Книга „Църква" на отец Ангел Столинчев, под печат в Издателска къща „Синева" Нашият градски парк се казва сега парк „Св. Врач"



Дата14.01.2018
Размер280.88 Kb.
Паметна бележка

Градският парк гр. Сандански

Част първа


Из мемоарната книга „Църква” на отец Ангел Столинчев,

под печат в Издателска къща „Синева”


Нашият градски парк се казва сега парк „Св. Врач” на името на двамата лечители в нашия град – Св. Безср. Козма и Дамян. Същото име носи и болницата ни – „Св. Врач”. Това име парка и болницата получиха след промяната на тоталитарния режим, комунистическия, след 10.ХІ.1989 год. Българската комунистическа партия се преименува в БСП, а демократическите сили се обединиха в СДС – Съюз на демократичните сили.

Начало на градския ни парк положи ген. Тодоров. През време на Първата световна война щабът на армията е бил където са сега постройките с канцелариите на почивните станции. Постройките, които след войната Втора армия напуска, сега се използвват за канцеларии на почивните станции. Тия постройки се ремонтираха, прибавиха се нови за нуждите на курортното лечение.

Генерал Тодоров засажда около постройките декоративни насаждения – бор, смърч, черен бор, широколистни дървета и поставя основите на сегашния ни парк.

Пръв почва да обработва и облагородява парка ни Александър Дамянов, женен за дъщерята Мария на бай Андон Кокошкаров и баба Митра. Александър след Девети септември изчезна безследно и Мария остана млада вдовица с две деца. Едното й дете умря и остана само Николай, който сега е инвеститор за ограждането на градските ни гробища и битовото им подобряване – прекарване на електрически стълбове по гробищата, електрическо осветление, настилка на алеите с базалтови плочи, циментови алеи и чешми.

По рано паркът ни почваше от моста нагоре по реката до постройките – щаба на Втора армия. Сега той се увеличи и стана чак 4 км. нагоре по реката, а надолу по реката стига до големия мост на пазарището.

Какво имаше в парка преди 9.ІХ.1944 год.

1. Стар мост

Старият мост свързваше града ни, тогава Свети Врач, с парка. Този мост е бил направен на времето през Първата световна война от германците с цимент и желязо. По него минава цялото движение от града за парка и оттам за курорта на Попина лъка и за малките гатери на частниците в гората. По него минаваше и стоката – едър и дребен добитък за паша из балкана – Пирина. Въобще целия транспорт от града към балкана минаваше по тоя мост. Тая артерия идваше от гарата, минаваше през града и парка, нагоре по реката за балкана – Арнаут дуре, Тремошница, Попина лъка, Туричка черква, Беговица, с разклона при Попина лъка за Душевадника, Спано поле и по-нататък по балкана.

2. Къщата на Любен фотографчията.

Точно срещу моста, от дясната му страна.Тая къща след туй я използваха за канцелария при правенето на австрийския хотел, сега хотел „Сандански”. В нея живееше Любен с цялото си семейство. Любен беше фотографчия и имаше железарска работилница. След направата на хотела тая къща беше разрушена.

3. Къщата на Димитър Патронев.

Тя беше точно на мястото на днешния хотел „Спартак”. Къщата имаше голяма градина и имот около нея. Димитър Патронев ги стопанисваше. Садеше зеленчукова градина, овощна градина и други култури и цветя, култивираше и цветя, които продаваше на пазаря. Къщата беше на дясната страна на реката по течението на реката в направление нагоре.

4. Стопанския двор на промкомбината.

До имота и къщата на Димитър Патронев, оттатък дерето, което ги делеше, беше стопанския двор на промкомбината. Тук те имаха работилници, дърводелници, варници и други стопански мероприятия.

5. Асфалтирания площад.

Срещу стопанския двор, на югозапад от него, покрай пътя за с. Поленица беше асфалтирания площад за цирковите игри и опъване на голямата им платнена шатра за игри вътре в голямата палатка за техни представления – скачане, изкачване по прътове, конски игри и др.

6. Къщата на Босио Кольо.

Имахме наш съгражданин, на когото викахме Босио Кольо. На изток от стопанския двор до деренцето беше неговата къщичка. Викахме я къщичката на Босио Кольо. Тя беше малка схлупена къщурка. Тя беше направо на земята.

7. Къщата на Борис Даскалов.

Тя беше зад къщата на Босио Кольо, зад дерето, което ги делеше. Тая къща и сега съществува.

8. Игрището на спортен клуб „Устрем”.

Над къщата на Любен фотографчията и имота и къщата на Димитър Патронев, където е сега плувният интернат, беше игрището на спортния клуб „Устрем” и спортен клуб „Беломорец”. В средата на игрището имаше висок бор, който често пъти спираше топката на играчите, но не го отсичаха и го пазеха като талисман. След като направиха новото игрище, тогава закриха старото при плувния интернат.

9. Мирото.

Зад игрището на спортния клуб „Устрем”се намираше Мирото, отвъд деренцето, което делеше мирото от игрището.Тогава Мирото беше заградено само с дъски и местото пред него беше мутвок – мочурляк. Тука се правеха тогава кални бани. При Мирото си извираше минерална вода и беше много лековита. Тук хората след като са идвали с патерици, след като са се излекували в мирото, захвърляли патериците.

10. До Мирото, на север от него се построи от ВМРО градската болница, наричана сега „Св. Врач”. Когато ние дойдохме в Св. Врач през 1928 год. болницата не беше завършена и ние си играехме по коридорите и стаите й на криеница.

11. Оброчище „Св.Неделя”.

Малко по на север от болницата, на мястото на езерото се намира оброчището „Св. Неделя”. То беше в една низина и там извираше вода. Имаше дървено шкафче с иконата на Св. Неделя.Тука идвах често християни и палеха кандилото пред иконата на шкафчето.

12. Щаба на Втора армия.

Между болницата и оброчището „Св. Неделя”се намират постройките на Втора армия, сега превърнати и допълнени с нови постройки, канцелариите на курортно управление – санаториуми.

13. Близо до оброчището на Св. Неделя и щаба на Втора армия се намира къщичката на Славчо Шерифа. Той имаше тука малка къщичка за живеене и имаше менгеме за мелене на захарна тръстика.

14. Краварника на фелдшера Попов.

Малко по нагоре от къщата на Славчо Шерифа покрай реката, където чешмичката на плувния басейн е скачена, беше краварника на фелдшера Попов. Той си имаше и къщичка и си живееше със семейството тука. Имаше няколко синове. Единият се казваше Методи, мой съученик в прогимназията, другият му син – Кънчо, третият Иван, който завърши право и беше дългогодишен съдия в града ни през тоталитарния режим; внук му, сина на Ванчо, стана градски прокурор и млад умря след промяната на 10.ХІ.1989 год.

15. На изток зад игрището „Устрем” зад водата, която минава покрай него високо на баира е направен Ловния дом. Той е направен на местото на стара църква „Св. Никола”, разрушена от турците. Тука при тая църква е имало стар некропол, който през 1992 год. го разрушиха и откриха много гробове. Откриха иззидана гробница от ІV век. На западния край на стената имаше две маслинови клончета, нарисувани с много хубава зелена боя. Тия клончета ги помня много добре, защото ги видях с очите си. Сега при разкопките се откриват дебели стени, може би са стените на старата църква, съборена от турците при завземането на тия страни от тях.

Когато почнаха строежа на Ловния дом на негово място имаше изградена от камъни нова църква, но беше само карабина. Не беше измазана нито отвътре, нито отвън. Вътре имаше поставени подвижни икони.

16. Ловното стрелбище

Зад Ловния дом на изток, зад пътя, който отива сега за Попина лъка се намира стрелбището на ловджиите. Те тука всяка година провеждаха състезание по стрелба по пръстени чинийки. Те се хвърлят във въздуха и ловеца, на който му е ред, стреля по тях. Който улучи най-много, той получава ловджийската награда.

17. Поленишката баня.

На изток зад сегашната болница „Св. Врач” се намираше в близост до нея така наречената Поленишка баня, която е много стара римска баня. Тя имаше басейн и помещения до басейна с корита за миене. На тая баня на времето селяните са идвали и са си прали бельото. Банята беше добре запазена със здрав покрив. На тая баня като ученици и студенти сме идвали да се къпем. Първо накисвахме телата си в басейна и после влизахме в помещението с коритата и се измивахме. Душове нямаше. Басейнът се отделяше от стаята с коритата с входна врата.

След 9.ІХ.1944 год. тая баня я превърнаха в люпилня за пиленца, използвайки топлата й вода за люпилните-инкубатори.



18. Фонтана с рибката

В средата на парка, точно срещу пътя за болницата, се намира фонтан. В тоя фонтан дете държи риба, из чиято уста изскача вода. Фонтанът е кръгъл и от хубави стени. В средата му има направено грамадка от шуплест камък и върху нея е детето с рибката.



19. Напорния канал на Илия Бакалов

Преди 9.ІХ.1944 год. братя Бакалови имаха маслодайна и дараци за чепкане на вълна и памук. Тая фабрика беше на мястото на сградата на Поливно дело, до сегашното пазарище на съестни продукти. Те бяха решили да си направят самостоятелна електроцентралка за нуждите на фабриката им. Почнаха да правят канал за водохващане от реката по него и където е сега водното колело, там щяха да бъдат турбините им. Завари ги 9.ІХ. и строежът на електроцентралата им спря. Каналът си остана и сега го използват за водното колело в парка.



20. Ловния парк

На мястото на днешната централа „Сандански” на каскада „Пирин” се намираше Ловният парк. Той беше залесен с дървета, предимно явор.

Тука на тоя ловен парк, когато беше храмовия празник на манастирчето „Св. Безср. Козма и Дамян”, на Светли четвъртък, свиреше градската музика и народът се събираше под сенките на яворите да обядва и да се весели. Това ставаше след службата при манастирчето.

21. Река Свети Врачка Бистрица

От векове през парка тече буйната и пълноводна река Св. Врачка Бистрица. Коритото й е пълно с едри и по-малки валчести камъни, смъквани от балкана при пълноводие и наводнения. Голямо наводнение имаше през 1957 год., когато едва не направи голяма пакост на централните части на града по централната му улица. При това наводнение откъсна паметника на П.К.Яворов и го отнесе някъде надолу по коритото си и го разби между големите камъни. Отнесе и част от парка. Водата удари от края старата римска баня, които стени бяха здрави и отбиваха водата по коритото й. Водата не можа да разбие стените на римската баня и се отправи по течението си надолу. Ако не беше тая стара баня, водата щеше да удари по главната улица на града и опустошенията щяха да бъдат неизмерими за града.

Реката ни има и много риба в по-високата си част, рибата е пъстърва.

22. Близо до Поленишката баня на североизток се намира опитна станция на горското стопанство. Тя е хубава, спретната сграда, правена преди 9.ІХ.1944 год. В тая опитна станция се подвизаваше дълго време Везев от Разложкия край.

Всички до тук описани неща се намираха на дясно от реката по течението й, и нагоре и на изток от реката.

Сега ще опишеме онова, което се намира наляво от реката по течението нагоре – на запад от реката.

1. Парилцето

Близо до моста наляво от реката в близост до нея се намираше Парилцето. Тука течеше топла вода и хората си перяха бельото при нея.

Това на времето е било стара римска баня, която през 1947 год. спаси града от наводнението.

2. Къщата на мамин Кольо

По-нагоре от Парилцето по течението на реката на малко място се намираше къщата на мамин Кольо. При нея той имаше направен малък плувен басейн, където лятно време се къпехме при големите горещини. Тука той имаше и ресторант.

Всичко това при наводнението реката го отнесе за секунди надолу по течението си.

През това време мамин Кольо беше отгоре до горското стопанство и наблюдаваше наводнението. Като видя, че за секунда време реката му отнесе всичко надолу каза: „Така е било писано, от вода те направих, вода те отнесе.” Защото той там продаваше безалкохолни напитки, правени само от водата на чистата, тогава и незамърсена река.



3. Статуята на П. К. Яворов

Близо до сегашния Пиринеум – картата на Пирин планина, малко по нагоре беше паметника на П.К.Яворов, направен на времето от В.М.Р.О. За секунди време водата подела почвата и отнесла паметника и голямо пространство от земята и дърветата по тая земя. От паметника на Яворов не се намери после ни парче от него, така беше раздробен от водата между камъните.



4. Гатера на Георги Коцев

На местото, където е сега малкото спортно игрище се намираше гатера на Георги Коцев. Тоя гатер бичеше дървения материал от балкана. Тука имаше и малки постройки за живеене на персонала към гатера. Имаше един дългогодишен служител Вангел с жена му Кристина. Те пазеха гатера му и си живееха тука при него.

При гатера Георги Коцев имаше малка електроцентрала за нуждите на гатера му и задоволяваше нуждите на част от гражданите в града ни. От централата се осветяваше и централната улица на града. Тогава нямаше ток във всяка къща, а се светеше вкъщи с газени лампи със стъклени шишета.

Георги Коцев е един от спасените при клането в Зли дол край Мелник. От всичките 20 и няколко души, които тук убиват, успяват да се спасят двама души, единият от тях е Георги Коцев, който остави спомени за тогавашния живот и тетрадката я предаде на нашия музей.



5. Новия гатер преди 9. ІХ.1944 год.

По нагоре по реката, на мястото на сегашния гатер, Георги Патронев и други направиха гатер при реката. Тоя гатер през 1943 год. го осветихме с о. Лука Кадиев, тогавашния Арх. Наместник на града и аз като млад свещеник. Тогава за пръв видях такова нещо – сам да си взимаш каквото поднесат от поставеното на масата.



6. Манастирчето „Св. Безср. Козма и Дамян”

Срещу гатера се намира манастирчето „Св. Безср. Козма и Дамян”. Манастирчето е съществувало още преди турско време. Навярно тук при манастирския комплекс са живели и двамата Светци Козма и Дамян и са лекували при Мирото.

Като идват турците разрушават манастирската църква и сградата около нея. Мястото опустява, но остава в съзнанието на хората като „Манастирчето”.

Сега то има хубава църква „Св. Безср. Козма и Дамян”и 12 декара имот, простиращ се от напоителния канал на запад от него и стигащ до реката, на юг – дере, на север – дере и на изток, реката. Общо над 12 декара имот.



7. Оброчище „Св. Димитър”

На юг от манастирчето, близо до реката се намира оброчището Свети Димитър. През миналата 1995 год. Градският съвет с протоколно решение го даде като собственост на старата ни църква „Св. св. Безср. Козма и Дамян”.



8. Горският разсадник

На север от манастирчето, в близост до него, се намира горският разсадник. Повечето място на разсадника беше речно корито. По-късно това място беше почистено от камъни от каменоделците и оставените камъни ние взехме за подпорните стени на новата ни църква „Св. Вм. Георги”.



9. Градският ни парк след 9.ІХ.1944 год.

След 9.ІХ.1944 год. градският ни парк се увеличи и ушири, както нагоре, по течението на реката, така и надолу по течението.

Нагоре по течението парка ни стигна до моста на четвърти километър, а надолу до моста на градския пазар – пазарището.
(Следва – Градският парк гр. Сандански, част втора „На дясно от парка по течението на реката...”)
Никаква част от тази книга не може да се възпроизвежда

в каквато и да е форма и по какъвто и да е начин – електронен

или механичен, включително фотокопиране, аудиозаписване

или използване на каквито и да било системи за съхранение

или извличане на данни, без предварителното писмено съгласие

на издателя с изключение на кратки цитати в критични

статии, книги и рецензии.
Паметна бележка

Градския парк гр. Сандански

Част втора, продължение



Българският патриарх Максим със старите си приятели от студентските години. На снимката си говори с Магдалена, съпругата на отец Столинчев, който е непосредствено зад него. Снимката е от архива на отец Столинчев и се публикува за първи път

Из мемоарната книга „Църква” на отец Ангел Столинчев,

под печат в Издателска къща „Синева”
Надясно от парка по течението на реката, от моста нагоре, са следните неща:

1. Австрийския хотел – хотел „Сандански”

На мястото на къщата на Любен фотографчията, на мястото на къщата на Димитър Патронев, на мястото на стопанския двор промкомбината, на къщата и мястото на Кольо Босия, на мегдана за църковното място, се разгъна големия комплекс на хотел „Сандански”, известен още като австрийския хотел, понеже го построи една австрийска фирма – „Интернационал”.

Комплексът заема много голямо пространство. Хотелът е на няколко етажа. Разполага с 600 легла за нощуване и апартаменти за високи гости.

В хотела има голям ресторант, сладкарница, нощни заведения, игрални помещения и медицински процедури, с водно лечение голям басейн с минерална вода на покрито и открито, съоръжения за инхалации, сауна, вани за водно лечение и други.

Цялата обстановка вътре е комфортна и приятна.

В хотела има подземен и надземен етаж за колите на гостите.

Хотелът беше готов за една година и половина. На 1.І.1983 год. той беше открит и пуснат в експлоатация.

През 1984 год. в него гостува и нощува целият състав на Св. Синод заедно с дядо патриарх Максим като гости на града ни.



2. На стария мост – новия мост.

На мястото на стария мост беше направен нов, солиден мост, със здрави и дебели парапети. Мостът свързва града ни с парка. Градът ни се простира до него. Пътят, който минаваше през моста по средата на парка за Попина лъка се премести зад хотела и ловния парк и оттам покрай болницата се отива сега за курорта Попина лъка и нагоре по Пирина. Под моста тече реката, кога пълноводна, кога по-малка и народът й се радва и любува от моста.



3. Пиринеума

Малко по-нагоре от моста в парка се направи релефна карта на Пирин планина – Пиринеум. В тоя Пиринеум е даден целия Пирин, заобиколен от двете му страни от река Струма и река Места. На него са нанесени по-големите селища, като им се отбелязва местата къде са, Мелнишките сипеи и други забележителности на Пирина – реки, потоци, върхове и други.



4. Името на парка

Сега парка носи името на двамата врачове Св. Безср. Козма и Дамян и се казва Св. Врач.



5. Плувния интернат

На мястото на старото игрище на спортен клуб „Устрем” и „Беломорец” сега е направен плувен комплекс. Направиха училище за плуване, голям басейн и плувни състезания и по-плитък басейн за по-малките деца.

Целият този комплекс го изгради Пене Алексиев. Той като втори секретар на партията отговаряше за новия строеж. Под негово ръководство стана.

6. Мирото

На изток от спортния комплекс се намира балнеолечебното място, наречено Мирото. Това е старото миро, но подобрено, заградено и блатното място пред него е изсушено, отводнено и превърнато в красиво парково място.



7. Санаториума

От Мирото нагоре се намира санаториума, който подобри постройките на щаба на Втора армия, направи нови и сега са там канцелариите на санаториума и легла за почиващи, има и голяма трапезария за хранене на персонала и почиващите.



8. Болницата Св. Врач

Направената болница от ВМРО си остана, като основа. После тя се разшири, преустрои, надстрои и стана голяма районна болница с няколко отделения – вътрешно отделение, родилно отделение, детско отделение, нервно отделение, ушно отделение, очно отделение, ортопедично отделение и отделна постройка за хемодиализа и хирургично отделение, функционален кабинет. Всички отделения се завеждат от добри специалисти лекари. В тая болница работи и синът ми д-р Николай Ангелов Столинчев, специалист вътрешни болести, бронхиална асма, завеждащ функционалния кабинет.



9. Шатрите

Зад болницата под пътя за Попина лъка построиха голям и модерен ресторант във форма на шатра, затова се нарича и „Шатрата”. Направи го ТКЗС-то на гр. Сандански. Голям и хубав добре уреден ресторант. Има и отделни стаички за по-малки групи и хора, за тесен кръг. Шатрата се намира близо до местото на поликлиничната база.



10. Туристическият хотел

Зад шатрата в горичката се построи голям туристически хотел. Строежът му доста продължи и още не е изцяло оборудван поради липса на средства. Това пък е голяма загуба за туризма в нашия край. Постройката е почти готова, но още не може да се ползва. Какво ще стане, ще чакаме да видим с тая прекрасна сграда с много хубав план в разработка.



11. Езерото

Зад болницата по течението на реката, но по-горе се намира градското ни езеро. То е построено на местото на оброчището св. Неделя. Никой не се наемаше да разтури оброчището, където имаше сандъче с иконата на св. Неделя. Най-после ни насилиха да дигнем иконостасчето от оброчището, като ни казаха, че не е удобно ние да правим кощунство с иконостасчето. Дигнахме го и го прибрахме при църквата „Св. Вм. Георги” и чак тогава почнаха да правят езерото.



12. Големият плувен басейн

Непосредствено по течението на реката нагоре се намира плувния басейн за високо скачане. Този плувен комплекс се направи за много кратко време, понеже бяха предвидени и проведени балканските игри по плуване; към него има направени и други постройки за обучаване на децата в различни спортни игри.



13. Кортовете

Зад болницата между шатрите и туристическия хотел се намират кортовете за игри. Тук има и хубав ресторант.



14. Гатерът

От големия плувен басейн нагоре по реката се намира гатера, известен с името „ДИП Пирински бор”. Той е на местото на стария гатер, направен през 1941-1942 год. от Георги Патронев и с-ие, само уголемен и уширен и с много по-голям капацитет. Тука са и канцелариите на управата на гатера „ДИП Пирински бор”.

Тоя гатер оттогава и досега изяде гората на Пирина и оголи много планински места.

Гатерът и сега си е на местото и продължава да работи, като задоволява нуждите от дървен материал, но прави поразии и на Пирин планина. [На негово място сега е хотел „Пирин” – бел. на съст.]



15. Електроцентрала Сандански

По-горе от гатера по течението на реката нагоре се намира електроцентралата „Сандански” от каскада „Пирин”. Тя е построена на мястото на ловния парк, на парния канал и идва от язовира в местността „Карталовец”.



16. Туристическите бунгала

На Четвърти километър, където по-рано се провеждаше празника на нашия град, в противовес на събора ни в манастирчето на Светли четвъртък, пък сега са разположени бунгалата на туристическия клуб. В тия бунгала нощуват групи екскурзианти и групи на подвижно туристическо летуване. Бунгалата са добре оправени и районът е добре оформен и подреден с тоалетни, бани с душове и други битови подобрения.

На входа близо до бунгалата има ресторант, който се посещава от тия групи, а така също и от много наши граждани.

17. Водният басейн

До централата „Сандански” се намира водния басейн за набиране на вода за оросяване на околната среда. За санаториумите и за пречиствателната станция.



18. Зоопарка

Малко над „Пиринеума” се намира малка къщичка по средата на парка. Тука тая къщичка беше заградена с висока ограда от мрежа и вътре бяха две сърнета. Денно време се разхождаха в ограденото, а нощно време спяха в къщичката. Имаше развъдени и фазани по парка.

Една нощ сърничките изчезнаха. Откраднаха ги и сигурно ги изядоха. Фазаните също изчезнаха, а сърните и фазаните красяха парка и много им се радваха децата. Пуснаха слух, че вълк изял сърничките. Може би вълк, но с два крака.

19. Планинският кът

Като направиха подпорните стени на реката срещу ресторант „Байкал” в падината на заграденото място се образува мочурляк. Тоя мочурляк го отводниха и направиха много хубав планински кът на негово място с планински цветя и растителност. Това мочурище се превърна в много хубав кът. По него минава течаща вода, която лъкатуши между камъните и пътеките и прави малки езерца и локвички.



20. Водопада

На северната страна на планинския кът направиха изкуствено водопадче, което още повече краси и водата пада от водопада и охлажда лятната горещина.



21. Водно колело

На канала на Бакаловите за водохващане за централата им накрая, където щеше да спуска вода в турбините, направиха водно колело, на което се много радват децата.



Направеното от лявата страна на поречието на реката, нагоре.

1. Къщата на баба Яга

На мястото на парилцето, старата римска баня, построиха детски кът – баба Яга. Издигнаха малко високо място, направиха къщичката на баба Яга. Децата тука си играят и се провират през прозорците и вратата. Направиха малко пред нея, почти в центъра на кътчето чешма, на която стои баба Меца. Изработиха дървени столчета и фигури от сухи дървета и дънери.



2. Ресторантът „Байкал”

На местото на къщата на мамин Кольо и басейна му сега се разположи в тая част на парка ресторант „Байкал”. Хубав и просторен ресторант с голям салон и стая за по-малка група.

Мамин Кольо – Никола Арнаудов казва: „Пак си е същото, по-рано се казваше ресторант „Мамин Кольо”, а сега „Байкал”, или бай Кольо. Все си е едно. Пак е включено моето име в тоя ресторант.”

3. Бъчвите

На север от ресторант „Байкал” се намират бъчвите. Те са на брой 2. Вътре са много добре оборудвани и имат по 10 места и двете бъчви за малки групи и интимни разговори. Свързани са с централния ресторант “Байкал” с телефон и там, когато има някаква нужда, се обаждат по телефона до ресторанта. Бъчвите са направени под хубави и големи сенчести дървета.



4. Пещерата и други каменни образования

По нагоре от бъчвите, на север от тях, се намира пещерата от изкуствени каменни образования и други каменни фигури, по които тече хубава текуща вода от реката, хванати с тръби и доведени до тия каменни образования и фигури.



5. Фонтанът

По-нагоре от пещерата и каменните образования се намира прекрасен фонтан с разпръскваща и падаща вода в басейнчето на фонтана.

Лятно време при голямата жега водата на тоя фонтан охлажда и опреснява топлия въздух.

6. Стадионът

Непосредствено до фонтана се издига летния театър и градския стадион.

Стадиона на това място се почна преди 9.ІХ.1944 год. от тогавашния кмет Атанас Лазаров, когото убиха след 9.ІХ. – защо и те не знаят.

После строителството му се пое след 9.ІХ. 1944 год. и сега е в такъв хубав завършек. На стадиона се играят мачове от втора група. Идват и отбори от първа група през зимата, за да тренират тука по на топло. Играят се мачове и между отборите на “А” група с нашия отбор Вихрен.

Стадионът е добре оформен и уреден. Пейките са разположени амфитеатрално, една над друга.

Тука се провеждат и фестивали и на младежта, спортни игри, футболни мачове и други.



7. Летният театър

Непосредствено до стадиона е летният театър на открито. В него стават летни представления и се провеждат празниците на „Пирин фолк”. Театърът е удобен и добре разположен амфитеатрално, като се използва самата наклонена площ.



8. Почивни станции – санаториуми

На запад от реката във високото до нея се намират почивни станции на борците против фашизма, на Министерството на народното здраве и детския санаториум с 500 легла за болни от бронхит и асма деца. Тоя санаториум доста отдавна се прави, но още не е довършен и още не работи. Той стига до манастирчето.



9. Манастирчето

До самия детски санаториум на север се намира манастирчето „Св. Безср. Козма и Дамян” с площ от 12 декара земя, оградена от всички страни с циментови колове и телени мрежи. На това място са манастирските ливади и обилната градина на манастира, чиито плодни дръвчета – ябълки, сливи, круши и други са садени все на края на имота, за да не правят сянка на ливадите.



10. Басейн изравнителят

До имота на манастирчето на север по реката от ляво се намира горския разсадник. В него всяка година се зареждат семена за широколистни дървета, кипариси, туи и други растения. Тоя разсадник е с извоювана площ от реката, която се почиства от камъни и нанася на много места наносна земя.

Между манастирчето и горския разсадник се намира изравнителния басейн, даващ вода за пречиствателната станция.

Новата част на парка

Като направиха австрийския хотел пред него се откриваше голямо пространство за удължаване на градския ни пак по посока на юг до пазарището. И наистина така и стана.



  1. Речно корито

Пространството на юг от хотела по-рано беше занемарено и замърсено, което събираше много мърсотии и изхвърлени предмети и боклук. Това не можеше така да продължава.

  1. Оранжериите

Това корито след 9.ІХ. 1944 год. се почисти. Камъните се изгребаха, донесе се обработваема земя от друго място и го направи оранжерии за ранни домати и краставици. За отоплението на парниците използваха минералната вода при банята. Дълги години тия оранжерии работеха и снабдяваха града и страната ни с пресни домати и краставици през зимата.

При оранжериите се появиха много бели мушички, които изпълниха целия град и беше много неприятно от тях. Тия мушички правеха поражения лятно време на градините в града и околността.

Преди да почнат новия хотел, оранжериите ги дигнаха и ги поставиха в местността „Мело”.

На „Мело” са оранжериите на града ни.

Когато се дигнаха оранжериите това място се откри пред хотела и го превърнаха в прекрасен парк, продължение на стария на юг. Тоя парк стига сега до градския пазар.

По него има разположени сега:

1. Новата градска баня, старата офицерска баня, строена от Втора армия, която сега е превърната в курортна поликлиника и е премахнат надписа на Втора армия.

2. Ресторант „Явора”, където се дават обеди или вечери на много сватби.

3. Кортовете за спортни игри.

4. Под градския пазар е постройката на Почивно дело. Тя е построена на местото на братя Бакалови, които имаха машини за дараци, маслобойна и други.

5. Преди да построят постройката на Почивно дело, тука беше разположен железарския цех на промкомбината, когото дигнаха и го откараха на баира при циганската махала. Там цеха също се разработи много добре.

Парилото и циганската баня

1. Парилото. До реката срещу новия хотел „Сандански” по-рано имаше постройка, наричана „Парилото”.Тя беше голямо открито пространство, в което имаше много корита за пране на хората. В Парилото течеше топла вода и народът от града идваше тука с бельото си, за да го пере в него. Топлата вода помагаше за безплатно перене. И почти всички граждани идваха тука преди да бъде развалено.

Когато направиха новата баня и взеха топлата вода от Парилото, то запустя, изостави се и беше съборено от общината.



2. Циганската баня

На юг от парилото имаше минерална баня. Наричаха я циганската баня, защото в нея се къпеха предимно цигани. А беше хубава баня, имаше голям басейн, корита за измиване. Направата на новата баня унищожи и нея.



3. Стопанският двор на съвета

Пред тая баня и до нея беше залепен стопанския двор на съвета и цветарника им за разсаждане на цветя из градския парк.

След като развалиха оранжериите и тоя стопански двор на съвета отпадна и биде разрушен.

4. Таксиметровата служба

Таксиметровата служба направи до някогашната кланица сграда за нуждите си. След 10.ХІ.1989 год. таксиметровата служба се разформирова и станаха много частни шофьори, които се отказаха от услугите на таксиметровата служба и я закриха.

Сега в тяхната сграда се помещава магазин за селскостопанска дейност и нуждите на населението – торове, препарати за паразити по лозята, зеленчукови градини, овощни дървета и други.

Пред постройките сега са развити сергии на частници за продаване на манифактурни стоки – дрехи, якета, обувки и други.



5. Подлеза

Новата част на подлеза се свързва с пазара с голям и хубав подлез. Тука е много голямо и натоварено движението на пешеходци и моторни превозни средства. За да се избегнат и намалеят нещастните случаи, направи се тоя подлез, за да облекчи движението на пешеходците и моторните превозни средства.

Подлезът минава под големия мост, който свързва едната част на града с другата. По него минава шосето за магистралата в дясно и за Попина лъка, която при Австрийския хотел се пък отделя шосе за с. Поленица и резиденцията. Тоя път през Поленица отива и към други околни села на района.

Подлезът е крайно необходим за случая.



6. Тоалетни

В парка са построени за нуждите на гражданите две тоалетни. Едната е до реката срещу ресторант „Байкал”. Другата е построена срещу новия хотел „Сандански”. Поддържат се добре и се чистят редовно.



7. Мостове

В района на стария и новия парк има направени 6 циментови солидни моста. Единия е при пазара, по който минават коли за магистралата – Кулата, Солун и за резиденцията и околните села. Там мостът е централен.



Другият е направен срещу Австрийския хотел, тоя мост си го направи хотела за пряка връзка с града.

Третия мост е който свързва града ни с парка. Този мост е централна връзка на гражданите с парка.

Четвъртият мост е срещу Летния театър и спортното игрище. По-рано беше дървен мост, а сега е стабилен, железобетонен мост.

Петият е на горния край на игрището, където до реката има ресторант. Тука мостът беше дървен и схлупен, но сега е направен железобетонен.

Шестия мост е накрая при Горския разсадник. Голям и солиден железобетонен мост. Той щеше да свързва целия град като обиколния път на града минава през него. Тоя път щеше да минава и покрай манастирчето и почивните станции. Сега тоя вариант е в застой и изоставен за благоприятно време.

На Четвърти километър има седми мост, който води пътя за Тремощница, Попина лъка, Туричка черква и за Беговица, минавайки през с. Лиляново.



8. Висящи мостове

Има два висящи моста. Единият е срещу детския кът „Баба Яга”, а другият е срещу ресторант „Байкал”. По тия мостове децата си играят, тичат по тях и се люлеят, но е опасно и рисковано да не падне някое дете в реката.



9. Пейки по парка

В целия парк и в старата му и в новата му част има много пейки за отсядане и почиване при разходка из парка. Много от тях пакостници чупят, но Съветът на тяхно място поставя нови.



10. Ресторантът

Покрай източната страна на парка, по течението на реката нагоре има много ресторанти на частници. Пивници за безалкохолни и алкохолни напитки. Павилиончета, където се предлагат различни лакомства.

Такива ресторантчета и пивници има няколко и при почивните станции в смиловския квартал.

11. Алеите

В парка има много алеи за разходка на гражданите по тях. В парка има много цветни фигури и зелени площи, които отморяват очите на почиващите и разхождащите се по парка.



12. Украса на парка

От горния парк, та чак до пазаря на града, има поставени много стотици фигури. През 1983 год. в гр. Сандански имаше общонационален пленум на скулптурите в България от мрамор. Тия тогава скулптури направиха сегашните фигури в парка. Изкуство, което не ми харесва. Във всяка фигура трябва да търсиш някаква скрита мисъл. Всяка фигура е загадка, тя сама за себе си не говори, а трябва да търсим алегорията в нея. С тия фигури само угрозиха хубавия ни парк. Никоя фигура сама за себе си не говори за нищо. Гледаш, взираш се в нея, но смисъла или не разбираш, или мъчно се долавя.



13. Канализиране коритото на реката

Когато през1957 година стана голямото наводнение на реката, която откъсна голяма част от парка и го отнесе надолу и застраши града по главната улица, градската управа се стресна и реши да вземе мерки за укрепването на реката от двете страни. Тогава почнаха да правят от стадиона надолу подпорни стени, които в продължение на няколко години достигнаха до циганския квартал. Стените са яки, дебели с цимент и цепен камък от самата си река. От нея са камъните за пълнеж на подпорните укрепителни стени. Сега реката е укрепена и мъчно може да излезе от коритото си.

Когато преди известно време имаше голямо пълноводие и реката заплашваше моста срещу хотела, който целия се тресеше от буботенето на реката, водата не можеше никъде да направи пакост. Цялата вода се събираше в коритото й и стремглаво се спускаше към река Струма. Цялото й корито трещеше от влаченето на огромните камъни, водата силно напираше, но подпорните й стени не я пускаха да излезе навън от коритото си.

Цялото МВР се беше събрало при реката, спряха движението по парка и пазеха моста срещу хотела, който беше готов да рухне, ако дойде малко повече вода по реката.

Коритото на реката беше почти препълнено до долното ниво на големия мост при парка, свързващ града с него.

14. Архитектът на парка

За сегашното оформление на парка и сегашния му вид на парка, най-много направи и даде за него заместник-председателят на градския съвет Борис Митов. Той завежда ресора „Украса на градските паркове и оформлението им”. Той не е завършил специално училище за паркоустрояване, но това му се отдаваше и направи най-хубавия парк в страната. Нашият парк беше на първо място в България. Кой като го види и се разхожда по него, му се възхищава и удивява.

Борис Митов е наш съгражданин. Родителите му са от Горно Броди. Завърши нашата гимназия и се отдаде на паркоустройство.

Борис Митов беше приятел с Благой Тръпков, който имаше диапозитиви цветни от различни паркове в Америка. Митов разглеждаше тия диапозитиви и много неща взе от там, за да ги приложи в нашия парк – фигури, фонтани, земни образувания и украса по алеите и цветните фигури.



15. Детският кът за люлки и пързалки

1. В стария парк, между пътя за болницата и постройките от Втора армия, в които се помещава стария санаториум се намира детския кът за пързалки и люлки за децата. Това е цяло кътче в парка, постлано с пясък. По края има пейки за хората, които придружават децата. Децата се люлеят и пързалят, и играят на пясъка, а близките или родителите им ги чакат по пейките около тоя кът.

През пролетта, лятото и есента, при хубаво време, тука гъмжи от деца, от детски песнички, глъчки, игри.

2. В новата част на парка, срещу ресторант „Явора” са направили въртяща се люлка, на която се качват децата и се люлеят. С люлките се настигат, бутат се, удрят се, смеят се. Наоколо гъмжи от детски викове и смях.



16. Река Св. Врачка Бистрица

Реката идва от Пирин планина. При Попина река събира няколко притока от планината, тука тя става пълноводна. Минава при Попина лъка и се спуска стремглаво надолу по коритото си. При пълноводия тя силно бучи, търкаляйки и премятайки по коритото си големи и по-малки камъни. Реката минава през местностите Тъмна бука, Тремушница, минава между селата Стожа и Лиляново, спуска се през парка и града ни и се влива в река Струма и оттам направо за Бяло море.

Реката дели парка и града на две части.

Наляво от реката по течението й надолу се намира резиденцията на Тодор Живков и с. Поленица, които са свързани с града ни с асфалтирано шосе.

Надясно от реката при градския ни парк се намира квартал „Смилово”. Тоя квартал е курортната част на града ни. От него по-нагоре по течението на реката са новите санаториуми, описани тука по напред.

След създаването и оформяването на парка в сегашния му вид се полагат добри грижи за поддържането им и досега. Парка се подържа от Градския ни съвет – кметството на града.



Забележка за пропуснати неща:

1. Непосредствено до моста, който води и за парка и австрийския хотел се намира мраморна чешма, от която денонощно блика от нея минерална вода. Тука при тая чешма всеки ден при хубаво или лошо време минават хора, за да си налеят минерална вода за пиене. Тя има 80 градуса по Целзий. В нея могат да се сварят яйца и царевица. Налятите съдове с минерална вода се оставят вкъщи да изстинат и тогава се пие водата.

Има при нас приказката. Като питаш някого къде отива със съдовете си, отговаря: „Отивам на чешмата при хотела за минерално вино”.

2. В хотела има голяма заседателна зала за провеждане на местни и международни конференции. Залата е просторна, със стъклени полилеи и добро осветление. Заседания на фирмени предприятия и съвещания от национален характер, заседания на предприятия и учреждения от окръга и страната и др.

Тука в хотела и залата се провеждаха и кинофестивали. Харесва им хубавия въздух и добрата обстановка в хотела.

3. Хотелът се състои от седем етажа.

4. Има централни и странични стълби при опасност от пожар.

5. В хотела действат много мощни и бързи асансьори, има и асансьори отделно, за нуждите на персонала на хотела.

6. В партера, където е настанена регистратурата на хотела, и на първия етаж, където е големия ресторант на хотела, има прекрасно фоайе; добре обзаведени и хубави фотьойли за чакащи пасажери при регистратурата и за ресторанта.

7. Хотела се посещава от наши лица и групи за нощуване, също така и от много чуждестранни лица и групи за почивка и нощуване.

8. В хотела работят добри специалисти лекари за болните от бронхит и асма, където правят инхалации за белодробните си заболявания.

9. Почти всичките стаи са само с по две легла, с баня, тоалетна и топла вода. Всичко вътре е обзаведено по европейски образец. Стаите на хотела имат предимно южно и западно изложение, с поглед на юг към града и Огражден планина, а на запад към Пирин планина. Има два апартамента за високи гости. В големия апартамент нощува дядо Максим.

10. Хотелът с всичките му отдели към него разполага с голям персонал. Управител сега на хотела е Андон Тотев.

11. В този хотел, когато бях Архиерейски Наместник и председател на храма „Св. Вм. Георги”, сме давали много обеди и вечери на официални гости по църковна линия от страната и чужбина до 1993 год. В началото на 1993 год. ме освободиха и от тогава досега не са пращали моите приемници в него гости по църковна линия, а ги приемат по различни частни заведения, които нямат представителност.

Тука посрещнахме и настанявахме през 1984 год. дядо патриарх Максим с целия състав на Св. Синод. Църковния хор на Врачанската Св. митрополия, заедно с дядо Калиник. Тука сме посрещали и Волоския митрополит Христодулос, Демир Хисарския митрополит дядо Йоан, Солунския митрополит и други. Представителя на Вселенския патриарх във Виена за цяла Европа Емилиян и много други.
Прибавка:

12. Баира на изток от парка

На изток от централната част на парка ни, баирът, е залесяван дълги години, докато придобие сегашния си вид с хубава борова гора.

Още като ученик в прогимназията ни караха да ходим на трудова по залесяването на тоя баир, но резултатът беше слаб. За прихващането на дърветата, понеже лятно време тука е голям припек и почвата бързо съхне, игловидните фиданки не могат да пускат дълбоки корени, за да черпят вода от дълбоко.

След 9.ІХ.1944 год. властите взеха мерки да прекара язовир на върха на баира до с. Поленица. Тая вода беше за напояването на поленичани, а и за засадените дървета по баира.

Самия баир се направи на тераси и по тия тераси се засаждаха фиданки от бор и други дървета и след туй се поливаха от язовира. Тоя язовир поливаше нивите на поленичани и засадените дървета по терасите.

Това поливане спаси баира от изсъхване и направи прекрасна гора.

При терасирането се образуваха трудови дни на населението и с тоя труд се направиха терасите. След туй горското извърши залесяването на терасите.

В тия бригади участвувахме и ние, свещениците от града – аз, о. Георги Ашиков, о. Димитър Дивчев, о. Христо Джоков, по-късно о. Славчо Бочуков, като енорийски свещеник на града.

На един от баирите на опитната станция на горското стопанство е построена беседка, наподобяваща Акропола в Атина. Тая беседка се вижда от много краища на града.

От болницата има пътека, която води нагоре и по нея тренират асматично болните. Тая пътечка е разпределена на участъци за начинаещи и напреднали в упражненията. На горния край на пътечката има беседка за отпочиване на изкачващите я.

На върха на баира е построена резиденцията на Тодор Живков. Района около нея от близо 1000 декара место е ограден с хубава и солидна ограда.

Залесената гора на баира е белият дроб на нашия град.

13. Климатът на града ни

Градския ни парк, залесения баир, реката Св. Врачка Бистрица, топлите води в града ни и беломорското течение през Рупите са ония фактори, които създават нашия прекрасен въздух, който лекува бронхит, бронхиална асма, въобще белодробни заболявания.



14. Божието благословение

Бог е благословил нашия град с тия прекрасни природни дадености и затова града ни е обявен за национален и международен лечебен център, курортен център. Тука е всичко естествено за прекрасно лечение на всички, които идват в нашия град.


18.Х.1996 год.

гр. Сандански


Никаква част от тази книга не може да се възпроизвежда

в каквато и да е форма и по какъвто и да е начин – електронен

или механичен, включително фотокопиране, аудиозаписване

или използване на каквито и да било системи за съхранение

или извличане на данни, без предварителното писмено съгласие

на издателя с изключение на кратки цитати в критични



статии, книги и рецензии.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница