Книга 2 Елена Блаватска глава IX цикличните феномени



страница14/21
Дата19.03.2017
Размер5.28 Mb.
#17263
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   21

Колко любопитен аргумент! Ако размерите и величието на паметни­ците можеха да служат на поколенията като мяра за определяне на „прогреса на цивилизацията", достигнат от техните строители, тогава би било разумно за Америка, която се хвали толкова много (според нея) с процъфтяващи прогрес и свобода, да намали веднага постройките си с няколко етажа. Какво ще стане, ако-следвайки теорията на професор Фиске, археолозите на 3377 година от нашата ера приложат правилото на Луис към „древната Америка" от 1877 г. и стигнат до извода, че „тя може да бъде смятана за велико стопанство, латифундия за плантация, която обработвало цялото население в качеството на роби на президен­та". Белокожите арийски раси никога не са били родени „строители", подобно на източните етиопци или смуглите кавказци и затова никога не са били в състояние да се състезават с последните в издигането на колосални постройки. Затова как можем да правим прибързания извод, че тези грандиозни храмове и пирамиди са могли да бъдат издигнати само под камшика на деспот? Странна логика! Наистина изглежда по-благоразумно да се придържаме към „строгите канони на критиката", изложени от Луис и Грот, и веднага честно да си признаем, че знаем твърде малко за древните народи и че досега сме работили само с догадки по отношение на тях. Ако не насочим развитието на знанието в същата посока, в която са го развивали древните жреци, тогава ще имаме малки шансове за бъдещето. Ние знаем само това, което те са позволявали да знаят непосветените, но дори и малкото, което ние научаваме за тях по пътя на дедукцията, трябва да бъде достатъчно, за да ни убеди, че дори ... в XIX век, въпреки нашите претенции за превъзходство в майсторството и науките, ние не само не сме в състояние да построим нещо подобно на паметниците на Египет, Индия и Асирия, на дори не можем да открием отново най-малкото от „забравените изкуства" на древните. Освен това, сър Гарднър Уилкинсън изказва по отношение извлечените от земята ' съкровища на древните категоричното мнение, че те не носят „никакви следи от примитивен начин на живот или варварски обичаи, а издават съществуването на развита цивилизация, достигнала до нас от най-от­далечени времена". Тук алхеологията влиза в спор с геологията, която твърди, че колкото повече нейното изследване се задълбочава в миналото по следите на човека, толкова по-варварски стават те. Изглежда геоло­зите ограничават полето на своите изследвания единствено до древните пещери, но тяхното мнение, основано върху недостатъчния им сегашен опит, може да се промени радикално, когато бъдат открити останките на прародителите на онези • хора, които сега са наричани „пещерни обитатели".

Какво може да илюстрира по-добре теорията на циклите, отколкото следният факт? Почти 700 години преди раждането на Христос в школите на Талес и Питагор се е преподавало учението за истинското движение на Земята, за нейната кръгла форма и за цялата хелиоцентрична система. А през 317 г. от нашата ера ние намираме, че Лактанций, наставник на Криспус Цезар, син на Константин Велики, е учел своя ученик, че Земята е плоска и че тази плоскост е заобиколена от небе, което се състои от огън и вода. Освен това той предпазвал ученика си от еретичния възглед, че земята има кръгла форма!

Всеки път, когато ние, завладени от гордост при някакво ново откритие, поглеждаме назад в миналото, откриваме за наше неудоволствие някои следи, които ни посочват възможността (ако не и сигурността) нашето така наречено откритие да не е било напълно неизвестно на древните.

Смята се за установено, че нито народите от ранния Мойсеев период, нито дори по-цивилизованите народи на Птолемеевия период са били запознати с електричеството. Ако оставаме на същото мнение и сега, това изобщо не е поради недостиг на доказателства, потвърждаващи обратното. Ние можем да прене­брегнем и да не търсим някакво по-дълбоко значение в някои по-характерни изрази на Сервий и други автори, но не можем да ги задраскаме, за да не разкрият те някога в бъдещето своето значение.

„Първите обитатели на Земята — казва той — никога не са носели огъня на своите астари, а чрез молитви са снемали на Земята небесния огън. Прометей разкрил и предал на хората изкуството да снемат мълнията и по начина, на който той ги научил, те снемали огъня от надземната област."

Ако след размисъл върху тези думи ние все още сме склонни да ги приписваме на фразеологията на митологичните басни, можем да се обърнем към дните на Нума, царя-философ, прос­лавен заради езотеричната му ученост, и ще бъдем озадачени още повече, разглеждайки находките от неговото време. Ние не можем да го обвиним нито в невежество, нито в суеверие, нито в лековерност, тъй като (ако можем да се доверяваме на историята) той се стремял към унищожаването на облитеизма (многобожието) и идолопоклонничеството, така че над двеста години никакви статуи и други изображения не са се появявали в храмовете. От друга страна, древните историци ни казват, че знанията на Нума в областта на естествената физика са били много големи. Преда­нието разказва, че той бил посветен от свещенослужителите на етруските и получил от тях наставления в тайното знание за това, как може да накара гръмовержеца Юпитер да слезе на земята10. Овидий доказва, че поклонението на римляните пред Юпитер Елициус е започнало от онова време. Салверт се придържа към мисълта, че преди Франклин да открие своето благородно елек­тричество, Нума е експериментирал с него твърде успешно и че Тулус Хостилиус е бил първата жертва, регистрирана от истори­ята като поразена от опасния „небесен гост".

»Проследявайки познанията на древните за светкавиците и гръмотевиците, а такива са притежавали и етруските свещенос­лужители, ние намираме, че Тархон, основоположникът на теургията на последните, желаейки да предпази дома си от мълнии, го обкръжил с жив плет от бяла брайония, виещо се растение, притежаващо свойството да отклонява мълниите. Тархон е живял много преди обсадата на Троя. Изостреният накрая метален гръмоотвод, който ние, изглежда, дължим на Франклин, по всяка вероятност не е ново откритие. Съществуват много примери, които доказват убедително, че това устройство е било известно в древните времена. Храмът на Юнона например е имал покрив, върху който били поставени заострени остриета на саби.

Ние не разполагаме с почти никакви доказателства, че древ­ните са имали ясно понятие за ВСИЧКИ свойства на електри­чеството, но за сметка на това притежаваме убедителни доказа­телства, че те са били добре запознати със самото електричество като явление. „Бен Давид - казва авторът на „Окултните науки" - е твърдял, че Мойсей е имал известни познания за електричес­ките явления." Берлинският професор Хет е на същото мнение. Майкълз отбелязва: първо, че „няма никакви сведения мълния да е ударила дори веднъж за изтеклите хиляди години в Йерусалимския храм; второ, по данни на Йозефус, покривът на храма бил покрит с цяла гора от златни, добре заострени остриета; и трето, този покрив е бил свързан с пещерите в хълма, върху който е бил разположен храмът, чрез тръби, съединени с металните остриета, покриващи целия храм отвън, вследствие на което те са могли да действат като проводници.

Амиан Марцелин, знаменит историк от четвърти век и автор, заслужаващ висока оценка за честното си и точно излагане на факти, съобщава, че „маговете постоянно пазели в своите огнища огъня, който те по вълшебен начин добивали от небето". В индийския „Упнек-хат" има едно изречение, което гласи: „Поз­наването на огъня, слънцето, луната и мълнията съставя три четвърти от знанията за Бога".

Накрая Салверт посочва, че още през първите векове на християнството Индия е била запозната с приложението на гръмоотвода. Този историк разказва, че „желязо, разположено на дъното на фонтан... и изработено във вид на меч с острието нагоре, е притежавало свойството да отклонява мълниите". Какво по-яс­но от това?

Някои съвременни автори отричат факта, че върху Алексан­дрийския фар е имало голямо огледало, позволяващо да се узнава за приближаването на далечни кораби откъм морето. Прославе­ният Бюфон обаче е вярвал в това и честно си признава, че „ако огледалото действително е съществувало, а аз твърдо вярвам, че това е така, тогава изобретяването на телескопа принадлежи на древните".

Стивънс в своя труд за страните от Изтока твърди, че е открил странни пътни съоръжения в Горен Египет, чиито коловози били покрити с желязо.

Професор Джоуета не вярва в разказа за Атлантида, изложен в „Тимей", а записите с 8000 и 3000-годишна давност му изглеждат древни мошеничества. Бунзен обаче казва: „В същес­твуването на спомени и записи за велики събития в Египет, станали 9000 години преди Христос, няма нищо невероятно, тъй като произходът на Египет се отнася към IX век преди новата ера". А какво ще кажем относно първобитните циклопски укрепления на древна Гърция? Могат ли Тиренските стени, които още сред древните народи са били известни като съоръжения на циклопите, да се смятат за по-древни от пирамидите? Каменни маси, някои от които с размерите на шестфутов куб (като дори най-малките от тях, по думите на Павзаний, не можели да бъдат преместени от двойка бикове), са подредени в плътни стени с дебелина 20 фута и височина над 40 фута и тяхното построяване все още е приписвано на раса хора, известни за нашата история.

Изследванията на Уилкинсън са разкрили факта, че много изобретения, които ние наричаме съвременни и с които сега сме толкова горди, всъщност са били усъвършенствани от древните египтяни. Неотдавна откритият от немския археолог Еберс папи­рус доказва, че нито нашите пудри, нито тоалетната ни вода, нито пастата ни за зъби са били тайна за египтяните. Съвременните лекари, дори онези от тях, които се смятат за специалисти по нервни болести, биха могли да намерят полезни неща, ако отворят „Медицинските книги на Хермес", където има рецепти с голяма терапевтична ценност.

Както вече видяхме, египтяните са били изтъкнати майстори във всички области. Те са изготвяли толкова висококачествена хартия, че тя не се поддавала на разрушаващото влияние на времето. „Те изваждали сърцевината от папируса - казва по-рано споменатият от нас автор, - разсичали я и разтваряли влакната, сплесквайки ги по известен за тях начин, и правели толкова тънка хартия, колкото е нашата хартия сорт „фулейеп", сама че много по-здрава... Понякога те я разрязвали на ленти и ги залепвали заедно; все още съществуват много документи, написани върху такава хартия." Папирусът, намерен в гробницата на мумията на жената на фараона, както и друг, намерен в саркофага „на кралската стая" в пирамидата на Гиза, изглежда като най-тънък блестящ бял муселин и в същото време притежава здравината на най-добрия телешки пергамент. Дълго време учените са вярвали, че изкуството на изготвяне на папируса е въведено от Александър Велики (така, както неправилно са вярвали и в много други неща), но Лепсиус е открил свитъци от папирус в гробниците и паметниците на XII династия. Картини от папирус по-късно били открити в паметниците на IV династия, а сега вече е доказано, че изкуството на писането е било известно и е било практикувано още в дните на протомонарха Менес. По такъв начин накрая било открито, че умението на египтяните да пишат и тяхната система на писане са били съвършено и напълно разработени от самото начало.

Първите разшифровки на техните загадъчни писмена дължим на Шамполион. Ако не е бил неговият огромен труд, ние и досега бихме останали неосведомени за значението на всички тези живописни йероглифи, а съвременниците и досега биха смятали древните хора за невежи, въпреки че те в някои занаяти са ни превъзхождали. „Той беше първият, който откри какви необик­новени истории могат да разкажат египтяните на онзи, който е в състояние да чете безкрайните им ръкописи и надписи. Те са оставяли посланията си навсякъде, върху всеки предмет, способен да приема йероглифите върху себе си... Те са ги изрязвали, изсичали и извайвали върху паметниците. Пишели са ги върху мебелите, скалите, камъните, стените, саркофазите, гробниците също така, както и върху папирусите. Картини от всекидневния им живот до най-малки детайли се разкриват сега пред изумените ни погледи по най-неочакван начин... Нищо от това, което знаем сега, не е било неизвестно за древните египтяни. Историята на Сазострис ни показва колко добре той и неговият народ са владеели изкуството на водене на война. От картините се вижда колко страшни са били те по време на сражение. Те са констру­ирали военни машини... През всяка от стоте врати на Тива едновременно са могли да излезнат 200 човека върху коне и с колесници; последните били леки в сравнение с нашите съвре­менни артилерийски впрягове." Кенрик ги описва със следните изрази: „Накратко казано, всички съществени признаци, които са характерни за транспортните средства, са отразени във воен­ните колесници на фараоните и не съществува нищо, което съвременният разкош е изобретил за удобство и украшение, което да не е намерило своя прототип в паметниците на XVIII динас­тия." Така например металните пружини били открити от тях и въпреки повърхностното им описание в изследването на Уилкинсън ние намираме доказателства, че те са служели за предпазване от тръскането по време на бързото каране. Воини с тежко въоръжение са се сражавали в ризници, пехотата е имала памучни туники и шлемове от кече с метално покритие за по-добра защита. Съвременният италиански изобретател Муратори, който преди няколко години въведе в употреба „непробиваемите брони", е намерил следите на древното изоб­ретение, използувайки древен метод, подсказал му тази идея. Процесът за превръщане на такива материали, като картонът и други тъкани в непроницаеми за разсичане и пробождане с някакво оръжие, сега се" смятат за загубено изкуство. На Муратори му се удало да изготви такива брони, но те били несъвършени — въпреки прехвалените достижения на съвремен­ната химия той не успял да направи необходимия препарат и претърпял несполука в търсенията си.

Какво съвършенство е била достигнала химията в древността може да се съди и по един факт, съобщен от Ваирей. В изследва­нето си той привежда случай, при който Асклепиадотус, един от поданиците на Митридат, възпроизвел по химичен път вредните изпарения на свещената пещера. Тези особени пари, подобно на изпаренията на Кум, са привеждали служещата жрица в проро­чески екстаз.

Египтяните са използвали лъкове, двустранно изострени ме­чове, кинжали, дротици, копия и пики. Лекото въоръжение се е състояло от метателно оръжие и прашка. Воините от колесниците са действали с бойни брадви; те са били майстори в провеждането на обсадни операции. „Нападащите - казва анонимен автор, -придвижвайки се, са образували дълъг тесен ред, острието на който е било защитено от тристранна непробиваема машина, която била тикана пред тях като защитен валяк от група войници. Египтяните са имали покрити подземни проходи със система от стълби и люкове, а изкуството на .щурмуване от стълби (ескалада) във военната стратегия било доведено от тях до съвършенство... Таранът за разрушаване на стени им бил известен така, както и много други неща. Бидейки специалисти по дълбаене на камък и почва, те са умеели да прокопават галерии под крепостните стени така, че последните се сривали от тежестта си." Същият автор напомня, че за съвременните изследователи е по-безопасно да споменават това, което егип­тяните са знаели, отколкото онова, което те не са знаели, тъй като всеки ден носи нови открития за необикновените им позна­ния; „И ако ние открием - добавя той, - че>те са използували пушките на Армстронг, този факт не би бил по-поразителен, отколкото много открити вече факти".

Доказателство за големите им познания в областта на мате­матиката е фактът, че тези древни математици, които ние почитаме като бащи на геометрията, са минавали обучение в Египет. В цитата, приведен от мистър Пибълс, професор Смит казва: „Геометричните познания на строителите на пирамидите са започвали там, където са завършвали познанията на Евклид". Още преди Гърция да е започнала да съществува, майсторството и науките на египтяните са били развити и са били смятани за най-древните. Топографията и занаятите, свързани с геометрия­та, са били много развити в Египет и Исус Навин, след покоря­ването на Светата земя (според текстовете на Библията), е притежавал достатъчни познания, за да „раздели земите". И възможно ли е било народ като египетския, толкова напреднал в естествената философия, да не притежава също толкова дълбоки знания в психологията и духовната философия? Религията на египтяните е била основата на тяхната високо развита цивили­зация и само религията е притежавала познания за магията, която сама по себе си е била квинтесенцията на естествената философия. В храмовете при пълна тайна се е преподавало знание за окултните сили на природата, а тю време на мистериите са били осъществявани най-необикновени изцеления. Херодот призна­ва16, че всичко, което са знаели гърците, те са получили от египтяните, включително ритуалите за богослужение в храмове­те; в резултат на това главните гръцки храмове са били посветени на египетски божества. На Мелампус, знаменития целител и предсказател от Аргос, му се налагало да прилага лекарствата си „по указанията на египтяните", от които той получил своите знания. Той излекувал импотенцията на Афиклус чрез магнетич­но желязо и лечението се оказало твърде успешно. Спренгел привежда много удивителни примери за подобни магични изце­ления в своята „История на медицината" (виж стр. 119).

Диодор в своя труд за египтяните казва (II в. I), че Изида е заслужила безсмъртието си, тъй като всички народи на Земята са свидетели на мощта на тази богиня, изцеляваща болестите чрез своето влияние. „Това е доказано - казва той - не от празни приказки, както при гърците, а с достоверни факти". Гален споменава за няколко лечебни средства, които били пазени в болничните помещения на храмовете, както и за универсално средство, наричано по негово време ИЗИДА.

Доктрините на няколкото гръцки философи, които са получи­ли обучението си в Египет, разкриват тяхната дълбока ученост. Орфей, който по думите на Артафан е бил ученик на Мойсей, Питагор, Херодот и Платон дължат своята философия на същите онези храмове, в които египетските свещенослужители препода­вали Мъдрост. „Според Антиклид - казва Плиний - буквите са били изобретени в Египет от човек на име Менон петнадесет века преди царстването на Фороней. А Яблонски посочва, че хели-оцентричната система, както и кълбовидната форма на Земята са били известни на египетските свещенослужители от незапомнени времена,. „Тази теория - добавя той - Питагор е заимствал от египтяните, които на свой ред са я получили от брамините в Индия." Фенелон, прославеният архиепископ на Камбрия, при­писва това велико знание на Питагор и казва, че освен дето преподавал на своите ученици, че Земята е кръгла, той посочвал и съществуването на антиподи във всичко. Ако вземем под внимание факта, че Питагор е живял приблизително по времето на 16-ата олимпиада (около 700 години преди Христа) и е преподавал тези знания в толкова дълбока древност, ние стигаме до предположението, че те са били известни и на други хора преди него. Трудовете на Аристотел, Лаерций и на някои други доказ­ват, че той е узнал от египтяните за наклона на земната ос, за звездния състав на Млечния път и за отразената светлина на Луната.

Уилкинсън, подкрепян от други автори, твърди, че египтяните са делели времето и са знаели истинската продължителност на годината и процесията на равноденствията. По пътя на регист­рация на изгрева и залеза на слънцето те открили особените влияния, които се появяват в зависимост от положението и съотношението на небесните тела и затова техните свещенослу­жители били в състояние на предсказват метеорологичните про­мени със същата точност, както нашите съвременни учени; и освен това са можели да правят астрологични предсказания по движенията на звездите. Макар че трезвомислещият и красноре­чив Цицерон може би донякъде е прав в своето негодувание по повод преувеличенията на вавилонските свещенослужители, кои­то „твърдят, че са запазили астрологичните си наблюдения, обхващащи исторически период от 470 000 години", все пак епохата, пред която древните вече са били достигнали съвършен­ство в астрономията, е извън обсега на съвременните изчисления.

В едно от нашите научни списания някакъв автор твърди, че „всяка наука в своя растеж преминава през три страдия. Първият е стадият на наблюденията, когато много умове на различни места събират и регистрират факти. След това идва стадият на обоб­щенията, когато тези внимателно проверени факти се обработват методично и систематично и се обобщават и класифицират логически, за да се изведат от тях законите, които ги управляват. И накрая настъпва стадият на прогнозата, когато тези закони се проектират върху бъдещето и по тях безпогрешно се предсказват събитията с най-голяма точност. Ако няколко хиляди години преди Христос китайските и халдейските астрономи са предсказ­вали слънчевите затъмнения, тогава, използвайки цикъла на Сарос или други средства (това не променя фактите), те са достигнали последната и най-висша степен на познанията си по астрономия - започнали са да пророкуват. Ако още през 1722 г. преди новата ера те са можели да начертаят зодиака и много точно (според професор Митчел) са отбелязали заеманите от планетите места по време на есенното равноденствие, това означава, че те са познавали законите на .планетарното движение не по-зле от нашите съвременни астрономи. За съвременната астрономия се твърди, че сега тя е единствената наука, която е достигнала последния си стадий; другите науки все още се намират на различни начални етапи от развитието си. В отделни области науката може да е достигнала последния си стадий, но в много други тя все още се намира в етапа на прохождане". Това ние знаем от сърдитите признания на нашите учени и нямаме никакви съмнения, че тази констатация е вярна по отношение на XIX век, тъй като ние самите му принадлежим. Не е такава обаче оценката ни за хората, живели по времето на разцвета на Халдея, Асирия и Вавилон. За степента на достиженията на древните науки ние нищо не знаем, с изключение на това, че те не са ни отстъпвали по астрономия, защото са достигнали третия и пос­ледния стадий от нейното развитие. В лекцията си за изгубените изкуства Уендъл Филипс много образно представя тази ситуация: „Струва ми се, че независимо от това дали нашето знание ще умре заедно с нас, или не, то определено не е започнало от нас... Ние сме си създали неправилното чувство за съжаление и съчувствие към ограничеността, невежеството и мрака, уж вла­деещи далечните минали времена". Илюстрирайки и собственото си разбиране с тази заключителна фраза на талантливия лектор, ние можем да си признаем, че започнахме да пишем тази глава (която в известен смисъл прекъсва логиката на изложението), за да попитаме нашите учени, защо са толкова сигурни, че „имат правото" да се хвалят.

Ето какво четем за един народ, който според някои учени автори току-що бил излязъл от бронзовия век и започвал своя железен век: „Ако Халдея, Асирия и Вавилон са представлявали огромна и предизвикваща уважение античност, простираща се назад до бездната на времето, то и последвалата ги Персия също не била лишена от чудеса. Колонните зали на Нерсеполис са били запълнени с шедьоври на изкуството: резба, скулптура, емайли, алабастрови библиотеки, обелиски, сфинксове, колосални бикове. Ектабанът в Мидия, прохладно място за лятно обитаване от персийските царе, е бил защитен със седем стени от полирани блокове, като вътрешните стени постепенно се извисявали една над друга. Те били различно оцветени в астрологично съответс­твие със седемте планети. Дворецът имал покрив, покрит със сребърни керемиди, а гредите били покрити със злато.

През нощта залите били осветявани с няколко реда маслени светилници. Декоративна градина, с характерния за източните монархии разкош, била разположена посред града. Персийската империя наистина била градината на света... Във Вавилон все още са останали стените й; някога те са се простирали на повече от 60 мили по окръжност и дори след тристагодишно опустошение и загуби по време на завоеванията са запазили височина от осемдесет фута. Там са били и развалините на забуления в облаци, храм на Бел, на чийто връх се намирала обсерватория, от която учените халдейски астрономи са общували нощно време със звездите; там е имало и останки от дворци с висящи градини, където високо над земята са растели дървета и дори се е запазил счупеният скелет на хидравличната машина, чрез която е била изпомпвана вода от реката. В изкуствено езеро, снабдено със сложна система от водопроводи и шлюзове, се стичала вода от топящите се снегове на Армения; течението й през града било насочвано от кейовете на Ефрат. Най-поразяващ от всичко обаче бил тунелът, изкопан под руслото на реката".


Каталог: books -> new
new -> Тантриското преобразяване
new -> Красимира Стоянова
new -> Робърт Монро Пътуване извън тялото
new -> Програма за развитието на силите на мозъка. През 1978 г въз основа на разработените принципи той започва да обучава хора, а към 1980 г неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят
new -> Свръхсетивното познание Марияна Везнева
new -> Книга "Физика на вярата" e нещо изключително рядко
new -> Селестинското пророчество Джеймс Редфилд
new -> Съдържание увод първа част
new -> Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се
new -> -


Сподели с приятели:
1   ...   10   11   12   13   14   15   16   17   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница