Книга да е била създадена точно за тебе. Ако можеш да приемеш тази представа, вярвам, че



страница1/17
Дата10.02.2018
Размер2.45 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17
Въведение

Добре дошъл при тази книга.

Бих искал да се замислиш над нещо необикновено.

Бих искал да се замислиш над възможността тази

книга да е била създадена точно за тебе.

Ако можеш да приемеш тази представа, вярвам, че

си изправен пред едно от най-силните преживявания

в живота си.

А сега ми се иска да се замислиш дори над нещо

още по-необикновено.

Бих искал да се замислиш над възможността тази

книга да е била създадена за тебе чрез тебе.

Ако можеш да си представиш свят, в който ни-

що не се случва ма тебе, а всичко се случва чрез тебе,

ще си получил посланието, което си възнамерявал да

изпратиш сам на себе си тук, в рамките на седем изре-

чения.

Не би могъл да искаш една книга да ти го предаде



по-бързо, отколкото го прави тая.

Добре дошъл в този миг.

„Добре си дошъл" в него, защото по твой собствен

замисъл този миг трябва да те доведе до благословено-

то преживяване, което ти предстои.

Търсил си отговори на най-значимите жизнени


въпроси, търсил си ги многократно и сериозно, иначе

сега нямаше да бъдеш тук.

Този процес на търсене е протичал вътре в тебе,

независимо от това дали си го превърнал във важ-

на, съществена част от външния си живот; той те е

подтикнал да вземеш в ръце тази книга.


Разбирайки това, ти си разбулил една от най-


големите тайни: защо нещата се случват точно по

този начин.

Ето всичко това в четиринадесет изречения.

Добре дошъл на тази среща с Твореца.

Не би могъл да я избегнеш. Всеки ще се срещне с

Твореца. Въпросът не е дали, а кога ще се срещне.

Който сериозно търси истината, по-рано ще пре-


живее тази среща. Честността е магнит. Тя привлича

Живота. Живот е просто едно друго име на Бога.

Който търси честно, получава честно. Животът

не лъже сам себе си.

Ето как и ти се озова тук, пред тези думи. Сам

намери пътя си към тях. Това не е случайно. Просле-

ди пътя си, внимателно обмисли как се озова тук и ще

го разбереш.

Вярваш ли в Божественото Вдъхновение? Аз вяр-

вам. Вярвам, че си го изпитал ти. Вярвам, че съм го

изпитал аз.

Някои хора не обичат друг да им каже, че са били

вдъхновени от Бога. Както разбирам, те имат няколко

основания за това.

Първо, повечето хора не вярват, че някога самите

те са получили вдъхновение от Бога, при това —

пряко, чрез непосредствено общуване. Ако някой за-

яви това, веднага буди у тях подозрение.

Второ, твърдението, че Бог е вдъхновил няко-

го, им звучи малко надменно. Защото, като се има

предвид източникът на подобно вдъхновение, то по

никакъв начин не може да бъде оспорвано.

Трето, с онези, които са заявили, че са получили

Божествено Вдъхновение, никога не е било лесно да

се живее, да се общува. Пример за това са Моцарт,


Рембранд, Микеланжело или много от папите, както


и безброй хора, извършили безумства в името на Бога.

И накрая, ние сме превърнали онези, за които

наистина вярваме, че са били вдъхновени от Бога, в

такива светци и светици, че дори не знаем как да се

държим, как нормално да общуваме с тях. Простичко

казано, колкото и да им се възхищаваме, колкото и

чудесни да ни се виждат, те ни карат да се чувстваме

неудобно.


Тъй че представата Бог-е-моят-извор-на-вдъхно-


вение направо ни плаши. Може би е за добро. Не

би трябвало да преглъщаме всяко нещо, което ни се

каже, само защото някой си твърди, че носи послание

от Най-Високо.

Но как бихме могли да бъдем уверени, че знаем

дали нещо е Божествено Вдъхновение? Как можем да

бъдем сигурни кой говори вечната истина?

Да, това е големият въпрос. Но тук се крие и

голямата тайна. Няма защо да го знаем. Нужно

ни е да знаем само своята истина, а не истината на

някой друг. Разберем ли това, разбрали сме всичко.

Разбрали сме, че казаното от другите не трябва да бъде

Истината, а само да ни доведе до нашата собствена

истина. И ще го направи. Не може в крайна сметка

да не го направи. Всичко в света ни води към нашата

съкровена истина. Това е неговата цел.

Всъщност това е целта на самия Живот.

Животът е истина, която Се разкрива пред Себе

Си.

Бог е Животът, разкриващ Се пред Себе Си.



И да искаш, не можеш да спреш този процес. Но

можеш да го ускориш.



Точно това правиш тук.

Точно затова си се озовал пред тази книга.

Тази книга не твърди, че е Истината. Тя има

намерение да те отведе при твоята вътрешна мъдрост.

Не е необходимо да се съгласяваш с написаното, за

да достигнеш до нея. Всъщност съгласието или несъ-

гласието нямат значение. Ако се съгласиш, ще е за-

щото виждаш в тази книга своята собствена мъдрост.

Ако не се съгласиш, то ще е, защото не виждаш своята

собствена мъдрост. И в двата случая ще бъдеш върнат

към своята собствена мъдрост.

И тъй, благодари на себе си за тая книга, за-

щото тя те върна към яснотата за нещо много важно.

Най-висшият авторитет е вътре в тебе, в теб са-

мия.

Защото всеки от нас има пряка връзка с Божест-

веното.

Всеки от нас притежава способността да намери



достъп до вечната мъдрост. Аз наистина вярвам, че

Бог непрестанно вдъхновява всекиго от нас. И докато

всички ние сме имали това преживяване, някои от нас

са избрали да го назоват другояче:

Усет към необикновеното.

Съвпадение.

Късмет.

Случайност.



Странно, необикновено преживяване.

Неочаквана среща.

Може би дори Божествена Намеса.

Склонни сме изглежда да приемем, че Бог се на-

месва в живота ни, но сме неспособни да прегърнем

идеята, че Той наистина може пряко да ни вдъхнови

да мислим, да пишем, да кажем или да направим

нещо определено. Струва ни се, че бихме стигнали

прекалено далече.

Аз ще стигна прекалено далече.

Ще кажа, че Бог ме е вдъхновил да напиша тази

книга, а тебе — да я вземеш в ръце. А сега нека се опи-

таме да проверим тази идея с помощта на основанията

ти да се плашиш от нея.


  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница