ГЛАВА IV ТЕОРИИ ЗА ПСИХИЧНИТЕ ФЕНОМЕНИ

„Аз избирам най-близката за мене част от Емерсон, когато след различни разочарования той възкликва: „Аз жадувам истината". Ра­достта на истинския героизъм посещава само сърцето на онзи, който действително има пра­во да каже това."

Тиндал

„Свидетелството се приема за достатъчно, когато се опира на:

2) свидетелите трябва да бъдат здрави телесно и умствено;

3) безпристрастни и незаинтересовани;

4) единодушни в показанията;

5) тържествено да засвидетелстват фактите."

Волтер

Граф Едженор дьо Гасперин е предан протестант. Неговата битка с Мюсе дьо Мирвил и с други фанатици, които приписвали всички спиритични феномени на Сатаната, била продължителна и свирепа. В резултат на това се появили два тома с обем над 1500 страници, доказващи следствията, отричащи причините и полагащи свръхчовешки усилия за изобретяване на всевъзможни други обяснения на спиритичните феномени, само не и действи­телните, истински обяснения.

Суровото мъмрене, което списание ,Jurnal des Debats" получи от дьо Гасперин, беше прочетено от цяла цивилизована Европа. След като този джентълмен най-подробно описва многобройните проявления (спиритични феномени), на които той сам е бил свидетел, това списание по най-нахален начин предлага на френските власти да отправят всички читатели (които след запознаването с „прекрасния" анализ на „спиритичните халюци­нации", публикуван от Фарадей, започнат да твърдят, че вярват в тези заблуждения) в психиатрична клиника за неизлечимо болни. „Обърнете внимание - пише в отговор Дьо Гасперин - че представителите на точната наука са на път да станат ИНКВИ­ЗИТОРИТЕ на нашето време... Фактите са по-силни от Акаде­миите. Отхвърляни, отричани, осмивани - те все пак са факти и продължават въпреки всичко да съществуват."

Приведените по-долу потвърждения на физическите феноме­ни, свидетели на които били самият Гасперин и професор Тюри, могат да бъдат прочетени в неговия обемист труд.

„Експериментаторите често виждаха, че краката на масата, така да се каже, прилепваха към пода и независимо от вълнението на присъстващите отказваха да се мръднат от мястото си. В други случаи те виждаха левитация на маси, т.е. масите летяха и при това много енергично. Със собствените си уши те чуваха почуквания, както силни, така и по-тихи: първите бяха толкова силни, че заплашваха да строшат масата на парчета, а вторите - толкова тихи, че едва се долавяха. Колкото до левитацията без докосване с ръце, ние намерихме начин да я предизвикваме лесно и с успех... Ние я предизвикахме повече от 30 пъти... Имаше дни, когато масата се завърташе и повдигаше краката си поред, въпреки че теглото й беше увеличено, като върху нея сядаше човек с тегло 87 кг; в друг случай масата оставаше неподвижна, въпреки че седящият върху нея човек тежеше само 60 кг. Веднъж поискахме масата да се завърти с краката нагоре и тя го направи, независимо от това; че пръстите ни нито веднъж не се докоснаха до нея."

„Несъмнено — отбелязва Дьо Мирвил - човек, който няколко пъти е наблюдавал такива феномени, не може да приеме прекрас­ния анализ на английския физик."

От 1850 г. насам Мюсе и Мирвил, твърди римокатолици, публикуваха много томове с хитро измислени заглавия, привличащи вниманието на публиката. Тези съчинения издават голямата тревога на техните автори, която те не се и опитват да скрият. Ако съществуваше възможност спиритичните феномени да бъдат разобличени като мошенически три­кове, римската църква никога не би им отделила толкова голямо внимание и не би положила толкова усилия, за да задуши спиритизма.

Като оставим настрана скептиците, можем да разделим хората, убедили се в достоверността на фактите на спиритичните феномени, на две категории: на такива, които вярват, че тези феномени са дело на Дявола; и на други, които са убедени, че в тях действат развъплътени човешки души или други духове. Самият факт, че богословието се страхува значително повече от откровенията, които могат да се проявят чрез тази тайнствена сила, отколкото от „конфликтите" с науката и от нейните категорични отрицания, трябва да отвори очите и на най-голе­мите скептици. Римската църква никога не е била нито лековерна, нито страхлива, както за това красноречиво свидетелства макиавелизмът на нейното поведение. Освен това, тя никога не се е безпокояла особено по отношение на ловките фокусници, защото е знаела, че това е просто ловкост на ръцете, обикновено фокусничество. Робърт Худин, Конте, Хамилтън и Боско в безопасност спяха в леглата си, докато в същото време църквата преследваше хора като Парацелз, Калиостро, Месмер, философите на херметизма и мистиците, успешно пресичайки всяко истинско проявление от окултен характер дори чрез физическо ликви­диране на медиумите.

Тези, които не са в състояние да повярват в личния дявол и в църковните догми, са длъжни въпреки това да се съгласят, че духовен­ството е достатъчно проницателно, за да може да запази репутацията си на непогрешимост. То вдига много шум по повод на спиритичните феномени, които, ако са мошенически, все някога неизбежно ще бъдат разобличени.

Най-доброто свидетелство обаче за реалността на тайнствената сила, проявяваща се в спиритичните феномени, даде самият Робърт Худин, кралят на фокусниците, който (бидейки поканен от Академията като експерт, за да наблюдава удивителните явления на ясновидство, а понякога и грешките, „допускани" от масата) казал: „Ние, фокусниците, никога не правим грешки, а моето второ зрение още никога не ми е изневерявало".

Ученият астроном Бабине имал още по-малък успех, когато избрал прославения вентролог Конте в качеството на експерт, за да свидетелс­тва срещу спиритичните феномени, при които се чуват гласове и почуквания. Ако се вярва на свидетелите, този експерт се разсмял в лицето на Бабине дори само при изказването на мисълта, че почуква-нията при спиритичните сеанси се предизвикват от „несъзнателна вентрология". Тази последна теория е достойна сестра близначка на ^несъзнателната мозъчна дейност", която накара да се изчервят много от най-скептично настроените академици. Нейната нелепост наистина беше прекалено очевидна.

„Проблемът за свръхестественото - казва Гасперин - е такъв, какъвто е бил през средните векове и какъвто се представя пред нас сега - не от типа въпроси, които могат да бъдат прене­брегвани... Неговият обхват и величие не могат да останат незабелязани за никого. В тоз^чи проблем всичко е много сериозно - и злото, и средството срещу него, и суеверният рецидив, и физическият факт, на който е съдено да победи."¹³¹

По-нататък той решително изказва следното мнение, до което е бил принуден да стигне в резултат на неопровержимостта на феномените. Той казва: „Количеството на фактите, които се опитват да намерят място под светлината на истината, толкова се увеличи в последно време, че са неизбежни две следствия: или областта на естествените науки трябва да се разшири (за да обхване и спиритичните феномени), или областта на свръхестес­твеното трябва толкова да се разшири, че да надскочи всички граници."

Сред множеството католически и протестантски книги срещу спиритизма нито една не произведе такъв потресаващ ефект като трудовете на Дьо Мирвил и Дьо Мюсе. Те съдържат най-енцик­лопедичната биография на дявола и неговите бесове, която някога се е появявала за радост на добрите католици от средните векове до наши дни.

По мнението на авторите този, който е бил „лъжец и убиец (дявол) от самото начало" е бил също и главният извършител на спиритичните феномени. Хиляди години той е възглавявал езическата теургия и именно той, ободрен от увеличаването на ересите, неверието и атеизма, отново се появява в наши дни. Френската академия извисила своя глас в общия вопъл от възмущение, а Дьо Гасперин приел това като лично оскърбле­ние. „Това е обявяване на война", „вдигане на щитовете" - писал той в своята обемиста книга на опроверженията. „Трудът на Мирвил е истин­ски манифест... Аз бих бил радостен да видя в него изразяване на строго персонални възгледи, но очевидно това е невъзможно. Успехът на тази книга и тържествените присъединявания към нея на много хора, точното й възпроизвеждане както от журналисти, така и от отделни автори, солидарността с нея на цялата католическа корпорация [общност - бел. ред.] - всичко това доказва, че този труд, който по същество е предизвикателство, трябва да бъде разглеждан като колективен труд. Щом е така, аз чувствам, че трябва да изпълня своя дълг... Аз чувствам, че съм длъжен да вдигна ръкавицата... и високо да издигна протестант­ския флаг срещу знамето на ултрамонтанистите.

Медицинските авторитети, както и можеше да се очаква, подобно гръцки хор припяваха различни заклинания, насочени срещу авторите на демонологията. В „Медико-психологичния летопис", издаван от докторите Дьо Боамон и Керис, беше публикувано следното: „Без да засягаме противоречивите съждения на антагонистичните партии, ще кажем, че никога в нашата страна нито един писател не се е осмелявал с такова дръзко и предизвикателно спокойствие... да тръгне срещу всички насмешки и презрение от страна на здравия смисъл, стараейки се да предизвика в същото време силни взривове от смях и повдигане на рамене. Авторите заемат важна поза, нагло заставайки пред членовете на Академията и поднасяйки й това, което скромно може да се нарече Мемоари на Сатаната!"

Това е било, несъмнено, силно оскърбление за академиците, които от 1850 г. изглежда са били обречени да търпят унижение на своята гордост повече, отколкото мнозинството от тях са можели да понесат. Само като си помислиш - да се иска от четиридесетте „Безсмъртни" да обърнат внимание на шегичките на Дявола! Те се заклели да отмъстят и обединявайки се, издигнали една теория, която по своята абсурдност надминала даже демонологията на Мирвил. Доктор Ройар и Джобарт дьо Ламбал (и двамата знаменитости в известно отношение) направили съюз и представили на Института един немец, ловкостта на който, по неговите думи, давала ключ към всички силни и слаби спиритични почуквания. „Ние се изчервяваме - казва маркиз дьо Мирвил, -разказвайки за това, че целият трик на немеца се състоял просто в повторни премествания на мускулните сухожилия на краката." Послед­вала пълна демонстрация на тази система (на хрущене) в пленарното заседание на Института и веднага, на място... била изразена благодар­ността на Академията за това интересно съобщение. Няколко дни по-късно един от професорите от факултета уверил категорично общес­твеността, че учените, накрая, напълно са решили проблема със спиритичните почуквания!"

Това „научно" обяснение обаче не спря нито проявленията на феномените, нито писанията по демонология, в които продължаваха да се излагат ортодоксални теории.

Отричайки църквата да има някакво отношение към неговите книги, Дьо Мюсе поднесъл на Академията (като добавка към своите „Мемоа­ри") следващите интересни и дълбоко философски мисли за Сатаната:

„Дяволът е главната опора на вярата. Той е един от великите персонажи, чийто живот е тясно свързан с този на Църквата. И без неговата реч, победоносно произнесена от ЗМИЯТА - НЕГОВИЯТ ПОСРЕДНИК, грехопадението на човечеството не би се случило. По този начин, ако не е бил Сатаната, то Спасителят, Разпънатият Изкупител, би бил най-смешен свръхщатен, ненужен работник и кръстът би бил оскърбление за добрите чувства!"

Не трябва да се забравя, че този писател е просто верен възпитаник на Църквата, която еднакво предава на анатема както отричащия Бога, така и съмняващия се в обективното съществуване на Сатаната.

Маркиз дьо Мирвил обаче развива още по-пълно тази идея за приятелството между Бога и Дявола. Според него това е нещо като обикновена търговска сделка, в която старшият „мълчалив партньор (компаньон)" допуска деловата страна на фирмените дела да бъде водена по собствено усмотрение от младшия партньор, благодарение на чиято предприемчивост и енергия тя процъфтява. Кой може да бъде на друго мнение след като прочете следващите редове?

„При това духовно (спиритуалистично) нахлуване през 1853 г., към което всички се отнесоха с такова пренебрежение, ние се осмеляваме да произнесем думата - „страшна катастрофа". Светът, въпреки това, си остава спокоен, но историята ни дава примери на същите симптоми във всички бедствени епохи; ние имахме предчувствия за печалните послед­ствия на закона, който е формулиран от Гоерес така: „Тези тайнствени привидения неизбежно известяват за ръката на Божието възмездие на Земята!" (том V, стр. 356)

Тези партизански схватки между привържениците на духовен­ството и Академията на науките показват повече от ясно колко малко е направила последната, за да изкорени слепия фанатизъм от умовете даже на най-образованите хора. Очевидно е, че науката не е могла нито напълно да победи богословието, нито да го застави да замълчи. Тя ще вземе връх едва в деня, когато падне толкова ниско, че да открие в спиритичните феномени и нещо друго, освен халюцинации и заблуда. Как обаче тя би могла да направи това без детайлно изследване на феномените? Да предположим, че преди да настъпи времето, когато електромагнетизмът станал общопризнат, неговият откривател (копенхагенският професор Оерстед) е страдал от пристъп на това, което днес наричаме психофобия и духофобия. Той забелязва, че електри­ческият ток, преминаващ по проводник близо до магнитна стрел­ка, я заставя да се отклони и да заеме перпендикулярно положе­ние спрямо посоката на протичащия ток. Да предположим, че професорът е слушал много за някакви суеверни хора, които използват магнитни стрелки за беседи с невидими духове, изпол­звайки завъртането на такава стрелка като средство за връзка с тях; в резултат на това професорът ще бъде обхванат от научен ужас и отвращение към подобно суеверно вярване, след което той категорично ще откаже да има нещо общо с магнитните стрелки. Какъв би бил резултатът от това? Електромагнетизмът и досега нямаше да бъде открит и главните губещи от цялата тази работа щяха да бъдат самите експериментатори.

Бабине, Ройар и Джобар дьо Ламбал - и тримата членове на Института, особено се отличиха в тази борба между скептицизма и свръхестественото, но така и не пожънаха лаврови венци. Знаменитият астроном неблагоразумно рискувал на бойното поле около феномените. Той вече успял да „обясни" научно някои от тях и окуражен от самонадеяната увереност на учените, че тази нова епидемия от спиритизъм няма да устои пред внимателните изследвания и едва ли ще се задържи и година, той извършил още едно неблагоразумие, като публи­кувал две статии по повод на феномените. Дьо Мирвил остроумно отбелязва във връзка с това, че ако тези две статии са имали известен отзвук в научния печат, в ежедневните издания те нямали никакъв успех.

Бабине започнал с признаването „априори" на въртенето и движението на мебелите и го обявил за доказан факт. „Това въртене е в състояние да се проявява с голяма енергия или голяма скорост, или със силно съпротивление при опит да бъде спряно."

И тогава следва обяснението на този знаменит учен: „Леко подтиквана със слаби, съгласувани импулси на ръцете, лежащи върху нея, масата започва да се люлее наляво-надясно... В този момент, когато след известна пауза в ръцете възниква нервен трепет и леките отделни импулси на всички участници се хармо­низират, масата се задвижва."

Според него е лесно за разбиране, че „всички тези мускулни движения действат на телата като лостове от трети род, където опорната точка се намира много близо до точката на прилагането на силата. Това следователно придава голяма скорост на движе­щите се части поради твърде малкото разстояние, на което действа движещата сила... Някои хора се учудват, когато видят, че масата (под въздействието на няколко индивида) преодолява големи препятствия и даже си чупи краката, ако бъде спряна рязко; но това е напълно обяснимо и просто, ако се отчита силата на малките съгласувани въздействия. Още веднъж повтаряме, че физическото обяснение не представлява никаква трудност."

В това изследване ясно се виждат два резултата: реалността на феномените е доказана, а научното им обяснение е направо смешно. Бабине обаче напълно може да си позволи да му се смеят, тъй като той е астроном и знае, че даже и слънцето има петна.

Съществува обаче едно нещо, която Бабине винаги упорито е отричал, а именно - левитацията (повдигането във въздуха) на мебели без никакво докосване с ръце. Дьо Мирвил се хвана за думите му, когато той заявил, че такава левитация е невъзможна — „така невъзможна, както е вечното движение (перпетуум мобиле)".

Кой след всичко това ще може да твърди, че думата „невъз­можно", произнесена от устата на учените, е непогрешима?

Въпросните маси, след като валсирали, разклащали се и се завъртали - започнали и да почукват. Почукванията понякога достигали голяма сила на звука - почти като пистолетен изстрел. Какво може да се каже за това? Чуйте: „Свидетелите и изследователите са били вентролози!"

Дьо Мирвил ни отпраща към „Revue des Deux Mondes", в който е публикуван много интересен диалог, измислен от Бабине. В него той разговаря сам със себе си, както халдейският Ейн-Соф при кабалистите: „Какво можем накрая да кажем за всички тези факти от нашите наблюдения? Действително ли се предизвикват почуквания? Да. Кой предизвиква тези звукове? Медиумите. По какъв начин? Чрез обикно­вения акустичен метод на вентрологията. Нали се правеха предположе­ния, че тези звукове могат да бъдат резултат от хрущенето на пръстите на ръцете и краката! Не, ако беше така те винаги щяха да се чуват от едно и също място, а случаят фактически не е такъв."

„Как тогава - пита Дьо Мирвил - можем да вярваме на американците и хилядите им медиуми, които предизвикват тези почуквания пред милиони свидетели?" „Разбира се, чрез вентрология" - отговаря Бабине. „Как обаче ще обясните такова невъзможно нещо?" Оказва се, че това е от лесно по-лесно; чуйте само: „Всичко, което е било необходимо, за да бъде демонстриран първият феномен в първия дом в Америка, е било едно улично момче, което да чука на вратата, за да въведе всички присъстващи в заблуждение; възможно е то да е правело това с оловно топче, вързано на конец; и ако мистър Бикмън (първият повярвал във феномена в Америка), когато очаквал тези звукове за трети път, не чул междувременно смях от улицата, това е, защото съществува значи­телна разлика в поведението на френските улични момчета и англий­ските или задокеанските им приятелчета, които често притежават чувство за „черен хумор".

Дьо Мирвил, в своя знаменит отговор на изказванията на Дьо Гасперин, Бабине и други учени, с основание отбелязва: „И така, според нашите велики физици, масите се въртят много бързо, и както Дьо Гасперин доказал, те даже се повдигат във въздуха без докосване с ръка. Един министър някога беше казал: „За три написани на ръка думи аз съм готов да обеся човека." За приведените по-горе редове ние сме готови да скандализираме физиците от цялото земно кълбо, или по-точно - да революцио-нализираме света, в случай че Бабине предвидливо не издигне (подобно на Дьо Гасперин) някакъв неизвестен досега закон или сила. Тъй като това би било върхът."

Кулминацията обаче на съдържателността и логиката на Бабине като изследовател-експерт в областта на спиритизма ще намерим в неговите „факти и физически теории".

Създава се впечатлението, че Дьо Мирвил в своя разказ за чудесата, станали в Сайдвилското епископство, сам бил силно поразен от необичайността на описаните факти. Въпреки че били засвидетелствани от следствените органи и магистрата, те били толкова необикновени по своята природа, че заставили самият автор на демонологията да се отклони от отговорността, свързана с тяхното публикуване.

Тези факти са следните: „В точно предсказан от магьосника момент силна гръмотевица се раздала над един от комините на епископството, след което (огнен) флуид се спуснал със страшен шум по този комин в помещението и отхвърлил назад хората, които се греели до огъня; изпълвайки цялата стая с множество фантастични животни, флуидът се върнал в комина, отново се издигнал по него и изчезнал, като произвел същия страшен шум." Мирвил добавя към това: „Въпреки че разполагахме с изобилие от факти, ние бяхме стьписани от това чудовищно явление, преди да го прибавим към множеството други."

Бабине обаче, който заедно със своите учени колеги всячески осмивал и двамата автори по демонология, решил да докаже абсурдността на всички подобни разкази и да дискредитира посочения по-горе сайдвилски феномен... чрез поднасянето на още по-невероятен разказ. Предоставяме думата на самия Бабине.

Следната история той представил пред Академията на науките на 5 юли 1852 г. без никакви допълнителни коментари — само като описание на случай на кълбовидна мълния. Привеждаме текста дословно:

„След като се раздала силната гръмотевица - казва Бабине, -но не веднага след нея, един шивач калфа, живеещ до реката на св. Жак, изведнъж видял, че капакът, с който бил запушен отворът на камината паднал, като че избутан от порив на вятъра. След това той видял как огнено кълбо с големината на детска глава спокойно и леко излязло иззад решетката и бавно се завъртяло в кръг из стаята, без да се допира до тухления под. Видът на това огнено кълбо напомнял котенце със средни размери, което се придвижвало, без да използва лапите си. Това огнено кълбо по-скоро било светещо, отколкото горящо или пламенно, тъй като у шивача не се създало впечатление за топлина. Кълбото, приближавайки се към неговите крака, напомняло котенце, искащо да си поиграе и да се погали, което е привично за тези животни, но калфата много внимателно отд­ръпнал краката си, избягвайки допир с този МЕТЕОР. Послед­ният, в продължение на няколко секунди продължавал да се движи около краката му, а шивачът, наведен над него, го разглеждал с голямо любопитство. Като направило няколко разходки в различни посоки, без да напуска централната част на стаята, огненото кълбо се повдигнало нагоре до нивото на главата на човека, който, за да не се допре до него, се отдръпнал назад в своето кресло. На височина приблизително един ярд над пода огненото кълбо леко се разтегнало и се устремило по наклонена плоскост към един отвор в стената над камината, който се намирал на един метър над нея. Отворът бил направен още през зимата с цел да се прокара през него коминът от печката и отдавна бил залепен с тапети. Затова (по израза на шивача) „кълбото не можеше да види отвора". Въпреки това, огненото кълбо се насочило точно към него, отлепило тапетите, без да ги повреди, и отново се издигнало по комина... Достигайки върха му, то произвело страшен взрив, който частично разрушил комина на печката..." и т.н,

„Изглежда - отбелязва Дьо Мирвил в своя коментар - ние не бихме могли да отнесем към М. Бабине следната забележка, отправена от една много остроумна жена към Рейнал: „Ако вие не сте християнин, то това не е поради недостиг на вяра."¹³²

Не само-вярващите са се учудвали на лековерието, проявено от Бабине, който продължава да нарича това явление МЕТЕОР; доктор Вулхи много сериозно анализира това явление в труда си за мълниите, който той точно по това време издал: „Ако тези подробности са точни - казва докторът, - каквито те несъмнено ще се окажат, то е много трудно да се приложи към това явление названието КЪЛБОВИДНА МЪЛНИЯ. Ние обаче предоставяме на други да обяснят, ако могат, същността на огненото кълбо, което не изпуска осезаема топлина, има вид на котка, бавно се разхожда из стаята и накрая намира път за бягство, като се връща в комина през отвор в стената, покрит с хартия, която то отлепва, без да я повреди!"¹³³

„Ние се придържаме към същото мнение, както и учения доктор, по повод трудността на точното определение, и не разбираме защо в бъдеще да не можем да имаме мълнии във вид на кучета, маймуни и т.н.

Направо ни става страшно само при мисълта за това, какъв зверилник може да се вмъкне в нашите домове и да се разхожда из тях, колкото си иска благодарение на някоя буря."

В своя том с опровержения Гасперин казва: „По въпросите на свидетелствата увереността трябва напълно да се изостави в момента, в който преминаваме границите на свръхестественото."

Доколкото въпросната демаркационна линия не е достатъчно добре отбелязана и определена, то нямами да е по-добре опонентите да се заемат с тази трудна задача? Кой от двамата има повече право да стане арбитражен съдия? Може би това са суеверия, поддържани от свидетел­ските показания на хиляди хора? Тъй като почти две години хората се стичаха в тази местност, където всеки ден се появявали безпрецедент­ните чудеса на Сайдвил, сега почти забравени сред другите многобройни спиритични феномени. Трябва ли да им вярваме, или трябва да се съгласим с науката,- представяна от Бабине, който на основание свиде­телството на ЕДИН човек (шивача) признава появата на огненото кълбо или метеорното коте и в резултат настоява това явление да намери място сред установените факти на естествените феномени!

Мистър Крукс в своята първа статия от 1 октомври 1871 г. споменава за Гасперин и неговия труд „Науката срещу спириту-ализма". Той забелязва, че „в крайна сметка авторът стига до заключението, че всички тези феномени трябва да бъдат обяснени с действието на естествени причини и съвсем не изискват да бъдат представяни като чудеса или като намеса на духовете или на дяволски въздействия. Гасперин приема за факт, който може да бъде експериментално установен, че ВОЛЯТА при някои състо­яния на организма може от разстояние да действа върху инертната материя и голяма част от неговия труд е посветена на изясняването на законите и условията, при които това дейст­вие се проявява."

Да, това е точно така. Трудът на Дьо Гасперин обаче предиз­вика огромна дискусия, в която той открито показа, че е протес­тант, а от гледна точка на религиозния фанатизъм на него може да се разчита също толкова малко, колкото на Дьо Мирвил и Мюсе. Първият е дълбоко набожен калвинист, докато другите двама са фанатични католици. Освен това, самите изразни средства на Гасперин издават дух на пристрастност: „Аз чувствам, че трябва да изпълня своя дълг... и да вдигна високо протестантския флаг срещу ултрамонтанисткото знаме!" и т.н. По такива въпроси, като същността на така наречените спири­тични феномени, не трябва да се доверяваме на никакви други свидетелства, освен на показанията на хладнокръвните, незаин­тересовани и свободни от предвзети мнения свидетели и научни изследователи. Истината е една, а религиозните секти стават все по-многобройни, като всяка от тях претендира, че притежава най-сигурната истина. Както за Мюсе „дяволът е главната опора на църквата", така за Гасперин всичко свръхестествено и разните чудеса завършват „с апостолите". Професор Крукс обаче споме­нава друг изтъкнат учен - професорът по естествена история Тюри от Женева, който (като колега изследовател) заедно с Гасперин е участвал в изучаването на Валерийските феномени. Този професор категорично не се съгласява с твърденията на своя колега. „Първото и най-необходимо условие - казва Гасперин -е ВОЛЯТА на експериментатора; без воля никой нищо няма да постигне; може и цяло денонощие да седи в магнетична верига зад масата, без да получи нито едно движение."

Това Твърдение само доказва, че Гасперин не различава чисто магнетичните феномени (предизвиквани от активната воля на присъстващите, сред които може да няма нито един медиум) от така наречените духовни феномени.

Докато първите (магнетичните) феномени могат да бъдат предизвикани СЪЗНАТЕЛНО почти от всеки човек, който при­тежава твърда и решителна воля, вторите завладяват сензитива много често без неговото съгласие и против волята му, като винаги се проявяват независимо от него. Месмеризаторът иска нещо и това нещо се извършва. Медиумът обаче, даже ако преследва някаква добра цел, не може да постигне никакви манифестации; колкото по-малко той намесва своята воля, толкова по-добре се получава феноменът; колкото по-горещо е желанието му, толкова по-малки са неговите шансове да получи някакви резултати. За да бъде човек месмеризатор, е необходи­ма активна натура; а за да бъде медиум - е нужна абсолютна пасивност. Това е азбуката на спиритизма и няма медиум, който да не я знае.

Мнението на Тюри, както вече посочихме, напълно се разми­нава с теориите на Гасперин за силата на волята. Професорът го излага в кратка и ясна форма в отговор на поканата на графа да видоизмени последната статия от своите „Мемоари". Тъй като нямаме под ръка книгата на Тюри, превеждаме писмото във вида, в който то е поместено в резюмето на „защитата" на Мирвил. Статията на Тюри, която така потресла светогледа на неговия приятел, посочва възможността за съществуване и намеса в тези феномени и на „друга воля, освен тази на хората и животните".

„Аз чувствам, сър, справедливостта на вашите забележки относно последните страници на тези „Мемоари"; те могат да предизвикат много недобри чувства към мен от страна на учените като цяло. Още повече съжалявам за решението си, защото то изглежда много ви е засегнало. Въпреки това аз съм сигурен в своята позиция, да изменя на която би било предателство.

Ако въпреки всички очаквания в спиритуализма, все пак има някаква истина, то (без да говоря от името на науката) за мен е ясно, че абсурдността на вярването в намесата на духове досега научно не е доказана - такова е резюмето и тезисът на последните страници на моите „Мемоари"; въздържайки се да съобщя това на онези, който след прочитането на моя труд ще изпитат желание да експериментират с феномените, аз бих рискувал да увлека подобни хора по път, резултатите от който в много отношения са твърде двусмислени.

Женева, 21 декември 1854 г.

Хайде да анализираме това писмо и да се опитаме да разкрием какво авторът мисли (или по-скоро какво не мисли) за тази нова сила. Едно поне е ясно: изтъкнатият физик и натуралист допуска и даже научно доказва, че личните феномени са реалност. Подобно на мистър Крукс той не вярва в католическите дяволи или демони; Дьо Мирвил цитира това писмо в качеството на триумфално доказателство срещу натуралистката теория на Гас-перин, който, стигайки до тази фраза, бърза да уточни нейното значение със следната препратка: „Във Валерийските феномени това е възможно, но не и на други места", воден от загриже­ността да подчертае тезата, че професорът (отричайки участието на дявола във феномените) е имал предвид само тези от тях, които са станали във Валери.

Противоречията и нелепостите, в които попада Гасперин, са многобройни. Рязко критикувайки претенциите на учените пос­ледователи на идеите на Фарадей, той приписва явленията, наричани от последния магически, на напълно естествени причи­ни.

Той казва: „Ако ни се наложи да имаме работа само с такива феномени, чиито свидетел великият физик е бил и които той е обяснявал (?), ние бихме могли да си държим езика зад зъбите; но ние отидохме по-нататък - зад пределите на това, и каква полза има сега, бих искал да попитам, от тези апарати, които показваха, че НЕСЪЗНАТЕЛНИЯТ НАТИСК (върху масата) обяснява всичко? Той обяснява всичко и в същото време масата се съпротивлява на натиска и на принудителното насочване! Той обяснява всичко, а мебелите, към които никой не се докосва, изпълняват заповедта на сочещия пръст; вдигат се във въздуха, без никой да ги докосва, и се превъртат с краката нагоре."

Независимо от всичко това той се заема да обясни този феномен.

„Хората ще застават в защита на чудесата. Вие казвате - това е магия! Всеки нов закон се приема от тях като чудо. Успокойте се, аз поемам върху себе си задачата да успокоя разтревожените. Пред лицето на такива феномени ние не пресичаме границите на естествените закони."

Да, наистина не ги пресичаме. Могат ли обаче учените да твърдят, че вече притежават ключовете към тези закони? Мосю Дьо Гасперин си мисли, че ги притежава. Нека да видим дали е така.

„Аз няма да рискувам да се опитвам да обяснявам всичко, това не е моя работа. (!) Да се установят простите факти и да се запази истината, която науката желае да потули - това е всичко, към което се стремя. Въпреки това аз не мога да се въздържа пред изкушението да посоча на тези, които искат да видят в нас вълшебници, че феномените, за които става дума, могат да получат обяснение, произтичащо от известните вече научни закони."

„Нека предположим съществуването на флуид, изведено от експериментите и преди всичко от някои от тях. Да предполо­жим, че волята е определила посоката, в която действа флуидът, и вие лесно ще разберете причината за въртенето и левитацията на този крак на масата, по посока на който с всяко действие волята изхвърля излишък от флуид. Да предположим, че една чаша заставя този флуид да се отдалечава, и вие ще разберете защо (поставена върху масата) тя може да прекрати нейното въртене, и как същата чаша, сложена на края на масата, предиз­виква натрупване на флуида в противоположната страна, която вследствие на това се повдига."

Ако всеки от експериментаторите беше опитен месмеризатор, това обяснение, минус някои важни подробности, би могло да бъде приемливо. Това е всичко по въпроса за силата на човешката воля и въздействието й върху неодушевената материя, според учението на министъра на Луи Филип. Какво да кажем обаче за ума, проявявай от масата? Какво обяснение дава той относно отговорите (на въпроси), предавани чрез почукванията на маса­та? Отговори, които не биха могли да бъдат резултат от „мозъч­ните рефлекси" на присъстващите (една от любимите теории на Гасперин), тъй като техните идеи са били напълно противопо­ложни на тази твърде свободомислеща философия, поднасяна от странните маси? По тези въпроси той мълчи. Всичко друго, само не и духове, били те човешки, сатанински или елементарни!

И така, „едновременната концентрация на мисълта" и „нат­рупването на флуида," не се оказват по-добри от „несъзнателната мозъчна дейност" и „психичната сила" на другите учени. Тогава нека опитаме още веднъж! Ние обаче можем предварително да^-предскажем, че хиляда и една научни теории ще се оказват безполезни дотогава, докато не бъде признато? че тази сила въобще не е резултат от натрупалата се воля на групичката експериментатори, а напротив - това е необикновена сила, чужда за тях и в същото време свръхразумна.

Професор Тюри, който отхвърля теорията за развъплътените човешки духове, отхвърля също и християнското разбиране за участието във феномените на дявола; той проявява и признаци за нежелание да поддържа теорията на Крукс (конкретно шеста точка), както и учението на херметистите и древните теурзи, а приема една теза, която (както той казва в своето писмо) „е най-благоразумна и му позволява да се чувства достатъчно силен, за да се изправи срещу всеки опонент". Също толкова малко той приема хипотезата на Гасперин за „несъзнателната сила на волята". Ето какво той казва в своя труд:

„Колкото до публикуваните феномени (за ЛЕВИТАЦИЯТА БЕЗ ДОПИР и за преместването на мебели от невидими ръце), без да е в състояние да докаже тяхната невъзможност априори, никой няма право да разглежда като абсурд сериозните доказа­телства, които потвърждават, че подобни неща са се случва­ли, "(стр. 9)

Що се отнася до теориите, защитавани от Гасперин, Тюри съди за тях много сурово. „Допускайки, че във Валерийските експерименти - казва Дьо Мирвил - източник на сила може да бъде индивидът, ние уточняваме, че този източник е бил вътрешен и външен едновременно и че волята наистина може да бъде необходима." Той повтаря това, което е казал в своя предговор, а именно: „Дьо Гасперин ни поднася голи факти и последващи обяснения с много съмнителна стойност. Духнете върху им и много ли от тях ще устоят? От неговите обяснения няма да остане почти нищо. Колкото до фактите - отсега нататък те са доказани нагледно."

Както ни съобщава мистър Крукс, професор Тюри „отхвърля всички тези обяснения, като допуска, че феноменалните ефекти се дължат на някаква своеобразна субстанция, флуид или може би агент, който насища с нещо особено (подобно на светоносния ефир) цялата материя - нервната, органичната и неорганичната, което той нарича ПСИХОД. Той се впуска в дълбоки разсъждения по повод свойствата на това състояние, форма или материя и предлага термина ЕКТОНИЧНА СИЛА... за обозначаване на нещото, което се напряга, когато умът действа на разстояние посредством влиянието на психода".

По-нататьк Крукс казва, че „ектоничната сила" на професор Тюри и неговата собствена „психична сила" „очевидно са екви­валентни термини".

Ние несъмнено бихме могли много лесно да докажем, че тези две сили са идентични и представляват „астралната, или звезд­ната светлина, както я наричали алхимиците (и Елифас Леви в своя труд); че под названието Акаша, или жизнен принцип, тази всенасищаща сила е била известна на химнософите, на индийс­ките магове и на адептите от всички страни още преди хиляди години; че тази сила досега беше известна на тибетските лами, факири, тавматурзи от всички националности и даже на много индийски „фокусници".

В много случаи на транс, изкуствено предизвикан чрез месме-ризация, е напълно възможно „духът" на хипнотизирания да действа под ръководството на волята на месмеризатора. Ако медиумът обаче остава в съзнание и е налице психофизичен феномен, предполагащ участие на насочващ разум, и ако не можем да го считаме (медиума) за „маг", способен да отделя астрален двойник - тогава физическото изнемогване не може да означава нищо повече, освен нервна прострация. Доказателство­то, че той е пасивен инструмент на невидими същества, управ­ляващи окултните сили, изглежда убедително. Даже ако екто-ничната сила на Тюри и психичната сила на Крукс са по същество с еднакъв произход, то двамата изследователи изглежда твърде се различават по свойствата и мощта, които те приписват на тази сила. В същото време, когато професор Тюри откровено признава, че феномените често се предизвикват „не от човешка воля", с което подкрепя теория № 6 на Крукс, последният (признавайки истинността на феномените) все още не е изразил определено мнение по повод на техния произход.

Оказва се, че нито Тюри, който изследвал тези явления заедно с Гасперин през 1854 г., нито мистър Крукс, който признал тяхната истинност през 1874 г., не са достигнали до нищо определено. Те и двамата са физици и химици (и много образовани хора) и са отделили цялото си внимание на този поставящ в безизходица въпрос. Освен тези двама учени е имало и много други, които, стигайки до същите изводи, не са били в състояние да дадат на света окончателно разрешение на проблема. От това следва, че в течение на двадесет години нито един учен не е направил и крачка напред към разрешаването на тайната, която си остава и досега също така непристъпна, както омагьосаните замъци в приказките.

Ще бъде ли твърде дръзко да се предположи, че нашите съвременни учени са попаднали в това, което французите наричат „порочен кръг"? Обременени от товара на своя материализъм и от неразвитостта на това, което те наричат „точна наука" (затруднени да ни покажат осезаемото съществуване на духовната вселена, населена и обитаема много повече, отколкото нашата физическа вселена), те са обречени на вечно пълзене вътре в окръжността, лишени не толкова от възможност, колкото от желание да проникнат в този омагьосан кръг и да го изследват във всички посоки. Само предвзетото мнение ги удържа от това да тръгнат на компромис с добре установените факти и да търсят съюз с такива познавачи на магнетизма и с такива месмеризатори, каквито бяха Дьо Поте и Регазони.

„Какво тогава произлиза от смъртта?" - попитал Сократ Небесата. „Живот - бил отговорът¹³⁴. - Може ли душата, след като е безсмъртна, да бъде друга, освен вечна?" Семето не може да прерасне, ако частично не се унищожи" - казва професор Конт. „То не може да расте, ако не умре" — отбелязва апостол Павел.

Цветето разцъфва; после увяхва и умира. След него остава ароматът, благоуханието, независимо от това, че неговите цветчета вече са станали на прах. Нашите материални сетива могат да не усещат нещото, но въпреки това то съществува. Извлечете нота от музикален инструмент и този слаб звук ще предизвика вечно ехо. Някакво вълнение е сътворено в невидимите вълни на безбрежния пространствен океан и тази вибрация никога не изчезва напълно. След като една енергия е пренесена веднъж от материалния в нематериалния свят — тя ще съществува винаги. А от нас искат да повярваме, че човекът, който живее, чувства и мисли, обитаващ в увенчаващия труда на природата шедьовър (човешкото тяло), може да напусне своята обвивка и повече да не съществува. Нима принципът на непрекъснатостта, който е в сила (за атома) дори в така наречената неорганична материя, ще бъде отречен за духа, чиито атрибути са съзнанието, паметта, умът и любовта! Действително, подобна идея е абсурдна. Колкото повече мислим, толкова повече узнаваме и толкова по-трудно ни става да оправдаем атеизма на учените. За нас е разбираемо, че един човек, който не познава законите на приро­дата и не е изучавал физика и химия, може да бъде фатално завлечен в материализма от своето невежество, от неспособността да разбере философията на точната наука, от невъзможността да прокара аналогия от видимото към невидимото. Метафизикът (по рождение) и невеж мечтател може внезапно да се събуди и да си каже: „Това ми се е присънило; аз нямам осезаеми доказателства за това, което си въобразявам; всичко това са илюзии" и т.н. Ако човекът на науката обаче, запознат със свойствата на вселенската енергия, започне да твърди, че ЖИ­ВОТЪТ е само материален феномен (вид енергия), това ще е равносилно на признание за пълната му неспособност да анали­зира и правилно да разбира алфата и омегата - материята.

Искреният скептицизъм по отношение безсмъртието на човеш­ката душа е разстройство, израждане на физическия мозък, и като такъв той е съществувал във всички векове. Както се раждат деца „с риза" [под щастлива звезда - бел.ред.], така съществуват и хора, които до последния си час не са способни да се избавят от една друга „риза", закриваща органите на тяхната духовност. Чувството, което ги заставя да отричат възможността на духов­ните и магическите феномени, е съвсем друго. Неговото истинс­кото име е суетност. „Ние не можем нито да предизвикаме такъв феномен, нито да го обясним - следователно той не съществува; и освен това той никога не е съществувал." Ето такъв е неопро­вержимият аргумент, издиган от съвременните философи. Преди някакви си тридесетина години Е. Салверт порази света с „леко-верното" си съчинение „Философия на магията". Книгата пре­тендираше да разкрие всички чудеса на Библията, както и чудесата на езическите светилища. Резюмето на тази книга е следното: дълги години наблюдения и натрупване на големи познания (големи - в сравнение с невежеството на онези дни) по естествознание и философия позволяват да се направи оконча­телният логически извод - тавматурзите, пророците и маговете са негодяи и крадци, а останалите хора са просто глупаци.

Сред другите доказателства, авторитетно поднесени на чита­теля, намираме и следните редове: „Учениците на Ямблих са твърдели, че когато той се молел, се повдигал във въздуха на голяма височина над земята; и тези лапнишарани, макар да били християни, били толкова доверчиви, че приписвали това чудо на св. Клара и на св. Франциск Асиски".

Стотици пътешественици са заявявали, че са виждали как факирите демонстрират същия този феномен (издигането във въздуха), но тях всички ги смятат за лъжци или хора, изпаднали в халюцинации. Всъщност надеждността на очевидците отдавна е известна на учените. Феноменът е бил осъществен в условия на строг контрол и мистър Крукс го признал за неподправен и изключващ възможността за някаква лъжа; въобще, този фено­мен е виждан и потвърждаван от многобройни свидетели, но на тях сега не искат да им вярват.

Мир на твоя учен прах, о, лековерний Евзебий Салверт! Кой знае, може би още преди края на това столетие народната мъдрост ще измисли нова поговорка: „Толкова невероятно лековерен, като учен".

Защо трябва да се приема като толкова невероятно, че (когато се отдели от своето тяло) духът може да притежава сила, способна да оживотвори някаква бързо изчезваща форма, изтъкана от тази „магична", „психична", „ектонична" или „ефирна" енергия, с помощта на елементарни, които я снабдяват със сублимирана материя от своите собствени тела? Единственото затруднение тук е да се разбере фактът, че заобикалящото пространство не е пустота, а резервоар, изпълнен догоре с прототипите на всичко, което някога е било, което е и което ще бъде; а също така със същностите на безбройни раси, които не приличат на нашата. Изглеждащите като свръхестествени факти (свръхестествени, доколкото противоречат на естествените закони на притегляне, както в приведените по-горе примери за левитация) са признати от много учени. Всеки, който се е осмелил да ги изследва внимателно, е бил принуден да признае тяхното съществуване. Единствено в безуспешните си усилия да обяснят тези феномени с теории, основани върху законите на вече познатите природни сили, някои от висшите представители на науката се сблъскаха с непреодолими трудности!

В своето „Резюме" Дьо Мирвил описва аргументацията на тези противници на спиритуализма като съставена от пет парадокса, които той нарича „безумия":

Първо - безумието на Фарадей, който обяснява феномена на въртенето на масите с това, че масата ви тласка „вследствие на съпротивлението, бутащо я обратно".

Второ - безумието на Бфбине, който е убеден, че обяснява всички отговори (които масата дава чрез почуквания) „честно, добросъвестно, с пълна съзнателност и правилно във всяко отно­шение" - с ВЕНТРОЛОГИЯТА, чието използване предполага вероломство.

Трето - безумието на доктор Шеврол, който обяснява движе­нието на мебелите без допир с предварително придобиване на тази способност.

Четвърто - безумието на Френския институт и неговите членове, които изразиха съгласие да признаят чудесата само при условие, че последните по никакъв начин няма да противоречат на естествените закони, които вече са им известни.

Пето - безумието на Дьо Гасперин, който се опитва да представи пред публиката в качеството на прости и елементарни явления неща, които всички отхвърлят, защото никога не са виждали подобни феномени.¹³⁵

В същото време, когато великите учени със световно име се впускат в такива фантастични теории, някои по-малко известни невролози търсят обяснение на разнообразните окултни феномени в ненормалните изпарения, предизвикани от епилепсия. Един даже бил готов да лекува медиумите (и поетите също, както се досещаме) с асафитида и амоняк и да обяви всеки, който вярва в спиритични явления, за умопобъркан или халюциниращ мистик.

На въпросния лектор и патолог бихме дали един много разумен съвет, който може да бъде намерен в Новия завет: „Докторе, излекувай себе си". Действително, нито един здравомислещ човек не би започнал с такъв размах да хвърля обвинения в безумие към 446-те милиона души от различните части на света, които вярват в общуването с духове.

Вземайки под внимание всичко това, на нас ни остава само да се учудваме на глупавата самонадеяност на тези хора, които, по правото на своята ученост, претендират да бъдат разглеждани като върховни жреци на науката, призвани да класифицират феномени, за които те всъщност нищо не знаят. Несъмнено, няколкото милиона техни съграж­дани (ако са въведени в заблуждение) заслужават поне такова внимание, което въпросните учени отделят на картофените [колорадските - бел. ред.] бръмбари. Вместо това обаче, какво наблюдаваме? Конгресът на САЩ, по настояване на Американското общество за поощряване на науката, утвърждава устава на организациите на националните комисии по изучаването на насекомите; а химиците от своя страна се занимават с варене на жаби и бръмбари. В същото време, по мнението на някои учени енциклопедисти, милиони американци затъват в тресавището на различни „налудничави заблуждения" или загиват от „нервни разст­ройства, предизвикани от медиумична диатеза".

Някога все още имаше основание да се надяваме, че руските учени ще се заемат със задачата на подробното и безпристрастно изследване на тези феномени. От Петербургския университет беше назначена комисия, възглавявана от великия химик професор Менделеев. В обяве­ната програма, разчетена на 40 сеанса за изследване на медиумите, се канеха всички, занимаващи се със спиритизъм, да пристигнат в руската столица и да участват в експериментите. Като правило обаче поканените се отказвали, защото предвиждали капана, който им бил устроен. След осем заседания, по нищожен повод и точно в момента, когато заседани­ята започвали да стават интересни, комисията предрешила въпроса и публикувала становище, противоречащо на твърденията на медиумите. Вместо да се придържа към методите, достойни за науката, тя поставила шпиони, които да гледат през ключалките на вратите. Професор Мен­делеев заявил в публична лекция, че спиритуализмът или всяко подобно нему вярване в безсмъртието на душата е смес от суеверие, заблуждение и лъжа. Към това той добавил, че всяка проява от този тип, включително четенето на мисли, трансът и другите психологични феномени, трябва да бъдат разглеждани като явления, които могат да бъдат осъществени и са били осъществени с помощта на хитроумна апаратура, скривана под дрехите на медиума!

След такова публично демонстриране на невежество и предвзето мнение, господин Бутлеров, професор по химия в Петербургския уни­верситет, и господин Аксаков, държавен съветник в същия град, които били поканени в комисията, за да й помагат в изследването на медиу­мите, били толкова разочаровани, че се отказали от по-нататъшно участие в нея. След публикуването на техния протест в руските вестници те били подкрепени от по-голяма част от пресата, която не пощадила от присмех нито Менделеев, нито неговия официален комитет. Обществе­ността като цяло заела справедлива позиция. Сто и тридесет от най-вли­ятелните лица на висшето петербургско общество, много от които съвсем не били спиритисти, а просто изследователи, се присъединили към заслужения протест.

Последвал неизбежният резултат от този процес - всеобщото внима­ние било привлечено към спиритизма; по цялата империя се образували частни спиритични групички; някои от най-свободомислещите списания започнали да обсъждат този въпрос и дори наскоро започна организи­рането на нова комисия, която да доведе докрай прекъснатата задача.

Сега обаче скептичните изследователи наистина ще изпълня­ват своя дълг по-малко, откогато и да било. Те откриха най-доб­рия претекст, който някога са имали, в мнимото разобличаване на медиума Слейд от лондонския професор Ланкастьр. Всъщност, срещу свидетелствата на професора и иа един негов приятел, т.е. на господата Ланкастър и Дънкин, обвиняемият противопоставил свидетелствата на Уолъс, Крукс и много други, които снемат обвинението, основано само на косвено доказателство и предраз­съдъци. По този повод много интересно мнение изказва сп.„Лан-дън Спектейтър";

„Това е чисто суеверие и нищо друго - да си въобразим, че толкова добре познаваме законите на природата, че даже внима­телно проверените факти, засвидетелствани от опитни наблюда­тели, да бъдат отхвърляни като незаслужаващи внимание само защото не се вместват в рамките на познатите ни вече закони. Да се смята, че (след като в областта на спиритичните феномени се срещат толкова лъжи, наивност и нервни разстройства) всички спиритични феномени могат да се обяснят със заблудата и лековерието, въпреки свидетелствата на учените - това е равно­силно да се реже клона, на който седи индуктивната наука." („Появата някъде на фалшиви пари не прави всички останали пари фалшиви" - бел. прев.)

Какво значение обаче може да има всичко това за учените? Потокът от суеверия, който според тях отнася милиони светли умове в стреми­телното си течение, не може да ги докосне. Съвременният поток, наричан спиритизъм, не е в състояние да въздейства на техните здрави умове и калните вълни на това наводнение ще изтощят своята ярост, без дори да им намокрят подметките на ботушите. Изглежда наистина само с традиционния инат от страна на Твореца може да се обясни обстоятел­ството, че Той още не е осъзнал колко малки са шансовете му да направи впечатление с чудесата си на признатите учени. Вече е време и Той да си даде сметка, че от много отдавна те са написали на фронтоните на своите университети и колежи:

„Науката повелява Бог да не прави тук чудеса!"¹³⁶

Неверните спиритисти и правоверните римокатолици изглежда вече се обединяват срещу иконоборческата претенция на материализма. Увеличаването на скептицизма в последно време предизвика същото увеличение към него и на доверието. Привържениците на „библейските чудеса" се надпреварват със славословите на медиумистките феномени и сцени от средните векове оживяват в наши дни. Още веднъж виждаме как Дева Мария възобновява своята писмена кореспонденция с верните деца на своята църква. И докато „ангелите-закрилници" предават послания за спиритистите чрез медиуми, „Божията Майка" хвърля писмата си направо от небето на земята. Лурдският параклис на Светата Дева се превърна в спиритичен кабинет за „материализации", докато кабинките на популярните американски медиуми се трансформираха в свещени олтари, в които Мохамед, епископ Поулк, Жана д'Арк и други аристократични личности, спуснали се на земята, се „материализират" при пълна светлина. И ако виждат Дева Мария всеки ден да се разхожда из Лурдските гори (в човешки вид), то защо да не може да се види и апостолът на Исляма или покойният епископ на Луизиана? Или и двете „чудеса" са възможни, или манифестациите и от двата вида („божест­вения" и „спиритичния") са явни мошеничества. Само времето ще покаже каква е истината; но засега науката отказва да им заеме своята магична лампа, с която да бъдат осветени тези тайни, оставяйки простолюдието да върви напред и да преодолява само тресавището.

Тъй като неотдавнашните „чудеса" в Лурд бяха посрещнати в Лондон с неблагоприятни отзиви в пресата, монсиньор Кейпъл изразил чрез вестник „Таймс" позициите на Римокатолическата църква по следния начин:

„Колкото до станалите чудодейни изцеления, аз бих искал да препратя читателите към прекрасния и правдив труд „Лурдската пещера", написан от доктор Дозоус, изтъкнат лекар-практик, окръжен епидемичен инспектор и съдебен лекар. Той започва своята книга с подробно изброяване на множеството чудотворни изцеления, които, по собствените му думи, той е изучавал подробно и с голямо усърдие. Той казва: „Аз заявявам, че тези изцеления, станали в Лурдското светилище чрез водата на извора, придобиха в очите на добросъвестните хора характер на свръхес­тествени. Аз съм длъжен да призная, че без тези изцеления моят ум, малко склонен да се вслушва в каквито и да е чудотворни съобщения, би се срещнал с големи затруднения в приемането даже на този факт (видението), макар той да е забележителен от много гледни точки. Тези изцеления обаче, на които аз толкова често ставах очевидец, дадоха на моя ум светлина, която не ми позволява да игнорирам значението на посещенията на Бернадета в пещерата и реалността на видението, което й е било дадено." Свидетелството на изтъкнатия лекар, който от самото начало е наблюдавал внимателно Бернадета и е присъствал на чудотвор­ните изцеления в пещерата, заслужава поне едно почтително разглеждане. Аз мога да добавя, че повечето от посещаващите пещерата, го правят с цел да се разкаят за греховете си, да укрепят своята набожност, да се молят за възраждането на тяхната родина и публично да изповядат своята вяра в Божия Син и неговата Непорочна Майка. Немалко са и тези, които идват, за да се излекуват от телесни недъзи и които, по свиде­телството на много очевидци, се връщат вкъщи освободени от своите болести. Да се укоряват онези (както това прави вашата статия), които също така се ползват от водите на Пиренеите, е толкова разумно, колкото и да се обвиняват магистратите, задето смъмрят енориашите, които пренебрегват медицинската помощ. Здравословни причини ме заставиха да прекарам зимите от периода 1860-1867 г. в гр. По. Това ми даде възможност да направя най-внимателни проверки по повод на виденията в Лурд. След многобройни и подробни проучвания за Бернадета и за някои от станалите чудеса, аз съм убеден, че ако фактите могат да бъдат установени въз основа на човешките свидетелски показания, то Лурдското видение има всички права да бъде признато като неоспорим факт. Католическата вяра тук не играе никаква роля и всеки католик може да вярва в него или да го отхвърля - за това няма нито да го похвалят, нито да го порицаят."

Нека читателят обърне внимание на отделеното с шрифт изречение. От него се вижда, че Католическата църква, незави­симо от своята непогрешимост и от свободните си пощенски връзки с Царството Божие, се задоволява да признае достоверността даже на Божествените чудеса само въз основа на човеш­ките свидетелски показания.

Нека сега се обърнем към доклада на мистър Хъксли от неотдавнашните му лекции в Ню Йорк за еволюцията. Там намираме следния негов израз: „Историческите показания на хората - ето на какво ние сме задължени за по-голямата част от познанията си за миналото". В една от лекциите по биология той казва: „... всеки човек, които милее за истината, трябва сериозно да желае всяка обоснована и справедлива критика, която следва да се изложи, да бъде произнесена. При това обаче е твърде съществено критикът да притежава знание по въпроса, за който говори". Това е афоризъм, който следва да му бъде припомняй, когато той самият започне да се изказва по въпроси от психоло­гията. Ако прибавим към това и приведените по-горе негови възгледи, то каква по-добра платформа може да се иска, за да се спогодим с него?

Следователно, разполагаме с примера на авторитетен материалист и на представителен католически прелат, еднакво призна­ващи достатъчността на човешките свидетелски показания при доказването на факти, които се съгласуват с предразсъдъците на всеки според неговата вяра. След всичко това, каква необходи­мост има за изучаващите окултизъм или спиритуализъм да се безпокоят за утвърждаването на аргументите, които те така дълго и упорито издигаха - психологичните феномени на древните и съвременните тавматурзи, доказани с изобилие от човешки сви­детелски показания, трябва да бъдат приети като факти. След като Църквата и колежите се обръщат към трибунала на човеш­ките свидетелски показания, те не трябва да отказват на остана­лото човечество същото това право. Като резултат от неотдав­нашното оживление в Лондон по повод на медиумистичните феномени, в светската преса бяха изказани някои свободни и много интересни мисли. „Във всеки случай ние сме за това, на спиритуализма да бъде предоставено място сред търпимите вяр­вания и да бъде оставен на спокойствие - казва лондонският „Дейли Нюз" от 1856 г. - Той има много привърженици и последователи, които са също толкова умни, колкото и повечето от нас, и за които всеки явен и осезаем дефект, намирай от нас в доказателствата, отдавна вече е бил очевиден и конкретен. Най-мъдрите хора в света са вярвали в духове и са продължавали да вярват дори когато половин дузина лица са били осъдени, задето плашат народа с измислени духове."

В историята на човечеството на невидимия свят не за първи път се налага да се бори срещу материалистичния скептицизъм на духовно слепите садукеи. Платон е оплаквал това неверие и нееднократно е говорел за тази гибелна тенденция в своите трудове.

От индийския философ Капила (подложил на съмнение много векове преди Христа заявленията на йогите-мистици, че в състо­яние на екстаз човек притежава способността да вижда Божест­вото лице в лице и да беседва с „височайшите" същества) до Волтер през XVIII век, който се смеел над всичко, което било свято за другите - всеки век си е имал своя Тома Неверни. Успявали ли са те някога да спрат движението на истината? Не повече, отколкото невежите фанатици, осъдили Галил ей, са могли да спрат въртенето на Земята.

Никакви преследвания не са в състояние съществено да нару­шат устойчивостта или неустойчивостта на вярванията, които човечеството е наследило от първите човешки раси - тези, които (ако можем да повярваме в еволюцията на духовния човек, както вярваме в еволюцията на физическия човек) са получили вели­ката истина от устата на своите предци, „боговете на техните бащи", „живели преди потопа". Идентичността на Библията с легендите на индийските свещени писания и с космогонията на другите народи някога в бъдеще ще бъде нагледно доказана. Тогава преданията на митичните векове ще се окажат само алегории на най-големите геологични и антропологични исти­ни. И именно в тези смешни по изразните си форми митове науката трябва да търси своите „липсващи звена". Иначе, откъде са тези странни „съвпадения" в съответните етапи от историята на различните народи, живеещи на такива големи разстояния един от друг? Откъде е тази идентичност на първичните концеп­ции, които макар и да се наричат сега легенди и митове, все пак съдържат в себе си част от историческите факти - истини, гъсто обрасли с пласт от народни доукрасявания, но все пак истини? Сравнете например стиха от „Книгата на Битието" (VI): „И така е било, когато хората започнали да се размножават по лицето на земята и им се родили дъщери; синовете божии видели, че тези дъщери са прекрасни, и си избирали от тях за жени... Великани живеели в тези дни на земята" и т.н., с частта от индийската космогония във „Ведите", описваща пристигането на брахманите на Земята. Първият брахман се оплаквал, че е самотен - той си нямал жена. Независимо от това, че Вечният го съветвал да посвети дните си изключително на придобиването на тайно знание (от Ведите), първороденият на човечеството продължил да настоява. Разгневен от такава неблагодарност, Вечният дал на брахмана жена от расата на Дайнитите, или ГИГАНТИТЕ, от които всички брамини произхождали по майчина линия. По този начин цялото индийско жречество е произлязло от връзката между висшите духове (синовете божии) и Лаинтена, дъщерята на земните великани, или първичните хора. „И те им раждали деца; и тези деца ставали могъщи и знаменити хора."¹³⁷

Същото намираме и във фрагментите на скандинавската космогония. На Гантлер (в „Еда") му се дава следното описание на първия човек, наричан Бур: „бащата на Бур, който взел за жена Бесла, дъщеря на великана Болтар от расата на първични­те гиганти". Пълният и интересен разказ за това може да бъде намерен в „Прозата на Еда" (раздели 4 - 8) от „Древнонордични паметници" на Малет.

Същата основа може да бъде открита в гръцките предания за титаните и в мексиканските легенди - „Попол-Вух" за четирите последователи на човечеството, разглеждано като психологичен феномен. Вярата в свръхестественото иначе би била необяснима.

Да се каже, че тя е възникнала и се е развивала в течение на безбройни векове, без да се посочи причината, без да съществува твърда опора под краката, а просто така, като една фантазия -значи да се произнесе също такъв абсурд, каквото е учението на богословите, че вселената е била създадена от нищо.

Твърде късно е сега да се отдръпваме от очевидността, която се проявява в пълната си светлина. Както прогресивният научен печат, така и либералната и християнската преса започват единодушно да протестират срещу догматизма и тесните пред­разсъдъци на мнимата ученост. Религиозният вестник „Крисчън Уърлд" присъединява своя глас към хора на невярващата лон­донска преса. Приведеното по-долу е добра илюстрация за него­вия трезв подход към проблемите:

„Вярно е - пише вестникът¹³⁸, - че медиумът може да бъде неопровержимо разобличен като лъжец, но ние възразяваме срещу отношението, което проявяват някои научни авторитети, и срещу присмеха им по отношение на внимателните изследвания на тази тематика, за която говори мистър Барет в своята статия, адресирана до Британското общество. Това, че спиритистите извършиха много глупости, все пак не е основание за третиране на спиритичните феномени като незаслужаващи изследване. Те могат да бъдат месмерични, свързани с ясновидство или с нещо друго. Нека обаче нашите мъдреци да ни разяснят какво предс­тавляват тези феномени по същество, а не да ни мъмрят, както постъпват невежите хора с децата, които любопитстват за нещо, заявявайки: „Малките деца не трябва да задават такива въпроси". За съжаление вече настъпи времето, когато учените загубиха всички права към тях да могат да се обърнат със стихотворението на Милтън: „О, ти, който засвидетелства истината и заради това си подложен на гонения от всички!" Да, ситуацията е печална. Тя напомня възклицанието на онзи „доктор по физика", споменат преди 180 години от Хенри Мор, който, изслушвайки разказа за барабанчика Едворт и Ан Уолкър, възкликнал след известен размисъл: „Ако това е вярно, то аз съм се заблуждавал през цялото време и трябва да започна всичко отначало".

В нашия век обаче, въпреки твърденията на Хъксли за цен­ността на „човешките свидетелски показания", даже доктор Хенри Мор се е превърнал в „ентусиаст и склонен към халюци­нации", при което тези две качества, обединили се в един човек, го превръщат в лицемерен побърканяк" .

Не от факти се нуждае психологията, за да разбере по-добре тайнствените закони на човешката психика и да ги приложи както в обикновения живот, така и в особените случаи (фактите у нас са в изобилие) - проблемът е в това, че наличните факти трябва да бъдат регистрирани и класифицирани, за което са нужни подготвени изследователи и компетентни хора, способни да ана­лизират. Да осигури такива кадри е длъжна общността на учените. Ако в християнството в продължение на много векове са преобладавали заблуждения и са свирепствали суеверия, то това е било нещастие за простолюдието, но и упрек за учените. Поколение след поколение е идвало и си е отивало, като всяко е внасяло своята лепта от мъченичество за свободата на съвестта и нравственото мъжество, и все пак психологията в наши дни има само малко по-големи познания от времето, когато тежката ръка на Ватикана е изпращала нещастните храбреци на преждевре­менна смърт и е клеймила тяхната памет с магия и ерес.