ГЛАВА XI ПСИХОЛОГИЧНИ И ФИЗИЧЕСКИ ЧУДЕСА

„Странно е състоянието на човешкия ум - на него изглежда му е необходимо дълго да се скита по пътищата на заблужденията, преди да се осмели да се доближи до ИСТИНАТА."

Маженди

„Истината, която защитавам, е запечатана върху всички паметници на миналото. За да се разбере историята, трябва да се изучат символите на миналото, свещените знаци на духовенството и изкуството на лечение от архаичните времена, което е забравено днес."

„Вечна истина е, че натрупаните и лежащи в безредие факти започват да придобиват извес­тна стойност, ако върху тях бъде хвърлена хипотеза".

Хърбърт Спенсър

А сега ни предстои да прелистим историята на магията, за да потърсим случаи, подобни на онези, които бяха описани в предишната глава. Нечувствителността на човешкото тяло към тежки удари и съпротивлението му при проникване на остри оръжия и куршуми в него са феномени, достатъчно добре известни във всички времена и във всички страни. Науката не е в състояние да даде повече или по-малко разумно обяснение на тази тайна, което изглежда не представлява никаква трудност за месмеристите, добре запознати със свойствата на този флуид. Човек, който с няколко, движения на ръката, извършени над нечий крайник, предизвиква в него местна парализа до такава степен, че крайникът става абсолютно нечувствителен към из­гаряния, порязвания, забиване на игли и т.н., няма да бъде много учуден от феномените на янсенистите. Колкото до адептите на магията, особено в Сиам и Източна Индия, те твърде добре познават свойствата на Акаша, тайнствения жизнен флуид, за да смятат безчувствеността на конвулсионистите за голям фено­мен. Астралният флуид може да бъде уплътнен около човека до такава степен, че да образува около него еластична обвивка, абсолютно непроницаема за какъвто и да е физически предмет, независимо от това с каква скорост този предмет се стоварва върху съответния човек. С една дума, на този флуид може да му се придаде такава сила на съпротивление, която да превъзхожда силата на съпротивление на водата и въздуха.

В Индия, Малабар и в някои места на Централна Африка знахарите свободно разрешават на всеки пътешественик да стреля по тях с пушка или револвер, като самите те не се докосват до оръжието, нито до куршумите. В труда на Леинд „Пътешествия из земите на Тасмания, Куранкос и Сулимас" има описание на английски пътешественик, за първи път посетил племето Сулимас близо до изворите на Диалиб. Той описва любопитната сцена, в която отряд отбрани войници стреляли по вожда, единственото оръжие за защита на който бил един талисман. Макар че пушките на войниците били добре заредени и точно прицелени, нито един куршум не засегнал вожда. Салверт дава подобно описание в своята „Философия на окул­тните науки". „През 1586 година принц Орански издал присъда за разстрел на един испански военнопленник в Жулие; войни­ците го вързали за едно дърво и стреляли, но той си оставал неуязвим. Накрая те махнали дрехите му, за да видят каква броня носи той върху тялото си, но намерили само амулет. Когато амулетът бил свален от него, той паднал мъртъв още от първия изстрел".

Това е нещо много по-различно от трика, използван от Худин в Алжир. Той сам направил куршуми от топена мас, придал им оловно-черен цвят с помощта на сажди, а след това, използвайки ловкостта на ръцете си, заменил с тях истинските куршуми; арабските шейхове, неподозиращи за лъжата, напълнили с тях пистолетите си. Простодушните туземци, непознаващи нищо друго, освен наследената от предците им истинска магия, която винаги изисквала само извършване на феномена, без знание за механизма на неговото възпроизвеждане, виждайки как Худин постига същите резултати, каквито постигат и те, но в много по-внушителни размери, повярвали, че той е по-голям маг от самите тях. Много пътешественици, включително и пишещата тези редове, са били свидетели на подобна неуязвимост в обстановка, в която лъжата е напълно невъзможна. Преди няколко години в едно африканско село живял абисинец [Абисиния е старото название на Етиопия - бел. ред.], който се прославил като забавен магьосник. Веднъж група европейци, пътуващи за Судан, един или два часа се забавлявали, като стреляли в него от пистолети и пушки - тази привилегия той им предоставил срещу нищожно заплащане. Някакъв французин, на име Ланглуа, пет пъти подред стрелял в него, като при това дулото на огнестрелното оръжие се намирало на разстояние два ярда от гърдите му (1 ярд = 91,5 см). При всеки изстрел (едновременно с блясъка) куршумът се показвал от дулото и след като потрепервал във въздуха, описвал кратка парабола и падал върху земята без да причини вреда. Един немец от групата, тръгнал за щраусови пера, предложил на мага петфранкова монета срещу правото да стреля в него от оръжието си така, че дулото да се допира до него, и притискайки пушката до гърдите на магьосника, след кратко колебание натиснал спусъка. В резултат на това цевта се разлетяла на парчета до приклада, а магьосникът си отишъл невредим.

Това качество на неуязвимост може да бъде предадено на хората както от адептите, така и от духовете. В наши дни няколко ползващи се с известност медиуми в присъствието на свидетели са взимали в ръцете си горящи въглени и са поставяли лицето си в огън, без да си опърлят нито едно косъмче - те дори слагали горящи въглени върху главите и ръцете на стоящи до тях хора, както това било направено с лорд Линсей и с лорд Едейр. Добре известен е разказът за вожда на индианците, който признал пред Вашингтон, че по време на защитата на Бредок, той от неголямо разстояние седемнадесет пъти стрелял по негод­но безуспешно. За много велики пълководци войниците имали мнение, че те притежават „Омагьосан живот". Говори се, че принц Емил фон Сейн-Витгейнщейн бил един от тях.

Същата сила, която позволява на някои хора да сгъстят астралния флуид дотолкова, че той да образува непроницаема обвивка около човека, може да бъде използвана и за изпращане на смъртоносна стрела към даден обект. Много случаи на мрачно отмъщение са били осъществени по този начин; и в такива случаи никакъв следовател никога няма да открие истинската причина за смъртта и ще я отдаде на .сърдечна болест, апоплектичен удар или някаква друга естествена болест. Много хора вярват, че някои личности притежават силата на „лошото око". На един Римски папа му приписват владеене (вероятно несъзнателно) на този неприятен дар. Съществуват хора, които убиват жаба, просто като я гледат и могат по същия начин да убият човек.

Зловредността на тяхното желание фокусира силите на злото и смъртоносната стрела лети като боен куршум.

През 1864 г. във френската провинция Ле Бар, недалеч от селцето Бриньол, живял селянин на име Жак Пелисие, който си изкарвал прехраната, като убивал птици единствено със силата на волята си. Това е добре описано от доктор Д'Алжер, по молба на който този единствен по рода си ловец демонстрирал пред няколко учени своя метод на ловуване. В описанието се разказва:

„Приблизително на 15 или 20 крачки от мен видях малка полска чучулига, която посочих на Жак. „Гледайте добре, господине, тя е моя." Протягайки дясната си ръка по посока на птицата, той започна да се приближава бавно към нея. Чучулигата стои, вдига и отпуска хубавата си главичка, разтваря крилцата си, но не може да литне, не може да направи нито една крачка и позволява да бъде хваната, слабо трепе­рейки с крилца. Аз изследвам тази птица, очите й са плътно затворени, а тялото е твърдо като труп, макар че биенето на сърцето се усеща отчетливо; това е истински каталептичен сън. Целият този феномен носи признаците на неоспоримо магнетично въздействие. В продълже­ние на един час четиридесет малки птици бяха заловени по този начин. Нито една не можа да устои на мощта на Жак, като всички показваха признаци на каталептичен сън - сън, който освен това можеше да бъде-прекратен по волята на ловеца, чиято собственост те ставаха.

Сто пъти аз молех Жак да възвърне живота и способността за движение на пленниците си, да ги омагьосва само наполовина, за да могат да скачат по земята, а.след това отново да ги приспива. Всичките ми молби бяха изпълнени съвсем точно; нито една грешка не направи този забележителен Немврод, който накрая ми каза: „Ако искате, аз окончателно ще умъртвя онези, които ми посочите, и ще направя това, без да ги докосна". Аз му посочих две, за опит, намиращи се на разстояние двадесет и пет или тридесет крачки, и той изпълни обеща­нието си за по-малко от пет минути."

В дадения случай съществува една любопитна особеност: Жак притежаваше пълна власт не само върху врабците, червеношийките, щиглеците и полските чучулиги, но понякога той можеше да омагьоса и летяща чучулига, въпреки че по собствените му думи „те често успяват да избягат от мен".

В по-голяма степен от същата сила се ползват лица, известни като укротители на диви зверове. Около бреговете на Нил някои туземци могат с помощта на мелодично подсвиркване да накарат крокодилите да излязат от водата и безнаказано контактуват с тях, други притежават същата власт над най-смъртоносните змии. Пътешественици разказват, че са виждали хора, които можели да омайват заобикалящите ги многобройни влечуги и изцяло да ги подчиняват на волята си.

Брюс, Хазелквист и Лемприер свидетелстват за един фено­мен, който са наблюдавали в Египет, Мароко, Арабия и особено в Синай. Някои туземци въобще не се страхували от ухапването на най-отровните змии и скорпиони. Те контактували и си играели свободно с тях, като по собствено желание ги въвеждали дори в състояние на вцепенение. „Напразно латинските и гръц­ките автори - казва Салверт - ни уверяваха, че дарът за омагьосване на змиите се унаследявал в някои семейства от незапомнени времена, че в Африка го владеели псилите, в Италия - марсите, а на Кипър - офизаните." Скептиците забравят, че в Италия (до началото на XVI век) хората, претен­диращи, че водят произхода си от свети Павел, подобно на марсите, не се страхували от ухапвания.

„Съмненията, изказани по този повод - продължава той, -отпаднали от времената на френската експедиция в Египет и приведените разкази бяха потвърдени от хиляди свидетели. Псилите, които според думите на Брюс претендират да прите­жават тази способност, ходели от къща на къща, за да унищо­жават всякакъв род змии... Удивителен инстинкт ги привличал към местата, в които се криели змиите. Свирепо виейки, те яростно ги хващали и ги разкъсвали на парчета с нокти и зъби". -„Нека закоравелият скептик - казва Салверт - приписва това виене и ярост на шарлатанството, но все пак някакъв инстинкт предупреждавал псилите за присъствието на змия, следователно тук има нещо по-реално. На Антилските острови негрите чувс­тват присъствието на змия, която те не виждат. В Египет е имало и все още има хора, които са овладели тази способност в детството си, бидейки родени в семейства, някой от членовете на които е бил надарен със способността да лови змии; тези хора -чувстват присъствието на змия от много голямо разстояние, което е достъпно много рядко за притъпените сетива на европе­еца. Главният факт, а именно способността опасни животни да бъдат обезвреждани и обезсилени само с един допир, е много добре удостоверен, макар че ние вероятно никога няма да проникнем в същността на тази тайна, известна на древните и запазена до наши дни като наследство от архаичните народи.

Всички същества обичат музиката. Тихото подсвиркване, мелодичната песен и звуците на флейта силно привличат вле­чугите. Ние неведнъж сме се убеждавали в.истинността на този факт. В Горен Египет всеки път, когато керванът ни спираше, млад пътешественик, смятащ себе си за превъзходен флейтист, услаждаше слуха на спътниците си със своите изпълнения. Камиларите обаче недоволстваха, тъй като няколко пъти им досаждаше неочакваната поява на различни представители от семейството на влечугите, които обикновено отбягват да се срещат с хора. Накрая нашият керван срещна група пътници, между които имаше професионални заклинатели на змии. Те поканиха нашия флейтист да покаже (просто за експеримент) пред тях своето изкуство. Веднага щом като той засвири, се чу тихо шумолене и музикантът изпадна в ужас, виждайки внезапно голяма змия, появила се в опасна близост до неговите крака. Змията, с вдигната глава и съсредоточен върху него поглед, бавно и като че несъзнателно повтаряше всичките му движения. След това на неголямо разстояние се показа втора, трета и четвърта змия, които бяха последвани и от други и в крайна сметка ние се оказахме в много подбрана компания. Няколко от пътешествениците се скриха зад гърбовете на своите камили, други търсеха убежище в палатката. Това обаче беше напразна тревога. Трима от професионалните хипнотизатори на змии започнаха да изпълняват мелодиите и заклинанията си и прив­личайки с това влечугите към себе си, скоро се оказаха покрити с тях от глава до пети. Едва приближили се до хората, змиите проявяваха признаци на вцепенение и скоро след това потъваха в дълбока каталепсия. Очите им бяха полузатворени и неподви­жни, а главите им се отпускаха надолу. Между тях остана само една, която не се поддаде на хипнозата, голяма гланцовидна черна змия с петниста кожа. Тази любителка на музиката от пустинята продължаваше да се извива грациозно и да подскача, като че беше танцувала върху опашката си цял живот и при това правеше всичко в такт с музиката. Тази змия не се поддаваше на „омайващата мелодия" на арабите и продължаваше да се приближава плавно към флейтиста, който накрая избяга. Съв­ременният псилианец извади от чантата си наполовина увяхнало растение и започна да го размахва по посока на змията. Расте­нието силно миришеше на мента и щом влечугото усети мириз­мата, то, все още стоейки върху опашката си, се опита да се приближи до него. След няколко секунди „традиционният враг на човека" вече се увиваше около ръката на хипнотизатора, на свой ред изпадайки в състояние на вцепеняване, и накрая цялата тази маса змии беше изхвърлена в езерцето, след като им бяха отсечени главите.

Много хора са убедени, че такива змии са подготвени и предварително са тренирани за тази цел, или че са им извадени отровните зъби. Несъмнено има и такива недостойни фокусници, чиито трикове пораждат подобни представи. Истинските заклинатели на змии обаче твърде добре са укрепили репутацията си на Изток, че да им се налага да прибягват до подобни хитрости. По този повод съществуват свидетелските показания на твърде много заслужаващи доверие пътешественици, вклю­чително и на учени. Това, че хипнотизираните змии, които са принуждавани да танцуват и да станат безопасни, са все още отровни, е било установено от Форбс. „Или поради това, че музиката внезапно спря - казва той, - или поради някаква друга причина, но змията, танцуваща в кръга, образуван от зрителите на селската местност, се хвърли върху зрителите и ухапа по гърлото млада жена, която умря в мъки след половин час."²⁹

Според разкази на пътешественици, негърките от Холандска Гвинея, жените Обеах, са ненадминати в укротяването на много големи змии, наричани амодитес или папа. Те ги карат да се спускат от дърветата и да ги следват, като просто разговарят с тях.

Ние сме виждали в Индия неголямо братство на факири, заселили се около малко езеро, дъното на което беше буквално покрито с големи крокодили. Тези чудовищни амфибии изпълзяват навън, топлят се на слънце на няколко фута от факирите, при това някои от тях могат да се намират в неподвижно състояние,- потънали в молитва и съзерцание. Дотогава, докато се вижда поне един от тези свети аскети, крокодилите са безобидни и безвредни като котенца. Ние обаче никога не бихме посъветвали чужденец да рискува да се доближи сам към тях на по-малко от няколко ярда. Горкият французин Праден намери именно по този начин преждевременната си смърт в утробата на едно от тези чудовища, които индусите наричат моудела (би трябвало да се каже ниханг или гхариал).

Когато Ямблих, Херодот, Плиний или друг древен автор ни разказва за свещенослужителите, които карат очиларките (коб­рите) да излизат от олтара на Изида, или за тавматурзите, укротяващи само с един поглед и най-свирепите животни, те биват сочени като лъжци или невежи глупаци. Когато съвремен­ните пътешественици ни разказват за същите чудеса, извърш­вани на Изток, тях ги смятат за екзалтирани бъбривци или за незаслужаващи доверие писатели.

Въпреки материалистичния скептицизъм обаче човекът наис­тина притежава такава сила, проявленията на която ние видяхме в посочените примери. Когато психологията и физиологията станат достойни да бъдат наречени науки, европейците ще се убедят в съществуването вътре в човека на скрит потенциал на онази тайнствена и страшна сила, която се съдържа в човешката воля и въображение, независимо от това, дали той я осъзнава, или не. И все пак не е трудно да се разбере, че тази мощ е затворена в ДУХА, ако (разбира се) можем да възприемем онази велика истина в природата, според която всеки, дори и най-нез­начителен атом в нея, е движим от ДУХА, който е единен в своята същност, тъй като и най-малката му частица представя ЦЯЛОТО, а материята, в края на краищата, е само конкретно копие на абстрактната ИДЕЯ. Във връзка с това ни позволете да ви дадем няколко примера за могъщата сила дори на несъз­нателната воля, която твори под диктовката на въображението, или по-скоро според способността си да различава изображени­ята в астралната светлина.

Достатъчно е да припомним познатия феномен на стигматите, които са резултат от неволното посредничество на матери­алното въображение в състояние на възбуда. Фактът, че майката може да оказва влияние върху външността на още неродилото се дете, е бил добре известен на древните. При заможните гърци е имало обичай да поставят прекрасни статуи около леглото на майката, за да има бъдещата майка съвършени образци пред очите си. Хитроумният трик, до който прибегнал еврейският патриарх Яков, за да се раждат ивести и петнисти телета, е илюстрация на този закон при животните. Ариканте разказва „за четири поредни поколения кученца, родени от здрави роди­тели, като при това във всяко поколение имало няколко нормал­но формирани кученца, докато останалите не са имали предни крайници и са били със заешки устни". Трудовете на Сент-Илер, Бардах и Елам съдържат описания на много подобни случаи, като особено убедителни са те в книгата на доктор Проспер Лукас „За наследствеността в природата". Елам привежда цитати от Причард за един случай, в който детето на негьрка, омъжена за бял мъж, било белязано с черен и бял цвят по различни части на тялото. Той добавя с похвална искреност: „Това са особенос­ти, които науката в сегашното си състояние не може да обясни". Жалко, че този пример не се следва по-често. Измежду древните Емпедокъл, Аристотел, Плиний, Хипократ, Гален, Марк Дамас­ки и други са дали не по-малко удивителни описания от тези на нашите съвременни автори.

В един труд, публикуван в Лондон през 1659 година, бил приведен силен аргумент срещу материалистите, доказващ мо­гъществото на човешкото съзнание над невидимите енергии на природата. Неговият автор, доктор Мор, разглежда утробния плод като пластична субстанция, на която майката може да придава красива или грозна форма или сходство с някакво лице или лица. Тя може да наложи върху него отпечатъка на някакъв портрет или изображение, което е по-правилно да се нарича астрограф и което присъства ярко в нейното въображение. Такова въздействие от нейна страна може да бъде преднамерено или неволно, съзнателно или несъзнателно. Това зависи от знанието или незнанието й за дълбоките тайни на природата. Отпечатъците върху утробния плод могат да се смятат повече като резултат на случайност, отколкото на съзнателно въздейс­твие; доколкото астралната атмосфера на всяка душа е изпъл­нена с изображения на членове от семейство, дотолкова чувст­вителната повърхност на утробния плод, която може да бъде оприличена с повърхността на фотоплака, напълно вероятно може да възприеме изображението на близък или отдалечен във времето прародител, когото бъдещата майка никога не е вижда­ла, но който в някакъв критичен момент като че е попаднал във фокуса на фотокамерата на природата. В тази връзка доктор Елам разказва: „До мен седи пациентка от далечен континент, където тя се е родила и е получила образованието си. Върху стената виси портретът на някаква нейна далечна прабаба от началото на миналия век. И макар че никога не е пътувала извън Англия, всяка черта от лицето й точно напомня другата жена, която е американка по рождение и по един от родителите".

Властта на нашето въображение над физическото ни състоя­ние, дори след като достигнем зряла възраст, се проявява по различни начини. В медицината умният лекар без колебание ще приеме неговата целителна или болестотворна мощ, значително по-голяма от предписваните таблетки и сиропи. Той нарича това „виз медикатрия натуре" и неговото първо усилие е насочено към завоюване доверието на пациента до такава степен, че да е в състояние да подтикне природата сама да изкорени заболява­нето. Страхът често убива, а мъката има власт над тъмните флуиди на тялото, което не само уврежда вътрешните органи, но нерядко води до побеляване на косата. Фицинус оприличава сигнатурите на утробните плодове със знаците върху различ­ните плодове и зеленчуци, развили се с особени израстъци и форми, и признава, че въображението на майката може да преобрази утробния плод в подобие на маймуна, свиня или друго животно. Марк Дамаски разказва за девойка, покрита с косми и (подобно на съвременна Юлия Пастран) имаща истинска брада; за Гулиелм Парадинус, дете, чиито нокти приличали на ноктите на мечка; за Бадуин Ронсе, родил се с обици на пуйка; за жабешката глава на Пареус. Авицена разказва за пиленца с глави на каня [МПуиз, род дневни грабливи птици - бел. ред.]. В последния случай, който служи като прекрасен пример за властта на същото това въображение при животните, зародишът е бил програмиран в момента на зачатието, когато в съзнанието на кокошката е имало истинска или въображаема каня. Това е било съвсем ясно за доктор Мор, който привежда въпросния случай от думите на Авицена и много уместно посочва, че тъй като яйцето, за което става дума, може да е било снесено на разстояние стотици мили от снеслата го кокошка, микроскопич­ният образ на канята, запечатан върху неговия зародиш, е трябвало да се увеличава и проявява заедно с растежа на пилето, абсолютно независимо от каквито и да било последващи въздейс­твия от страна на кокошката.

Корнелиус Гема ни разказва за дете, родило се с кръвотечаща рана върху челото, което било резултат от заплахите на баща му към майката... „който насочил оголена сабя към челото й". Сенерциус е отбелязал случай с бременна жена, която, виждайки как месарят разсича с голям нож на две свинска глава, родила след това дете с лице, разсечено по горната челюст, небцето и горната устна до носа. В книгата на Ван Хелмонт се съобщава за други много интересни случаи. Жената на шивач, в Мехлин стояла на вратата на своя дом и видяла как на войник при сбиване била отрязана ръката. Това й направило толкова силно впечатление, че тя преждевременно родила дете с една ръка, а мястото на другата кръвотечало. През 1602 г. жената на антверпенския търговец Маркус Девангелер, виждайки войник, току-що загубил ръката си, също преждевременно родила дъщеря с една ръка и кървава рана, на мястото на другата, както и в предишния случай. Ван Хелмонт привежда трети пример с жена, оказала се свидетелка на това, как по заповед на херцог Д'Алва били обезглавени тринадесет души. Ужасът на това зрелище така й подействал, че тя усетила родилни болки и родила съвсем нормално дете, „но то било без глава, а шията му била окървавена, както при екзекутираните. Това обаче, което прави въп­росните произшествия още по-учудващи, е, че в описаните случаи недостигащите ръце или глави никъде не били открити". Ако такова нещо би могло да бъде представено като природно чудо, горепосочените случаи на изчезване на цели части от тялото на неродено още дете могат да бъдат отнесени към тази категория. Ние внимателно прегледахме трудовете на по-късни­те автори по. физиология в търсене на някаква повече или по-малко приемлива теория, обясняваща поне нещо свързано с родилните петна или със сигнатурите на утробния плод изобщо. Оказа се, че най-многото, което учените можели да направят, е да регистрират случаите на феномена, наричан от тях „спонтан­но отклонение от типовете", и да обясняват всичко с теорията за „любопитните съвпадения" на мистър Проктър, или откровено да признаят незнанието си, както това са правили много хора, неудовлетворени от сумата на познанията на човечеството. Маженди признава, че въпреки научните изследвания, за живота на утробния период е известно съвсем малко. На 518-а страница от американското издание той дава пример, в който пъпната връв е била разкъсана и след това отново се е сраснала и той се пита: „По какъв начин се е извършвало кръвообращението в този орган?" На следващата страница той казва: „Сега ние не знаем нищо за това, как се извършва усвояването на храната от утробния плод". По отношение на храненето той задава въпроса: