Към земните хора

Празниците са съставна част от земния живот. Имате празници, които са свързани със събития от тази епоха - например 1 май, 8 март, празници на различните професии. Думата ни не е за тях, а за онези, които са свързани с Духа и са стародавни. Макар че са стародавни, те не са съществували в началото на световете. Не е имало такава необходимост, защото първите хора са били праведни и с напълно отворени възможности. Тяхното съществуване не е било натоварено с тежко всекидневие. Само по себе си Битието е било един безкраен празник. Освен това времето като измерение не е съществувало. Всичко е било сега и не е имало нужда от отбелязване на датите.

Времето и пространството са се появили като необходимост при създаването на материалните светове. Празниците, така както вие ги разбирате, също са продукт на материалните светове. Трудният живот е създал и празниците. Човекът се е нуждаел от физическа почивка и от душевно отпускане, да усети радост и безгрижие поне няколко пъти в годината. Постепенно празниците са се увеличили, защото са били свързвани със сезоните, с трудовата дейност, със събития като раждане, сватба, построяване на къща и т. н. Всичко, което е било различно от всекидневието, е станало повод за празник.

Умората на хората - физическа и душевна - ги е принуждавала да търсят отдушник и да избягат от всекидневието. Монотонният живот, изпълнен само с труд и грижи, е много пагубен за Душата. Тя винаги се е нуждаела от красотата във всички нейни аспекти, но угрижените хора все повече са я пренебрегвали. Празниците са връщали хората към красотата и Душите им са си отдъхвали.

Обичаите, свързани с определен празник, са ставали все повече и все по-сложни. Те са се предавали от поколение на поколение. Всяко поколение е прибавяло и нещо свое, всяка област - също. В обичаите са вложени много вярвания, които са станали трайни мисъл-форми и са придобили характер на задължителност. Много от тях са се превърнали в суеверие, защото се вярва, че ако не се спази даден обичай, ще се случи нещо лошо.

А всичко, в което човек вярва, добива сила и се реализира.

Съвкупността от празници и обичаи съставя една много сложна част от живота на хората. Тя е като един междинен пласт, който свързва материалния и духовния свят. Прибавянето на нови празници и обичаи продължава да уголемява и да усложнява този междинен свят.

Всеки човек може да си нарече даден ден за празник и да го насити с някакво специално съдържание, да включи някакви ритуали, които му харесват и смята, че те носят определена символика. И като постоянства, с течение на-времето ще създаде в менталния свят свой специфичен празник. В зависимост от това, каква идея е вложил, какви чувства е предизвикал в себе си, в този ден той ще получава определен вид енергия и определено душевно състояние.

Така че какви ще бъдат празниците - зависи от хората. Те се създават от и за хората.

Като знаете това, настройвайте се всеки ваш ден да бъде празник, независимо че сте на работа и че битът изисква постоянни грижи. Така животът ви ще стане по-лесен и изпълнен с положителна енергия. Самата дума „празник" носи положителна енергия, заредена е с радост, с жизненост и премахва монотонността. Ако сутрин си кажете няколко пъти: „празник", „радост", „веселие" и др., вие внасяте енергиите на тези думи в деня си. Не се изискват нито усилия, нито време - изисква се едно малко желание сами с такъв прост метод да внесете жизнерадост в деня си. Ако опитате, ще се убедите, че става.

За да" има животът ви постоянно празнична страна, просто му я създайте. Защо трябва да чакате дните, които са нарочени за празници? Те също са били обикновени дни, но са станали празници и ви заразяват с вложената в тях енергия и вие се настройвате празнично.

Човекът е създал цялата сложност и многообразие на живота; той е внесъл и добрите, и лошите енергии в определени дни и събития. Затова в негова власт е да промени нещата и да направи всички дни празници.

Но какво се разбира под „празник"? Празен ден - ден, в който не работиш и пируваш?

Това е представата за празник на хората, които не се интересуват от духовната ей същност.

Празникът за духовните хора има главно значение за Духа. Това е ден за по-специално душевно състояние, което отделя човека от земята човека и го издига към духовните сфери - ден за радост не само за тялото, но и за Душата. А радостта на Душата идва от красотата, от умиротворението, от Любовта, от размисъл за истинските стойности на живота, от усета за връзка с Природата и с духовния свят. Празниците, които са свързани с духовната страна на живота, идват от религиите, от почитанието към боговете.

Вярата в различните богове е много древна и е преминала през много сложни ритуали.

Древните народи са имали много богове и в почитанието си към тях са стигнали дори и до детски жертвоприношения. Боговете трябвало да бъдат умилостивени, за да няма суша, за да няма глад и т. н. Древните хора вярвали, че боговете и богините имат определени изисквания, нужди и предпочитания и хората трябва да се съобразяват с тях.

Днешните разкопки ви показват потресаващи картини на човешки жертвоприношения. Не искаме да говорим за това през как-ви невероятни вярвания са преминали различните земни цивилизации. Отдалечаването от Божествените принципи и развитието на живота във все по-гъстата материя са предизвикали страха, който е довел до непредвидими извращения в човешкото мислене.

Образите на измислените богове, изискващи и дори жестоки, създадени от човешката фантазия, са се превърнали в трайни егрегори. Човекът е станал зависим от вярванията си, които сам е сътворил и по този начин се е самонаказал. Празниците, посветени на измислените богове, са изпълнени с много сложни символи и ритуали.

Някои от тези символи и ритуали присъстват и в днешни празници.

От боговете са били измолвани много неща. Често молитвите на хората са били „чувани". Удовлетворените им желания всъщност са силни мисъл-форми, създадени от обединената концентрирана човешка мисъл. Вселената по принцип откликва на човешките мисли. В нея има всичко и то може да бъде извикано на Земята. Мисловната енергия и думите създават необходимите обстоятелства за реализиране на дадено събитие в триизмерното пространство.

В това няма мистика и не са намесени тъй наречените „богове”. В днешно време тези „богове" обитават митовете. Сега е основно вярването, че Бог е един, независимо от названията, които са Му дадени от различните религии. Той е носител на Доброто, на Светлината, на Мира, на Красотата, на Вярата, Надеждата и Любовта. Духовните празници на днешните хора са свързани с този Бог, с пророците и светиите. Пророците, светиците и светиите са пребивавали на Земята, служейки на хората. Те са посредничели между Единния Бог и човечеството. Със своите добродетели са водели хората към Бога, т. е. към истинската им същност. И днешните църковни канони и ритуали са натоварени с много символика и сложна богослужебност. Техният смисъл трудно стига до съзнанието на обикновения човек, необучен в богословие. Налага се богослов да обяснява на миряните какво точно се случва в църквата и какъв е неговият смисъл. Но надали Иисус Христос има нужда от скъпите одежди и корони, от неразбираемите ритуали и от тлъстите агнета, принесени в жертва. Оказва се, че на човека са необходими специални празници, за да се сети той за своя Бог и за Неговите завети.

Двата най-сакрални празника на християните са свързани с Рождество Христово и с Христовото възкресение. Приготовленията и суетенето около тези празници надминава всички други суетни.

И всичко се помни в детайли - колко да са ястията, в кой ден какво може и не може да се прави, в кой час е позволено това или онова.

Всеки благочестив християнин трябва да уважи постите, да си купи свещи или върба само от църквата, защото само тогава те са осветени.

Зачатието и Възкресението са обект на философски трактати и научни търсения. Доста боголюбиви люде са посветили години от живота си в изучаване на Евангелията. Историците се опитват да се допрат до истината за живота на Иисус; дейците на киното пресъздават живота Му в разни версии. Две хиляди години нещата не приключват с кръста Господен, а оттам започват.

Две хиляди години хората се питат дали е имало непорочно зачатие и дали наистина е имало възкресение.

А къде остава истинската същност на Неговото Учение? Защо Той, който е можел да избегне кръста, го е предпочел?

Излязоха и книги, които „доказват", че всичко уж било спектакъл. Той не бил умрял на кръста, Йосиф Ариматейски бил главният сценарист и Иисус бил избягал с Мария Магдалина и двамата имали потомство в Западна Европа.

Земният човек винаги е отивал в двете крайности - или да превеличае, или да омърсява и най-светите личности и събитията, свързани с тях.

А Той, облечен в проста роба и обут в прости сандали, без корона, чрез притчи, облечени в прости думи, е искал да направи не въоръжен бунт срещу римляните, а духовен поврат в сърцата и умовете на земните човеци.

Посланията на Иисус са ясни и прости: „Всички сте братя! Обичайте се! Любете враговете си! Не събирайте богатство на Земята, а на Небето!"

Вярата е действена, ако посланията се приложат в живия живот.

Те се носят в земното пространство две хиляди години, но сърцата и умовете създават празници, без да бъдат докоснати от тези послания.

Не ви укоряваме за празниците - те са необходими на хората, но усилията ви, положени за създаването на материалната страна на празника, не бива да ви отвличат от неговата духовна същност.

Излиза, че когато се сещате за Христос, е празник. Тогава защо всеки ден да не е празник?!

РАСТЕНИЯТА - ВАШИТЕ НАЙ-ГОЛЕМИ ПРИЯТЕЛИ

Когато е била създавана планетата Земя, особено голямо внимание е обърнато на растенията. Те са основното средство, чрез което съществува човекът - произвеждат кислорода, храната, регулират водния баланс на Земята, изпълват света с красота и аромат. Без растенията няма планета, няма и човек (имаме предвид човек от вашия вид).

Всичко, което изброихме, е известно. Знаете, че поради изсичането на горите и заради пожарите, които унищожават растенията, планетата ви е на път да загине. Животинските видове също са силно застрашени заради намалената растителност и варварската намеса на човека в екосистемите.

Сега искаме да поговорим за по-малко известни неща - за тайните на растенията. Растенията имат чувства. Това вече започнахте да го разбирате. Те безпогрешно улавят кой ги обича и кой - не. и се нуждаят от любов не по-малко от човека и от животните. Ако се грижите за тях, но не им давате любов, те ще живеят, но ако освен грижите им засвидетелствате и любов, ще избуяват, много повече ще цъфтят и ще дават добър плод.

Растенията са много чувствителни към настроенията на хората - отгатват ги безпогрешно във всеки един момент. В зависимост от душевното състояние на човека те излъчват съответно количество фитонциди, които да премахнат лошото настроение, превъзбудата, раздразнението, отчаянието; непрекъснато се борят с човешката умора, като изпълват вътрешното и външното пространство с добри енергии, които зареждат човека, помагат на нервната му система да свали напрежението и да се възстанови.

Лечебната роля на растенията до известна степен ви е позната, но само до известна степен.

В далечните времена, когато хората са използвали възможностите, вложени в тях, растенията са били боготворени. Битувало е знанието, че комбинациите от растения имат свое точно предназначение и не трябва да се променят. Всеки растителен ареал е имал роля за правилното съществуване на планетата и на хората. Всяка растителна комбинация оформя специфична енергийна зона, която влияе благотворно на човека, на животните и на дадената местност.

Съчетанията от енергиите на определени растения, от фитонцидите им, от съдържащите се в тях вещества и от различните им форми влияят на конкретни сетива и системи в човека.

Онези хора са знаели в коя местност могат да получат оздравителен процес за даден орган; коя растителна комбинация може да им помогне да усилят интуицията си, за да получат някакъв отговор; знаели са сред каква растителна комбинация трябва да постоят, за да се свържат с определена планета.

Това, което вие сега получавате чрез телефона, радиото и телевизията, те са го получавали чрез растенията.

Растенията четат вашите мисли. Ако можехте да контактувате пълноценно с тях, те щяха да ви отговорят на всички интересуващи ви въпроси, защото приемат мислите от информационните зони около Земята. По този начин растенията ви свързват с цялата планета, а също и с извънпланетарни обекти.

За истинските хора растенията са били основен източник не само за храна, кислород, енергия и здраве, но и предаватели на събитията и на знанията.

В днешно време отивате в библиотека, търсите книга по интересуващия ви въпрос. За да стигнете до определена информация (не говорим за текущите новини), първо, трябва да се отсекат дървета, да се транспортират, да се преработят на хартия, книгата да се напише, да се отпечата и да се разпространи и вие да я намерите и да я прочетете - трудоемко, сложно, скъпо и опустошително за Природата.

А всичко е било предвидено и създадено да става чрез нея - а тя се самопроизвежда и самовъзстановява.

Цялата планета е благоговеела пред човека и го е отглеждала с Любов; всичко е било създадено за човека - той е бил задоволен напълно, без да полага усилия за нищо. От него се е изисквало разбиране за голямата роля и значение на Природата и Любов към нея. Комбинацията в определен растителен ареал съчетава различни елементи, които имат благотворна роля за конкретен дял на човешкия мозък. Имайки това знание, човекът е можел да развива определени умствени способности и да поддържа баланс между различните части на мозъка и на всички телесни системи, както и хармония между фините си тела и физическото тяло; зареждал е с необходимата енергия и елементи телата си.

Разговарянето с растенията е познато на отделни хора и сега, но те са малко. Има хора, които дори слухово възприемат „говоренето" на растенията, но обикновено това, което искат те да ни кажат, може да се възприеме чрез мисълта и чрез чувствата.

Растенията, с които общувате, освен че улавят вашите настроения, мисли и емоции, знаят от какво боледувате, от какъв вид вещества има нужда тялото ви, за да оздравее. Те се стремят да излъчат във вашето пространство оздравителни енергии, фитонциди и аромати.

Ако възпитате в себе си навик да се „вслушвате" в растенията, интуитивно щяхте да усещате здравословните проблеми, които още не са се проявили във физическото тяло, и да ги предотвратявате.

Срещу малко грижа и любов растенията са готови да ви се раздават денонощно. Знаейки вашите нужди и болести, те се стараят да съберат необходимите ви елементи и енергии от почвата и от Космоса и чрез плодовете и излъчването си да ви ги предоставят.

Когато сте неразположени и тонусът ви е спаднал, стойте в близост до растенията. Изразете мислено или с думи Любовта си към тях, погалете ги, благодарете им, поискайте помощ. Можете да получите подкрепа както от растенията в градината си (ако имате такава), така и от стайните растения. Дърветата, зеленчуците и цветята, които сами отглеждате, имат лично отношение към вас и те съобразяват състава си с вашите нужди.

Сега повечето хора нямат собствена градина и не могат да получат подобна благодат. Плодовете и зеленчуците, които купувате от пазара, безспорно носят своята полза, но те не са създали плодове, които да отговарят на нуждите на всеки от вас конкретно.

Който желае, може да установи контакт с определени дървета и въобще с даден растителен ареал в някоя градина или в гората, като ходи на едно и също място и излъчва Любов към растенията, които живеят там. Тези растения вече ще го познават и ще се грижат за него, като го обграждат с енергии и фитонциди, които са необходими конкретно за него.

Като нямате дворове и градини, налага се често да излизате сред Природата. Това е жизнено необходимо. Главната причина за болестите ви е, че сте се отделили от Природата. Поставете си за цел всеки ден или поне няколко пъти в седмицата да бъдете в близост с дърветата и цветята. Това ще зарежда и укрепва нервната и имунната ви система, ще повишава количеството кислород в кръвта (респективно червените кръвни телца).

Растенията имат свойството да отнемат стреса, който е главният причинител на всякакви болести в съвременния човек.

Когато се разхождате сред Природата, не бъдете индиферентни към тях - радвайте им се, докосвайте ги, оценявайте красотата им, вдишвайте аромата им, благодарете им, общувайте съзнателно. Така ще имате много по-голяма полза от разходката си.

Няма по-добри слушатели от растенията. Разказвайте им както за тъгите и тревогите си, така и за радостите си. Те не са чужди на нещата от човешкия живот; напротив - участват в него съзнателно, предано и реално ви помагат. Това, което ще споделите с някое дърво или цвете, ще остане ваша обща тайна; то няма да злорадства, няма да клюкарства, няма да ви обсъжда зад гърба, каквато в много случаи е човешката „приятелска" практика. Растението може да излъчи искрено съчувствие и независимо че не разбирате езика му, да ви успокои, защото ще трансформира негативните ви енергии, ще прочисти чакрите ви и чрез аромата си ще предизвика отделяне на ендорфини в тялото ви, а те са тези, които създават радостта и блаженото състояние на Духа.

Благотворните възможности на растенията са безкрайни. Няма ненужни растения. Всяко има своя определена роля и щом е поникнало някъде, значи там има нужда от него.

Нищо на планетата ви не се е появило случайно - хей тъй, от само себе си. Всичко е било създадено с определена цел и има своята роля.

Преди всяко хранене винаги благодарете на Природата за храната, която ви е осигурила. Порадвайте се на плодовете, на зеленчуците, на хляба; вдъхнете аромата им; вижте цветовете им и яжте много бавно, за да извлечете всичко, което се съдържа в тях. Концентрирайте мисълта си върху храната, за да получите енергиите, които са в нея. Ако имате собствена овощна или зеленчукова градина, преди да откъснете нещо, поискайте разрешение и благодарете на растението. Никога не оставяйте плодовете и зеленчуците да капят и да гният - те трябва да се оползотворяват, за да се уважи трудът на растенията. Няма нужда да произвеждате прекомерни количества и да се чудите какво да ги правите. Раздавайте излишното на хора, които нямат собствено производство.

Когато уважавате труда на растенията и ги обичате, те ви се отблагодаряват щедро.

Положете усилия и научете какви са необходимите условия дадено растение да вирее добре.

След като човекът се отдалечи неимоверно от Природата и реши, че е неин господар, животът му стана труден и изпълнен с болести. Разболя се и цялата ви планета заради грубата ви намеса в екосистемите, използването на рудите и нефта и покриването на земята с бетон и асфалт.

Планетата ви се нуждае спешно от помощ - от възстановяване на растителността и очистване на въздуха и водите. За отношението ви към животните трябва да говорим отделно.

Сейте много дървета и цветя, не унищожавайте некултивираните треви и излъчвайте Любов към растенията и животните и към Земята като цяло. Планетата ви има нужда от Любов. Представяйте си я в Светлина, с възстановени гори и чисти води. Ако имате възможност, обработвайте малък парцел земя и го правете с Любов. Спасението на човешкия род зависи от неговото общуване с Природата и от възстановяването на взаимната Любов помежду ви.

Колкото крачки направите към Природата, с толкова крачки ще се приближите отново към вашата Божественост.

СЛОЖНОСТТА НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ

Човешкият живот е изключително сложен. Едновременно вие живеете в няколко свята и сте свързани енергийно с цялата планета Земя, а също с телата в Космоса. През деня сте в земния свят, а през нощта - в по-високите измерения.

Мислите си, че истинската реалност е там, където сте с вашите тела, т. е. на Земята. Но истинската ви реалност са другите измерения, където Душата ви живее своя възвишен живот; истинският ви живот е там, където пребивава вашата нетленна същност. На Земята се подвизава телесната тленна част, но когато се разделите с тялото си, животът не спира, той продължава в духовните светове, където е вашата истинска родина.

Макар че сравнението с училището е вече много банално - вие на Земята сте на училище. Ограничени сте от физическото тяло, в повечето случаи ползвате само петте си сетива. Имате да преодолявате безброй трудности, които са от кармично естество и трябва да научите уроците си, без да имате информация за миналите си животи и за причините, които пораждат изпитанията ви в този живот. Това се отнася за по-голямата част от хората. Има и такива, които имат възможност да надникват в миналото и в бъдещето, но те обикновено идват с такава програма, за да могат да помагат на другите.

Бремета на ясновидците е твърде тежко - те носят товара на преживяванията и грешките на много хора и почти нямат свой собствен живот. Освен това съзнанието им е обременено от чужди тайни, които трябва да опазят.

За останалите хора между настоящето и миналото е спусната завеса, за да могат да се концентрират върху събитията от този живот. Ако постоянно се връщате в миналото, не можете да реализирате настоящия си живот. Това, което принадлежи на човека, е единствено само настоящето, мигът, в който той може да участва реално в живота с мислите, с чувствата и действията си.

Миналото не е вече във ваша власт. От него при вас идват следствията на вашите минали мисли, чувства и действия. Това, което изразява същността на човека, са неговите мисли, чувства и действия. Вие сте това, което мислите, чувствате и действате в настоящето. Сегашните мисли, чувства и действия проектират бъдещето ви, а самото бъдеще време още не ви принадлежи. Така че главното за човека е неговото настояще. Ако постоянно се занимавате с това, какво е било и какво ще бъде, вие участвате механично в настоящето, участвате само с физическото си тяло, което преминава през настоящия момент, и изпускате възможността да участвате съзнателно в него.

В живота няма случайни неща. Мъдрите Строители са предвидили необходимостта да живеете само в настоящето.

Разбира се, ако се налага да се изяснят някои неща от сегашния ви живот, чиито причини са в миналото, ще получите необходимата информация от някой „виждащ" човек или. чрез регресивна хипноза. Обикновено в тези случаи, когато вече сте будна, търсеща личност и съзнателно следите себе си и живота около вас и не намирате отговорите на въпросите си, духовният ви водач ще ви насочи натам, където ще ги намерите. Когато търсите отговорите и сте готови за тях, те ще дойдат независимо откъде и по какъв начин.

Слънцето започва да ви грее, ако излезете навън и застанете в осветената зона.

На Земята вие живеете в измислен свят, в линейно време и сте обсебени от „реалния" си ум (този, който ви свързва чрез петте сетива със земното измерение). Казваме, че живеете в измислен свят, защото този на петте сетива е само една малка частица от обширния живот на вашата Душа. Бихме оприличили земния ви живот на една малка долчинка, обградена от планини. Вие познавате само тази малка долчинка и животът в нея и мислите, че това е цялостният живот. Когато във вас дойдат желанията да знаете нещо повече, нещо извън живота в долчинката, тогава решавате да изкачите някой хребет около нея. Това изисква усилия, но те са възнаградени - научавате, че животът е навред, далеч извън долчинката. След това вървите по хребета и изкачвате някой връх – и животът се разстила още по-надалеч. Молим да ни извините за елементарната метафора.

Когато пожелаете да излезете от долчинката, започвате да търсите истинското знание, истинските отговори; започвате да се стремите към природосъобразен живот (доколкото той в момента е възможен на Земята); започвате да опознавате истинския себе си, духовната си същност; започвате да търсите методи за отварянето на другите си сетива (освен петте); започвате да имате необходимост от другаруване с по-качествени хора; включвате в действие съвестта и не мислите и не правите на другите това, което не искате да правят на вас. И най-главното - започвате да се чувствате част от Цялото и съдбата на Цялото става ваша съдба. Отново ви казахме все познати неща, но осъзнавайки ги, вие се стараете да приложите основни принципи, които покачват качеството на духовния ви живот.

Пребиваването на Земята е сложно и поради измамата на линейното време, за което сте „закопчани", докато сте в третото измерение.

Не е възможно да разберете, че всичко от миналото, сегашното и бъдещето тече паралелно. Тъй нареченото „минало" съществува и сега. Има врати във времето и на някои хора се е случвало да преминат през тях и да „попаднат" в някоя от миналите епохи. Една част са се върнали обратно в настоящата епоха, а други - не.

Поради това, че и тъй нареченото „бъдеще" тече паралелно с настоящето, е възможно части от него да бъдат „видени". Все едно, че това са паралелни писти и вие бягате по втората - наречена „настояще". Но ако по някаква причина прекрачите разделителните линии, можете да попаднете на съседна писта. По време на дълбока медитация или в състояние на регресивна хипноза може да видите участъци от другите писти. Всичко винаги е било, е и ще бъде. Когато преминете в четвъртото измерение, няма да сте зависими от линейното време и неизвестността, която толкова ви мъчи в третото измерение, до известна степен ще отпадне. В настоящия ви живот, в това измерение тя е предпазна мярка, защото не са отворени духовните ви сетива и могат да се получат психически отклонения, които да ви попречат да реализирате програмата на живота си.

Човек, който малко знае и си живее в долчинката. обикновено е по-спокоен и стремежите му се ограничават в материалните придобивки.

Но земният живот има смисъл, ако това, да го наречем „битуване", бъде провокирано от някакви събития п човекът започне да пита „защо?". За да си отговори на все повечето "защо", той тръгва да изкачва хребета.

До един момент незнанието е благодат, но няма смисъл от живота, ако то е вечно. Колкото повече знания добива, човекът разбира колко малко знае. Най-знаещите са най-наясно колко много са незнаещи, защото знанието е безкрайно. Възможностите на Вселената се невероятни, а на Божествената субстанция - неизчерпаеми.

Земният живот е много сложен и поради специфичните за всеки човек комбинации от кармични следствия и програмата „надстройка".

В „надстройката" монадата програмира събития, които са извън кармичните следствия, които трябва да бъдат отработени. Те трябва да развият нови положителни качества и да отворят нови възможности. Когато не успее да се справи с кармичните си проблеми, индивидът не може да стигне до „надстройката". По една част от предметите той остава на поправителен. За настоящата земна цивилизация животът е много труден и поради това. че тя върви в погрешна посока. Не можете да стигнете до Южния полюс, ако вървите към Северния.

Погрешността на посоката се изразява в тоталното отдалечаване от Природата, в безумната индустриализация, в разрушаването на екосистемите на планетата и във все по-засиленото желание за притежание на материални блага.

Когато животът е съобразен само с нуждите на тялото, човек деградира. Освен това нуждите на тялото са схванати погрешно и то боледува.

Инкарнирането в такъв тип цивилизация има своя смисъл, защото в крайна сметка се проумява, че това не е правилната посока, че това не са нормални условия за живот и че планетата трябва да се стопанисва по друг начин.

В индустриалните цивилизации духовната същност на човека е пренебрегната и той не може ла си обясни смисъла на живота.

Това води до все по-голямото му объркване и неудовлетвореност. Радостта от материалните придобивки е временна, но тя не може да задоволи нуждата от духовни радости.

Ако такъв тип цивилизация не схване, че върви в обратната посока, въпреки усилията на Планетата и на по-висши цивилизации да я спасят, тя ще се самоунищожи.

Животът ви е труден не само заради замърсената природа, но и заради изключително вредната енергийна среда. Пагубните излъчвания на всякакъв вид машини и битови уреди нарушават правилния енергиен баланс на цялата планета. Хората непрекъснато са изложени на вредни въздействия, които разрушават нервната система и енергийните тела. Връзката между енергийните тела и физическото тяло е нарушена и като цяло системата ..човек" не може да работи правилно. Това довежда до много болести и психични отклонения. При такъв дисбаланс на системите човекът е склонен към негативно мислене. Негативните мисли са най-злокачествената енергия, с която е заредена планетата ви.

Никой човек не може да избяга от планетарната енергийна среда.

Сега си казвате, че едва ли може да стане по-лошо и че от вас нищо не зависи.

Може да стане по-лошо, ако продължавате да вървите към Северния полюс и се самоубеждавате. че вървите към Южния. Ясно е, че посоката трябва да се смени. Необходим е завой на 180°, това няма да стане с един скок - бавно, бавно ще обръщате колата, за да вземете плавно завоя. Без да положите усилия да направите завой, няма планета и няма цивилизация.

Даваме си сметка, че звучим заплашително и назидателно, но истината е такава.

Благодарим на всички хора. конто мислят за Земята, които я обичат и си я представят в Светлина. Благодарим на всички, които в тази изключително сложна обстановка излъчват Любов към ближните си и към Цялото. Благодарим на всички, които с действията си защитават Природата и се опитват да й помогнат. Благодарим на всички, които се стремят към красота и етичност. Благодарим на всички, които проумяха, че са клетки от един организъм и полагат макар и минимални усилия да сторят нещо добро за Цялото. Благодарим на всички, които разбраха, че човекът е духовна същност п полагат усилия за нейното отваряне.

Благодарим на всички, които прочетоха "Земята - щастлива отново" и повярваха, че е важно да пуснат Светлината в себе си и да се приобщят към Семейството на Светлината.

Вие, които сте в пътя на Духа и на Светлината, сте много и ставате все повече. Вашите политици и индустриалци трябва да бъдат атакувани с положителни мисли и внушения, да бъдат обливани в Светлина, за да се пробудят в тях заспали мозъчни клетки, които биха променили материалистичното им мислене. Вие, които сте воини на Светлината, обединявайте се мисловно и чрез визуализации; във всеки миг излъчвайте Любов към носителите на тъмното начало и ги обливайте в Светлина. Светлината е в състояние да погълне мрака.

Ако все повече хора полагат усилия да отворят своите духовни заложби, завоят е възможен.

В „Земята - щастлива отново" подробно ви обяснихме, че космическото Семейство на Светлината е обградило Земята; много светли същества са на Земята, много Духовни Учители са се въплътили сред вас; Космическото Бяло Братство ви дава пълната си подкрепа, за да отворите светлинните си канали и да възвърнете цялата ДНК.

За настоящия човек всичко е проблем - като се започне от въздуха, водата и храната и се стигне до реалната опасност от загиване на планетата и цивилизацията. Почти всички хора са с неврози и депресии и надеждата рядко ги спохожда. Като прибавим и многото псевдодуховни водачи, които целят окончателно да ви отбият от вярната посока и истинската Светлина, става ясно, че животът на днешния земен човек е истински ад - ад, който той сам създаде и потъна в него.

Разбира се, че не искате да живеете в ада, в страх и в безнадеждност, в болести и в бедност.

Това, че постоянно се оплаквате един на друг, задълбочава нещата, защото с оплакването си вие изригвате негативна енергия.

Вместо да се отчайвате от живота, спомнете си, че във вас има Божия частица, Божия искра, чрез която вие сте свързани със Светлото Начало на Мирозданието. Когато сте отчаяни, затворете очи и си представете сърцето си - в него има едно светло пламъче, което не бива да угасне. Стойте така и гледайте с вътрешния си взор пламъчето в сърцето си. Ето, пламъкът се усилва, уголемява се и заема цялото ви изстрадало сърце и вие започвате да дишате с всички клетки на тялото си и те се изпълват със Светлина. За това упражнение ви трябват няколко минути. Можете да го правите и в автобуса на път за работа или към дома. И в колкото повече сърца пламъчето се разгори, толкова по-скоро цивилизацията ви ще направи тъй необходимия ви завой.

Цялата Светлина на Вселената е с вас и очаква да я пуснете да ви изпълни и да ви освободи от болестите и страха, да ви освободи от безнадеждността. Колкото повече хора направят това малко усилие, толкова по-скоро планетата Земя ще се изпълни с надежда и ще добие сили за спасението на цивилизацията.