Към присъда по нохд №134/2011 година по описа на ботевградски районен съд подсъдимият Радослав Стефчов Георгиев



Дата14.10.2018
Размер338.15 Kb.
#87149
М О Т И В И

към присъда по НОХД № 134/2011 година

по описа на БОТЕВГРАДСКИ РАЙОНЕН СЪД
Подсъдимият Радослав Стефчов Георгиев,роден на 26.03.1978г. в гр.Ботевград,област Софийска,с постоянен адрес гр.Ботевград,ул.”Славейков” №24,ет.4,ап.8,българин,български гражданин, женен, със средно образование, работещ на длъжност „шофьор” във фирма „Буллес комерс", неосъждан, ЕГН 7803267266, е предаден на съд с обвинение за извършено от него престъпление по чл.131,ал.1,т.12, пр.2 във вр. чл.129, ал.2, пр.2, хип.1 и хип.3 във вр.ал.1 от НК, за това, че на 10.09.2009г. около 12.30 часа в гр.Ботевград, област Софийска, на ул."Славейков" №35 по хулигански подбуди е причинил на Петър Иванов Йорданов от гр.Ботевград три средни телесни повреди по смисъла на чл.129,ал.2 във вр. ал.1 от НК, както следва : 1.Лицева травма, изразяваща се в счупване на мускуларния израстък на долната челюст в дясно, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни; 2.Счупване на четири ребра - от първо до четвърто по предната мишична линия в ляво, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 1-2 месеца; 3.Счупване на дясната ябълчна кост, която е анатомично и функционално свързана с горната челюст и за която се залавя мощна дъвкателна мускулатура, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни.

С определение в съдебно заседание на 07.11.2011г. съдът на основание чл. 84 и сл. от НПК и по писменна молба е допуснал за съвместно разглеждане в наказателното производство предявения граждански иск от Петър Иванов Йорданов от гр.Ботевград, област Софийска, ул.”Искър” №6 срещу подсъдимия Радослав Стефчов Георгиев от гр.Ботевград, област Софийска, ул.”Славейков” №24, ет.4, ап.8,за обезщетение на причинените му неимуществени вреди от престъплението в размер на сумата от 21000.00 /двадесет и един хиляди /лева, ведно със законната лихва върху сумата от деня на увреждането – 10.09.2009г. до окончателното и изплащане,а също го е конституирал като граждански ищец в процеса и на основание чл. 76 от НПК го е конституирал като частен обвинител в процеса.



В съдебно заседание представителя на Ботевградска районна прокуратура поддържа обвинението срещу подсъдимия, така както му е повдигнато и предявено и моли да бъде произнесена спрямо него осъдителна присъда, с която да бъде признат за виновен, за това, че на 10.09.2009г. около 12.30ч. в гр. Ботевград, на ул.”Славейков” № 35 по хулигански подбуди е причинил на Петър Иванов Йорданов три средни телесни повреди по смисъла на чл.129 от НК, подробно описани както в експертизите, така и в обвинителния акт, с което същия е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл.131,ал.1,т.12, пр.2 от НК вр. чл.129,ал.2,пр.2,хип.1 и хип.3 вр. ал.1 от НК.Прокурорът счита, че обвинението безспорно е доказано, както на досъдебното производство, така и при проведеното съдебно следствие,а също безспорно е установено авторството на подсъдимия и нанесените от него повреди на Петър Йорданов,а също извършените хулигански действия от страна на подсъдимия.Прокурорът изтъква,че деянието е извършено от подсъдимия умишлено по смисъла на чл.11,ал.2 от НК, като същият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и ги е искал и целял. Прокурорът счита, че освен приетите в съдебно заседание съдебно-медицински експертизи, трябва да се приемат като доказателства установяващи деянието и дадените показания, както на съдебното производство,така и на досъдебното производство, а именно : освен показанията на пострадалия и тези дадени от св.Илиян Илчев, следва да бъдат кредитирани от съда и показанията на св.Марио Панчев и св.Мирослав Велев.Прокурорът излага съображения,че при определяне на наказанието относно това деяние извършено от подсъдимия,следва да се отчете като единствено смекчаващо вината обстоятелство чистото му съдебно минало, а като отегчаващи вината обстоятелства следва да се вземат предвид високата степен на обществена опасност на деянието и набелязаната цел, с оглед на което на подсъдимия следва да бъде наложено наказание около средния размер предвиден в разпоредбата на закона, като същото се отложи за изтърпяване по чл.66, ал.1 от НК за срок определен от съда. Прокурорът мотивира искането си за размера на наказанието с оглед на причинените повече от една средни телесни повреди и една лека телесна повреда на пострадалото лице. По отношение на гражданския иск прокурорът моли да бъде уважен изцяло.

Повереника на частния обвинител и граждански ищец Петър Иванов Йорданов - адвокат Борислав Божков в съдебно заседание моли да бъде постановена присъда, с която да бъде признат подсъдимия за виновен за нанасянето на три средни телесни повреди по хулигански подбуди на доверителя му и пострадал.Адвокат Божков счита,че от фактическа страна така описаната фактическа обстановка и тази, която е разкрита в хода на съдебното следствие,безспорно установено е виновното поведение на подсъдимия в извършването на три на брой средни телесни повреди. Адвокат Божков акцентира вниманието на факта,че в хода на съдебното следствие, както и на досъдебното производство защитника на подсъдимия е обосновавал твърдението, че подзащитния му е извършил престъпното деяние при условията на чл.132,ал.1 от НК,т.е в състояние на силно раздразнение, предизвикано от доверителя му с противоправните си действия, от което е било възможно да настъпят тежки последици за виновния и негови ближни.Адвокат Божков излага съображения,че в настоящия случай не са налице предпоставките на чл.132, ал.1 от НК за да може подсъдимия да се възползва от този привилегирован състав, тъй като дори и паркирането на лекия автомобил на доверителя му да се допусне, че е на забранено място и да е противоправно това действие, това представлява административно нарушение и като противоправно действие не е от такова естество, за да предизвика тежки последици в случая и подсъдимия се домогва да докаже, че са могли да настъпят тежки последици, а именно на малолетното му дете. Адвокат Божков изтъква факта,че видно от събраните доказателства автомобила на доверителя му е спрял не пред входа на кооперацията, където живее подсъдимия, а е спрял и ограничил достъпа до неговия гараж и мястото където е спрял неговия автомобил се намира на няколко крачки до входа и неговата съпруга ако е загрижена за здравето на детето им е могла да слезе от автомобила и да го занесе в дома им,но напротив тя е останала на мястото на инцидента с плачещото дете и е наблюдавала действията на своят съпруг. Адвокат Божков счита,че по тези съображения деянието е несъставомерно по чл.132,ал.1 от НК,тъй като дори и да е бил афектиран подсъдимия, то е афектиран не от противоправното действие на доверителя му, а от спирането на автомобил пред неговия гараж и това се установява от свидетелите-очевидци, които установяват действията на подсъдимия още от този момент, когато е започнал да свири, създавал е шум и безпокойство на съседите си и минувачите, които без да имат вина са били длъжни да търпят високите му децибели.Адвокат Божков въз основа на гореизложеното прави извода, че подсъдимия е демонстрирал едно арогантно поведение на човек, който е над закона и това негово поведение намира по-нататъшно съприкосновение с доверителя му. Адвокат Божков изтъква факта,че дори и при забележката на доверителя му, че е полицай, че ще си премести автомобила въпреки, че е спрял пред неговия гараж, подсъдимият е заявил, че „не му пука, че е полицай” и му е нанесъл не една, а цели три телесни повреди. Адвокат Божков моли при определяне на наказанието да се приложи чл.54 от НК и същото да бъде определено над средния за това размер предвиден в съответната норма, а именно то да бъде определено при превес на отегчаващите вината обстоятелства и единственото смекчаващо вината обстоятелство е чистото съдебно минало и счита,че в случая не са налице всички предпоставки за приложение на института на условното осъждане, тъй като е налице само една от предпоставките, но с оглед поправянето на подсъдимия и достигане целите на наказанието се налага определяне на наказание, което подсъдимия да изтърпи ефективно,като при така изложените съображения не се присъединява към искането на прокурора за приложение на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК.Относно предявения граждански иск, който е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес,адвокат Божков моли да бъде уважен изцяло,като счита, че от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че доверителя му е търпял редица болки и страдания, които следва да бъдат репарирани от съда по справедливост.Адвокат Божков моли при определяне размера на обезщетението, което следа да се заплати на доверителя му, да се има предвид периода на възстановяването му от деянието, като този период на понасянето на болките и страданията е бил продължителен във времето,а също да се отчете и броя на нанесените средни телесни повреди,а именно три на брой.Въз основа на изложеното становище адвокат Божков моли съда да постанови съдебния си акт.

Частният обвинител и граждански ищец Петър Иванов Йорданов в съдебно заседание поддържа казаното от повереника си адвокат Борислав Божков.



Защитникът на подсъдимия Радослав Стефчов Георгиев - адвокат Стоян Николов в съдебно заседание моли да бъде постановен съдебен акт, с който да бъде оставено без удовлетворение искането на прокуратурата и частният обвинител,като подчертава,че това искане е обосновано от очевидно пристрастния и едностранчив анализ на доказателствата в настоящия наказателен процес в пледоариите както на прокурора, така и на представителя на частното обвинение.Адвокат Стоян Николов излага съображения,че е установено по безспорен начин,че на въпросната дата 10.09.2009г., в посоченото време, подзащитния му Радослав Георгиев е прибирал семейството си от местната поликлиника, където на детето му е поставена ваксина,като същото е плачело и доближавайки своя дом той е установил, че точно до входа на неговата къща има паркирана кола, която препречвала този подход към дома му и осуетявала възможността колата му да отиде до дома му. В ситуация, в която той бил разтревожен от състоянието на детето си, съвсем естествено и съвсем нормално е подал звуков сигнал, с намерението да привлече вниманието на шофьора на този автомобил, който не е бил в колата и както е установено след 5-10 минути въпросния шофьор се е появил от другата страна на улицата и вместо на забележката на Радослав Георгиев, че там на това място не бива да се спира / видно от представената документация, там е имало и знаци, с които е било забранено паркирането и престоя на МПС на това място, където е бил паркирал въпросния шофьор Петър Йорданов-пострадал/, но вместо да отстрани автомобила си и да даде възможност на Георгиев да продължи движението си и да прибере жената и детето си в дома си, Петър Йорданов е нагрубил подзащитния му с нецензурни думи, влязъл е в разправа с него, между тях е имало размяна на остри реплики към Георгиев и размяна на удари.Адвокат Николов изтъква факта,че адвокатът на частното обвинение си е позволил да квалифицира действията на подзащитния му, в стремежа си да сигнализира въпросния шофьор за необходимостта да отстрани колата си, паркирана неправомерно там, като арогантно поведение,а също да окачестви действията му, които са очевидно доказани като домогване от страна на подзащитния му да избегне наказателна отговорност,като в този смисъл Радослав Георгиев е само ”лошия”, а Петър Йорданов е „добрия”. Адвокат Николов счита,че като основен момент се приема , че пострадалия е служител на МВР,но се избягва въпроса защо този служител на МВР паркира на забранено място на улицата, държи се неправомерно, държи се по един груб начин, отправя обидни думи по отношение на Радослав Георгиев и това се отминава с мълчание. Адвокат Николов изтъква,че един полицай, какъвто е бил тогава Петър Йорданов, има още по-голяма отговорност да спазва законите и поведението му в отношенията с другите граждани следва да бъде правомерно, но това не се е състояло. Адвокат Николов счита, че доказателствата по делото в своето многообразие се очертават като две групи свидетелски показания, които до известна степен се противопоставят и твърденията на едните или другите са свързани с пострадалия от една страна, а от друга страна с подсъдимия и един безпристрастен, всеобхващащ анализ на доказателства сочи, че в най-лошия случай за подзащитния му наказателната отговорност се свежда по чл.132, ал.1, т.2 от НК, съгласно който е предвидено наказание до една година „лишаване от свобода”,при което ако бъде признат за виновен по този текст от това автоматично императивно следва приложение на разпоредбата на чл.78а от НК,като Радослав Георгиев следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се наложи предвиденото административно наказание „глоба”.Адвокат Николов споделя мнението,че това, че Радослав Георгиев е бил в състояние на психологически афект е безспорно установено от приетата съдебно-психиатрична експертиза, изслушана в съдебно заседание, която за разлика от другите експертизи е проучила много задълбочено материалите по делото и е провела необходимите прегледи и е категорична за това, че между противоправните действия на Петър Йорданов и поведението на Радослав Георгиев има много непосредствена пряка причинно-следствена връзка,а относно факта, че действията на пострадалия Петър Йорданов са противоправни и то точно от тази категория, която е чл.132 от НК са регламентирани като последици и това е безспорно. Адвокат Николов моли ако бъде прието, че извършителя и причинителя на телесните повреди на Петър Йорданов е Радослав Георгиев да бъде квалифицирано деянието му по чл.132, ал.1, т.2 от НК и да бъде приложена разпоредбата на чл.78а от НК, като с оглед средната степен на обществената опасност на деянието на подсъдимия би следвало да се наложи наказание „глоба” близка до минималния размер, а именно 1000.00 лева. Адвокат Николов счита, че не се доказва наличието на хулигански подбуди при действията на подзащитния му и той не е бил мотивиран в този смисъл,като е нелепо да се твърди, че е искал или допускал да наруши обществения ред в тази ситуация, а единственото, което е искал е да прибере по най-бързия начин своето плачещо дете, за което са се явили едни доста сериозни пречки вследствие неправомерните действия на пострадалия. По отношение на гражданския иск, адвокат Николов моли съда да не го удовлетворява,тъй като от доказателствата по делото е видно,че пострадалия Петър Йорданов в немалка степен е съпричастен към причиняването на болките и страданията, които твърди, че е претърпял и при постановяването на един осъдителен диспозитив с конкретен размер в този процес, подзащитния му се лишава от възможността да предяви един насрещен иск, тъй като от материалите по делото е видно, че същия е претърпял увреждания, вследствие на които също е имал болки и страдания и тези увреждания са причинени от Петър Йорданов в рамките на разпрата. Адвокат Николов моли алтернативно ако не се приеме тезата за цялостното отхвърляне, то иска е прекомерно завишен и не отговаря на конкретните болки и страдания, които е претърпял Петър Йорданов, с оглед фактическата обстановка по делото и телесните повреди и ако бъде удовлетворен някакъв иск, то той трябва да е в минимален размер от това, което се претендира.Адвокат Николов моли съдебния акт да бъде постановен в този смисъл.

Подсъдимият Радослав Стефчов Георгиев в съдебно заседание заявява,че не се чувства виновен в качеството му на обвиняем и счита,че спрямо него нещата са изопачени и се показват по начин, по който не са реални, от страна на адвоката на частния обвинител и граждански ищец и от страна на прокурора. Подсъдимият счита,че неправилно прокурорът твърди, че събитието се е провело на ул.”Славейков”№ 35, тъй като той живее на ул.„Славейков” № 24,а адвоката на пострадалия неправилно изтъква, че той и съпругата му са могли да изведат детето и никой не е обърнал внимание, че там където е спрял е №24 и движението там е много интензивно и поради това са сложили полегнали полицаи. Подсъдимият заявява,че поведението си го е инициирал от факта,че пострадалия е проявил лошо поведение към него. Подсъдимият съжалява за поведението си, като заявява,че не е искал да стане това нещо и да се стигне до тук.В последната си дума подсъдимия прави искане да се вземат предвид всички събрани доказателства и да се вземе правилно решение,като съжалява, че с действията си е допринесъл и причинил болки и страдания на пострадалия.



Съдът след като прецени събраните на досъдебното производство и при проведеното съдебно следствие доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна :

На 10.09.2009г. около обяд св.Петър Иванов Йорданов от гр.Ботевград отишъл с личния си автомобил марка „Мицубиши", модел „Спейс рънал" с рег.№СО 0828 АН, до търговски обект „Термо-лукс 1"-магазин за продажба на радиатори и парни инсталации, находящ се в гр.Ботевград,на ул."Славейков" №35. Св.Йорданов паркирал автомобила си срещу магазина от другата страна на пътя, след което влязъл в търговския обект, където по това време била на работа св.Ива Йорданова Ангелова. След няколко минути св.Йорданов и св.Ангелова чули продължително свиркане на клаксон от лек автомобил, идващо от към улицата.Св.Петър Йорданов излязъл от магазина навън и видял лек автомобил марка „Фолксваген Голф", който бил спрял напречно на пътното платно за движение срещу предната част на лекия му автомобил м."Мицубиши". Св.Йорданов,упътвайки се към автомобила си и приближавайки към лекия автомобил марка „Фолксваген голф" видял,че вътре има мъж и жена, които не познава,но впоследствие разбрал,че мъжа се казва Ради по прякор „Пираня",а именно подсъдимия Радослав Стефчов Георгиев, като с него пътували съпругата му св.Даниела Пламенова Георгиева и малолетния им син. В този момент водача на автомобила - подсъдимия Радослав Георгиев се развикал на св.Йорданов, че е паркирал пред дома му,като ръкомахал нервно и слязъл от него като се отправил към св.Йорданов и му казал :”Ти знаеш ли,че си ми спрял пред дома”. Св.Йорданов отвърнал на водача :”Защо с тези нерви,ще изместя колата” и в този момент внезапно и безпричинно подсъдимият му нанесъл няколко удари с лявата ръка свита в юмрук в областта на лицето.От ударите,нанесени му от подсъдимия св.Петър Йорданов загубил равновесие и залитнал,като изпуснал ключовете си и закрил лицето си с ръце и в същия момент подсъдимия Георгиев продължил да му нанася удари с ръце, които попаднали в областта на гърдите от лявата му страна. Св.Йорданов извикал на подсъдимия Радослав Георгиев да спре, като се представил, че е полицай,като го предупредил да не стане проблем после, при което подсъдимия започнал да вика : "Ебал съм ви майката на Вас полицаите,не ми пука от никой,пет пъти съм Ви осъдил,ще Ви осъдя пак” и отново му нанесъл с ръце няколко удари в областта на лицето от дясната му страна.Очевидци на станалото при нанасяне на побоя от подсъдимия Радослав Георгиев на св.Петър Йорданов станали св.Илиян Цанков Илчев и св.Ива Йорданова Ангелова, като междувременно, последната уведомила по телефона ОДЧ на РУП-Ботевград за извършеното престъпление.След нанесения му побой св.Йорданов се отдръпнал настрана и позвънил в полицията за да уведоми за станалото,но от дежурната му казали,че вече са уведомени за случая и към мястото пътува автомобил с полицейски служители. Св.Йорданов изместил автомобила си,а подсъдимия Георгиев си влезнал с лекия автомобил пред гаражите.Св.Йорданов изчакал пристигането на полицейските служители - св. Васко Георгиев Цолов и св.Митко Георгиев Димитров и същите след като на място проучили случая отвели подсъдимия и пострадалия в РУП – гр.Ботевград за снемане на обяснения. След като св.Йорданов дал обяснения в сградата на РУП-Ботевград потърсил медицинска помощ във ФСМП-Ботевград. На следващия ден се почувствал зле и потърсил специализирана медицинска помощ в медицинско заведение в гр.София, където му бил направен пълен медицински преглед и констатирани телесни увреждания.

От непристойните действия и извършеното деяние от подсъдимия Радослав Георгиев силно изплашени и възмутени останали св.Илиян Илчев и св.Ива Ангелова,поради факта,че пострадалия не го е предизвикал с поведението си и е необяснимо и безпричинно тяхното извършване.

Съгласно заключенията на вещите лица д-р Веселин Топалов и д-р Даниел Мишин по извършените и приети в съдебно заседание съдебно - медицинска и допълнителна съдебно-медицинска експертизи /л.34 и л.38 от ДП №476/2009г. на РУП Ботевград/ св. Петър Иванов Йорданов е получил следните телесни увреждания: 1.Травматичен синуит на горната челюст в дясно, както и травматично разклащане на пети и осми зъби на долната челюст вдясно, които се явяват мостоносители, като уврежданията са причинили всяко едно само за себе си временно разстройство на здравето не опасно за живота - престъпление по чл.130, ал.1 от НК; 2.Кръвонасядания по лицето и лигавицата на устата вдясно, причинили болка и страдание - престъпление по чл. 130, ал.2 от НК; 3.Лицева травма, изразяваща се в счупване на мускуларния израстък на долната челюст в дясно, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни; 4.Счупване на четири ребра - от първо до четвърто по предната мишична линия вляво, което увреждане причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 1-2 месеца; 5.Счупване на дясната ябълчна кост, която е анатомично и функционално свързана с горната челюст и за която се залавя мощна дъвкателна мускулатура, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни. Последните три телесни повреди, съобразно своето медикобиологично естество, представляват средни телесни повреда по смисъла на чл.129, ал.2, пр.2, хип.1 и хип.З, във вр. ал.1 от НК. Съгласно заключението на вещото лице причинените телесни увреждания се дължат на нанесени удари с твърди тъпи предмети с гладка контактна повърхност, каквито са и частите на човешкото тяло - ръце, крака и други, като добре отговарят да са причинени при нанасяне на побой.

От заключението на вещото лице д-р Веселин Топалов по изготвената на досъдебното производство съдебно­-медицинска експертиза, на базата на представена от подсъдимия Радослав Стефчов Георгиев медицинска документация,се установява,че на 10.09.2009г. са му били причинени кръвонасядания съчетани с травматичен оток на главата в окосмената й част и на двете устни, кръвонасядане на шията, които увреждания са довели до болка и страдание - лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, като експерта заключава, че тези увреждания са причинени от удари с или върху твърди тъпи предмети, каквито се явяват и човешките ръце и други части от тялото, като добре отговарят да са получени при нанасяне на побой.Вещото лице констатира,че уврежданията са отзвучали за период от около 10-15 дни,без да оставят трайни или постоянни последици за здравето на пострадалия.


От заключението на вещото лице д-р Стоян Стоянов по изготвената и приета в съдебно заседание допълнителна съдебно­психиатрична експертиза е видно,че при извършено психиатрично изследване на Радослав Стефчов Георгиев е установено,че към дата 10.09.2009г. е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си.Вещото лице д-р Стоянов предполага с голяма доза вероятност,че на 10.09.2009г. към 12.30 часа, същият е бил в състояние на силно раздразнение т.е. в състояние на физиологичен афект,като може да не е провокиран от поведението на пострадалия ,а на комплекс от няколко фактора.

Въз основа на изложените фактически обстоятелства,от правна страна съдът приема, че подсъдимия Радослав Стефчов Георгиев е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.2 вр. чл.129,ал.2, пр.2, хип.1 и хип.З вр. ал.1 от НК, за което следва да му бъде ангажирана предвидената в закона наказателна отговорност.

От обективна страна са осъществени всички обективни признаци на състава на престъплението по чл.131,ал.1,т.12,пр.2 вр. чл.129,ал.2,пр.2, хип.1 и хип.З вр. ал.1 от НК от подсъдимия Радослав Стефчов Георгиев,а именно : на 10.09.2009г. около 12.30 часа в гр.Ботевград, област Софийска на ул."Славейков" №35 по хулигански подбуди е причинил на Петър Иванов Йорданов от гр.Ботевград три средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, както следва : 1.Лицева травма, изразяваща се в счупване на мускуларния израстък на долната челюст в дясно, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни; 2.Счупване на четири ребра - от първо до четвърто по предната мишична линия в ляво, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 1-2 месеца; 3.Счупване на дясната ябълчна кост, която е анатомично и функционално свързана с горната челюст и за която се залавя мощна дъвкателна мускулатура, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни.Действията на подсъдимия- нанасяне на удари на пострадалия в лицето и по тялото се установяват безспорно от показанията на самия пострадал св.Петър Йорданов и на свидетелите Ива Йорданова Ангелова и Илиян Цанков Илчев,последните двама очевидци на станалото.Св.Йорданов установява в показанията си на досъдебното производство,че на 10.09.2009г. около 12.30ч. отишъл с личния си автомобил м.”Мицубиши”,модел „Спейс рънал” с ДК № СО 0828 АН до магазин за тръби и парни инсталации,находящ се на ул.”Славейков” в гр.Ботевград,за да си закупи радиатор,като го паркирал срещу магазина от другата страна на пътя и докато бил в магазина изведнъж чул продължително свиркане от клаксон на автомобил и веднага излязъл от магазина и видял един тъмен автомобил марка „Фолксваген голф”,спрял напречно на движението срещу предната част на неговия автомобил,като водача му ръкомахал нервно, че иска да влиза навътре.Св.Йорданов разказва,че отивайки към автомобила си минал покрай голфа и видял,че вътре са мъж и жена,които не познава и в този момент водача слязъл и тръгнал към него,като му казал : „Ти знаеш ли,че си ми спрял пред дома”,на което той му отвърнал,че ще измести колата и без да го е предизвикал с нищо, подсъдимия му нанесъл няколко удара в областта на лицето с юмрук с лявата си ръка,при което той се хванал за лицето и в същият момент му нанесъл още два или три удара с ръце в областта на гърдите от лявата му страна.Св.Йорданов успял да каже на подсъдимия да спре с ударите защото е полицай и да не стане проблем,на което той отвърнал : ”Ебал съм Ви майката на Вас полицаите,не ми пука от никой,пет пъти съм ви осъдил, ще ви осъдя пак”,след което му нанесъл още няколко удара в областта на лицето от дясната му страна.Св.Йорданов твърди,че не е посягал на подсъдимия и не го е предизвиквал с нищо,като след ударите се отдръпнал настрана и звъннал на полицията,при което подсъдимия му казал,че не му дреме от никой.В съдебно заседание св.Петър Йорданов поддържа показанията си,дадени на досъдебното производство,като разказва следното : „…С преминаването на улицата, той тръгна срещу мен с думите „Ти знаеш ли, че си ми паркирал пред дома…” и с ръка ми нанесе удар в лицето и в гърдите. Тогава аз му заявих, че съм полицай и да не стане после проблем. Тъй като същият беше силно афектиран ми каза, че е осъдил 5 пъти полицията и ако трябва ще я осъди и 6–ти път, и каза че ще ни „Ебе майката на всички полицаи”, като след това ми нанесе още няколко удари…”.Показанията на св.Йорданов от досъдебното производство и при проведеното съдебно следствие са идентични и по същество установяват,че подсъдимия му е нанесъл удари в лицето и в гърдите,от което е получил телесни увреждания,без да го е предизвикал с поведението си по какъвто и да било начин.Св.Ангелова, управител на търговския обект „Термо-лукс1”, находящ се на ул.”Славейков” №35 в гр.Ботевград,където е отишъл св.Йорданов за да закупува материали,чиито показания на досъдебното производство са закрепени по реда на чл.223 от НПК пред съдия от БРС по ЧНД №680/2009г. по описа на БРС и които бяха прочетени по реда на чл.281,ал.1,т.1 и т.2 от НПК поради констатирани противоречия и твърдението и,че не си спомня за някои факти, заявява в съдебно заседание,че поддържа, разказва за случилото се по следния начин : „ …В момента в който ми подаваше листчето и говорихме да уточним нещата, откъм улицата се чу силно продължително свирене на клаксон от автомобил и аз предположих кой може да е и му казах да отиде бързо да си премести колата.Аз предположих,че това е Радослав Стефчов,тъй като често се чува такова форсиране.Момчето излезе и пресече улицата, стигна до колата и каза съвсем спокойно : ”Не може ли по-спокойно”, при което Радослав излезе от колата,нещо му каза,което не чух и последва удар в лицето.Радослав удари Петър с юмрук в областта на лицето.След това последва втори удар пак в лицето и той загуби равновесие и си изпусна ключовете.След втория удар аз се обърнах и набрах телефона на полицията. Казах да се явят на улицата,че нападат и бият полицай.Когато се обърнах Петър се връщаше обратно и целият беше подут от ударите…”.В съдебно заседание при проведеното съдебно следствие,св.Ива Ангелова заявява,че поддържа показанията си,дадени на досъдебното производство,като по същество отново твърди,че Радослав е ударил Петър с юмрук по лицето и по тялото,в областта на стомаха,а именно : „…Петър беше при мен, за да си заплати една сметка за стока, при което дали сме говорили 5-10 минути се чуха клаксони на кола и аз му казах, че от съседния блок хората трябва да си влезнат.Вече на пътя се сдърпаха и си размениха думи, като след това Радослав го удари. Удари го с юмрук по лицето и по тялото в корема. Аз видях първо удара в лицето, след това в стомаха, след което се върнах, за да се обадя в полицията….”.В показанията си от досъдебното производство дадени пред съдия от БРС по реда на чл.223 от НПК по ЧНД №681/2009г. по описа на БРС св.Илиян Цанков Илчев,който на 10.09.2009г. по обяд се намирал на ул.”Славейков” за да закупи плочки за ремонт в дома си и неволно видял разправия между двама души, установява : „…Първоначално не съм чул за какво се карат,но чух следните думи като единия каза на другия,който не беше Ради „Пираня” : ”Не се разправяй с мен,защото съм полицай”,а Ради „Пираня” каза на другия : „Не ми дреме,че си полицай”,при което видях,че Ради нанесе удари на другия.Аз видях удари в лицето.Един или два удари с ръце в областта на лицето на този, който се представи за полицай….”.При проведеното съдебно следствие в съдебно заседание св.Илиян Илчев заявява,че поддържа показанията си от досъдебното производство,при прочитането им по реда на чл.281,ал.1,т.1 и т.2 от НПК поради констатирани противоречия в същите относно репликите,които са си отправяли двамата и дали са си нанасяли удари и твърдението,че не си спомня датата на деянието. Относно показанията на св.Тошко Иванов Тодоров и св.Марио Минков Панчев същите не са преки очевидци на станалото и са възприели обстановката в един последващ момент,когато на място са пристигнали полицаите с полицейската кола. Св.Тошко Тодоров установява : „…Ситуацията беше следната : Там имаше свадка между двама човека, Радослав даваше назад, а човека даваше върху него.Аз бях с камион и исках да паркирам, но видях, че зад мен идва полицията и си продължих, тъй като там е забранено спирането…. Тръгнах да спирам, но не знам дали съм спрял на мястото, тъй като видях полицейската кола и си продължих.Инцидентът го видях за период от време, не мога да кажа с точност, но да е бил от порядъка на 20-30 секунди. Ние сме съученици с Радослав и поддържаме приятелски взаимоотношения…”.При разпита проведен на досъдебното производство и отразен по протокол от 05.01.2010г.,св.Тодоров разказва,че на 10.09.2009г. около обяд се движил по ул.”Славейков” в посока с.Трудовец с камион марка “Ифа” и видял непознат човек да се нахвърля върху Радослав,който от удара се смъкнал до колата си “Фолксваген голф”.Св.Тодоров заявява,че поддържа показанията си на досъдебното производство по протокола от 05.01.2010г. прочетени по реда на чл.281,ал.4 вр. ал.1,т.2 от НПК,в частта относно датата на извършване на деянието,за която твърди,че не си спомня.Съдът счита,че същият е възприел обстановката за кратък период от време и след като инцидента е приключил и на място са пристигнали полицаите,при което не би могъл да установи какво конкретно се е случило между подсъдимия Георгиев и пострадалия Петър Йорданов,а твърдението му на досъдебното производство, че непознат човек се нахвърлил върху Радослав,който от удара се смъкнал до колата си,не доказва по несъмнен начин,че именно Петър Йорданов е нанесъл удар на подсъдимия,по какъв начин е станало това и в коя част на тялото и показанията не се подкрепят от останалите свидетелски показания,при което съдът не ги кредитира в тази част.Св.Марио Панчев също не е очевидец на станалото,тъй като се появява непосредствено след инцидента и заявява,че видял от колата, която управлявал ”двама човека да се търкалят на земята”,но първоначално не могъл да ги разпознае,а след като се приближил установил,че единия е неговия познат Радослав : „…Да, движех се по ул.„Славейков” в посока от петте кюшета към завод „Чавдар”. Аз си карах колата и виждам, че са спрели коли и нещо става, тогава тръгнах да правя маневра. Аз направих маневрата и видях двама човека да се търкалят на земята, след това отбих и отидох на мястото. Там видях и разбрах, че това е Радослав. Не съм видял кои са били тези двама човека преди това, тъй като бях в колата и карах. Карах в посока завод „Чавдар” и идвах от петте кюшета...”.По същество свидетеля не установява подсъдимия и пострадалия да са си нанасяли удари,като показанията са му противоречиви и колебливи относно станалото събитие,като същият не е могъл да проследи последователно случващото се,тъй като е управлявал автомобила си и откъслечно е видял стълкновение между двама души,които се „търкаляли на земята” без да ги разпознае и след като спрял автомобила си видял,че единия от тях е неговия познат Радослав.Съдът не кредитира показанията на св.Марио Панчев,тъй като са неясни, непоследователни и колебливи и не се подкрепят от доказателствата по делото. Св.Мирослав Петров Василев,който същия ден чакал Радослав пред дома му и с който са колеги, установява,че чул за станала разправия между него и друго лице,което не познава.Св.Василев твърди,че двамата си отправяли обидни думи и реплики,след което Радослав паднал до колата си : „…Аз го чаках, но той не можеше да паркира колата си.Започнаха да се събират коли и стана едно голямо движение.Тогава дочух, че се получава разправия, каране и говорене на висок тон.Тогава видях, че става разправия между него и още един господин. Другият господин не го познавам.Започнаха със закани и обижданици, точните думи не си ги спомням,тогава Радослав слезе от автомобила си и те продължиха да се карат, като разправията продължи с обидни думи и реплики. Тогава Ради падна до колата си и започнаха пак някакви словесни обиди. Друго не си спомням…”.В показанията си свидетеля Василев много общо разказва за възникнал спор между подсъдимия и лице, което не познава,но не установява същия да е нанасял удари на пострадалия, нито пострадалия да е отправял ответни удари на Радослав Георгиев,а също не конкретизира и коя е причината Радослав да падне до колата си.В показанията си св.Даниела Пламенова Георгиева-съпруга на подсъдимия установява,че се връщали от болницата със съпруга си с детето си,на което правили имунизация и което вдигнало температура и пристигайки пред къщата си видели,че е спряла кола и не могат да влязат,при което мъжа и свирнал няколко пъти с клаксона и се появил един човек,който не си преместил колата.Св.Георгиева твърди,че мъжът и продължил да свирка,но човекът не си премествал колата и тогава слязъл и му казал,че това е входа към къщата им,при което той отново не си изместил колата,след което видяла,че същият човек посегнал на мъжа и. Св.Георгиева заявява,че съпругът и не е нанасял удари на Петър Йорданов и бил силно притеснен,тъй като детето плачело и имало температура.Съдът не кредитира показанията на св.Георгиева в частта относно твърдението,че пострадалия Йорданов посегнал на мъжа и и съпругът и не е нанасял удари на Петър Йорданов,тъй като се опровергават от показанията на св.Петър Йорданов,св.Ива Ангелова и св.Илиян Илчев-последните двама очевидци на станалото,които съдът възприема като последователни,пълни, еднопосочни и непротиворечиви,а също и от приетите заключения-основно и допълнително на изготвената съдебно-медицинска експертиза от вещите лица д-р Веселин Топалов и д-р Даниел Мишин.Съдът приема по отношение на показанията на св.Георгиева,че като съпруга на подсъдимия,същата е заинтересована да представи фактите и обстоятелствата по благоприятен за същия начин,с оглед на оневиняването му,като показанията и се явяват изолирани, нелогични, непоследователни и несъответствуващи на останалите доказателства по делото,при което съдът не ги кредитира.В показанията си св.Васко Георгиев Цолов и св.Митко Георгиев Димитров-полицейски служители, установяват,че в този ден били на работа и получили сигнал от дежурния в ОДЧ,че на ул.„Славейков” срещу магазина за „В и К” части е възникнал скандал между две лица и отивайки на място провели разговор с продавачката в магазина, която подала сигнала и тя им казала кои са лицата,с които е станал проблема.Полицейските служители провели разговор с лицата Петър и Радослав, като установили,че Петър им е колега, а Радослав по прякор „Пиранята” го познават по физиономия и е от града и установили, че скандала е станал за паркиране на колата на Петър пред дома на Радослав,като същият не могъл да си влезе.Свидетелите твърдят,че пострадалият имал зачервявания в областта на лицето,като им казал,че Радослав му е нанесъл побой и искал да си подаде жалба,като в този момент и Радослав казал, че иска да си подаде жалба и те отвели и двете лица в Районното управление за изясняване на случая. По делото е разпитана в качеството на свидетел и Павлинка Иванова Рушкарска,която живее на семейни начала със пострадалия св.Петър Йорданов и която установява,че на 10.09.2009г. св.Йорданов се прибрал у дома си с оток от дясната страна на лицето,от което имал болки,а също го боляли гърдите и трудно дишал,което наложило да посети болнично заведение и се лекува продължително време в къщи за период от 2-4 месеца.Св.Рушкарска не установява при какви обстоятелства св.Йорданов е получил уврежданията по лицето и тялото си,но разбрала,че станал някакъв инцидент.


В обясненията си, дадени при проведеното съдебно следствие в съдебно заседание на 16.12.2011г. след изслушване на свидетелите, подсъдимия Радослав Стефчов Георгиев разказва,че на процесната дата при прибирането си от болницата с личния си лек автомобил, заедно със съпругата си и малкото си дете,което водили да му правят ваксина и което плачело, установил,че достъпа до дома му е ограничен от спрял автомобил. Подсъдимият Георгиев твърди, че неколкократно натиснал клаксона на автомобила си, за да уведоми спрялото неправилно с автомобила си лице,да го отстрани от входа на дома му и след около 10 минути се появило непознато за него лице от дясната страна на улицата от магазина,на което с жестикулации показал,че възпрепятства влизането с автомобила си във входа на дома му,при което същото се приближило към автомобила му и започнало да го обижда,като му казало : „Какво си се развикал бе селянин.На кой свиркаш, какво толкова бързаш…”.Подсъдимият Георгиев разказва също,че слязъл от автомобила си и обяснил на св.Йорданов,че там живее и му пречи да влезе в дома си и му показал жена си и плачещото в колата дете,но същия продължил да го обижда,от което страшно се разгневил.Подсъдимият обяснил на св.Йорданов, че на улицата е забранено спирането и има знак,а той му отвърнал,че не е негова работа и това дали има знаци или не, не го интересува и след това го „побутнал”,от което той се олюлял и се подпрял на автомобила си.По думите на подсъдимия , св.Йорданов продължил да го обижда и при това положение той се самоотбранявал,като си вдигнал нагоре ръцете и се опитал да се отдръпне от него и може и да го е ударил,но не може да каже,а също не могъл да разбере с какво го е предизвикал срещу себе си.Съдът не приема така изложеното от подсъдимия Георгиев,като счита,че инцидента е представен необективно и невярно и съобразно субективните му възприятия,с което цели да изгради защитната си теза в своя полза и се оневини.По делото се събраха безспорни доказателства,съобразно показанията на св.Петър Йорданов,св.Ива Ангелова и св.Илиян Илчев,че именно подсъдимия Радослав Георгиев е нанасял удари по лицето и гърдите на пострадалия,който не го е провокирал с действия към това му поведение,като видимите последици от ударите - получения оток и синини по лицето потвърждават в показанията си и св.Васко Цолов,св.Митко Димитров и св.Павлинка Рушкарска.За нанесените на пострадалия телесни увреждания - три средни телесни повреди и две леки телесни повреди свидетелствуват и констатациите в заключенията на вещите лица д-р В.Топалов и д-р Д.Мишин по извършената съдебно-медицинска експертиза,като същите едва ли биха били получени при самоотбрана,в каквато насока изяснява обстоятелствата подсъдимия,а са получени вследствие на удари с голяма сила,като отговарят да са причинени при нанасянето на побой.

В предвид заключенията на вещите лица д-р Веселин Топалов и д-р Даниел Мишин по извършените и приети в съдебно заседание съдебно - медицинска и допълнителна съдебно-медицинска експертизи, св. Петър Иванов Йорданов е получил следните телесни увреждания: 1.Травматичен синуит на горната челюст в дясно, както и травматично разклащане на пети и осми зъби на долната челюст вдясно, които се явяват мостоносители, като уврежданията са причинили всяко едно само за себе си временно разстройство на здравето, неопасно за живота - престъпление по чл.130, ал.1 от НК; 2.Кръвонасядания по лицето и лигавицата на устата вдясно, причинили болка и страдание - престъпление по чл.130, ал.2 от НК; 3.Лицева травма, изразяваща се в счупване на мускуларния израстък на долната челюст в дясно, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни; 4.Счупване на четири ребра - от първо до четвърто по предната мишична линия вляво, което увреждане причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 1-2 месеца; 5.Счупване на дясната ябълчна кост, която е анатомично и функционално свързана с горната челюст и за която се залавя мощна дъвкателна мускулатура, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни. Последните три телесни повреди, съобразно своето медикобиологично естество, представляват средни телесни повреда по смисъла на чл.129, ал.2, пр.2, хип.1 и хип.З вр. ал.1 от НК. Извода на вещите лица е, че причинените телесни увреждания се дължат на нанесени удари с твърди тъпи предмети с гладка контактна повърхност, каквито са и частите на човешкото тяло - ръце, крака и други, като добре отговарят да са причинени при нанасяне на побой.

Въз основа на изложените доказателства съдът приема,че настъпилият вредоносен резултат - три броя средни телесни повреди на св.Йорданов се явява пряка и непосредствена последица от виновното поведение на подсъдимия Радослав Стефчов Георгиев. Престъплението, независимо от причинените и две леки телесни повреди се квалифицира с оглед на настъпилия по - тежък вредоносен резултат, а именно средните телесни повреди, причинени на св. Петър Йорданов, доколкото подсъдимият следва да носи наказателна отговорност само за най - тежкото увреждане.

По делото е безспорно установен факта,че подсъдимия е нанасял ударите на пострадалия на публично място в присъствието на други хора,като неговите действия представляват непристойно поведение,невъзпитаност и незачитане на установените норми в обществото и правата и интересите на гражданите.Не се доказа наличие на личен мотив,лични взаимоотношения и личен повод на подсъдимия спрямо пострадалия за извършване на деянието. Подсъдимият е имал хулиганско поведение,което съпровожда извършване на престъплението,като деянието е извършено демонстративно и цели провокация и скандал.С действията си подсъдимия грубо е нарушил обществения ред и е изразил неуважение към обществото,като е извършил посегателство върху пострадалия на публично място и е демонстрирал незачитане на личността на гражданите, без наличие на каквито и да е причини и подбуди.Същият е действал по хулигански подбуди,като пострадалият не е предизвикал по никакъв начин нито чрез думи,нито чрез действия подсъдимия, нито пък е отвърнал на нанесените му удари.Твърдението на подсъдимия и защитника му,че поведението му е провокирано от пострадалия чрез паркиране на личния си автомобил пред дома на подсъдимия Георгиев,с което е възпрепятствувал влизането му в къщи,което е довело до афектното му състояние,породено и от плача на детето му, е неоснователно и съдът счита,че по-скоро това се дължи на характеровите особености на подсъдимия,който не търпи и не се съобразява с поведението на останалите членове на обществото. Св.Ива Ангелова установява,че това е обичайно поведение на подсъдимия Радослав Стефчов,тъй като по думите и и друг път реагирал по този начин чрез продължително свирене с клаксона на автомобила си,когато видял спряла кола пред дома си и „често се чувало такова форсиране”. Съдът счита,че и да се приеме,че подсъдимия е бил в състояние на силно раздразнение т.е. в състояние на физиологичен афект,което се предполага с голяма доза вероятност от д-р Стоянов по извършената съдебно-психиатрична експертиза, то е породено от други фактори,но не и от поведението на пострадалия,тъй като в тази насока не се събраха безспорни доказателства. Вещото лице д-р Стоянов в съдебно заседание отбелязва,че не може да се приеме спирането на автомобила и забелязването на спрелия автомобил пред гаража за фактор, който да е провокирал афективния заряд у подсъдимия, а също и при размяната на словесните реплики и предполага,че при самото физическо съприкосновение има градиране на този емоционален заряд и след това изпразване на този заряд. Д-р Стоянов е на становище,че ако е имало още един човек, който да му каже „Спри, почакай !” не е щяло да има афективна ситуация. Съдът счита,че при станалия инцидент афективното състояние не е породено от поведението на пострадалото лице,а се дължи на емоционалната нагласа при демонстриране на поведение на превъзходство на подсъдимия спрямо действията на пострадалия Йорданов и стремежа му да го санкционира за неправомерното спиране на автомобила му пред дома му.

По делото е изготвено и прието и заключение на вещото лице д-р Веселин Топалов по назначената на досъдебното производство съдебно­-медицинска експертиза, на базата на представена от подсъдимия Радослав Стефчов Георгиев медицинска документация,от което се установява,че на 10.09.2009г. са му били причинени кръвонасядания съчетани с травматичен оток на главата в окосмената й част и на двете устни, кръвонасядане на шията, които увреждания са довели до болка и страдание - лека телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.2 от НК, като експерта заключава, че тези увреждания са причинени от удари с или върху твърди тъпи предмети, каквито се явяват и човешките ръце и други части от тялото, като добре отговарят да са получени при нанасяне на побой.При проведеното съдебно следствие не се доказа безспорно от показанията на разпитаните свидетели пострадалия Петър Йорданов да е нанесъл побой на подсъдимия Радослав Стефчов Георгиев,от което последния да е получил леките телесни повреди описани в заключението на вещото лице д-р Топалов,при което съдът не възприе същото като относимо доказателство съобразно изложената и възприета фактическа обстановка.

От субективна страна деянието е извършено от подсъдимия умишлено по смисъла на чл.11,ал.2 от НК, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер,предвиждал е настъпването на общественоопасните му последици и ги е искал и целял.Съгласно заключението на вещото лице д-р Стоян Стоянов по изготвената и приета в съдебно заседание допълнителна съдебно­психиатрична експертиза към дата 10.09.2009г. Радослав Стефчов Георгиев е бил в състояние да разбира свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си,при което е наказателно отговорен.

Причини и условия, способствали за извършване на престъплението са незачитането на неприкосновеността на личността, явното неуважение и незачитане на установените в държавата обществени отношения и чувството за безнаказаност.

Изложеното се установява и обвинението се доказва от събраните в хода на разследването доказателства : от протоколите за разпит на свидетелите Петър Йорданов,Ива Ангелова,Илиян Илчев,Васко Цолов ,Митко Димитров и Павлинка Рушкарска, от заключенията на вещите лица д-р Веселин Топалов и д-р Даниел Мишин по извършените и приети по делото съдебномедицински експертизи, от заключението на вещото лице д-р Стоян Стоянов по извършената и приета по делото допълнителна съдебно-психиатрична експертиза, от медицински документи,от характеристични справки, характеристики, свидетелства за съдимост и другите писмени доказателства,приложени по делото.

Видно от приложената справка за съдимост №161/17.02.2012г на БРС подсъдимият Радослав Стефчов Георгиев не е осъждан .

При определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия съдът отчете както отегчаващите вината обстоятелства - високата степен на обществена опасност на деянието и демонстрираната бруталност и явно неуважение на човешката личност и обществото,така и смегчаващите вината обстоятелства – чистото му съдебно минало и добрите характеристични данни и при условията на чл.54 от НК го осъди на 2 /две/ години и 10/десет/ месецалишаване от свобода.



Съдът приложи разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК като отложи изпълнението на наложеното наказание „лишаване от свобода по отношение на подсъдимия,за изпитателен срок от четири години,считано от влизане на присъдата в законна сила,като прие,че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия с оглед и на чистото му съдебно минало не е наложително ефективно изтърпяване на присъдата и целите на генералната и специална превенция на закона могат да бъдат постигнати и по този начин.

По предявяване на гражданския иск

Съдът прие,че се доказа безспорно обвинението на подсъдимия Радослав Стефчов Георгиев за извършено престъпление по чл.131,ал.1, т.12,пр.2 вр. чл.129,ал.2,пр.2, хип.1 и хип.З във вр. ал.1 от НК от подсъдимия Радослав Стефчов Георгиев,а именно за това,че на 10.09.2009г. около 12.30 часа в гр.Ботевград, област Софийска на ул. "Славейков" №35 по хулигански подбуди е причинил на Петър Иванов Йорданов от гр.Ботевград три средни телесни повреди по смисъла на чл.129, ал.2 вр. ал.1 от НК, както следва : 1.Лицева травма, изразяваща се в счупване на мускуларния израстък на долната челюст в дясно, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни; 2.Счупване на четири ребра - от първо до четвърто по предната мишична линия в ляво, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 1-2 месеца; 3.Счупване на дясната ябълчна кост, която е анатомично и функционално свързана с горната челюст и за която се залавя мощна дъвкателна мускулатура, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни.С деянието си подсъдимият е нанесъл три средни телесни повреди на пострадалия,които се явяват пряка и непоследствена последица от противоправното поведение на същия.Установи се безспорно от показанията на св.Йорданов,че същият е изпитвал болки и страдания от нанесените му увреждания повече от месец –първоначално имал силни болки в гърдите и в областта на лицето,а от фрактурите в областта на лицето имал засегнат нерв и над 30 дни – за период около два месеца не могъл да се храни,като и до днес изпитва болки от засегнатия нерв.В същата насока са и показанията на св.Павлинка Рушкарска,която съжителства на съпружески начала с пострадалия Йорданов и установява,че същия имал болки от отока от дясната страна на лицето му,а също го боляли гърдите и трудно дишал,което наложило да посети болнично заведение и се лекувал продължително време в къщи за период от около 2-4 месеца.Съдът приема,ще следва да осъди подсъдимия да заплати обезщетение за причинените на пострадалия неимуществени вреди от престъплението, вследствие претърпените болки и страдания от причинените три средни телесни повреди, а именно: лицева травма, изразяваща се в счупване на мускуларния израстък на долната челюст в дясно, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни; счупване на четири ребра - от първо до четвърто по предната мишична линия в ляво, което увреждане е причинило на пострадалия, трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 1-2 месеца и 3. счупване на дясната ябълчна кост, която е анатомично и функционално свързана с горната челюст и за която се залавя мощна дъвкателна мускулатура, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни, като за всяка от телесните повреди определи обезщетение в размер от по 3500.00 /три хиляди и петстотин/ лева, общо в размер на 10500.00/десет хиляди и петстотин/лева, ведно със законната лихва върху сумата от 10500.00 лв. от деня на увреждането – 10.09.2009г. до окончателното и изплащане.При определяне размера на обезщетението съдът съобрази разпоредбата на чл.52 от ЗЗД и по справедливост определи за всяка от телесните повреди по 3500.00 лева,общо в размер на 10 500.00 лева,като прие,че така определеното обезщетение ще репарира претърпяните болки и страдания и неразположения от нанесените вреди от престъплението на пострадалия. В останалата част съдът счете,че иска е неоснователен и недоказан и прие,че следва да го отхвърли за размера над 10 500.00 лева и до пълния предявен размер от 21 000.00 лева.

Съдът осъди Радослав Стефчов Георгиев, от гр.Ботевград, ул.„Славейков" № 24, ет.4, ап.8 да заплати на Петър Иванов Йорданов от гр.Ботевград, област Софийска, ул.”Искър” №6 сумата в размер на 10500.00 /десет хиляди и петстотин/ лева общо, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от престъплението, вследствие претърпените болки и страдания от причинените три средни телесни повреди, а именно: лицева травма, изразяваща се в счупване на мускуларния израстък на долната челюст в дясно, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни; счупване на четири ребра - от първо до четвърто по предната мишична линия в ляво, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на движението на снагата за срок от около 1-2 месеца и счупване на дясната ябълчна кост, която е анатомично и функционално свързана с горната челюст и за която се залавя мощна дъвкателна мускулатура, което увреждане е причинило на пострадалия трайно затруднение на дъвченето и говоренето за срок по-голям от 30 дни, като за всяка от телесните повреди обезщетението е в размер от по 3500.00 /три хиляди и петстотин/ лева, ведно със законната лихва върху сумата от 10500.00 лева от деня на увреждането – 10.09.2009г. до окончателното и изплащане, както и сумата в размер на 500.00 /петстотин/ лева за направени по делото разноски за възнаграждението на адвокат, като отхвърли иска в останалата част за разликата от уважения до пълния предявен размер от 21000.00 /двадесет и един хиляди/лева, като неоснователен и недоказан.

На основание чл.189,ал.1 от НПК съдът осъди Радослав Стефчов Георгиев, от гр.Ботевград, ул.„Славейков" № 24, ет.4, ап.8 да заплати сумата в размер на 420.00 /четиристотин и двадесет/ лева за държавна такса върху уважения размер на гражданския иск, както и сумата в размер на 552.00 /петстотин петдесет и два/ лева, за направени на досъдебното и съдебното производство разноски, в полза на държавата по сметка на РС-гр.Ботевград.


По изложените съображения съдът постанови присъдата си по НОХД №134/2011 година по описа на Ботевградски районен съд.


РАЙОНЕН СЪДИЯ :







Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница