Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се

Херметическите философи от всички епохи, в резултат на опита, натрупан за седемдесет хиляди години (според техните твърдения), са се придържали към убеждението, че материята, вследствие на греховността, с времето става по-груба и плътна, отколкото е била при първоначалната поява на човека; че в началото човешкото тяло било ефирно, а преди грехопадението човечеството свободно е общувало с невидимата Вселена.

Впоследствие материята се превърнала в плътна стена между нас и света на духовете. Най-старите езотерични предания учат, че преди мистичния Адам са съществували много раси от човешки същества, които са живели и угасвали, всяка замествана от „ идващата нова раса. Били ли са тези предшестващи типове хора по-съвършени? Принадлежала ли е някоя от тези раси към крилатата раса от хора, спомената във „Федра" на Платон - това е особена задача, която съвременната наука трябва да разреши. Пещерите на Франция и остатъците от каменния век дават изходните точки.

В своето развитие човечеството постепенно проглеждало, до­като не достигнало способността да различава доброто от злото толкова добре, както самите Елохими, т.е. Боговете. Стигайки до връхната си точка, този кръг от развитието започнал обратно движение по нисходяща линия. Когато дъгата на цикъла стигнала, до определено място, съответстващо на нашия земен план, при родата снабдила човека с „обвивка от кожа" и Господ Бог „го облякъл".

Подобни вярвания в съществуването на много по-духовна раса, отколкото тази, към която ние принадлежим, са се съхра­нили в най-ранните предания на почти всички народи. В древния ^; ръкопис, публикуван от Брасер де Бурбург в Попол-Вух, за първите хора на земята се говори като за раса, която е можела да разсъждава и да говори и е притежавала неограничено зрение, с което веднага прониквала до същността на всичко. Според Филон Юдейски въздухът е изпълнен с множество невидими духове, известна част от които е освободена от всяко зло и е безсмъртна, а другите са опасни и смъртни. „От синовете на ЕЛ сме произлезли и към синовете на ЕЛ отново ще трябва да се върнем." Съществува и недвусмислено изказване на един анони­мен гностик, който е написал в Евангелието от Йоан, че „тези, които Го приемат" (т.е. които на практика приложат езотеричното учение на Исус), „те ще станат синове Божии", което насочва към същото вярване (Йоан, 1, 12). „Нима не знаете, че сте Богове?" - възкликнал Учителят. Във „Федра" Платон дава прекрасно описание на състоянието, в което човек някога се е намирал и какъвто ще стане отново - преди и след като е „загубил крилата си"; когато „е живеел сред боговете и сам е бил бог във въздушния свят". От най-древни времена религиозните философи са учели, че цялата вселена е била изпълнена с божествени и духовни същества от различни раси. От една измежду тях с течение на времето възникнал Адам - първобитният човек.

В легендите на калмиките и някои сибирски племена се описват по-ранни същества от нашата сегашна раса. В тях се казва, че тези същества притежавали почти безгранични знания, а тяхната храброст и възможности заплашвали да се превърнат във въстание срещу Великия Главен Дух. За да накаже самонадеяността им и да ги смири, той ги заключил в тела и ги ограничил с телесни чувства. Да излязат от плена те могат само след дълго разкаяние, самопречистване и развитие. За своите шамани те (сибирските народи) твърдят, че понякога им се удава да използват тези божествени сили, от които в началото на съществуването на човешката раса са се ползвали всички.

Библиотеката на Астор в Ню Йорк неотдавна се обогати с египетски ръкопис - трактат по медицина, написан в XVI век преди Рождество Христово (по-точно в 1552 г. преди новата ера), което по общоприетата хронология съответства на годината, в която Мойсей е навършил 21 години. Оригиналът е написан върху вътрешната страна на кора и е признат от лайпцигския професор Шенк не само за истински, но и за по-съвършен от всичко, което той някога е виждал. Той е съставен от един единствен лист жълто-кафяв папирус с превъзходно качество и с размери 33 см на широчина и повече от 20 метра дължина; той образува свитък, разделен на 110 внимателно номерирани страници. Археологът Еберс е получил този папирус в Египет от „богат арабин от Луксор". Вестник „Ню Йорк Трибюн", коментирайки обстоятел­ствата на неговото придобиване, пише: „Този папирус съдържа доказателства, че е една от шестте книги по медицина на Хермес, споменати от Климент Александрийски."

По-нататък издателят казва: „По времето на Ямблих, в 363 година от нашата ера, египетските жреци показвали 42 книги, чието авторство те приписвали на Хермес. В 36 от тях, по думите на този автор, се е съдържала историята на всички човешки познания; а последните 6 книги разглеждали въпроси от анато­мията, патологията, увреждането на очите, хирургичните инструменти и лекарствата.⁴³ Папирусът на Еберс е безспорно една от тези книги по херметизъм."

Ако такъв ясен лъч светлина е бил хвърлен върху древноегипетската наука от една случайна (?) среща на немския археолог с някакъв „заможен арабин" от Луксор, то можем само да предполагаме каква светлина ще се излее над тъмните загадки на историята от още някоя такава случайна среща на някой друг богат египтянин с друг предприемчив изследовател на древността!

Освен това, заедно с човешките останки са били разкопани кремъчни оръдия на труда, които свидетелстват, че в онова далечно време човекът е ловувал и е можел да пали огън. Следващата крачка в изследванията за произхода на човешката раса обаче не е направена; науката попадна в задънена улица и чака нови доказателства. За съжаление антропологията и психо­логията нямат собствен Кювие; нито геолозите, нито археолозите са в състояние по отделните парчета, които са открити до този момент, да възстановят общата картина на цялостния човек - във физически, интелектуален и духовен план. Обстоятелството, че кремъчните оръдия на труда, изработвани от човека, стават все по-груби с проникването на геологията в дълбочината на земните недра, се приема от науката като доказателство, че колкото по-близо стигаме до произхода на човека, толкова по-див и звероподобен е бил той. Странна логика! Нима откриването на пещерните останки в Девон доказва, че в същото време не са могли да съществуват високоцивилизовани човешки раси? Когато сега съществуващото човешко население на земята изчезне и някакви археолози от „бъдещата раса" след много хилядолетия откопаят домашните оръдия на някое от индийските племена или от племената на Андаманския остров, ще бъдат ли те прави, ако съдейки по тези намерени оръдия, направят извода, че човечес­твото от XIX век „едва е започнало да излиза от каменния век"?

В последно време стана модерно да се говори за „несъстоятел­ните концепции на малокултурното минало". Като че ли е възможно да се скрият зад една фраза интелектуалните сък­ровищници, от които са черпели идеи много съвременни фило­софи!

Както Тиндал винаги е готов да говори с пренебрежение за древните философи (макар да е очевидно, че много от изтъкнатите учени са заслужили почит и уважение, използвайки именно техните идеи), така и геолозите изглежда все повече клонят към идеята, че всички архаични раси едновременно са преминали през стадия на мрачното варварство. Все пак не всички от най-добрите съвременни авторитети са съгласни с това мнение. Някои от най-известните измежду тях се придържат към точно противоположния възглед. Макс Мюлер например казва: „Много неща за нас все още не са ясни, а езикът на йероглифите от древните записи отразява само половината от неосъзнатите стремежи на ума. Все пак, независимо от това в какъв климат намираме човека, той се изправя пред нас благороден и чист от самото начало; ние се научихме да осъзнаваме грешките му и даже започваме да разбираме неговите мечти. Доколкото сме в състояние да проследим неговите крачки в миналото, даже и в най-отдалечените исторически периоди, ние намираме у него дара на здравия и трезв ум, който той е притежавал от самото начало, и идеята, че човечеството бавно се е появило от дълбините на животин­ския мрак, никога повече не може да бъде отново издигната."⁴⁴

Тъй като сега се приема за нефилософско да се търсят първопричините, учените се занимават с анализа на техните физически следствия. Затова областта на научните изследвания е ограничена в рамките на физическата природа. Когато грани­ците й бъдат достигнати, изследването трябва да спре и работата на учените да започне отначало. Независимо от заслуженото уважение, те напомнят на катеричката, която върти своето колело - така и те са обречени да въртят своята „материя" отново и отново. Науката е велика сила и не ние, пигмеите, можем да я поставяме под съмнение. Самите учени обаче не са вече въплъ­щение на науката. Ние нито имаме правото, нито властта да заставим „нашия съвременен философ" да приеме без възраже­ния географското описание на обратната страна на Луната. Ако обаче при някакъв лунен катаклизъм един от нейните обитатели бъде изхвърлен така, че попадне в полето на земното притегляне и цял и невредим се спусне пред вратите на доктор Карпентър, то последният може да бъде привлечен към съдебна отговорност (като изменник на своя професионален дълг), ако веднага не се заеме с изследването на този случай.

За човека на науката отказът да използва възможността за изследване на ново явление, било то човек, паднал от Луната, или дух от градината на Еди, би бил еднакво заслужаващ порицание.

Независимо дали ще се придържаме към метода на Аристотел, или към метода на Платон, ние не трябва да прекратяваме изследванията; факт е обаче, че древните астролози са претен­дирали, че напълно разбират външната и вътрешната природа на човека. Независимо от повърхностните хипотези на геолозите, ние започваме почти ежедневно да получаваме доказателства, потвърждаващи възгледите на тези древни философи.

Те са делили безкрайните периоди на човешкото съществу­ване на цикли, в течение на които човечеството постепенно се е приближавало към кулминационната точка на най-високораз­витата цивилизация и след това отново се е спускало до отвратително варварство. До какви висоти в своето развитие е достигала човешката раса можем смътно да се досещаме по тези удивителни паметници на старината, които са се съхранили; както и по описанията на Херодот за другите чудеса, от които сега не е останала и следа. Още по негово време гигантските конструкции на много от пирамидите и прославените по цял свят храмове са представлявали само маса руини. Разрушени безжа­лостно от ръката на времето, те са описани от „бащата на историята" като „почитаеми свидетели на миналата слава на отдавна умрели предци". Той „избягва разказите за божествено­то" и предава на потомството само едно несъвършено описание на чутото от него за някои вълшебни зали от Лабиринта, където са почивали (а почиват и сега) скритите свещени останки на Посветените царе.

Освен това, можем да съдим за високата цивилизация, достиг­ната в някои периоди на древността, по историческите описания на вековете; но в онази епоха изкуствата и науките вече са клонели към упадък и тайните на някои от тях вече били забравени. При неотдавнашните разкопки на Мариет-Бей в подножието на пирамидите били открити дървени статуи и други останки, свидетелстващи, че още преди епохата на древните династии на Египет, египтяните вече са били достигнали такава изтънченост и съвършенство, които са в състояние да предизвикат възхищение дори у най-горещите поклонници на гръцкото изкуство. Байард Тейлър, описвайки тези статуи в една от своите лекции, казва, че красотата на техните глави, с очи от скъпоценни камъни и клепачи от мед, е ненадмината. Дълбоко надолу под слоевете на пясъка, в който са били намерени тези останки (събрани сега в колекцията на Лепсиус, Ебот и Британския музей), фактически са били открити погребаните от векове веществени доказателства за историческите цикли на хермети­ческото учение, за които току-що говорихме.

Ентусиастът елинист д-р Шлиман неотдавна откри при раз­копките на Троя множество доказателства за тези постепенни преходи от варварство към цивилизованост и от цивилизованост отново към варварство. Защо тогава толкова трудно допускаме възможността допотопните народи да са били напреднали повече от нас в някои науки, да са познавали в съвършенство някои важни области на изкуството (които сега считаме за загубени) и да са могли да ни надминат в областта на психологията? Подобна хипотеза трябва да се счита за достатъчно сериозна, както и всяка друга, докато някакво противоположно доказателство не я раз­руши.

Всеки истински учен би се съгласил, че в много отношения човешките познания все още се намират в детската си възраст. А може би нашият цикъл е започнал сравнително неотдавна? Според халдейските философи тези цикли не обхващат цялото човечество едновременно. Професор Дрейпър частично потвър­ждава това виждане, казвайки, че периодите, на които геолозите за удобство са разделили развитието на човечеството и цивили­зацията, не са рязко завършващи епохи, засягащи едновременно цялото човечество; като пример той посочва помадите индианци в Америка, „които едва сега излизат от каменния век". Ето как на учените неведнъж се налага да потвърждават (макар и без желание) прозренията на древните.

Всеки кабалист, който е добре запознат с питагоровата система на числата и неговата геометрия, може да докаже, че метафизичните учения на Платон са били основани върху строги математически принципи. „Истинската математика — казва Магикон — е нещо, с което са свързани всички висши науки; обикновената математика е само лъжлива фантасмагория, чиято прехвалена непогрешимост възниква само от това, че в нейната основа са поставени материали, условия и препратки." Учените, които мислят, че прилагат метода на Аристотел, когато използват (а не избягват) прехвърлянето на умозаключения от частното към цялото, прославят този метод на индуктивната философия и се отказват от метода на Платон, когото считат за несъстоятелен. Професор Дрейпър изразява съжаление, че „такива спекулативни мистици, като Амоний Сакас и Плотин, не са намерили място сред строгите геометри на стария музеум⁴⁵.

Той забравя, че геометрията е единствената от всички науки, която върви от общото към частното и по същество е именно този метод, към който се е придържал Платон в своята философия. Докато точната наука продължава да постъпва като Аристотел и ограничава своите наблюдения върху физическите условия, тя определено ще има успех. Независимо от това, че материалният свят за нас е безграничен, той все пак е краен; по този начин материализмът вечно ще се върти в порочен кръг, без да е в състояние да се издигне по-високо от това, което окръжността му позволява. Космологичната теория на числата, която Питагор изучил при египетските йерофанти, е единствената, която може да примири тези две същности - материята и духа, и може да представи по математически път едната чрез другата.

Свещените-числа на вселената в техните езотерични комби­нации разрешават този голям проблем и обясняват теорията на излъчванията и циклите на еманациите. Нисшите категории, преди да се развият към висши, трябва да бъдат еманирани от висшите духовни категории и когато достигнат повратната точка, трябва отново да се слеят с безкрайното.

Физиологията, подобно на всичко останало в този свят (по законите на постоянната еволюция), е подложена на циклично въртене. Както сега изглежда, че еволюцията едва започва да изплува от мрака на низшата душа, така един хубав ден ще бъде доказано, че тя се е намирала в най-високата точка на окръж­ността много преди епохата на Питагор.

Мохус Сидониец, физиолог и учител по анатомия, е живял много преди Самоския мъдрец; последният е получавал свещени наставления от неговите ученици и наследници. Питагор, като чист философ, дълбоко проникнал в тайните на Природата, благороден наследник на древното учение (чиято велика цел е да освободи душата от веригите, налагани от чувствата, и да й помогне да осъзнае собствените си сили) - трябва винаги да живее в паметта на човечеството.

Непроницаемият покров на тайната е хвърлен върху науките, преподавани в светилищата. Това е именно причината, поради която нашите съвременници осъждат древните философи. Даже Платон и Филон Юдейски са били обвинявани от много коментатори в абсурдни несъобразности, докато в действителност схемата, скрита под бъркотията от метафизични противоречия, която толкова обърква читателите на „Тимей", е твърде очевидна. Нима някога тълкувателите на класиците са чели Платон с разбиране? Правото да зададем този въпрос ни дава рязката критика, на която подлагат Платон такива писатели като Стелбаум, Шлайермахер, Фицинус (в латинските преводи), Хейндорф, Сайдънхем, Бутман, Тейлър и Бургес, без да споменаваме по-малките авторитети. Завоалираните намеци на гръцките философи за езотеричните истини явно са объркали до крайна степен тези коментатори. С безсрамно хладнокръвие те не само изказват мнение по някои трудно разбираеми текстове, въпреки че е ясно, че е била подразбирана друга фразеология, но и безстрашно сами внасят допълнителни изменения. Орфичното твърдение, че „шестата раса завършва последователното развитие на сферите⁴⁶ (фраза, която може да се тълкува само като имаща отношение към шестата раса, развиваща се в последователната еволю­ция на сферите), получава от Бургес следната интерпретация: „Оче­видно тази идея е взета от космогония, в която човекът е сътворен последен". Не е ли длъжен този, който възнамерява да издаде съчинения на друг човек, поне да си направи труда да разбере какво авторът е искал да каже? Изглежда наистина се изхожда от убеждението, че древните философи не са притежавали тази дълбочина и детайлност на знанията, с която настоящият век така се гордее. Учените даже се съмняват дали древните са познавали научния принцип, че от нищо не може да се получи нещо. „Дори ако са подозирали за неунищожимостта на материята - казват тези коментатори, - това съвсем не е резултат от твърдо установена от тях истина, а само плод на интуитивен размисъл по аналогия."

Ние се придържаме към противоположното мнение. Разсъж­денията на тези философи за материята са били общодостъпни и са се подлагали на критика, но тяхното учение за духовното е било дълбоко езотерично. Давайки клетва да държат в тайна дълбокото и трудно за разбиране учение, третиращо взаимоотно­шенията между духа и материята, те са се състезавали в умението да скриват своите истински възгледи.

Учението за превъплъщението (метампсихозата) е било пов­семестно разкритикувано от учените и богословите, но ако беше разбрано правилно по отношение на идеята за неунищожимостта на материята и безсмъртието на духа, то би било прието като възвишена концепция. Не трябва ли да разглеждаме този предмет от гледната точка на древните, преди да се осмелим да демонст­рираме пренебрежително отношение към неговите пропагандато­ри? Разрешаването на великия проблем - вечността, се очаква не от религиозните суеверия, нито от грубия материализъм. Хармонията и математическата уравновесеност на двойната еволюция - духовна и физическа, могат да бъдат обяснени само чрез универсалните числа на Питагор, който е построил своята систе­ма изцяло върху така наречената „метрична реч" на индийските веди. Едва неотдавна един от най-запалените изследователи на санскрит - Мартин Хауг, се залови с превода на „Айтарейя Брахмана" от „Риг-Ведите". Дотогава тя е била напълно неиз­вестна. Получената от нея информация безспорно показва иден­тичността на питагорейската и брахманичната система. И в двете езотеричното значение се получава чрез числа: в първата система (питагорейската) от мистичната връзка на всяко число с всичко, което може да бъде осъзнато от човешкия разум; във втората система (брахманичната) -от броя на сричките, съставящи всяка мантра. Платон, бидейки горещ последовател на Питагор, раз­брал това толкова пълно, че твърдял: додекаедърът е геометрично число, по което Демиургът строи вселената. Някои от тези числа имали особено възвишено значение. Например четворката, коя­то три пъти се повтаря в додекаедъра, е била свещена за питагорейците. Това е съвършен квадрат, в който всяка от страните е абсолютно еднаква с останалите. Това е емблемата на нравствената справедливост и божественото равновесие, изразе­на по геометричен път. Всичките сили и велики симфонии на физическата и духовната природа са вписани в съвършения квадрат. И неназовимото име на Този (чието название иначе би останало непроизносимо) било заменено със свещеното число 4, най-ангажиращото в клетвата на древните мистици — тъй наре­чения Тетрактис.

Ако питагорейската метампсихоза беше детайлно обяснена и сравнена със съвременната еволюционна теория, ние бихме отк­рили, че тя предоставя всички „липсващи звена" от веригата на последната. Кой обаче от нашите учени би се съгласил да губи скъпоценното си време за странните теории на древните. Неза­висимо от доказателствата за обратното, учените не само отхвър­лят възможността народите от архаическия период да са имали някакво положително знание за хелиоцентричната система, но даже отричат подобно знание у древните философи. „Многоува-жаемите" Августин и Лактанции изглежда поради догматичното си невежество са задушили всяка вяра в по-древните, дохристи­янски теолози. В наше време обаче филологията и по-доброто познаване на санскритската литература дават частична възмож­ност за снемане от тях на това незаслужено обвинение. Във Ведите например намираме ясни доказателства, че още 2000 години преди нашата ера индийските мъдреци и учени са знаели за кръглата форма на нашата планета и за хелиоцентричната система. Следователно Питагор и Платон добре са познавали тази астрономична истина, доколкото Питагор е получил своето зна­ние от Индия или от хора, които са пътували дотам, а Платон съвестно е възпроизвел неговото учение. Ще приведем два цитата от „Айтарейя Брахмана". В „Мантрата на Змея"⁴⁷ Брахманът заявява следното: това е мантрата, която е видяла царицата на змейовете Сарпа-раджна, тъй като земята е царица на змейовете също както е майка на всичко, което се движи (сарпат). В началото Земята била като глава (кръгла) и без коса (плешива) т.е. без растителност. След това тя научила тази мантра, която дава на онзи, който я владее, власт да изменя формата си по свое желание. Тя „произнесла тази мантра", т.е. принесла жертва на боговете; вследствие на което незабавно получила многоцветна външност; тя станала разнообразна и способна да създава вся­какви форми, каквито поиска, преобразувайки една форма в друга. Тази мантра е „Аум..." (х., 189).

Описанието на Земята като кръгла и плешива глава, която отначало била мека и започнала да се втвърдява едва когато бог Ваю, царят на въздуха, духнал върху нея, безспорно доказва, че авторите на свещените ведически книги са знаели за кръглата или сферична форма на Земята. Освен това тя е представена отначало като желеобразна маса, която постепенно се втвърдила под въздействието на въздуха и времето. Това е по отношение на техните знания, че Земята е кръгла. Сега ще представим свиде­телство, на което обосноваваме нашето твърдение, че индусите са били прекрасно осведомени за хелиоцентричната система поне 2000 години преди раждането на Христос.

В същия трактат на Хотара (свещенослужителя) се подсказва как трябва да се повтарят шастрите и как да се обяснява феноменът на слънчевия изгрев и залез. Там се казва: „Агниш-тома, това е този (бог), който изгаря. Слънцето никога не залязва и не изгрява. Когато хората мислят, че слънцето залязва, това не е така - те грешат. Слънцето, след като денят свърши, предизвиква двойно следствие - прави ден за тези, които се намират под него, и нощ за онези, които се намират от другата страна. Фактически слънцето никога не залязва; така то не залязва и за този, който притежава правилни знания..."⁴⁸