Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се

„Там, където не достига ум, Защитница ни става гордостта И нейното присъствие запълня Великата пустота на липсващия смисъл."

Поуп

„Защо да изменяме природните процеси? Може да съществува по-дълбока философия, която даже не ни се е присънвала -философия, разкриваща тайните на природа­та, а не изменяща хода й с външна намеса."

Достатъчно ли е за човека да знае, че съществува? Достатъчно ли е да има форма на човешко същество, за да заслужи обръще­нието човек? У нас се създава категоричното впечатление и убеждение, че за да стане истинско духовно същество (както се подразбира от това обръщение), човекът отначало е длъжен наново да пресъздаде самия себе си, т.е. внимателно да изчисти ума и духа си не само от преобладаването на егоизма, себелюбието и другите нечистотии, но и от заразата на суеверията и предразсъдъците. Последните се различават много от това, което обикновено наричаме антипатии и симпатии. Отначало ние сме въвлечени властно и ненадейно в техния тъмен кръг от особеното въздействие, от мощния ток на магнетизма, излъчван както от идеите, така и от физическите тела. Обкръжени сме от него и моралната неустойчивост - страхът от общественото мнение, ни пречи да излезем от този кръг. Рядко се случва хората да разглеждат някакво явление (в правилна или неправилна свет­лина), използвайки единствено собствените си свободни съжде­ния. Точно обратното. Обикновено изводите се правят чрез сляпо подчинение на преобладаващото в дадения момент мнение сред общността от хора, в която човекът живее.

Членът на църковната енория би платил за мястото си в църквата абсурдно висока цена (точно както материалистът би посетил два пъти лекцията на Хъксли за еволюцията) не защото смята за правилно да постъпва така, а само защото господин еди-кой си или госпожа еди-коя си са постъпили така и той желае да покаже, че може да си позволи същото.

Така е и по отношение на всичко останало. Ако психологията имаше своя Дарвин, то произходът на човека (в аспекта на неговите нравствени качества) би могъл да се окаже неотделимо свързан с произхода на физическата му форма.

Обществото в своето раболепие създава у разумния наблюдател впечатлението, че по отношение на подражателството приликата между хората и маймуните е даже по-поразителна, отколкото сходството на външните им признаци, описани от великия антрополог. Тези многоб­ройни разновидности от маймуни - „издевателски карикатури на нас самите", изглежда са били (еволюирани), за да се снабди определен клас разкошно наконтени хора с материал за техните генеалогични дървета.

Науката с всеки изминал ден все по-бързо се приближава към велики открития в химията, физиката, физиологията и антропо­логията. Учените трябва да бъдат свободни от предвзети мнения и всякакви предразсъдъци; но въпреки че мисленото и изказва­нето на мнения в наше време стана по-свободно, учените си останаха такива, каквито бяха и преди. Утопист-мечтател е онзи, който мисли, че човекът изменя своята същност заедно с появата и разработката на нови идеи. Повърхностният пласт земя може да бъде добре наторен и може с всяка година да дава все повече плодове, но ако се копне малко по-дълбоко от горния плодоносен слой, ще бъде открита същата почва, такава, каквато е била преди прокарването на първата бразда.

Не са изминали много години от времето, когато всеки, който е подлагал на съмнение някаква богословска догма, веднага е бил заклеймяван като иконоборец и неверник. Горко на победения! Сега победи науката, но заемайки мястото на победителя, тя на свой ред претендира за същата непогрешимост (както по-рано църквата), макар че по абсолютно същия начин не може да докаже правото си на такава претенция. „Времената се менят и ние се изменяме заедно с тях" - тази поговорка на добрия стар Лотар е приложима в дадения случай. Все пак ние чувстваме, че имаме известно право да се съмняваме във върховните жреци на науката.

В течение на много години ние наблюдавахме развитието и ръста на тази ябълка на раздора - съвременният спиритизъм. Познавайки неговата литература в Европа и Америка, ние с голям интерес следяхме безкрайните му полемики и противоречиви хипотези. Много образовани мъже и жени (еретици-спиритисти естествено) се опитваха да изследват този феномен. Единственият резултат от това беше, че те стигнаха до следния извод: каквито и да са причините за постоянните неуспехи, виновни за това са или самите изследователи, или тази тайнствена Сила, която създава феномените; доказано е поне това, че с увелича­ването на честотата и разнообразието на психологичните мани­фестации (проявления) тайната на техния произход става все по-непроницаема.

Като отчитаме в голяма степен възможността за -ловки лъжи, ние мислим, че това, което остава, е напълно достатъчно, за да се изисква от науката внимателно изследване на тези феномени. „И въпреки всичко, тя се върти" - фраза, произнесена преди век, вече премина в категорията за домашна употреба. Сега не се изисква смелостта на Галилей, за да бъде хвърлена тя в лицето на Академията. Психологич­ните феномени вече сами тръгнаха в настъпление.

Позицията, заета по този въпрос от съвременните учени, е, че дори ако появата на някои тайнствени феномени в присъствието на медиуми е факт, то няма доказателства, че въпросните феномени не са резултат от ненормалното нервно състояние на тези индивиди. Възможността разглежданите феномени да бъдат предизвикани от върнали се (на земята) човешки духове не може да бъде взета под внимание, докато не бъде решен този първи въпрос. Учените заемат такава позиция с малки изключения. Без съмнение, необходимостта да се намерят доказателства пада върху тези, които твърдят, че феномените се предизвикват от силата на духовете. Ако учените се заемат истински и с душа за тези изследвания, проявявайки сериозно желание да решат тази заплетена тайна, те не биха могли да бъдат упрекнати в нищо. Действително, преобладаващото болшинство от „духовните" съобщения с основание предизвика възмущение даже у посредствените изследователи. Даже когато тези феномени не са фалшифицирани, те са тривиални, банални и често вулгарни. През последните двадесет години ние получихме чрез различни медиуми послания от (представете си) Шекспир, Байрон, Франклин, Петър Велики, Наполеон и Жозефина и даже от Волтер. У нас се създаде общото впечатление, че френският завоевател и неговата съпруга изглежда са-, забравили как правилно се пишат или произнасят думите; Шекспир и Байрон са станали хронични пияници, а Волтер е изпаднал в слабоумие. Кой може да упрекне хората, изработили у себе си навици за точност (или просто притежаващи добро образование) за прибързания извод, че ако на повърхността лежи толкова явна заблуда и лъжа, то едва ли там може да се открие някаква истина при по-сериозно изследване? Спекулирането със знаменити личности, от името на които се дават просто идиотски съобщения, дотолкова е довело научните стомаси в състояние на нефункционалност, че те не могат да осъзнаят една велика истина — хората съдят за спиритуализма (и спиритизма) по неговата повърхност, която е покрита с пяна и котлен камък. Учените биха могли по същата логика да твърдят, че в морето въобще няма чиста вода, ако на повърхността му плават маслени петна. Затова, ако от една страна ние не можем много да ги упрекваме за отдръпването им от това, което на пръв поглед изглежда толкова отвратително, то все пак имаме право да ги упрекнем за нежеланието им да изследват проблема в дълбочина.

Не помагат даже справедливите и сурови упреци на някои от техните лидери и страхът от страна на учените да изследват такъв непопулярен предмет като спиритизма, изглежда вече се превръща във всеобща паника. „Феномените преследват учените, а учените бягат от фено­мените" - твърде уместно отбелязва А.Н. Аксаков в съдържателна статия за медиумизма в Петербургския научен комитет. Позицията, заета от корпорацията на професорите по отношение на този предмет, който те обещаха да изследват, беше просто позорна. Техният прибързан и предварително подготвен доклад беше толкова непълен, пристрастен и неубедителен, че предизвика присмехулни протести даже у невярва­щите в тези феномени.

Логическата непоследователност на нашите учени джентълмени, изказ­ващи се против спиритуализма по принцип, прекрасно е посочена от Джон Фиск (самият той член на тяхната корпорация). В неотдавна излезлия философски труд „Невидимият свят" той доказва, че от самия смисъл на думите МАТЕРИЯ и ДУХ е ясно, че духът не може да бъде обективизиран чрез сетивата и затова остава недостъпен за научните изследвания. Авторът нанася силен удар по своите колеги със следните редове:

„Научното освидетелстване в този случай - казва той - трябва при условията на сегашния живот завинаги да си остане недостъпно. То изцяло се намира вън от границите на експеримента. Колкото и да е голямо изобилието на факти, ние не сме в състояние да удовлетворим предявените към нас изисквания. И съответно неспособността да го направим ни най-малко не противоречи на нашата теория. От тази логика на мислене излиза, че вярата в задгробния живот не получава подкрепа от науката, но в същото време тя престава да се нуждае от поддръжката на науката, оставайки извън областта, върху която може да се разпространи научната критика. Това е вяра, която никакви бъдещи научни открития не са в състояние да опровергаят. Това е вяра, която в никакъв случай не можем да наречем неразумна и която може да се поддържа по логически път, без да нарушаваме нашия научен изследо­вателски подход и без да изкривяваме мисленето си."

„Ако сега - добавя той - хората на науката приемат гледната точка, че духът не е материя и не е управляем от нейните закони, и се въздържат от спекулации (необосновани догадки) по отношение на духовното, ограни­чавайки своето знание в рамките на материята, ще отпадне главната причина за раздразнение у религиозните хора на нашето време."

Учените обаче изпаднаха в ярост от тази храбра, точна и във висша степен заслужаваща похвала капитулация; те даже отказаха да приемат благоразумната и сдържана линия на поведение на мистър Крукс.

Многото години, прекарани сред „езическите" и „християнс­ките" магове, окултисти, месмеризатори (хипнотизатори) на бялата и черната магия трябва да са достатъчни (според нас), за да имаме право да се чувстваме компетентни в търсенето на правилния възглед по този твърде сложен въпрос. Общували сме с факири и святи хора от Индия и сме виждали как те общуват с ПИТРИСИТЕ. Наблюдавали сме сборищата на виещите и танцуващи дервиши; били сме в приятелски отношения с мара-бутите в Европа и Азия; и малко са тайните у заклинателите на змии от Бенарес и Дамаск, които не ни се е удало да изучим. Затова, когато учените (които не са имали възможност и случай да живеят сред тези източни фокусници и които, в най-добрия случай, могат да съдят само повърхностно за всичко това) ни казват, че в техните представления няма нищо друго, освен трикове и фокуси, ние не можем да не изпитваме дълбоко съжаление за тези прибързани заключения. Това, че подобни претенциозни заявления се правят без внимателен анализ на загадъчните природни явления; че в същото време се проявява такова непростително пренебрежение към въпроси от чисто фи­зиологичен и психологичен характер; че поразителните феномени се отхвърлят без изследване и с абсолютна категоричност -всичко това е проява на безпомощност и нерешителност.

Затова, ако някога получим от някой съвременен Фарадей същата хаплива забележка, каквато беше направена преди го­дини от един джентълмен, който (повече от искреност, отколкото в резултат на лошо възпитание) каза, че „много кучета прите­жават по-голяма способност за логическо мислене, отколкото някои спиритисти"⁸⁷, то несъмнено ще ни се наложи да отстоя­ваме своите позиции. Оскърблението не е аргумент, а още по-малко - доказателство.

С това, че Хъксли и Тиндал наричат спиритуализма „унизи­телно вярване", а източната магия - „фокусничество", те не могат да отнемат от истината нейната достоверност. Скептицизмът, независимо дали произлиза от учени, или от невежи хора, не е в състояние да унищожи безсмъртието на нашите души, ако това безсмъртие е факт, и не може да ги въвлече в (посмъртно) унищожение. „Разсъдъкът е подложен на заблуждения" - казва Аристотел; същото важи и за хорските мнения; а личните възг­леди на най-учения философ често са по-склонни да се окажат неправилни, отколкото здравият разсъдък на неговия собствен неграмотен готвач. В „Приказки за нечестивия халиф" Хасан Оглу, арабски мъдрец, води следната поучителна беседа: „Пази се, о, сине мой, от самовлюбеност. Тя е изключително опасна вследствие на приятното опиянение, което носи. Използвай соб­ствената си мъдрост, но се научи да уважаваш и мъдростта на твоите бащи. И помни, скъпи мой, че светлината на истината на Аллах често много по-лесно прониква в празната глава, отколкото в глава, изпълнена с толкова много ученост, че много от сребрис­тите лъчи не могат да попаднат в нея поради липса на свободно място... както се случи с нашия прекалено мъдър кадия."

Представителите на съвременната наука от двете земни полукълба изглежда никога не са проявявали повече презрение към неразгадаемата тайна, отколкото от момента, в който мистър Крукс пристъпи към изследване на феномените в Лондон. Този храбър джентълмен беше първият, който представи на публиката един от тези „материализирани" часови, които охраняват заключените врати. След него още няколко представители на учената корпорация проявиха рядко срещана честност, подплътена със значителна смелост (която, предвид непопулярността на изследвания предмет, може да се счита за геройство) и пристъпиха към изследване на феномените.

Уви, макар че духът бил наистина устремен, смъртната плът се оказала слаба. Те не могли да понесат присмеха и по този начин най-тежкото бреме легнало върху плещите на мистър Крукс. Отчетът за резултатите, който този джентълмен получил в резултат на безприст­растните си изследвания, и за благодарността, с която бил удостоен от братството на учените, може да се намери в трите му статии, озаглавени „Изследване на феномените на спиритизма".

След известно време членовете на Комитета на Диалектичес­кото общество и мистър Крукс, който приложил към своите медиуми най-строги контролни методи, изключващи лъжата, били принудени под натиска на обществеността да съобщят накратко на какво са били свидетели. Какво са можели да кажат, освен истината? Така те били принудени да признаят, че:

1) Феномените, или поне тези, на които са били свидетели, са били истински, и че фалшифицирането им е невъзможно; така било нагледно доказано, че манифестациите (проявленията) на тази неизвестна сила могат да бъдат предизвикани и са били осъществени.

2) Дали тези феномени са създадени от развъплътени души или от аналогични същества - те не могат да кажат, но че тези феномени, напълно разрушаващи много предвзети теории по отношение на естествените закони, са се осъществили, това е неопровержимо. Някои от тези феномени са станали в собстве­ните им семейства.

3) Независимо от обединените им усилия, насочени към противоположното, освен установяването на неоспоримия факт на реалността на феномените, те (по израза на граф Де Габалис) „не могат да различат главата, от опашката в тази работа".⁸⁸

Именно това обаче скептичната публика никак не очаквала и не желаела да чуе. Още преди заключението на Крукс, Барли и Диалектическото общество да бъде огласено, всички с нетърпение очаквали поражението на вярващите в спиритизма. И сега едно такова признание от страна на събратята учени било прекалено унизително за гордостта на онези от тях, които плахо се били отдръпнали от тези изследвания.

Това признание било последвано от буря от възмущение. Мистър Крукс описва тази реакция в статията за „Психичната енергия". Много уместно той цитира Галвани: „Аз съм атакуван от две противоположни страни - от учените и от тези, които не знаят нищо; и все пак аз зная, че съм открил една от най-великите сили на природата..." След това той продължава:

„Считаше се за разбиращо се от само себе си, че резултатите от моите опити, ще бъдат в съгласие с техните предвзети мнения. ТОВА, което те всъщност желаеха да получат от тези опити беше не истината, а само допълнително свидетелство в полза на техните предишни заключения. Когато откриха, че фактите, установени от моето изследване, по никакъв начин не могат да послужат за техните цели, те решиха - е, добре... толкова по-зле за самите факти. Опитваха да намерят вратичка за измъкване от изследванията, които преди това сами бяха препоръчали, заявявайки, че „мистър Хоум е толкова ловък фокусник, че ни е заблудил всичките". „Мистър Крукс би могъл със същия успех да изследва представленията на индийските фокусници." „Мистър Крукс е длъжен да намери по-добри свидетели, ако иска да му повярват." „Това е невъзможно и затова не може да бъде..." (аз не съм казвал, че това е възможно, аз само казах, че това наистина стана). „Наблюдателите вероятно са били колективно хипнотизирани и са си въобразявали, че виждат неща, които всъщност не са съществували." и т.н.⁸⁹

След като изразходваха енергията си за такива глупави теории като „несъзнателната мозъчна дейност", „неволните мускулни съкращения" и за изключително смешната теория за „скърцащите стави" (стщиета,); след всякакви отчаяни усилия да предотвратят срамния си провал пред упоритото съществуване на Новата сила; и накрая, след като напълно се изтощиха, тези „Синове на отрицанието" (както св. Павел е наричал подобен тип хора) стигнаха до решението - с възмущение да се отдръпнат от цялата тази работа. Жертвайки своите храбро упорстващи колеги, предадени на изгаряне пред олтара на общественото мнение, те мълчаливо и с достойнство се отдалечиха. Предоставяйки арената на изследванията на по-безстрашни бойци, тези неудачни експериментато­ри едва ли някога отново ще се върнат на нея.⁹⁰ Значително по-безопасно е да се отрича реалността на такива манифестации (проявления), стоейки на безопасно разстояние от тях, отколкото да се търси за тях подходящото място сред категориите на естествените явления, приети от точните науки. А и как могат да го намерят, след като всички подобни феномени се отнасят към психологията, която със своите окултни и тайнствени сили представлява „тера инкогнито." (неизследвана земя) за съвременната наука. Така, бидейки безсилни да обяснят това, което непосредствено произтича от природата на самата човешка душа (съ­ществуването на която повечето от тях отричат), и не желаейки да признаят своето невежество, учените си отмъщават на тези, които вярват в свидетелството на своите сетива, без всякакви претенции към науката.

„О, Юпитер, твоят ритник е тъй сладък!" - възкликва поетът Тредиаковски в една стара руска трагедия. Макар че тези Юпитери на науката понякога са груби към нас, доверчивите смъртни, дават ли им техните обширни познания (в по-малко абстрактните области) право на уважение от страна на обществеността? За нещастие не боговете са тези, които крещят най-силно от всички.

Красноречивият Тертулиан, говорейки за Сатаната и неговите бесове, които той обвинява, че винаги подражават на работата на Твореца, ги нарича „божи маймуни". Щастие е за някои сегашни учени, че нямаме един съвременен Тертулиан, който да ги осъди на безкрайно презрение с определението „научни маймуни".

Да се върнем обаче към истинските учени.

„Обективните феномени - казва А. Н. Аксаков - напират към представителите на точните науки, изисквайки изследване и обяснение; но върховните жреци на науката изпаднаха, пред такава проста задача... в пълно объркване. Този предмет на изследване изглежда притежава властта не само да ги принуди да извършат предателство спрямо висшия морален принцип -Истината, но и по отношение на висшия закон на науката —. експериментирането! Те чувстват, че под това се таи нещо много сериозно. Делото на Хеър, Крукс, Де Морган, Варли, Уолъс и Бутлеров създаде паника. Учените се страхуват, че ако отстъпят само с една крачка, ще им се наложи да отстъпят всичко. Осветените от времето принципи, идейните спекулации на цял един живот и на дълга редица от поколения - всичко ще бъде поставено на една единствена карта!"⁹¹

След това, което стана с Крукс и Диалектическото общество, с Уолъс и покойния професор Хеър, какво можем да очакваме от нашите научни светила? Тяхното отношение към неотрицаемите феномени само по себе си също е феномен. Това е просто необяснимо, освен ако не допуснем възможността за наличието у тях на друго психично заболяване, също толкова тайнствено и заразително като страха от водата. Без да претен­дираме за честта на ново откритие, ние предлагаме това заболяване да бъде признато под името научна психофобия.

Те би трябвало да се научат от школата на горчивия опит, че могат да се облягат на самостоятелността на позитивните науки само до една определена точка и че докато в природата същест­вува макар и една необяснена тайна, за тях е опасно да произ­насят думата „невъзможно".

В своите „Изследвания на спиритичния феномен" мистър Крукс предлага на съда на читателите осем теории, „обясняващи зарегистрираните феномени". Тези теории са следните:

ПЪРВА ТЕОРИЯ. Всички феномени са ловки трикове, хитро устроени механични приспособления или ловкост на ръцете; медиумите са самозванци и лъжци, а цялата останала компания - глупаци.

ВТОРА ТЕОРИЯ. Хората, участващи в спиритични сеанси, страдат от особена мания или самозаблуда и си въобразяват, че с тях се случват феномени, изглеждащи им реални, но които всъщност не съществуват.

ТРЕТА ТЕОРИЯ. Всичко това е резултат от съзнателна или несъзнателна мозъчна дейност.

ЧЕТВЪРТА ТЕОРИЯ. Феномените са резултат от силата на духа на медиума, вероятно във взаимодействие с духовете на някои (или на всички) присъстващи.

ПЕТА ТЕОРИЯ. Това са действия на същества от особен вид, живеещи на нашата земя в нематериална форма и поради това невидими за нас. Все пак те са способни понякога да демонстрират своето присъствие, известно почти във всички страни и през всички векове като поява на демони (не задължително лоши), джуджета, феи, коболди, елфи, гоблини и т.н.(едно от твърдени­ята на кабалистите).

ШЕСТА ТЕОРИЯ. Това са деяния на злите духове или дяволи, олицетворяващи когото и каквото си поискат, за да подрият християнската вяра и да прелъстят човешките души (това е теорията на нашите богослови).

СЕДМА ТЕОРИЯ. Става дума за действия на умрели човешки същества (преобладаваща теория сред спиритистите).

ОСМА ТЕОРИЯ. Това е психична енергия (т.е. допълнение към четвърта, пета, шеста и седма теории).

Първата от тези теории е уместна само в особени, макар за нещастие твърде често срещани случаи, и трябва да бъде изклю­чена като нямаща пряко отношение към феномените по същество. Втората и третата теория защитават последните полеви укрепле­ния на отрядите от скептици и материалисти.

Така, в настоящия труд ни предстои да анализираме само останалите четири теории; осмата и последна теория според мистър Крукс е „само необходимо допълнение към посочените четири".

Доколко даже научното мислене е подложено на заблуждения, виждаме, ако сравним няколко статии за спиритичните феномени, излезли под талантливото перо на мистър Крукс в периода 1870 - 1875 година. В една от първите му статии четем: „... засиленото прилагане на научни методи ще увеличи точността на наблюденията, което ще доведе до образуването на групи от изследователи, които ще прочистят утайката на спиритизма и тайната на магията и некромантията". А по-късно срещаме материал с неговия подпис, предлагащ най-подробни и твърде интересни описания на материализирания дух на Кети Кинг!

Едва ли може да се предположи, че мистър Крукс се е намирал под електробиологично влияние или под властта на халюцинации в течение на две или три години подред. „Духът" се появявал в собствения му дом и в неговата библиотека при най-строги мерки за контрол - виждали са го и са го чували стотици хора.

Мистър Крукс обаче отрича да е приемал видяното за развъплътен дух (т.е. не го е смятал за душа на умрял човек). Какво тогава е било това? Ако това не е духът на някого от живелите на земята, то е възможно да е бил зъл дух (според шестата теория, предложена на избора на публиката от изтъкнатия учен) или пък едно от тези същества, които наричат феи, коболди, джуджета, елфи, гоблини и т.н.

Да, Кети Кинг вероятно е била фея - Титания, защото действително само за феите може да бъде използвано следното поетично описание, с което мистър Крукс представя този странен дух:

„Със сияние неземно тя е обкръжена;

Сам въздухът блести в очите й лъчисти;

Нежни и прекрасни, в тях е всичко онова,

което виждал си в мечтите си най-чисти;

И за желанието колене пред нея да препънеш,

кой може в светотатство да те обвини!"⁹²

Така, след като Крукс написал през 1870 г. сурова присъда срещу спиритизма и магията; след като казал, че „всичко това (спиритизмьт) е суеверие или поне необясним трик, заблуда за сетивата", същият този мистър Крукс през 1875 година завършва своето писмо със следните паметни думи: „След като са изминали цели три години, аз вече не мога да кажа, че Кети Кинг е резултат на мошеничество. Да се предположи обаче, че тя е действително тази, за която се представя, значи да се нанесе още по-голямо оскърбление на човешкия разсъдък и здравия разум.⁹³

Тази последна забележка убедително доказва, че независимо от пълната убеденост на Крукс, че тази особа (наричаща себе си Кети Кинг) не е нито медиум, нито съучастник в някаква измама, а по-скоро -неизвестна природна сила (която за него „не е въпрос на мнение, а на абсолютно знание"), въпреки всичко това изтъкнатият изследовател все още не е изоставил скептичното си отношение по този въпрос. Накратко, той твърдо вярва в истинността на феномена, но не може да се примири с идеята, че Кети Кинг е душата на някакъв умрял човек.

Струва ни се, че доколкото става въпрос за предразсъдъци, мистър Крукс решава една от тайните чрез създаването на друга тайна, неясното се обяснява с друго неясно, или с други думи, отхвърляйки „утайката на спиритизма", храбрият учен сега сам и по собствена воля се хвърля в „бездната на магията и некромантията"!

С признаването на закона на физическата наука се обясняват само някои от по-обективните спиритични феномени. Тези закони помогнаха да се установи реалността на видимите проявления на някаква неизвес­тна сила, но те все още не са дали възможност на учените да контролират (управляват) по свое желание даже част от тези феномени. Работата е в това, че професорите все още не са открили необходимите условия, обуславящи въпросните феномени. Те трябва да се задълбочат поне толкова в тройната природа на човека - физиологична, психологична и божествена, колкото в нея са проникнали техните предшественици -маговете, теурзите и тауматурзите от древността.

Досега даже тези, които са правили изследвания на спиритичните феномени така внимателно и безпристрастно, както мистър Крукс, са оставяли настрана причините за феномените като нещо, което сега е невъзможно да се разкрие (ако въобще може някога да бъде разкрито). Те се безпокоят за това не повече, отколкото за причината на космичните феномени на взаимозависимостите между енергиите, чиито безкрайни следствия наблюдават и класифицират с такова, усърдие. Ориентацията на техните изследвания е толкова неразумна, колкото е неразумен опитът на човека да открие източника на реката, като се движи по посока на устието й. Това толкова е стеснило възгледите им за обхвата на природните закони, че и най-простите форми на окултните феномени предизвикват у тях отрицание; според тях такива явления няма, защото чудесата са невъзможни; а тъй като това е научен абсурд, физичните науки в последно време започнаха да губят своя престиж. Ако учените, вместо да отричат чудесата, бяха започнали да ги изучават, много съкровени закони, известни на древните, биха били открити отново. „Убеждението - казва Бейкън - идва не по пътя на доказателството, а по пътя на опита."

Древните мъдреци винаги са се отличавали (особено халдейските астрономи и магове) с голямата си любов и стремеж към знания във всички области на науката. Те са се опитвали да проникнат в тайните на природата по същия път, по който вървят и нашите съвременни естествоизпитатели, прилагали са единст­вения метод, който може да приближи тази цел - експериментал­ните изследвания и умозаключения; Ако нашите съвременни философи не са в състояние да разберат, че те (древните) са проникнали по-дълбоко от самите тях (съвременните учени) в тайните на вселената, това не може да е основателна причина, за да не признаем на древните прерогатива им в тези'знания, нито да ги обвиняваме в суеверие. Нищо не ни дава право за такова обвинение и всяко ново археологично откритие представя нови доказателства срещу подобни твърдения. Като химици те не са имали равни. В своето знаменито писмо „ЗА ЗАГУБЕНИТЕ ИЗКУСТВА" Уендъл Филипс казва: „Химията от най-древния период е била достигнала такива висоти, че ние даже още не сме се приближили към тях. Тайната на разтегливото стъкло (което, „бидейки закачено на конец в течение на 20 часа под влияние на собствената си тежест, се изтегляло в тънка нишка, която можела да бъде увита около ръката") в нашите цивилизовани страни ще бъде така трудно да се открие, както и да се извърши полет до Луната."

Съществуването на стъклена чаша, донесена от един изгнаник в Рим по времето на царстването на Тиберий (чаша, която той пуснал върху мраморния под и при падането си тя не се разбила, а „получила само малка вдлъбнатина", която веднага и без усилия била изправена), е исторически факт. Ако в него се съмняват, то е само защото нашите съвременници не са в състояние сами да направят същото. В Самарканд и в някои тибетски манастири обаче такива чаши и стъклени съдове могат да се видят и до днес; освен това съществуват хора, които заявяват, че могат да постиг­нат същото, използвайки осмивания и винаги поставян под съмнение АЛКАХЕСТ - универсален разтворител. Това активно вещество, което Парацелз и Ван Хелмонт описват като някаква течност, „способна да доведе всички подлунни тела, както едно­родни, така и съставни, до първоначалната материя, от която са възникнали; или да доведе водата до състояние на еднородна и годна за пиене течност, която се съединява със соковете на всички тела, запазвайки при това основните си свойства; но ако отново я смесят със самата себе си, тя пак ще се превърне в обикновена вода". Какво ни пречи да повярваме в това? Защо алкахестьт да не може да съществува и защо тази идея трябва да бъде разглеж­дана като утопия? Или това отново е само защото нашите съвременни химици не могат да постигнат подобни резултати? Наистина, съвсем не се изисква голямо мисловно усилие, за да се стигне до заключението, че всички тела трябва първоначално да възникват от някаква първична материя и че тази материя (според данните на астрономията, геологията и физиката) е била течна. Защо златото, за произхода на което учените знаят толкова малко, да не е било в началото първична основна материя, гъста течност, както казва Ван Хелмонт, която едва впоследствие е придобила плътни форми?

Струва ни се, че няма нищо абсурдно във вярата в „универ­салния разтворител", способен да разтвори всички тела. Ван Хелмонт го нарича „висша и най-ефективна от всички соли, която, притежавайки най-високата степен на простота, чистота и финост, единствена има свойството да остава неизменна и неповлияна от веществата, с които влиза във взаимодействие) разтваряйки най-неразтворимите и неподатливи тела (като ка­мъни, скъпоценности, стъкло, земя, сяра, метали и т.н.) в червена сол в количества, равни по тегло на разтворената материя; и това тя извършва толкова лесно, с каквато лекота горещата вода стопява снега".

Именно в тази течност (според твърденията на създателите на пластичното стъкло) те поставят за няколко часа обикновено стъкло, за да придобие то гъвкавост.

Ние разполагаме с готови доказателства за тези възможности. Един чуждестранен кореспондент на Теософското общество, из­вестен практикуващ лекар, който е изучавал окултни науки повече от 30 години, е успял да създаде нещо, което той нарича „истинско масло на златото", т.е. първичен елемент. Химици и физици са го разглеждали и са били принудени да признаят, че не знаят как то се получава, нито самите те могат да възпроиз­ведат подобно нещо. В това, че въпросният изобретател не желае името му да стане известно, няма нищо удивително. Присмехът и предразсъдъците на публиката понякога са по-опасни от инк­визицията на миналото. Тази „Адамова земя" е най-близкият съсед на алкахеста и е най-голямата тайна на алхимиците. Нито един кабалист няма да я разкрие пред света, тъй като (както те се изразяват на добре известния жаргон) „разкриването й би дало обяснение на всички „орли" на алхимиците, както и знание за това, как да се подрежат крилата на тези орли". За овладяването на тази тайна на Томас Воган (Евгений Филалет) са му били нужни 20 години.

С превръщането на изгрева на физичните науки в ярък ден духовните науки се потапяха все по-дълбоко в мрака на нощта. Те бяха отречени до такава степен, че сега на най-големите древни познавачи на психологията гледат като на „невежи и суеверни предци", шарлатани и фокусници; защото слънцето на съвременната ученост сияе толкова ярко, че е станало аксиома­тично да се твърди, че древните философи и учени не са знаели нищо и са живели в мрака на суеверието. Техните клеветници и хулители обаче забравят, че слънцето на днешния ден ще изг­лежда бледо в сравнение със светилото на утрешния ден (неза­висимо дали наистина е така, или не) и както съвременните хора считат своите предци за невежи, така и те самите след време ще бъдат представяни като нищо незнаещи. Светът се развива циклично. Бъдещите раси от хора ще бъдат отражение на отдавна отишли си раси; както и ние вероятно сме подобие на тези, които са живели преди стотици векове. Ще настъпи време, когато тези, които сега публично клеветят херметистите, а сами тайно изуча­ват техните покрити с прах томове, плагиатствайки от техните идеи - ще си получат заслуженото. „Кой - често възкликва Пфаф, - кой човек е имал някога по-разумни възгледи за природата от Парацелз? Той е бил смел творец на химически лечебни средства. Това, което е казано в неговите трудове за философския камък, пигмеите, подземните духове, хомункулите и жизнения еликсир (използвано сега от много хора, за да'се омаловажат трудовете му), не може да намали нашето възхищение от свободните му и смели усилия и от неговия благороден и разумен живот."⁹⁴

Не един патолог, химик, хомеопат и мегнетизатор са утолили жаждата си за познания в неговите книги.

Фредерик Хуфеланд е заел теоретичните си доктрини за заразяването от този средновековен „знахар", както Спренгел обича да нарича човека, стоящ неизмеримо по-високо от самия него. Химан, който полага усилия да реабилитира този велик философ и благородно се стреми да снеме клеветата от неговата памет, говори за него като за „най-големия химик на своето време".⁹⁵ Същото правят професор Молитър⁹⁶ и изтъкнатият германски психолог Енемозер. Според техните изследвания на трудовете на Парацелз, този херметист е бил удивителен ум на своя век, „благороден гений". Нашите съвременни светила обаче си мислят, че техните знания са повече от неговите, и идеите на розенкройцерите за елементалите, гоблините и елфите се предс­тавят като потънали в „пропастта на магиите и приказките от ранното детство".⁹⁷

Ние сме напълно готови да се съгласим със скептиците, че половината (или даже повече от половината) от явленията, които се представят като феномени, е всъщност повече или по-малко ловка мистификация. Неотдавнашните разобличения, особено на фокусите на някои „материализиращи" медиуми» твърде добре доказаха този факт. Несъмнено и занапред ще има немалко такива опити за заблуда и така ще продължава, докато контролът не стане толкова съвършен, а самите спиритисти толкова благо­разумни, че повече да не позволят на медиумите да лъжат хората.

Какво да мисли разумният спиритист за поведението на ангелите-водители, които след като години наред са владели времето, здравето и средствата на бедния медиум, след това изведнъж го напускат точно когато той най-силно се нуждае от тяхната помощ? Че само бездушни и безсъвестни същества могат да бъдат способни на такава несправедливост.

Обстоятелствата (?) - празна софистика. Що за духове са те, ако не могат да призоват, когато е нужно, армията на приятел­ските духове (ако такива съществуват), за да подхванат и предпазят невинния медиум от ямата, издълбана пред краката му. Това се е случвало в древността - може да стане и сега. Привиденията са съществували преди появата на съвременния спиритизъм и феномени, подобни на нашите, е имало във всички предшестващи векове. Ако съвременните проявления на спиритизма представляват осезаеми факти и са реалност, също толкова реални и осезаеми трябва да са били така наричаните „чудеса" в тавматургичните⁹⁸ тайнства на древността.

В този ежедневно растящ поток от окултни феномени две трети се оказаха фалшифицирани, но как да постъпим с онези от случаите, които се оказаха истински въпреки всички съмнения и заяждания? Сред тях могат да бъдат намерени съобщения, пре­дадени както чрез непрофесионални, така и чрез професионални медиуми - съобщения от висши източници, притежаващи проро­ческо знание. Често чрез малки деца и простодушни, невежи хора ние получаваме философски учения, наставления, поезия и вдъх­новени речи, музика и живопис, напълно достойни за репутацията на авторите, от чието име се дават. Техните пророчества често се потвърждават, а нравствените им беседи (макар да се срещат по-рядко) са много благотворни. Какви са тези духове, какви са тези сили, които несъмнено се намират извън медиума и се проявяват като „същества"? Тези разуми заслужават това назва­ние и между тях и общата маса от призраци и гоблини (домашни духове), които се носят около кабинетите, където се извършват материализациите, разликата е толкова голяма, колкото между деня и нощта.

Длъжни сме да признаем, че оценяваме сегашното положение като много сериозно. Властта на такива безпринципни и лъжливи духове над медиумите постепенно става все по-разпространена, а гибелните последствия на привидна дяволщина постоянно рас­тат. Някои от най-добрите медиуми вече напускат публичната катедра и се отдръпват от това влияние; цялото това движение започва да клони към страната на църквата. Поемаме риска да предскажем, че ако спиритистите не започнат сериозно да изу­чават древната философия (за да се научат да различават духовете и да се предпазват от низшите измежду тях), няма да изминат и 20 години, когато ще им се наложи да тичат да се причестяват в Римската църква, за да се спасят от всичките тези „водители" и „властители", с които така дълго са флиртували.

Симптомите на приближаващата се катастрофа вече се поя­вяват. Неотдавна на конгреса във Филаделфия напълно сериозно беше предложено да се организира секта на християнските спиритисти. Това се обяснява с обстоятелството, че те са се отдалечили от църквата (без същевременно нищо да научат от древната философия за тези феномени) и сега плават по морето на Неопределеността като кораб без компас и кормило.

Много от хората на истинската наука (такива като Уолъс, Крукс, Вагнер, Бутлеров, Варли, Блюкенън, Хеър, Райхенбах, Тюери, Перти, Де Морган, Хофман, Голдсмит, У. Грегъри, Фламарион, сержант Кокс и много други) непоколебимо вярват в появяващите се сега феномени, но отхвърлят теорията за участието в тях на духове на умрели хора. Затова ще бъде съвсем логично да се приеме, че ако лондонската „Кети Кинг" (единственото материална нещо, в което обществеността е повече или по-малкр длъжна да вярва от уважение към науката) не е дух на бивш смъртен човек, тогава тя вероятно е астрална уплътнена сянка или един от розенкройцерските призраци „на фантазиите и суеверията", или пък някаква друга, неизвестна природна сила. Дали тя е „дух на проклет таласъм" или не, това няма никакво значение, защото ако веднъж бъде доказано, че нейният организъм не е съставен от плътна материя, тя по необходимост ще трябва да бъде разглеждана като „дух", видение, дихание. Това е разум, действащ вън от нашия организъм, и следова­телно е длъжен да принадлежи към някаква съществуваща, макар и невидима раса от същества. Но тогава какво е това? Какво е това нещо, което може да мисли и даже да говори, а не е човек? Неосезаем, но все пак неразвъплътен дух? Симулира ли той привързаност, страст, угризе­ния на съвестта, страх и радост, без в същото време да изпитва нито едно от тези чувства? Коя е тази лицемерна същност, която намира радост в това да лъже доверчивия изследовател и да издевателства над свещените човешки чувства? Защото ако не конкретно Кети Кинг на мистър Крукс, то други, подобни на нея същности, са правили всичко това. Кой може да разбере тази тайна? Само истинският психолог. А къде той може да потърси учебници, ако не в пренебрегваните съкро­вищници на библиотеките, където трудовете на презираните (от нашите съвременници) херметисти и теурзи събират прах в продължение на всичките тези дълги години.

Хенри Мор, уважаван английски платоник, отговаряйки на атаките от страна на някакъв скептик на име Уебстър⁹⁹ , невярващ в спиритичните феномени и магията, посочва: „Що се отнася до другото мнение, към което се придържа по-голямата част от свещеничеството на Рефор­мираната църква - че именно Дяволът (в Светото Писание) се явил в образа на Самуил, то това мнение е под всякаква критика. Макар и да не се съмнявам, че в много от случаите, при които се появяват такива некромантични привидения, те са духове, а не души на умрели, каквито изглеждат, все пак за мен е ясно, че това конкретно е било проявление на душата на Самуил. Аз съм наясно и с възможността в други случаи, свързани с некромантията, това да бъдат духове (подобни на спомена­тите от Порфирий), които приемат всякакви форми и всякакъв облик, като известно време играят ролята на демони, след това ролята на ангели и богове, а понякога -ролята на душите на умрели хора. Признавам, че такъв дух би могъл да изиграе ролята на Самуил, но каквото и да се говори - аргументите на Уебстър като цяло са изключително слаби и неубедителни."

Когато такъв метафизик и философ като Хенри Мор дава подобно свидетелство, ние можем да приемем, че сме изразили правилното разбиране по този въпрос. Всички учени изследователи са настроени много скептично по отношение на духовете въобще и „душите на умрелите хора" в частност и в течение на последните 20 години усилено си блъскат главите над измислянето на нови имена за този стар предмет. Така например, появи се неизвестното за Крукс и сержант Кокс понятие „психична сила". Професор Тюери от Женева го нарича „психод", или ектенична сила; професор Балфур Стюарт - „електро-биологична енер_г гия", Фарадей, '„великият майстор на експерименталната философия във физиката", който очевидно е новак в психологията, високомерно го нарече „несъзнателно мускулно действие" и „несъзнателна мозъчна дейност" и т.н.; сър Уилям Хамилтън - „латентна мисъл"; доктор Карпентьр - „идео-моторен принцип" и т.н» Колкото учени, толкова и наименования.

Преди няколко години старият германски философ Шопенха-уер реши едновременно въпроса за тази сила и за материята; и мистър Уолъс, голям антрополог, с времето очевидно е усвоил неговите идеи, изменяйки собствените си възгледи. Учението на Шопенхауер се заключава в това, че вселената е проявление на волята. Всяка сила в природата също е следствие на волята, представляваща по-голяма или по-малка степен на нейната обективност. Това е учението на Платон, който ясно е посочил, че всичко видимо е било създадено или е еволюирало от невиди­мата и вечна ВОЛЯ и по неин образ и подобие.,„Нашите небеса - казва той - са били сътворени по извечния образ на „Идеалния свят", съдържащ се (както и всичко друго) в геометричния модел на 12-ъгълника, използван от божеството."¹⁰⁰ У Платон Първичното Същество е еманация на Разума на Демиурга, който съдържа в себе си „идеята" за света (очакващ да бъде построен) и тази идея той създава от самия себе си."¹⁰¹ Установилите се съотноше­ния на тази ИДЕЯ с формите на нейното проявление приемат статута на природни закони: „Тези форми - казва Шопенхауер - са ВРЕМЕТО, ПРОСТРАНСТВОТО и ПРИЧИННОСТТА. Чрез времето и пространството ИДЕЯТА се изменя в необозримо разнообразие от проявления."

Тези идеи съвсем не са нови, те са съществували още преди времето на Платон. Ето какво четем в „Халдейският оракул"¹⁰²:

„Дейността на природата съществува съвместно с умствената духовна Светлина на Отеца. Защото това е бил духът, който украсил великото небе и още го украсява (след Отеца)."

„Безтелесният свят тогава бил вече завършен, имайки» свое местопребиваване в Божествения Разум" - казва Филон¹⁰³, когото неправилно обвиняват в това, че е заимствал идеите си от Платон.

В „Теогонията" на Мокус ние отначало намираме Ефир, а след това Въздух - два принципа, от които се е родил УЛОМ, познаваемият Бог (видимата материална вселена) от нисш порядък.¹⁰⁴

В орфичните химни Ерос-Фанас еволюира от духовно яйце, оплодотворено от ефирните ветрове, като тук „вятър"¹⁰⁵ означава „дух Божий". За него е казано, че се движи в ефира, „оплодот-ворявайки хаоса" - Божествената „Идея". В индийската „Като-панишад" Пуруша, или Божественият Дух, стои пред изначал­ната материя и от техния съюз възниква „Великата Световна Душа", „Маха-Атма, Брама, Духът на живота"¹⁰⁶ (последните обозначения са идентични със Световната Душа и астралната светлина на теурзите и кабалистите).

Питагор е донесъл своите учения от светилищата на Изтока, а Платон, възприемайки ги изцяло, им придал по-разбираема за непосветения човек форма, отколкото тайнствените числа на Питагор. Затова у Платон КОСМОСЪТ е „Син", имащ за баща и майка съответно Божествената Мисъл и Материята.¹⁰⁷

„Египтяните - казва Давлеп - различавали старши и младши Хор; първият бил брат на Озирис, а вторият - СИН на Озирис и Изида." Първият е ИДЕЯТА на света, пребиваваща в разума на Демиурга, „породена в мрака преди сътворението на света". Вторият Хор е идеята, излизаща от Логоса, въплътила се в материята и започнала своето действително съществуване".

„Земният Бог е вечен, безграничен, млад и стар, с вълниста форма" - казва „Халдейският оракул".

Тази „вълниста форма" образно предава вибрационното дви­жение на Астралната светлина, с която свещенослужителите на древността били много добре запознати. Техните възгледи обаче не съвпадат с вижданията съвременните учени за ефира, тъй като древните влагали в това понятие Вечната Идея, изпълваща Вселената, или ВОЛЯТА, която се превръща в СИЛА, творяща и организираща материята.

„Волята - казва Ван Хелмонт - е първата измежду всички сили. Защото чрез волята на Твореца всичко е било сътворено и приведено в движение... Волята е свойство на всички духовни същества и се проявява в тях толкова по-силно, в колкото по-голяма степен те са се освободили от материята." Парацелз, когото наричали божествен, добавя в същия дух: „Вярата трябва да подкрепя въображението, тъй като вярата създава волята... Решителната воля е начало на всички магични действия... Заради това, че хората не могат да развият съвършено въображение и абсолютна вяра, се получава така, че резултатите от техните магии са съмнителни и несигурни, докато иначе те биха могли да бъдат напълно надеждни."

Само една противодействаща сила на неверие и скептицизъм е достатъчна, за да се насочи токът й с равна сила, да възпре­пятства силата на вярата на другите и даже напълно да я неутрализира. Защо спиритистите се учудват на твърдението, че с присъствието си на сеансите някои силни скептици (или хора, които, бидейки настроени изключително враждебно към спиритизма, несъзнателно задействат противоборстващата сила на волята си) пречат на проявленията и често съвсем ги прекратя­ват? Ако отсъства земна СЪЗНАТЕЛНА сила (дори понякога се появява нещо, което затруднява или прекратява явленията), то защо да се учудваме, че НЕСЪЗНАТЕЛНАТА, пасивна сила на медиума изведнъж е блокирана в своите резултати от друга, противодействаща сила, макар тя също да е задействана несъз­нателно? Професорите Фарадей и Тиндал се хвалят, че тяхното присъствие на спиритичните сеанси веднага прекратява всички манифестации (феномени). Дори само този единствен факт би трябвало да докаже на тези изтъкнати учени, че във феномените е участвала някаква сила, достойна да привлече тяхното внима­ние. В качеството си на учен професор Тиндал вероятно е бил най-изтъкнатият от всички присъстващи на сеансите; в качест­вото на проницателен наблюдател (който прилагащият трикове медиум не може лесно да излъже) той е бил на нивото на останалите гости; следователно, ако манифестациите бяха тол­кова изкусни трикове и мошеничества, че редовно да заблуждават всички други наблюдатели, те не биха се прекратили даже и от неговото присъствие. Кой медиум е могъл досега да се похвали с такива феномени, каквито е извършвал Исус, а по-късно и апостол Павел? Въпреки това даже Исус е имал случаи, когато силата на несъзнателното съпротивление е затруднявала неговия умело насочен волеви ток: „И той не извърши там много чудеса поради тяхното неверие."

Всеки от тези възгледи има своето отражение във философията на Шопенхауер. Съвременните учени „изследователи" биха има­ли голяма полза, ако разлистят неговите трудове. Те ще намерят там много странни хипотези, основани върху по-стари идеи, както и размишления по повод „новите" феномени, които могат да се окажат също толкова разумни, колкото и всички други. Така учените биха могли да избегнат безполезния труд по изобретява-нето на нови теории. Психичните и ектеничните сили и даже теорията за „несъзнателната мозъчна дейност" могат да бъдат обединени в две думи - в кабалистичната АСТРАЛНА СВЕТЛИНА.

Смелите теории и мнения, изказани в трудовете на Шопенха­уер, силно се разминават с мненията на мнозинството от съвре­менните ортодоксални учени. „В действителност - казва този смел мислител - няма нито МАТЕРИЯ, нито ДУХ. Тенденцията към гравитация (притегляне) в камъка е също толкова загадъчна, колкото е необяснима и мисълта в човешкия мозък... А материята може (въпреки че никой не знае защо) да мисли... Веднага щом преминем (даже в механиката) границата на чисто математич-ното и стигнем до загадъчното сцепление, притегляне и т.н., ние се изправяме пред явление, което за нашия разсъдък е също толкова тайнствено, колкото ВОЛЯТА и МИСЪЛТА у човека; ние се сблъскваме с непознаваемото, тъй като такава е всяка природна сила. Къде е тогава тази МАТЕРИЯ, за чието добро познаване вие всички толкова претендирате, и от която (бидейки добре запознати с нея) извеждате всички ваши заключения и обяснения и им придавате универсален характер?

Това, което може напълно да бъде разбрано и обхванато чрез интелекта и сетивата, е само повърхностното; те (разсъдъкът и сетивата) не са в състояние да постигнат вътрешната същност на нещата. Такова е било мнението на Кант. Ако вие мислите, че в човешката глава присъства някакъв дух, вие трябва да допускате същото и за камъка. Ако вашата мъртва и абсолютно пасивна материя може да прояви тенденция към притегляне, или подобно на електричеството може да привлича и отблъсква и да дава искри, тогава също като мозъка тя може и да мисли. Накратко, всяка частица от така наречения дух ние можем да заменим с еквивалента на материята, и обратно - всяка частица материя можем да заменим с духа... Така, картезианското разделение на всичко съществуващо на материя и дух не може да се нарече философски точно. Ако обаче разделим света на ВОЛЯ и ПРО­ЯВЛЕНИЕ (манифестация) такава форма на диференциране няма да има никакво отношение към посоченото по-горе (деле­ние) , защото тя одухотворява всичко; всичко това, което на първо място е реално и обективно - тялото и материята, тя преобразува в представа, и всяко проявление - във воля."¹⁰⁸

Тези възгледи потвърждават това, което говорихме за различ­ните названия на едни и същи неща. Опонентите спорят най-често само за названията. Наречете феномена сила, енергия, електри­чество или магнетизъм, воля или духовна сила - той винаги ще си остане частично проявление на ДУШАТА, била тя развъплътена или временно затворена в своето тяло; душата - частица от тази разумна, всемогъща и индивидуална ВОЛЯ, изпълваща цялата природа и станала известна (вследствие неспособността на човешкия език правилно да изразява психичните представи) под названието БОГ.

Идеите за материята на някои наши учени са погрешни (от кабалистична гледна точка) в много отношения. Хартман нарича техните възгледи „инстинктивен предразсъдък". По-нататък той нагледно показва, че нито един експериментатор не може да има работа именно с материята, а само .със силите, на които той я подразделя. Видимите въздействия на материята са само въздействия на силите. Затова той прави извода, че това, което наричат материя, е не друго, а съвкупност от атомични сили, за чието обозначаване се използва думата „материя"; строго научно (вън от тази употреба) думата „материя" е лишена от смисъл. Независимо от многото честни признания от страна на нашите специалисти - физици, физиолози и химици, че не знаят нищо за материята¹⁰⁹ , ТЕ Я ОБОЖЕСТВЯВАТ.

Всеки нов феномен, който не са в състояние да обяснят, те стриват на прах, превръщат го в благовоние и го изгарят пред олтара на богинята, която покровителства съвременните учени.

Никой не е изяснил този предмет по-добре от Шопенхауер в неговите „Винетки". Той детайлно разглежда животинския магнетизъм, ясновидството, симпатическото [чрез духовно въз­действие - бел. ред.] изцеляване, прозренията, магиите, пред­чувствията, виждането на духове (духовизия) и други спиритични явления. „Всички тези проявления - казва той - са различни клони на едно и също дърво, които ни дават неопро­вержими доказателства за съществуването на верига от същес­тва, изградена върху съвсем друг ред на нещата,-различен от реда, основаващ се на законите на пространството, времето и приспособимостта. Този друг ред на нещата е значително по-дълбок, тъй като е изначален и пряк - в негово присъствие обикновените закони на природата, които са прости и формал­ни, губят сила. Затова при неговото непосредствено въздейст­вие нито времето, нито пространството могат вече да разделят индивидите, и това разграничаване (зависещо от пространст­вото и времето) престава да бъде непреодолима бариера (пре­пятствие) за общуването на мислите и преките волеви актове. Така могат да бъдат предизвикани изменения по съвсем друг път, различен от познатата ни физическа причинност, а именно - чрез проявата на воля, формирана според желанието му и излъчвана от дадения индивид. Затова своеобразният характер на всички гореизброени феномени се изразява във виденията и действията на разстояние (както по отношение на времето, така и на пространството). Именно тези действия на разстояние са най-характерни и са основни за магията, защото такова е непосредственото въздействие на нашата воля, освободено от причинните условия на физическото действие, т.е. от контак­та."

„Освен това - продължава Шопенхауер, - тези феномени ни предоставят съществени и напълно логични възражения срещу материализма, и даже срещу натурализма, тъй като в светлината на подобни проявления този ред на нещата в природата, който двете философии се стремят да представят като абсолютен и единствено истински, започва да придобива (за нас) обратен смисъл - като чисто феноменален и повърхностен, на чието дъно лежи същността на нещата, напълно независима от собствените си закони. Ето защо тези манифестации (поне от чисто философ­ска гледна точка) са несъмнено най-важните измежду всички факти, с които можем да се срещнем в областта на експеримента. Затова да се запознае с тях е дълг на всеки учен."¹¹⁰

Да се пренасяме от философските разсъждения на човек като Шопенхауер към повърхностните обобщения на някои от френските акаде­мици, би било безполезно, ако не беше обстоятелството, че подобен преход ни дава възможност да сравним и оценим интелектуалния кръгозор на тези две научни школи.

Как е разрешил германският учен този дълбок психологичен въпрос, ние вече видяхме. Сравнете го сега с това, което (стараейки се с всички сили) астрономът Бабине и химикът Бусенхолт са могли да предложат като обяснение на спиритичните феномени.

През 1854-1855 г. тези крупни специалисти поднесоха на Академията научна статия или монография, чиято цел, както става ясно, е да подкрепи и същевременно да разясни твърде сложната теория на доктор Шеврол (разглеждаща въртенето на предметите) от името на комисията по изследването, член на която той е бил.

Ето тяхното обяснение дословно:

„Колкото до движенията и поклащанията, които, както твърдят, стават с някои маси, те не могат да имат никаква друга причина, освен невидимите и неволни вибрации на мускулната система на експеримен­татора; продължителното свиване на мускулите се проявява в такива моменти като серия от вибрации, превръщайки се по този начин във видимо треперене, което придава на предмета въртеливо движение. Така въпросното въртене придобива способността да се проявява със значи­телна сила по пътя на постепенното ускорение или в резултат на силното съпротивление, което е необходимо, за да бъде спряно. Следователно физическото обяснение на феномена е ясно и не представлява ни най-малко затруднение."¹¹¹

Нищо подобно. Тази научна хипотеза или нагледен показ - как да го наречем(?) - са толкова ясни, колкото звездните мъглявини на Бабине, които той наблюдавал в мъгливите нощи.

И още, колкото и това обяснение да е ясно, в него отсъства един важен детайл - здравият смисъл. Не знаем как да разбираме следното -приема ли Бабине (или не) казаното от Хартман, че „видимото действие на материята е само въздействие на силите" и че за да си съставим ясна концепция за материята, трябва като начало да си създадем ясна представа за силата. Философията на школата, към която принадлежи Хартман и която отчасти е приета от някои от най-големите германски учени, се гради върху убеждението, че проблемът за материята може да бъде решен само чрез тази невидима сила, опознаването на която Шопенхауер нарича „магическо знание" и „магически ефект или дейс­твие на ВОЛЯТА". Следователно, ние като начало трябва да си изясним намира ли се „неволната вибрация на мускулната система на експериментатора , която е „действие на материята", под влияние на вътреш­ната му воля или на такава извън него. В първия случай Бабине прави от себе си несъзнателен епилептик, а във втория (както ще видим по-нататък) той отхвърля всичко и приписва разумните отговори на почукващите маси на „несъзнателната вентрология".

Ние знаем, че всяко напрежение на волята има за свой резултат сила, и че според учението на гореспоменатата герман­ска школа проявленията на атомните сили е индивидуално действие на волята, резултиращо в несъзнателното групиране на атомите в конкретно изображение, вече субективно създадено от волята. Демокрит учел, в съответствие с наставленията на своя учител Левкип, че първите принципи на всички неща, съдържащи се във Вселената, били атомите и вакуумът. В своето кабалистично значение вакуумът означава латентно (спящо, бездейст­ващо) Божество, или латентна сила, която със своето първо проявление става ВОЛЯ и така придава първия импулс на тези атоми, чието натрупване (конгломерация) формира материята. Този вакуум не е нищо друго освен едно различно, но по-неудовлетворително наименование, тъй като според Перипатетиците „природата не търпи пустота".

Това, че още преди Демокрит древните са били запознати с идеята за нерушимостта на материята, се доказва от техните алегории и от много други факти. Мовър дава определение на идеята на финикийците за идеалната слънчева светлина като за духовно влияние, изхождащо от височайшия Бог, ИАО: „Свет­лината, разбираема само за ума - физически и духовен принцип на всичко, от което се еманира душата". Това е била мъжката същност или Мъдрост, а първоначалната материя, или ХАОС, е била женска. По този начин двата първи принципа - крайното и безкрайното, вече са били признати от примитивните финикийци като дух и материя. Затова тази теория е стара като света. Демокрит не е бил първият философ, който я е преподавал; и интуицията е съществувала у човека още преди пълното развитие на неговия интелект.

Именно в това отрицание на безграничното и безкрайното Същество, притежаващо невидима ВОЛЯ, което ние поради липса на по-точно название наричаме БОГ, в това отрицание е заложена безпомощността на всички материалистични науки да обяснят окултните феномени. В това отрицание е всичко, което би могло да ги подтикне да преминат границите на точната наука и да влязат в царството на психологичната, или за предпочитане -метафизичната физиология. Именно тук откриваме скритата причина за объркването им пред окултните феномени — причина за техните абсурдни теории и търсения на други обяснения.

Древната философия е твърдяла, че всичко видимо и невидимо е започнало да съществува вследствие на проявлението на тази ВОЛЯ, която Платон наричал Божествена Мисъл (идея). Както тази Разумна Идея (Божествена Мисъл) чрез насочване на единната сила на волята си в центъра на съсредоточаване на силите е подтикнала обективните форми към съществуване, така и човекът, микрокосмос на великия Макрокосмос, може да прави същото в съответствие със степента на развитие на своята волева мощ.

Въображаемите атоми (художествен образ, използван от Демокрит и подхванат с благодарност от материалистите) са работници-автомати, движими отвътре от прилива на тази Велика Вселенска Воля, която е била насочена върху тях и която се проявява като сила, заставяща ги са действат. Планът на пост­ройката, която трябва да бъде издигната, се намира в мозъка на Архитекта и отразява неговата воля. Абстрактната воля, от момента на своето зараждане, става конкретна благодарение на тези атоми, които точно възпроизвеждат всяка линия, точка и фигура, набелязана във въображението на Божествения Геоме­тър.

Както Бог твори, така и човек може да твори. При напрягане на волята сътворените от ума форми стават субективни. Често ги наричат халюцинации, макар че за техния творец те са толкова реални, колкото и всеки видим предмет за другите хора. Ако се достигне още по-мощна и съзнателна концентрация на тази воля, формите стават конкретни, видими и обективни; и тогава човек узнава тайната на тайните - той става МАГ.

Материалистът няма основание да възразява срещу тази ло­гика, тъй като разглежда мисълта като материя. Да допуснем, че това е така, и тогава хитроумният механизъм, измислен от изобретателя, приказните сцени, родили се в мозъка на поета, създадената от ярката фантазия на живописеца картина, несрав­нимата статуя, създадена в ефира от скулптура, въздушните дворци и замъци, построени от архитекта - всички те, макар невидими и субективни, са длъжни да съществуват, защото са материя, на която е придадена форма. Кой тогава може да каже, че не съществуват хора с толкова могъща воля, която да може да притегли в полезрението тези нарисувани във въздуха фантазии и да ги облече в по-груба материя, за да станат те осезаеми?

Френските учени не обраха лаврите в тази нова изследователска област, но нима в Англия е направено нещо повече до деня, в който Крукс се предложи като изкупителна жертва за греховете на научната корпорация? Разбира се! Мистър Фарадей преди някакви си 20 години действително падна дотам, че да благоволи един или два пъти да се изкаже по този предмет.

Фарадей, името на когото се произнася от противниците на спири-тизма при всяко обсъждане на феномените (нещо като заклинание срещу злите окултни вълшебства); Фарадей, който „се изчервил" задето някога е публикувал свои изследвания по такова унизително вярване, със сигурност никога не е сядал зад въртяща се спиритична маса. Необхо­димо е само да разлистим няколко случайно попаднали ни вестникарски броеве, отпечатани по времето, когато знаменитият шотландски медиум се намирал в Англия, за да си припомним събитията от миналото в цялата им първоначална свежест. В един от тези броеве парижкият доктор Фокалт се изявява като убеден привърженик на изтъкнатия английски експериментатор. Моля ви, не си въобразявайте - казва той, - че великият физик (Фарадей) сам някога се е унижавал дотолкова, че прозаично да седи зад „подскачащата маса". Откъде тогава идва това „изчервяване" по бузите на „бащата на експерименталната философия"? Припомняйки този факт, ние отново ще разгледаме прекрасния „Указател" и необикновения „Разобличител на медиуми" на Фарадей, изоб­ретени от него за разкриване лъжите на медиумите. Това сложно съоръжение, мисълта за което като кошмар преследва сънищата на нечестните медиуми, е подробно описано в труда на граф Мирвил „По въпроса за духовете".

За да докаже на експериментаторите реалността на техните собствени импулси, професор Фарадей разположил няколко съединени' помежду им картонени диска, залепвайки ги към масата с полуеластично лепило, което, държейки ги-слепени, все пак се поддавало при по-продължителен натиск. И така, когато масата се завъртяла, или по-точно - когато се осмелила да се завърти пред лицето на Фарадей (което също е факт с немалко значение), дисковете били подложени на оглед; при него било открито, че те постепенно са се изместили, приплъзвайки се в същата посока, в която се задвижила и масата, и това станало неоспоримо доказателство, че експериментаторите сами са я завъртели.

Друг от така наречените научни контролни прибори, много полезен (както твърдят) при всички спиритични и психични феномени, предс­тавлявал малък инструмент, който веднага регистрирал и известявал наблюдаващите за най-малкия персонален тласък от тяхна страна, или според израза на Фарадей, „предупреждавал ги, щом те преминавали от пасивно в активно състояние". Стрелката на прибора, отбелязваща всяко активно движение, доказвала само едно - действието на силата, която или произлизала от седящите зад масата, или просто ги управлявала. А нима някой някога е казвал, че там няма подобна сила?

Всеки би допуснал, че тази сила или преминава през оператора (действащото лице), както това общо взето е показано, или че действа независимо от него, както също често се случва. „Цялата загадка се състои в несьразмерността на приложената от движещите импулси сила, които придават (защото са принудени да придадат) на масата някакво въртене, или по-точно - въртеливо движение, притежаващо наистина удивителна скорост. В присъствието на такива изумителни резултати, как може някой да си въобрази, че подобни лилипутски опити могат,да имат някаква ценност в тази отново открита Страна на Гигантите?"¹¹²

Професор Агасиз, който заемал в Америка почти толкова изтъкнато положение в науката, колкото Фарадей в Англия, действал с още по-голяма несправедливост. Известният антрополог професор Бюкенън, който разглежда спиритизма в някои отношения по-научно, отколкото всеки друг в Америка, в неотдавнашната си статия говори за Агасиз със справедливо възмущение, тъй като за разлика от хората, нямали такъв шанс, професор Агасиз е можел поне да повярва във феномена, случил се с него самия. Сега обаче, когато те и двамата (Фарадей и Агасиз) вече са се развъштьтили, по-добре да дискутираме с живите, отколкото с мъртвите.

И така, силата, чиято тайна мощ във всички подробности е била известна на древните теурзи, се отрича от съвременните скептици. Древните деца може би са играли с нея (подобно на децата от повестта на Булвър-Литън „Бъдещата раса", които се забавлявали с притежаващия огромна мощ „врил"), наричайки я „водата на Пта"; техните потомци я наричат „Световна Душа"; а още по-късно средновековните херметисти я наричали „звездна светлина" или „мляко на Небесната Дева", „Магнес" и с още много други имена. Нашите съвременни учени обаче не желаят нито да я приемат, нито да я признаят, защото тя има отношение към магията, а магията според тях е позорно суеверие.

Аполоний и Ямблих са били убедени, че „не в познаването на външните неща, а в усъвършенстването на душата отвътре се намира царството на човека, стремящ се да бъде повече от човек".¹¹³ Така те стигнали до пълното познание на своята богоподобна душа, което им позволило да използват нейната сила, както и цялата мъдрост, израснала върху езотеричното учение на херметизма, унаследен.от техните предци. Нашите философи обаче, заключили се сами в тесните си плътски черупки, не могат или не смеят да пренесат свенливия си поглед зад предела на ПОЗНАВАЕМОТО.

За тях не съществува нито бъдещ живот, нито божествени видения - те ги презират като нещо ненаучно; за тях хората от древността са само „невежи предци", а когато срещнат в рамките на физиологичните си изследвания автор, вярващ, че това тайн­ствено влечение към духовните познания е присъщо на всяко човешко същество и че то не му е дадено напразно, те гледат на него с презрително съжаление.

Една персийска пословица казва: „Колкото по-тъмно е небето, толкова по-ярко ще сияят звездите." Така на тъмния небосклон на средните векове започнали да се появяват тайнствените братя на Розата и Кръста. Те не основавали общества и не строили училища, тъй като били преследвани от всички страни като диви зверове; ако попаднели в ръцете на християнската църква, те били хвърляни на кладата без всякакви излишни дискусии. „Доколкото религията забранява да се пролива кръв - казва Бейли, - хората били изгаряни, тъй като при изгарянето на човека неговата кръв не се пролива."

Много от тези мистици, прилагайки това, което са научили от някои трактати, съхранявали в тайна от поколение на поколение своите знания, които не биха били презрени дори и от съвремен­ните точни науки. Монахът Роджър Бейкън, комуто се присми­вали като над знахар и шарлатанин, сега се счита за един от „претендиращите" за знанието на магията; много от неговите открития бяха приети и се използват и досега именно от онези, които му се присмиваха повече от всички. Роджър Бейкън по право, ако не фактически, е принадлежал на Братството, в което влизат всички, които изучават окултни науки. Живял в XIII век, той е бил почти съвременник на Алберт Магнус и Томас Аквин-ски; неговите открития - барутът и оптическите стъкла, както и достиженията му в механиката, са били оценявани от всички като чудеса. Даже започнали да го обвиняват в съдружничество със Сатаната.

В легендарния разказ за Фрайер (монаха) Бейкън, както и в една стара пиеса, написана от Робърт Грин (драматург от епохата на кралица Елизабет), се разказва, че Бейкън бил повикан при краля и му било заповядано да покаже на кралицата нещо от своето изкуство. Тогава Бейкън махнал с ръка (в текста е написано „махнал с жезъла си") и „изведнъж присъстващите чули такава прекрасна музика, че всички били единодушни, че нищо подобно не са чували по-рано".

След малко музиката станала по-силна и се появили четири привидения, които танцували, докато не се разтворили във въздуха. След това той отново махнал с жезъла си и въздухът веднага се изпълнил с такъв чудесен аромат, че присъстващите имали усещането, като да са „събрани тук всички най-прекрасни ухания на света". После Роджър Бейкън, който бил обещал на един от гостите да му покаже неговата възлюбена, дръпнал встрани едно от пердетата на кралската стая и всички присъст­ващи видели „готвачка с лъжица за разливане на супа в ръка". Гордият джентълмен, въпреки че познал момичето, което изчез­нало също толкова бързо, както се появило, бил вбесен от това унизително за него зрелище и започнал да заплашва монаха с отмъщение. Какво направил магът? Той просто отговорил: „Не ме заплашвайте, защото ще ви засрамя още повече; й не се опитвайте друг път да уличите в лъжа един учен!”

Като коментар към това съвременният историк¹¹⁴ добавя: „Това може да послужи за илюстрация на тази категория феномени, които вероятно са резултат от превъзходното познаване на естествените науки." Никой и никога не е имал съмнения, че това са били резултати именно на науката - херметистите, маговете, астролозите и алхимиците никога не са претендирали за нещо друго. И разбира се, не е тяхна вината, че невежите маси (под влиянието на неподбиращото средства фанатично духовен­ство) приписвали всичките им постижения на сътрудничеството с дявола. Страхувайки се от ужасните изтезания, прилагани от инквизицията към всички заподозрени в черна или бяла магия, тези философи не се изтъквали и не признавали наличието на подобно сътрудничество. Напротив, собствените им трудове по­казват, че според тях магията е „само прилагане на естествените активни сили към пасивните неща или субекти; по този начин са извършени велики и удивителни деяния, които въпреки това са напълно естествени".

Феномените на тайнствените ухания и музика, показани от Роджър Бейкън, често могат да бъдат наблюдавани и в наше време. Да не говорим за нашия собствен (личен) опит. Според съобщението на английския кореспондент на Теософското общес­тво, там са слушали звуците на възхитителна музика, идваща от невидим инструмент, и са вдъхвали букет от най-прекрасни аромати, чийто произход те приписват на дейността на духовете. Друг кореспондент ни съобщи, че един от тези аромати (а именно уханието на сандалово дърво) бил толкова силен, че целият дом в продължение на една седмица се оказал пропит от него. Медиумът в този случай бил един от членовете на семейството, а целият опит бил проведен в домашен кръг. Трети кореспондент описва това, което наричаме „музикално почукване". Силите, които сега са в състояние да предизвикат този феномен, са съществували и са действали и по времето на Роджър Бейкън. Колкото до привиденията, достатъчно е да припомним, че и в наше време ги извикват на спиритичните сеанси (което е засви­детелствано от учените) и от тази гледна точка способността на Роджър Бейкън да вика привидения придобива по-голяма досто­верност от когато и да било.

Баптиста Порта в своя труд „За естествената магия" изброява цял каталог от тайни формули за предизвикване на необикновени последствия чрез използване на съкровените сили на природата. Макар че маговете вярвали в съществуването на цял един свят от невидими духове също така непоколебимо, както и спиритис-тите, нито един от тях не е заявявал, че постига своите чудеса, подчинявайки се на властта им или единствено с тяхна помощ. Те твърде добре знаели колко трудно е да се държат на разстояние елементарните същности, след като веднъж вече са намерили вратата широко отворена. Даже магията на древните халдеи е била само дълбоко знание за лекарствените треви и минерали.

Само когато теургьт се нуждаел от божествена помощ в духовните и земните дела, той търсел пряко общуване (чрез религиозни обреди) с чистите духовни същества. Те, както и духовете, които остават невидими и се свързват с простосмърт­ните хора само чрез техните пробудени вътрешни чувства (ясновидство, ясночуване, транс), могат да бъдат извиквани само субективно в резултат на чистота на живота и молитвата. Всички физически феномени обаче са били извършвани чрез просто прилагане на знанието за силите на природата - разбира се, не по метода на ловките ръце, прилаган в наши дни от фокусниците.

Хората, притежаващи такова знание и ползващи се от такива сили, търпеливо работели за нещо много по-голямо от празния блясък на преходната слава. Без да се стремят към нея, те станали безсмъртни, както стават безсмъртни всички, които се трудят за благото на човечеството, забравяйки своето малко „аз". Озарени от светлината на вечната истина, тези алхимици (богати и сиромаси едновременно) съсредоточавали вниманието си върху неща, които надвишавали кръгозорните рамки на обикновения човек; те приемали за непознаваема единствено и само Първоп­ричината и не разглеждали никой друг въпрос като неразрешим. Да дерзаят, да знаят, да искат и да остават в мълчание - това било тяхното твърдо правило. Пренебрегвайки малките житейски радости, презирайки богатството, разкоша, пищната показност и мирската власт, те се стремели към знание - най-ценната от всички придобивки. Те не смятали нищетата, глада, тежкия труд и злословието на хората по техен адрес като твърде висока цена за своите достижения. Тези силни хора, които можели да лежат на пухени, покрити с кадифе легла, предпочитали по-скоро да умрат в болниците или в крайпътната канавка, отколкото да унижат и осквернят душите си с алчността на тези, които ги изкушавали (ако им позволят да възтържествуват над техните свещени обети). Животът на Парацелз, Корнелиус Агрипа и Филалет е твърде добре известен, за да не повтаряме стария печален разказ.

Ако спиритистите действително искат да останат строго дог­матични в своите разбирания за „света на духовете", те не трябва да бъдат осъждани за изследването на техните феномени в чисто експериментален дух. Такъв опит определено ще има за резултат частичното, повторно откриване на старата магия, т.е. на магията на Мойсей и Парацелз. Под лъжливата красота на някои от техните привидения те могат в един прекрасен ден да открият розенкройцерските силфи и прекрасните ундини, лудуващи в потока на психичните и одичншпе сили. Дори мистър Крукс, който напълно вярва в битието, вече чувства, че под нежната кожа на Кети (покриваща подобието на сърце, частично заето у медиума и у присъстващите) няма душа! И учените автори на „Невидимата вселена", отхвърляйки своята „електробиологична теория", започват да съзират в универсалния (вселенския) ефир възможността той да е отражение на Ейн-Соф - Безграничността.

Ние не споделяме убеждението, че всички тези духове, които се появяват на спиритичните сеанси, могат да бъдат отнесени към класовете на „елементалите" и „елементарните". Много от тях (особено сред тези, които субективно управляват медиумите, заставяйки ги да говорят, пишат или действат по някакъв друг начин) са развъплътени човешки духове. Ще бъдат ли повечето от тези духове добри, или лоши, зависи главно от персоналната нравственост на медиума, от присъстващите на сеанса и (в значителна степен) от целите на сеанса и интензивността на желанието на неговите участници. Ако тяхната цел се изчерпва само с желанието да удовлетворят любопитството си и да си прекарат приятно времето, ще е безполезно да се очаква нещо по-сериозно. Във всеки случай, човешките духове никога не могат да се материализират персонално. Те не могат да се появят пред изследователите с топли и плътни мускули, с потни ръце и лица, в грубо материални тела. Най-многото, което могат да направят, е да хвърлят своето ефирно изображение върху атмосферните вълни и ако понякога, в редки случаи, допирът на техните ръце или дрехи стане осезаем за живия човек, той ще бъде почувстван като лек ветрец, нежно докоснал мястото на съприкосновението, а не като допир на човешка ръка или материално тяло. Безпо­лезно е да се твърди, че „материализираните духове", които проявяват себе си с тупкащи сърца и звучни гласове (с рупор или без него), са човешки ДУХОВЕ. Гласовете (ако такъв звук въобще може да се нарича глас) на духовете привидения, веднъж чути, едва ли могат да бъдат забравени. Гласът на чистия дух (чистата душа) е подобен на ехото от трепетния шепот на златна арфа, носещо се от далечината; гласът на -страдащия и следователно нечисг (ако не и съвсем лош) дух, може да бъде оприличен на човешки глас, излизащ от празна бъчва.

Това не е НАША философия, а философията на безбройни поколения теурзи и магове, основана на богатия им практически опит. Свидетелството на древността по този въпрос е категорично. Гласовете на духовете са нечленоразделни. Гласът на духа се състои от серия звукове, които създават впечатление като за стълб сгъстен въздух, издигащ се от долу на горе и разпространяващ се около живия събеседник.

Много от свидетелите очевидци, които са давали показания по делото на Елизабет Еслингер, а именно¹¹⁵: помощник-началникът на затвора Вансберг Майер, Екхарт, Тюрер и Кнор (свидетелите са положили клетва), Дитенхофер и математикът Капф свиде­телствали, че са виждали привидение, подобно на облачен стълб. В продължение на единадесет седмици доктор Кернер и неговите синове, няколко лютерански свещеници, адвокатът Фраас, гравьорът Дитенхофер, двамата лекари - Сифер и Сихерер, съдията Хейг и барон Хюгел заедно с много други ежедневно наблюдавали това явление. Докато то продължавало, заключена­та Елизабет се молела неспирно на висок глас. Затова, доколкото този „дух" в същото време говорел, тук не е могло да има никаква вентрология. „И в този глас - казват свидетелите - нямаше нищо човешко; никой не би могъл да подправи или имитира такива звукове."

По-нататьк ще приведем многобройни доказателства от древ­ните автори по този въпрос. Сега бихме искали само още веднъж да потвърдим, че нито един дух, когото спиритистите са считали за човешки, никога не се е оказвал такъв при по-сериозна проверка. Въздействието на развъплътените духове може да бъде осезаемо и за колективно или субективно чувствителни, възприемчиви хора (сензитиви). Тези духове могат да предиз­викват обективни манифестации (проявления), но не могат да се изявят другояче, освен по описания по-горе начин. Те могат да управляват тялото на медиума и да изразяват желанията и идеите си по различни начини, добре известни на спиритистите, но не могат да материализират това, което не е материално, а е чисто духовно - своята божествена същност. По този начин всяка така наречена „материализация" (когато е истинска) се създава или от волята на този дух, на който се приписва проявената външност (която в най-добрия случай е само негово олицетворе­ние) , или пък от волята на елементарните духове, които обикно­вено са твърде глупави, за да заслужат честта да бъдат наричани дяволи. Само в редки случаи (човешки) духове могат да подчинят и управляват тези нямащи душа същества (които винаги са готови да си присвоят впечатляващи имена, ако бъдат оставени сами на себе си), да заставят палавия „дух на въздуха" да се облече във форма като действително изображение на човешки дух и движей­ки го като марионетка, да го заставят да действа или да произнася думи, вложени в неговата уста от (човешката) „безсмъртната душа".

Това обаче изисква много усилия, обикновено надвишаващи компетентността не само на спиритистките групи, но и на медиуми, за които редовните спиритични сеанси са станали привичка. Не всеки, който поиска, може да привлече човешки духове. Едно от най-мощните влечения, изпитвано от нашите (умрели), е силната привързаност, постепенно привличаща ги с непреодолима сила в тока на Астралната Светлина, която вибри­ра между човека и Вселенската Душа; друго, много важно условие е хармонията и магнетичната чистота на присъстващите лица.

Ако тази философия е погрешна, ако всички „материализира­ни" фигури, появяващи се в затъмнените стаи от още по-тъмни кабинки, са духове на хора, живели някога на земята, защо тогава съществува такава разлика между тях и тези „духове", които се появяват неочаквано - без всякакви кабинети и медиуми? Кой не е чувал за привиденията на нямащите покой „души", появяващи се около местата, където са били убити, или връщащи се по някакви други тайнствени причини с „топли ръце" (при допир) като жива плът и ако не е известно, че са умрели и погребани, те трудно могат да бъдат различени от останалите смъртни?

Ние разполагаме с добре засвидетелствани факти за такива привидения, които могат изведнъж да стават видими (те обаче не са били виждани преди епохата на възникването на спиритизма).

В „Медиум енд дейбрейк" от 8 септември 1876 г. четем писмо от „една лейди, пътешестваща по континента", в което се разказва за привиденията, появили се в нейния дом. Тя казва: „... странен звук се донесе откъм тъмния ъгъл на библиотеката... поглеждайки натам, аз видях облак или стълб от светеща пара... привлечен към земята дух се носеше над това място, което стана проклето вследствие на неговите зли действия..." Тъй като този дух несъмнено е бил истински елементарий-привидение, т.е. умбра (станал видим по своя собствена свободна воля), той като всяка уважаваща се сянка е бил видим, но не и осезаем, а ако е осезаем, то само като усещане за маса вода, неочаквано хваната в ръка, или. сгъстена, но студена пара. Той е бил светещ и парообразен.

Доколкото разбираме, това е могло да бъде действително привлечен към земята персонален умбра - „дух", преследван или от собствени престъпления и угризения на съвестта, или от престъпленията на друг човек или дух. Съществуват много посмъртни тайни и съвременните „материализации" само уронват тяхното достойнство и ги правят смешни в очите на равнодушните хора.

Към гореизложените твърдения (в качеството на опроверже­ние) може да се добави един добре известен на спиритистите факт - авторката на този труд публично е засвидетелствала, че е виждала такива материализирани форми. Без всяко съмнение това е така и сме готови да потвърдим отново нашето свидетел­ство.

Ние разпознавахме в такива фигури видимите образи на наши познати, приятели и даже роднини. В присъствието на много други зрители сме чували как тези (материализирани) фигури са произнасяли думи на езици, непознати не само на медиума, но и на всички останали гости, с изключение на нас самите - в някои случаи това бяха думи, неизвестни на никого от медиумите в Европа и Америка, тъй като бяха произнесени на езиците на източните племена и народи. По онова време тези явления с основание се разглеждаха като важни доказателство за истинс­ките медиумични способности на необразования вермонтски се­лянин, който седеше в „кабинката". Въпреки това тези фигури не бяха истинските форми на лицата, чиято външност предста­вяха.

Те просто бяха техни портретни копия, сътворени, оживотворени и движени от елементарните. Ако до този момент не сме обяснили това явление, то е защото спиритичната общественост дори не беше готова да чуе за съществуването на елементални и елементарни духове. Отто­гава дискусията по този предмет периодично се активизираше и придо­биваше повече или по-малко широк обхват. Сега вече съществува по-малък риск при спускането на философиите на древните мъдреци в неспокойното море на съвременната критика, тъй като общественото мнение до известна степен вече е подготвено да се отнесе към нея безпристрастно и разумно. Двете години агитация донесоха забележими изменения към по-добро.

Павзаний пише, че в течение на 400 години след Маратонската битка, на мястото, където е станало сражението, се е чувало цвилене на коне и викове на войници сенки. Да предположим, че привиденията на убитите воини са били истински духове - те изглеждали като сенки, а не като материализирани хора. Кой или какво тогава е предизвиквал цвиленето на конете? Конските духове¹} А ако кажат, че това не е вярно, и че виждате ли, в конете няма дух (което, разбира се, никой от зоолозите, физиолозите, психолозите и даже от спиритистите не може нито да докаже, нито да опровергае), тогава ще трябва ли да приемем за доказано, че конското цвилене на Маратонското поле идва от „безсмъртните духове" на хората, които се опитват да направят сцената на боя по-ярка и драматична? Привиденията на кучета, котки и други животни са били виждани неведнъж и свидетелства за това са разпространени по целия свят, също както и за човешките привидения. Кой или какво персонифицира, ако може така да се каже, духовете на умрелите животни? Нима отново човешките духове? Тъй като въпросът е поставен, сега може да се дадат само два отговора: налага ни се или да допуснем, че животните притежават също такива надживяващи смъртта души, каквито имаме и ние самите, или да се съгласим с Порфирий, че в света на незрцмото съществува някакво племе от хитри и злобни демони (междинно звено между живите хора и „боговете"); духове, на които им харесва да се появяват под всякакви възмож­ни и мислими форми, започвайки с човешката форма и свърш­вайки с тази на животните.¹¹⁶

Преди да се заемем с решаването на въпроса, дали формите на животинските привидения, които толкова често биват засви­детелствани, са духове на мъртвите животни, ние трябва внима­телно да разгледаме тяхното поведение въз основа на съществу­ващите сведения. Действат ли тези привидения в съответствие с инстинктите и привичките на истинските животни? Преследват ли призрачните хищни зверове своите жертви? Бягат ли от човека страхливите животни? И проявяват ли последните враждебност и склонност да досаждат, напълно чужда на тяхната натура?

Много от жертвите на такъв вид обсебване (в частност стра­далците от Салем и при други исторически случаи на магьосни­чество) свидетелстват, че са виждали как кучета, котки, свине и други животни, влизайки в тяхната стая, скачат върху спящите тела и разговарят с тях, като често ги подтикват да извършат самоубийство или друго престъпление.

В добре засвиделстваното дело на Елизабет Еслингер, за което говори доктор Кернер, привидението на древен жрец от Виментал¹¹⁷ се появявало, съпроводено от голямо черно куче, което то [привидението - бел. ред.] наричало свой баща и което, в присъствието на многочислени свидетели, скачало по всички кревати на затворниците. В друг случай този жрец се появил съпроводен от агънце. Мнозинството от обвиняемите в Салем били набедени като ясновидци, които замислят зло и се съветват с жълти птици, кацнали на раменете им или на близките греди над тях. Ако не отхвърлим свидетелствата на хиляди хора от всички краища на света и от всички векове и не предоставим правото на ясновидски монопол единствено на съвременните предсказатели, ще трябва да признаем, че животните-призраци съществуват и проявяват най-лошите черти на порочната човеш­ка натура, без самите те да са хора. Тогава какво друго могат да бъдат те, освен елементали?

Декарт е бил един от малкото, които са вярвали в това и са се осмелили да кажат, че ние сме в дълг пред окултната медицина за откритията, на които е съдено да разширят областта на философията; Брие дьо Бойсмонт не само е споделял същите надежди, но и открито изразявал съчувствието си към „супернатурализма", който считал за „универсално велико вярване". „Заедно с Гизо ние мислим - казва той, - че съществуването на обществото се изгражда върху него. Напразно съвременният разум, който, независимо от своя позитивизъм, не може да обясни най-простите причини за различните феномени, опровергава свръхфизическото то е универсално и е скрито в дълбините на всички сърца. Най-възвишените умове често са и най-устреме­ните последователи." Христофор Колумб открил Америка, а Америго Веспучи пожънал цялата слава за това откритие и си присвоил чуждата заслуга. Теофаст Парацелз отново е открил окултните свойства на магнита - „костите на Хорус", имал хиляда години преди него такава значителна роля в теургичните мисте­рии, и напълно естествено е станал основател на школата на магнетизма и средновековната магнитотерапия. Месмер обаче, който е живял почти триста години след Парацелз и бил ученик на неговата школа, поднесъл магнетическите чудеса на публиката и пожънал славата, която принадлежала на Парацелз.

Такъв е светът: новите открития произтичат от древните науки, а новите хора - те носят същата предишна природа на човека!