Към присъда №23 на С. районен съд от 16. 04. 2010 г по нохд №128/2010 г по описа на същия съд



Дата08.05.2018
Размер57.19 Kb.
#69006
МОТИВИ

към присъда № 23 на С. районен съд от 16.04.2010 г.

по НОХД № 128/2010 г. по описа на същия съд
С. районна прокуратура e внесла обвинителен акт срещу А. С. И. и А. С. И., с който срещу всяка от подсъдимите е повдигнато обвинение за това, че на 22.02.2010 г. около 13.30 часа в гр. С., на ул. „М.”, в магазин „Патето Яки” в съучастие с другата, като извършител, е отнела чужди движими вещи: 1 бр. черна дамска блуза с дълъг ракъв на стойност 55 лева, 1 бр. черна дамска блуза с дълъг ръкав размер ХL на стойност 55 лева, 1 бр. бяла дамска блуза с дълъг ръкав размер S на стойност 59 лева, 1 бр. бяла дамска блуза размер М и емблема на „Роберто Кавали” на стойност 44 лева, 1 бр. дънкови потури с дължина 7/8 и размер 30 на стойност 63 лева, 1 бр. челен панталон тип „ брич” с надпис „Гучи” и размер 28 на стойност 59 лева, 1 бр. черен панталон размер 27 с надпис „Версаче” на стойност 88 лева, или всички вещи на обща стойност 459 лева, от владението на Е. С. Д. и собственост на А. Х. А., без нейно съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК.

Пред съда всяка от подсъдимите поотделно, в присъствието на упълномощения им защитник адв. И., заявява, че признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласието си за тези факти да не се събират доказателства.

С определение в съдебно заседание на 16.04.2010 г., съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направените от подсъдимите самопризнания по чл. 371, т. 2 от НПК, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

В хода на съдебните прения представителят на С. районна прокуратура заявява, че обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните на досъдебното производство доказателства, които се подкрепят и от направените от подсъдимите пред съда самопризнание на всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт и изразеното от тях съгласие за тези факти да не се събират доказателства пред съда. Исканията на прокурора са подсъдимите да бъдат признати за виновни в извършване на престъплението, за което им е повдигнато обвинение и да им бъде наложено наказание при условията на чл. 55 , ал. 1, б. „б”от НК, като наказанието лишаване от свобода бъде заменено с „пробация” при пробационните мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от 8 месеца, „задължителни срещи с пробационен служител” за същия срок и „безвъзмезден труд в полза на обществото” в размер на 100 часа за срок от една година.

В хода на съдебните прения защитникът на подсъдимите, изтъква, че с оглед направеното от подсъдимия пред съда признание на всички факти, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът следва да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК, и да им наложи наказание „пробация” чрез налагане на пробационните мерки и в сроковете, предложени от прокурора.

При упражняване на правото си на последна дума, подсъдимите поотделно изказват съжаление за стореното.

По реда на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимите поотделно признават следната фактическа обстановка:

На 22.02.2010 г. около 13.30 часа подсъдимите влезли в магазин „Патето Яки”, намиращ се на ул. „М.” в гр. С., стопанисван от А. Х. А. – управител и едноличен собственик на фирма „Ангелова-76” ЕООД. Подсъдимата А. И. поискала от продавачката Е.Д., която в този момент била сама в магазина, да й покаже детски колички, а през това време другата подсъдима обикаляла между щендерите в магазина и разглеждала стоките. В това време в магазина влязла клиентка, която поискала продавачката да й покаже детски дрехи и Д. започнала да я обслужва. През това време двете подсъдими започнали да слагат дрехи от магазина в найлонови торби, използвайки ангажираността на продавачката. Д. ги видяла и тръгнала към тях, но подсъдимите се затичали към вратата и напуснали магазина, държейки в ръцете си найлоновите торби с дрехите, които били сложили в тях, и които не били платени. Д. тръгнала след тях по улица „И.” в посока магазин „Била”, а към нея се присъединила и другата продавачка в магазина, която преди това била отишла до близкия РЕП за вестници. Подсъдимата А. И. предала торбата с дрехите на другата подсъдима. На ул. „В. Л.” Т. я настигнала и я зъдържала. Междувременно се появил съпругът на продавачката Т. – Ч. Т., а непосредствено след това пристигнал и полицейски патрул. Полицаите задържали двете подсъдими заедно с отнетите вещи и ги отвели в РПУ. За вещите бил съставен протокол за доброволно предаване.

Подсъдимата А. С. И. е родена на г. в гр. С., с постоянен адрес гр. С., ул. „С.” № 15, българка, българска гражданка, с начално образование, неомъжена, безработна, неосъждана, с ЕГН ... Подсъдимата има едно дете.

Подсъдимата А. С. И.е родена на .. г. в гр. С., с постоянен адрес гр. С., ул. „З.” № 609, бъргарка, българска гражданка, без образование, неомъжена, безработна, неосъждана, с ЕГН . Подсъдимата има четири деца.

Съдът приема така изложената фактическа обстановка за безспорно установена въз основа на направеното от двамата подсъдими самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство № 119/2009 г. на РПУ – С. гласни доказателствени средства: показания на св. И. Л. /л. 22/, св. Е. Д. /л. 27/, св. К. Т. /л. 29/, св. А. А. /л. 31/, св. Ч. Т. /л. 37/, ; експертно заключение - на в. л. Ц. Х. по назначената оценителна експертиза /л. 39-40/, писмените доказателства, имащи значение за изясняване на предмета на делото: протокол за доброволно предаване и фотоалбум към него /л.16-21/, фактури /л. 35-36/, удостоверение за актуално състояние на фирма „А.-76” ЕООД, справки за съдимост на подсъдимите /л.46-47/, характеристични справки /л.43,45/, декларации за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимите /л. 54,59/.

При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Подсъдимите А. И. и А. И. са осъществили съставомерните от обективна страна признаци на престъплението по чл.194, ал. 1 от НК като на посочената в обвинителния акт дата и място всяка една от тях в съучастие с другата, като съизвършител, е отнела чужди движими вещи, описани в обвинителния акт, на обща стойност 459 лева, от владението на Е. С. Д., собственост на А. Х. А., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. С поведението си всяка една от подсъдимите е осъществявала елементи от изпълнителното деяние на престъплението, поради което всяка от тях е извършител на същото.

От субективна страна е налице общ пряк умисъл у подсъдимите за извършването на деянието. Всяка от подсъдимите е съзнавала, че отнема от владението на Е. Д. инкриминираните вещи заедно с другата подсъдима, като е целяла това, както и липсата на съгласие у лицето, упражнявало фактическата власт върху вещите, за установяване на фактическа власт върху тях от страна на подсъдимите. При отнемането на вещите у всяка от подсъдимите е било налице намерение да присвои инкриминираните вещи.

С оглед изявлението на подсъдимите по чл. 371, т. 2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Ето защо и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК съдът определи на подсъдимите наказания при условията на чл. 58а от НК /в ред. му с ДВ, бр. 27/2009 г./, като приложи чл. 55 от НК и без да са налице многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание, да се окаже несъразмерно тежко. В тази връзка съдът не взе предвид актуалната към датата на постановяване на присъдата редакция на чл. 58а от НК /ДВ, бр. 26/2010 г./, предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от НК и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 58а от НК в редакцията й към ДВ, бр. 27/2009 г. се явява по-благоприятен за дееца закон, доколкото предвижда императивно прилагане на чл. 55 от НК в случаите на осъдителна присъда в производството по чл. 372, ал. 4 от НПК

За престъпление по чл. 194, ал. 1 НК е предвидено наказание лишаване от свобода до осем години – не е предвиден законов минимум, поради което на основание чл. 55, ал.1, т. 2 от НК същото следва да бъде заменено с „пробация”.

Индивидуализирайки наказанието „пробация” за всяка от подсъдимите съдът взе предвид следното:

И за двете подсъдими се установяват едни и същи индивидуализиращи отговорността им обстоятелства. И двете са с чисто съдебно минало, имат малки деца. Отчитайки конкретните обективни признаци на престъплението обаче, а именно относително немалката стойност на отнетите вещи, както и конкретните обстоятелства при извършването на деянието, съдът определи размер на двете задължителни пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК за срок по-дълъг от минималната продължителност, предвидена за тези мерки, но под средната такава, а именно – 8 месеца. Изложените обстоятелства мотивираха съдът да наложи и мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК – „безвъзмезден труд в полза на обществото”. За да наложи тази мярка съдът взе предвид, че се касае за престъпление против собствеността и липсата на трудови навици у двете подсъдими, поради което тази мярка би осигурила ефективно реализиране на поправителната и възпитателна цел на наказанието. Съдът определи минимална продължителност на мярката по чл. 42а, ал. 2, т. 6 от НК и за двете подсъдими като отчете чистото им съдебно минало, както и относително младата им възраст към момента на извършване на деянието.



По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница