Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се



страница9/20
Дата13.09.2016
Размер5.31 Mb.
#9558
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   20
ГЛАВА VI

ПСИХО-ФИЗИЧНИ ФЕНОМЕНИ

„Хермес - на указите мои изконен глашатай...

Взел тогава жезъла свой,

Клепките на смъртните, за да притвори,

По волята своя; и спящия

чрез волята своя да пробуди."

Омир, „Одисея"

„Аз виждам как самотракийските пръстени

скачат и в медната чаша железни стърготини

гъмжат,


щом под тях бъде поставен

Магнитният камък; и в див ужас изглежда,

желязото бяга от него..."

Лукреций


„Но това, с което особено се отличава Братс­твото, е необикновеното познаване на медицината. Те действат не с вълшебство, а с лекарствени треви."

(Ръкопис: „Отчет за произхода

и атрибутите на истинските

розенкройцери")

Една от великите истини, произнесена някога от хората на науката, е забележката, направена от професор Кук в неговата „Нова химия": „Историята учи, че съзнанието трябва да бъде предварително подготвено, за да може научната истина да пусне в него корени и да расте. Неприхваналите се научни открития са останали безплодни, защото семената на истината са паднали на неплодородна почва; но като дойде подходящото време, семето пуска корени и плодът узрява... всеки изследовател е поразен, откривайки колко малка е била тази част от новата истина, която даже най-великите гении са прибавяли към предишния запас".

Революцията, през която химията неотдавна премина, тряб­ваше да съсредоточи вниманието на химиците върху този факт; и няма да е удивително, ако още преди това да стане, стремежите и претенциите на алхимиците бъдат безпристрастно разгледани и трезво изучени. Мостът над тясната пропаст, която сега отделя новата химия от старата алхимия, е малък и да бъде преодолян той не е по-трудно, отколкото да се преодолее (от химиците) прехода от дуализма към закона на Авогадро.

Както Ампер е създал условия за приемането на Авогадро от нашите съвременници, така може би някога ще бъде осъзнато, че Райхенбах, откривателят на ОД, е павирал чрез своето откритие пътя за правилната оценка на Парацелз. Изминаха повече от петдесет години, преди молекулите да бъдат приети в качеството на единици при химическите изчисления. Вероятно ще е необхо­димо само половината от това време, за да могат изключителните заслуги на този мистик (Парацелз) да бъдат признати. Предуп­реждаващият абзац за медиумите-лечители е могъл да бъде написан само от човек, прочел неговите трудове: „Вие трябва да разберете - казва този автор, - че магнитът е този дух на живота в човека, от който се нуждае заразеният, когато контактува с лечителя. Така здравият се заразява от болния по пътя на магнитното притегляне".

Главната причина за болестите, измъчващи човечеството, се крие в дълбоката връзка между физиологията и психологията; напразно учените си блъскат главите над този проблем, търсейки някаква пътеводна нишка, върху която да построят своите хипо­тези. Особените лекарства и средства за всяко заболяване са описани и обяснени в многотомни трудове. Електромагнетизмът, така нареченото откритие на професор Оерстед, е било прила­гано още преди три столетия. Това може нагледно да се докаже, ако критично бъде изследван неговия [на Парацелз - бел. ред.] метод за лечение на болестите. Няма смисъл да разглеждаме детайлно постиженията му, тъй като непредубедените и справед­ливи изследователи отдавна са го признали за най-великия химик на своето време. Брие дьо Бойсмонт го нарича „гений" и се съгласява с Делез, че той е създал нова епоха в историята на медицината. Тайната на неговите успешни и (както ги наричали) „магични изцеления" се криела в пълното му презрение към т. нар. „авторитети" на тогавашната епоха. „В търсенето на исти­ната - пише Парацелз - аз се запитах, ако няма истински преподаватели по медицина, как тогава бих могъл да изуча това изкуство? Не иначе, освен по великата отворена книга на при­родата, написана от ръката на Бога... Обвиняват ме и ме порица­ват за това, че не съм влязъл в лечителското изкуство през правилната врата. Но къде е тя, тази правилна врата? Гален, двицена, Месуе, Расис или честната природа? Убеден съм -последната. Аз влязох през тази врата и светлината на природата, а не аптекарската лампа, осветяваше моя път."

Това пълно презрение към установените закони и научните формули, този стремеж на смъртното същество да се слее с духа на природата и само там да търси здраве, подкрепа и светлината на истината, предизвикали дълбоката ненавист на пигмеите на онова време към великия алхимик и философ на огъня. Не е за учудване, че те се опитвали да го обвиняват в шарлатанство и даже в пиянство. Хамън смело и убедено разобличава последното твърдение, доказвайки, че това гнусно обвинение е измислено от „Опоринус, който за известно време се е заселил у Парацелз с цел да научи неговите тайни, но това не му се удало и безсилието ,родило тези злобни доноси". Парацелз бил основател на учението за животинския магнетизъм и откривател на окултните свойства на магнита. Неговите съвременници го заклеймявали като магьосник, защото извършваните от него изцеления били наис­тина чудотворни. Три столетия по-късно барон дьо Поте също бил обвинен от римската църква в магьосничество и демонолат-рия, а европейските академици го обвинили в шарлатанство. Според философите на огъня обаче няма да стане химик онзи, който падне дотам, че да разглежда „живия огън" по. начин, различен от този на древните учители. „Ти си забравил какво твоите бащи са те учили - или по-точно, ти никога не си го знаел... то е прекалено голямо за теб!"171

Трудът по магическо-духовна философия и окултна наука би бил непълен, ако не се отдели особено внимание на историята на животин­ския магнетизъм от времето, когато Парацелз започнал своите изслед­вания, т.е. от втората половина на шестнадесети век.

Ние ще направим кратък обзор на появата на това учение в Париж, където то било донесено (от Германия) от Антон Месмер. Ако внима­телно разгледаме старите документи, събиращи прах в Академията на науките в Париж, ще открием, че след като Академията последователно отхвърлила всички нови открития, направени от времето на Галилей до наши дни, БЕЗСМЪРТНИТЕ увенчали кулминацията на отрицанието с това, че обърнали гръб на магнетизма и месмеризма. Те сами затворили пред себе си вратата, която водела към най-големите тайни на природата, лежащи скрити в тъмните области на психическия и физическия свят. Великият универсален разтворител - Алкахестът, бил от тях на една ръка разстояние, но те минали сляпо покрай него. А сега, почти сто години по-късно, ние четем следното признание: „Вярно е все пак, че зад пределите на непосредственото наблюдение нашата наука (химията) не е непогрешима и нашите теории и системи, въпреки че могат да съдържат зърна на истина, са подложени на чести изменения, а нерядко и на коренна смяна".172

Догматичното твърдение, че месмеризмът и животинският магнети­зъм са само халюцинации, навежда на мисълта, че са нужни доказател­ства. Къде обаче са тези доказателства, които биха имали тежест в очите на науката? Хиляди пъти на академиците се даваше възможността да се убедят в истината, но те неизменно се отдръпваха от нея. Напразно месмеристите и лечителите призоваваха (за даване на свидетелски показания) глухите, куците, болните и умиращите, които са били излекувани и върнати към живота чрез прости манипулации и апостол­ско „налагане на ръка". „Съвпадение" - това е обикновеният отговор, когато фактът е прекалено очевиден, за да бъде напълно отречен; „заблуждение", „преувеличение", „знахарство" - са другите любими квалификации, използвани от нашите прекалено многобройни Тома-Не-верници. Известният американски лечител Нютон е извършил повече моментални изцеления, отколкото е броят на пациентите, които са имали много знаменити нюйоркски лекари за целия ,си трудов стаж. Яков Зуав се ползвал с подобен успех във Франция. Можем ли при това положение да допуснем, че натрупалите се за тези 40 години свидетелски показания са илюзии, заговор на ловки шарлатани или безумие? Дори един намек в това отношение би бил равносилен на самообвинение в безумие.



Независимо от неотдавнашната присъда на Лаймери и въпреки присмеха от страна на скептиците и на мнозинството лекари и учени, надмогвайки непопулярността на тази тематика и освен всичко друго - преследването от страна на римокатолическото духовенство, което в лицето на месмеризма вижда свой традици­онен враг (жените), истината за феномените на месмеризма стана толкова очевидна и неоспорима, че даже френският съд бил принуден мълчаливо и без особено желание да я признае. Знаме­нитата ясновидка мадам Роджер била обвинена заедно с нейния месмеризатор доктор Фортин под фалшив предлог за получаване на пари. На 18 май 1876 г. тя застанала пред Изправителния трибунал на Сейн. Неин свидетел бил барон дьо Поте, великият Майстор на месмеризма във Франция за последните 50 години, а неин адвокат бил не по-малко знаменитият Жюл Фавр. Този път истината възтържествувала - делото биЛо прекратено. Каква е била причината - необикновеното красноречие на оратора или неоспоримите факти и неопетнеността на обвиняемите, за да бъде делото спечелено? Редакторът на „Ревю Спирит" Лаймери също е разполагал с факти, говорещи в негова полза, както и с показанията на повече от сто заслужаващи доверие свидетели, сред които били много от първите имена на Европа. Тук същес­твува само един отговор - съдиите не се осмелили да подложат на съмнение фактите на месмеризма. Фотографиите и почукванията, писането и движението, говоренето и даже материализи­рането на духовете могат да бъдат подправени; едва ли в Европа или в Америка е осъществяван спиритичен феномен, който да не може да бъде имитирай от ловък фокусник с помощта на специ­ални приспособления. Единствено чудото на месмеризма и субек­тивният феномен хвърлят предизвикателство към всички фокус-ници и скептици, както и към строгата наука и нечестните медиуми - КАТАЛЕПТИЧНОТО СЪСТОЯНИЕ, КОЕТО НЕ МОЖЕ ДА БЪДЕ ПОДПРАВЕНО (симулирано). Спиритуалистите, стремящи се тяхната истина да бъде чута и призната от науката, съзнателно култивират месмеричните феномени. Сло­жете на сцената на Египетската зала сомнамбул, потопен в дълбок месмеричен сън [в края на XIX век „месмеричен" най-често е значел „хипнотичен" - бел. ред.]. Нека тогава месмеризаторът (хипнотизаторът) да изпраща неговия освободен дух на всяко място, което публиката подскаже; изпитайте ясновидството и ясночуването на хипнотизирания; забождайте карфички във всяка част на неговото тяло, над които месмеризаторът е извър­шил пасиране с ръка; пробийте с игли клепачите му така, че те да минават под кожата; горете тялото му и го измъчвайте с остри инструменти. „Не се страхувайте! - възкликва Регазони (подк­репен от Дьо Поте, Тис, Пирард, Писегюр и Долгорукий) -месмеризираният или потопеният в транс субект винаги ще остане невредим." И когато тези експерименти бъдат завършени, поканете който и да е съвременен мъдрец, който се стреми към реклама и се хвали, че е в състояние да възпроизведе всеки спиритичен феномен, и му предложете да изложи собственото си тяло на подобни изпитания!173

Говори се, че речта на Жюл Фавр продължила час и половина, през което време съдиите и публиката слушали като омагьосани. Ние също сме слушали изказвания на Жюл Фавр и без особено колебание споделяме впечатленията за него; единствено следното твърдение, направено в последното изречение на речта му, беше за съжаление както преждевременно, така и погрешно: „Ние сме изправени пред феномени, които се признават от науката, без тя да се опитва да ги обясни. Публиката може да се усмихва на това, но нашите най-блестящи лекари гледат на тези въпроси сериозно. Съдът повече не може да игнорира това, което е признато от науката."

Ако това несериозно твърдение беше подкрепено от факти и ако месмеризмът беше изследван от широк кръг учени, а не от няколко истински хора на науката, повече стремящи се към проникване в тайните на природата, отколкото към лична изгода - публиката не би се усмихвала. Публиката - това е едно послушно и благочестиво дете, което с готовност отива там, където бавачката го поведе. Публиката си избира идоли и фетиши и им се кланя пропорционално на вдигания от тях шум; след това се оглежда назад със свенливо угодлив вид, за да види доволна ли е старата лелка мис Обществено мнение.

Твърди се, че Лактанций, един от бащите на християнството, отбелязал, че по негово време нито един скептик не би се осмелил в присъствието на маг да твърди, че душата не надживява тялото, а умира заедно с него; „защото магът веднага би опровергал неговите думи, като незабавно извика на място душите на умрелите, направи ги видими за човешките очи и ги застави да предскажат събитията на бъдещето".174 Същото станало със съди­ите, които разглеждали делото на мадам Роджер. Барон дьо Поте се намирал в залата на съда и съдиите се страхували да не би той да започне да месмеризира сомнамбул в качеството на доказа­телство, с което би принудил съда не само да повярва във феномена, но и да го признае официално, което би било още по-неприятно.

А сега нека се върнем към учението на Парацелз. Неговите неразбираеми писания, макар да са предадени на жив стил, трябва да бъдат четени подобно на библейските свитъци на пророка Йезекиил - отвътре и отвън. В онези дни за Парацелз е същест­вувала голяма опасност да бъде обвинен в проповядване на ерес; църквата била могъща и магьосниците били изгаряни с дузини.

По тази причина Парацелз, Агрипа и Евгений Филалет толкова се отличили с благочестиви заявления, колкото са се прославили и с достиженията си в областта на алхимията и магията. Възгле­дите на Парацелз за окултните свойства на магнита са цялостно изложени (но частично обяснени) в неговата знаменита книга, в която той описва чудодейния екстракт, лекарството, извлечено от магнита и наречено Магиструм Магнетис; известна инфор­мация по този въпрос може да се намери и в „Де Енте Дей", и „Де Енте Асторум".

Всички негови обяснения обаче са дадени във форма, недос­тъпна и неразбираема за невежия читател. „Всеки селянин разбира - казва той, - че магнитът привлича желязото, но разумният човек трябва да си задава повече въпроси. Аз открих, че магнитът, освен тази видима сила, чрез която привлича желязото, притежава и друга, скрита сила."

По-нататък Парацелз доказва, че в човека се таи някаква скрита ЗВЕЗДНА СИЛА - еманация на звездите и небесните тела, дала началото на духовната форма на човека, т.е. на неговия астрален дух. Тъждествеността на есенцията (същността), която можем да наречем дух на кометната материя, винаги се намира в пряка връзка със звездите, от които е била извлечена, и по този начин между тях съществува взаимно привличане, тъй като те и двете са магнити. Тъждественият състав на земята и на всички други планети с човешкото земно тяло е бил основната идея на неговата философия. „Тялото е съставено от елементи, а астрал-ният дух произхожда от звездите... Човекът (тялото) се храни; но от звездите неговият интелект и мисли, пребиваващи в духа му, получават всичко необходимо за своята жизнеспособност."



Спектроскопът доказа правдивостта на тази теория по отношение на тъждествения състав на човека и звездите; физиците вече четат лекции в своите класове за магнетичното притегляне на слънцето и планетите.175

От субстанциите, за които се знае, че изграждат човешкото тяло, в звездите вече са открити водород, натрий, калций, магнезий и желязо. В стотици наблюдаеми звезди (с изключение на две от тях) бил открит водород. Като припомняме как доскоро упрекваха и осъждаха Парацелз за теорията, че звездите и човекът са построени от едни и същи субстанции; как астрономите и физиците се надсмиваха над идеите за химичното родство и притегляне между тези субстанции; и като посочваме, че спектроскопът вече потвърди първата половина от тези негови твър­дения - ще бъде ли абсурдно да изкажем пророчеството, че с времето и останалите негови прозрения също ще се потвърдят?

Тук възниква един съвсем естествен въпрос". Как Парацелз е могъл да узнае толкова неща за състава на звездите, когато до съвсем неотдавна - до откриването на спектроскопа, съставът на небесните тела беше напълно неизвестен на нашите учени ака­демици? И даже сега, въпреки наличието на телеспектроскопичните и други много полезни и модерни прибори, звездите все още* си остават тайна, с изключение на няколко тематични области. Можел ли е Парацелз да бъде толкова уверен по отношение природата на небесните светила, ако не е разполагал със средства, за които науката нищо не е знаела? И въпреки че наистина нищо не знаят за това, учените упорито не искат даже и да чуят, когато се произнасят названията на тези средства - херметическата философия и алхимията.

Освен това, не трябва да забравяме, че Парацелз е бил откривател на водорода и добре е познавал състава и всичките му свойства много преди ортодоксалните химици да започнат да мислят за него. Той изучавал астрология и астрономия, подобно на всички философи на огъня, и щом е твърдял, че човекът се намира в пряко родство със звездите, значи добре е знаел какво говори.

Следващият пункт за проверка на физиолозите е неговото твърдение, че храненето на тялото става не само чрез стомаха, „но и невидимо, чрез една магнетична сила, която присъства в цялата природа и от която всеки орган извлича особена енергия за себе си. Човекът - казва той по-нататък - извлича не само здраве от елементите, когато те са в равновесие, но също и болест, когато равновесието е нарушено". Науката вече признава, че живите тела са подчинени на законите на притеглянето и хими­ческото родство; най-забележителното физическо свойство на органичните тъкани, според физиолозите, е способността за абсорбиране. Какво тогава може да бъде по-естествено от теори­ята на Парацелз за способността на нашето тяло да притегля и поема в себе си астралните, или звездни влияния? „Слънцето и звездите ни привличат към себе си, а ние на свой ред ги притегляме към нас." Какви възражения науката може да издигне срещу това? Способността ни да излъчваме е потвърдена от откритията на барон Райхенбах за одичните еманации на човека, които са тъждествени на излъчванията на магнитите, кристалите и фактически на всички растителни организми.

Парацелз е утвърждавал единството на вселената: „Човешкото тяло притежава първична материя (или космическа материя)". Спектроскопът доказа правдивостта на това твърдение, показ­вайки, че същите химични елементи, които съществуват на Земята и на Слънцето, са открити и в състава на звездите. Освен това, спектроскопът показва, че всички тези звезди са слънца, приличащи по състава си на нашето слънце; или както посочва професор Мейер, „магнитното състояние на Земята се променя в съответствие с измененията на слънчевата повърхност и е зависимо от тези слънчеви изменения"; доколкото звездите са слънца, те също така трябва да изпускат еманации, които ни влияят в пропорционална степен.

„В нашите сънища - казва Парацелз - ние наподобяваме растенията, които също имат материално жизнено тяло, но не притежават дух. Когато спим, нашето астрално тяло е свободно и може (благодарение на еластичността на своята природа) или да витае близо да своя спящ стопанин, или да се възнесе по-високо, за да води беседи със звездните си родители и дори да се свързва със своите братя на огромни разстояния.

Съновиденията с пророчески характер, предвиждането и предчувстването са способности на астралния дух. На нашето елемен­тарно и грубо тяло такива дарове не са предоставени, тъй като след смъртта то се спуска в недрата на земята, а астралното тяло отново се връща към звездите. Животните - добавя той - също имат астрално тяло."

Ван Хелмонт, който бил ученик на Парацелз, казвал почти същото, макар неговите теории, за магнетизма да са по-обширни и детайлно разработени. Причината създава следствие, а следс­твието се отразява отново върху причината и двете са обратно постъпателни. „Магнетизмът - казва той - е неизвестно свойство на небесната природа, много напомнящо на звездите, на което съвсем не пречат ограниченията на пространството и времето... Всяка твар притежава своя собствена небесна сила и е тясно свързана с небесата. Тази магична сила на човека, която може да действа и вън от него, лежи скрита в най-вътрешната човешка същност. Тази магична мъдрост и сила най-често спи, но може да бъде задействана чрез обикновено внушение - тогава тя оживява и става толкова по-жизнена, колкото повече е потисната в човека неговата плът... А това се осъществява чрез кабалистич-ното изкуство, което връща на човечеството магичната, макар и природна сила, която е била загубена от него."176

Както Ван Хелмонт, така и Парацелз са единодушни в твър­денията си за великото могъщество на волята, когато тя е в състояние на екстаз. Те казват, че „духът е навсякъде, всичко е наситено от него - духът е посредник на магнетизма"; и че чистата първоначална магия не е съставена от суеверни похвати и празни церемонии (обреди), а се изгражда върху мощната воля на човека. „Господарите на физическата природа са не духовете на небесата или ада, а душата и духът на човека, скрити в него самия, както огънят е скрит в камъка."

Теорията за влиянието на звездите върху човека е била поддържана от всички средновековни философи. „Звездите в равна степен са съставени от елементите на земните тела - казва Корнелиус Агрипа - и затова небесното влияе върху земното... Влиянията се разпространяват само с помощта на духа; този дух насища цялата вселена и се намира в пълно съзвучие с човешкия дух. Магът, който иска да овладее свръхестествените сили, трябва да притежава ВЯРА, ЛЮБОВ И НАДЕЖДА... Във всичко е скрита тайна, и оттук произлиза чудодейната магична сила."

Съвременната теория на генерал Плезантон177 до голяма степен съвпада с възгледите на философите на огъня. Неговите идеи за положителното и отрицателното електричество на мъжете и жените, както и за взаимното привличане и отблъскване на всичко в природата, изглежда са заимствани от възгледите на Робърт Флуд, главата на розенкройцерите на Англия. „Когато двама души се приближават един към друг - казва философът на огъня, - техният магнетизъм бива или пасивен, или активен (т.е. положителен или отрицателен). Ако излъчваните от тях еманации взаимно се пречупват или отблъскват - възниква антипатия. Когато обаче еманациите взаимно проникват една в друга, тогава е налице положителен магнетизъм, защото лъчите преминават от центъра по окръжността. В този случай те влияят не само на болестта, но и на нравствените чувства. Подобен магнетизъм (или симпатия) се наблюдава не само между хората, но и между растенията и животните."178

Нека сега видим какво направиха лекарите, когато Месмер донесе във Франция своя „котел" заедно със своята система, изцяло основана върху философиите и доктрините на последователите на Парацелз - как те се отнесоха към това велико психологично и физиологично откритие. Тяхната реакция показа доколко невежеството, повърхностното отноше­ние и предразсъдъците могат да бъдат проявени от научното съсловие, когато става дума за нещо, което противоречи на дълго лелеяните научни теории. Това е още по-многозначително, защото пренебрежението, демонстрирано от комитета на Френската академия през 1784 г. вероятно е следствие от наблюдаваното придвижване на общественото мнение по посока на материализма, както и от непълнотите в атомистичната философия, които (по признанието на най-преданите на тази философия учители) действително са съществували. Комитетът от 1784 г. е включ­вал такива изтъкнати хора като Борне, Салин, д'Арсен и знаменития Гильоне, към който впоследствие се присъединили Франклин, Льоруа, Бейли, Дьо Борг и Лавоазие. Борне скоро умрял и мястото му било заето от Маголт. Не може да има никакво съмнение по отношение на две обстоятелства, а именно: 1) че комитетът пристъпил към своята работа силно предубеден, по заповед на краля, която не допускала възражения; 2) че техният подход за наблюдение на нееднозначните факти на месмеризма бил неблагоразумен и недоброжелателен. Техният отчет, съставен от Бейли, бил разчетен да нанесе смъртен удар на младата наука. Той бил нарочно разпратен по всички училища и обществени учреждения и предизвикал възмущение сред по-голямата част от арис­токрацията и богатите търговци, които покровителствали Месмер и били очевидци на неговите изцеления. Ант. Л. дьо Джусе, академик от най-висок ранг, който дотогава заедно с придворния лекар д'Еслон внимателно изследвал лечението на Месмер, публикувал отчет-възражение, съставен с най-голяма точност и подробности. В този отчет, написан в защита на лечението с магнетизъм, той се позовавал на внимателното изследване на терапевтичния ефект на магнетичния флуид, проведено от медицинския факултет, и настоявал за незабавното публикуване на откритията и наблюденията на факултета по този въпрос. В отговор на това искане се появил голям брой свидетелства, полемични статии и догматични книги, разкриващи нови факти. Внима­нието на публиката било привлечено от труда на Тоурет под заглавие „За магнетизма на животните"; този високоерудиран труд стимулирал изследванията на свидетелствата от минали епохи, отнасящи се до феномените на магнетизма у различните древни народи.


Каталог: books -> new
new -> Тантриското преобразяване
new -> Красимира Стоянова
new -> Робърт Монро Пътуване извън тялото
new -> Програма за развитието на силите на мозъка. През 1978 г въз основа на разработените принципи той започва да обучава хора, а към 1980 г неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят
new -> Свръхсетивното познание Марияна Везнева
new -> Книга "Физика на вярата" e нещо изключително рядко
new -> Селестинското пророчество Джеймс Редфилд
new -> Съдържание увод първа част
new -> -
new -> Terry pratchett


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница