Книга 2 Елена Блаватска глава IX цикличните феномени


Трябва да се учи, за да се знае; да се знае, за да се разбира; да се разбира, за да се съди!"



страница21/21
Дата19.03.2017
Размер5.28 Mb.
#17263
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21
Трябва да се учи, за да се знае; да се знае, за да се разбира; да се разбира, за да се съди!"



1 Известно е, че Орфей е приписвал на Великия Цикъл продължителност от 100 000 години, а Касандрус - 136 000 години. Виж Ценсоринус; „Хронологични и астрономични фрагменти".

2 В. и Е. Дентън, „Душата на нещата", т. 1.

3 Вж. „Космогонията на ферецидите".

4 Вж. по-нататък избраните цитати от „Назарейския кодекс".

5 Опирайки се върху авторитета на Ириней, на Юстиниан Мъченика и на самия „Кодекс", Данлъп доказва, че назаряните разглеждали своя „дух" като женска и Зла Сила. Ириней, обвинявайки гностиците в ерес, нарича Христос и Светия Дух „Гностична двойка, която създава Еони". (Данлъп, „Сод, синът човешки", стр. 52).

6 Дух на материята и похотливостта.

7 Фетахил се смятал у назаряните за повелител на света и Творец; но в дадения случай той е нещастният Прометей, на който не се удало да завладее Живия Огън, необходим за построяването на божествената душа, тъй като той не знаел тайното слово (непроизносима, съкровена за кабалиста дума).

8 Астралната Светлина или Анима-Мунди е двойствена и двуполова. Мъжката й част е чисто божествена и духовна. Тя е Мъдростта, докато женската й част („Духът" на назаряните) еднозначно се смята за материална и затова е зло. Това е жизнен принцип, присъщ на всички живи твари, който снабдява с астрална душа хората, птиците и всичко живо. Животните имат само зародиш на висшата безсмъртна душа в качеството на трети принцип. Той ще се развие едва след серия от еволюционни цикли; учението за еволюцията се съдържа в кабалистичната аксиома: „Камъкът става растение; растението - животно, живот­ното - човек, човекът — дух, духът - бог"

9 Вж. коментарите на „Идра Сута", написани от раби Елиашар.

10 “Сод" означава религиозна тайна. Цицерон споменава сод като част от мистерията. „Членовете на жреческите колегии се наричали Содойли"- казва Данлъп, цитирайки Фреуенд („Латински лексикон")

11 Автор на „Зохар", великия кабалистичен труд от първия век преди нашата ера

12 От латинската дума теша - маса. Това любопитно писмо се цитира по „Духовната наука" на Елифас Леви.

13 Суланут е описан в глава XXX, стих 19, 20, на „Джаншер".

14 „И когато египтяните се скрили от скакалците (едно от мъченията, уж предизвикани върху тях от Мойсей)... те заключили вратите зад себе си и Бог заповядал на Суланут... (на морското чудовище), който през това време се намирал в морето, да тръгне за Египет. Той имал дълги ръце - десет кубита дължина... И той се качвал върху покривите, разтварял мертеците и ги ранявал. И протягал ръцете си към вътреш­ността на домовете, отключвал ключалките, отмествал лостовете и отварял домовете на египтяните... И скакалците, и животните нанасяли разрушения на египтяните и им причинявали голяма мъка."

15 Вж. „Невидимата вселена", стр. 205-206

16 четете Булвър-Литън - „Странна история", стр. 76. Ние не знаем къде в литературата може да се намери по-ярко и прекрасно описание на разликата между жизнения принцип на човека и на животните, отколкото върху страниците, на които се позоваваме тук.

(Използвайки случая, че тази книга, станала вече библиографска рядкост, временно се оказа у мен, привеждам изцяло посочения от Е. П. Блаватска откъс - бел. прев.)

„Спирайки се пред Маргрев, той (сър Филип) произнесе няколко думи на неизвестен за мен език и сложи едната си ръка върху главата на младия човек. Маргрев веднага изпадна в безчувствено състояние и остана неподвижен, все едно че го бяха превърнали в камък. Тогава сър Филип се обърна към мен:

- Поставете една от лампите върху пода, ето тук, до краката му.

Аз свалих една от цветните лампи от дървото, около което се увиваше чучелото на страшен смок, и я сложих върху пода, както ми заповяда той.

- Сега седнете срещу него и гледайте. Аз се подчиних.

Междувременно сър Филип извади от вътрешния си джоб сандъче и аз забелязах, когато той го отвори, че вътрешността му беше разделена на няколко отделения, всяко със специално капаче. От едно от тези отделения той взе една щипка безцветен, блестящ прах и го хвърли в пламъка на лампата; след секунда някакво нежно, абсолютно непознато за мен благовоние се разпространи из стаята.

- Вие искахте да изпитате върху себе си изстъплението, тогава изпитайте го.

Казвайки това, той леко се докосна с ръка до моята глава. Дотогава, въпреки цялото си учудване, което не беше лишено от известно безпокойство, аз все още запазвах у себе си чувство на недоверие и бях като че напрегнат.

Когато обаче той произнесе тези думи и се докосна до главата ми, когато почувствах благовонието, разпространило се из стаята, силата на волята напълно ме изостави. Преди всичко аз почувствах някаква необяснима потребност да се поддам на завладялото ме странно чувство. След това започнах да осъзнавам, че благовонието, издигащо се над лампата, която сега беше оцветена от някакъв светъл облак, ми действа омайващо. Всички предмети в стаята започнаха да се въртят пред мен. Като човек, измъчван от кошмар, аз исках да се обърна, да извикам, чувствайки, че с това бих унищожил цялата оплитаща ме магия, но -напразно. Това предварително състояние продължи не повече от някол­ко секунди, макар че те ми се сториха цял век, и не беше лишено от известно чувство на нега и удоволствие. След това изведнъж почувствах болка, страшна болка, засилваща се в изгаряща агония. Всяка кост, жила, нерв, самите фибри на тялото ми се струваше, че се разкъсват и нещо неизвестно досега и скрито в организма, като че ли се напъваше да се отдели от него. Жилите се наляха с кръв, сърцето биеше лудо. Не съм в състояние да изразя какво чувствах ь онези минути. Може да се каже, че мъките ми превъзхождаха всякаква телесна болка, изпитана от мен някога. Това страшно положение свърши също така неочаквано, както започна. Аз изведнъж почувствах, че нещо непознато се отдели от мен, и тогава вътрешната борба свърши. Аз разбрах сега цялото отрицателно блаженство, изпитвано от човек, освободил се от изтезание, някакво удивително чувство на спокойствие се разля по цялото ми същество и аз осъзнах, че разумът ми просветля. Пред себе си аз виждах както преди безчувствената фигура на Маргрев, но сега погледът ми с непостижима лекота проникваше през външната обвивка на тялото и се задълбочаваше във вътрешното устройство на неговия организъм.

- Гледай, ето в такава форма аз виждах тази пръст земна, изглеждаща толкова привлекателна преди три години в дома на Гарун Аленски!

Аз устремих поглед върху безчувственото същество и полека-лека, както от събиращите се облаци лягат сянка след сянка, така лицето и цялата фигура на Маргрев се промениха: юношата, пълен със сили и здраве, се превърна сега в грохнал старец. Пожълтялата кожа се покри със страшни бръчки, върху очите легна мъгла, мускулите и костите като че ли изсъхнаха. Но не само в тях настана промяна; лицето изразяваше мрачно неудоволствие и всяка бръчка носеше печата на страстите и порока.

Пред очите ми сега се разкри цялата мозъчна система с безбройните й клетчици и, както изглеждаше, на мен ми беше даден отгоре ключ към познанието на този страшен лабиринт.

Аз виждах нравствен свят, разоран, превърнат в хаос, подобно на света върху луната, за който четох в някаква приказка. И все пак колко удивително, колко великолепно беше направен този мозък. Смелата воля и творческото въображение, употребени за зло, първоначално бяха развити великолепно. Нравствените органи обаче не господстваха над умствените, напротив, в него ясно се изразяваха недостиг на уважение към доброто и истината, цинично пренебрежение към правдата, с една дума великият ум, отначало неправилно насочен, след това развратен и сега, заедно с упадъка на телесните сили, достигнал крайно разруше­ние - обаче разрушение, на което не му липсваше величие. Ето го духовното състояние на този човек, каквото е било преди три години. Продължавайки да гледам, аз започнах да забелязвам три различни източника на светлина в този лабиринт: една с бледочервен цвят, друга с нежносин, а трета - ярка сребриста искра.

Червената светлина излизаше от мозъка и ставайки все по-бледа и по-бледа, се разливаше по всички артерии, вени и нерви. „Не е ли това началото на животинската активност?" - възкликнах аз.

Небесносинята светлина се разливаше равномерно из цялото тяло, пресичайки червената и сливайки се с нея, но все пак си оставаше отделен лъч, както във външния свят лъчът светлина пресича лъча на топлорода и се слива с него, без да губи своята самостоятелност. И аз възкликнах отново: „Не е ли това началото на умствения живот, ръководещ животинското начало, което се развива успоредно с първото, без да става негова съставна част?"

Ето я и сребристобялата искра! Какво е това? Центърът й, изглежда, се намираше в мозъка, но аз не можех да кажа със сигурност на кой именно орган принадлежеше тя. Не, където и да погледнех, в цялата органична система аз виждах отражението й, както отражението на звезда във водата. И аз забелязах, че докато червената светлина ставаше все по-бледа и по-бледа, а синята се разливаше неравномерно - ту бързо, ту бавно, ту напълно изчезвайки - сребристата искра си оставаше неизменна. Толкова независима беше тази искра от всичко, което тревожеше организма, че аз започнах да осъзнавам, че ако сърцето престане да тупти и червената светлина изгасне, ако мозъкът се парализира, мощният ум би изгаснал и небесносинята светлина би започнала да блуждае като метеор - но сребристата искра светлина би продължила да свети както и преди сред развалините на своя храм. И аз възкликнах: „Нима тази светла искра разкрива присъствието у човека на душа? Свети ли тя в онези създания, на които божественото откровение не е обещало безсмъртие?"

Неволно аз се обърнах към мъртвите останки на животните и (за моя взор или насън) те се съживиха - и слонът, и змията, и тигърът, и враната, и бръмбарът, и рибата, и полипът, и подигравката над чове­чеството - грамадният орангутан!

Струваше ми се, че виждам всеки от тях в природната им стихия -на земята, във въздуха, във водата. Червената светлина повече или по-малко ярко се разливаше из целия организъм на всеки от тях, а небесносинята, макар и по-бледа от червената, като че ли преминаваше през нея и придаваше на тези създания умствени способности, разбира се, не такива, както при човека, но достатъчни за управлението на волята и инстинктите им. При нито едно от тях обаче, започвайки от слона и бръмбара, от птицата, чийто мозък е най-обширен, и до есофита, толкова силно наподобяващ растение - не се виждаше сребристобялата искра. Аз се отвърнах, обхванат от неволен страх при вида на оживелите трупове. Тигърът се движеше, като че ли усетил кръв, очите на змията започнаха да блестят със странния си блясък.

Аз отново погледнах сребристата искра, осветяваща вътрешността на човека, и си казах: „Ако това е душата, защо е останала тя неизменна и не е избледняла от греховете, оставили такива фатални, опустоши­телни следи в животинския и умствения организъм?" И вглеждайки се по-внимателно, аз осъзнах, че тази сребриста искра не беше самата душа, а само светлината, която я заобикаляше. Така звездата, която ние виждаме в небето, не е самата звезда, а само светлият кръг, образуван от лъчите й. Източникът на светлината не се е променил, не е избледнял, защото никакъв грях, извършен в плътта, не е могъл да унищожи неговия блясък, неговата вечност. Светлата искра е останала чиста сред обкръжаващите я порочни развалини, тя е могла да отлети, но не и да бъде унищожена.

Азччувствах, че в душата ми се отразяваше безпокойство, необяснима мъка, горчиво съзнание за унищожението на тази светла душа. Тя трябваше да отговаря за безобразните отпадъци от поверените й сили и като че уплашена от безсмъртието си, тя се готвеше да даде отговор пред вечността за временното си битие на земята. Докато душата не беше отлетяла, колкото и виновна и пълна с отчаяние и да беше тя, самите отломки, които я заобикаляха, изглеждаха величествени. А самата душа, каквато и присъда да заслужаваше, не беше все още напълно загубена. При дълбоко разкаяние тя би могла да се спаси. И аз виждах как умът се бореше с душата в страшен вихър от мисли, страсти и желания, аз виждах как небесносинята светлина се опитваше да измести с трептящите си лъчи сребристата искра от всички кътчета на мозъка. Аз не можех да разбера тази борба, не можех да се досетя каква отстъпка изискваше умът от душата. Различието между тях се откриваше само в съперничеството. И аз виждах, че душата, подложена на това тежко изпитание, жадуваше да се раздели със силите, подвлас­тни на нея, но които й се подчиняваха толкова слабо и сега дори искаха да поробят самата нея. Аз осъзнавах колко силно страдаше тя; в мен се отразяваше страхът й, аз бях изпълнен със съчувствие, аз знаех, че тя молеше да бъде освободена от опасностите, които нямаше сили да посрещне. И изведнъж сребристата искра величествено се издигна над своя храм - издигна се високо и изчезна в безпределното пространство. И там, където моята душа осъзнаваше присъствието на друга душа, сега остана само страшна пустота.

Червената светлина обаче продължаваше да свети, ставайки все по-ярка, и със засилването на блясъка й целият жизнен организъм се преобразяваше от грохнало, болезнено състояние в свежа, прелестна младост. Аз видях пред себе си Маргрев, какъвто той беше наяве -светъл идеал на животинския живот, в пълния разцвет на силите и красотата си. Над този великолепен организъм и над разкошния живот царстваше сега само умът. Сребристата искра изчезна, душата отлетя, а умът остана, посредстом който усещанията раждат мисли, а волята управлява мускулите - ум, присъщ па животните, надарени с нещо повече от обикновени инстинкти, какъвто той би могъл да бъде при хората, ако те не бяха безсмъртни. Следейки в това страшно видение преливанията на синята светлина да протича както и преди през клетките на мозъчната система, аз забелязах, че тя се измени в самата си същност, тя загуби способността да се съсредоточава чрез постоянс­твото на силата си, чрез която човек усъвършенства делата на миналото и изработва проекти за бъдещи времена; тя загуби всякакво съчувствие към миналото, защото нямаше съзнание за задгробния живот; накрая тя загуби чувството си на разкаяние и съвестта си. Създанието, нами­ращо се сега пред мен, вече не беше задължено да дава отчет пред вечността за загубата на време. Синята светлина беше особено ярка в някои органи, предназначени да поддържат живота, и в скрити органи, органи на разрушението и бързото съобразяване с всичко, което се отнася до потребностите, по-силно развити у нисшите животни, отколкото при хората. Тази светлина блестеше особено силно в онези мозъчни клетки, в които преди това я нямаше, например в клетките, които образуват органите на веселието и надеждите. За сметка на това тя светеше слабо във великите социални органи, чрез които човек подчи­нява своите интереси на интересите на ближните, и напълно изгасна в органите, напомнящи на човека за дълга към отредените му земни дни).

Надарен с удивителна проницателност, аз съзнавах в това страшно видение, че макар този ум и да притежава необикновена енергия и чудовищна сила, когато се стремеше към животинско самосъхранение, той все още запазваше някои остатъци от предишното си високо образование и някои способности, служещи му сега като страшно оръдие на безотговорната му воля. Макар че този ум имаше верен съюзник в лицето на съвършения човешки организъм, аз осъзнавах, че му липсва НЕЩО, без което хората не биха могли да издигнат градове, да се обединяват в общества, да създават закони, да издигат земната си природа с вяра, подчинявайки се на върховната си природа. Мравките и пчелите се обединяват в общества, създават жилища, но те не правят нито крачка напред. Понятието за бъдещето движи това, което го няма нито в мравката, нито в пчелата - което изчезна от бездушното създание, намиращо се пред мен. Аз се отдръпнах в страх, закрих лицето си и силно изстенах: „Нима аз можех някога да се съмнявам, че душата не съществува отделно от ума!"

В тази минута нечия ръка се докосна до челото ми, светлината в лампата изгасна и аз изпаднах в безчувственост. Когато дойдох на себе си, седях както преди до сър Филип върху дивана на онази стая, в която бях се заприказвал с него за първи път."




17 Думи от книгата на Уолъс: „Действието на закона за естествения подбор при човека".

18 У. Дентън: „Душата на нещата", стр. 273

19 Ямблих, „Египетските мистерии"

20 Дьо Поте, „Черната магия"

21 Дамасций в своята „Теогония" го нарича „разпоредител на всичко",' или „Дис"; Кори, „Антични фрагменти", стр. 314.

22 Древните наричали „душа" духовете на лошите хора; душата била ларва или лемур. Добрите човешки духове ставали богове.

23 В класическото произведение на Апулей (втори век от новата ера) „За божеството на Сократ", стр. 143-145

24 „Източното монашество", стр. 9.

25 „Залез и падение на Римската империя", IV, 385

26 Описвайки величието на архаичните паметници на Индия и в опита си да ни даде представа за изтънчеността на изработката на скулптурите им, някакъв писател прибегнал към следното определение: „Те са строели гиганти и са работели с майсторството на ювелири".

27 „Изкуството на Магията", стр. 97.

28 „Салемското магьосничество, с обяснение постоянството на проявле­ние на силите в Салем" от К. У. Апхем.

29 Форбс, „Източни мемоари", т. I, стр. 44, т. II, стр. 387.

30 „Протоколи на Медицинското общество в Ню Йорк", 1865-1867.

31 „Дъблинско тримесечно списание по медицински науки", т. XV, стр. 263, 1863.

32 В. Стюарт, „Запазване на енергията", стр. 133.

33 „За научното приложение на въображението".

34 Вж. Елифас Леви, „Духовната наука"

35 Хенри Модели, „Пределите на философския анализ", стр. 266.

36 Дж. Кук, „Новата химия".

37 Дьо Конте, „Взаимодействие на химичните и физичните жизнени сили"

38 Делрио, „Изследване на магията", стр. 34, 100.

39 Мисис Катерина Кроу в своята книга на стр. 118 привежда подроб­ности за подобно погребване на факир, извършено в присъствието на генерал Венчър, махараджата и много сардари. Политическият резидент Лудхиана е присъствал, когато погребаният факир бил изровен от гроба и се съживил десет месеца след погребването. Гробът или сандъкът, в който се намирало тялото на факира, се намирал в семейна гробница, която била затрупана с пръст, след което тази почва била засадена с ечемик и били сложени часови, за да охраняват гробницата. Махара­джата обаче бил такъв скептик, че не се доверявал на тези предпазни мерки и два пъти в продължение на десет месеца заповядвал гробът да бъде разравян и да се прави проверка. И двата пъти факирът бил намирай да лежи в същото положение, в което бил заровен.

40 Дж. М. Пибълс, „Околната Вселена".

41 Според Хезиод, Зевс сътворява своята трета раса хора от ясен. В „Попол-Вух" ни казват, че третата раса хора е била сътворена от дърво, а жените са сътворени от същността на тръстиката, която наричали „сибак". Това също е странно съвпадение.

42 Хануман, с височина повече от три фута, е черен като въглен. „Рамаяна", разказвайки за тази свещена маймуна, съобщава, че Хану­ман преди е бил могъщ вожд, който, бидейки най-добрият приятел на Рама, му помагал да намери жена си Сита, отвлечена в Цейлон от могъщия цар на гигантите. След многобройни приключения Хануман бил заловен от последния, когато се промъквал в града на гигантите с шпионска цел. За това престъпление Равана заповядал да се намаже опашката на бедния Хануман с масло,и да се подпали. И ехо, докато огънят горял, лицето на Хануман така почерняло, че впоследствие нито самият Хануман, нито потомството му могли да премахнат чернотата. Ако се вярва на индийските легенди, в действителност същият Хануман станал прародител на европейците; това е предание, което, макар и строго дарвинистко и следователно научно, в никакъв случай не ни прави чест. Според легендата, за оказаните му услуга героят и полубог Рама дал на маймунските воини от своята армия за жени дъщерите на гигантите на Цейлон, ракшасите, а като зестра им дал всички западни земи на света. Отивайки там, маймуните и гигантските им жени живели щастливо и имали многобройно потомство. Това са днешните европейци.

43 Председател на Кралското географско общество в Берлин.

44 Този археолог А. Уайлдър казва: „Аз разглеждам етиопската, кушитската и хамитската раса като строители и художници, които са се кланяли на Ваал (Шива) или на Бел - издигали са храмове и пирамиди и са използвали своеобразен език. Раулинсън смята, че този език е произлязъл от туранците в Индостан".

45 Вж. Послание на Павел към галатяните, IV, 24 и Евангелие от Матей, XIII, 10-15

46 Тези „магични огледала", обикновено черни, са още едно доказател­ство за универсалността на това вярване. В Индия такива огледала се изготвяли в провинция Агра; те също се правят в Тибет и Китай. Намираме ги и в древен Египет, откъдето, по данни на местните историци, цитирани от Брасие дьо Бурбург, предците на Квише са ги докарали в Мексико; перуанските слънцепоклонници също са ги изпол­звали. Когато испанците вече били слезли на техния бряг, казва летописецът, крал Квише заповядал на своите свещенослужители да прибегнат до огледалото, за да узнаят съдбата на своето царство. „И демонът отрази настоящето и бъдещето в огледалото" - прибавя той. (Дьо Бурбург, „Мексико", стр. 184)

47 Пайквина или Пайяквина е наречена така вследствие на това, че вълните й носят частици злато от Бразилия. Ние открихме няколко частици в шепа пясък, който оттам беше донесен в Европа.

48 Шамполион Старши, „Египет", стр. 143

Каталог: books -> new
new -> Тантриското преобразяване
new -> Красимира Стоянова
new -> Робърт Монро Пътуване извън тялото
new -> Програма за развитието на силите на мозъка. През 1978 г въз основа на разработените принципи той започва да обучава хора, а към 1980 г неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят
new -> Свръхсетивното познание Марияна Везнева
new -> Книга "Физика на вярата" e нещо изключително рядко
new -> Селестинското пророчество Джеймс Редфилд
new -> Съдържание увод първа част
new -> Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се
new -> -


Сподели с приятели:
1   ...   13   14   15   16   17   18   19   20   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница