Към родителите на деца със Синдром на Даун



Дата24.07.2016
Размер33.72 Kb.
#3850
Към родителите на деца със Синдром на Даун



Съжалявам, но вашето бебе има синдрома на Даун.“ Тези думи на лекаря променят завинаги живота на родителите.
Скъпи, родители!

Вие сте благословени, да правилно прочетохте, благословени, защото вие сте едни от не малкото родители на едно страхотно слънчево, лъчезрно и понякога палаво слънчице. Да, това е вашето дете, което не се различава от всички останали, но и не прилича на никое друго, просто защото всеки един от нас е по своему достатъчно различен от всички останали. Да, то определено е по-специално.



Не е лесно да приемеш факта, че детето ти страда от синдрома на Даун. 

Родителите обикновено са ужасени и се страхуват да не бъдат отхвърлени. Смятат, че всичко ще се промени и че другите ще ги избягват. Често тези мисли са малко егоистични, породени от страха от неизвестното, но са напълно нормални. Всеки човек има страхове, а те са породени от общоприетите критерии и норми, страхът от изолацията и страданието. Съвсем нормално е да сте уплашени от неизвестното, да си задавате куп въпроси....защо на мен?, с какво го заслужих?, ами сега...на къде? Обикновено мъката и чувството за несигурност продължават известно време и по–късно може внезапно да се появят отново.

И малко по-подробно за детето със Синдром на Даун.


  • По-голямата част от децата със синдром на Даун осъществяват очен контакт, усмихват се, гукат още от първите месеци на своя живот и показват минимално изоставане по отношение на социалните интерактивни умения. Те са“социално чувствителни” и разбират много добре невербалните знаци на емоциите (лицева експресия, тона на гласа, позициите на тялото) още от първата година на живота си. В училищна възраст повечето деца продължават да показват емпатия и добро разбиране за социалните поведения, които наблюдават, но те нямат езиковите способности да обяснят как се чувстват или да се справят с някои социални ситуации.

  • Те могат да показват загриженост или тъга, адекватна за съответната ситуация, но тази чувствителност може да ги направи уязвими, тъй като те бързо възприемат и отрицателни емоции като гняв, неприязън или отхвърляне. Тъй като не притежават съответните ресурси да обяснят как се чувстват, техните вътрешни преживявания ще се отразят на поведението им.

  • Някои деца със синдрома на Даун могат да бъдат доста палави и трудни за управление на моменти, без значение дали са у дома или в училище. Понякога причина за тяхното “трудно” поведение е търсенето на помощ от възрастен, желание за изява, желание да са в центъра на вниманието. Такова поведение може да бъде успешно моделирано чрез търпение и родителски контрол още от ранно детство.

  • Децата със синдром на Даун трябва да получават редовно логопедична помощ, която цели усвояване на фонетиката, артикулацията, подобряване на речника и граматиката. Говорът е част от ежедневието ни и това е причината да се изисква от родителите по-активно да се включват в развитието на езиково-говорните и комуникативни умения. Вслушвайте се в съветите на логопеда!

  • Моторните умения изостават по отношение на общоприетите за календарната възраст, но основните неща се постигат от повечето деца със синдром на Даун и те са относително самостоятелни по отношение на мобилност, хранене, обличане. Съветите на физиотерапевта ще са от полза за повечето деца - за това как да усвояват определени двигателни умения.

  • Хубаво е в училищна възраст да се търсят възможности за включването на децата в различните дейности -плуване, гимнастика, конна езда, танци или футбол. Тези спортни дейности допринасят не само за здравето и двигателните умения, но повишават и социалните възможности.

  • Говорът и езиковите умения обикновено са областта с най-значимо закъснение. Децата със синдром на Даун разбират повече, отколкото могат да кажат и усвояването на жестове е важен мост в общуването. Ако разбирането на речта обаче е затруднено е необходимо да се търсят сензорни проблеми свързани със слуха или зрението.


И малко съвети към вас родители за подобряване на общуването с вашето дете:


  • Поддържай добър зрителен контакт.

  • Използвай прост език и кратки изречения.

  • Когато говориш, използвай повече мимика и жест.

  • Остави им време да осмислят информацията и да отговорят.

  • Слушай внимателно.

  • Помоли ги да повторят какво трябва да направят.



Най-добрата терапия е тази, коята се прилага с много любов! Обичайте децата си без значение с колко хромозоми са, защото ние всички сме достатъчно различни един от друг, но имаме равни права ....основното право ни е да сме щастливи J
Каталог: documents
documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите
documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен”
documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г
documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия
documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г
documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица”
documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги
documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ”


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница