Особености на новия етап – пълно овладяване на ситуацията

Особености на новия етап – пълно овладяване на ситуацията

Потребност от истинско желание

Първа особеност: сега нищо не идва в ръцете ви от само себе си и трябва да се научите самостоятелно да определяте какво именно ви е нужно. И не само да определяте, но и да добивате това нужно нещо самостоятелно.

Какво беше преди? Да допуснем, че сте успявали да печелите някакви пари – не толкова много, но сте свързвали двата края. Не е изключено сега да сте се лишили дори и от тези неголеми доходи и вече сте побързали да се разочаровате от предложената в първата книга система: ето ти на, обещаваха планини от злато, а в крайна сметка и малкото което имах ми е отнето. Още веднъж повтарям: не се вълнувайте. Всичко е естествено. Вие сега сте лишили от предишният начин за получаване на жизнени блага, а новият все още ви предстои на усвоите.

В какво се състоеше предишният начин? От вас, сега можете да си го признаете честно, не зависеше нищо. Всичко зависеше от социума и от властващите над него енергоинформационни паразити. На някой от тези паразити бяхте нужни вие – като пешка, която е могъл да използва в някоя своя игра. Да допуснем, че сте му трябвали да ви използва за участие в конфликта в някой колектив – както знаете от първата книга, именно в конфликтите и стълкновенията енергоинформационното чудовище намира най-“вкусната” храна за себе си във вид на негативна човешка енергия. Такъв енергоинформационен паразит любезно ви подхвърля работно място във взривоопасен колектив и устройва такова развитие на събитията, че именно вие да станете онази искра, от която ще се разгори пламъка. С вашето идване се започва скандал – привидно не сте го започнали вие, но сте станали своеобразен катализатор на конфликта. Или сте заели нечие място, или виждат във вас конкурент – така или иначе, бурята се разразява и всички изведнъж се скарват помежду си, а вие получавате за своя “труд” (по-вярно затова, че сте се дали да ви използват) скромна заплата.

Така можеше да стане преди с вас. Но сега вие знаете всичко за енергоинформационните паразити и за това, как де не им се хващате на въдицата. Значи, енергоинформационния паразит ще ви заобиколи и ще си потърси по-лесна плячка. И онази същата работа и онези същите пари ще предложи на някой друг.

Порадвайте се на това. На вас вече не ви подхвърля подаяния лаком енергоинформационен паразит и не по-малко лакомия и агресивно настроен социум. Вие от своя страна сте свободни от тях и не сте задължени да им отдавате от своята енергия и сили. Вие сте свободни да правите онова, което е нужно за вас, а не за тях. Научете се само на едно: нищо да не очаквате от околния свят. Усвоявайки методите, предложени в тази книга, вие ще се научите да се сдобивате с всичко необходимо единствено с помощта на собствените си сили. А сили вие сега имате, значи ще успеете да получите всичко, което ви е нужно. Това не означава, че трябва сега бясно и настървено да изтръгвате от живота всичките му блага. Това няма да доведе до нищо добро. Помнете, ние вече говорихме за това: не трябва много силно да желаете, трябва малко да отпуснете ситуацията, да й дадете свобода да се разреши сама. Вие трябва да станете много по чувствителни към всичко, което се случва наоколо и разбира се във вас самите. Трябва просто да чакате, кога ситуацията ще се обърне в благоприятна за вас посока. А това обезателно ще се случи! Ако нещо ви е нужно - работа с добри пари например, щателно разузнайте обстановката около себе си за да видите възможностите, съществуващи за получаването на такава работа. Следете постоянно дали не се откриват някакви нови перспективи. Ако целта ви е истинска, а не натрапена отвън, ситуацията рано или късно сама ще се обърне с лице към вас. Ако следвате истинските си желания, всичко ще си стане от само себе си. Всичко, което се иска от вас е да се окажете на нужното място в нужното време.

Постарайте се да уловите разликата: това не значи просто да седите и чакате без да предприемате нищо. Да седите и да чакате пасивно неизвестно какво, значи именно че чакате подаяние от социума. Вие трябва ясно да знаете какво очаквате и какво искате, и по възможност да правите крачките в нужната ви посока. Поговорката “Неволята учи” - не е за нас. Ние се учим да бъдем господари на съдбата си, на щастието си и нещастието, а не техни роби. За нас сега е по-актуална друга поговорка: “Под лежащ камък, вода не тече.”

Към въпроса за постигането на целите и за лъжливите цели ще приведа пример пак свързан с търсенето на работа (тема актуална за мнозина в нашето кризисно време). Един мой близък познат, талантлив физик-теоретик, се озова в ситуация, в която подразделението, в което той работеше беше напълно съкратено. Той започна да мисли за смяна на работата. Трябва да кажа, че той беше много увлечен от своята работа, но повлиян от приказките че теоретичната физика днес никому не е нужна, реши да търси изява в друга област. Забележете: в този момент той попада под зомбиращото влияние на социума! Ако не беше придал значение на това оплакване на науката, което се лее от телевизионния екран и вестникарските страници, ако не се беше поддал на масовата истерия, неговата вътрешна енергоинформационна същност би му подсказала, че може спокойно да продължи да се занимава със своята любима работа, че неговите знания и навици няма да пропаднат и ще бъдат използвани. Но той не послуша себе си, а слушаше околните. И ето резултата на това програмиращо въздействие: човекът загуби своите истински цели и се поддаде на лъжливите. Той реши, че ще отиде да работи в търговска фирма. Социумът веднага започна услужливо да му подхвърля всевъзможни парични варианти за работа в търговската сфера. Трябва да се каже, че енергоинформационните паразити, управляващи социума, винаги са готови да поддържат човека, стъпил на лъжлив път и постоянно го подтикват по този неверен път към пълната му гибел.

Какво започна само в живота на моя приятел! Цяла година животът му беше същински ад. Той се мяташе от едно работно място на друго и навсякъде му беше зле. В първата фирма той, в същината си неконфликтен човек, до смърт се изпокара с началството и беше изхвърлен със скандал. В друга фирма се откри голям недостиг и обявиха него за виновен, макар да беше абсолютно невинен. Едва успя да избегне съда, но за да покрие недостига той разори и своето семейство и всичките си роднини и започна да живее направо гладувайки. За да се изхранва някак, моят герой, с неговата златна глава, работи дори като докер. В още една фирма той не можа да гледа спокойно, как крадат и мамят клиентите – и си отиде сам. И така цяла година!

В края на краищата моят познат реши да престане с безумните си опити да смени начина си на живот и професията. Стигнаха му и силите и мъжеството да напусне работата, където всичко му вредеше, да напусне без да знае къде ще отиде. За да седне и спокойно да помисли: какво всъщност искам? И се изясни, че за него съвсем не е важно онова, което беше важно за хората, в чиято среда той се въртеше цяла година: нито лудите пари, нито изобилието от деликатеси на масата, нито фирмените дрешки, нито европейски ремонт на апартамента. В битово отношение той се оказа скромен човек и на него не му бяха нужни всички тези блага, които предлагаше работата в търговията.

В дълбините на душата си нашия физик искаше друго.Той знаеше за съществуването на една лаборатория, където той би бил на мястото си и където му се искаше да работи. Но не смееше дори да помисли за осъществяването на тази мечта. Бидейки човек извънредно скромен и дори с малко занижена самооценка, той чу (пак от някакви външни, странични източници, а не че беше проверил сам), че на тази лаборатория й трябва доктор на науките, а той беше само кандидат.

И все пак моят познат в крайна сметка осъзна, какво иска в действителност – осъзна и си го призна пред себе си. И дори самият факт на осъзнаване се превърна във важна крачка по пътя към истинската му цел! Независимо, че така и не се реши да предприеме каквото и да било конкретно за постигането на тази цел. Вместо това той започна да разсъждава както му се струваше “здраво, трезво и логично”: ”Там едва ли ще ме вземат, затова ще опитам се устроя в някой частен ВУЗ, където търсят преподавател. Разбира се това не е съвсем което искам, но какво да се прави, времето е такова, трябва да се правят компромиси.” Чувствате ли неосвободеността от общественото мнение? Това беше пак грешка. Но все пак истинската си цел и желание той определи съвсем вярно. И това беше плюс. Плюс се оказа и това, че той не започна като танк да щурмува определената цел, а вместо това дори се опита да се отстрани от нея. И ето какво забавно нещо се получи в края на краищата. Тръгнал той към онова частно учебно заведение, където търсели преподавател. И – о, ужас!- заблудил се в родния и добре познат град! Сякаш краката му въпреки неговата воля не искали да го заведат там, а попаднали в точно обратната посока. Какво било учудването му, когато той внезапно открил, че стои пред вратата на онази мечтана лаборатория. Нищо не му оставало, освен тежко да въздъхне и да си каже: ”Това е съдба” – и да влезе.

На работа го приели веднага, макар че той дошъл както се казва “от улицата” и не бил доктор на науките. Оказало се ръководител на лабораторията бил запознат с някои от неговите научни публикации и отдавна се интересувал от неговата личност.

Ето как енергоинформационното поле помага за осъществяването на истинските цели. Но за това е нужно да направите поне крачка във вярната посока – поне да разберете какво действителност искате.

Сега моят познат е увлечен от работата си както никога преди. Той откри истинското дело на живота си. Впрочем неотдавна той защити и докторска дисертация.

И така, за да получите от света нещо ( а вие можете да получите всичко, което ви трябва), вие трябва да определите истинските ваши желания – онези желания, които възникват вътре във вас, а не онези, които идват някъде отвън. Когато ви показват разрязан лимон и от тази гледка ви потичат слюнки – това също е реакция на външно въздействие. Когато сте видели у приятеля си красива кола и ви се е приискало да имате същата - това също е реакция на външно въздействие, а съвсем не ваше истинско желание. Именно така живее обикновения човек: той се движи в живота не от цел към цел, а от примамка към примамка. Вижда у приятеля си костюм на Версаче – “И на мен ми трябва такъв!” А защо му трябва? Ами защото всички “важни” имат! “Всички имат вила на Средиземноморието, а аз нямам - значи съм неудачник. Всички имат коли - и аз искам. ”Харесва ли ви такъв робски, несамостоятелен, зависим живот? Мисля, че не, иначе не бихте чели тази книга. На мен също не ми харесва. Затова ние с вас сме се срещнали за да усвоим системата ДЕИР. А обикновения човек живее иначе. Той не се пита: какво ми трябва на мен? Той е като дете: вижда играчката на другия и иска същата. И ето че такова голямо дете си е купило кола, седнало е на кормилото, потеглило е – и се е блъснало. Не му е била нужна тази кола всъщност. Той случайно е прихванал това желание от някоя външна структура, от други хора. Ако не я беше прихванал щеше да е жив.

За да получим от живота всичко, което ни е нужно, да ни съпътства успеха, трябва да се научим да определяме собствените си истински желания, защото те са централен елемент от жизнено важните за вас програми за успех и късмет.