Книга 2 Елена Блаватска глава IX цикличните феномени


ГЛАВА XIII РЕАЛНОСТИ И ИЛЮЗИИ



страница9/21
Дата19.03.2017
Размер5.28 Mb.
#17263
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   21
ГЛАВА XIII

РЕАЛНОСТИ И ИЛЮЗИИ

„Алхимикът - Ти винаги говориш със загадки, Кажи ми, не си ли онзи извор, за който е писал Бернард лорд Тревигън? Меркурий - Аз не съм онзи извор, но съм онази вода. Изворът включва мене в себе си."

Сандивогиус, „Новият свят на алхимията"

„Всичко, на което ние учим, се свежда до това: да узнаем тайните на човешкия организъм, да разберем защо костите се обездвижват и кръв­та се застоява и да приложим постоянна про­филактика."

Булвър-Литън

„Погледни, войнико! Сега кръстът червен со­чи гроба на могъщия мъртъв; Вътре гори необикновена светлина, за да прогонва духо­вете, обичащи нощта; тази лампа ще гори неугасимо до Страшния Съд... никой земен пламък не е блестял толкова силно."

Уолтьр Скот

Съществуват хора, чиито умове не биха могли да оценят интелектуалното величие на древните в областта на физичната наука, дори ако им се случеше да станат свидетели на най-пъл­ната демонстрация на тяхната дълбока ученост и достижения. Въпреки уроците по предпазливост, нееднократно преподавани им от неочаквани открития, те все още продължават да изпълня­ват стария си план на отрицание и, което е още по-лошо, да се подиграват на онова, което не могат нито да докажат, нито да опровергаят. Така например те се отнасят с презрение към идеята за талисманите, смятайки, че подобни предмети не могат да оказват никакво влияние. Това, че седемте духа на Апокалипсиса имат непосредствено отношение към седемте окултни сили в природата, за техните неподвижни умове изглежда неразбираемо и абсурдно; а самата мисъл, че един маг, прилагайки определени кабалистични церемонии, може да твори чудеса, предизвиква у тях пристъпи на смях. Възприемайки талисмана единствено като геометрична фигура, нанесена върху хартия, или като парченце метал или друго вещество, те не могат да си представят как едно разумно същество може да припише и на едното, и на другото окултна мощ. Онези обаче, които са си направили труда да се осведомят, знаят, че древните са направили велики открития както в психологията, така и във физиката, но техните изследвания са оставили много тайни за по-нататъшно изследване.

Колкото до нас, ние разбираме, че пентагонът (петоъгълникът) е синтетична фигура, която изразява в конкретна форма дълбо­ката истина на природата и не можем да видим в нея нещо по-смешно, отколкото във фигурите на Евклид, или в символите на съвременната химия. Какво може да се стори по-абсурдно на непосветения читател от символа Nа2СО3, означаващ содата, или символа С2Н6О, изразяващ алкохола? Интересно е да се отбеле­жи, че алхимиците е трябвало да изразят своя Азот, или творящия принцип на природата (астралната светлина), чрез символ, който обхваща три неща:

1) божествена хипотеза; 2) философски синтез; 3) физически синтез; т.е. вяра, идея и сила. Напълно естествено е един съвременен химик, който иска да покаже на учениците си в лабораторията реакцията на сода бикарбонат и винен камък, да, използва следния символ:

(Nа2СО3 + 2НКСН4О6 + А) = (2NаКСН6О6 + А) + С02.

Ако на непосветения читател му се прощава, че гледа с ужас цялата тази абракадабра на химическата наука, защо тогава учителите на тази наука да не се въздържат от смях поне дотогава, докато разберат философската ценност на символизма на древ­ните? Най-малкото те биха могли да не изпадат в положението на мосю Дьо Мирвил, който, обърквайки Азота на философията на херметизма с азота на химиците, е твърдял, че херметиците са се покланяли на азотния газ!34

Допрете парче желязо до силен магнит и то ще поеме неговия фин принцип и ще стане способно на свой ред да намагнитва други парчета желязо. То няма да изглежда по-различно, откол­кото е било преди това, и няма да увеличи теглото си. И все пак една от най-фините сили е влезнала в него. Талисманът сам по себе си може да представлява евтино парче метал, хартийка или парцалче, но въпреки това той е бил наситен с въздействието на най-великия от всички магнити - човешката воля, насочена със сила към извършване на добро или зло и също така осезаема и реална по своите резултати, както е осезаемо финото свойство, придобито от желязото при допира му с магнита. Дайте на ловджийско куче да помирише дреха, която е носил избягалият, и то ще го намери по следите му. Дайте на един от психометрите на професор Бюкенън някакъв ръкопис (няма значение колко стар е той) и той ще ви опише характера на написалия го и може би дори ще обрисува неговата външност. Дайте на ясновидката кичур коса или някакъв предмет, който се е докосвал до лицето, за което искате да разберете нещо, и тя (или той) ще установи с него симпатическа връзка, при това толкова близка, че ще може да проследи целия му живот.

Скотовъдите ни казват, че младите животни не бива да бъдат държани в едно и също стадо с възрастните, а разумните лекари забраняват на родителите да спят заедно с децата си на едно и също легло. Когато цар Давид станал стар, слаб и съсухрен, . неговите жизнени сили били възстановявани чрез поставянето му в тясно съприкосновение с млада особа, за да може той да попие в себе си нейните сили. Последната императрица на Русия, сестрата на днешния германски император, била толкова безсил­на през последните години от своя живот, че лекарите сериозно я съветвали да слага до себе си през нощта здраво селско момиче със силно тяло. Когато четем описанието на ясновидката от Превост мадам Хауфе, съставено от доктор Кернер, трябва добре да запомним нейните думи. Тя неведнъж е повтаряла, че поддър­жа живота си главно от.аурата на заобикалящите я хора и от техните магнитни еманации, излъчването на които рязко се засилвало в нейно присъствие. Това означава, че ясновидката просто е била магнетичен вампир, който е притеглял и поглъщал живота на онези, които са били достатъчно силни, за да й дадат от собствената си жизнеспособност във вид на ефиризирана (изпаряваща се) кръв. Доктор Кернер отбелязва, че тези хора (т.е. обкръжаващите я) се оказвали повече или по-малко засег­нати (до известна степен дори пострадали) от тази насилствено причинявана загуба на жизнена сила.

Предвид многобройните примери, доказващи възможността за предаване на този флуид от един индивид на друг или за насищане с него на вещество, към което той се е докоснал, става разбираемо как чрез решителна и силна концентрация на волята върху инертен предмет той може да бъде наситен със защитна или разрушителна сила в зависимост от целта, към която волята е била насочена.

Несъзнателно възникналите магнетични еманации могат да бъдат неутрализирани от сблъсъка си с други, по-силни излъчва­ния. Когато обаче една разумна и мощна воля насочва сляпата сила и я концентрира върху дадена точка, по-слабата еманация много често побеждава по-силната. Точно такова влияние има човешката воля върху Акаша.

Веднъж в Бенгалия ние станахме свидетели на една демонст­рация на силата на волята, която хвърляше светлина върху много интересен аспект от въпросната тематична област. Един адепт на магията направи няколко паса над парче обикновен калай (от вътрешната страна на похлупак, оказал се наблизо). Внимателно устремил поглед върху него, той имаше вид на човек, който загребва с шепи от безтегловния, неуловим флуид и ги хвърля върху повърхността на капака. Когато калаят беше приближен към ярката светлина, приблизително в продължение на шест секунди, неговата блестяща повърхност се покри с корица. След това върху тази повърхност започнаха да се появяват петна с по-тъмен оттенък и когато след около три минути капакът ни беше даден обратно, ние открихме върху него отпечатана карти­на, или по-точно фотография на пейзаж, всеки цвят от която беше съвършен. Картината се запази върху тази повърхност около четиридесет и осем часа и след това избледня и изчезна.

Този феномен може да бъде обяснен съвсем лесно. Волята е кондензирала върху повърхността на калая слой от акаши, който я е превърнал за известно време в светочувствителна фотопластинка. Останалото е направила светлината.

Подобни демонстрации на могъществото на волята, свързани с появата на обективен физически резултат, могат да подготвят изучаващия окултните сили за разбиране ефективността на лечението на болести чрез контакт на болния с неодушевен предмет, наситен с желаното свойство. Когато виждаме как един психолог като Модели35 привежда примери на няколко необикно­вени изцеления, осъществени от бащата на Сведенборг, които не се отличават от стотици други изцеления, осъществени от други „фанатици" (както ги нарича той), магове и природолечители, и без да прави опит да си обясни тези факти си позволява да се надсмива над силата на тяхната вяра (пренебрегвайки въпроса дали тайната на извършваните изцеления не се крие в онази власт над окултните сили, която дава една такава несъкрушима вяра), ние с тъга се питаме защо в наше време има толкова много ученост и толкова малко философия.

Честна дума, ние не мислим, че съвременният химик е по-малко маг, отколкото древният теург или философ на херметизма, с изключение на това, че последният, признавайки двойствеността на природата, е имал пред себе си два пъти по-голямо поле за изследване от съвременния химик. Древните са оживявали статуи, а херметистите са извиквали от елементите образите на саламандри, джуджета, ундини и силфи, които те не са сътворявали, а просто са правели видими, като са държали отворени вратите на природата, за да могат духовете на елементите да излязат и да станат видими при благоприятни условия. Химикът съеди­нява два елемента, съдържащи се в атмосферата, и като стимулира силата на родството между тях, създава-ново тяло - водата. В кълбовид­ните и прозрачни перли, родили се от този съюз, се появяват зародиши на органичен живот и в междумолекулните пространства възниква топлина, електричество и светлина по същия начин, както това става в човешкото тяло. Откъде се взима този живот в капката вода, току-що родила се от съединението на двата газа? Подлагат ли се кислородът и водородът на преобразяване, което изтрива и унищожава техните качес­тва едновременно с изменението на тяхната форма? Ето отговорът на съвременната наука: „Дали кислородът и водородът съществуват като такива във водата, или те се произвеждат чрез някаква непозната и неразбираема за нас трансформация - това е въпрос, по който може да се дискутира, но за това не ни достигат познания."36. След като не знае нищо за едно толкова просто нещо, като молекулярния състав на водата и за появата на живот в нея, не би ли било по-добре за мистър Модели да даде пример за спазването на собствените си принципи и „да запази мълчаливо осъзнаване на своето невежество дотогава, докато не се пролее светлина?"

Твърденията на приятелите на езотеричната наука, че Парацелз чрез химически средства е създал хомункул (от някои съединения, все още неизвестни на точната наука), разбира се, бяха отнесени към разреда на лъжите. Защо трябва да се постъпва така с тях? Ако хомункулът не е бил създаден от Парацелз, то е добре известно, че хомункули са били създавани от други адепти, и при това преди по-малко от хиляда години. Всъщност те са били създавани по същия принцип, по който физиците и химиците извикват към живот своите „амималкули". Преди няколко години някакъв английски джентълмен на име Ендрю Крос от Съмърсетшир е създавал „акари" по следния начин: черен камък се нагрява до почервеняване и се стрива на пръх, смесва се с карбонат на поташ и се подлага на силно нагряване в продължение на 15 минути, после сместа се изсипва в графитен тигел и се поставя в ковашко огнище; сместа, докато е все още топла, се стрива на прах и се смесва с кипяща вода, ври няколко минути и след това към нея се прибавя хлористоводородна киселина до пренасищане. После се подлага на действието на галваничен ток в продължение на двадесет и шест дни, след което се получава съвършено насекомо от типа „акари", а в продължение на седмица се появяват повече от сто такива. Този експеримент е бил повторен и с други химични съединения с подобен резултат. Така например някой си мистър Уикс създавал „акари" в желязо-цианист калий.

Навремето това откритие предизвика голямо вълнение. Мистър Крос беше обвинен в отсъствие на набожност. Той отхвърли това обвинение, казвайки, че да се твори, не означава да се създава нещо от нищо .

Един друг джентълмен, смятан за много учен човек, нееднократно заявяваше, че ще докаже, че дори от неоплодени яйца могат да се излюпят пилета, ако през тези яйца се пропуска отрицателен електри­чески ток.

Мандрагората е растение, грубо напомнящо по своята форма на човек с глава, две ръце и два крака, образуващи корени. Суеверието, което разказва, че при изваждането му от земята то вика с човешки глас, не е лишено напълно от основание. То наистина издава нещо, което наподобява писък, пораждан от особената смолиста субстанция на неговите корени, които е много трудно да бъдат извадени от земята. Това растение притежава не едно и две съкровени свойства, които са напълно неизвестни на ботаниците.

Читателят, който би искал да получи по-пълна представа за заместването на силите с подобия между жизнения принцип на растенията, животните и човешките същества, може да намери интересни факти в статията за корелацията между нервните и менталните сили, написана от професор Александър Бейн от Абърдинския университет. Изглежда че мандрагората заема на земята точно онази точка, в която растителното и животинското царство влизат в съприкосновение, по същия начин, както полипите правят това в морето. И в единия, и в другия случай границата между тях е толкова неясна, че е почти невъзможно да се установи къде свършва едното и откъде започва другото. Съществуването на хомункули може да изглежда невероятно, но ще се намерили естествоизпитател, който (отчитайки съвремен­ното разширение на познанието) да се осмели да твърди, че това е невъзможно? „Кой - казва Бейн - може да сложи граници на възможностите за съществуване?"

В природата съществуват много необяснени тайни, а онези, които са смятани за обяснени, едва ли могат да бъдат наречени абсолютно ясни. Няма нито едно растение, нито един минерал, който да е разкрил докрай свойствата си пред науката. Какво знаят естествоизпитателите за съкровената природа на растител­ното и минералното царство? Как те могат да бъдат сигурни, че освен всяко открито от тях свойство, няма още много други свойства, скрити във вътрешната природа на растението или камъка? И че тези свойства само чакат да бъдат поставени в съотношение с някакво друго растение, минерал и природна сила, за да се проявят във вид, който учените наричат „свръхестест­вен". Независимо от твърденията на естествоизпитателя Плиний, на Елиан и дори на Диодор (който с такова достойно за похвала усърдие се е! стремял да извлече историческата истина от бърко­тията на преувеличенията и басните), приписващи окултни свойства на различни растения и минерали, техните свидетелства са били оставяни настрана без по-нататъшни обсъждания като абсурдни и за тях повече не се споменавало.

От незапомнени времена хората на науката са разсъждавали върху това, какво представлява жизнената сила или принципът на живота. Точната наука признава съществуването само на пет сили в природата; а кабалистите - на седем; и в тези две допълнителни сили се крие цялата тайна на живота. Една от тези сили е безсмъртният дух, чието отражение чрез невидими връзки е съединено дори с неорганичната материя; а другата сила ние предоставяме на всеки да открие сам. Професор Джозеф дьо Конте казва: „Каква е разликата между живите и мъртвите организми? Ние не можем да видим никакво различие - нито физическо, нито химическо. Всички химични и физични сили, извлечени от общия фонд на природата и въплътени в живия организъм, продължават да изглеждат като мъртви, докато не се върнат по пътя на постепенното разлагане в същия този фонд. И все пак различията между живото и мъртвото са огромни и непостижимо велики. В какво се състои това различие, ако то бъде изразено чрез формулите на материалистичната наука? Какво е това, което си е отишло, и къде е отишло то? Тук има нещо, което науката все още не може да разбере. И все пак това, което се губи в момента на смъртта (преди разлагането), е жизнената сила в нейното най-висше значение"37.

Трудно и дори невъзможно изглежда за науката да разкрие невидимия универсален двигател на всичко - ЖИВОТА, да обясни неговата природа или дори да предложи разумна хипотеза за него; но тази тайна е тайна само наполовина, имайки предвид не само великите адепти и пророци, но дори тези, които силно вярват в съществуването на духовния свят. На обикновения вярващ, когото природата не е надарила с толкова изтънчено развитие и нервна чувствителност, които да му дадат възможност (както това става при пророците) да възприема видимата вселена, отразена като в огледало в невидимата вселена - на такъв вярващ му остава божествената вяра. Тя е силно вкоренена в неговите вътрешни чувства чрез една безпогрешна интуиция, която няма никакво отношение към студения разсъдък. Такъв човек ЧУВС­ТВА, че тя (вярата) не го лъже. Нека създадените от хората догми и богословската софистика да' си противоречат; нека те взаимно се изместват и тънката казуистика на едно вярване да разрушава ловките разсъждения на друго, но все пак ще остане една истина и няма религия (нито християнска, нито езическа), която да не е изградена върху вековните основи — Бога и безсмъртния дух.

Всяко животно в по-голяма или по-малка степен е надарено със способността да усеща или вижда ако не духове, то поне неща, които остават невидими за обикновените хора и могат да се възприемат само от ясновидците. Ние проведохме стотици опити с кучета, котки, маймуни от различни породи, а веднъж дори с опитомен тигър. Едно кръгло черно огледало, известно под названието „магичен кристал", беше силно месмеризирано (магнетизирано) от местен индуски джентълмен, който преди това е обитавал Диндигул, а сега живееше на по-уединено място в планините, известни като Западни ГХАТИ. Той опитоми тигърче, донесено от Малабарския бряг, представляващ част от Индия,), където тигрите са особено свирепи. И с това интересно животно; ние провеждахме нашите опити.

Подобно на древните Марса и Псилия, прославени заклинате-ли на змии, този джентълмен твърдеше, че притежава тайнстве­ната власт да опитомява всяко животно. Тигърът беше приведен в състояние на хронично ментално вцепенение, т.е. беше смирен и безопасен като куче. Децата можеха да го дразнят и да го дърпат за ушите, а той само се отърсваше и виеше като куче. Когато обаче го караха да гледа в „магичното огледало", горкото животно! моментално изпадаше в състояние на възбуда, приличаща на бяс. Очите му се изпълваха с човешки ужас; като виеше от отчаяние (без да може да отклони поглед от огледалото, към което очите му бяха привлечени от магнетични сили), той се извиваше и' трепереше и накрая изпадаше в конвулсии от страх при вида на някаква картина, която оставаше невидима за нас. Тогава той обикновено лягаше, стенейки слабо, като все още продължаваше да гледа в огледалото. Когато му отнемаха огледалото, той,, дишайки тежко, изнемощял лежеше два часа. Какво виждаше той? Каква беше тази духовна картина от неговия собствен животински свят, която можеше да предизвика толкова ужася­ващо впечатление върху този див, свиреп и смел звяр? Кой би> могъл да даде отговор? Може би единствено онзи, който е създал тази сцена.

Същото влияние върху животните се наблюдаваше по време на спиритичните сеанси с участието на няколко свети монаси от ордена на бедните, както и когато ние за опит поканихме на сеанс един сириец, полуезичник и полухристиянин от Кунанкулам (щата Кохин), известен магьосник.

Ние бяхме девет човека - седем мъже и две жени, от които едната беше туземка. Освен нас в стаята се намираше млад тигър, твърде зает с някаква кост; вандеруу, или лъвска маймуна с хитро блестящи очи, както и една красива авлига, която спокойно чистеше разноцветната си опашка. Тя бе кацнала върху една пръчка до големия прозорец на верандата. В Индия спиритичните сеанси не се провеждат на тъмно (както в Америка) и единстве­ното изисквано условие е мълчание и хармоничност. Ярката дневна светлина се лееше през отворените прозорци и врати; отдалеч се чуваше шума на съседните къщи и джунглата. Ние бяхме заобиколени от светлина, хармония и аромати. Големи букети от цветя и храсти, посветени на местните богове, бяха събрани и внесени в стаята. Пред нас имаше прекрасни цветя от базиликата и цветето на Вишну, без което в Бенгалия не минава нито една религиозна церемония; имаше също клонки от дърво (посветено на същото светло божество), чиито листа се смесваха с розовите цветя на свещения лотос и индийската тубероза, които украсяваха стените в изобилие.

Докато „благословеният", представляващ много мръсен, но въпреки това наистина свят факир, оставаше потънал в самосъзерцание, под негово въздействие започнаха да стават някои духовни чудеса - маймуната и птицата започнаха да проявяват известни признаци на безпокойство. Само тигърът от време на време потрепваше и се оглеждаше, като при това фосфоресцира­щите му очи следяха нещо невидимо, което плуваше във въздуха ту издигайки се, ту спускайки се надолу. Това, което все още не можеше да се възприеме от човешкото око, изглежда беше обективно за него. Колкото до вандеруу - цялата й подвижност се изпари, тя изглеждаше задрямала и седеше неподвижно. Птицата не проявяваше почти никакви признаци. Лек звук като че на криле се чуваше във въздуха, цветята започнаха да пътешестват в кръг по стената, пренасяни от невидими ръце, и когато едно небесносиньо цвете падна върху прибраните лапи на маймуната, тя нервно подскочи и започна да търси убежище в бялото одеяние на своя стопанин. Тази демонстрация на чудеса продължи около час и да разкажем подробно за нея би ни отнело твърде много време. Най-любопитно беше явлението, което стана, след като тя завърши. Някой се оплака от горещината и върху нас се изля кратък дъжд от благоухаеща роса. Капките бяха големи и падаха бързо, носейки усещане за неизразимо освежа­ване, и се изпаряваха мигновено, щом се допираха до нас.

Когато факирът, демонстриращ бяла магия, завърши своето представление, „магьосникът" или фокусникът, както тук ги наричат, се приготви да ни покаже и своята сила. Бяха ни представени редица чудеса, които вече са известни на публиката от различни описания на пътешественици. Между другото ни беше демонстриран и фактът, че животните притежават естест­вена способност за ясновидство и дори възможност да различават добрите и лошите духове. Всички чудеса на магьосника бяха предшествани от горене на благовония. Той изгаряше клонки на смолисти дървета и храсти, от които се издигаха облаци дим. Макар че в това нямаше нищо, което да предизвика страх у животните, тигърът, маймуната и птицата проявяваха признаци на неописуем ужас. Ние изказахме мисълта, че животните веро­ятно се плашат от горящите клони, тъй като си спомнихме обичая на пътешествениците да заобикалят лагерите си с пламтящи огньове, за да прогонват дивите зверове. За да не останат съмнения в това отношение, сириецът се приближи към седящия тигър с клонка от дървото на Бел (горска ябълка), посветена на Шива, и я размаха няколко пъти над главата му, произнасяйки при това своите заклинания. Звярът моментално прояви признаци на неописуем ужас и паника. Очите му заблестяха в очните вдлъбнатини като две огнени кълба; на устата му се появи пяна, той се снижи към земята, сякаш търсеше в нея някакъв отвор, където да се скрие; той изпускаше вопъл след вопъл, които събудиха многократно ехо в джунглата. Накрая, вторачвайки се за последен път в точката, от която очите му не се откъснаха нито веднъж, той направи отчаян скок, с който скъса веригата си и изскочи през прозореца на верандата, отнасяйки със себе си част от рамката на прозореца. Маймуната избяга още преди това, а птицата падна парализирана от пръчката.

Ние не попитахме нито факира, нито магьосника за методите, чрез които те осъществяваха своите феномени. А дори и да ги бяхме попитали, те несъмнено биха отговорили така, както отговорил един факир на френски пътешественик, който впос­ледствие разказа случая в един от последните броеве на нюйор­кския вестник „Франко-Америкън":


Каталог: books -> new
new -> Тантриското преобразяване
new -> Красимира Стоянова
new -> Робърт Монро Пътуване извън тялото
new -> Програма за развитието на силите на мозъка. През 1978 г въз основа на разработените принципи той започва да обучава хора, а към 1980 г неговите лекции вече се ползват с колосален успех в цял свят
new -> Свръхсетивното познание Марияна Везнева
new -> Книга "Физика на вярата" e нещо изключително рядко
new -> Селестинското пророчество Джеймс Редфилд
new -> Съдържание увод първа част
new -> Книга 1 Е. Блаватска пред завесата „Джоан, изнесете нашите развяващи се
new -> -


Сподели с приятели:
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   21




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница