Книга 2 щастие и успех предисловие
Необходимост от самодостатъчност
Изтегляне 2.05 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Необходимост от нормализиране на кармичните връзки
- Успехът и късметът не са случайни
- Ролята на истинските желания
- Включване на околните в реализацията на вашето желание
Необходимост от самодостатъчностЧетвърта особеност: настроението ви сега е повече или по-малко равномерно. Никакви въздействия от външния свят не го развалят, но и не го подобряват. Но, преставайки да получава стимули отвън, човек може отначало да се обърка и дори да затъгува, защото той още не се е научил да си бъде самодостатъчен, не е станал господар на своето настроение. Една от моите бивши колежки, млада, красива жена Олга си призна, че преди усвояването на системата ДЕИР нейното настроение много силно е зависело от това дали й се е обадил един небезразличен за нея млад човек и дали й предстои среща с него. Ако нямало позвъняване - тя изпадала в депресия. Щом обаче се обадел – тя се оживявала, разцъфвала, даже започвала да работи много по-добре. Целият колектив без думи знаел, че Олга има среща. Ако обектът на обожанието й известно време не се обаждал, затова също без трудности се досещал целия отдел: Олга ходела с кисела физиономия, движенията й били вяли, работела без ентусиазъм. Но ето, че тя усвои първата степен на системата ДЕИР и с удивление откри, че за пръв път откакто са започнали техните взаимоотношения, обаждането на любимия изобщо не я зарадвало. Предстояла й така желаната и радостна среща, а тя била в депресия! Това за нея било потресаващо откритие. Изяснило се, че нейното настроение сега зависи не от срещата, а от нещо друго. Отначало тя започнала да търси това “друго” в себе си. И по системата ДЕИР тя без особен труд открила в себе си уроки, направени от нейната най-близка приятелка. Избавила се от уроките – настроението се нормализирало. Но после младежът изчезнал за цяла седмица. А депресия не последвала! Всичко това Олга ми разказваше с недоумение, удивление и известна обърканост. По-рано тя знаеше, че за подобряването на настроението й на нея й е нужно да се срещне с любимия, или в най-лошия случай да отиде на театър, на гости, на забавление, да послуша музика. Сега това не оказвало на настроението й никакво влияние! И това беше странно за нея. Но после, като поразмисли, тя намери прелестта в тази ситуация. Ако настроението сега зависи само от нея самата, по-точно то състоянието на нейното ефирно тяло, значи във всеки един момент тя би могла да оправи това настроение сама, без да тича на среща, нито на театър. Тя разбра колко е хубаво да си свободен, защото както стана ясно предишната зависимост от нейния приятел много я е измъчвала и подтискала.
И на нас, както и на Олга, престават да ни се натрапват програми от страни. По-вярно, ние сами престанахме да се поддаваме на тези програми. Ние вече не сме зомби, чието състояние зависи от чужди натрапени схеми. И това е голямо постижение. Но от друга страна, човек лишен от такива постоянни стимули отвън (във вид на нечии телефонни обаждания, които просто престават да бъдат “наркотик”, позволяващ да се поддържа състояние на еуфория) може отначало да се разстрои или обърка. Предупреждавам: не губете присъствие на духа. И не мислете че сте загубили способността си да чувствате. Именно така отначало мислела за себе си Олга: ”Ах, станала съм безчувствена, не ме радва онова, което винаги ме е радвало…” Не сме станали безчувствени. Напротив, ние можем сега много по-остро да усещаме околния свят, ние можем да се радваме на всичко, което поискаме - да се радваме непрестанно, независимо от каквито и да било външни обстоятелства. За това е нужно да се научим само да генерираме програма за самодостатъчност. Това е програма за поддръжка на собствените ни желания и настроения независим от околните. Това е също програма за увереност в себе си.
Пета особеност: вие сте усетили признаците на свободата, изразяващи се в независимост на вашето настроение от околните, но този фон все пак възникват някакви верижки от събития, предизвикващи ту радост, ту огорчение. При мен лично това се прояви по следния начин. В моето семейство всичко беше горе-долу гладко, обаче в семейството на сестра ми през цялото време се случваше нещо. Добре би било ако тези неприятности не ме засягаха, но не беше така. Ту посред нощ сестра ми нахлуваше в къщи разревана и в истерия, спасявайки се от разярения си мъж. Ту решаваше да замине за седмица в друг град при приятелка, а детето (трябва да кажа доста капризно и разглезено) оставяше на нас. Ту идваше при мен на вилата и ни изтръгваше от лехите всичките цветя, смятайки ги за плевели. Какво да правиш? Не сестра, а просто някакво стихийно бедствие!
Дълго време й се сърдех докато не си изяснихме: какво да се сърдя, сестра ми не беше виновна за нищо, просто собствената ми карма се беше събудила и гръмко оповестяваше присъствието си! Да-да, ако и при вас се случва нещо подобно - сякаш някой въпреки волята ви вкарва в нежелани събития, от които не можете да се откъснете - мога да ви поздравя: това не е нищо друго, а карма! В каква връзка са поздравленията? Ами заради това, че вече сте дорасли до осъзнаването на космически проявления – това значи, че вече сте достатъчно чисти и достатъчно свободни от енергоинформационни паразити. По-рано просто не бихте могли да забележите кармичните проявления заради замърсените си фини структури и задръстените ви енергийни канали от странични внедрявания. Кармата може да се проявява по различни начини, но почти винаги тя се показва във вид на нежелани събития, в които някаква неясна сила ви въвлича да участвате, така както локомотивът влачи вагоните. При една моя позната кармата се проявяваше така: за нея постоянно се залепяха някакви хора, предлагащи й съмнителни финансови операции. Накратко, уговаряха я да вложи пари ту в акции, ту в облигации, ти още в нещо, с обещанието за мигновена и огромна печалба. От тези хора тя се отърваше буквално всеки ден. Едни отпращаше - идваха други. Но в края на краищата при нея дошла най-добрата й приятелка и поискала шестдесет долара за участие в някаква уж популярна, уж международна финансова игра (нещо от рода на печално известните финансови пирамиди). Моята позната вече толкова се уморила да се съпротивлява, че дала тези пари, макар да чувствала, че това е поредната афера. Парите, разбира се не си върнала. Но и многобройните изнудвачи престанали да й досаждат. По-късно с нея анализирахме ситуацията и достигнахме до извода, че по такъв начин тя е отработила кармичния си дълг. И нежеланите хора изчезнаха от живота й със своите митични “делови” предложения. Самият кармичен проблем, който сега се проявява по такъв начин и за който се налага да се разплатите, може да е възникнал в предишен живот. До сегашното ви рождение вашата енергоинформационна структура е могла да се преплете с енергоинформационните структури на други хора. Така беше в приведения пример с моята позната. В минал живот тя, като бедно, гладно дете, откраднала някаква сума пари, чувствала вина за това и отнесла това чувство със себе си в гроба. А в сегашния си живот тези печални събития се върнали при нея като нежелано общуване с досадни изнудвачи. Тя се е преплела с енергоинформационните структури на тези хора – и ето че те са започнали да я преследват, при това, никой от тях разбира се не си е спомнял събитията от предишния живот. Кармичният проблем получен в минал живот, за истинската същност на човека е като дупка във ведро. Колкото и да чистиш ведрото от ръжда, колкото и да го миеш и лъскаш - все едно то ще тече. През тази кармическа “дупка” изтичат и здравето, и парите, и успеха, и доброто настроение. Но не се плашете от страшната дума “карма”. Не се вълнувайте: и с това можете да се справите. За това се пише тази книга. Ще ви науча на уменията за диагностика и корекция на кармичните взаимодействия. В тази глава аз само кратко обрисувах онези пътеки, по които предстои да преминете при четенето на тази книга. Подробностите - в следващите глави. А сега да обобщим, за да имате в главата си ясен план на това, с което ще се занимаваме на страниците на това издание. И така в най-близко време ви предстои да усвоите:
Това и още много друго – в курса по втора степен на ДЕИР. Не спирайте! С вас вече са станали сериозни промени, а ще се случат и още по-важни и по-благотворни. Колкото по-нататък вървите, толкова повече ще се убеждавате колко неимоверно интересен и прекрасен е живота. Отново и отново ще ви се отварят очите за света и живота и вие ще видите това, което е било скрито от вас вследствие енергоинформационните поражения, а именно: красотата и хармонията на света. И не се бойте от нищо. Вие сте силни. Вие можете всичко. Глава 2 Програмиране на себе си за успех и късмет Успехът и късметът не са случайниПовечето хора смятат успеха и късмета за дело на слепия случай. Провървяло - провървяло, ако ли не - не, мислят те, и нищо не може да се направи с това. Те не знаят, че нашия успех и късмет могат и трябва напълно да зависят само от нас самите. За това трябва само да се избавим от влиянието на енергоинформационните паразити (това вече го можете) и да се научите да прилагате върху себе си програмите за успех и късмет (на това ще се учим сега). Но първо добре да разгледаме ситуацията: от какво зависи човешкия успех и неуспех, късмет и безкъсметие? Хората обикновено смятат, че животът е на ивици като зебра: черна ивица, бяла ивица, после пак черна, после пак бяла и така нататък. До неотдавна и вие навярно сте смятали така. Но вече сте усвоили първата степен на системата ДЕИР и сте разбрали: нещо в добре познатата схема се е променило. Къде е традиционната окраска на живота на ивици? Редуването на черни и бели ивици сякаш се е сляло, нали? Изчезнала е предишната последователност и отчетливост в редуването им. Сега не следва задължително след черната ивица - бяла, а след бялата - черна. Ако черните ивици бяха изчезнали изобщо, това би могло да означава че сте стигнали много далече в работата си по самоусъвършенстването и вече практически няма на какво да се учите. Но едва ли се е случило това. Това е много рядък случай, ако е въобще възможен, за онези, които са усвоили само първата степен на ДЕИР. Много по-вероятно е другото: във вашия живот сега не се случват нито сериозни неуспехи, нито особен късмет, а през цялото време върви сякаш плътна сива ивица, нито едното, нито другото, нито щастие, нито мъка, изобщо - пълна скука. Това е най-разпространения вариант за всички, които са усвоили първата степен на ДЕИР, но още не са пристъпили към втората. Защо става така? Именно защото преди сте се намирали под въздействието на енергоинформационни паразити, а сега сте изработили защитна енергийна обвивка, непробиваема за тях. Черната ивица в живота не е друго, а период, когато живеете и действате под диктовката на енергоинформационно чудовище. Паразитът е заинтересуван именно от разрушителните процеси в обществото и в човека, какво вече неведнъж казахме, той се храни с негативна енергия. Например, човек се опитва да постигне успех в някаква работа, но не става и не става. Защо? Защото човек изначално е бил насочен към тази работа от енергоинформационен паразит с разчет за провал. Защо обаче вашият живот не е бил само една плътна черна ивица, а след черната винаги е следвала бяла? Защото паразитът веднъж нахранен, временно ви пуска, а и вие самите опомнили се, за известно време сте идвали на себе си и сте се хващали за главата (“какво направих?”) и известно време живеете със собствения си ум, в съответствие с вашите истински желания, а не с желанията и намеренията на паразита. А когато следвате истинско желание - успехът ви е гарантиран, както и бялата ивица в живота ви. Но обикновените хора, след кратка бяла ивица отново попадат в плена на енергоинформационния паразит. Хората не са свободни в действията си, затова се надяват през цялото време на случая и късмета. Ние с вас сме свободни, затова сами ще бъдем господари на успеха и късмета си. Вие сега сте изключени от източника на външни подбуди към действие, а именно енергоинформационния паразит ви е подбуждал отвън. Вие не сте подложени повече на външно програмиране. Но защо тогава при вас върви непрекъсната сива ивица? Защото още не умеете да живеете в съответствие със своите собствени програми. Всъщност вие още нямате такива собствени програми, които да ви осигурят непрекъсната бяла ивица. Да, сега сте свободни, но свобода без вътрешна дисциплина, без каквито и да било задължения (преди всичко пред самите себе си), свобода нерегламентирана от нищо, - това вече не свобода, а анархия. Какво виждаме впрочем сега, в ситуацията на нашата страна, като пример? По-рано всички нас отвън ни управляваше държавата – диктуваше как да живеем, колко да печелим, какво имущество да притежаваме, къде да ходим да почиваме. Сега държавата, така да се каже, ни пусна всички на свобода. Хората се лишиха от външното управление, но и не се научиха да управляват сами себе си. В резултат - пълна неразбория в страната и объркване в човешките души. А колко е просто всичко: да бъдеш свободен не значи да се носиш по вълните, ту натъквайки се на рифове, ту спасявайки се от пирати. Да бъдеш свободен – това значи да направиш своето плаване управляемо, да прокараш в живота своя пътека, която е нужна именно на тебе, а не на добрия чичко от правителството и не на сърдитата леля от комунално-жилищното обслужване. Пътека, вървейки по която може да се чувствате в безопасност и още повече - да получавате по пътя максимум удоволствие. Сега още не сте се научили да управлявате себе си, затова все още приличате на малко дете, което си е тръгнало от детската градина и се оказало само на улицата без родители и възпитатели. Да, никой не го пляска, не го кара да яде каша, не го кара насила да спи посред бял ден, но и никой не го гушка, не го пази от студ, глад и други житейски неприятности. Човек в такава ситуация губи ориентация в пространството и времето, не разбира какво да прави. Изходът е един - по-бързо да порасне, да започне да се ориентира в живота и сам да съобразява, какво да направи за да оцелее - и не просто да оцелее, а да живее в безопасност, благополучие и радост. Как да се научите да управлявате себе си така, че да не ви напускат успеха и късмета? Задача непосилна за обикновения човек. За вас - тя е напълно достижима дори веднага. Ето три причини, поради които във вашия живот върви непрекъсната сива ивица:
Всичко това е свързано с прекъсването на външното влияние на енергоинформационните паразити по тези три параметъра. И сега в съответствие с тези три причини пред вас стоят три задачи.
Да разгледаме подробно всяка една от тези задачи. Ролята на истинските желанияНа човек му е присъщо да скучае. И в 90 процента от случаите, ако на човек не му натрапват отвън някакви желания, той изпада в апатия и безразличие, защото сам не може да разбере, какво собствено му е нужно и чака само някой да му подскаже. А доброжелатели, готови да подсказват, колкото искаш. Имаше в предишните години една такава шега: ние живеем в страната на Съветите – всички у нас обичат да дават съвети. Съвети, в смисъл - органи на властта отдавна няма, но страна на съветите както изглежда ние ще бъдем още дълго. У нас хората понякога не могат да се оправят със собствения си живот, но при това всички не знам защо считат, че добре знаят как трябва да живеят другите. Когато човек сам не знае какво иска, той лесно се поддава на чужди съвети, и понякога по този начин си съсипва живота. Спомнете си някой пример от вашия живот, колко често сте се поддавали вие на лъжливи, внушени ви желания. Всички ние завършваме училище, пред нас е заставал избора: какво да правим след това? Да работим или да се учим? Ако ще работим, то като какъв? Ако ще учим - то къде? В техникум, в институт? Признайте си честно: знаехте ли още в училище, с какво искате да се занимавате в живота и отидохте ли да учите или работите именно там където искахте? Или случаят реши вместо вас (чети енергоинформационния паразит, или внушеното отвън лъжливо желание)? Едно време в нашата страна имаше истински култ към висшето образование. Смяташе се, че на всяка цена трябва да се влезе в институт - при това без значение в кой, само да се получи диплома, само да има хартийка, защото без “хартийката си буболечка”. И ето момчета и момичета, още не успели на своите 17 години да определят какви са истинските им желания и потребности, отиваха в първия попаднал ВУЗ; или там, където изпитът е по-лек, или там, където е казала мама, или за компания на приятелка. В инженерно-техническите ВУЗ-ове по призвание, в съответствие със своите истински желания, попадаха единици. Къде ли са сега всички тези момчета и момичета, които вече са около четиридесетте, че и повече? Основно на борсата на труда. Оплакват се от живота и от правителството. Но не знам защо не им се иска да анализират своя собствен живот и да разберат, че до това положение са се докарали сами, защото цял живот са правели не това, което всъщност им се е искало, а това, което им е натрапвал социума с неговите патологични представи за престижа на висшето образование, необходимостта да направиш кариера и т.н. Впрочем, много от тези хора са тласнати именно от тази житейска ситуация да определят все пак своите истински желания. Един инженер - неудачник, познат на жена ми, останал без работа и изведнъж си спомнил: ”Ами че аз от детството мечтая да правя валенки! Може би щях да бъда най-големия майстор в Русия…” И какво си мислите, заряза той борсите по труда, започна да прави валенки и скоро така укрепна, че откри собствена неголяма работилница. Валенките се търсят и той сега, и да не е най-добрият майстор в Русия, но е един от добрите. Друга една позната жена в продължение на двадесет години работеше като инженер в металургичното производство, после я уволниха поради съкращение на щата и тя отиде като възпитателка в детска градина. И едва тогава разбра, че 20 години се е занимавала не със своята работа. Сега е щастлива, че най-после е намерила себе си. Престиж, кариера - това са лъжливи понятия, натрапени от социума. За щастието не е нужно това. За щастието не е задължително работата да е престижна, за щастието е задължително, работата да е именно вашата, която съответства на вашите истински желания. Подобни примери привеждах вече неведнъж. Спомнете си ако щете разказаната в първата книга история за една известна днес художничка, която в младостта си била актриса- неудачница: към сцената я е подтикнало не истинско желание, а лъжлив стремеж да бъде известна, да блести в обществото, да бъде пред очите на всички и т.н. Лъжливото желание я беше довело до пътя на саморазрушението. Но щом тя започнала да следва истинското си желание, животът за нея заблестял в най-ярки багри. Бедата е в това, че самият механизъм за определяне на истинското желание у съвременния човек е практически атрофирал. Затова и толкова много лъжливи желания ни се натрапват отвън, човек губи маса време и сили за осъществяване не на своите желание, на него практически не му остава възможност да чуе гласа на истинското си желание и да помогне за неговото осъществяване. А ако само се освободи от гнета на лъжливите желания, няма нищо по-лесно от това! Ако сега ви се струва, че нищо не искате - това е много хубаво. Това значи, че сте се избавили от натрапени отвън желания. По-добре да нямате никакви желания, отколкото да имате лъжливи. Моята съседка по вила Маруся всяка година прекарвала отпуската си в Крим, на едно и също място, където й харесвало много. Но веднъж нейна приятелка отишла в Испания и започнала да я уговаря да отиде там, че там е много по-хубаво от Крим. Поддавайки се на уговорките, жената взела пари на заем, продала някои ценни вещи и си купила билет за Испания. Забележете: самото придобиване на билета й струвало големи усилия, наложило се да търси нужните пари - а това вече тревожен знак: истинските желания винаги се осъществяват с лекота, и само лъжливите изискват маса сили и енергия. Пътуването започнало с неприятности: повиканото такси не пристигнало и жената по чудо не закъсняла за самолета, и то защото излитането по някаква причина се забавило. Тя толкова се изнервила по пътя към летището, че никаква очакваща я далечна Испания вече не я радвала. Пристигайки в знаменития испански курорт, тя била твърде разочарована: цялото крайбрежие било застроено с еднотипни здания, в които се помещавали многобройни ресторанти и магазини, по крайбрежната улица непрекъснато като поток вървели коли – и нищо подобно нямало на любимите й кримски красоти!. Тя веднага затъгувала по родните, обикнати от детството й места. Разочаровал я и хотелът. Туристическата фирма очевидно просто я измамила, защото нямало и помен от обещания тризвезден хотел. В стаята пердетата били с дупки и стените мръсни, съвсем като в съветски почивен дом от средна ръка. Да, и в чужбина го има! А парите, които платила не били малко. Освен това в съседната стая се заселили американски студенти, които по цели нощи пели с цяло гърло, така че на многострадалната туристка и до сън не й било. За капак на всичко едва на четвъртия ден от почивката си тя паднала и си счупила ръката. А тъй като нямала медицинска застраховка, то се наложило всички свои налични пари да даде за медицинската помощ, която на Запад струва скъпо. За къпане, загар и екскурзии се наложи изобщо да забрави: всички останали дни тя пролежала в леглото на хотелската си стая и проливала горчиви сълзи под воя на американските студенти зад стената. Такова пътуване се получило. Ето какво значи да се поддадеш на лъжливо желание. За жената това бил добър урок. Впрочем именно този случай я доведе до системата ДЕИР: костта на ръката й не искаше да зараства и по препоръка на познати жената дойде при мен. Аз й помогнах да разбере ситуацията и я посъветвах да започне да практикува системата ДЕИР. Щом тя разбра, че се е хванала на въдицата на лъжливо желание и е игнорирала истинското и щом взе решение никога повече да не го прави, ръката й започна бързо да заздравява. Когато човек няма лъжливи желания (дори все още да не е определил кои са истинските му) той е застрахован от подобни неприятности. Наистина, може да започне да скучае, защото лъжливите желания не му навличат повече приключения на главата. Един от моите ученици, след като усвои първата степен на ДЕИР, изведнъж разбра, че изобщо не знае, какво да прави с отпуската си. Не му се ходеше на Черно море, на Средиземно море - също, макар че средствата му позволяваха, приятелите му го викаха да отиде на планина - нещо не го теглеше натам. А по-рано му се искаше и едното, и другото и третото. “Не ми е интересно да живея, - започна да се оплаква той, - Нищо не ми се иска! Ето до какво ме докара вашата система. Скучно ми е!” Неговата апатия за щастие не продължи дълго. С помощта на системата ДЕИР ние определихме истинското му желание. Оказа се че винаги е искал да има поне малко време, което да прекарва на собствено малко парче земя - на вилата си, в градината. Тогава той си купи един градински парцел, построи си малка къщичка. Започна да се занимава от сутрин до вечер с цветята и храстите, дори не забеляза как отпуската му изтече. Сега през всеки почивен ден той бърза натам, все купува някакъв разсад, торове, изучава някакви книги по градинарство и заленчукопроизводство. "Никога досега, - казва, - не съм живял такъв наситен и пълен живот. Имам нови познати, семейството ми не може да се нарадва, изобщо пълен кеф!”” И така, преди всичко вие трябва да си изработите механизма за определяне на истинското ви желание. За това трябва да помислите и да решите: първо - какво ви е нужно, и второ - защо ви е нужно това. Последното е критерий за истинността на желанието. Т.е. трябва да разберете: какво представлява вашето желание? Прост каприз или жизнена необходимост. Практическият резултат от изпълнението на истинското желание винаги е жизнено важен. Както е известно - практиката е критерий за истината. Ако вашето желание не носи никакъв практически резултат - то не е истинско. Ако искате да получите някаква конкретна професия и вашето желание е истинско, то вие без особено усилие ще се обучите на тази професия, и без усилие ще си намерите работно място, като при това тази работа ще ви обезпечи материално. Ако сте непризнат гений (все едно в коя област), когото създаваните шедьоври не хранят - значи желанието да произвеждате тези шедьоври не е истинско. Трябва да разберете, когато и по какъв начин това желание е било натрапено отвън. Ще ви дам пример. Един напълно разумен и далеч не бездарен мъж на средни години се имаше за писател. Но неговите произведения не печаташе нито едно издателство, колкото и да изтъркваше праговете на редакторските кабинети. В литературния институт също не го приеха. И той се смяташе за такъв непризнат гений, когото по достойнство ще могат да оценят едва далечните потомци. При това живееше полугладувайки и се обличаше като последен бездомник. Една след друга две жени ги напуснаха - не издържаха на такъв живот. В края на краищата той се озова на болнично легло в крайно нервно изтощение и с признаци на дистрофия. Когато се появи при мен започнахме да изследваме причините за случилото се. Това се оказа не така лесно, защото отначало той дори и мен заблуди с фанатичното си желание да пише романи. Неговото лъжливо желание дотолкова се беше страстна ало с неговата същност, че много приличаше на истинско! Именно факта, че това не довеждаше до никакви практически резултати и не променяше към добро качеството на живота му, ме накара да се усъмня в истинността на това желание. Това не се случва с истинското желание: то с лекота позволява да се отговори на въпроса: ”Защо ми е нужно това?” А правилният отговор е само един: ако това ви е нужно за да усещате пълнота в живота си, чувство на удовлетвореност, радост, щастие, удоволствие, финансово благополучие в края на краищата - то значи желанието ви е истинско. Ако на този въпрос отговаряте нещо от сорта: ”Това ми е нужно за да не съм по-лош от другите, за да ме обичат и уважават околните…”- или “Това ми е нужно, защото го имат всички, защото така е прието в това общество…”- тогава знайте, че вашето желание не истинно, то е натрапено от социума, от други хора, т.е. от енергоинформационните паразити. Когато стигнахме до извода, че желанието да пише романи за нереализиралия се писател не е истинско, започнахме да изясняваме кога и къде е “прихванал” това желание. Наложи му се да си спомни, кога този стремеж към писане се е появил при него за пръв път. Оказа се, че това е започнало още в училище, в периода на т.нар. преходна възраст. Веднъж учителката по литература пред целия клас се присмяла на неговото съчинение, което както му се струвало на него било много оригинално и талантливо. Но учителката не мислела така. Тя цитирала цели фрази и се надсмивала над речевите му обороти. В заключение тя презрително казала: ”Ама че писател!” Класът се смял заедно с нея. Тогава той много се обидил, и как иначе - в класа било и момичето, което той много харесвал, и това момиче се смеело по-силно от останалите. Тогава той затаил дълбока обида и казал на себе си: ”Аз ще ви докажа на всички! Ще порасна и ще стана знаменит писател - нека тогава се опитат пак да се смеят!” От тогава през целия си живот той се опитвал да доказва нещо и на онази учителка и на онова момиче. При все, че отдавна бе забравил и едната и другата, но подсъзнателно все продължаваше да изпълнява тази заложена някога у него програма. Такова желание разбира се не е истинско - нали човекът прави не онова, което е нужно именно за щастие и благополучие, а се опитва да докаже някому своята правота. Когато осъзна откъде идва желанието му, той сам стигна до извода, че трябва да спре да пише романи. Но, отчитайки, че наистина има литературни способности, ние решихме че има смисъл да опита силите си в журналистиката. Той опита и успя. Сега работи в голям градски вестник и печели прилично. Името му стана достатъчно известно - някои от статиите му направиха сензация в града, където живее. Ожени се и живее добре с жена си. Неотдавна го срещнах - облечен с вкус, изглежда добре. Предишният си начин на живот нарича с една дума “глупост” За писателството и да мисли е забравил, също както и за болестите и безпаричието. Сега да пристъпим конкретно към методиката за определяне на истинското желание. Стъпка 1: Откриване на истинското желание За да направите тази стъпка трябва да си спомните за еталонното състояние. Какво представлява то и как да се влезе в него подробно се разказва в първата книга и читателите трябва на дадения етап на своето развитие добре да го усвоят. За всеки случай напомням: в състоянието, което може да се приеме за еталон, всеки от нас е бил поне веднъж в живота си и трябва просто да го възстанови в паметта си. Еталонното състояние - това е такова състояние, в което ви харесва абсолютно всичко: вие се чувствате отлично физически, на вас ви е леко и радостно, заобикалят ви прекрасни пейзажи или любими хора, наоколо има само приятни аромати звуци и в допълнение към всичко вие се каните (имате намерение) да направите нещо приятно следвайки своето истинско желание. Нищо не ви безпокои, не ви тревожи, не ви гнети, никаква тежест в сърцето и душата. Като си спомните това състояние на ниво усещания, вие можете във всеки един момент да го възпроизведете в цялата му пълнота. И така вие влизате в еталонното състояние и оттам се опитвате да анализирате своята житейска ситуация. Да речем че ви е нужно да спечелите пари. Проверете, дали това желание не влиза в дисонанс с вашето еталонно състояние. Ако не влиза, ако тази перспектива само ви радва, а не ви довежда до униние - значи желанието е истинско. Ако само при мисълта за това се появява някаква тежест и тревога в душата, значи отложете изпълнението на това желание, на дадения етап от живота ви са ви достатъчни и тези пари, които имате, просто трябва да го осъзнаете и да се научите да се задоволявате с малко. В дадения случай ако упорствате в желанието си да спечелите, тези по-скоро няма да са ви от полза, и от такава печалба ще има повече вреда отколкото полза. Ако желанието да ги спечелите се е оказало истинско, нека продължим да анализираме по-нататък. Да допуснем че ви предлагат място във някоя фирма и вие сте вече склонни да се съгласите. Погледнете това предложение от еталонното си състояние. Наистина ли ви се иска да приемете тази работа? Ще ви бъде ли приятно? Няма ли тази работа да наруши еталонното ви състояние? Или вие си знаете, че там ще ви е зле, но правите жертвата само заради парите? В такъв случай това не е вашият вариант. (Спомнете си, колко често докато сте в отпуска и лежите на плажа - в еталонно състояние или почти в него, вие изведнъж с отвращение си спомняте, че скоро трябва да сте на работа. Значи не ви трябва на такава служба да се връщате, ако тя изглежда отвратителна от еталонното ви състояние). Погледнете наоколо по-добре - и сигурно ще забележите, че има и други по-приятни начини за печелене напари. Нужно е да се избере такъв начин за добиване на материални блага който да ви е по душа! Нужно е да изберете онзи начин, който ви се удава най-леко. Ето я цялата тайна. Всичко е много просто! А ако желанието ви да спечелите пари е истинско, такъв начин задължително ще се намери. Може би сте разочаровани - струва ви се, че това, което предлагам е прекалено просто? Въпреки това повтарям и настоявам: трябва да правите онова, което ви харесва, което не нарушава вашето еталонно състояние, и това, което в дадения момент ви се удава най-лесно. Съзнанието ви може и да се съпротивлява на тази истина, защото много дълго време са ни възпитавали в съвсем различен дух: внушавали са ни, че животът е борба, трябва през цялото време да се преодоляват трудности т.н. Но сега вие сте свободни от социума, можете с лекота да изхвърлите от главата си тези и други подобни глупости. Вие сте свободен човек, а значи, сте заслужили избавление от всякаква принуда, от насилието над себе си. Повечето хора цял живот сами си създават трудности, за да могат след това да ги преодоляват. Вие сте избавени от това. Вие имате прави да правите това (и само това), което ви харесва, което ви се иска, което ви е приятно да правите. Да се осъзнае това и да се направи тази крачка понякога не е лесно, защото много често нашето съзнание избягва, не забелязва тези прости и приятни начини на живот, - осакатено от социума, то постоянно търси трудности и препятствия. Но да се направи тази крачка е необходимо. Нали се учим не на нещо друго, а на управление на собствената съдба. Съгласете си, че играта си струва. Само такова желание, което е приятно дори със самия процес на реализацията си, се явява искрено ваше – не прието под давление на обстоятелствата, а извиращо от дълбините на вашата личност. Защо такова желание е приятно да се осъществява? Защото неговата реализация е онова, което ви принадлежи по право, това, което сте заслужили, това, което вече не ви е нужно да завоювате - трябва просто спокойно да вземете това, което изначално е ваше. И само фалшивото желание изисква усилия и преодоляване на трудности. То не ваше, то е чуждо, а ако вие посягате на чуждото, за това ще се наложи да платите висока цена. Веднъж разговарях с един пазач, който метеше стълбището в блока. Видях с каква ненавист прави това, как ожесточено и раздразнено размахва метлата, каква гримаса на отвращение е изписана на лицето му. - Защо се занимавате с работа, която ненавиждате?- попитах го аз. Той ме погледна сякаш бях враг.
Наложи се да поработя малко с човека. Обясних му, че ситуацията му не е толкова безизходна. Оказа се, че енергоинформационното поле ме е довело до него не случайно, а именно за да му помогна да реализира истинското си желание. В оранжерията на Ботаническия институт тъкмо търсеха работник по почистването. Помогнах му да започне работа там. Неотдавна той завърши задочно школа за градинари и промени квалификацията си. Сега е главен градинар в оранжерията. С още един се увеличиха щастливите и доволни хора в живота. Това е много важно - да свикнете да реализирате именно своето истинско желание, колкото и отначало да е тежко и необичайно. За да дадете старт на целия комплекс от програми за успех, увереност в себе си и късмет, трябва да включите дълбочинните механизми на подсъзнанието, което обитава самия център на ефирното същество на човека. Именно този център се съхранява при преражданията на човека, при прехода в следващите животи, именно това е обиталището на т.нар. безсмъртна душа. Този център работи пълноценно, действа и се самореализира само тогава, когато изпълняваме в живота истинските свои желания. Само тогава ние живеем пълноценно и с потресаваща ефективност изпълняваме своите житейски задачи. Аз вече говорих за това, че изпълнението на лъжливите желания изисква огромни усилия и гигантска цена за осъществяването си. Какво пък ако човек е готов на жертви, той може разбира се да реализира и лъжливите желания в живота си. Само че в такъв случай трябва да има предвид две много сериозни последствия. Първо: цената може да е прекалена и реализацията на желанието да не донесе никаква радост, а напротив - да го накара да съжалява, че се е изпълнило. Второ: изпълнението на лъжливо желание неизбежно утежнява кармата. Така че лъжливото желание води само до нежелателни последствия – нежелателни преди всичко за нас самите. И затова бъдете освободени от лъжливите желания. Вслушвайте се само във своите истински желания! Само така ще си спестите маса сили и усилия, само тогава вашите действия и постъпки ще бъдат ефективни, само тогава успехът няма да ви напусне.
Вие сте се избавили от лъжливите желание. Знаете точно какво е нужно точно на вас - на вашата дълбочинна вътрешна същност. Например, вие точно знаете каква работа ви е нужна. Вие смятате да се занимавате с това, което обичате, с това, което ви е приятно, с това, което ви харесва и освен това го правите добре. (Забележете впрочем, на нас винаги ни харесва да правим онова, което правим добре) Но какво да се прави - неясно защо никой не ви предлага такава работа. Никой не ви стимулира отвън за тази дейност. Какво означава това? Нали със сигурност знаете, че това желание е истинско, а значи че трябва да се осъществи с лекота, но вие дори не знаете в каква посока да тръгнете, към кого да се обърнете, на коя врата да почукате, за да се осъществи желанието. Преди всичко беше различно, нали? По-рано непрекъснато ви стимулираше за нещо енергоинформационния паразит. При това стимулираше не само вас единствено, а наведнъж много хора. Множество примери за такова въздействие впрочем могат да се намерят в художествената литература. (Много интересно занимание - да четеш книги и да анализираш описаните там ситуации от позицията на вашите нови знания - препоръчвам го, изключително увлекателно занимание и много полезно при това). Да си припомним “Приключенията на Том Сойер” на Марк Твен (сигурно всички сте го чели и го помните). Може би помните как Том Сойер в депресия броди из града и среща Джо Грифин, който е в същото такова състояние? Каква е работата? Те попадат в един и същи ефирен поток, моделиран от един и същ енергоинформационен паразит. Опитайте се да си спомните и анализирате: с какво преди започваше за вас всяка една работа, било то започването на работа, пътуването на почивка или сериозната покупка? Най-често всички дела водещи както към успех, така и към поражение, са започвали не с това да седнете и да го измислите: трябва да направя това, да купя онова, да отида еди-къде си. Всичко е започвало най-често така. Наминава приятелка и още от прага обявява: ”Слушай има карти за Адлер! Отиваме ли?” Или си идва жена ви и казва: ”В универсалния магазин са изкарали килими! Разцветките не са нещо особено, но затова пък са евтини. Да купим ли?” Или звъни познат и предлага: ”При нас в института се търси сътрудник. Не е точно по твоята квалификация, но нищо, ще се понаучиш – напред. Да говоря ли с началството?” Когато такова нещо се случваше с моите познати или роднини аз внимателно наблюдавах как се развива ситуацията – правех го изхождайки от своите професионални интереси: необходимо ми беше да събера колкото може повече материал за анализ на действията на енергоинформационните паразити. В първия случай пътуването до Адлер мина успешно - енергоинформационния паразит даде почивка да жената, за да я хвърли след това в една загубена и абсолютно изтормозваща работа. На работата й започна най-жесток конфликт, в който тя се оказа въвлечена непосредствено и често повтаряше: ”Ако не беше онова пътуване до Адлер, нямаше да съм оцеляла”. Във втория случай купиха килим, но цвета му се оказа толкова отвратителен и в дисонанс в интериора на апартамента, че след седмица, стопаните не издържаха и го махнаха от стената. При това дори при тогавашния дефицит на килими, този килим колкото и да е странно, не бяха успели да продадат. Наложи се да го тикнат в килера, където си лежи и досега, изяден от молците. А съпрузите тогава заради него се изпокараха страшно: той обвиняваше нея и ругаеше себе си, че й се е повел по ума, и двамата съжаляваха за парите – изобщо, мирът в семейството не върна не скоро и с голямо усилие. В третия случай човекът все пак постъпи в института, печелеше не лошо, но с негово участие беше реализиран проект, който в крайна сметка оказа разрушително въздействие на екологията и околната среда. Човекът сега се разплаща за причинената вреда – той загуби всичките си спестявания и живее с една мизерна пенсия. Така че мислете добре - хубаво ли е да се получават стимули отвън или по-добре е да минем без тях? Такива “подаръци” от страна на околните, като правило не водят до резултата, който е нужен на вас, а към напълно противоположното. Забележете: подобни “подаръци” сработват само тогава, когато у вас вече има лъжливо желание, инспирирано отвън. И това лъжливо желание, и неговата поддръжка отвън, и (тук отивам малко напред) подбуждащите към действие стечения на обстоятелствата – всички това са различни аспекти на насоченото и координирано въздействие на енергоинформационен паразит. Той не е склонен да прави добро, а просто използва невежите хора за своите цели. Познавам един кандидат за депутат в местните органи на властта, когото подтикнаха за участие в изборите, и той се съгласи само заради това, че искаше… на воля да се вози на черна кола. И резултат едва не го убиха конкурентите му. И за какво му беше това? Ако беше по-умен щеше да си купи едно “Жигули” и да се вози колкото иска. Ако вие сте свободни от лъжливи желания, то повечето от тези подаяния отвън, от страна на околните, просто няма да сработват при вас. Вие просто ще пускате край ушите си, защото не чувствате в тях стимул за действие, а виждате в тях нечии странични и чужди за вас фантазии. Ако със сигурност знаете, че не ви се ходи в Адлер, то никаква изгодна карта няма да ви съблазни. Ако сте уверени, че ви е нужен килим в друго цветове, няма да направите компромис, съблазнени от ниската цена. И на работата, която ви предлагат, дори и при най-добро заплащане няма да отидете, ако във вас нещо е нащрек и не ви устройва изцяло. Това не означава, че околните хора никога няма да създават условия за реализация на вашите истински желания. Ще го правят, къде ще отидат - и дори по-активно отпреди, нали истинското желание затова е истинско, за да помага целият свят за неговата реализация. Но има един важен детайл, който трябва да се отчита: околните ще дават с лекота подсказки за вашите истински желания само при условие, че получават за това от вас енергиен стимул. Обикновено такъв стимул им дава енергоинформационния паразит - и ето че те тичат при вас с предложения за пътуване, работа и килими. Сега трябва да се научите да задействате този процес у другите хора самостоятелно. Това се прави по следния начин. Стъпка 2. Стимулиране на околните за помощ към вас. Вие сте чисти, промити от лъжливи желания, определили сте своето истинско желание, но конкретни пътища за неговото реализиране засега не виждате. За да се появят такива пътища трябва енергийно да стимулирате околните хора, за да ви подадат нови възможности и подсказване за реализиране на вашето желание. За това трябва да се научите да излъчвате енергия. На предишната степен от ДЕИР вие се научихте да затваряте собствената си енергетика така, че страничната енергия да не влиза във вас, бидейки блокирана от вашата собствена. Сега ще ви се наложи малко да се отворите за отдаване на енергия. Това не означава че ще трябва да снемете защитната си обвивка, - ако тя е здрава, отработена и оттренирана, да я снемеш е практически невъзможно. Обвивката да се снема не е необходимо, но трябва да се отворите за излъчване. Това може да се направи по следния начин. Общувайки с хората свикнете да насочвате към тях енергиен поток от Аджна чакра. Ако при това мислите за своето желание или даже говорите за него на глас - събеседникът постепенно ще се проникне от вашето желание и ще подсказва възможни ходове за неговото осъществяване. Не насилвайте събеседника си, дръжте се свободно и разкрепостено, разговаряйте с него топло и с мекота. Но помнете: колкото е по-топъл разговора, колкото е по-близък до интересуващата ви тема - толкова по-силен трябва да е излъчващият се от вас енергиен поток. Ако разговорът отиде в друга посока, намалете отдаването на енергия. Човек в такава ситуация започва да се ориентира по вас, към вашата енергетика, той попада под ваше влияние. Ако по-рано той е попадал под влияние на енергоинформационен паразит и е тичал при вас със своите стимули, то сега вие самите, а не енергоинформационния паразит го стимулирате енергийно, и човек се старае рефлекторно да угоди на вас. Трябва само да се възползвате от помощта. На една от последователките на системата ДЕИР спешно й бяха нужни - извинете за житейската проза - пари. Желанието й беше истинско без всякакво съмнение: в къщи се беше счупила пералнята и при наличието на голямо семейство и дума не можеше да става да пере на ръка: жената работеше, а освен това се беше научила да обича и уважава себе си и свободното си време - ръчното пране изобщо не влизаше в бройката на истинските й желания. Покупката на нова пералня беше жизнено необходима. От друга страна просто нямаше откъде да вземе пари. Нямаше нищо за продаване в къщи – освен може би една старинна картина, която висяла на стената от незапомнени времена. Но жената, научен сътрудник, не се отличаваше с особена практичност по въпросите на покупко-продажбите и беше сигурна, че тази картина никому не е притрябвала. Изобщо изглеждаше че няма изход. Изведнъж от само себе си се появи случай: при нея се отбила съседката й, дама доста състоятелна. Тогава, беседвайки със съседката, жената започнала да прилага втората стъпка от излаганата тук система, без при това да се надява на нещо, защото тази съседка била известна с това, че никога не дава пари дори на заем. Жената дори дума не обелила за своята нужда, говорила за нещо друго, но насочвала към събеседничката си поток от Аджна чакра, като мислено отчетливо формулирала “заявката”: “Спешно ми трябват пари, 500 долара”. Внезапно съседката ни в клин, ни в ръкав казала: ”Слушай Анна, отдавна гледам твоята картина, така ми харесва! Но все не се решавам да попитам: дали би ми я продала? Сигурно няма да ми я продадеш, нали навярно тази красота и на теб ти е нужна?” Анна се направила, че милостиво се съгласява да помисли, макар вътре в нея всичко, разбира се, буквално пеело от щастие. Картината не й била много скъпа, а да я продаде добре дори не си и мечтаела. На следващият ден тя извикала оценител и картината била оценена именно на 500 долара. И в същия ден в ръцете си имала сумата, необходима за покупката на пералня. Искате ли да постигнете подобни успехи? Тренирайте. Започнете с малки задачи, не се изсилвайте веднага със сериозни цели от типа на женитба за принцеса или президентско кресло. Отначало опитайте по този начин да получите желана вещ или сума пари. Успехът задължително ще дойде.
По-рано паразитът би могъл например да ви навее мисли за това, че спешно ви е необходимо да си купите коза (е, малко преувеличавам), защото на вилата ви липсва живинка. След това този паразит ще ви отведе направо до станцията на метрото, където вие по принцип никога не ходите, но сега неясно защо сте се озовали там, и вие виждате там някой мъж, който продава коза (откъде накъде пък едва ли не в центъра на града?). Така му е било нужно на паразита – и вие сте се подчинили и сте купили козата без да мислите. Замислили сте се едва след това: за какво ми е на мен коза? В дадения случай енергоинформационния паразит, разбира се ви превъзхожда по възможности. Нали той своевременно е поставил продавача на коза около метрото (а на продавача може и да му е минавало и през ум да я продава, както и на вас да я купувате), а вас ви е насочил направо към продавача на кози. Вие, разбира се, само с помощта единствено на енергетиката си няма да се справите с такава задача - няма да можете да организирате такова стечение на обстоятелствата. Но в дадения случай изобщо не е задължително да се осланяте само на своята енергетика. Спомнете си, че независимо от вашата енергийна обвивка, ваш, както и преди ви облива предишния енергоинформационен океан, състоящ се от мощни енергийни потоци – това са и индивидуалните енергийни импулси на околните, и мощните потоци на енергоинформационните паразити, и още много други. Вие трябва просто да издърпате от това кълбо нужната ви нишка, водеща към реализацията на вашата цел. Т.е. да се възползвате не от собствената енергетика, а от вече съществуващите потоци, от попътния вятър както се казва. За това ще ви се наложи малко да поотворите, за да усетите тези потоци и както делтапланерист във въздуха, да хванете нужната. Това трябва да се прави съзнателно, и най-лесно е да го направите в еталонно състояние. Стъпка 3. Улавяне на успеха – въвеждане на намеренията си в подсъзнанието Влезте в еталонно състояние. Проникнете се от него. Сега, без да излизате от еталонното състояние, възпроизведете в своето въображение вашата сегашна житейска ситуация и своите истински цели и желания. Ще почувствате как у вас възникват намерения, свързани с реализацията на целите. Слейте се с тези намерения, пуснете ги в еталонното си състояние. Проникнете си то тях, пуснете ги в себе си колкото може по-дълбоко. След това можете да излезете от това състояние. Искате ли да знаете какво точно направихте сега? Вие пуснахте в своето подсъзнание намерението да реализирате вашата цел. Подсъзнанието сега е настроено за реализиране на тази цел. Сега то само ще намира нужните енергийни потоци, водещи ви към целта, то ще стане онова платно, което само ще търси попътния вятър. Сега не се съмнявайте, вашето подсъзнание само ще ви води към нужните обстоятелства, само, без ваша съзнателна намеса, ще осъществява търсенето на възможности за реализация на вашето желание. Не бива да му пречите, трябва да сте по-внимателни към своите желания и интуиция. Ако на вас необяснимо ви се е приискало да отидете някъде - не се противете на това желание, възникнало спонтанно, подтиква ви в нужната посока вашето собствено подсъзнание, а не някой или нещо отвън. Може тези спонтанно възникнали желания да са много неочаквани. Може отначало разсъдъкът ви да се противи срещу тях. Но доверете се на своето подсъзнание и не се бойте от нищо. В края на краищата винаги можете да си позволите да загубите някоя минута и да се разходите. Подсъзнанието след проведената с него работа по-добре от вас знае, какво ви е нужно. То знае по-добре, къде трябва да отидете и какво да направите. То ще ви насочи в нужната посока именно тогава, когато ви е нужно. Съществуват множество примери, когато човек, без сам да знае защо, внезапно чувства, че не иска да лети със самолет, макар че билетът е купен и се отказва от полета без видими причини. Но нежеланието да се лети е толкова силно, че човекът остава в къщи. А самолетът не долита, а се е разбива. Това също е пример как човекът е спасяван от собственото си подсъзнание, програмирано за оцеляване, то именно, уловило наближаващите събития, не му дава да се качи на самолета. В нашия случай ние се учим да правим същото, но в по-пълен вариант: учим подсъзнанието си не само да ни пази от беди, но и да ни води към успех и истинските ни цели. Един от моите ученици програмира себе си за женитба. Отначало за себе си той изясни, че женитбата наистина му е жизнено необходима, че това е истинско желание, защото от природата той е създаден така, че му е нужно семейство, а не защото обществото приветства институцията на брака. При това той искаше да се ожени не за която и да било, а за девойката на своите мечти. Което също говори за истинността на желанието, нали целта му не беше просто да създаде семейство, а да живее с него в радост и щастие, със свой, предназначен само за него, единствен роден човек. Залагайки подобна задача в подсъзнанието си младият човек продължи спокойно да се занимава с работата си, знаейки, че няма за какво да се безпокои: ще дойде подходящият момент и подсъзнанието всичко ще стори само. Веднъж, в обедната почивка, внезапно му дошло на ум да отиде на гарата, която била наблизо и да си купи оттам вестник. Защо на гарата? И защо изведнъж му притрябвал някакъв вестник? Всеки здравомислещ човек, би си задал непременно тези въпроси и възможно е, подчинявайки се на логиката и здравия смисъл, би счел такова желание за абсурдно и би се отказал от изпълнението му. И би пропуснал своето щастие. Но нашият млад човек бил подготвен. Той знаел: щом ти се иска нещо - трябва да го направиш. Щом подсъзнанието го изисква – това не е напразно. Той отишъл на гарата под насмешливите погледи на своите колеги - те както винаги тръгнали към бюфета, където и той ежедневно прекарвал обедната си почивка. Отишъл той на гарата и тръгнал да търси онзи същия павилион за вестници, който така неудържимо го привличал. Намерил го и се доближил до него именно в онзи момент, когато от току що пристигналия влак с два куфара и чанта през рамо слязла…Тя. Нямало съмнения – това била именно тя, девойката на мечтите му. В такива случаи подсъзнанието не дава дори и секунда на човека да се съмнява и буквално изисква: върви и се запознай. Той се приближил, без добре да съзнава какво прави какво иска. Най-изумителното е, че и девойката от пръв поглед разбрала: това е съдба. Вестника купували вече заедно двамата. Заглавието на първата страница гласяло: ”Съвет и любов!” Ето такива шегички понякога си прави енергоинформационното поле. Сега това е едно от най-щастливите семейства, които познавам. Стъпка 4. Прилагане на интегрална програма за успех и късмет И така, вие се запознахте с трите стъпки за програмиране на самия себе си за успех и късмет. Овладявайте методите, тренирайте и ще получите от съдбата всичко, което ви е нужно (което наистина ви е нужно), и ще ви съпътства успехът и късмета, ако разбира се пак не се спънете в лъжливи цели, които само усложняват живота и натрупват карма. Да направим равносметка. До какво се свежда гореизложената програма на успех и късмет? До един цялостен метод, който се състои от:
Овладявайки първо всяка стъпка поотделно и последователно, вие постепенно ще свикнете да ги използвате едновременно, като три съставни части на един метод. Като потренирате един - два месеца, ще забележите как подсъзнанието е започнало само да реализира програмата на успех и късмет дори и без ваше участие. Всичко си става от само себе си! Но за начало се научете да прилагате програмата съзнателно. Как да тренирате приложението й? Щом ви се стори, че събитията приемат нежелателен за вас обрат, или нещо в обкръжаващия свят ви кара да сте нащрек - коригирайте ситуацията с помощта на трите стъпки на програмата. Правете така дотогава докато събитията не започнат автоматично да се обръщат във ваша полза. За това, както вече казах ще ви отидат месец-два. А за година вие ще постигнете съвършенство в управлението на своя успех. Дори когато програмата започне да действа автоматично и подсъзнателно вие можете при нужда да я прилагате локално, за постигането на конкретна цел. Наистина в такъв случай внимавайте, тъй като методът, който ви предлагам е много силен, тъй като както сте забелязали е пределно конкретен. От липса на навици и без необходимата тренировка може без да искате, опитвайки се да управлявате другите, много силно и внезапно да налетите на… себе си. Подсъзнанието и енергоинформационните структури могат и да не забележат веднага такава автоагресия, тъй като реагират на някои неща малко забавено. Но какво пък, вие ще извлечете от това положение нужният урок и ще се постараете повече да не правите така. Що се отнася до вашата цел, то тя и в този случай ще бъде постиганата, при това дори по-лесно, отколкото сте очаквали, но не по пътя, който сте набелязали. В този случай става следното: вие задействате максимум от неприкосновения запас на своята енергетика и решавате проблема без помощта на околните, изключително благодарение на собствения резерв. Методът е изключително енергоемък и изтощаващ, за да го препоръчвам за приложение. Как да прилагаме метода локално? Препоръчвам да се прави по следните стъпки:
Забележка: 4 точка трябва да прилагате ежедневно в продължение на седмица. Опитайте да направите това с всяка локална цел (женитба, повишение на заплатата, подобряване на жилищните условия…). Разбира се различните цели изискват различно време за изпълнение – на подсъзнанието може да му е нужно време, за да ви доведе до изгодни стечения на обстоятелствата. Но бъдете сигурни: вие сте обречени на успех. Една от моите ученички в съвършенство усвои изложените в тази глава стъпки и всичко в живота й започна да се подрежда сякаш от само себе си. Всичките й желания се реализираха като с магическа пръчица. Започна се с дреболии: поиска красива блузка – и точно каквото искаше си купи. Поиска да отиде в Италия - и замина. По-нататък - и по-големи неща. Поиска да се запознае с мъж – запозна се. И така нататък. Но един препъни-камък в нейния живот все пак си остана и не искаше да изчезва. Проблемът беше че тя живееше в комунална квартира, а въпросът със самостоятелното жилище никак не се решаваше. Защо - не беше ясно. Сякаш желанието си беше истинско и напълно естествено, но не се осъществяваше. Аз й предложих да задейства програмата за успех локално - относно само тази цел. Тя започна да го прави. През цялото време обаче нещо я напрягаше в еталонното й състояние, нещо й пречеше с удоволствие да мисли за пренасяне в нов апартамент. Започнахме изясняване. - Помисли както трябва, - казвам й,- нещо все пречи на твоето желание да живееш в отделен апартамент да стане истинско. Нещо все още те задържа в комуналната квартира, всъщност не ти иска много да се изселваш оттам… Оказа се, че всичко е много просто: тя имаше добри приятелски отношения със съседката си, и подсъзнателно не искаше да се разделя с нея и да остане сама в апартамента. А й беше и жал за съседката: кой знае кого можеха да й настанят в съседство.
Мина време, позитивните промени в живота на моята ученичка продължаваха. Първо я повишиха в службата, и тъй като тя се занимаваше с научна работа й се налагаше много време да работи в къщи, за което условията в комуналната квартира не предразполагаха много. Второ - тя се омъжи. И тогава стана окончателно ясно , че отделен апартамент й е нужен. Тя отново започна локално да прилага програмиране за получаване на апартамент. Получаваше се значително по-добре, но все пак някаква пречка все още се усещаше в еталонното й състояние. Оказа се, че е все същото - съседката… Тя отиде при съседката си. Поговори с нея като приложиш Аджна чакра. Съседката неочаквано се съгласи, че и на двете са им необходими отделни апартаменти. Уговориха се: ако се разделят да си ходят на гости и да поддържат приятелството си. Съседката й внезапно си спомни, че на работата й има сътрудничка, чиято комуналка са опразнили с помощта на някаква фирма, която е осигурила на всички живеещи самостоятелни жилища. Обеща да разбере повече за тази фирма. На следващия ден дотича щастлива: фирмата продължавала да разселва комуналки и непрекъснато търсела подходящи жилища за обитателите им. Не мина и месец, и двете жени вече живееха в самостоятелни двуетажни апартаменти, освен това получиха и пари в добавка, защото старото им жилище беше от много скъп фонд. Впрочем моята ученичка доведе и съседката си да усвои системата ДЕИР. В резултат и тя удачно се омъжи и си намери нова много по-добре заплатена работа. Започвайки да практикуването програмирането, вие много скоро ще откриете, че този нов начин на живот коренно се отличава от онзи, с който сте свикнали отпреди прехода ви към новата еволюционна степен. Преди през цялото време обстоятелствата или други хора непрекъснато са ви принуждавали да правите нещо, което не винаги ви е било приятно. По-рано заради получаването на въжделената добавка към заплатата на вас ви се е налагало да се насилвате и да нагърбвате извън мярка - ту да правите отчет за шефа, ту да оставате за извънредна работа, ту да съставяте разни безсмислени документи. Сега за същата тази добавка вие правите само онова, което ви е леко и приятно да правите. Всичко си идва от само себе си и ви носи не умора и досада, а само радост. Така и трябва да бъде. Това е нормата. Нормата, от която човечеството се отдалечило твърде много. Затова всички хора си казват един на друг: ”Животът е труден, не може да има само радост в него…” Глупости и пак глупости. Животът е лек и приятен, в него може и трябва да има само радост. Ето към тази норма трябва да се стремим. Заявявам го с цялата си отговорност. Ако животът е тежък и безрадостен, това говори, че далече не сте съвършени, че се поддавате на лъжливи цели и не принадлежите на себе си. Заедно с придвижването ви към съвършенството, животът започва да носи само радост и никаква умора. Нормалната схема на човешката жизнена дейност е такава: има желание, след него се появява възможност, ето че тече и процесът и целта се постига. Може да вървите нататък към следващата цел, към следващия етап. Човек не се изтощава при този начин на живот, не се преуморява, не влиза в житейска задънена улица, както повечето хора, а точно обратното - расте, развива се, подобрява качеството си на живот, обогатява се духовно - изобщо, непрекъснато еволюира. Такъв е истинския резултат от програмирането на самия себе си за успех и късмет.
Каталог: dohodi.net -> books books -> Приключението да откриеш себе си Станислав Гроф въведение books -> Книга за хода на психичното ни развитие, чиито етапи се представят от често срещани архетипове, познати на повечето от нас books -> Книгата на Дона Идън "Енергийна медицина" books -> I. b началото бе играта нареждане на фигурите обитателите на хотел,АЗ. Как да се запасим с черновите на съдбата Изтегляне 2.05 Mb. Сподели с приятели:
|
