Кметът на Варна Кирил йорданов



Дата15.10.2018
Размер67.45 Kb.
#87718


Колеги,

Моля, публикувайте текста на обръщението на 11 януари 2008 г.

Заплащането - по известния вече начин.

Благодаря!

* * *

От първа страница!
Кметът на Варна Кирил ЙОРДАНОВ:
СОБСТВЕНОСТТА Е НЕ САМО ПРИТЕЖАНИЕ.

ТЯ Е И ГРИЖА, И ОТГОВОРНОСТ!
УВАЖАЕМИ СЪГРАЖДАНИ,

Лицето на зимата отново освети нашите лица.

И блеснаха образи всякакви.

И потекоха коментари най-разнообразни.

Едните - конкретни, обективни, справедливи и полезни; другите - смесващи истина, полуистина и лъжа; третите - откровена фантастика; четвъртите - неважни и незначително бъбриви, трогателно безсилни с фактите си...

Стигна се и до чудовищни обвинения, отвращаващи с цинизма си. Намери се човек, който си позволи непозволеното - да употреби една потресаваща човешка трагедия за политически цели.



Продължава на вътрешна страница!
Кметът на Варна Кирил ЙОРДАНОВ:
СОБСТВЕНОСТТА Е НЕ САМО ПРИТЕЖАНИЕ.

ТЯ Е И ГРИЖА, И ОТГОВОРНОСТ!

Продължение от първа страница
ЗА СНЕЖНАТА ВИЕЛИЦА НА 2 ЯНУАРИ
т. г. и за последиците от нея говорих пред медиите неведнъж.

В дните, последвали 2 януари, община Варна (и градът, и всичките села, влизащи в състава й) не прекрати основните си функции на фона на всички заобищалящи я общини, тотално парализирани от снега и бедстващи в буквалния смисъл на думата! С всичките си проблеми и затруднения - белег на всяка подобна криза, през цялото време Варна продължи да живее, далеч от градския комфорт, но с действащи общински функции. Заредихме с храна и гориво всички социални и детски заведения, осигурихме подходите към тях и към спешната медицинска помощ, към болниците, към големите квартални магазини за хранителни продукти. Градският транспорт не прекрати да обслужва гражданите - в зимни условия и с удължен график. Откликнахме на всички сигнали, постъпили в денонощно действащия общински кризисен щаб - родилки, болни деца, хемодиализирани, закъсали автомобили с пътници бяха транспортирани до лечебно заведение или изведени от преспите и подслонени. Нашите специализирани автомобили осигуряваха линейките във всеки случай на необходимост с цел на територията ни да не остане човек, комуто зимните условия да попречат да получи спешна медицинска помощ. Подобна помощ оказвахме, според ситуацията, не само на територията на нашата община, но и на съседните нам!

В същото време десетки общини и стотици населени места в държавата ни бедстваха в пълно безсилие - без ток, без вода, без телефон, без пъртина, откъснати от света. Българските пристанища и летища бяха затворени, влаковете заседнаха в преспите и се движеха обледенели отвън и отвътре. В същото време в Европа и в Америка - в държави и по-имотни, и по-добре екипирани технически, с хиляди семейства се случваше същото: стотици автомобили бяха блокирани в Германия, Италия затвори основни пътища и магистрали, тунелът “Монблан” - затворен, в Долна Саксония спряха целия градски транспорт, 13 жертви и над 100 000 сгради без ток в Средния запад, 600 транспортни произшествия в Торонто... Списъкът само за декември и януари е дълъг.

Тази статистика не успокоява, но е повод за сравнения и изводи.

Далеч съм от твърдението, че във Варна нямахме проблеми с пътя към Каменар и със сметището във Въглен, че Аспаруховият мост беше в традиционното си добре поддържано през зимата състояние, че всичките улици на Варна бяха почистени в срок и по най-правилния начин, че организацията за товаренето и изхвърлянето на снега от кръстовища и малки квартални улици не закъсня. Че на фирмата Е.он не й се наложи да се бори, с променлив успех, с около 60 едновременно възникнали аварии, в резултат на което десетки семейства останаха без ток за повече от едно деноноще...

Не мога да потвърдя, обаче, че и всички варненци почистиха снега пред домовете си, пред собствените си офиси и магазини, което гражданите са длъжни да сторят. Нито, че притежателите на возила подготвиха своята движима собственост за сняг, лед и ниски температури. Напротив - тези владелци на частна собственост, които го направиха, бяха нищожно малко на фона на останалите. Защо ли? Трябва ли да дойде криза или бедствие, за да стане ясно колко сме чувствителни към неудобствата? Всички, вкупом. И трябва ли да се случи трагедия, за да си дадем сметка, че ЧАСТНАТА СОБСТВЕНОСТ -
АБСОЛЮТНА, СВЕЩЕНА И НЕПРИКОСНОВЕНА,



носи не само активи, но и пасиви? Че всяко притежание е и грижа.

За нещастие, Варна има вече и трагичен пример. Под напора на силния вятър и на тежкия сняг рухна козирката на сграда - частна собственост, приютила под покрива си офисите на две банки и един мобилен оператор, а под отломките на козирката угасна животът на едно 22-годишно момиче...

Вина трябва да се търси! Защото виновни сигурно има. И те трябва да понесат отговорността си. Убеден съм, специализираните органи ще се произнесат компетентно. Но в това време, нито изопачаването на една новина или на поредица от факти, нито употребата им за зловещи внушения, нито дори грубото им политизиране - нямащи, прочее, нищо общо със свободата на словото, са способни да сторят добро някому или на цялото общество. Това е обикновен “лов на вещици” в тъмното, целящ да набеди, а не да анализира и да търси истината.

Уви, най-ефективният резултат от тази кампания, развихрила се тези дни по конкретния трагичен случай, отново се стоварва върху близките на загиналото момиче... Бетонът смаза девойката, а безотговорните думи и циничното поведение продължават да мачкат и без друго съсипаните от скръб родители...

Телефоните в общината “завряха” от сигнали за реални и въображаеми опасности, някои медии призоваха гражданите да минават далеч от фасадите на сградите, институции и личности попаднаха под стрелите на “общественото възмущение” и на “справедливия медиен гняв”...

Кой през това време си зададе поне част от въпросите, които - при създалата се ситуация, вече се нуждаят от задължителен отговор?

Чия собственост е сградата, в която съответните фирми наемат офиси? Как тези обекти, бидейки общинска собственост, са се преобразили в... държавна собственост?

Кога, кой и при какви обстоятелства не е опазил общинския интерес на Варна?

Как е станала приватизацията на въпросната сграда през 1998 г.?

Кой на кого е продавал, препродавал и отдавал под наем? И на каква цена?

Колко дълга е веригата от юридически и физически лица, които експлоатират тази недвижимост с цел печалба?

Кой и колко е инвестирал в нея преди да започне да събира печалбата?

Възможно ли е, докато на обществото се подхвърлят фалшиви тези, въпросната собственост да смени притежателя си?

Защо - в случай на злополука, абсолютната, свещената и неприкосновената частна собственост мигом се превръща просто в обект, за чиято безопасност отговарят общината или държавата?

Като кмет добре зная отговорностите на общината - освен за общинската собственост, тя носи отговорност и за СТАРИ, ИЗОСТАВЕНИ И РУШАЩИ СЕ СГРАДИ, намиращи се на територията й. Ние сме ги картотекирали, те са ни известни и сме предприели всички мерки за тяхното обезопасяване, представили сме съответните предписания на собствениците.

В случая, обаче, иде реч за сграда - в самото сърце на Варна, която по никакъв начин не може да се нарече “изоставена и рушаща се”. Луксозните офиси в нея - нито отвън, нито отвътре дават повод за подобно допускане.
Добре разбирам механизма, по който в България, озовем ли се в криза - все още! - се вкопчваме в социализма. По-удобно е някой друг да носи отговорността за онова, което експлоатираш.

А къде останаха европейските ценности? Нали частната собственост е тъкмо такава ценност?

Уважаеми съграждани, споделих с вас тези мои размисли и позиции, не защото отказвам да нося отговорност за съдбата на Варна, а защото се съмнявам, че кампанията за безскруполното ми охулване, подета от активистите на една политическа партия със затихващи функци, чийто говорител в тези дни беше г-н Красен Железов, има конкретна цел - да отклони вниманието в друга посока. Различна от тази, която очертах с въпросите, които вече зададох.

Насочвам вниманието на обществото ни към дирене на техните отговори и по още една причина. Кой може да гарантира, че утре, сградата на друг знаен или незнаен собственик няма да се срути върху главите ни?






Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница