Книга „ Икономическата теория на прага на XXI век

Само бегъл преглед на отпечатаната неотдавна книга „Икономическата теория на прага на XXI век”¹ изненадва читателя с разнообразието на отстояваните мнения и широката палитра от съждения за икономическия и социалния живот.

Независимо че по въпросите на новата икономика са тиражирани многобройни публикации, читателят може да почерпи редица идеи от тази книга тъй като тя е истински океан от мнения по предметната област на проведената конференция.

Проблемност

В книгата се търсят отговори на редица сериозни, сложни и много дискутирани въпроси. Съдете сами за значимостта на някои от тях:

• 
  Мит (виртуалност) или действителност (реалност) е новата икономика?
  

• 
  Има ли тя история или възниква случайно?
  

• 
  Какви са критериите, за да бележим определена икономика като нова, а друга - като стара?
  

• 
  Какво е мястото и ролята на интелекта и информацията в новата икономика?
  

• 
  Отслабва или се повишава защитеността на тезата за наличие на нова икономика при съвременните глобализационни процеси?
  

• 
  Какъв характер на икономическа революция е присъщ на стопанската система при новата икономика?
  

• 
  Превръщането на икономиката в рентна (финансова, интелектуална, трудова и др.) и по-скоро в преразпределителна, отколкото в производителна-това ли е печата на новото в стопанството?
  

• 
  Неизбежна ли е информатизацията на обществото и създаване на интернет икономика?
  

• 
  Ще се засили или ще отслабне ролята на предприемачеството в новата икономика?
  

• 
  Иновацията ли е гребенът на вълната на новата икономика? Ще модифицира ли икономиката чуждестранните инвестиции? Държавата все още ли е нощен пазач или сърегулатор (заедно с пазара) на новата икономика?
  

• 
  В новия икономически ред ще нараства или ще отслабва ролята на собствеността и на мениджмънта?
  

• 
  Либерализмът: в посока на индивидуалната мотивация или на добре организирания хаос?
  

Неизбежни различия

Внимателното осмисляне на богатството в рецензираната книга показва наличието на сериозни различия по възлови въпроси между отделните автори.

1. По наименованието на феномена. Интерпретират се кръг от наименования като: неоикономика, нова икономика, икономика на услугите, икономика на знанието, интелектономика, електрономика, икономика на информатизацията, тайномика (икономика в „сянка”), постиндустриална икономика, виртуална икономика, финансова икономика, нетномика и др. Всяка една от тези позиции се аргументира и читателят безусловно изпада в конгнитивно свърхпредлагане при извършването на избора си.

2. Все в същия ракурс са и различията по въпроса за чертите и особеностите на новата икономика. Този проблем се поставя върху методологичната основа на априорното предположение за същностното в неоикономиката.

2.1. Ако субстанциалното изражение на всеки икономически феномен е стойността, може да се твърди, че нова икономика не съществува.

2.2. Ако подобно изражение е възникването на суперкапитал, базиращ се на суперстойност, става замяна на икономиката „отдолу” с икономика „отгоре” и в този смисъл се идентифицира фундаментална черта на новата икономика.

2.3. Ако постиндустриалната икономика се идентифицира като неоикономика, нейните черти ще са: прилагане на научните постижения в производството и услугите; приоритет на научните знания, информацията и духовните блага; доминиране на творческия труд; решаващо значение на задоволяването на социално-духовните потребности, като главен стимул за това е творческата самореализация на личността; нарастване ролята на интелектуалната собственост и др. В друг аспект като черти се посочват: доминиране на социално-хуманистичната страна на развитие; творческо разкрепостяване на личността; колосално развитие на възможностите за социално творчество и др.

3. Новата икономика е разгледана като цивилизация на одухотворения интелект. Нейният агент трябва да генерира в себе си новите ценности на цивилизацията: компепетност, находчивост (творчество), целеустременост, критичност, самоопределение, предприемчивост, рефлексивност, логичност, самопрограмиране на действията, саморазвитие, възможности за излизане от предмета (разпредеметяване) и др. Притежаваме ли тези черти сега, за да бъдем съпричастни към идеала за новата икономика?

4. Няма съмнение в социокултурната насоченост на стопанското развитие на настоящия век. В книгата тези моменти са изследвани в ракурса на новото качество на ресурсите: смяна на ограничението на ресурсите с такива от социокултурен характер (те не се унищожават при използване и са всеобщодостъпни - образование, културно-историческо наследство и др.); смяна на възпроизводимите досега ресурси с уникални по своята природа, тиражирани чрез материални носители и използвани безгранично (например, шеста симфония на Чайковски); разпредметяване и използване на системата ресурси от социокултурния процес и др.

5. Ядро на новата икономика са културата и цивилизацията, намерили ценностна проява в редица съременни императиви на цивилизационния избор: човешката личност и нейните права; интелектуалната и природната надареност, професионалност и образованост; неприкосновеността на частната собственост; безусловното спазване на законите; способността за компромис и социално партньорство; честността и отговорността; високото равнище на взаимно доверие и др.

6. Масово е твърдението, че новата икономика се базира на: трансформация на знанията във финансови и управленски иновации и на тази основа формиране на глобален контрол над парите и тяхното движение; глобален контрол над иновациите с цел концентрация на знания във високоразвитите страни; създаване и нарастване на интелектуалната и финансова рента; развитие на информационните мрежи и др.

7. Смисловите контури на новата икономика, с различни модификации и изказани съмнения, могат да се обобщят така: знанията се трансформират в капитал, във веригата “капитал - собственост” те се размиват, а отговорността преминава към носителя на знанието; нарастването на ролята на капитала –функция качествено изменя мениджмънта, отслабва неговия експлоататорски аспект; висшата степен на еволюция на организационната структура на бизнеса се проявява в мрежата на организираната виртуална кооперация; в баланса етика - права второто отстъпва своето предимство на първото в регулирането на икономическите взаимоотношения; модифицирането на класическите форми на дохода и излизането на сцената на интелектуалната и финансова рента, чрез които се осъществява преразпределението и присвояването на части от световния доход; фундаменталното противоречие между финансовата и етичната икономика поражда по неизбежност нова обобществена форма неоикономика, в която това противоречие се замъглява, завоалира, но не изчезва; принципите на пазарната икономика се разрушават, но това все още не е водещо за гибелта на капитала; засилването на глобализацята във всички разновидности бизнес е иманентен фактор, който определя облика на националното и световното стопанство.

Представените шрихи от рецензираната книга са показателни за богатството й от идеи и решения. В този смисъл тя може да бъде настолно четиво не само за преподаватели и изследователи, но и за всички, които искат да се запознаят по-пространно със съвременния шлагер „нова икономика”

Проф. Пано Лулански