Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се



страница4/20
Дата13.09.2016
Размер5.31 Mb.
#9558
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20

Тази фраза е толкова значима, че преводачът на „Риг-Ведите" доктор Хауг е бил принуден да й обърне внимание. Според него " този абзац съдържа отрицание на съществуването на слънчевия изгрев и залез и убедеността на автора, че слънцето винаги заема своето високо положение.49

В една от най-ранните „Нивидс" на Ришата Кутс, индийски мъдрец от най-дълбока древност, се обяснява алегорията на първите закони, дадени на небесните тела. За тези постъпки, „които тя не трябвало да извършва", Анахит (Анаитис, или Нана, персийската Венус), олицетворяваща в тази легенда Земята, е осъдена да се върти около Слънцето. Сатрас, или жертвените сесии50, несъмнено доказват, че още през XVIII или XX век преди новата ера индусите са бележили големи успехи в астрономията. Сатрас продължавали една година и били „не друго, а подражание на годишното движение на слънцето". „Те се разделяли - отбе­лязва Хауг - на две различни части: всяка част се състояла от шест месеца по тридесет дни, като между двете части бил Вишуван" (екватор или среден ден, разделящ целите Сатрас на две половини).51 Този учен (макар да свързва създаването на „Брахманас" с периода 1400-1200 години преди н.е.) поддържа мнението, че най-старите химни могат да бъдат отнесени към самото начало на ведическата литература между 2400 и 2000 години преди Рождество Христово. Той не намира основание да счита Ведите за по-малко древни, отколкото свещените писания на китайците. Тъй като беше доказано, че „Шу-цзин", или „Книга на летописите", и свещените песни „Ши-кин", или „Книги на Одите", са били създадени 2200 години преди н.е., то може би и нашите филолози ще бъдат принудени скоро да признаят, че по астрономически знания древните индуси са били техни учители.

Във всеки случай, съществуват факти, които показват, че някои от астрономическите изчисления на халдеите от времето на Юлий Цезар са били толкова точни, че остават верни и сега. Когато Завоевателят (Цезар) направил реформа на календара, гражданската година дотолкова не съвпадала с годишните време­на, че лятото значително застъпвало есенните месеци, а те на свой ред се придвижвали към зимните. Сосигенес бил този халдейски астроном, който възстановил реда в календарната неразбория, придвижвайки 25 март с 90 дни назад, за да съвпадне с пролетното равноденствие. И отново Сосигенес установил броя на дните в месеците така, както те са останали и до ден днешен.

По времето на откриването на Америка било констатирано, че календарът на ацтеките съдържа равен брой дни и седмици във всеки месец. Изключителната точност на техните астрономически изчисления била толкова голяма, че при последвалите проверки в тях не била открита нито една грешка, докато в същото време европейците, пристигнали в Мексико през 1519 година, използ­вали Юлианския календар, който грешал с 11 дни.

Ние сме задължени на безценните и точни преводи на ведическите книги и личните изследвания на доктор Хауг за потвър­ждаването на положенията от философията на херметизма. Това, че периодът на Заратустра Спитан (Зороастър) се отнася към най-дълбока древност, може лесно да се докаже. „Брахманас", на които Хауг приписва древност от четири хиляди години, описват религиозните разпри между древните индийци, живели в доведическия период, и иранците. Битките между ДЕВИТЕ и АСУРИТЕ (т.е. между индийците и иранците) са описани подробно в свещените книги. Тъй като иранският пророк е първият, който въстанал срещу това, което оценявал като „идолопоклонство" на брахманите, наричани от него „девас" (т.е. дяволи), възниква въпросът - кога се е състояла тази религиозна криза?

„Тази разпра - отговаря доктор Хауг - е изглеждала за авторите на „Брахманас" толкова стара и далечна, колкото подвизите на крал Артур за английските писатели от XIX век."

Не е имало прославен философ от древността, който да не се е придържал към учението за метампсихозата във вида, в който са го представяли брахманите, будистите, а по-късно и питаго-рейците в неговия езотеричен смисъл (предаден на повече или по-малко разбираем език). Ориген и Климент Александрийски, Синезиус и Халцидиус (както и гностиците, признати от истори­ята за най-образованата, изискана и просветена общност от хора52) - всички те са вярвали в метампсихозата. Сократ се е придържал към убеждения, идентични на разбиранията на Питагор. Те и двамата, като наказание на божествената философия, са били предадени на насилствена смърт. Тълпата си е оставала такава през всички векове. Материализмът винаги е бил и ще бъде сляп по отношение на духовните истини. Тези философи (заедно с индийците) са вярвали, че Бог е вдъхнал в материята част от своя божествен дух, който оживотворява и движи всяка частица от материята. Те учели, че у хората има две души, различни по своята природа: едната е тленна - астрална душа, или вътрешно флуидно тяло; другата е чиста, непокварена и безсмъртна - Аугоейдес, или част от божествения дух. Според тяхната теория смъртната, или астрална душа, умира след всяка поредна смърт на прага на всяка нова сфера, ставайки с всяко преселване все по-чиста. Астралният човек, колкото и да е неосезаем и невидим за нашите земни сетива, се състои от материя, макар и сублимирана. Аристотел, въпреки че по поли­тически съображения пазел гордо мълчание по отношение на някои езотерични въпроси, е изказал много ясно мнението си по този въпрос. Той вярвал, че човешките души са еманация на Бога, които в крайна сметка отново ще се слеят с Божеството. Осново­положникът на философията на стоиците - Зенон, учел, че в „природата съществуват две вечни качества: едното е активно, или мъжко, другото - пасивно, или женско; първото представлява чист и фин ефир, или Божествен Дух, а другото само по себе си е напълно инертно, докато не се съедини с активния принцип; Божественият Дух, въздействайки върху материята, е създал огъня, водата, земята и въздуха и е единственият активен прин­цип, който движи цялата природа". Стоиците, подобно на ин­дийските мъдреци, вярвали в крайното сливане на душата с божествения принцип. Св. Юстин вярвал в еманацията на душите от Божеството, а неговият ученик Тициан Асирийски твърдял, че „човекът е бил също така безсмъртен, както и самия Бог".53

Дълбокото значение на следния стих от „Книгата на Битието": „И на всяко животно на земята, и на всяка птица във въздуха, и на всичко, което пълзи по земята, аз дадох жива душа..." - трябва да привлече вниманието на всеки европейски учен, способен да чете Светото писание в оригинал, вместо неправилния превод, в който последната фраза е преведена „в което има живот".54

От първата до последната глава преводачите на еврейските свещени книги неправилно са предавали това значение. Както доказва сър У.Друмонд те са изменили даже изписването на Божието име. Например ЕЛ, ако е написано правилно, се чете Ал, тъй като в оригинала (и според Хигинс) означава бог Митру, Слънце, защитник и спасител. Сър У.Друмонд доказва, че Метх-Ел означава в буквален превод „дом на слънцето", а не Бог. Така теологията е изопачила древния философ, а науката е извратила древната философия.55

В резултат на неразбирането на този велик философски принцип методите на съвременната наука, колкото и да са точни, не могат да дадат положителен резултат. В нито една от научните области не може да се достигне до същността на нещата. Вместо да проследи възникването на следствието от неговия първичен източник, науката прави всичко наопаки. Висшите типове, както тя учи, се развиват от предшестващите нисши типове. Тя започва отчитането от дъното на цикъла, придвижвайки се от стъпало на стъпало във великия лабиринт на природата само по нишката на материята. И щом като тази нишка се прекъсне (и ключът на търсенето бъде загубен), тя в уплаха се отдръпва от Неразбира­емото и се признава за безсилна. Платон и неговите ученици не са постъпвали така. За него нисшшпе типове били само конк­ретни подобия на висшите абстрактни типове. Безсмъртната душа (дух) имат аритметично (изчислимо) начало по същия начин, както тялото има геометрично начало. Това начало е отражение на великото вселенско Археус, самодвижещото се, което от центъра се разпространява по цялото тяло на микрокосмоса.

Усещането за тази тъжна истина заставило Тиндал да признае колко безсилна е науката даже в света на материята.

Основната геометрична фигура на Кабалата е тази, за която традициите и езотеричните учения казват, че е дадена на Мойсей в планината Синай от самото Божество56; тя съдържа в своята величествена и (затова) проста комбинация ключ към проблема на вселената. Тази фигура съдържа в себе си всички други. За тези, които са способни да я овладеят, не се налага да прибягват към помощта на въображението. Никакъв земен микроскоп не може да се сравни с остротата на духовното възприятие.

И даже за тези, които не познават ВЕЛИКАТА НАУКА, описанието на произхода на зърното или парчето кристал, дадено от добре тренирай психометър, струва повече от всички телескопи и микроскопи на „точната наука".

В смелия пантагенезис на Дарвин, когото Тиндал нарича „издигнат мислител", може би се крие повече истина, отколкото във внимателно очертаните хипотези на последния, който (заедно с другите мислители от своя клас) ограничава своето въображение в „здравите граници на разума". Теорията за микроскопичния зародиш, съдържащ в себе си „цял свят от по-малки зародиши", се издига, поне в едно отношение, до разбирането на безкрай­ността. Тя преминава границите на материалния свят, влизайки несъзнателно в света на духа.

Ако приемем теорията на Дарвин за развитието на видовете, можем да забележим, че неговата изходна точка е поставена пред открита врата. Заедно с него ние сме свободни да останем вътре или да прекрачим прага, зад който се намира безкрайното и непознаваемото, или по-скоро - НЕПРОИЗНОСИМОТО. Ако; сега нашият смъртен език не е в състояние да изрази това, което духът ни смътно чувства във великото „ОТВЪДНО" (докато се намираме на земята), той несъмнено ще го постигне в някоя точка от безвременната вечност.

Не така стои въпросът с теорията на професор Хъксли за „Физическата основа на живота". Независимо от заплашителното количество „не"-та от страна на германските му събратя учени, той постулира универсалната протоплазма и признава предназначението на нейните клетки да се превърнат в свещени източници на принципа на ВСЕОБ­ЩИЯ ЖИВОТ. Провъзгласявайки този принцип за идентичен в живия човек, в „мъртвия овен", в жилещата оса л в омара, затваряйки го в молекулярната клетка на протоплазмата и лишавайки я от божествено вдъхновение, настъпващо в хода на последващата еволюция, той сякаш затваря всички изходи, без да оставя никаква пролука. Като умел тактик, той превръща своите „закони и факти" в часови, които трябва да носят стража при всички спорове. На знамето, под което ги събира, е написано „необходимост", но разгръщайки го, той се надсмива над този надпис и го нарича „празна сянка на моето собствено въображение"57.

„Основите на учението на спиритизма - казва той - се намират извън областта, в която може да проникне философията." Осмеляваме се да възразим на това твърдение и да посочим, че въпросните основи се намират много по-навътре в тази област, отколкото протоплазмата на господин Хъксли, толкова много по-навътре, че ни предоставят очевидни и осезаеми факти за съществуването на духа, докато протоплазмените клетки, веднага щом умрат, не дават никакви признаци, че са създатели на живот, което изискват (за да повярват) „най-добрите мислители на съвременността".

Кабалистите от древността строяли своите учения върху хи­потези само когато не са имали под себе си твърдата основа на документирания опит.

Прекалено голямата зависимост обаче от физическия факт довела до ръста на материализма и до упадъка на духовността и вярата. По времето на Аристотел това е била преобладаващата тенденция в мисленето. Въпреки че делфийската традиция още не е била напълно изчезнала от гръцката мисъл (и някои философи продължавали да се придържат към възгледа, че „за да разберем какво е човекът, сме длъжни да знаем какъв е бил той"), материализмът вече започвал да изсушава корените на вярата. Самите мистерии в значителна степен се били изродили в жречески спекулации и религиозна лъжа. Малко останали истинските адепти и посветени, наследници и потомци на тези, които били разпръснати от мечовете на различните завоеватели на древния Египет.

Времената, предсказани от великия Хермес в диалога му с Ескулап, действително настъпили; дошли времена, когато нечес­тивите чужденци започнали да обвиняват Египет, че се е кланял на чудовища, а древните надписи, издълбани върху каменните паметници, не могли да оцелеят и се превърнали в загадка за потомството. Писарите на свещените писания и йерофантите станали скитници по земята. Страхът от профаниране на свеще­ните тайни ги принуждавал да търсят убежище в херметическите братства, станали по-късно известни с названието есеи. Те започнали да пазят езотеричните си знания по-строго от всякога. Тържествуващите последователи на Аристотел помели в своето победно движение последните остатъци от някога чистата и възвишена религия, а самият Аристотел, дете и типичен предс­тавител на своята епоха, макар и посветен в египетското тайно знание, усвоил малко от това, което било натрупано в течение на десетките хилядолетия на езотеричното знание.

Подобно на хората, живели в епохата на самнеаните, нашите съвременни философи „повдигат завесата.на Изида", тъй като Изида е само символ на природата. Те обаче виждат само нейните физически форми. Скритата в нея душа е невидима за тях и от Божествената майка те няма да дочакат отговор. Съществуват образовани анатоми, които, като не открият жив дух под слоевете мускули, под мрежата от нерви или друга тъкан, която те повдигат на края на скалпела, започват да твърдят, че у човека няма никаква душа. Подобни хора са също толкова слепи и ограничени в софистиката, колкото онези изследователи, които, ограничавайки се с изучаване само на мъртвата буква на Кабалата, се осмеляват да твърдят, че там няма никакъв животворен дух. За да може да види истинския човек, който някога е обитавал изпънатия на операционната маса пред него труп, хирургът трябва да притежава други, не телесни очи. По същия начин блестящата истина, скрита в езотеричните писания на древните папируси, може да се разкрие само пред този, който притежава дара на интуицията, която (ако наречем разсъдъка „очи на ума") може да бъде определена като „очи на душата".

Съвременната наука признава за Върховна Сила някакъв невидим принцип, но отхвърля Върховното Същество, или личния Бог.58 Логическата разлика между тях е спорна, защото в дадения случай Сила (Власт?) и Битие са тъждествени. Едва ли човешкият разум може да си представи разумно същество. Не може да се очаква от широките маси ясна концепция за всемогьществото и вездесъщността на Върховния Бог, без те да го надарят с преувеличените свойства на собствената си личност. Кабалистите обаче никога не са разбирали невидимия Ейн-Соф по друг начин, освен като Сила.

Съвременните позитивисти (с тяхната внимателна филосо­фия) са били изпреварени още преди хиляди векове. Адептът на херметизма твърди, че здравият разум изключва вероятността Вселената да е резултат само на случайност. Подобна идея му се струва по-абсурдна от тази, че задачите на Евклид са били формулирани от маймуни, играещи си с геометрични фигури.

Твърде малко са християните, разбиращи (ако въобще знаят нещо за това) еврейската/теология (богословие). Талмуд е най-загадъчната й част даже за мнозинството евреи, а онези еврейски учени, които действително го разбират, не правят от това общо достояние. Още по-малко са разбрани кабалистичните книги, тъй като. в наши дни над разкриването на техните велики истини работят повече християнски изследователи, отколкото еврейски. А колко малко знаят те за Източната, или Универсална Кабала! Нейните адепти не са много, но те са избрани наследници на мъдреците, които първи са открили „Сияйните истини, изливащи светлина върху великата Шемайя на халдейската мъдрост"59 проникнали в тайната на абсолюта, сега те си почиват след положените велики усилия. Те не могат да дадат повече знания, отколкото е позволено на смъртния да знае на тази земя. Нито един от тях (даже от тези избрани) не може да пристъпи чертата, направена от пръста на самото Божество. Пътешествениците са се срещали с тези адепти по бреговете на свещената Ганг, сблъсквали са се с тях при мълчаливите руини на Феб и в тайнствените изоставени помещения на Луксор. Загадъчните надписи на сините и златистите сводове на залите привличат вниманието на посетителите, но техният таен смисъл никога не се разкрива пред тези случайни гости. Там също са виждали тези адепти, но рядко са ги познавали. В историческите мемоари е отбелязано тяхното присъствие в блестящите салони на европейс­ката аристокрация. На тях са се натъквали и в сухите пустинни равнини на великата Сахара, и в пещерите на Елефанта. Въпреки че могат да бъдат срещнати навсякъде, те се разкриват само пред онзи, който е посветил живота си на самоотверженото изучаване на древната мъдрост и не е склонен да отстъпи от нейните позиции.

Маймонид, великият еврейски богослов и историк (когото някога евреите едва ли не обожествявали, а впоследствие обявили за еретик), казва, че най-абсурдните и лишени от смисъл места в Талмуд му се струват най-възвишени по своето съкровено значение. Този учен успешно показал, че халдейската магия, както и науката на Мойсей и другите посветени, е била изцяло основана върху обширните знания на различни, забравени сега области на естествознанието. Какво удивително има в това, че (бидейки добри познавачи на всички възможности на растител­ното, животинското и минералното царство; владеейки окултната химия и физика; бидейки в същото време както добри психолози, така и физиолози, получили посвещение в мистериите) адептите били способни да правят чудеса, които даже в нашето просветено време могат да изглеждат свръхестествени? Да се заклеймяват магията и окултната наука като лъжа е оскърбление за човечес­твото. Да се повярва, че в течение на много хиляди години едната половина от човечеството се е занимавала единствено с това да лъже другата му половина, е равносилно на твърдението, че човешката раса се състои само от лъжци и неизлечими идиоти. Съществува ли страна, в която да не са се занимавали с магия? И има ли период, през който тя да е била напълно забравена?

В най-старите документи, които сега притежаваме - във „Ведите" и в древните закони на Ману, откриваме, че в Индия са се извършвали много магически ритуали, разрешени от бра­мините.60 В Тибет, Япония и Китай и в наши дни учат на същото, на което са учили в древната Халдея. Духовенството на тези страни доказва на практика, че това, на което учи (а именно*на придържане в живота към нравствена и физическа чистота, заедно с известен аскетизъм), развива у човека жизнената сила на духа, носеща самоозарение. Давайки по този начин на човека възможност да управлява собствения си безсмъртен дух, тя му открива истинската магическа власт над елементалните духове, които са под него. Западната магия е не по-малко древна от източната. Друидите от Британския остров са се занимавали с нея в своите мълчаливи пещери. Много раздели от трудовете на Плиний са посветени на „мъдростта"61 на келтските вождове. Семотите, т.е. друидите на галите, са преподавали както физи­чески, така и духовни науки. Те са учели на тайните на Вселе­ната, на хармоничното движение на небесните тела, на образу­ването на Земята и преди всичко - на безсмъртието на душата.62 В техните свещени гори .(в академиите на природата, издигнати от ръцете на Невидимия Архитект) посветените се събирали в среднощен час, за да узнаят какъв е бил някога човекът и какъв ще стане.63 Те не са се нуждаели нито от изкуствено осветление, нито от вредния за човека газ, за да осветяват храмовете си, тъй като самата кралица на нощта изливала светлината си над техните глави, увенчани с дъбови листа. А техните облечени в бяло свещенослужители - бардовете, знаели как да разговарят със самотната кралица на звездния небосвод.64

На мъртвата почва на отдавна отминали времена стоят сега техните свещени дъбове, разперили изсъхнали клони, а духовният им смисъл е убит от отровното дихание на материализма. За изследователя на окултните науки обаче те си остават така зелени, разкошни и пълни с дълбоки и свещени истини, както във времената, когато старейшината друид е извършвал своите магически изцеления и размахвал клонче омела, отрязано със златен сърп от майчиния ствол на дъба.

МАГИЯТА Е НА ТОЛКОВА ГОДИНИ, НА КОЛКОТО ЕЙ ЧОВЕЧЕСТВОТО

Да се посочи времето, когато се е появила магията, е също така невъзможно, както да се определи денят, в който се е родил първият човек. Всеки път, когато някой писател се е опитвал да свърже идеята за възникването на магията с някаква конкретна историческа страна, по-късните изследвания са доказвали безпочвеността на подобни твърдения. Много хора мислеха, че магията е създадена от Один, скандинавски жрец и монарх. Впоследствие бързо беше доказано, че тайнствените обреди на жриците, наричани РОИЛ Е и БАЛА, са съществували значително преди времето на Один.65

Някои съвременни автори са склонни да твърдят, че осново­положник на магията е бил Зороастър, основателят на маздианската религия. Аминанус Марсалинус, Арнобиус, Плиний и други историци от древността обаче убедително доказали, че той е бил само реформатор на съществуващата тогава халдейска и египет­ска магия.66

Най-големите учители по богословие са съгласни, че почти всички древни книги са написани на символичен език, разбираем само за посветените. Като пример в това отношение може да послужи биографичният очерк за Аполоний Тиански. Всеки кабалист знае, че неговото учение обхваща цялата философия на херметизма. То се чете като приказка - понякога фактите и историческите събития са представени от автора като негова лична измислица. Пътешествието на Аполоний Тиански в Индия е алегорично описание на изпитанията на неофита. Неговите дълги беседи с брамините, мъдрите им съвети ,и диалогът с коринтския Менипус, ако бъдат изтълкувани в езотеричен сми­съл, биха съставили езотеричен катехизис. Посещението му в царството на мъдреците и беседите с техния цар Хайаркас, Амфиереиския оракул, дава символичното тълкуване на много от съкровените догми на херметизма. Ако бъдат добре разбрани, те биха разкрили някои от най-важните тайни на природата. Елифас Леви посочва голямото сходство, което съществува между царя Хайаркас и легендарния Хирам, от който Соломон доставил ливанските кедри и златото на Офир. Иска ни се да знаем разбират ли съвременните масони, в това число „Великите Наставници" и най-интелигентните им помощници (подмайстори), принадлежащи към различните ложи, кой е Хирам, за чиято смърт те искат да отмъстят?

Ако оставим настрана чисто метафизичното учение на Кабалата и се посветим само на изучаването на физическия окултизъм (така наречения терапевтичен отрасъл), това би могло да донесе положителни резултати за някои съвременни науки и по-точно за химията и медици­ната. Професор Дрейпър казва: „Понякога не без удивление ние срещаме идеи, с чиито (мним) съвременен произход толкова се гордеехме". Тази забележка е била изказана във връзка с научните трудове на сарапините. но тя още по-добре би подхождала за езотеричните Трактати на древните. Независимо от това, че съвременната медицина се е придви­жила много напред в анатомията, физиологията и патологията, и даже в терапевтиката, тя е загубила неизмеримо много в резултат от тесног­ръдието на духа, строгия материализъм и сектантския догматизъм. Всяко от направленията на науката в своята упорита глупост игнорира всичко онова, което е разработено от другите направления; а всички те заедно игнорират великите концепции на месмеризма или американския опит по изследването на мозъчната дейност. Науките се обединяват в игно­рирането на всичко, което не се съгласува с техния едностранчив материализъм. Трябва да се организира конференция на лекарите от различните, враждуващи помежду си школи, за да бъде събрано в едно това, което е натрупано в областта на медицината, тъй като много често се случва най-добрите медици безуспешно да изразходват своите позна­ния и опит за пациент, който впоследствие е излекуван от месмеризатор или от някакъв друг „медиум целител". Изследователите на старата медицинска литература от времето на Хипократ, Парацелз и Ван Хелмонт могат да открият множество важни методи за лечение на болни, които съвременните лекари високомерно отказват да приложат.67 Даже по отношение на хирургията сегашните специалисти публично призна­ват пълната си неспособност поне малко да се приближат към изуми­телното изкуство на превързване, познато в древния Египет. Стотиците ярдове превръзки, обвиващи мумията от ушите до всеки пръст на краката поотделно, са били изследвани от водещите парижки хирурзи и независимо от това, че образецът е пред тях, те не били в състояние да направят същото.

В египетската колекция на Ебот в Ню Йорк могат да се видят многобройни доказателства за майсторството на древните егип­тяни в различните занаяти: в художественото шиене, в правенето на дантели, и макар да е доста неочаквано, знаците на женската суета вървели рамо да рамо със знаците на мъжката сила - били намерени образци от изкуствени коси и различен вид златни украшения. Вестник „Ню Йорк Трибюн", правейки обзор на „Папируса на Ебер", посочва: „Действително, няма нищо ново под слънцето... От глави 65, 66, 79 и 89 се вижда, че възстанови­телите на цвета на косата, боядисването на косата, болкоуспокоителните средства и праховете срещу бълхи са били използвани още преди 3400 години".

Колко малко от нашите неотдавнашни открития са действи­телно нови и колко много са тези, които принадлежат на древните - за това отново твърде справедливо и убедително (макар и частично) говори нашият изтъкнат писател и философ професор Джон У. Дрейпър. Неговата книга „Конфликт между религията и науката" (голяма книга с много неподходящо заглавие) направо е препълнена с факти. На трета страница той привежда примери за някои достижения на древните философи, които предизвикаха възхищение в цяла Гърция. Във Вавилон са се съхранявали множество астрономически наблюдения, навлизащи в древността с хиляди години, които Калистен е изпратил на Аристотел. У Птолемей, египетски цар и астроном, се пазели записките на вавилонците за слънчевите затъмнения за период от 747 години преди новата ера. Професор Дрейпър справедливо отбелязва: „Беше необходимо продължително, постоянно и внимателно наб­людение, за да се убедим колко точни са те. Оказа се, че вавилонците са зафиксирали продължителността на тропическа­та година с грешка само от 25 секунди; техните изчисления за звездната година били неверни само с две минути; те са просле­дили закономерността на равноденствието. Вавилонците знаели причините за затъмненията и с помощта на своя цикъл, наричан САРОС, можели да ги предсказват. Техните изчисления на въпросния цикъл, който съдържа повече от 6585 дни, не съвпадал само с 19 минути и половина."

„Подобни факти неопровержимо доказват с какво търпение и изкуство е развивана астрономията в Месопотамия и как неза­висимо от несъвършенството на апаратурата, те са достигали значителни резултати. Тези древни наблюдатели на небесния свод са съставили каталог на звездите и са разделили зодиака на дванадесет знака; после разделили деня на 12 часа и нощта на 12 часа. Те, според Аристотел, се били посветили на дълги наблюдения. Те внесли поправки във възгледите за структурата на Слънчевата система и знаели реда на планетните орбити. Те създали слънчевите часовници, клепсидрите (водните часовни­ци), астролябиите и гномоните."

Говорейки за света на вечната истина, който се намира „във вътрешността на преходните лъжи и нереалности", професор Дрейпър казва: „Този свят (на истината) не трябва да бъде търсен в традициите (преданията), донесли до нас вижданията на хора, живели в началото на цивилизацията; нито в сънищата на мистиците, които си мислят, че са вдъхновени. Той трябва да бъде открит чрез изследвания в областта на геометрията и чрез практически търсения на отговорите на природните загадки."

Това е точно така, по-добре не може да се каже. Този красно­речив писател ни е казал дълбока истина. Той обаче не ни е казал цялата истина, тъй като не я знае. Той не е описал какъв вид знания , и с каква степен на задълбоченост са били давани в мистериите. Нито едно от по-късните поколения не е притежавало такива познания по геометрия, както строителите на пирамидите и другите гигантски паметници, издигнати преди и след потопа. От друга страна, никой още не е надминал древните египтяни в умението да намират практически отговори на загадките на природата.

Неопровержимо доказателство за това е смисълът (значение­то) на техните безбройни символи. Всеки от тях представлява въплътена идея, обединяваща в себе си концепцията за единс­твото на божествения невидим свят със земния, видим свят.Първият е изведен от последния в съответствие с формулата на херметизма: „Както долу, така и горе". Техните символи издават голямо познаване на естествените науки и практическо изучаване на космическите сили.

Колкото до практическите резултати, които могат да бъдат получени „чрез изучаване на геометрията", то за интересуващите се ще съобщим, че повече няма да се задоволяваме само с догадки. Нашият съвременник, нюйоркчанинът Джордж Х. Фелт,,в случай че успешно продължи своето начинание, ще бъде признат някога за един от най-големите геометри на века. Той е успял само с предпоставките, установени от древните египтяни, да достигне разумни резултати, които ще представим чрез собствените му думи: „На първо място - казва Фелт, - тези предпоставки дават основната схема, към която цялата наука на елементарната геометрия (както планиметрия, така и стереометрия) може да бъде отнесена; (те дават възможност) да се създават аритметични системи на пропорциите по геометричен път и да се открива тази система във всичко, което е останало от (египетската) архитектура и скулптура и навсякъде, където тя е била приложена с най-голяма точност; да се стигне до извода, че египтяните са я използвали като основа за всички астрономически изчисления, върху които е изграден почти целият им религиозен символизъм; да намерим нейните следи сред всичко, което е останало от гръцката архитектура; да открием колко забележимо е влиянието й върху еврейските свещени писания; за да стигнем до заключителния извод за нейното присъствие във всичко и да си дадем сметка, че цялата тази система е била открита от египтяните след десетки хиляди години търсения в областта на природните закони, което наис­тина ни дава право да я наречем вселенска наука."

По-късно тази система му позволила да „определи с точност пробле­мите на физиологията, за които дотогава е имало само догадки, и първи да разработи масонска философия, която вероятно е толкова първа наука и религия, колкото ще бъде и последна". Към това можем да добавим, че тя дава възможност да се докаже чрез нагледна демонстрация, че египетските скулптури и архитекти са взимали като модел за причуд­ливите фигури, с които са украсявали фасадите и входовете на храмо­вете, не от собствената си свободна фантазия, а от „невидимите раси, населяващи въздуха" и другите царства на природата, които те умеели да правят видими чрез химически и кабалистични процеси.

Швейцер доказва, че символите на всички митологии имат научна основа и същност.68 Благодарение на неотдавнашните открития в об­ластта на физическите електромагнитни сили на природата, такива познавачи на месмеризма, като Енемозер69, Швейцер и Барт в Германия, барон Дьо Поте и Регазони във Франция и Италия, получиха възможност да проследят с почти безупречна точност истинската връзка, която всеки божествен мит има с една от тези сили. Идаичният пръст, който е играел такава голяма роля в магическото изкуство на изцелението, означава просто железен пръст, който ту се притегля, ту се отблъсква от естествените магнетични сили. В Самотракия с негова помощ са били извършвани чудеса на изцеление (чрез привеждане на заболелите органи в нормално състояние).

Барт е проникнал по-дълбоко от Швейцер в значението на старин­ните митове и е изучил тази област от духовна и физическа гледна точка. Той всестранно разглежда фригийските дактили на „маговете и лечите­лите на болни" и на кабирските теурзи. Той казва: „Когато говорим за дактилите и за ползването с тяхна помощ на магнетични сили, ние съвсем нямаме предвид само металния магнит, а говорим за магнетизма в природата като цяло. Тогава става ясно как посветените, наричали се дактили, са удивлявали хората със своето магическо изкуство, извърш­вайки чудеса на изцеление. Към това трябва да добавим и много други неща, с които са се занимавали жреците на древността: те учели как да се обработва земята, учели на нравственост, развивали науката и изкуството, участвали в мистериите и тайните посвещения. Ако всичко това се е правело от жреците кабири, защо да не можем да допуснем, че са ги ръководели и подкрепяли тайнствените духове на природата? Швейцер се придържа към същото мнение и доказва, че феномените на древната теургия са били извършвани чрез магнетични сили „под ръководството на духовете".

Независимо от привидното многобожие, древните (или поне образованите класи) са били изцяло монотеисти и това е било много преди Мойсей. В „Папируса на Еберс" този факт е изложен недвусмислено в следния текст: „Аз дойдох от Хелиополис с великите от Хетата, с боговете-покровители, властелини на вечността и спасението. Аз дойдох от Саис с богините-майки, които ми дадоха своята защита. И Господът на Вселената ми разказа как могат да бъдат избавени боговете от всички смърто­носни болести." Най-изтъкнатите хора са били наричани в древността богове. Обожествяването на смъртните хора и фал­шивите богове на древните е толкова доказателство срещу тях­ното единобожие, колкото издигането от съвременните християни на паметници на известни герои може да бъде доказателство за техния политеизъм (многобожие). Съвременните американци биха сметнали за абсурд, ако техните потомци след 3000 години ги обвинят в идолопоклонничество за това, че са издигнали статуи на своя бог Вашингтон. Херметическата философия била толкова завоалирана, че Волней се поддал на заблуждението, че народите от древността са се кланяли на грубите си материални символи, защото са ги мислели за божествени, докато всъщност древните са изобразявали чрез тях своите езотерични принципи. Дюпоа, след като посветил много години на изследването на проблема, също греши по повод на тяхната символична окръжност и свързва тяхната религия изключително с астрономията. Еберхард и много други германски писатели от миналия и настоящия век се разправили с магията по най-безцеремонен начин и приписали възникването й на мита на Платон („Тимей"). Как обаче, без да притежават знания за мистериите, тези писатели или някакви други хора, които не са имали тънката интуиция на Шамполион, са могли да открият езотеричната страна на онова, което е скрито зад завесата на Изида за всички, освен за адептите?

Заслугите на Шамполион, като египтолог, не могат да бъдат оспорени от никого. А той заявява, че всичко говори за това, че египтяните са били дълбоки монотеисти (единобожници). Точ­ността на писанията на тайнствения Хермес Трисмегист, чиято древност се крие в дълбините на времето, се потвърждава от този учен до най-малки подробности. Енемозер също твърди, че Херодот, Фалес, Парменид, Емпедокъл, Орфей и Питагор са пътували до Египет и на Изток, за да изучат натурфилософията и теологията. Именно там Мойсей придобил мъдростта си, а Исус прекарал младежките години от своя живот".

Натам са се устремявали ученици от всички страни (преди основаването на Александрия). „Защо се получава така - пита-Енемозер, - че ние знаем толкова малко за тези мистерии? Нали те са съществували много векове в разно време при различни народи? Отговорът е, че това е резултат от строгото спазване на тайната на посвещението. Като втора причина може да бъде посочено унищожа­ването и пълната загуба на ръкописните материали по тайнознание от дълбоката древност." Описаните от Е. Леви книги на Нума (съставени от трактати по натурфилософия) били намерени в гроба на последния, но изучаването им не било разрешено, за да не бъдат разкрити най-дълбоките тайни на държавната религия.

Сенатът и народните представители решили, че книгите тряб­ва да бъдат изгорени, което и било направено (публично).70



Магията била считана за божествена наука, която прави човека съпричастен към свойствата на самата божественост. „Тя разкрива същността на природните процеси71 - казва Филон Юдейски - и води към съзерцание на небесните сили." В по-къс­ните периоди злоупотребата с нея и израждането й в магьосни­чество я направило предмет на всеобща ненавист. Затова ние трябва да разглеждаме магията само във вида, в който тя е съществувала в далечното минало, когато всяка истинска религия се е основавала върху знанието за окултните (съкровените) сили на природата. Не свещенослужителите от древна Персия са създали магията, както често се твърди, а маговете, получили от нея своето название. Мобедите, свещенослужители на парсите (т.е. древните гхебери), и досега на диалекта пехлеви се наричат МАГОИ.72 Магията се е появила в света едновременно с първи­те раси от хора. Касиан споменава за трактат по магия, добре известен през IV и V век преди новата ера, приписван на Хам, сина на Ной, който на свой ред, както казват, го получил от Джарел (от четвъртото поколение на Сет), сина на Адам.73

За своите знания Мойсей бил задължен на майката на египет­ската принцеса Тхермутис, която го спасила от водите на Нил. Жената на фараона, Батрия, била посветена и на нея евреите са задължени за израстването на техния пророк, „обучен на цялата египетска мъдрост, силен в думите и делата".74 Юстин Мъченик, позовавайки се на Трегус Помпей, описва Йосиф като човек, получил велики знания в изкуството на магията от върховните жреци на Египет.75



По отношение на някои науки древните са знаели повече, отколкото досега са открили съвременните учени. Това е признато от не един учен. „Степента на научните познания в ранния период на човешкото общество била много висока" - казва доктор, А. Томсън. Редакторът на „Окултни знания" на Салверт добавя: „Това знание се е пазело в храмовете, добре скрито от непосветените и достъпно само за свещенослужителите". Гово­рейки за Кабалата, ученият Франц фон Баадер заявява: „Не само нашето спасение и мъдрост, но и самата ни наука е дошла до нас от евреите". Защо да не допълним тази фраза и да не разкажем на читателя от кого евреите са получили своята мъдрост?

Ориген, който принадлежал към Александрийската школа на неоплатониците, заявява, че Мойсей, освен учението, изложено в „Стария Завет", е съобщил няколко много важни тайни от „съкровените дълбини на закона" на седемдесет от старейшините. Той им позволил да предават това знание само на онези, които бъдат достойни за него.



Св. Йероним нарича Тиберийските и Лидийските евреи единствени учители на съкровеното тълкувание. Накрая, Енемозер изказва твърдото убеждение, че писанията на Дионисий Ареопагит явно са основани на еврейската Кабала. Ако вземем предвид, че гностиците, или ранните християни, са били само последова­тели на старите есеи (но под ново име), то няма защо да се учудваме на неговата увереност. Професор Молитър също отдава дължимото на Кабалата, посочвайки, че „векът на непоследователността и повърхностното отношение в теологията (богослови­ето) и в науката отмина; и доколкото революционният рациона­лизъм не остави нищо след себе си (освен собствената си пустота, разрушавайки всичко положително), то изглежда сега настъпва време да обърнем вниманието си отново към тайнственото отк­ровение, представляващо жив извор, от който трябва да дойде нашето спасение... Възможно е в мистериите на древния Израел да се намери онзи остров на теологията, който се основава на най-дълбоките теософски принципи и може да послужи като здрава основа за всички идеални науки. Това ще открие нови пътища в тъмния лабиринт от митове, тайни и основни вярвания на древните народи... В тези предания се съдържа система от школите на пророците, която Самуил не е основал, а само възстановил; тези школи нямали друга цел освен да водят учените към мъдрост и висши знания и ако някой бъдел достоен за това, те разкривали пред него по-дълбоки тайни. Заедно с това се е преподавала магия, двойствена по своята природа - божес­твена магия и зла магия (черно изкуство). Всяка от тях може да бъде разделена на още два вида: активният и знаещ човек в първия вид магия полагал усилия, за да постави себе си в хармония със света и да научи съкровеното; при втория вид магия той прилагал усилия за придобиване власт над духовете. В първия вид (магия) човек извършвал добри и благодетелни постъпки, а във втория - всякакви дяволски и Противоестествени деяния."76 Духовенството на трите най-влиятелни християнски църкви - Гръц­ката, Римокатолическата и Протестантската, се отнасят с неодобрение към всеки духовен феномен, проявяващ се чрез така наречените „меди­уми". Действително, твърде кратък период от време е изминал, откакто първите две от горепосочените християнски организации изгаряха, бесеха или умъртвяваха по друг начин всяка безпомощна жертва, чрез чийто организъм духовете (а понякога и слепи и все още неизвестни природни сили) са се проявявали. Сред тези три църкви особено място заема Римската църква. Нейните ръце са опръскани с невинната кръв на безбройни жертви, пролята в името на Спасителя - божество, стоящо начело на нейната религия. Тя е готова отново енергийно да се заеме с това дело, но ръцете и краката й са вързани от духа на прогреса и религиозната свобода на XIX век, които тя ругае и хули ежедневно. Гръко-руската църква е най-добродушна и Христоподобна в своята примитивна и проста (и сляпа) вяра. Независимо от факта, че никакво практическо обединение между гръцката и латинската църква не е съществувало и те са се разделили преди много векове, римските папи изглежда напълно игнорират този факт. Те най-нагло и високомерно претендират за юрисдикция не само над вярващите общини на гръко-православните страни, но и над всички протестанти. „Католическата църква твърди— според професор Дрейпър, - че държавата няма никакви права над каквото и да било; че Църквата е обявила властта си над всичко; че протестантството, което представлявало само метеж, няма никакви права; и че даже в протестантските енории единственият законен пастор е католическият епископ." Оставените без внимание (папски) Декрети, непрочетените енциклични писма, неуважените по­кани за екуменичните (вселенски) събори, осмиваните отлъчвания от църквата - всичко това за католическата църква не е нищо. Нейното упорство може да бъде сравнено само с наглостта й. Абсурдът достигна своята кулминация през 1864 г., когато римският папа Пий IX отлъчи от църквата и предаде на публична анатема руския император, като схизматик, изхвърлен от лоното на святата майка - църквата77. Нито той, нито неговите предци, нито Русия от времето, когато е станала християнска преди хиляда години, не са се съгласявали да се присъединят към католическата църква. Защо по същата логика католическата църква да не започне да претендира за църковна юрисдикция над будистите в Тибет или над сенките на древните хикси?

Медиумистичните феномени са се проявявали във всички епохи както в Русия, така и в другите страни. Тези сили не се съобразяват с религиозните различия; те са над националните особености и нахлуват неканени във всяка индивидуалност, била тя на венценосец или на сиромах.

Даже настоящият вице-бог Пий IX сам не е могъл да се опази от този неканен гост. Известно е, че през последните 50 години негово Светей­шество е подложен на твърде странни припадъци. Във Ватикана ги наричат божествени видения. Лекарите обаче ги определят като епилеп­тични припадъци, а народната мълва ги приписва на обсебването от духовете на Переджи Кастелфидардо и Ментан.

„Горят сини огньове... Дълбока полунощ,

Студен пот от страх по моето трептящо тяло,

И мисълта, че душите на предадените от мен на смърт,

Дошли са..."

Шекспир „Ричард III".

Гърбавият херцог, толкова прославил се през първата четвърт на нашия век с лечителските си способности, също е бил голям медиум. По същество тези феномени и сили не принадлежат само на определени векове или на отделни страни. Те са част от психичните свойства на човека (микрокосмоса).

В течение на векове истерички, смахнати и разни нещастници страдат от особено разстройство, което руското духовенство и населението приписвали на обсебването от дявола. Те се тълпят пред входовете на храмовете, без да смеят да влязат вътре, за да не би владеещите ги капризни демони да ги повалят в припадък на земята. Воронеж, Киев, Казан и други градове, където се пазят чудотворните мощи на канонизирани светци, гъмжат от такива неосъзнати медиуми. Те лесно могат да бъдат открити събрани във внушаващи отвращение групи, шляещи се около портите на храмовете или покритите галерии. В определен момент от цър­ковния богослужебен обред, а именно при изнасянето на светите дарове или в началото на молитвата, когато хорът изпълнява Иже херувимн", тези полумонаси и полумедиуми започват да кукуригат, лаят, мучат или реват като магарета и накрая падат на земята в страшни конвулсии. „Нечистият дух не устоява на светата молитва" - такова е обикновено религиозното обяснение на това явление. Водени от жалост, някои благодетелни души дават на тези „нещастници" укрепващи лекарства и раздават сред тях милостиня. Понякога за изгонването на бесовете викат свещеник и той извършва тази церемония или в името на любовта и милосърдието, или воден от съблазнителната надежда да получи за това някоя дребна монета (християнската подбуда може да бъде и такава). Тези нещастни създания, които по същество са медиуми, тъй като пророкуват и понякога имат видения (освен ако припадъците им не са престорени)78, не са обиждани и не са преследвани от никого заради тяхното нещастие. Защо духовен­ството трябва да ги преследва? Защо хората трябва да ги ненавиждат и презират като някакви прокълнати вещици и магьосници?

Здравият разум и чувството за справедливост могат да подс­кажат на всеки, че ако трябва някой да бъде наказан, това в никакъв случай не е безпомощната жертва, а демонът, който (както твърдят) ръководи нейните действия. Най-лошото, което може да се случи с такъв пациент, е свещеникът да го полее със светена вода и бедното създание да хване хрема. Когато това не помогне, оставят истеричните на Божията воля, предавайки ги на грижите на милосърдни хора. Суеверната и сляпа вяра, основана на такива принципи, несъмнено заслужава известно уважение и не може да бъде оскърбителна нито за човека, нито за истинския бог. Не е такъв обаче случаят с римските католици и затова именно тях и протестантското духовенство (с изключе­ние на някои напредничави мислители) ние възнамеряваме да подложим на разпит в този труд. Искаме да знаем на какво те обосновават правото си да се отнасят с индусите, китайците, спиритуалистите и кабалистите по начина, по който постъпват сега: да ги осъждат, ругаят и наричат неверници и да ги третират като престъпници, осъдени на мъки в неугасващия адски огън.

Далече сме от мисълта за неуважение, а още по-малко - за кощунство по отношение на Божествената мощ, дала съществу­ване на всичко във видимия и невидимия свят. За нейното величие и безгранично съвършенство ние даже не се осмеляваме да мислим. За нас е достатъчно да знаем, че Тя съществува и че е всезнаеща. Достатъчно ни е, че заедно с всички съзерцатели (които са наши братя) ние притежаваме искра от нейната същност. Тази върховна Мощ, която почитаме, е великото, безгранично и безкрайно „централно духовно слънце", с чиито атрибути и видими проявления (на неосезаемата му воля) сме заобиколени - това е Богът на древните и Богът на съвременните проницателни хора. Неговото естество може да бъде изучавано само в световете, извикани за съществуване от неговата могъща повеля. Неговото Откровение е начертано от собствения Му пръст в нетленните знаци на вселенската хармония върху лика на Космоса. Това е единственото непогрешимо евангелие, което признаваме.



Говорейки за древните географи, Плутарх отбелязва в „Тезей", че те рисуват по краищата на своите карти части от света, които сами не познават, добавяйки в записки по полетата, че зад тях няма нищо, освен пясъчни пустини, пълни с диви зверове и непроходими блата. Нима съвременните богослови и учени не правят същото? Докато първите (богословите) населяват невидимия свят с ангели и дяволи, философите се опитват да убедят своите ученици, че там, където няма материя, няма нищо. Колко от нашите закоравели скептици, независимо от своя материализъм, членуват в масонски ложи? Братята на Розата и Кръста (тайнствените лекари от средните векове) все още съществуват, но само като название. Те могат „да проливат сълзи на гроба на техния уважаем майстор Хирам Абиф", но напразно ще търсят истинското му местона­хождение, „където е положено клонче от мирта". Останала е само мъртвата буква, духът е отлетял. Те приличат на английските или германските хорове в италианската опера, които в четвъртия акт на „Ернани" се спускат в гробницата на Шарлеман и изпяват своето заклинание на език, който им е абсолютно непознат. Така и нашите съвременни рицари на Свещения свод могат да се спускат всяка нощ, ако поискат, „през девет свода във вътрешността на земята" и „никога да не открият свещената делта на Енох". „Рицарите на Южната и рицарите на Северната долина" могат да се опитват да се убедят, че „светлината прониква в техните умове" и с придвижването им по степените на масонството „завесата от суеверия, деспотизъм и тирания" вече не помрачава прозренията на техния ум. Всичко това ще са празни думи дотогава, докато те продължават да пренебрегват своята майка -Магията, и да обръщат гръб на нейния брат-близнак - спиритуализма. Действително, „господа рицари на Изтока", вие можете „да седите на пода в тъжна поза, подпрели глава с ръце", тъй като имате причина да стенете и да оплаквате съдбата си. От времето, когато Филип Красивия унищожил храмовите рицари на тамплиерите, никой не се е появил, за да разсее съмненията ви, независимо от всички противоположни твър­дения. Действително, вие сте „скитници от Йерусалим, търсещи загубе­ното съкровище на свещеното място". Намерихте ли го? Уви, не! Защото свещеното място е осквернено, а колоните на мъдростта, силата и красотата са разрушени. Отсега нататък „вие ще се скитате в мрака" и „ще пътешествате в смирение" сред гори и планини в търсене на „загубеното слово". „Продължавайте нататък" - вие никога няма да го намерите, докато ограничавате вашето пътешествие в рамките на седем (или даже на седем пъти по седем) години, защото вие „пътешествате в мрака", а той може да бъде разсеян само от светлината на пламтящия факел на истината, намиращ се в ръцете на истинските потомци на Ормузд. Само те могат да ви научат как правилно да произнасяте името, разкрито на Енох, Яков и Мойсей. „Продължавайте нататък!", докато К.5.'\У. се научи да умножава 333 и да извежда вместо 666 числото на апокалиптичния звяр; вие можете също така да запазите благоразумие и да действате според законите на братството на „Розата".

За да покажем, че понятията, към които древните са се придържали по отношение делението на човешката история на цикли, не са съвсем лишени от философско основание, ще завършим тази глава, запознавайки читателя с една от най-ста­рите традиции (предания) на древността за еволюцията на нашата планета.

В края на всяка „велика година" (наричана от Аристотел „най-голямата"), състояща се от шест САРОС79, на нашата планета се извършват големи физически изменения. Полярният и екваториалният климат постепенно си сменят местата; първият бавно се придвижва по посока на екватора, а тропическата зона с разкошната си растителност и богата фауна се измества от сурови пустинни ледени полюси. Тази смяна на климата задъл­жително се съпровожда от катаклизми, земетресения и други космически катастрофи.80 С изместването на водните басейни в края на всеки десет хиляди години и един нерос се случва полувселенски потоп, подобие на легендарния Ноев потоп. Тази година на гръцки се нарича Хелиакал; но никой, освен посвете­ните, не знаел нищо определено за нея. Зимата на тази година се наричала „Катаклизъм" или „потоп", а лятото - „Екпиросис". Известната традиция учи, че в течение на тези редуващи се годишни времена светът последователно силно се затопля или потъва във вода. Това е, което научаваме от „Астрономическите фрагменти" на Сенсориус и Сенека. Колкото до продължител­ността на тази година, всички коментатори се изразяват твърде неуверено - толкова неуверено, че никой от тях, с изключение на Херодот и Линус, които й приписвали различна продължител­ност (съответно първият - 10 800 години, а вторият - 13 984 години), не успял да се приближи до истината. По думите на вавилонските жреци, потвърдени от Еуполемус, град Вавилон дължи своето възникване на хората, спасили се от катастрофата след потопа; те били гиганти и построили известната в историята кула.81 Тези гиганти, които били велики астролози и освен това получили от своите бащи („синовете на бога") изчерпателни учения, отнасящи се до съкровеното знание, са учели на свой ред жреците. Те оставили в храмовете всички записки за периодичните катаклизми, чиито свидетели били те самите. Ето по какъв начин върховните жреци получили своето знание за ВЕЛИКИТЕ години. Освен това, като си спомним, че и Платон цитира в „Тимей" думите на стар египетски жрец, упрекващ Солон за незнанието, че вече е имало няколко такива потопа като великия потоп на Охигес, за нас става лесно да приемем, че вярването в Хелиакос е било учение, известно на посветените свещенослужители в целия свят.

Неросите, врихаспатите, или периодите, наричани юги (или колела) - ето една загадка, чието разкриване представлява жизненоважна задача. Сатя-юга и будистките хронологични цик­ли биха заставили математиците да се ужасят от огромните числа. Маха-калпа обхваща безбройно количество периоди, губещи се далеко назад в допотопното време. Тяхната система образува калпа, или велик период от 4 320 000 години, който се дели на четири по-малки юги, разположени в следния ред:

първа - сатя-юга 1 728 000 години

втора - трета-юга 1 296 000 години

трета - двапара-юга 864 000 години

четвърта - кали-юга 432 000 години

или общо 4 320 000 години, което прави един божествен век, или маха-юга; седемдесет и една маха-юги обхващат 306 720 000 години, към които се прибавя сандхия (или времето между деня и нощта, утринният и вечерният полумрак), равна на една сатя-юга от 1 728 000 години, което прави една манвантара от 308 448 000 години82; четиринадесет манвантари съдържат 4 318 272 000 години, към които трябва да прибавим една санд­хия, за да започне Кал пата (1 728 000 години), образувайки Калпа, или велик период от 4 320 000 000 години - след всичко това пред нас все още има достатъчно хилядолетия, преди да достигнем и половината от общото време, което е отпуснато на света.

Тези цифри не са плод на свободна фантазия - те са основани върху действителни астрономически изчисления, както това до­каза С. Дейвис. Много учени, в това число и Хигинс, независимо от своите изследвания, изпадат в пълно недоумение пред въпроса, кой от тези цикли е съкровен цикъл. Мунзен доказвал, че египетските жреци, които съставили цикличните записки, са ги държали в най-дълбока тайна. Вероятно трудността е възниквала от обстоятелството, че изчисленията на древните са свързани в еднаква степен с духовното и с физическото развитие на чове­чеството. Не е трудно да бъде разбрана тясната взаимовръзка, която древните са виждали между циклите на природата и еволюцията на човечеството, потвърждение на тяхната вяра в постоянното и мощно въздействие на планетите върху човешката съдба. Хигинс правилно предполага, че цикълът на Индийската система (4 320 000 години) е истинският ключ към тайния кръг на времето. Неговият неуспех да го разшифрова е съвсем зако­номерен, защото (доколкото този цикъл е свързан с тайните на творението) той е най-непристъпният от всичките. Този цикъл е отбелязан чрез символични числа единствено в халдейската „Книга на числата" (ако е съхранена), но тя не трябва да бъде търсена в библиотеките, тъй като е една от най-древните книги на Хермес83, чийто брой в наше време не се знае с точност.

Изчислявайки (чрез тайния цикъл) Великия Нерос, или индийс­ките калпи, някои кабалисти, математици и археолози, незнаещи нищо за съкровените изчисления, превърнали горепосоченото число от 21 000 години в 24 000 години; те предположили, че това е продължителността на Великата година, тъй като решили, че последният период от 6000 години се отнася само към обнов­лението на нашата планета. Хигенс отдава това на обстоятелст­вото, че в древността хората вярвали, че равноденствията следват със скорост 2000, а не 2160 години в един знак; по този начин продължителността на Великата година би се получила от четири пъти по 6000, или 24 000 години. „Оттук - казва той - са можели да възникнат техните изключително удължени цикли, тъй като с Великата година би се случило същото, което и с обикновената година, докато тя описва силно удължената окръжност и отново се върне в изходната точка." По-нататък той обяснява тези 24 000 години по следния начин: „Ако ъгълът, който образува плоскостта на еклиптиката с плоскостта на екватора, се намалява постепенно и равномерно, както се предполагаше до последно време, тези две плоскости ще съвпаднат след приблизително десет „века" (6000 години), а след още десет „века" (6000 години) те ще достигат максималното си раздалечаване; така Слънцето ще се окаже отново там, където се намира сега, след изтичане общо на около двадесет и четири или двадесет и пет хиляди години. Когато Слънцето стигне до екватора, десет „века", или 6000 години, завършват и светът бива унищожен от ОГЪНЯ; а когато то стигне до южната точка, светът бива разрушен от ВОДАТА. По този начин той се разрушава в края на всеки 6000 години, или десет НЕРОС."84

Този метод на изчисление чрез нерос (без да се взема под внимание тайната, в която древните философи, принадлежащи към жреческата класа, обвивали своите знания) довел до големи грешки. Това въвело евреите, както и някои християнски платоници, в заблуждението, че светът ще бъде разрушен в края на периода от 6000 години. Гейл показва колко здраво е вкоренено това вярване у евреите. Това недоразумение заставило съвремен­ните учени да загубят всякаква вяра в хипотезите на древните. То способствало за възникването на различни религиозни секти, които, подобно на съвременните адвентисти, през цялото време живеят в очакване на приближаващия край на света.

Така както нашата планета се върти в течение на годината около слънцето, и в същото време се завърта на всеки двадесет и четири часа около оста си (извършвайки малки кръгове вътре в големия кръг), така и работата на по-малките циклични периоди завършва и отново започва вътре във Великия Сарос.

Според древното учение, въртенето на физическия свят се съпровожда с подобно въртене в света на ума - духовната еволюция на света се извършва циклично, също както и физи­ческата.

Затова в историята наблюдаваме постоянно редуване на при­ливи и отливи в развитието на човечеството. Велики царства и империи, след като достигнат кулминационния полет на своето величие, отново се спускат надолу в съответствие със същия закон, по който преди това са се издигнали; така човечеството (спуснало се до най-ниската точка) отново набира сили и започва нов възход, като височината на издигането му (по закона на прогресията на възхода) този път ще бъде малко над точката, от която преди това то е започнало своето спускане. Делението на историята на човечеството на Златен, Сребърен, Меден и Железен век не е приумица. Подобно вярване откриваме в митовете на различни народи. След век на велико вдъхновение и неосъзнато творчество неизбежно настъпва век на критикарство. Пър­вият век предоставя материал за анализиращия и критикуващия интелект на втория.

По този начин всички тези велики личности, които, подобно на гигантите, се издигат в историята на човечеството (като Буда Сидхарта и Исус в духовната област, и Александър Македонски и Наполеон в областта на завоеванията), са само отражение на човешки типове, съществували в епохи отпреди десетки хиляди години и отново пресъздадени от тайнствените сили, управлява­щи съдбата на петия свят. Няма нито една изтъкната личност в аналите както на свещената, така и на светската история, чиито прототипи да не можем да открием в полуизмислените и полудействителни предания на отдавна изчезнали религии и митоло­гии. Както звездата, блестяща на неизмеримо разстояние над нашите глави в безграничното небе, се отразява в спокойните води на езерото, така и образите на хора от допотопните векове се отразяват в периодите от време, обхванати от погледа на историята.

Както горе, така и долу. Това, което е било, отново ще се

върне. Както в небесата, така и на земята."

Светът винаги е проявявал неблагодарност към своите велики хора. Флоренция е издигнала паметник на Галилей, но едва си спомня за Питагор. Галилей е използвал като основно ръковод­ство трудовете на Коперник, който е трябвало да се бори против световно утвърдената система на Птолемей. Нито Галилей обаче, нито съвременната астрономия са истинските откриватели на разположението на планетите. Хиляди години преди тях подреж­дането на планетите е било преподавано от мъдреците на Средна Азия и Питагор е донесъл това знание не като догадка, а като установен факт. „Числата на Питагор - казва Порфирий - са били йероглифни символи, чрез които той е обяснявал ВСИЧКИ идеи, отнасящи се за природата на заобикалящото ни."85

Действително единствено в древността трябва да търсим из­ворите на всичко. Колко сполучлив е изразът на Харгрев Дженингс, когато говори за пирамидите, и колко правдиви са неговите думи, когато той пита: „Разумно ли е да мислим, че в една епоха, когато науката е стояла толкова високо, а човешките сили в сравнение с нашите са били изумителни, тези несъкрушими творения, в които е трудно да се повярва (такива достижения като у египтяните), са били посветени на заблуждение? Нима милиони жители от долината на Нил са били глупаци, живеещи в мрак, а цялата им велика магия е била лъжа? Дали ние, в своето презрение към това, което наричаме суеверие и напразно израз­ходване на силите, единствено ние сме умните? Не! В тези стари религии е скрито много повече от това, което ние, в своята дързост на отрицанието и в самоувереността на нашата повърхностно-научна епоха, сме в състояние да предположим. Ние не разбираме древните времена, но е време да осъзнаем, че класическата практика и езическото учение могат да бъдат примирени така, както нееврейските и еврейските, митологичните и християнски­те елементи хармонират в общата вяра, основана на магията." Това че магията по същество е възможна, е поуката от тази книга.86

Тя наистина е възможна. Преди тридесет години, когато първите почуквания на спиритистите пробудиха дремещото вни­мание към реалността на невидимия свят; когато слабият шум от леките почуквания се превърна постепенно в мощен поток, който наводни цялата планета, на спиритистите са наложи да влязат в борба с две могъщи сили - с богословието (теологията) и с науката. На теософите обаче се налага да се изправят срещу всички и на първо място против спиритистите.

„Има личен Бог и личен Дявол - гръмовно заявява християнският проповедник, - анатема за онзи, който се осмели да каже, че те не съществуват." „Няма личен Бог, с изключение на сивото вещество на нашия мозък - презрително отговаря материалистът, - и няма никакъв Дявол; троен идиот е този, който казва, че го има." А в същото време окултистите и истинските философи не обръщат внимание на никого (от двамата спорещи) и упорито продължават своята работа. Нито един от тях не вярва в абсурдния, сприхав и непостоянен Бог на суеверието, но всички вярват в доброто и злото. Нашият човешки разсъдък, еманация на крайния ум, без съмнение не може да познае божествения разум, безкрайното и безгранично същество; строго казано, онова, което пре­възхожда нашето разбиране и което ще остане напълно непознаваемо за нашите сетива, не може да съществува за нас; следователно то НЕ съществува.

Дотук крайният разсъдък е съгласен с науката и казва: „Няма Бог!" Но, от друга страна, нашето Его (Аз) е това, което живее, мисли и се чувства независимо от нас в нашата смъртна обвивка; то не просто вярва, то знае какво е Бог в природата, тъй като този единствен и непобедим Строител на всичко живее в нас така, както ние живеем в Него. Никаква догматична вяра или точна наука не е в състояние да изкорени това интуитивно усещане, дадено на човека от природата, когато той е стигнал до пълното му осъзнаване.



Човешката натура прилича на вселенската натура по това, че не търпи пустота. Тя чувства интуитивно влечение към Върховната Власт. Без Бога Космосът би изглеждал като безду­шен труп. Тъй като на човека е било забранено на търси Бога на единственото място, където може да намери Неговите следи, той запълнил тази болезнена пустота с личен Бог, който 'неговите духовни учители скалъпили от разпадащите се развалини на езическите митов.е и древните философии. Как иначе да си обясним обилното появяване на нови секти, които растат като гъби (въпреки че някои от тях са абсурдни до невъзможност)? Човечеството притежава едно изключително силно вродено же­лание, което трябва да бъде удовлетворено от религията, която ще измести догматичната и от нищо недоказана (и недоказуема) теология на нашите християнски векове. Това е желанието да бъдат получени доказателства за човешкото безсмъртие. Сър Томас Браун е изразил тази идея по следния начин: „... няма по-тежък камък, който унинието може да породи в човека, от това да му бъде казано, че е дошъл краят на неговото съществу­ване, че няма никакъв бъдещ живот, по отношение на който този (земен) живот изглежда като приближаваща степен, и че той е живял напразно." Ако се появи някаква религия, която е в състояние да даде тези доказателства (за безсмъртието на душа­та) под формата на научни факти, тогава съществуващата сис­тема от религиозни вярвания ще бъде изправена пред алтерна­тивата или да потвърди своите догми с такива факти, или окончателно да изгуби уважението и любовта на християнския свят. Много християнски свещенослужители бяха принудени да признаят, че не могат да посочат никакъв достоверен източник, от който човек може да получи доказателства за някакъв задгро­бен живот. Как тогава е могло подобно вярване (в задгробния живот) да се задържи у всички народи в течение на безбройни векове, ако хората, както цивилизованите, така и диваците, не са получавали нагледни доказателства за това? Не е ли самото съществуване на едно толкова^ невероятно по устойчивостта си, вярване истинското свидетелство за това, че и мислещият философ и неразсъждаващият дивак са били принудени да признаят онова, което са им нашепвали техните чувства. И ако в отделни ситуации призрачните илюзии са възниквали вследствие на физически причини, то в хиляди други случаи призраци на хора са разговаряли едновременно с няколко събеседници, които са виждали и чували привидението колективно и по никакъв начин не са могли да бъдат едновременно побъркани.

Най-големите мислители на Гърция и Рим гледали на такива неща като на доказани факти. Те са разграничавали привидени­ята по категории: МАНАС, АНИМА и УМБРА. Манас, след смъртта на човека, се спускал в подземния свят; анима, или чистият дух, се издигал в небесата, а ненамиращият покой умбра (привързан от плътските влечения към земята) се скитал около своя гроб, тъй като в него преобладавали материалните влечения, пречещи му да се издигне във висшите сфери.

Всички подобни определения обаче трябва да бъдат подложени на внимателен философски анализ. Твърде много от съвременните мисли­тели не се съобразяват с обстоятелството, че многобройните изменения в езиците, алегоричната фразеология и очевидната склонност към потайност у древните писатели мистици (поели задължението никога да не разгласяват тайнствата на светилищата) са могли да въведат в големи заблуждения преводачите и коментаторите. Фразите на средновековните алхимици били разбирани само буквално; и даже завоалираният символизъм на Платон е изцяло неправилно разбран от съвременните учени. Когато след време се научат по-добре да го разбират, те ще узнаят, че от първите векове на съществуването на човечеството основните истини за всичко, което ни е позволено да узнаем на земята, са били надеждно съхранявани от адептите; че различията във вярванията и в религиозните проявления са само външни и че пазителите на първичните божествени откровения, които са решили всички проблеми, достъпни за човешкия ум, са били свързани в едно вселенско братство (нещо като масонство), което е образувало непрекъсваща се верига от структури за посвещение около цялата планета. Нека филологията и психологията да потърсят края на тази верига. Когато той бъде намерен, ще можем да се убедим, че ако развържем само един възел от старите религиозни системи, ще успеем да размотаем цялата тайна верига.

Пренебрежението и отказът от тези доказателства са въвели даже такива забележителни умове като Хеер и Уолъс в кошарата на сциритизма. В същото време това пренебрежение и отказ са принудили други учени, по рождение лишени от духовна интуиция, да се насочат към грубия материализъм, който се проявява под различни имена.

Ние обаче не виждаме сега необходимост да продължаваме с обсъждането на този кръг въпроси, въпреки мнението на мнозин­ството наши съвременници, че е съществувал само един период на ученост, в забравения полумрак на който са стояли филосо­фите на древността, но целият блясък на ярката дневна светлина принадлежи изцяло на нашата епоха. И макар свидетелствата на много древни и средновековни мислители да не означават почти нищо за съвременните изследователи (като че светът е започнал да съществува от първия век на новата ера и всичкото знание се е появило едва неотдавна), ние не губим смелостта да се надява­ме, че даденият момент е изключително благоприятен за нов прочит на древните философии. Археолозите, филолозите, аст­рономите, химиците и физиците все по-плътно се приближават към точката, където ще бъдат принудени да се съобразяват с тях. Физичната наука вече достигна границите на своите изследвания; догматичното богословие вижда, че са пресъхнали изворите на неговите търсения. И дори тези признаци да не бъдат забелязани, така или иначе приближава денят, когато населението на нашата планета ще получи доказателства, че само древните религии са били в хармония с природата и че древната наука е обхващала всичко, което е можело да бъде изучено. Дълго пазените тайни могат да бъдат разкрити; отдавна забравените книги могат отново да бъдат изнесени на светлина; папирусите и пергаментите с неоценимо значение могат да се окажат в ръцете на хора, преструващи се, че са ги намерили при разбинтоването на мумии или са се натъкнали на тях в тайни скривалища. Каменни плочи и колони, чиито скулптурни изображения смайват богословите и смущават учените, още могат да бъдат открити. Кой познава възможностите на бъдещето? Ерата на освобождаването от илю­зиите и преустройството на живота скоро ще започне — не, вече е започнала! Цикълът почти е завършил своя кръг; скоро ще започне новият цикъл и бъдещите страници на историята могат да съдържат сигурни свидетелства и да дадат пълни доказателства за това, че:

„Ако поне малко в древността се вярва -

С човека беседвали осенящи духове

И тайната на непознатия свят

Разказвали му."


Каталог: books -> new
new -> Тантриското преобразяване
new -> Красимира Стоянова
new -> Робърт Монро Пътуване извън тялото
new -> Програма за развитието на силите на мозъка. През 1978 г въз основа на разработените принципи той започва да обучава хора, а към 1980 г неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят
new -> Свръхсетивното познание Марияна Везнева
new -> Книга "Физика на вярата" e нещо изключително рядко
new -> Селестинското пророчество Джеймс Редфилд
new -> Съдържание увод първа част
new -> -
new -> Terry pratchett


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница