Книга 2 щастие и успех предисловие


Вътрешното спокойствие - непривично състояние



страница11/15
Дата22.07.2016
Размер2.05 Mb.
#176
ТипКнига
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15

Вътрешното спокойствие - непривично състояние

Както вече разбрахте, вашето равномерно във всички отношения състояние е свързано с това, че са прекратени въздействията върху вас отстрани - вече не ви натрапват чужди програми, вашето настроение не зависи от някого или от нещо външно, а зависи само от вас. Оттам и липсата на емоционални изяви, за каквито току що говорихме.

Нищо от външния свят не разваля настроението ви, но и нищо особено не го подобрява. Това отначало може дори да създаде усещане за известна безчувственост. Но както вече говорихме в първата глава, изобщо не е безчувственост - това е просто неумение самостоятелно да управлявате своите емоции и настроения: нали сте свикнали да зависите от външните въздействия и не сте свикнали да зависите от себе си. На това е нужно да се научите. Особено ако даденото състояние ви вкарва в апатия, което се случва доста често. Да, никой не ни програмира, никой не ни превръща в зомби, но и никой не ни подтиква към действие, към подвизи и въобще към самоутвърждаване в този свят.

Да си спомним пак примерите от художествената литература. Повечето от всички любими и известни литературни герои са извършвали своите славни дела под въздействия отвън! Д’Артанян пристигнал от Гаскония в Париж, защото с цялото си същество жадувал за подвизи, но след пристигането какво започнал да прави? Да чака стимули за тези подвизи отвън! Някой го оскърбява - и веднага - ответна реакция. Спомнете си, че своето знаменито пътуване до Англия за диамантите на кралицата той извършва заради прекрасните очи на госпожа Бонасие. Тези очи са предизвикали онези могъщ изблик на енергия, благодарение на който нашия знаменит герой действал, всъщност като зомби, като програмиран биоробот, който не обръща внимание на препятствията и помита всички, които се озовават на пътя му. Ние обожаваме този герой от детството си, но при здрав размисъл, ни става обидно заради него: та нали такава изключителни сила, мощ, енергия, храброст и безгрижност на този човек цял живот са служили на някой друг, някой друг винаги го е превръщал в оръдие за осъществяването на своите собствени планове.

Впрочем ако сте чели внимателно Дюма, ще си спомните, че в живота на д’Артанян е имало период, когато никой не го стимулира отвън за подвизи. И какво? Той остарял, станал скучен, превърнал се в обикновен рентиер. Така било дотогава, докато нов енергоинформационен паразит не го е хванал отново в лапите си и не е счел за целесъобразно да го използва пак.

Да бъдеш д’Артанян може и да е приятно, независимо от всички: той се е прославил благодарение на благородните качества на своята изключителна натура, той е получил безсмъртие на страниците на романа на Дюма. Много по-често се случва нещо много по-печално - тъй като личности от мащаба на д’Артанян не са много. Повечето хора, стимулирани отвън, с немислима енергия решават купища проблеми, за да си изяснят по-късно, че са преследвали мит или химера и че техните усилия са отишли напразно. Подвигът не се е състоял! Става и другояче: човекът изразходва много сили, за да извърши някакво дело и когато резултатът е вече близо - внезапно изпада в депресия (енергийният импулс секва) и зарязва цялата работа. Подвигът пак не се е състоял.

Освен това, стимулирането отстрани довежда до емоционалното укрепване на лъжливите желания, а това, както вече знаете е фалшиво и води до натрупване на негативна карма. Нали човек реализира не всички, а само най-силните си желания, онези, които са подкрепени емоционално! Сравнете ситуациите: ”Вие по принцип можете да се ожените” и “Вие много искате да се ожените”. Две големи разлики, нали?

Ето ви пример от живота не от литературата. Една млада девойка много обичала да пее. Имала си млад човек, когото обичала много (а той, очевидно не толкова). Но тя била твърде настоятелна в желанието си да го ожени за себе си. И тогава той казал - ако станеш естрадна звезда - ще се оженя. Забележете какъв мощен енергиен стимул й е дал той! Тя започнала да действа като танк, помитащ всичко пред себе си: на третия път постъпила в музикално училище, завършила го, после започнала да предприема опити да пробие на голямата сцена. Младият човек в края на краищата се оженил за нея. И какво? Тя така и не могла да пробие на естрадната сцена. Нито звезда, нито малка звездичка така и не станала. Кариерата й на певица не се получила. Работа нямала, пари - също. Мъжът й я биел и изобщо всячески издевателствал над нея - и морално и физически. Младата жена плачела, разкайвала се и безумно страдала - отработвала съдбата, която създала сама за себе си, със своите ръце.

Напълно и окончателно лишеният от такива странични емоционални въздействия човек (какъвто сега сте вие, скъпи читателю) отначало леко изпада в апатия и объркване. И вие сте привикнали през целия си живот към бойния наркотик на външната стимулация! Само да ви помами любовта, или висока длъжност, слава или популярност - и ето че морето вече ви е до коляно, вие вече се носите с пълна пара, та чак прах излиза изпод краката ви. В това за вас е имало острота на усещанията, пълнота на живота. А сега? Някъде изведнъж е изчезнало тшеславието, и здравото самолюбие, не ви се иска повече да преследвате кариера, длъжности, слава, власт, любов… На повечето хора, без тази безумна гонитба , животът им изглежда твърде скучен и непривлекателен. От скука те се пропиват и безславно слизат от сцената на живота.

Как да избегнем тази печална участ?


Регулиране на собствените емоции – необходимост от самодостатъност
Ще кажа веднага: съвсем без мощна енергийна стимулация към действие в този свят не може да се мине. Това действително води до депресия. Но щом вече не получаваме тази стимулация отвън, изходът е само един: да се научим самостоятелно, по собствено желание да изработваме в себе си мощен прилив на енергия, придаващ необходимата окриленост, увереност и сила на вашето поведение.

Окриленият човек наистина е способен на чудеса, но ето че тази окриленост обикновено възниква под въздействието на нечии думи или някакви обстоятелства. Предупреждавам ви честно: да запазите окрилеността си и да действате уверено, независимо от нечии думи и каквито и да било обстоятелства ще бъде трудно, особено в началото.

Защо? Може би вече сте забелязали по себе си, че човекът, стъпил на пътя на развитие на своята енергоинформационна същност, започва да усеща цялата пустота и незначителност на обичайните човешки стремежи. Вие вече знаете, и не само знаете, но и усещате това с цялото си същество, че вашата същност и същността на света е енергоинформационна, че материалния свят е вторичен и второстепенен, че всичко ставащо в него, най-общо казано не е важно. За вас далеч не е толкова важно това, което е важно за обикновените хора: семейството, парите, властта и т.н. Вашето щастие и душевно равновесие не зависят от това. А значи и за вас, в голяма степен, не е важно с какво ще се занимавате, какво ще постигнете в този материален свят. Това няма отношение към истинската ви същност.

За човека, постигнал съвършенство и усетил себе си като част от енергоинформационното поле, всъщност е безразлично дали ще бъде просяк или милиардер. Той си е щастлив независимо от всичко. Цялата работа е в това, че човекът, който е престанал да зависи от материалните блага започва да ги получава в изобилие. Именно на това се учим ние с вас - да не зависим от нищо и да получаваме всичко.

Обаче, загубвайки усещането за значимост на всичко онова, което може да се получи в материалния свят, и по този начин не получавайки стимул отвън, е много трудно, а и без необходимата подготовка - изобщо е невъзможно да усетите в себе си мощен енергиен подем, необходим за практическото постигане на каквото и да било.

На съвременния човек в дадения случай му е несравнимо по-трудно, защото за разлика от древния човек, като правило напред не го подтиква нито глада, нито страха, нито опасността. Няма нужда да се добива храна чрез ловуване, в гонитба след дивите зверове в непроходимата джунгла - достатъчно е да се посети най-близкият магазин. От студа и опасностите няма нужда да се спасяваме с лошо оборудвани за живот пещери – на нашите услуги са благоустроени жилища с електричество, газ, телефон и асансьор.

Може да се каже, че и в биологичен план съвременния човек е сит - не му се налага да се бори за оцеляване, всичко необходимо му се поднася на чинийка със синичка лентичка и в голяма степен, нищо друго освен да прави любов с противоположния пол не се иска от него. Но и за жените не му се налага да се бори, да ги годни из джунглата, да ги печели от могъщ и свиреп съперник, който няма нищо против да те лиши и от живот, само и само той да получи самката.

Ето как се получава, че при съвременния човек очите все още светят с огъня на желанието само докато е млад, преди женитбата (или омъжването), а после угасват (помръкват) – и човекът прекарва целия си останал живот в меко кресло в домашни чехли, тихо подремвайки пред телевизора, като при това предъвква с изкуствените си зъби мека каша. Подсъзнанието на човека просто се отказва да постига каквото и да било - какво да постига, когато и така си му е и меко, и топло и уютно? Именно заради това повечето хора смятат, че най-хубавото време от живота им е младостта, те помнят, че тогава са искали нещо, имало е изблици на емоции, енергия, които са ги тласкали към постъпки. Те не знаят, че човек може и трябва цял живот да остане бодър, деен, пълен със сили - още повече, с възрастта нивото на енергия само трябва да нараства.

Но хората не се занимават със себе си, те влизат в задънените улици на своите лъжливи желания, не развиват своята енергоинформационна същност – и в края на краищата стигат до растително, чисто физиологично живуркане и пълна духовна деградация. Няма да забравяме, че ние все пак сме хора, а не растения (макар че сега учените стигнаха до извода, че дори растенията имат примитивно съзнание). Да живеем както подобава на хора - следвайки истинските си желания, поддържайки високо енергийно ниво, действайки смело, уверено, извършвайки постъпки, достойни за човека.

За това ще се научим самостоятелно да оказваме поддръжка на собствените си желания, които е невъзможно да осъществим без мощен енергиен подем, без непреодолимото и неунищожимо отвън движение на душата, което придава увереност и ефективност на нашите действия.

Това е един от най-сложните моменти дори при обучението на курсовете, какво да кажа за самостоятелното усвояване. Но играта си струва труда, освен това около 20% от хората са достатъчно талантливи, за да им е достатъчен и книжния материал.

Когато се научите да правите това, вие ще станете напълно самодостатъчен човек, ще се отправите на увлекателно автономно плаване и с удивление ще откриете, че ако не целия свят, то поне цялото ви обкръжение сега се ориентира по вас, сега вие сте законодател на модата, вие прокарвате път за другите, вместо да вървите след онези, които ви дърпат за ръката натам, накъдето им е необходимо на тях.






Сподели с приятели:
1   ...   7   8   9   10   11   12   13   14   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница