Към въпроса за езика на българите в русия, ссср, молдова и украйна. Класификация. Текстове
Изтегляне 359.41 Kb.
|
| КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЕЗИКА НА БЪЛГАРИТЕ В РУСИЯ, СССР, МОЛДОВА И УКРАЙНА. КЛАСИФИКАЦИЯ. ТЕКСТОВЕ.
В резултат на мащабно изследване на говорите на българите в СССР в следвоенния период под ръководството на проф. С.Б. Бернщейн по специална програма за картографиране и съставяне на лингвистичен атлас е изработена класификацията им, осъществено е тяхното групиране. По данни на тези изследвания на територията на Съветския Съюз са представени почти всички основни типове говори на Източна България и един западен български говор:
2. Чийшийски тип (тукански / мизийско-балкански / загорски / сърнено-средногорски говор) Ъ-диалект /снẹг̀ъ, кр̀ъсникạ/ Това е най-проблемният за изследователите български диалект в Бесарабия и Таврия, макар че още по време на първата си обиколка из Бесарабия през лятото на 1947 г. проф. С. Бернщейн, посещавайки гр. Тараклия, основният говор на който по-късно се определя като чийшийски, е категоричен, че говорът на селището е от североизточен тип: „Язык тараклийцев резко отличается от языка Твардицы и Вале Перже и приближается к языку Кирсова. Это тоже северо-восточный говор со всеми его характеристиками.”1 Наречен е така по старото име с. Городне / Огородное – Чийший в украинската част на Бесарабия. На изследователите под ръководството на проф. С.Б. Бернщейн в средата на миналия век не им се е отдало да идентифицират този тип български диалект, тъй като говорите в крайния североизток на България по това време не са били достатъчно проучени, но все пак те са предположили, че той се характеризира с особености на говори в България, разположени североизточно от шуменския говор. Най-типични негови представители, по мнението на авторите на Атлас болгарских говоров в СССР, са говорите на ред други села в същата част на Бесарабия – на Бановка, Болград (Туканската махала), Нагорное / Карагач, Владичени / Импуцита, на българите от гр. Измаила, Каменка / Таш-Бунар, Калчево, а също така говори в молдовската част на Бесарабия – на гр. Тараклия / Шоп-Тараклий (с основен говор – долненски), както и на основаните от чийшийци и тараклийци бълг. села в молдовската част на Бесарабия (вж. по-долу, включително и спец. карта). Преди най-голямото преселване на българи в Бесарабия, свързано с руско-турската война от 1828-1829 г., чийшийският тип говори тук е бил господстващ. Носителите им от по-късните преселници са били наричани тукани. И тъкмо заради това някои съвременни изследователи смятат, че този тип говори трябва да се нарича „тукански”.2 След това историческо събитие обаче чийшийският говор в гр. Болград отстъпва под влиянието на сливенския говор, станал тук доминиращ, тъй като в Болград след руско-турската война от 1828-1829 г. се е заселила голяма група българи от град Сливен и околностите му, а също така и от град Ямбол и неговите околности. Преди това в Болград са живели туканци / тукани (основатели на града) и кримци - преселници от Таврия (Бернштейн 1950: 225-231). Постепенно в гр. Болград сливенският говор е погълнал трите други говора – туканския / чийшийския, кримския и ямболския, в резултат на което се е формирало общоградско койне (Попова 2001: 218). Трябва да се отбележи, че по-късно изследователите Е. Чешко, Г.И. Клепикова, Т.В. Попова, опирайки се на изследванията на българските си колеги, и преди всичко на БДА – Български диалектен атлас (т. 1: Югоизточна България – 1964 г., т. 2: Североизточна България – 1966 г.) стигат до извода, че чийшийският говор по-скоро може да се отнесе към балканските говори в България, или по-точно, че този говор има както мизийски, така и, в по-голяма степен, особености, приближаващи го до говорите в югоизточната част на България в района на гр. Казанлък. Така например Е. Чешко отбелязва: „Материал т. II БДА позволяет внести существенные коррективы в наши представления о происхождении болгарских говоров на территории Советского Союза. В частности, по-новому решается вопрос о родине так называемых чийшийских говоров Бессарабии… Наиболее близкий набор признаков находим в говорах группы сел, расположенных на территории т. I, а именно сел Чирпанской, Пловдивской, Карловской и Казанлыкской околий” (Чешко 1968: 103). Г.П. Клепикова и Т.В. Попова пишат: „II. Одним из важных вопросов болгарской исторической диалектологии, решение которого стало возможным с выходом в свет БДА, следует считать выяснение диалектной принадлежности болгарских говоров за пределами метрополии. Данные I и II томов БДА позволяют с достаточной степенью точности определить районы, откуда в ХVIII-XIX вв. шла миграция болгарского населения в Россию (в Бессарабию и Приазовье).” Сравнение материалов, записанных в с. Чийшия (хранятся в архиве „Атласа болгарских говоров в СССР” в Институте славяноведения АН СССР), с материалами БДА (карты, комментарии, архив) показало, что на территории северо-восточной Болгарии отсутствуют говоры, аналогичные чийшийскому типу. Наиболее полный набор признаков, характеризирующих чийшийский говор, представлен на территории I тома БДА, в районе юго-западнее г. Казанлык (отметим, что в преданиях, записанных в селе, упоминается, что основная масса переселенцев в Бессарабию пришла из-под Казанлыка; сведения, зафиксированные в исторической справке в картотеке этого говора). Следует сказать, что многие черты чийшийского говора распространены не только в указанном выше районе. Некоторые из них прослеживаются и в других районах на территории I тома, а также в ряде случаев на территории II тома (что вероятно дало основание исследователям относить этот говор к северо-восточному типу)…” Рассмотренные выше факты свидетельствуют о том, что предки нынешних чийшийцев были выходцами из района юго-западнее г. Казанлык; их говор в своей основе является центрально-балканским, а не северо-восточным, как это считалось прежде. Стaновится возможным определить и этапы тех изменений, которые претерпело некое исходное состояние диалектной системы говоров района г. Казанлык до переселения его носителей в Россию (ХVII): если обе частные диалектные системы (села района г. Казанлык и с. Чийшии) рассматривать как определенные модификации этого состояния, то говор с. Чийшии следует считать более ранним синхронным срезом (сохранение значительного числа архаизмов обьясняется, очевидно, его изоляцией от говоров метрополии)” (Клепикова, Попова 1968: 103-104). В друга, по-късна публикация, Т.В. Попова пише: „Чийшийский тип. Эти говоры отмечены в сс. Чийшия, Карагач, Таш-Бунар, Шоп-Тараклия, Преслав, Инзовка, Бановка и др. Они соотносятся со сливенскими говорами в Болгарии”.3 Обаче известният български езиковед-диалектолог Ст. Стойков отбелязва следващото: „Подбалканският говор, наричан в миналото сливенски, обхваща пределите на Сливенско, Ямболско, Бургаско, Новозагорско, Старозагорско и се простира чак до Чирпанско. Южните краища на този говор се докосват до рупските говори, но точната му граница още не е определена. Подбалканският говор е разпространен и в Североизточна България. В първата половина на миналия век (ХIХ в.) големи групи население от Сливенско, Старозагорско и Ямболско са преминали Балкана и са се поселили в Североизточна България, особено във Варненско, Добричко и Балчишко, а някои са отишли в Бесарабия, където и днес има многобройни колонии с такова население.
И това става в съчетание с глаголни форми, които в 3 л. мн. ч. сег. вр. имат гласна -ъ: мит̀ът, плит̀ът, чит̀ът, измурʼъ̀т. Тази особеност на подбалканския /сливенския/ говор обаче не е характерна за говорите от чийшийски тип. Следва да се отбележи, че и по отношение на някои други особености говорите от чийшийски тип не се съотнасят с подбалканския (сливенския) говор. Например, относно характерната само за сливенския говор и уникалната, по думите на проф. И. Кочев, за този говор предсонорна редукция в наставката -ин: и ˃ ʼъ – ба̀бʼън, бъ̀лгạрʼън. 5 Затова други двама изследователи с право смятат, че тези говори не са сливенски: „Не са сливенски. Тези говори са средногорски. Казанлък не е точно казано, защото там е чисто балкански говор. Картината започва да става такава от Павел Баня на запад, та до Карлово, и на юг – до Чирпан. Смятаме, че чийшийските говори, като този в Калчево и Бановка, произлизат от така наречения средногорски (по-точно сърнено-горски – от Сърнена Средна гора) жъ-диалект, който се говори между Карлово, Калофер и Павел Баня на север и Хисаря, Брезово и Чирпан на юг – като например в селата Турия, Казанлъшко, Войнягово, Карловско, Свежен, Калоферско и Чоба, Брезовско (да не забравяме, че от Чоба и Брезово е дошло населението в Бановка)” (Илиев, Хенцелман, под печат). По този начин, въпросът за съотнасянето на говорите от чийшийски тип в Бесарабия и Таврия с говори на територията на България, според нас, добива по-реална картина. Освен това българските говори в Бесарабия имат особености, които не са били отбелязвани досега от колегите езиковеди (започвайки от съветските българисти под ръководството на проф. С. Бернщейн и до ден днешен), изследвали тези говори. Става дума, например, за употребата на рядка частица за образуване на бъдеще време и/й в някои от тези говори както в молдавската, така и в украинската й част, например в говора на с. Чийший, гр. Тараклия, с. Валя Пержей, Тараклийско и др.:
А й си тр̀ъгнувам. А й си к̀упа. А й си д̀оа. А й си ут̀овам (записано от Т. Ковтун в Чийший и предоставено на В. Кондов). И си ̀ида. И си напр̀ава (записано от В. Кондов, информатор – М. Пинти). И си прод̀ам, кв̀оту изр̀астих. ̀Ас и си гу напр̀ава. Гˋату и си д̀ойш, жъ ти к̀ажа (записано от В. Кондов, информатор – Ана Константинова).
Ма̀ма шч̀ас и си ̀иди. Сѐ рамн̀о и си д̀оат. Каз̀аа, чи за м̀асленица и си д̀оат. И си д̀ойш ли? И си д̀оа. А̀с сам̀а и си изл’а̀а. Кит̀айскити и тур̀ецкити д̀ес’ат п̀ът’а и съ ступ̀ът. Абрик̀осити и си ѝдат (Примери, записани от познати и непознати, случайни хора в магазини и на други места в гр. Тараклия от В. Кондов), Тв̀ойто л̀ибе, д̀ето си го л̀ибила, год̀ило се и й се ж̀ени (от нар. песен, записана в гр. Тараклия от Ив. Боримечков, пята от Мария Цолова и публикувана в „Светлина”, притурка // Свет, Тараклия, № 12 (6105), 2015 г., ексцерпирано от В. Кондов); Ив̀ан и са в̀ърни. И си ѝда (записано от В. Кондов, информатор – М. Паслар); Ут у̀ченти и са к̀ончи свит̀ъ. Нак̀арай гл̀упувия са кр̀ъсти - и си нач̀упи ч̀елоту. На с̀уф к̀амък и съ нар̀ани. Прав̀и, к̀оту пр̀айш, чи и си л̀ягами (поговорка: казвал синът на баща си овчарин ката вечер, който, гато си дувадал, го биел). Куту ти к̀ажат: „Фърл̀и са в гир̀аня! Ти и са ф̀ърлиш ли?". Г̀ату и са в̀ърни тв̀а к̀амънчи, таг̀ава да са в̀ърниш и т̀и (Клетва, която се казва, когато се хвърля камъче...). Дурдѐту м̀ъдрия и са нам̀ъдри, л̀удия и са наск̀ача (Посл.), Ед̀ин п̀ът и са мр̀е (Пог.). На пл̀яшка и гъз̀ъ и си раздир̀е. Уткъсн̀и си от сън̀ец – и си т̀уриш на гъз̀ец (примерите са записани от М. Сухинина от различни информатори в гр. Тараклия и предоставени на В. Кондов).
И си ѝда (записано от В. Кондов, информатор – Н. Куртев). А̀с и си д̀ода ск̀ору, А̀с и си л̀ягам (записано от В. Кондов, информатор – Е. Петрова). И са в̀идим. И си ѝдим. И си ут̀иваш ли т̀ъс нид̀еля? (записано от В. Кондов, информатор – О. Вичева). К̀аза: „А̀з, д̀ету и са м̀ъча да чѝстя н̀егу, к̀ай, п̀о-̀убуу ши напр̀ая др̀ук” (записано от Н. Тодоров, ексцерпирано от В. Кондов). с. Заря / Камчик, Саратски район, Р. Украйна: Га̀ту т̀ой и са нагр̀ей, т̀ургат мис̀оту и лук̀ъ (В. Колесник и Св. Георгиева 2016: 216, ексцерпирано от В. Кондов). Един от изводите, който може веднага да се направи във връзка с варианта на частицата за бъд. време и/й в говорите на гр. Тараклия и с. В. Пержей, е, че един от говорите на гр. Тараклия и един от двата говора на с. В. Пержей, а именно в затихващия, за който до известно време е била характерна и частицата за бъд. време жъ, са явно от един тип. А въпросната частица и/й за бъд. време не е отбелязана и в нито едно от изданията на обобщаващите трудове на българските езиковеди Ст. Стойков и Й. Иванов (вж.), но все пак е регистрирана в съответните томове на БДА – Български диалектен атлас, а също така е обект на внимание и в работите на Л. Ралев (1977), Ив. Илиев и М. Хенцелман (под печат) за българските говори на територията на Р. България. Така например, в 1 том на Българския диалектен атлас за ЮИ България (БДА I 1964) на карта 179 е показано, че за бъдеще време, наред с жи/же, се използва и и в сакарските села Главан (вж. № 3916), Мъдрец (№ 3913), Стражари (3912) и Медникарово (№ 3911) (Харманлийско). Във 2 том на Атласа за СИ България (БДА II 1966) на карта 191 e отбелязано, че за бъдеще време, наред с же и ше се използва и и в селата: Лесичери (№ 1552), Павликенско, Дичин (№ 1553), Водолей (№ 1601) и Ресен (№ 1603), В.Търновско. В 3 том на Атласа за ЮЗ България (БДА III 1975), на карта 206 по същия начин е показана паралелна употреба на частици за бъдеще време жа и и в няколко средногорски села в Карловско – Сушица (№ 3011), Васил Левски (№ 3012), Дъбене (№ 3014) и Бегунци (№ 3023). Макар че на посоченото място няма такава информация за село Войнягово, тя се открива в описанието на войняговския диалект от Л. Ралев: „Бъдеще време се образува с помощта на частицата жъ: жъ ùдъ, жъ ùдиш, но понякога вместо нея се употребява й или и: Ай дъ вървùм, пък т’à й ни нъстùгни! Тù й си свършиш рàбутътъ, па жъ дòйш. Нèě и си свършим рàбутътъ, па й си вървùм.” 6 В БДА. Обобщаващ том IV. Морфология, карта 116-117, на с. 202 е отбелязано: „В ареала на жъ се употребява и вариант и в ЮИБ (Тополовградско), СИБ (Павликенско), ЮЗБ (Карловско).” Зънèс гу, дèту й съ м̀ъчъ àс ... (с. Чоба – за стола). Форми от типа жъ дòди, и дòди са регистрирани и в с. Бабек, Карловско. Гà й съ вùдим? (Филип Бабаджанов – Свежен, Карловско). В с. Зелениково вместо ‘ще’ има жъ или и. Трябва да отбележим, че хронологически футурната частица и/й вероятно се е появила в Средногорието и е била пренесена на югоизток едновременно с жа, защото през ХVIII-XIX в. във връзка с формирането на чифлиците в Тракия съществува миграционен поток от Панагюрско, Копривщенско, Карловско, Чирпанско, Старозагорско към Източна Тракия, споменат от редица автори – (вж. подробно у Илиев и Хенцелман – под печат). Това, на което не беше обръщано внимание до посочената публикация обаче, е фактът, че средногорското население е променило и говорната картина на българския Югоизток. Футурната частица жа/жъ, а заедно с нея и частицата и/й става важна особеност на множество говори в Загорския клин, заедно с мизийския член -о и подбалканските глаголи от типа мẹтà, пẹрà. Един такъв смесен говор със средногорски, тракийски, мизийски, подбалкански, та дори и западни особености е говорът на с. Маломирово (Хамбарлий), Елховско, в който основните футурни частици са жъ и шъ. Например, oт посочения говор също могат да се покажат редица примери за употреба на съкратената футурна частица и/й (по Илиев, Хенцелман): Прàскуфкъ и си зèмъ. Ку ùмъ òръ, и съ в̀ърнъ. Ачи н’àйди и съ бùйът. Èту ти и чàшкъ, и си нълèйш (вода). Църули ли съ, кундури ли й съ... Нèскъ и зèмът прòбъ. Кò и стàни? И стàни билнù чàк нъкрàйъ ’ще стане ясно ...’ И съ збòрът, и стàни òли-мàли! Както посочихме, и от Средногорието, и от Източна Тракия в началото на XIX в. се изселват масово групи българско население към бесарабските степи, тогава част от Руската империя. В някои случаи се знае откъде са дошли жителите на съответното бесарабско село. Tака например, село Бановка, Болградско, е основано от преселници от с. Чоба, Чирпанско, а Селиоглу (сега Холмское) – от преселници от Селиолу, Одринско. За други селища може само да се предполага конкретно откъде е дошло населението, но говорните особености като цяло показват от коя част на България е било то. Една от тези говорни особености е и изследваната тук футурна частица и/й (Кондов, Илиев – под печат).7 В български говори на територията на Бесарабия тази частица за пръв път е регистрирана и е обект на внимание от В. Кондов.8 Същият изследовател я открива и в диалектен текст, включен в издание на В. Колесник и Св. Георгиева, без да е коментирана от авторите (Колесник, Георгиева 2016: 216, вж.). Както личи от записаните примери, частицата се открива в говорите предимно в позиция пред възвратната частица са/съ/се или пред кратката местоименна форма си, които явно са основна предпоставка за промяната (асимилационно-дисимилационна: жа/жъ/же/жи ˃ си ˃ и пред се/са и си) на частиците за бъдеще време в тези говори жъ/шъ в и. Частицата и винаги се използва наред с посочените частици жъ/шъ (В с. В. Пержей, район Тараклия, жъ-вариантът е изчезващ под влияние на шъ/ши-варианта от доминиращия там подбалкански говор). По този начин, тя не е самостоятелен вариант на частицата за бъд. време в който и да е български говор, включително и в Бесарабия. Тъкмо това обстоятелство и е станало основна причина тя да не бъде забелязвана продължително време дори и от известни и опитни изследователи на български диалекти както в пределите на България, така и в пределите на Бесарабия.9 
Български селища в украинската част на Бесарабия – Одеска област, Р. Украйна. Трябва също така да се отбележи, че на територията на сегашна Р. Молдова изселници от с. Городне / Чийший и гр. Тараклия / Шоп Тараклий са основали редица села, в които звучат говори от чийшийски тип: Алуату / Алават в район Тараклия (по-голямата част от населението са молдовани, българите живеят в своя махала), Антонешть / Антоновка в район Кантемир (в селото все още са обособени – тараклийска, кортенска и молдовска част), Балабану / Балабаны (предимно с молд. население), Будей (с все още обособена българска част), Горната Алба / Верхняя Албота, Долна Алба / Нижняя Албота в район Тараклия, Димитрово (намира се под силно молдовско влияние) в район Кантемир, Лопацика в район Кагул, Максимены в район Чимишлия (основният говор е чийшийски, но функционира и говорът на кортенци), Новоселовка, Ореховка / Бисерикуца в район Тараклия, Плопь в район Кантемир, Салчия / Салчето в район Тараклия, село от градски тип Светлый / Деневица (функционират говорите на тараклийци и кортенци, но основен е гагаузкият говор) в АТО Гагауз Ери, Софиевка (със смесено население, българският говор се намира под силното влияние на руския език) в район Тараклия, Тудорещ и Урсоая в район Кагул, Хыртоп в район Тараклия, и Цолика в район Кантемир (намират се под силно влияние на молдовския език). Освен това, редица селища на българи и селища със значително българско население в диалектно отношение са смесени, т.е. в тях живеят преселници от други български селища – носители на различни говори на българи в Бесарабия, като например: Бесарабка – районен център, Валя Пержей – в район Чимишлия, Виноградовка, Мирное, Чалык – в район Тараклия, Вознесены, Князевка, Троян – в район Леова, Московей, Нова Ларга – в район Кагул, Хомутяновка – в район Яловени и др. В Приазовието най-типични представители на чийшийския тип са говорите на селата: Анновка, Первониколаевка и Петровка (основани от изселници от бесарабското с. Нагорное / Карагач), Бановка и Мариновка (основани от изселници от бесарабското с. Бановка), Зеленовка и Манойловка (основани от изселници от бесарабското с. Владичены / Импуцита), Инзовка и Преслав (основани от изселници от бесарабското с. Каменка / Ташбунар). Необходимо е да се подчертае, че и диалектът на тараклийци е не по-малко смесен, но процесът на смесване тук още не е приключил, тъй като и до днес в гр. Тараклия все още се различават два вида говори – долненски говор от чийшийски тип и горненски или курлийски говор от тракийски тип. Първичните български говори от чийшийски тип са проучени преди всичко във връзка с програмата за съставяне на Атлас болгарских говоров в СССР (1958). Цялостно изследване на говори от този тип обаче са направени най-вече на говора на с. Ташбунар / Каменка (Журавльов 1953) 10 и на говора на с. Калчево, Болградско (Топалова 2009). Направен е опит за цялостно изследване и на говора на гр. Тараклия, който говор обаче, както вече беше отбелязано, все още не е единен и изследването му на всички равнища, според нас, трябва да продължи (Неделчев 1999). За съжаление, все още няма подробно изследване на говора на с. Чийший / Городне, дало името на този тип български говори в Бесарабия и Таврия, независимо от това, че изследователката Св. Топалова публикува редица обобщаващи статии относно отделни негови категории. Направена е и кратка характеристика на този говор от проф. Ив. Стоянов като приложение към едно от изданията, посветени на историята на селото (Шабашов и др. 2003, вж. очерка на проф. Ив. Стоянов).
Доц. д-р Светлана Топалова  
Проф. д-р Нено Неделчев   
Доц. д-р Иван Илиев Д-р Мартин Хенцелман 
Проф. Т. Балкански и д-р В. Кондов с информатори в с. Мирное, район Тараклия, Р. Молдова, 2005 г.
Проф. Т. Балкански и д-р Н. Куртев с информатори в с. Н. Ларга, район Кагул, Р. Молдова, 2005 г. /Снимка: В. Кондов/.
Проф. Т. Балкански и д-р Н. Куртев с информатор в с. Тудорещ, молд. част на Бесарабия, 2005 г. /Снимка: В. Кондов/.
Д-р Н. Куртев и д.ф.н. Т. Балкански в експедиция в с. Цолика Р. Молдова, 2005 г. /Снимка: В. Кондов/.
Д-р Д. Маринов с информатори в с. Тараклия – район Кантемир, Р. Молдова, 2007 г. /Снимка: В. Кондов/.
Карта с първични български селища с чийшийски / тукански тип диалект – Городне / Чийший, Тараклия, Калчево, Бановка, Каменка / Ташбунар
Българските селища в молдовската част на Бесарабия – Р. Молдова – отбелязано е създаването на вторични български селища от изселници от основните български селища в Бесарабия (въз основа на ономастични изследвания на Н. Куртев, А. Войникова, Д. Маринов и др.) /Картата е изработена от В. Кондов/.
Вторични селища с българско население в молд. част на Бесарабия, създадени от преселници от с. Чийший – отгоре надолу: Максимени, Софиевка, Албота де сус, Албота де жос, Лопацика, Цолика, Алуату, Будей, Урсоая. 
Вторични и третични български селища, създадени от преселници от гр. Тараклия в молд. част на Бесарабия – отгоре надолу: Антоновка, Тараклия, Плоп, Димитрова, Светлий, Софиевка, Албота де сус, Тодорещ, Албота де жос, Лопацика, Хъртоп, Ореховка, Балабану, Новосьоловка, Салчия. Библиография Каталог: wp-content -> uploads -> 2018 2018 -> Монтанска област дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи 2018 -> И н т е р п р о д ж е к т e о о д 2018 -> С т а н о в и щ е от подп доц д-р инж. Станчо Георгиев Станчев 2018 -> Великден в малта директен полет от София 06. 04 – 09. 04. 2018 2018 -> O nastavnom programu za osmi razred osnovnog obrazovanja I vaspitanja 2018 -> Област Монтана Дата/период Времетраене Населено място Засегнат район /улици, квартал, упи, пи 2018 -> 1. Хомеостаза. Нервни и хуморални механизми на телесната хомеостаза. Видове регулаторни системи 2018 -> Почивка в кампания 2018 Бая Домиция, Неапол Giulivo 4 2018 -> Конкурс за детска рисунка 17. 30, Народно читалище „Съгласие 1862" фоайе Вечерен бал с маски 19. 00, зала „Съвременност" в Културно-информационен център „Безистен" Изтегляне 359.41 Kb. Сподели с приятели:
|
Проф. В.К. Журавльов /1922-2010/
