Към Присъда №8 на Самоковския районен съд от 17. 06. 2013 г по нохд №339/2012 г по описа на същия съд

В съдебно заседание на 08.10.2012 г. като частен обвинител и граждански ищец по делото е конституиран Ангел Михайлов Костов и съдът е приел за разглеждане предявените от него срещу всеки от подсъдимите граждански искове за заплащане на по 2500 лв. обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъпленията, предмет на обвинението, ведно със законната лихва върху всяка от сумите, считано от 20.08.2011 г. до окончателното им изплащане.

В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че поддържа обвинението и счита, че от събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установява, че подсъдимите са извършили престъпленията, в които са обвинени. Изразява становище, че при определяне на наказанията на подсъдимите съдът следва да вземе предвид липсата на предходни техни осъждания като смекчаващи вината им обстоятелства, а като отегчаващи такива – лошите им характеристични данни, високата степен на обществена опасност на деянията и липсата на изразена критичност към извършването им. Поради това отправя искане на всеки от подсъдимите да бъде наложено наказание лишаване от свобода за срок от 2 години, чието изтърпяване да бъде отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години. Счита, че гражданските искове следва да бъдат изцяло уважени.

Адвокат Ив. Стефанова, повереник на частния обвинител и граждански ищец Ангел Костов, счита, че обвиненията срещу подсъдимите са безспорно доказани от обективна и от субективна страна. Изтъква, че този извод се налага от анализа на показанията на една част от свидетелите по делото и излага съображения защо не следва да се кредитират показанията на други свидетели. Моли на подсъдимите да бъдат наложени справедливи наказания, а гражданските искове – да бъдат изцяло уважени с оглед конкретните обстоятелства, при които престъпленията са извършени и са засегнали не само телесната неприкосновеност на частния обвинител и граждански ищец, но и репутацията му.

Защитникът на подсъдимия Иван Стоилов – адв. Е. Милушева счита, че описаните в обвинителния акт факти, на които се основава обвинението срещу подс. И. Стоилов, не се потвърждават от събраните по делото доказателства. Изтъква, че свидетелските показания на частния обвинител и граждански ищец А. Костов са изолирани от останалите гласни доказателства и не се потвърждават от медицинската документация, а описания в обвинителния акт механизъм на извършване на вменените на подсъдимите деяния е невъзможен с оглед резултатите от извършения оглед на местопроизшествието. Счита, че констатираните контузии на А. Костов са без видими наранявания и няма обективни доказателства за причиняването им от подсъдимите. Въз основа на собствен анализ на доказателствата поддържа, че инцидентът е провокиран от Костов с проявено насилие спрямо един от свидетелите и че в последващото му развитие той е блъснал подсъдимия И. Стоилов, а не обратното, както и че участието на последния в спречкването е било само вербално. Моли за оправдаване на подс. И. Стоилов и за отхвърляне на предявения срещу него граждански иск.

Подсъдимият Л. Стоилов заявява, че не е извършил престъплението, в което е обвинен и моли да бъде оправдан.

При упражняване на правото им на последна дума, всеки от подсъдимите моли да бъде оправдан.

По делото се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимите Иван Лазаров Стоилов и Лъчезар Иванов Стоилов са баща и син.

На 20.08.2011 г. в с. Радуил, Софийска област, се провеждал традиционният общоселски събор. По повод постъпило писмено искане от кмета на селото до началника на РУП – Самоков и въз основа на утвърден график за работното време на полицейските инспектори и младшите полицейски инспектори в УП – Боровец, свидетелят Ангел Костов – главен полицай на длъжност „младши полицейски инспектор” в участък „Полиция” – Боровец към РУП – Самоков, осъществявал функцията по опазване на обществения ред по време на събора от 16,00 ч. до 24,00 ч. съгласно графика. Този ден Костов бил в с. Радуил от сутринта и бил облечен в лятна полицейска униформа.

Вечерта на площада в центъра на селото се играело хоро и за предотвратяване на инциденти Костов не допускал до мястото да доближават МПС. Той забелязал, че свидетелят Станислав Славев управлява мотоциклет във видимо нетрезво състояние и му направил забележка да прибере мотора. Славев го послушал и се отдалечил с мотоциклета от площада. Малко преди полунощ Костов отново видял Славев да бута мотоциклета и да го управлява на същото място, поради което се приближил до него, като тогава Славев бил спрял с мотоциклета и седял на седалката му. Костов хванал Славев за ръката под лакътя и го повел към дома му по една от улиците, която водела от площада към църквата. Докато бил воден по този начин, Славев се олюлявал и в началото на улицата изгубил равновесие, вследствие на което ударил леко главата си в един електрически стълб.

Костов се опитал да продължи да води Славев в същата посока, но след няколко метра Славев паднал на земята и започнал да псува Костов, който се навел над него и искал да му постави белезници. В този момент Костов усетил, че някой скача върху гърба му и го хваща за ръцете, за да му попречи да постави белезниците на Славев. От удара Костов паднал на земята и изгубил контакт със Славев, който някъде изчезнал. След като се освободил от хватката, Костов видял, че го е нападнал подсъдимият Лъчезар Стоилов и го попитал защо му скача отгоре, а Л. Стоилов повтарял „пусни го тоя, пусни го тоя”.

Когато Костов се изправил на крака, пред него се появил подсъдимият Иван Стоилов, който го изблъскал с двете си ръце в гърдите към необитаема къща на същата улица. Зад гърба на Костов се намирала фасадата към улицата на едно от помещенията на къщата, в което преди време се намирала аптека, като фасадата се състояла от крило на врата и прозорци, чиято дограма до около 65-70 см. височина от терена била от дървени плоскости, а над тях имало отвори за стъкла. От блъскането част от дървената конструкция се счупила и Костов паднал в помещението на бившата аптека, а след като излязъл, подсъдимите отправяли към него закани и обиди, но повече не предприели никакви действия, защото били възпрени от останалите хора, които пристигнали на мястото на инцидента.

Костов се обърнал за съдействие към РУП – Самоков и в селото пристигнали с полицейски автомобил свидетелите Иво Банчев и Васил Славев, полицаи в УП – Боровец към РУП – Самоков. Костов ги пресрещнал на главния път и им съобщил, че е възникнал проблем във връзка със спречкване с познати нему лица от селото, които се налагало да бъдат издирени. Банчев и Славев забелязали следи от кръв по предната част на ризата на Костов. Тримата отишли с автомобила до къща в края на селото, в чийто двор се намирал подс. И. Стоилов заедно с други неустановени по делото лица, като всички те били агресивно настроени, дълго време отказвали да представят документите си за самоличност, а подс. И. Стоилов отказвал да разреши полицаите сина му – подс. Лъчезар Стоилов – да се качи в служебния им автомобил. Накрая станало ясно, че Л. Стоилов ще дойде в РУП – Самоков с друг автомобил. В полицейския автомобил, управляван от И. Банчев, се качили свидетелите А. Костов и В. Славев, както и подсъдимият И. Стоилов и всички тръгнали в посока гр. Самоков. По пътя подс. И. Стоилов не отричал, че е пил алхокол, но твърдял, че и св. Костов също е употребил алкохол. Този подсъдим имал порезна рана на дланта на лявата си ръка и бил прегледан в отделението за спешна помощ в болницата в гр. Самоков, след което бил отведен в РУП – Самоков.

В РУП – Самоков пристигнал и св. Иван Иванов, мл. автоконтрольор в РУП – Самоков, който по разпореждане на началника на Участък „Полиция” – Боровец, изпробвал св. Костов за употреба на алкохол с техническо средство в присъствието на подс. И. Стоилов. Уредът отчел показания „0.00”, които били показани на Стоилов.

Според приетото от съда експертно заключение на д-р Зл. Колев по съдебно-медицинската експертиза, назначена в досъдебното производство, от материалите по делото се установява, че на св. Ангел Костов са причинени контузия /натъртване/ в областта на лявата ключица, причинила болка, без видимо нараняване; контузия /натъртване/ в областта на лявата гръдна половина, причинила болка при пипане по хода на междуребрените нерви, без видимо нараняване и охлузване в долната трета на лявата предмишница, като тези наранявания поотделно и заедно са причинили страдание на пострадалия и са заздравели без последици за здравето му за около 7-10 дни от датата на травмата. Контузиите на гръдния кош и лявата ключица са резултат от действието на твърд тъп предмет и могат да се получат както при падане на терена, така и от удари с юмрук, т. е. при всяко от паданията на пострадалия, които с оглед взетите предвид от експерта данни, са две – веднъж, когато върху гърба му се хвърлило лице и втори път – когато бил отблъснат и паднал в помещение. Охлузването в долната трета на лявата предмишница се дължи на тангенциалното действие на твърд тъпоръбест предмет или от предмет с режещ ръб и може да се получи от нараняване със счупено стъкло, както твърди пострадалият в показанията си.

В разясненията си пред съда при защитата на заключението експертът д-р Колев поддържа, че от медицинска гледна точка не може да се отграничи дали натъртванията са резултат от удар с юмрук или от падане на земята. Същият сочи, че натъртването на ключицата е резултат от действието на един удар с твърд тъп предмет, а с оглед липсата на описание в изследваната от него медицинска документация на големината и характера на натъртванията в лявата гръдна половина, може да се приеме, че те също са резултат от един удар. Нахвърлянето на едно лице върху друго в гръб, т. е. скачане в посока към гърба му, може да доведе до натъртване и в междуребрената област, и в областта на ключицата, както и до натъртвания по самия гръб, но е възможно от такива действия да последват и само увреждания по предната повърхност на гърдите, тъй като при внезапно блъскане в гръб и падане на тялото напред не е задължително ръцете да се протегнат напред като защитна реакция. От падане назад по гръб вследствие на изблъскване, могат да се получат натъртвания по гърба. Вещото лице изтъква, че натъртвания по гърба на пострадалия не са описани в медицинската документация, а за областите, в които такива натъртвания са описани, е констатирана болка при пипане, без обективни признаци, която обаче може да се установи от лекаря, извършил прегледа.

Според заключението на д-р Н. Христов по допълнителната съдебно-медицинска експертиза, назначена в хода на съдебното следствие, контузията на лявата гръдна половина може да бъде получена при скачане върху гърба на пострадалия, но не може да се определи приоритетно дали тя е получена при падане върху терен от собствен ръст или вследствие на удари с юмрук или ръце. Експертът разяснява пред съда, че гръдната половина е анатомична област между гръдната кост и гръбначния стълб и се състои от предна, задна и странична части, като в изследваната медицинска документация не е описано в коя точно от тези части е локализирано натъртването, поради което от самото скачане в гръб на пострадалия, дори без той да е паднал на земята впоследствие, може да бъде получено натъртване на лявата гръдна половина. Експертът сочи, че не е установил по делото данни пострадалият Костов да е имал други страдания, свързани с болки в гърба и че натъртването е най-леката степен на травматично увреждане, като болката от него се установява чрез палпация /опипване/ по хода на ребрата, чрез притискане и чрез установяване на субективни оплаквания при вдишване и издишване.

Подсъдимият Лъчезар Иванов Стоилов, с ЕГН 8911029404, е роден на 02 ноември 1989 г. в гр. София, с постоянен и настоящ адрес в с. Радуил, Софийска област, ул. „Първа” № 8, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, не работи.

Подсъдимият Иван Лазаров Стоилов, с ЕГН 6902127220, е роден на 12 февруари 1969 г. в с. Радуил, Софийска област, с постоянен и настоящ адрес в с. Радуил, Софийска област, ул. „Първа” № 8, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан, по занятие е животновъд.

Съдът приема така изложената фактическа обстановка за безспорно установена от събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства: показания на свидетелите Ангел Костов, Иван Иванов, Васил Славев и Иво Банчев, като показанията на В. Славев и И. Банчев, дадени на досъдебното производство при разпитите им на 23.08.2011 г. /съответно л. 60 и л. 61 от ДП/ са прочетени в с. з. на 10.12.2012 г. на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1, респективно т. 2 от НПК; частично от показанията на свидетелите Иван Караиванов, Георги Георгиев, Георги Радикьов и Любомир Балабанов, като показанията на И. Караиванов и Г. Георгиев, дадени на досъдебното производство при разпитите им на 21.08.2011 г. /съответно л. 54-56 и л. 57-59 от ДП/ са прочетени в с. з. на 11.02.2013 г. на осн. чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК; експертни заключения на д-р Златко Колев по медицинската експертиза, назначена на досъдебното производство и на д-р Николай Христов по допълнителната съдебно-медицинска експертиза, назначена в хода на съдебното следствие; писмени доказателствени средства, събрани в хода на досъдебното производство – протокол за оглед на местопроизшествие от 21.08.2011 г. /л. 10-11/ ведно с фотоалбум /л. 13-16/; писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство: фиш за спешна медицинска помощ № 5548/21.08.2011 г., издаден от издаден от ФСМП при МБАЛ – Самоков /л. 76/, медицинско свидетелство за пред съда, изх. № 678/22.08.2011 г., издадено от д-р Весела Узунова /л. 75/, писмо рег. № 15089/24.08.2011 г. от Началник на „Човешки ресурси” при ОДМВР – София /л. 78/, типова длъжностна характеристика на длъжността „младши полицейски инспектор” в участък „Полиция” в РУП при ОДМВР /л. 79-81/, докладна записка от 21.08.2011 г. от началника на УП – Боровец до РУП – Самоков /л. 83/, молба изх. № 81/15.08.2011 г. от кмета на с. Радуил до Началника на РУП – Самоков /л. 84/, утвърден график за работното време на ПИ и мл. ПИ в УП – Боровец при РУП – Самоков за времето от 15.08.2011 г. до 21.08.2011 г. /л. 85/, утвърден седмичен наряд на патрулите и постовете на РУП – Самоков за периода от 15.08.2011 г. до 21.08.2011 г. /л. 88/, разпечатка от паметта на техническо средство за установяване употреба на алкохол /л. 91/, справка за съдимост, характеристична справка и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подс. Иван Лазаров Стоилов /л. 92, 94 и 95/, справка за съдимост, характеристична справка и декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подс. Лъчезар Иванов Стоилов /л. 96, 97 и 98/, както и писмени доказателства, събрани в хода на съдебното следствие – извлечение от амбулаторен журнал за 20/21 август 2011 г., воден във ФСМП при МБАЛ – Самоков и фиш за спешна медицинска помощ, амб. № 5547/21.08.2011 г., издаден от ФСМП при МБАЛ – Самоков.

Основен източник на доказателства за хронологията на инцидента и за участието на всеки от подсъдимите в него са показанията на свидетеля Ангел Костов. Неоснователно е възражението на защитника на подс. И. Стоилов, че тези показания са изолирани от останалите гласни доказателства и че вниманието на съда при преценката на тези показания следва да бъде изострено най-вече от процесуалното качество на страна в процеса на този свидетел.

Упражняването на процесуалните права на пострадалия от описаните в обвинителния акт престъпления да се установи по делото като частен обвинител и граждански ищец не може да бъде само по себе си основание за дискредитиране на показанията му като заинтересувани, ако те са правдиви, подкрепят се от кредитирани от съда доказателства и не се опровергават от други такива доказателства. Вярно е, че нито един друг свидетел не възпроизвежда толкова подробно предисторията на инцидента, неговото протичане и поведението на преките участници в него, но това е напълно обяснимо, при положение че той е възникнал в тъмната част на денонощието на оживено място по време на общоселски събор и вниманието на присъстващите на празненството, почти без изключение употребили алкохол, е било привлечено към инцидента едва в неговия край, след струпването на много хора около Костов. Именно по тази причина показанията на свидетелите Георги Георгиев и Георги Василев възпроизвеждат възприятията им за онази част от спречкването между А. Костов и подс. И. Стоилов, в която те се карали, но това, че и двамата свидетели сочат наличие на следи от кръв по предната част на ризата на Костов, обосновава извода, че тези свидетели са пропуснали предходно физическо взаимодействие между пострадалия и този подсъдим, каквото се е било осъществило, независимо дали тези следи /сочени и от свидетелите И. Банчев и В. Славев/ са резултат от удар по гърдите на Костов с порязаната ръка на подс. И. Стоилов или от допир от самия Костов до тази област с ръката му, която е била охлузена по описания от него начин.

На следващо място, показанията на Костов в частта им, че той е бил блъснат от подс. И. Стоилов в помещението на бившата аптека, се потвърждават от обстоятелството, сочено от свидетеля И. Караиванов в показанията му на досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие – че от позицията, на която се бил установил Караиванов, той видял как Костов бил бутнат и паднал в помещението. Досежно обстоятелството, че Костов бил блъснат назад и паднал в това помещение между показанията на св. Караиванов, дадени на досъдебното производство и пред съда съществува известно несъответствие, което съдът отдава най-вече на изминалото време между двата разпита, а и това несъответствие е преодоляно от самия свидетел след прочитане в хода на съдебното следствие на показанията му на досъдебното производство, които като изцяло поддържани от него, се кредитират от съда.

Друга група свидетели, а именно Георги Радикьов, Любомир Балабанов и Станислав Славев, в показанията си очертават различна фактическа обстановка, която в общи линии се свежда до това, че инцидентът бил предизвикан от безпричинно упражнено насилие от страна на А. Костов по отношение на св. Ст. Славев, като действията на подсъдимите били израз на реакцията им срещу поведението на Костов и тази реакция от страна на подс. Л. Стоилов била само словесна, а подс. И. Стоилов и А. Костов се спречкали, без обаче този подсъдим да блъска Костов в помещението на бившата аптека.

Анализът на показанията на свидетелите Г. Радикьов, Л. Балабанов и Ст. Славев както поотделно, така и при съпоставка между тях, налага извод, че те не следва да бъдат кредитирани, като съображенията на съда са следните:

Показанията на свидетеля Георги Радикьов са вътрешно противоречиви. От една страна този свидетел твърди, че подсъдимият Лъчезар Стоилов бил в колата на баща си по време на спречкването между последния и А. Костов, като това категорично твърдение се трансформира в хода на разпита му в неубедително обосновано предположение. От друга страна Радикьов заявява, че подс. Л. Стоилов слязъл от колата, за да се намеси в инцидента между А. Костов и св. Ст. Славев, без обаче изобщо да става ясно в какво се е изразила тази негова намеса, при положение, че пак според Радикьов непосредствено след удара на главата на Ст. Славев в електрическия стълб, подс. И. Стоилов /а не сина му Л. Стоилов/ е направил на Костов забележка и двамата се сдърпали, след което били разтървани. Освен това Радикьов твърди, че по време на инцидента Костов е бил пиян, а това се опровергава по категоричен начин от показанията на св. Иван Иванов, който е изпробвал Костов за употреба на алкохол с техническо средство и уредът отчел липса на концентрация на алкохол в издишания от него въздух. Тези вътрешни противоречия в показанията на Радикьов и несъответствието им с кредитирани от съда доказателства в достатъчна степен характеризират обсъжданите показания като недостоверни и дори тенденциозни във вреда на Костов, тъй като от съдържанието им ясно личи стремежа на свидетеля да обвини Костов, че в нетрезво състояние по време на работа нарочно е ударил главата на св. Ст. Славев в електрическия стълб, а подс. И. Стоилов се намесил, за да защити Ст. Славев и бил трезвен /като дори И. Стоилов е твърдял пред св. В. Славев по време на пътуването им в полицейския автомобил до РУП – Самоков, че е употребил алкохол/.

Обстоятелството, че свидетелят Любомир Балабанов живее в едно домакинство с подсъдимите, тъй като е син на жената, с която подс. Иван Стоилов живее на съпружески начала, взето предвид наред с ниската възраст на този свидетел /на 15 години към деня на разпита му/, обосновават в достатъчна степен заинтересуваността му в полза на подсъдимите. Балабанов сочи пред съда, че след като подс. Лъчезар Стоилов направил забележка на А. Костов да остави св. Ст. Славев, Костов го напсувал и го нарекъл „копеле”, а подс. Иван Стоилов доближил Костов и му казал, че „Лъчезар си има майка и баща и не е хубаво да говори така”, след което Костов хванал с две ръце Иван Стоилов и го бутнал към прозореца на аптеката, като последният не могъл да падне там, но се порязал и накрая двамата били разтървани. Описаната от свидетеля фактология е само привидно логична и последователна. Достатъчно е да се отбележи, че въпреки тенденциозността като цяло на показанията на св. Радикьов, същият, като твърди да е бил трезвен /което не е опровергано от други доказателства/ и очевидец на случая, не споменава изобщо Костов да е отправял обидни думи към подс. Л. Стоилов, още по-малко те да са причина за намесата на подс. И. Стоилов.

Освен това, показанията на свидетелите Радикьов и Балабанов не кореспондират помежду си и досежно присъствието на Радикьов сред множеството лица, разтървали Костов и И. Стоилов. Балабанов заявява “На място измежду хората, които разтърваха чичо Ванчо и чичо Ангел, беше и чичо Гошо, който свидетелства преди мен”, т. е. очевидно показанията му се отнасят за св. Радикьов с оглед последователността на разпитите в с. з. на 10.12.2012 г., докато самият Радикьов сочи, че първоначално седял на циментова пейка на улицата близо до мястото на инцидента, а когато поради разправията между Костов и И. Стоилов около тях се насъбрали много хора /около 20 човека по думите му/, той се изместил, но не за да доближи множеството, а за да има по-добра видимост. Установеното несъответствие между показанията на Радикьов и Балабанов не е решаващо за дискредитирането на тези гласни доказателства, но утвърждава убеждението на съда, че тези свидетели, всеки по своему, се стремят да внесат по-голяма правдоподобност на показанията си, там където тя, по вече изложените съображения, е сериозно разколебана.

Показанията на свидетеля Станислав Славев, депозирани в хода на съдебното следствие, са необяснимо детайлни, при положение, че в нощта на инцидента този свидетел е бил много пиян – както според собствените му показания, така и според показанията на свидетелите Костов, Караиванов, Балабанов и Радикьов. Освен това от инкриминираната дата до разпита на Ст. Славев пред съда е изминал достатъчно дълъг период от време /около 1 година и 9 месеца/, в който е житейски оправдано и логично дори напълно трезвен към инкриминираната дата човек да забрави редица подробности, каквито Славев пресъздава пред съда. Твърдението на Ст. Славев, че не е прочел показанията, които е дал на досъдебното производство на 21.08.2011 г. и които са прочетени от съда на основание чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК, е голословно. Напълно логично е обаче при разпита му на досъдебното производство, проведен за времето от 08,34 ч. до 08,52 ч. на 21.08.2011 г. св. Славев да е бил все още под сериозното въздействие на алкохола, препятстващо реалната му възможност да възпроизведе детайли за предходната вечер. Затова съдът не вярва нито на показанията на Ст. Славев, дадени на досъдебното производство, нито на тези, които същият депозира пред съда.

По всички тези съображения съдът кредитира показанията на св. Ангел Костов относно развитието на инцидента и участието на подсъдимите в него, тъй като те са логични, последователни и безпротиворечиви, подкрепени са от показанията на свидетелите Иван Караиванов, Георги Василев и Георги Георгиев, от експертните заключения относно констатираните увреждания на Костов, както и от писмени доказателствени средства и не са опровергани от други кредитирани от съда доказателства.

Неоснователни са доводите на защитника на подс. Иван Стоилов срещу достоверността на показанията на Ангел Костов, основани на твърдяна невъзможност уврежданията му да са получени по посочения от него начин.

Преди всичко, от значение за предмета на доказване по настоящото дело е да се установи извършване на деяние от всеки от подсъдимите и наличие на причинна връзка между това деяние и съставомерния резултат, а именно болки и страдания, в които се изразява леката телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК. Описаните в обвинителния акт травматични увреждания у пострадалия сами по себе си не са съставомерни по така повдигнатите обвинения, доколкото те са само източник от медицинска гледна точка на съставомерните болки и страдания. Затова е без решаващо значение за съставомерността на всяко от деянията доказването на авторство на конкретен подсъдим по определен механизъм в причиняването на самите увреждания, стига по несъмнен начин да се установява причинната връзка между всяко от деянията и претърпените от пострадалия болки и страдания. Изводът за наличие на такава причинна връзка ще бъде обоснован по несъмнен начин от доказателствата по делото, ако от анаилиза им е изключено болките и страданията да са причинени от фактор извън поведението на подсъдимите /в тази насока няма дори индиции по делото/ или да стоят в причинна връзка с поведението само на един от тях. В случая подсъдимите са двама и са обвинени поотделно в причиняване на болки и страдания на пострадалия, чийто източници са увреждания, най-общо обособени в три групи – натъртване на лявата гръдна половина, натъртване на лявата ключица и охлузване на лявата предмишница. В заключението си по медицинската експертиза на досъдебното производство, както и в разясненията си пред съда при защитата на заключението вещото лице д-р Колев сочи, че натъртването на ключицата на Костов е резултат от действието на един удар с твърд тъп предмет, както и че натъртването му в лявата гръдна половина също е резултат от един удар, а охлузването на лявата предмишница може да бъде причинено както от падане /при тангенциалното, т. е. по допирателната, действие на твърд тъпоръбест предмет/, така и от нараняване със счупено стъкло. При положение, че деянието на всеки подсъдим се изразява в еднократен акт на въздействие спрямо телесната неприкосновеност на Костов – Л. Стоилов скочил върху гърба му, а И. Стоилов го изблъскал в гърдите и Костов паднал назад в помещението на бившата аптека – се налага извод, че двете натъртвания са резултат от действието на двама души, а именно подсъдимите, като всеки подсъдим е причинил по едно от тях, макар и да липсва възможност да се определи кое натъртване от кое деяние е причинено, а охлузването може да бъде причинено от всяко от деянията.

Освен това, според разясненията на в. л. д-р Н. Христов пред съда при защитата на заключението му по допълнителната съдебно-медицинска експертиза, скачането върху гърба на пострадалия може само по себе си да доведе до натъртване в лявата гръдна половина, която представлява цялата лява част на гръдния кош между гръдната кост отпред и гръбначния стълб отзад на тялото. Затова при положение, че натъртването на лявата гръдна половина у Костов не е по-конкретно локализирано в медицинската документация /в задната, страничната или предната й част/, констатацията на в. л. д-р Колев, че не са документирани натъртвания в областта на гърба /анатомически състоящ се от гръбначен стълб и прешлени/, макар и формално да е вярна, не е от естество да опровергае показанията на Костов относно механизма на причиняване на травмите. Обективно е възможно натъртването на лявата гръдна половина на Костов да е получено в задната й част, още повече с оглед отразената в медицинското удостоверение болка при пипане по хода на интеркосталните /междуребрените/ нерви, чийто ход е от гръбначния мозък към предната част на тялото. По тези съображения не е било необходимо Костов да е паднал на терена с предната част на гръдния си кош вследствие скачането върху гърба му, за да получи натъртване в лявата гръдна половина. Ето защо показанията на Костов не само не се опровергават, а се потвърждават от експертните заключения.

Показанията на Ангел Костов, по-специално относно падането му в помещението на бившата аптека вследствие на блъскането му от подс. И. Стоилов, се потвърждават и от съдържанието на протокола за оглед на местопроизшествие, както в словесната му част, така и в приложението му /фотоалбум/, тъй като височината на дограмата на вратата и прозорците е 196 см. от нивото на терена съгласно огледния протокол, а неразрушената нейна долна част, състояща се от дървени плоскости, е не повече от 1/3 от тази височина, или 65-70 см. от нивото на терена, като над нея е напълно възможно човек с нормален ръст като пострадалия, да падне в помещението, губейки равновесие от изблъскването му.

Макар и съображенията на защитника на подс. И. Стоилов само да маркират несъответствие между показанията на Костов и съдържанието на протокола за оглед на местопроизшествие, без да конкретизират в какво то се състои, ако възражението касае липсата на порезни рани по гърба, задната част на гърдите и/или ключицата на подстрадалия от счупени стъкла, то следва да се има предвид, че Костов е паднал в отдавна необитаема постройка и няма данни по пода вътре в помещението да е имало счупени стъкла. Между впрочем, установеното по делото обстоятелство, че при инцидента подс. И. Стоилов получил порезни рани на ръката няма съществено доказателствено значение в подкрепа на показанията на Г. Радикьов, В. Балабанов и Ст. Славев, тъй като наличието на такива наранявания у И. Стоилов не е еднозначно обусловено от падане на последния в помещението, а може да бъде причинено и от съприкосновение на ръката на И. Стоилов с наличните по дограмата части от стъкла при блъскането на Костов в посока към вътрешността на помещението. Затова наличието на порезни рани по ръката на подс. И. Стоилов има неутрално доказателствено значение по делото и не подлежи на по-детайлно обсъждане.

Неоснователно защитата на подс. И. Стоилов извлича аргументи за недоказаност на обвинението срещу него от обстоятелството, че Костов не споделил с пристигналите след инцидента в с. Радуил свои колеги /Иво Банчев и Васил Славев/ за нанесения му побой. Това на първо място не е вярно, защото както на досъдебното производство в прочетените му показания, така и пред съда, макар и с различна степен на детайлност, св. В. Славев сочи, че Костов му споделил, че е бил бутнат от подсъдимите през вратата на необитаема постройка в центъра на селото /л. 60 от ДП, гръб/, респективно – че е бил ударен /л. 38 от съдебното дело, гръб/. Освен това пострадалият Костов е мъж в зряла възраст, при това полицай в с. Радуил и е житейски нелогично да се очаква от него да изложи пред дошлите на място негови колеги полицаи непосредствено след инцидента всички подробности относно това как е бил бит в центъра на селото по време на общоселския събор.

При така установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи:

Всеки от подсъдимите е обвинен в това да е причинил на полицейски орган, а именно на Ангел Михайлов Костов, при изпълнение на службата му по охрана на обществения ред, лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания без разстройство на здравето, като деянието на всеки от подсъдимите съставлява според прокурора престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

Болките и страданията са самостоятелен съставомерен резултат на престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК, независимо от конкретния техен източник. Затова описаните в обвинителния акт натъртвания и охлузвания у пострадалия следва да се възприемат само и единствено като такива травматични въздействия, които са конкретният източник на болка и страдание, последните – намиращи се в причинна връзка с поведението на всеки от подсъдимите, а не като изменения във физиологическите функции извън болката и страданието или като увреждания на анатомическата цялост на организма или на тъканите, представляващи разстройство на здравето по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК с оглед разясненията, дадени в т. 15 от мотивите и диспозитива на ППВС № 3/1979 г., които да обосноват друга правна квалификация на деянията на подсъдимите, напр. по чл. 131, ал. 2, т. 3, вр. чл. 130, ал. 1 от НК. В този смисъл в обвинителния акт не е налице противоречие в диспозитивната му част, което да е от естество да наруши правата на подсъдимите да разберат в какво са обвинени.

Все в тази връзка, идентичното описание в диспозитива на обвинителния акт на травматичните въздействия върху организма на пострадалия, причинили съставомерните болки и страдания, в никакъв случай не може да се възприеме като вменяване на подсъдимите на идентичен механизъм на причиняване на болките и страданията, което от своя страна да обоснове извод за противоречие в обвинителния акт, изразяващо се в описание на съучастие между подсъдимите в извършване на едно престъпление, без тази форма на задружна престъпна дейност да е залегнала в словесната и цифрова правна квалификация на деянията в диспозитива на обвинителния акт. По същите съображения не е необходимо за доказване на обвинението да се установи, че всеки от подсъдимите е извършил деяние, стоящо в причинна връзка с едно или повече от описаните травматични въздействия. Както вече се посочи, тези въздействия представляват общо описание на източника на болки и страдания у пострадалия, поради което правно-релевантно към предмета на доказване е установяване на причинна връзка между деянието на всеки от подсъдимите и болките и страданията, имащи такъв източник.

От гореизвършения анализ на събраните по делото доказателства, по несъмнен начин се установява, че на 20.08.2011 г. в с. Радуил всеки от подсъдимите Лъчезар Иванов Стоилов и Иван Лазаров Стоилов е причинил на пострадалия Ангел Михайлов Костов лека телесна повреда, изразяваща се в болки и страдания без разстройство на здравето.

От обективна страна подс. Лъчезар Стоилов е скочил в гръб върху гърба на пострадалия Костов, в резултат на което го е повалил на земята, след което преустановил нападението. След като Костов се изправил, на мястото пристигнал подс. Иван Стоилов, който изблъскал с ръце Костов в областта на гърдите и последният паднал през дървената дограма в помещението на бившата аптека в с. Радуил.

Между деянието на всеки от подсъдимите и изпитаните от пострадалия болки и страдания е налице причинна връзка. На първо място, всяко от тези деяния с оглед неговия характер, интензитет и насоченост към тялото на пострадалия, е от естество да причини болки и страдания. И на следващо място, този извод се налага от съвкупната преценка на приетите заключения по медицинските експертизи и от разясненията на експертите пред съда, според които при пострадалия са констатирани натъртвания и охлузване, които са причинили болки и страдания и могат да бъдат резултат от всяко от тези деяния. Без значение е обстоятелството, че от експертните заключения не се установява по категоричен начин кое от деянията какъв медицински резултат е причинило. Както по-горе бе посочено, съставомерен по повдигнатите обвинения е не този медицински резултат, а причинените от него болки и страдания, поради което обективното му наличие само може да потвърди причинната връзка между деянието на всеки подсъдим и болките и страданията, а не да го отрече поради недоказаност на авторството на конкретното му причиняване. Казано с други думи – дали натъртването например на лявата гръдна половина на пострадалия е причинено от скачането на подс. Л. Стоилов върху гърба му или е причинено от падането на пострадалия вследствие на блъскането му от подс. И. Стоилов, е без значение за съставомерност на деянията на всеки от подсъдимите като престъпления по чл. 130, ал. 2 от НК, щом като всеки от подсъдимите е влязъл във физически контакт с тялото на пострадалия по гореописаните начини /като действията на подс. И. Стоилов са довели до падане на пострадалия на земята/ и щом последният е изпитал от това болки и страдания.

Казаното изобщо не означава, че причинната връзка между деянията на всеки от подсъдимите и съставомерния престъпен резултат обосновава извод на съда за съучастие между тях в която и да е от формите му. За наличие на съучастие в извършване на престъпление не е достатъчно да се установи, че престъпният резултат е причинен от повече от едно лице, а е необходимо да се установи, че множеството лица са обективирали поведение за осъществяване на едно престъпление, за което този резултат е съставомерен, при това – при общност на умисъла между тях. В случая обвинението не твърди наличие на общ умисъл у подсъдимите за извършване на престъпленията, като и близката им родствена връзка сама по себе си не обосновава такъв извод. На следващо място, и от доказателствата по делото не се установява по несъмнен начин всеки от подсъдимите да е съзнавал, че извършва деянието съвместно с другия и че другият също действа умишлено и да е искал настъпването на общественоопасните последици – както на своето деяние, така и на деянието на другия подсъдим. Подсъдимият Лъчезар Стоилов пръв е нападнал пострадалия като по това време местонахождението на подс. Иван Стоилов е неизвестно, съответно не може да се приеме, че той е възприел поведението на сина си и се е намесил, съзнавайки, че синът му е нападнал Костов, а от друга страна – по време на последващите действия на подс. Иван Стоилов, изразени в блъскане на Костов, подс. Лъчезар Стоилов не е предприемал никакви действия. Случаят разкрива специфична последователност в действията на подсъдимите, при която всеки от тях е причинил на пострадалия болки и страдания, без да е съучастник в това с другия подсъдим.

Към инкриминираната дата пострадалият е имал качеството “полицейски орган” по смисъла на чл. 53 и сл. от ЗМВР, тъй като е заемал длъжността “младши полицейски инспектор” в Участък “Полиция” – Боровец при РУП – Самоков. Деянията на двамата подсъдими, с които те са причинили съставомерния по чл. 130, ал. 2 от НК престъпен резултат, са извършени по време, през което пострадалият е изпълнявал службата си по охрана на обществения ред съгласно длъжностната си характеристика, поради което телесните повреди са причинени при изпълнение на тази служба и това ги квалифицира от обективна страна като по-тежко наказуеми престъпления, а именно – по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

От субективна страна и двамата подсъдими са извършили деянията при форма на вината – пряк умисъл. Установените по делото обстоятелства относно механизмите на деянията и цялостната обстановка по времето и на мястото на тяхното извършване категорично обосновава извода, че всеки от подсъдимите е съзнавал общественоопасния характер на извършваното от него деяние – че с него посяга на телесната неприкосновеност на униформен полицай, когото е познавал и е знаел, че е на работа; предвиждал е общественоопасните последици на деянието – че с него ще причини болки и страдания на пострадалия и е целял тяхното настъпване.

Изложените дотук съображения обосновават извода, че на 20.08.2011 г. в с. Радуил, Софийска област, подсъдимият Лъчезар Иванов Стоилов е извършил престъпление от общ характер по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК и Иван Лазаров Стоилов е извършил престъпление от общ характер по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК.

За престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК е предвидено наказание “лишаване от свобода” за срок до 3 години.

Независимо от този законоустановен максимален размер на наказанието за това умишлено престъпление, както и от обстоятелствата, че подсъдимите не са осъждани и не са освобождавани от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на Глава Осма, раздел ІV от Общата част на НК и че с извършените от тях престъпления не са причинени съставомерни имуществени вреди, за освобождаването на когото и да е от подсъдимите от наказателна отговорност с налагане на административно наказание е налице пречка, визирана в чл. 78а, ал. 7 от НК, тъй като престъпленията са извършени спрямо орган на власт при изпълнение на службата му. Към момента на извършване на деянията пострадалият Ангел Михайлов Костов е бил орган на власт по смисъла на чл. 93, т. 2 от НК, тъй като е бил служител на орган на държавно управление /МВР/ и като полицейски орган съгласно чл. 53 и сл. от ЗМВР същият е бил натоварен с упражняването на властнически функции /достатъчно е да се посочат в тази връзка правомощията на полицейския орган да издава задължителни разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените му функции – чл. 55, ал. 1 и ал. 4 от ЗМВР/. Поради това, че с деянията си всеки от подсъдимите е засегнал телесната неприкосновеност на Ангел Костов при изпълнение на службата му, е налице пречка за освобождаването им на основание чл. 78а, ал. 1 от НК от наказателна отговорност с налагане на административно наказание.

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия Лъчезар Стоилов за извършеното от него престъпление съдът взе предвид като смекчаващо вината обстоятелство ниската му степен на обществена опасност като извършител на престъпление, очертана от чистото му съдебно минало и липса на проявена упоритост в преследване на престъпния резултат, а като отегчаващо вината му обстоятелство – негативното отношение на подсъдимия към установения обществен ред и към органите, които имат задължения за неговата охрана, което отношение е изразено чрез извършване на деянието на оживено публично място /независимо от късния час на денонощието/. Не следва като отегчаващи вината на Л. Стоилов обстоятелства да бъдат ценени качеството на пострадалия на полицейски орган и връзката между изпълнение на службата му и извършване на деянието, тъй като тези обстоятелства са отчетени като квалифициращ признак на престъплението като по-тежко наказуемо и не следва повторно да утежняват положението на подсъдимия. Като отегчаващо обстоятелство не следва да се взема предвид и липсата на изразена критичност към деянието, тъй като такава критичност е несъвместима с процесуалната позиция на Л. Стоилов да не се признава за виновен по обвинението, което е негово право. Така при изложеното съотношение между релевантните за индивидуализацията на наказанието на подсъдимия Л. Стоилов обстоятелства, очертаващо превес на смекчаващите такива, ръководен от чл. 54 от НК съдът му определи наказание лишаване от свобода за срок значително под средния, но и над минималния за това престъпление, а именно – 5 месеца лишаване от свобода. Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и с оглед младата му възраст и горепосочената му ниска степен на обществена опасност съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето му не е наложително той да изтърпи наказанието лишаване от свобода. Затова съдът постанови изпълнението на така наложеното наказание – 5 месеца лишаване от свобода да бъде отложено на основание чл. 66 от НК за срок от 3 години. Това наказание е справедливо и е от естество да постигне в пълнота целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия Иван Стоилов за извършеното от него престъпление съдът взе предвид като смекчаващо вината обстоятелство ниската му степен на обществена опасност като извършител на престъпление, предвид чистото му съдебно минало и липсата на проявена упоритост в преследване на престъпния резултат, а като отегчаващо вината му обстоятелство – негативното отношение на подсъдимия към установения обществен ред и към органите, които имат задължения за неговата охрана, което отношение е изразено чрез извършване на деянието на оживено публично място /независимо от късния час на денонощието/. По вече изложените съображения, които имат принципен характер, а не касаят личността на конкретен подсъдим, качеството на пострадалия на полицейски орган и връзката между изпълнение на службата му и извършване на деянието, както и липсата на критичност у подсъдимия към извършеното от него деяние, не следва да бъдат оценявани като отегчаващи вината му обстоятелства. Затова при установения превес на смекчаващите вината на подс. И. Стоилов обстоятелства, ръководен от чл. 54 от НК, съдът му определи наказание лишаване от свобода за срок значително под средния, но и над минималния за това престъпление, а именно – 5 месеца лишаване от свобода. Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер, има трудова заетост и с оглед горепосочената му ниска степен на обществена опасност съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето му не е наложително той да изтърпи наказанието лишаване от свобода. Затова съдът постанови изпълнението на така наложеното наказание – 5 месеца лишаване от свобода да бъде отложено на основание чл. 66 от НК за срок от 3 години. Това наказание е справедливо и е от естество да постигне в пълнота целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Относно гражданските искове:

В наказателното производство са приети за разглеждане гражданските искове на пострадалия Ангел Костов за заплащане на по 2500 лв. поотделно от всеки от подсъдимите като обезщетение за причинените му от престъпленията неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тези суми от датата на увреждането до окончателното им изплащане. Предявяването на отделни граждански искове по този начин е право на пострадалия, надлежно упражнено с оглед предмета на обвинението и предвид уточнението от повереника му в съдебно заседание на 08.10.2012 г.

Съгласно чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, като обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост /чл. 52 от ЗЗД/. По смисъла на посочената законова разпоредба справедливостта не е абстрактно понятие, а е критерий, обусловен от редица конкретно съществуващи обстоятелства, подлежащи на преценка от съда при определяне размера на обезщетението.

По настоящото дело съдът отчита претърпяните от пострадалия болки и страдания, причинени му от подсъдимия Лъчезар Стоилов с извършеното от него престъпление, както и обстоятелството, че деянието е извършено на публично място пред повече хора, поради което неминуемо то се е отразило негативно и на самочувствието му като полицай, когото хората в село Радуил познават и разчитат да ги охранява от престъпни посегателства, а не да бъде техен обект.

Същевременно обаче следва да се има предвид, че причинените с деянието на подсъдимия Л. Стоилов физически усещания у пострадалия за болки и страдания, са отшумели в един сравнително кратък период без усложнения, което указва на липса на особена тяхна интензивност и отражение върху здравето на пострадалия. Наред с това деянието е извършено в малко населено място и не е получило широк обществен отзвук, поради което не може да се приеме, че самооценката на пострадалия е засегната в значителна степен.

Поради това съдът счита, че един размер на обезщетение от 700 лв. е справедлив паричен еквивалент на неимуществените вреди, причинени на пострадалия от болките и страданията, които той е претърпял от извършеното от подс. Л. Стоилов престъпление по чл. 131, ал. 2, т. 4, вр. чл. 130, ал. 2 от НК. Върху тази сума на обезщетението за неимуществени вреди подсъдимият Л. Стоилов дължи лихва за забава, считано от датата на извършване на деянието /20.08.2011 г./ до окончателното изплащане на присъдената сума. За разликата до пълния предявен размер от 2500 лв. гражданският иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Идентични са съображенията относно основанието и размера на гражданския иск предявен от пострадалия срещу подс. Иван Стоилов, поради което същите не следва да бъдат преповтаряни.

Относно разноските:

Частният обвинител и граждански ищец А. Костов е направил по делото разноски в размер 200 лв. за платено адвокатско възнаграждение на повереника си адв. Стефанова съгласно представения договор за правна защита и съдействие. С оглед изхода на делото и направеното от повереника искане, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК всеки от подсъдимите следва да заплати на Костов половината от тази сума, а именно 100 лв.

На досъдебното производство са извършени разноски за възнаграждение на експерт по назначената медицинска експертиза и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК всеки от подсъдимите следва да заплати в полза на държавата сумата 20 лв., представляваща половината от тези разноски. В съдебното производство общият размер на разноските за възнаграждения на експертите е 124 лв., т. е. всеки подсъдим дължи да плати в полза на РС – Самоков по 62 лв. от тях, както и по 50 лв. държавна такса върху уважения размер на предявения срещу него граждански иск на основание чл. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, или общо – по 112 лв.

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.