Книга 2 щастие и успех предисловие


Глава 1 Нов етап: пълно разкриване на възможностите



страница2/15
Дата22.07.2016
Размер2.05 Mb.
#176
ТипКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15

Глава 1

Нов етап: пълно разкриване на възможностите


След като сте прочели първата книга и сте усвоили изложените в нея методи, вие сте се научили на грамотно общуване със своята енергетика. Вие умеете да забелязвате енергийните въздействия от страни и да се защитавате от тях. Вие можете да оцените състоянието на енергетиката на другите хора. Вие сте се научили да се освобождавате от патологични връзки. Вие наистина сте направили много. Но вашият път към свободата далеч не е приключил. Може би и самите вие го чувствате – сякаш има определен вътрешен дискомфорт Това значи, че е дошло време да продължите обучението си. Пред вас е нов етап. Сега ви е необходимо да се научите грамотно да формирате своите нови цели и да полагате вътре в себе си програми за успех, благополучие, късмет, здраве, увереност, хармония със света и свобода. Също вече ви е необходимо да започнете работа с кармата. С всичко това ще се заемем в настоящата книга.

Нека се върнем сега към онова състояние, в което се намирате сега, а именно към известния вътрешен дискомфорт. Уверен съм, че няма да сбъркам ако кажа: вие сте сега на кръстопът, скъпи читателю. Може дори да чувствате, че сте загубили почвата под краката си и сякаш висите между небето и земята? По-рано всичко е било просто и ясно: накъде да се върви, какво да се прави и да се държи човек. Сега сте объркани: Кой съм? Къде съм? Защо съм?И какво всъщност ми е нужно?

Не се плашете: всичко това е естествено. Системата ДЕИР, какво вече говорих е проверена на практика, и всички нюанси в състоянието на човека, вървящ по този път са известни на автора не от слухове. Ако сега сте малко объркани и с неспокоен дух – аз се радвам за вас: значи сте на верния път.

Да анализираме какво се е случило. Вие сте избавили от великите енергоинформационни паразити, които са ви управлявали, разпореждали са се с вашия живот по свое усмотрение и са диктували всяка ваша крачка, всяко действие. Сега вече не ви въздействат програмите, по които сте живели преди. Затворникът е излязъл своята тъмница. Предишният затворнически ред в живота му вече не е валиден. А нов ред все още няма. И свободата засега не го радва, защото се възприема не като свобода, а като пустота и несрета. Ако преди вместо вас всичко е решавало затворническото началство, то сега трябва всичко да решавате сами, и само от вас зависи, какъв ще бъде по-нататъшния ви живот. Много сложен момент в живота на бивш затворник, съгласете се.

Нещо такова се случва сега с вас. Върху вас вече не тегне влиянието на чужди програми, диктуващи как да живеете. Сега не зависите от непрестанните чужди патологични въздействия върху вашата съдба, здраве, върху събитията в живота ви. Сега всичко зависи само от вас самите. И какво да правите с това, как да го управлявате и как изобщо да живеете с тази свобода? Все още не знаете. А това трябва да се управлява и с това трябва да се живее грамотно и умело, иначе животът ще се превърне в хаос, и вие като прашинка ще се носите насам натам. И не щеш ли такава неуправляема прашинка пак ще я закачи на кукичката си някой енергоинформационен паразит. И пак - затвор. И тогава отново вашето здраве, успех, финансово благополучие ще започнат да зависят не от вас самите, а от това, какво количество земни блага ще реши да ви отпусне енергоинформационното чудовище в замяна на вашите услуги и енергия.

Сега, надявам се ви е ясно, защо не бива да се задоволявате с постигнатото и да спирате движението и развитието си. Който спре - пада. На място без движение няма да ви се удаде дълго да престоите - неминуемо ще последва връщане назад. Затова на настоящият етап на вашето развитие ви съветвам да се подготвите за доста активно продължение по пътя. А за това първо ще ви се наложи както трябва да оцените ситуацията и положението на нещата, внимателно да се вгледате и да се вслушате в самия себе си, към своето състояние и вътрешни усещания. Какво става с вас сега? В тази глава ще се заемем с анализ и безпристрастна оценка.


Свободата — не е лесен дар

И така вие получихте знания, опит и навици от първата степен на системата ДЕИР. Вашите отношения с околния свят са се променили. Как именно са се променили? Обективно – към по-добро. Но вие засега не забелязвате това подобрение. Засега дори може да ви се струва, че тези промени не са за добро. Вие наистина не се поддавате на психологията на тълпата, не е така лесно да ви въвлекат в някакви масови акции и мероприятия, а също и в кавги, изясняване на отношения и прочие междуособици. Вашето състояние и настроение не зависят повече нито от това, което казва за вас съседката Маня, нито от това, колко струват днес чорапогащите или бутилка коняк, нито от политиката на правителството, нито от курса на долара. Вие сте си сам на себе си ( и на своето настроение) господар. Изглежда сякаш няма какво повече да желаете?

Но какво е това? Нима сте станали бяла врана? Околните престават да ви разбират. Те се оплакват от живота, а вие само се подсмивате. Те се ядосват, смятат ви за коравосърдечни и нечувствителни. Помнете: независимо от всичко, трябва да сте сигурни в правотата си. В действителност не можете да се разстройвате заради някаква материална дреболия без никакво значение, заради която се ядосват те. В края на краищата вие знаете за живота и за истинската природа на нещата много повече от заобикалящите ви хора.

Но, вие сте се отделили от общото ято и засега не сте намерили себе подобни, вие вече не марширувате в крак с всички, вие сте в самота. Да, да, страхът от самотата и чувството на несретник са неизбежни спътници на настоящия етап на вашето развитие. Ако в детството си сте били на пионерски лагер и поне веднъж сте бягали от него, можете много ярко и нагледно да си представите това, за което ви говоря. Първото чувство по време на бягството е еуфория. Аз съм свободен, сега съм на воля, далече от тези надути отрядни, които на всички дотегнаха със своите нравоучения: трябва да си лягаме навреме да спим, не бива силно да викаме, забранено е да се оставя ядене в чинията…А сега можеш да си викаш колкото искаш, да си тичаш като изтърван и да не ядеш ако поискаш нищо. Ето това е дългоочакваното щастие!

Но ето ти беда - тази първоначална еуфория бързо преминава. И подсъзнателно нещо започва да измъчва нашия свободолюбив пионер. Появява се някакво смътно безпокойство. Ето че се свечерява, а и дъждец закапва, и в гората става някак хладничко, тревожно, не уютно. А там, в лагера, всички са в топлата столова и омитат противната каша за вечеря… Скоро ще свирят отбой… А кашата макар и отвратителна, но затова пък заради нея можеш да воля да се кривиш пред отрядните, изобразявайки липса на апетит, можеш да получиш и перване по врата за това, а после преди сън да се посбиеш с възглавници с момчетата, а през нощта да намажеш момичетата с паста за зъби. Всичко е разчетено, всичко е ясно и понятно, всичко е привично и известно. А тук в гората какво? Свобода? Това не свобода, това е ужас!

И ето че пишман-беглецът тича обратно към лагера, кае се и разиграва сцената “Завръщане на блудния син”. Нещо подобно се случва и с човека, който е напуснал дотегналата му работа. Отначало го обхваща възторг и известно време той се намира във възбудено-радостно настроение: повече не трябва да става в 6 сутринта, не се налага да щурмува препълнения вагон в метрото, не трябва тъжно да отбива осемте присъствени часа на работното си място. Вместо това може да се заеме с разни любими неща- да си чете книжки, да си бродира салфетки, да ходи за гъби. Че малко ли са на света интересните занимания? Но след известно време се проявява ефекта американските влакчета на ужаса: от еуфория човекът потъва в депресия. Оказва се, че нито едно от любимите му занимания не го радва вече, защото животът му е загубил предишната си пълнота. Но тази пълнота е била само външна, нея са я формирали външни обстоятелства: нужно е било да става по никое време, да ходи на работа, да седи там до обед, после да отиде в стола, после пак да седи до края на работното време, в шест часа да стане и да си отиде в къщи. Човекът не се е замислял над това, че във всички тези механични движения не е имало никакъв вътрешен смисъл – смисъл за личното, собствено развитие на този човек. Нямало е смисъл. Но е имало илюзия за пълнота. Животът е бил запълнен с натрапения отвън на човека ред на нещата. Когато от живота е премахната тази външна схема, се оказва, че човекът не може да запълни живота си отвътре със собствено душевно съдържание, със собствени цели, задачи и постъпки. Той не е готов за това, защото истинско дълбоко и сериозно вътрешно съдържание у него няма! И ето че той пак бърза да се устрои на ненавистна работа, пак жадува да се впише в някаква схема, само и само да не остане насаме със своята вътрешна пустота. Ние с вас трябва да избегнем тази грешка. Затова сега пред вас стои задачата сами да запълните себе си отвътре. Вашата задача номер едно в дадения момент е да избегнете завръщането в наложените от социума стереотипи на живот. Но как и с какво да запълним себе си? Има два възможни пътя:



Път първи: Да предположим, че човек се озовал на свобода. Той се е научил да не зависи от социум. Социумът вече не го вплита в мрежите си, но и с нищо не го награждава. И на човека и нищо не му трябва. Той става Диоген и заживява в бъчва. Той си почива на топлия морски бряг, отдава се на своите радостни размисли и нищо повече не иска от живота. Той става философ- просветен, мъдър, самотен и… гладен. Този път е добър - за Диоген. Но не за нас. За нас, живеещите в навечерието на 21 век е твърде голям разкош да стоим встрани от живота и от процеса на преобразуване на човечеството.

Път втори: Човекът, получил свобода отначало се обърква до такава степен, че едва удържа желанието си да се втурне обратно в затвора, но после се успокоява, взема се в ръце, мобилизира вътрешните си ресурси, съобразява какво иска той от своята свобода и като реши, спечелва куп пари и се жени за принцеса. Разбира се тук малко преувеличавам. Но ако говорим сериозно, моята позиция е следната: заслужената свобода - това е скъпоценен дар, но получавайки тази свобода, не си струва да се превръщаме в неугледни хипита, нито в гладни, захвърлени, самоуки философи. Получавайки свобода трябва да запълним себе си и живота си отвътре със своите истински стремежи, желания, цели и задачи, които ще ни доведат до нашите истински, собствени, а не натрапени отвън, действия. По такъв начин ние запазваме вътрешната си свобода, но при това излизаме от състоянието на несрета, безполезност и самота и получаваме всички блага и всички дарове, които може да ни даде свободата. За това ще ви се наложи да усвоите нещо много хитро, но и увлекателно - умението да получавате от живота всичко, което ви е необходимо, без да изпадате в зависимост от необходимите неща. Да получавате жизнените блага, сякаш без да ги искате, съхранявайки пълна вътрешна свобода. Когато се научите да желаете не желаейки, вие ще получите всичко, което ви е нужно, и дори повече. Помните ли, ние говорихме за това в първата книга: когато желаете да се излекувате трябва да отдавате енергия на енергоинформационното поле, а не на лекарите и поликлиниките, които нищо не ви дават в замяна. Така е и тук - когато желаете да спечелите пари, трябва да отдавате енергия не на парите и не на работодателите, а на своята енергоинформационна същност, на енергоинформационното поле. Спомнете си колко често се е случвало такова нещо с вас: вие сте получавали желаното едва в момент, когато сте преставали да го желаете. Ето някои познати на всички ситуации. Девойка иска много силно да се омъжи, полага всички усилия за това, обръща се към сватовници и към бюра за запознанства, но нищо не става. Но щом се откаже от това, както й се струва безнадеждно дело, и сложи кръст на тази работа примирявайки се със статута на стара мома – ето ти ги и женихите се появяват. Или: безработен търси работа, обикаля по отдели кадри, страшно нервничи, поти се и се напряга, но навсякъде го връщат още от вратата. Но ето че той си казва: да става каквото ще, като не ме искат не ме искат, - а после просто така, от няма и какво да прави, без да се надява на нищо, отпуснато и небрежно влиза в поредния отдел кадри…И какво? Предлагат му работа, че и не каква да е, а добре платена, че го и уговарят да я приеме, а той си позволява дори да се пазари качвайки цената. Такива неща се случват накъдето и да погледнеш. Това е житейски закон. Щом човек престане да желае страстно нещо, доверявайки се на случая - той престава да отдава енергия на материалния свят и започва да я отдава на енергоинформационния, където живее случайността, съдбата и други фини субстанции, от които всъщност зависи нашия живот.

И все пак за начало ще трябва да си изясните ето какво: какво действително ви е нужно? Това не е толкова просто както може да ви се стори на пръв поглед. Колкото и да е странно, хората често сами не знаят какво искат и не разбират дали толкова им е нужно онова към което се стремят. В тази глава ще се заеме и с това – подробно ще си изясним кои са лъжливите цели и истинските цели.

И така, аз обрисувах общи черти състоянието, характерно за човека преминал първата степен от системата ДЕИР. Сега по-конкретно ще анализираме всички особености на настоящият етап на вашето развитие.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница