолява чрез извършване на освидетелстването от лекар, независимо от неговия пол – предвид естеството на професията му, която не би следвало да е контрамотив срещу доброволно събличане на освидетелстваното лице без дрехи.

В конкретния случай, с оглед насочеността на освидетелстването за установяване на белези от увреждания на св. Г. и на подс. Ш. по части от телата им, за визуален контакт с които не е било необходимо лицата да бъдат събличани като останат без дрехи, а и предвид снимковия материал, от който се установява, че и двете лица не са събличани голи при извършване на освидетелстването им, се налага извод, че при извършване на тези действия по разследването не са допуснати нарушения на чл. 158, ал. 2 от НПК. Отделно от гореизложеното, а и в негова подкрепа – освидетелстването на св. А. Г. е извършено в присъствието на Д. А. П. /същият е лекар в МБАЛ – С., издал медицинското свидетелство за пред съда на същото лице/, за което той се е подписал на протокола за освидетелстване, а освидетелстването на св. Ш. не е налагало той да бъде събличан без дрехи – огледани са главата му, пръстите на дясната му ръка и глезенът на десния му крак и коляното на левия му крак. Освен това, по делото няма никакви данни освидетелстваните лица да са възразили по какъвто и да било начин както в досъдебното производство, така и пред съда срещу начина на освидетелстването им, както то е удостоверено в съответните протоколи. И на последно място, по делото са събрани значителен обем други писмени доказателства, кореспондиращи с резултатите от извършените освидетелствания, включително и за тяхната проверка като доказателствени източници.

От събраните по делото гласни доказателства съдът изобщо не кредитира показанията на свидетеля А. К.. В пространния си разказ пред съда св. К. посочва, че в края на м. м. или в началото на м. ю. 201. г. той правел капандура на покрива на къщата на подс. Ш. *** и от отвора в покрива за капандурата той видял как подсъдимият разговаря през оградата на двора си с непознат човек с бели коси /каквито са косите на св. Г./. След това св. К. видял, че непознатият започнал да удря с наподобяващ дърво предмет по керемидите върху зида на оградата, а 5 минути по-късно видял, че на 10-15 метра навътре в двора си Ш. седял приведен и прикривал главата си с ръце, а непознатият го удрял със същия дървен предмет, с който преди това удрял по керемидите, както и че две други лица стояли наблизо – едното в двора, а другото – на портата. Свидетелят К. поискал да слезе от покрива и да отиде на двора, но една от стълбите, които ползвал, за да стигне до покрива, не била на мястото си. Затова няколко минути по-късно той се спуснал по кабел от удължител от площадката на таванското помещение към долния етаж и когато слязъл на двора, заварил там само подсъдимият, който бил в неадекватно състояние и от носа му течала кръв.

Свидетелят К. сочи, че за да се качи на покрива на къщата на подсъдимия, той използвал две стълби: едната – дълга, по която той се покачил от етажа до площадката на таванското помещение, разстоянието между които било около 3 метра, а другата – къса, по която той се покачил от площадката на таванското помещение към покрива на къщата. К. сочи също така, че когато впоследствие видял, че непознатият удря подсъдимия с дървен предмет, той поискал да слезе, но дългата стълба я нямало на мястото й и затова той закрепил един кабел от удължител на подпорната стена на покрива и по него се спуснал към етажа през отвора на плочата на таванското помещение.

Нито в показанията на св. К., нито в каквито и да било други доказателства по делото, се съдържат сведения по каква причина дългата стълба, която той използвал да се качи от етажа на къщата на подсъдимия към плочата на таванското помещение, не е била на мястото си.

По-същественото е друго – за съда е крайно, и дори безкрайно житейски недостоверно, при липсата на тази стълба свидетелят К., който през 201. г. е бил на 70 години, да предприеме спускане по кабел от три метра височина от плочата на таванското помещение към етажа на къщата, за да окаже съдействие на подсъдимия. Такава свръхрискова за един 70-годишен човек каскада съществува в показанията му, само за да придаде достоверност на други техни части – чрез опит да се даде правдоподобно обяснение защо този свидетел видял как св. Г. нанася удари на подсъдимия, но не могъл да се намеси своевременно за прекратяването им. Освен това изнесеното от св. К. за начина му на слизане от покрива до етажа на къщата има за цел да елиминира пряко противоречие с други гласни доказателства – в частност с показанията на св. К. А., а тях съдът не намира причина да не кредитира, още повече, че те кореспондират с показанията на св. Г.. Свидетелят А. сочи, че когато пристигнал заедно с момчето от ромски произход в двора на подсъдимия и го заварил прав до св. Г., който лежал на земята, освен тях в двора нямало никого и той помогнал на Г. да се качи в колата му и с нея го отвел до дома му. Така показанията на св. К. в обсъдените им по-горе части услужливо „отместват” появата му на двора поне с 10-15 минути след инцидента – по време, когато св. А. и св. Г. вече не са били там и не биха могли нито да отрекат, нито да потвърдят присъствието му.

Излишно е да се излагат повече съображения защо съдът счита показанията на св. К. за недостоверни и нагласени. Все пак е необходимо да се допълни, че изводите на съда в тази насока се подкрепят и от следното – след като рискувал здравето и живота си като се спусне от 3 метра височина по кабел, за да помогне на подсъдимия, който понасял удари от непознато лице, К. постоял половин час край него и въпреки че го видял, че е „неадекватен”, той нито се поинтересувал по-активно от състоянието му и от причините за това, нито повикал Спешна помощ и полиция, нито дочакал пристигане на полицейски служители, а си тръгнал за С.. Рязката промяна от първоначалната свръхактивност на свидетеля при слизането му от покрива към почти пълната му индиферентност към последиците от инцидента, е житейски нелогична и сочи на стремеж този свидетел да се окаже присъстващ и очевидец на инцидента, но невидян от никой друг свидетел /включително и от полицейските служители, които безспорно са посетили двора и къщата на подсъдимия и сочат, че при пристигането си последният е бил сам/.

Показанията на свидетеля К. се намират в кореспонденция единствено с обясненията на подсъдимия Ш., но и при взаимната им съпоставка се открояват някои съществени несъответствия – Ш. заявява пред съда, че от 201. г. и до деня на инцидента живее в къщата си в с. К. сам, а брат му имал друга къща в същия голям двор, докато св. К. сочи, че в по-стара постройка до къщата на подсъдимия, в задната част на двора, се намирала жена, която той посочва като съпруга на Ш. /същият е разведен/ и той даже поискал от нея вода, за да я занесе на Ш., а жената дошла с него. Освен това, подс. Ш. в обясненията си подробно разказва, че в къщата си има множество разнообразни музикални инструменти, включително и ударни, в това число и барабани, докато според св. К., който сочи, че има представа от вътрешността на къщата, тъй като я огледал, за да направи в бъдеще електрическата й инсталация, в нея нямало никакви музикални инструменти. Тези различия не касаят особено съществени обстоятелства по делото, но също илюстрират недостоверността на показанията на св. К..

От своя страна, в обясненията си пред съда подс. Ш. излага следната хронология на събитията от възникналия инцидент между него и св. Г. на инкриминираната дата – Ш. отишъл до оградата на двора си, за да види какво иска непознатият мъж /Г./ и не носел оръжие или други предмети в ръцете си; двамата се запознали през оградата и Г. поискал от него да спре музиката; след още няколко разменени реплики Г. напсувал Ш. на майка, а последният му направил забележка да не го псува по този начин и се отправил към вътрешността на двора; Г. започнал да удря с бастун по керемидите върху зида на оградата; когато ударите спрели, Ш. се обърнал да види дали Г. си е отишъл и в този момент видял, че Г. е зад него и замахва с бастуна си да го удари по главата; Ш. се предпазил, вдигайки ръце и от този момент нататък не помни нищо.

Съдът счита, че в тази им част обясненията на подсъдимия са нелогични и непоследователни, не се подкрепят, а напротив – те се опровергават от други кредитирани от съда доказателства. От една страна Ш. отрича изобщо да е удрял Г., а от друга – твърди, че нищо не си спомня от момента, в който за пръв път бил нападнат от Г. с удар с бастун. При липсата на каквито и да било обективни данни Ш. да е изпаднал в безсъзнателно състояние по време на инцидента или непосредствено след инцидента или в дните след него, се налага извод, че той избирателно пресъздава онези свои спомени, които счита за предистория на инцидента и премълчава развитието на същия от един избран от него момент насетне.

Вярно е, че подсъдимият не е длъжен да дава обяснения, които го уличават в извършването на деянието, за което е обвинен, но извършването на това деяние от него се установява от други кредитирани от съда доказателства и то не в хронологията и при обстоятелствата, които той описва в обясненията си.

Безспорно се установява от анализа на заключението по назначената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза и от разясненията на вещото лице Т. Б. пред съда, че св. А.Г. е получил множество удари в различни части на тялото – в областта на главата, снагата и крайниците, нанесени с железен предмет с изразен косоивицест релеф. В показанията си св. Г. категорично и последователно сочи, че тези удари са му нанесени от подсъдимия и за това обстоятелство те се подкрепят, макар и косвено, от показанията на св. А., който при пристигането си в двора на подсъдимия видял Г. да лежи на земята, а до него стоял прав Ш. /А. не е видял Ш. да удря Г., тъй като е пристигнал след преустановяване на физическото съприкосновение между тях/. В този момент Ш. държал дървен бастун. При извършения оглед на местопроизшествие този бастун /с множество подбитости по него, включително и по дръжката му, както се установява не само от снимки № 11 и 14 от протокола за оглед на местопроизшествие и от протокола за доброволно предаване, но и при предявяването му като веществено доказателство в съдебното следствие/, както и кутия цигари с 3 бр. къса цигари в нея и часовник с каишка, отделена от патента от едната страна на корпуса, са намерени в къщата на подсъдимия. Безспорно е, че тези вещи са принадлежали на св. Г., както и че той изобщо не е влизал в тази къща.

Поради това съдът не кредитира обясненията на подсъдимия за това, че той не е нанасял удари на св. Г., а е бил напсуван и нападнат от него в двора на къщата си, след което /неясно от обясненията му как/ той само се е защитавал. Съдът възприема тези обяснения на подсъдимия единствено като негова защитна позиция, но не и като доказателствено средство за факти и обстоятелства от значение за предмета на доказване по делото. Относно авторството на деянието, механизма на извършването му и конкретните обстоятелства, при които то е извършено от подсъдимия, съдът кредитира показанията на свидетеля А.Г., подкрепени от показанията на свидетелите К. А. и Р. М., тъй като – както вече се посочи, анализът на тези гласни доказателства обосновава извод, че те са логични, последователни, взаимно свързани, без да са нагласени и се подкрепят от заключенията по съдебно-медицинските експертизи, както и от гореобсъдените писмени доказателствени средства /протокол за оглед на местопроизшествие, протокол за доброволно предаване/.

Тук е мястото да се отбележи, че част от защитната позиция на подсъдимия се гради и на твърденията му, че към инкриминираната дата вторият етаж от къщата му не е бил електроснабден, с което подсъдимият се стреми да докаже, че към тази дата е било невъзможно от балкона на втория етаж да звучи силна музика и че св. Г. го е посетил не по повод силния звук от музиката, а с друга цел. Преди всичко, от фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие от .. г. /в частност снимки №№ 4 и 5/ е видно, че на къщата на Ш. е закрепена антена за сателитна телевизия, а на балкона има лампа с крушка. Това опровергава обясненията на подсъдимия и показанията на св. К., че към тази дата къщата на подсъдимия е била без изградена електрическа инсталация. На следващо място, в чл. 3, ал. 2 от представения договор от 25.09.2014 г. за присъединяване на обекти на клиенти към разпределителната електрическа мрежа на „ЧЕЗ Р. Б.” АД е посочено, че за присъединяването на обекта е необходимо да се монтира в съществуващо ел. табло Т-2/4П нов трифазен електромер и се демонтира съществуващият монофазен електромер с ИТН .., като ел. таблото е монтирано на СБС № 7, изв. Г от мрежа НН /ниско напрежение/ на МКТП „Градината”- IS-U № СО_.., с. К.. Казано иначе, този договор не установява, че до сключването му къщата на Ш. не е била електроснабдена, а обратното. И не на последно място, св. А. сочи, че на инкриминираната дата от балкона на къщата на подс. Ш. се чували звуци от удари на барабани, каквито Ш. не отрича, че притежава в изобилие в тази къща и които са установени при огледа на местопроизшествие /вж. снимка № 8 от фотоалбума към протокола за оглед на местопроизшествие/. Свидетелката М. потвърждава, че непосредствено преди инцидента от къщата на подсъдимия звучала музика от музикална уредба и от удари по барабани. С други думи, именно силната музика, независимо какъв е бил нейният източник, е била поводът за посещението на св. Г. до оградата на двора на подсъдимия, а не някаква друга негова цел, която подсъдимият да е възприел като инициатива за нападение.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните