Книга да е била създадена точно за тебе. Ако можеш да приемеш тази представа, вярвам, че


Ме познаеш, като най-напред Ме избереш, като бъдеш



страница3/17
Дата10.02.2018
Размер2.45 Mb.
#56282
ТипКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

Ме познаеш, като най-напред Ме избереш, като бъдеш


Мене винаги и по всякакъв начин*.

Няма грешка, всичко е разположено точно във

времето. Започнах това ново откровение през послед-

ното десетилетие, продължих разговора Си с тебе през

последните години на столетието и в заключителните

мигове на последното хилядолетие ти напомних как

можеш да имаш приятелство с Мене.

Сега, през първата година на новото хилядолетие,

говорим с тебе в един глас, че можем да преживеем

общуване.

Ако избереш да изживееш общуването с Бога, на-

края ще познаеш мир, безкрайна радост, пълно изра-

зена любов и безпределна свобода.

Ако избереш истината, ще промениш света

Ако избереш тази действителност, ще я сътвориш

и най-накрая ще изживееш пълноценно, напълно Кой

Си Ти Наистина.

Това е най-трудното, което някога си направил, и


най-лесното, което някога ще направиш.

Ще бъде най-трудното, което някога си направил,

защото ще трябва да се отречеш от това, което мис-

лиш, че си, и да спреш да се отричаш от Мене. Ще

бъде най-лесното, което някога ще направиш, защото

няма да бъде нужно да правиш нищо.

Всичко, което ще трябва да правиш, е да бъдеш,

да съществуваш, а всичко, което ще трябва да бъдеш,

е да бъдеш Мене.

Това дори няма да бъде волеви акт, а просто по-

твърждение. Няма да изисква действие, а само приз-

наване.


Винаги и завинаги съм търсил това признание.

Като Ми отдадеш признание, ти Ме допускаш в жи-

вота си. Признаваш, че ти и Аз сме Едно Цяло, че сме

Единство. Това е билетът ти за Небесата. Той казва:



Признай Единството.

Спечеля ли достъп до твоето сърце, ти печелиш

достъп до Небесата. А твоите Небеса могат да бъдат

само на Земята. Всичко може наистина да бъде „на

земята, каквото е и в небесата", когато свърши време-

то на отделяне и настъпи времето на обединяване.

Обединяване с Мене, обединяване с всички други

и обединяване с всичко живо на света.

Идвам още веднъж да ти кажа това чрез днешните

си вестоносци. Ще ги разпознаеш като Мои весто-

носци, защото всички те ще ти носят едно и също

послание.

Всички Ние Сме Едно Цяло.

Само това послание има значение. Всичко дру-

го в Живота е само негово отражение. Всичко друго

изпраща това послание.

Фактът, че досега не си го получил (често си

го чувал, но не си го получил), е бил причина за

всяко нещастие, всяка мъка, всеки конфликт, всяко

главоболие, което си преживял. Бил е причина за

всяко убийство, всяка война, всяко изнасилване, все-

ки грабеж, всяко нападение и насилие — душевно,

словесно и физическо. Бил е причина за всяка болест

и не-разположение, за всеки сблъсък с онова, което

наричате „смърт".

Представата, идеята, че ме сме Едно Цяло е илю-

зия.

Повечето хора вярват в Бога. Те просто не вярват



в Бог, който вярва е тях.

А Бог вярва в тях. И ги обича повече, отколкото

мнозинството от тях могат да си представят.

Представата, че още в далечни времена Бог е зам-

лъкнал с каменно лице и е спрял да говори на човеш-

кия род, е невярна, погрешна.

Представата, че Бог се е разсърдил на човешкия

род и го е изритал от Рая, е невярна, погрешна.

Представата, че Бог Се е обявил за съдия, че ще

отсъжда и решава кои членове на човешкия род ще

отидат на небето и кои — в преизподнята, е невярна,

погрешна.

Бог обича всяко човешко същество, което някога

е живяло, живее и някога ще живее.

Бог желае всяка душа да се върне при Него и не мо-

же да допусне това Божие желание да не бъде изпъл-

нено.

Бог не е отделен от нищо и нищо не е отделено от



Бога.

Бог не се нуждае от нищо, защото Бог е всичко,

което съществува.

Това е добрата новина. Всичко друго е илюзия.

Човешкият род дълго е живял с илюзии. Не за-

щото е много глупав, а защото е много умен. Хората

интуитивно са разбрали, че илюзиите имат своя цел,

при това — твърде важна. Повечето хора просто са

забравили, че знаят това.

Забравили са и че самото им забравяне е част от



онова, което са забравили, а по този начин — и част

от илюзията.

Дошло е време хората да си спомнят това.

Ти си един от ония, които ще вървят начело в този

процес. Това съвсем не е изненадващо, като се има

предвид какво се е случило в живота ти.

Стигнал си до тази книга, за да си спомниш за

Илюзиите На Хората, тъй че никога да не се хванеш

пак в тяхната клопка, а отново да постигнеш общу-

ване с Бога, изживявайки живота си с ясното съзнание

за Основната Действителност.

Прекрасно е, съвършено е, че си направил това. И

то,очевидно, не е случайно.

Дошъл си тук, за да се убедиш от собствен опит,

чрез собственото си преживяване, че Бог живее вътре

в тебе, че винаги, когато поискаш, можеш да се срещ-

неш с Твореца.

Творецът може да бъде срещнат в това преживя-

ване и намерен вътре в тебе и навсякъде около тебе. Но

погледът ти трябва да проникне зад Илюзиите На Хо-

рата. Трябва да ги отхвърлиш, преодолееш, игнори-

раш.


Ето Десетте Илюзии. Вникни добре, тъй че, като

се сблъскаш с тях, да можеш да ги разпознаеш.

1. Нуждата съществува.

2. Неуспехът съществува.

3. Разединението съществува.

4. Недостигът съществува.

5. Изискването съществува.

6. Присъдата съществува.

7. Осъждането съществува.

8. Ограничеността от условия съществува.

9. Превъзходството съществува.

10. Невежеството съществува.

Първите пет от тях са Физическите Илюзии, свър-

зани с живота на твоето физическо тяло. Следващи-

те пет са Метафизическите Илюзии, свързани с не-

физическата действителност, действителността извън

физическия свят.

В това наше обсъждане всяка от тези илюзии ще

бъде подробно изследвана. Ще разбереш как всяка от

тях е била създадена и как е засегнала живота ти.

И преди обсъждането да приключи ще разбереш как

можеш да отстраниш всяка последица от тези илюзии,

която би желал да отстраниш.

А сега, като първа стъпка в процеса на всяко

открито обсъждане, трябва да бъдеш готов да про-

гониш недоверието си към всичко, което чуеш. Ще

бъдеш поканен да го сториш тук. Моля те, откажи

се временно от всички предишни представи и знания,

които може да си имал за Бога и Живота. По всяко

време можеш да се върнеш към тях. Не става дума да

ги изоставиш завинаги, а само за миг да ги оставиш

настрана, за да допуснеш, че е везможно да има нещо,



което не знаеш, и знанието за което може да проме-

ни всичко.

Изследвай, за миг, реакцията си на представата,

че Бог общува с тебе точно сега.

В своето минало си намирал всякакъв род осно-

вания да не приемеш, че би могъл да имаш истински

разговор с Бога. Ще те помоля да оставиш настрана

тази илюзия и да допуснеш, че приемаш това съобще-

ние пряко от Мене.

За да те улесня, ще говоря за Себе Си в трето лице

в голяма част от това обсъждане. Разбирам, че малко

би те поизнервило, ако Ме чуеш да използвам първо

лице единствено число. И тъй, въпреки че ще го правя

отвреме-навреме-навреме (само за да ти напомня кой

ти дава тази информация), през по-голямата част от

времето ще говоря за Себе Си просто като за Бога.

Въпреки че на първо време ще ти изглежда неверо-

ятно да получаваш пряко съобщение от Божеството,

разбери, че това съобщение е достигнало до тебе, за да

си спомниш, най-после, Кой Си Ти Наистина и какви

илюзии си си създал. Скоро ще разбереш задълбочено,

че всъщност сам си предизвикал идването на тази кни-

га в твоите ръце. Засега просто Ме слушай, когато

ти казвам, че през повечето мигове на живота си ти

изживяваш една илюзия.

Десетте Илюзии На Хората са много големи, могъ-

щи илюзии, които сте създали през най-ранната част

от своя жизнен опит на Земята. А всеки ден създа-

вате стотици по-малки илюзии. И тъй като вярвате в

тях, сте сътворили една културна история, която ви

позволява да преживявате тези илюзии и да ги пре-

върнете в действителност.

Разбира се, те не са наистина исглимоси. Но вие сте

сътворили един свят на Алиса в Страната на Чудесата,

в който те изглеждат съвсем истински. И като Лудият

Шапкар* ще отречете, че онова, което е Лъжливо, е

лъжливо, а онова, което е Истинско, е истинско.

Всъщност вече отдавна правите това.

Една културна история е история, която се преда-

ва от ръка на ръка през поколения, векове и хилядо-

летия. Това е история, която разказвате — на себе си

за себе си.

Тъй като се основава на илюзии, вашата културна

история поражда по-скоро митове, отколкото разби-

ране на действителността.

Културната история на Човечеството гласи, че:

1. Бог има свой дневен ред. (Нуждата съществу-

ва).


2. Резултатът от живота е под съмнение. (Неуспе-

хът съществува.)

3. Вие сте разделени от Бога. (Разединението

съществува.)

4. Няма достатъчно. (Недостигът съществува.)

5. Има нещо, което трябва да направите. (Изиск-

ването съществува.)

6. Ако не го направите, ще бъдете наказани. (При-

съдата съществува).

7. Наказанието е вечно проклятие. (Осъждането

съществува.)

8. Затова любовта поставя условия. (Ограниче-

ността от условия съществува).

9. Познаването и отговарянето на условията води

до превъзходство. (Превъзходството съществува).

10. Не знаете, че това са илюзии. (Невежеството

съществува.)

Тази културна история е вкоренена у вас, тъй че

я изживявате напълно. Това, казвате си един на друг,

„е точно както си е".

Векове наред сте си казвали това един на друг.

Всъщност, хилядолетие след хилядолетие. Толкова

дълго, че около тези илюзии и истории са израснали

митове. Някои от най-известните митове са били све-

дени до общи представи, като...

• Песента ти ще бъде изпята.

• Оцеляване на най-приспособения.

• Плячката отива при победителя.

• Роден си в Първороден Грях.

• Смъртта е възмездие за греха.

• Мое е отмъщението, каза Господ.

• Онова, което не знаеш, няма да те нарани.

• Един Бог знае.

... и много други, също толкова разрушителни и

безполезни.

Ето как, въз основа на тези илюзии, истории и ми-

тове — които нямат нищо общо в Основната Действи-

телност — много хора са започнали да мислят за Жи-

вота по следния начин:

Родили сме се във враждебен свят, направляван



от Бог, който иска да правим едни неща и да не пра-

вим други и ще ни накаже с вечни мъки, ако не из-

пълним повелята му.

Първото ни преживяване в Живота е отделяне-

то от майка ни, Извора на Живота. Това създава кон-

текста на цялата ни действителност, която изжи-

вяваме като една от разделите с Извора На Целия

Живот

Отделени сме не само от целия Живот, но и от

всичко друго в Живота. Всичко, което съществува,

съществува отделно от нас. И ние сме отделени от

всичко друго, което съществува. Не искаме да е така,

но е така. Искаме да бъде иначе и наистина се стре-

мим да бъде иначе.

Опитваме се да изживеем отново Единение с

всичко и особено — един с друг. Може би не знаем



точно защо го правим, но изглежда, че е инстинкти-

вно. Чувстваме, като че ли е естествено да го пра-

вим. Единственият ни проблем е, че изглежда дру-

гият не прави достатъчно, за да ни задоволи, че из-

глежда не получаваме достатъчно от другия или дру-

гото, за да бъдем задоволени. Независимо кой е дру-

гият или какво е другото, към което се стремим, из-

глежда ни, че не можем да получим достатъчно от

него. Не можем да имаме достатъчно любов, не мо-

жем да имаме достатъчно време, не можем да има-

ме достатъчно пари. Не можем да получим доста-

тъчно от нищо, което мислим, че ни е нужно, за да

бъдем щастливи и удовлетворени. В мига, когато

си помислим, че имаме достатъчно, решаваме, че ис-

каме още.

Тъй като „нямаме достатъчно" от нищо, което

мислим, че ни е нужно, за да бъдем щастливи, тряб-

ва „да правим нещо", „да вършим някаква работа", за

да получим толкова, колкото можем да получим. От

нас се изискват различни неща в замяна на всичко —

от Божията любов до естествените дарове на Жи-

вота. Не ни е достатъчно просто „да бъдем живи".

Затова и ние, както всичко в Живота, не сме си до-

статъчни.

Тъй като просто „да бъдеш", не е достатъчно, не

стига, започва състезанието. Щом онова, което е тук,

не е достатъчно, трябва да се състезаваме за него.

Трябва да се състезаваме за всяко нещо, включи-

телно и за Бога.



Трудно е това състезание. Борим се за своето

оцеляване. В този контекст оцелява само най-при-

способеният. И плячката отива при победителя. Ако

загубим, преживяваме истински ад на Земята. А пък

ако загубим състезанието за Бога, преживяваме ад

отново — този пит за вечни времена.

Всъщност смъртта е сътворена от Бога, защо-

то нашите предци са направили погрешен избор. Адам

и Ева са имали вечен живот в Райската Градина. Но

после Ева е изяла плода от дървото на Познанието за

Добро и Зло и гневният Бог я е изгонил от Градината

заедно с Адам. Този Бог ги е осъдил завинаги — тях и

тяхното потомство — на смърт, като първо наказа-



ние. Оттогава нататък животът в тялото щял ве-

че да бъде ограничен, а не вечен. Същото щяло да ста-

не и с Живота като цяло, със самия Живот.

Но Бог ще ни върне нашия вечен живот, ако не

нарушаваме никога правилата Му. Неговата любов е

безусловна, само отплатата Му не е. Бог ни обича

дори когато ни осъжда на вечно проклятие. Боли Го

повече от нас, защото наистина иска да се завърнем у

дома, но не може да стори нищо, ако се държим зле.

Изборът е наш.

Затова номерът е в това да не се държим зле.

Трябва да се стремим към това. За да го сторим,

трябва да узнаем истината за волята на Бога: какво

иска да правим и какво — да не правим. Не можем

да се харесаме на Бога, нито — за избегнем обидите

към Него, ако не знаем кое е право и кое — криво. За-

туй трябва да научим истината по тоя въпрос.

Просто е да се разбере истината, лесно е да се

узнае. Единственото, което трябва да сторим, е да

се вслушваме в думите на пророците, проповедници-

те, учителите, мъдреците, в основоположника на на-

шата религия. Ако видим, че има повече от една ре-

лигия, а оттам — повече от един основоположник,

трябва да сме сигурни, че сме направили верния из-

бор. Ако направим погрешен избор, ще изгубим.

Ако сме направили верния избор, ще бъдем по-

добрите, ще превъзхождаме другите, защото исти-

мата ще биде на наша страна. Позицията на „по-доб-

рите" ни позволява да предявим претенции върху на-

градата от състезанието, без всъщност да сме я за-



служили в истинско състезание. Така ще можем да

се обявим за победители още преди началото на със-

тезанието. Ясно осъзнавайки това, можем да си при-

своим всички предимства и да напише своите „Пра-

вила на Живота" по такъв начин, че за другите да се

окаже невъзможно спечелването на истинските го-

леми награди.

Ние не правим това от безчестно, а просто за

да си осигурим победата — както го изисква спра-

ведливостта, тъй като щом хората, принадлежащи

към нашата религия, националност, раса, пол и поли-

тически убеждения знаят истината, те заслужават

да станат победители.

Тъй като заслужаваме да победим, имаме право

да се държим зле с другите, да воюваме с тях, дори,

ако е необходимо — и да ги убиваме, за да постигнем

този резултат.

Може да съществува и друг начин на з»сивот, дру-

го намерение на Бога, друга, по-велика истина, но и да



съществуват, ние не ги знаем. Всъщност не е ясно

дори дали е редно да ги знаела Може пък да не е ред-

но дори да се опитваме да ги узнаем, още по-малко —

истински да познаем и разберем Бога. Да се опиташ

би било самонадеяно, а да заявиш, че действително си

го направил, е богохулство.

Бог е Непознатото Познание, Неподвижният

Двигател, Великото Невидимо. Затова не можем да

знаем истината, която трябва да знаем, за да изпъл-

ним условията, които трябва да изпълним, за да спе-

челим любовта, която трябва да получим, за да из-

бегнем осъждането, което се стремим да избегнем,

за да си възвърнем вечния живот, който сме имали,

преди да започне всичко това.



Невежеството ни е нещастие, но не трябва да

ни създава проблеми. Всичко, от което имаме нужда,

е да вземем на вяра онова, което мислим, че знаем

наистина — нашата културна история — и да жи-

веем, да действаме в съответствие с нея. Точно то-

ва сме се опитвали да правим, всеки от нас — в съ- .

ответствие със своите собствени вярвания, и по то-

зи начин сме създали живота, който живеем сега,

както и действителността на Земята, която про-

дължаваме да сътворяваме."

Ето как е изградила мисленето си преобладаваща-

та част от човешкия род. Всеки от вас си има своите

мънички вариации, но тъй в основни линии живеете

своя живот, тъй оправдавате изборите, които правите,

и обяснявате резултатите от тях.

Някои от вас не приемат всичко това, но всички

вие приемате част от него. Приемате тези твърдения

като съществуваща действителност, не защото отразя-

ват съкровената ви мъдрост, а защото някой друг ви е



казал, че са верни.

На определено равнище всеки от вас е накарал,

принудил себе си да повярва в тях.

Това се нарича „да накараш да повярва", „принуда

да повярваш".

Но вече е време да се откажете от това „да накараш

да повярва", от тая „принуда да повярваш" и да пре-

минете към истинския свят. Това няма да е лесно,

защото Основната Действителност ще се окаже дос-

та различна от онова, което мнозина във вашия свят

приемат за действително. Ще ви се наложи буквално

„да бъдете на тоя свят, но не от него".

И какъв смисъл би имало това, ако животът ви

върви добре? Никакъв. То не би имало никакъв сми-

съл. Ако сте удовлетворени от живота си и от света

— такъв, какъвто е, не би имало смисъл да търсите

промяна в своята действителност и да спрете цялото

това „да накараш да повярва", цялата тази „принуда

да повярваш".

Това послание е насочено към онези, които не са

удовлетворени от своя свят — такъв, какъвто е.

Сега ще изследваме, една по една, Десетте Илюзии.

Ще видите как всяка от тях ви е подтикнала да сътво-

рите живота на вашата планета — такъв, какъвто го

живеете сега.

Ще забележите, че всяка илюзия се изгражда вър-

ху предишната. Много от тях звучат доста сходно.

Защото са сходни. Всички те са просто видоизменения

на Първата Илюзия. Те са все по-големи деформации

на първичната деформация.

Ще забележите също, че всяка нова илюзия е била

създадена, за да поправи недостатъка, за да запълни

пукнатината в предходната илюзия. Накрая, уморени

да поправяте недостатъци и да запълвате пукнатини,

просто решавате, че не разбирате нито една от тях.

Това е и последната Илюзия — Невежеството Същест-

вува.


Каталог: books
books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница