Тя ви е позволила да свиете рамене и да преуста-

Тя ви е позволила да свиете рамене и да преуста-

Но развиващото се съзнание не би могло да позво-

ли задълго такова отстъпление. Само в рамките на ня-

колко кратки хилядолетия — наистина, твърде късо

време в историята на Вселената — стигнахте до точ-

ката, в която невежеството вече не е благослов.

Вие почти сте надраснали вашата примитивна кул-

тура. Почти сте направили качествен скок в разби-

ранията си. Почти сте прозрели... Десетте Илюзии.
Илюзията за Нуждата
Първата илюзия е: НУЖДАТА СЪЩЕСТВУВА

Това е не само Първата, а и най-голямата Илюзия.

Върху нея са изградени всички други илюзии.

Всичко, което преживявате в момента, целият ви

житейски опит, всичко, което чувствате всеки миг, се

корени в тази представа и в мислите ви, породени от

нея.

Във Вселената нужда не съществува. От нещо се

резултат. Вселената не изисква никакъв определен

резултат. Вселената е резултатът.

И в съзнанието на Бога нужда не съществува.

Бог щеше да има нужда от нещо само ако изискваше

някакъв определен резултат. Бог не изисква никакъв

определен резултат. Бог е оня, който създава всички

резултати.

Ако Бог имаше нужда от нещо, за да създаде

резултат, откъде щеше да го вземе? Извън Бога не

съществува нищо. Бог е Всичко, Което Е, Всичко,

Което Е Било и Всичко, Което Някога Ще Бъде. Не

съществува нищо, което не е Бог.

Може би ще схванете по-добре тази идея, ако вме-

сто думата „Бог", използвате думата „Живот". Двете

думи са взаимозаменяеми, тъй че няма да промените

значението, а само ще разширите и задълбочите разби-

рането си.

Не съществува нищо, което не е Живот. Ако Жи-

вотът имаше нужда от нещо, за да създаде резултат,

откъде щеше да го вземе? Извън Живота не съществу-

ва нищо. Животът е Всичко, Което Е, Всичко, Което

Е Било и Всичко, Което Някога Ще Бъде.

Бог няма нужда от нищо, за да се появи, освен от

онова, което се появява.

Животът няма нужда от нищо, за да се появи, ос-

вен от онова, което се появява.

Вселената няма нужда от нищо, за да се появи,

освен от онова, което се появява.

Такава е природата на нещата. Такъв е начинът,

по който те съществуват, не начинът, по който си въо-

бразяваш, че съществуват.

Във своето въображение сте създали представата

за Нуждата. Тя произлиза от изживяването ви, че

имате нужда от нещо, за да оцелеете. Но я си пред-

ставете, че хич не ви е грижа дали ще живеете или ще

умрете. Тогава от какво щяхте да имате нужда?

От нищо, нищичко.

А представете си, че би ви било невъзможно да не

живеете. Тогава от какво щяхте да имате нужда?

От нищо, нищичко.

Ето това е истината за вас. Невъзможно е да не

оцелеете. Не може да не успеете да живеете. Въпро-

сът не е дали а как ще живеете. Тоест, каква форма

ще приемете? Какво ще е вашето изживяване?

Казвам ви следното: нямате нужда от нищо, за да

оцелеете. Оцеляването ви е сигурно. Дал съм ви вечен

живот и никога няма да ви го отнема.

Като чуете това, може да си кажете: да, оцеля-

ването е едно, а щастието — друго. Можете да си

въобразите, че имате нужда от нещо, за да живеете

щастливо — че можете да бъдете щастливи само при

определени условия. Това не е истина, но вие сте вяр-

вали, че е истина. И тъй като вярването поражда

изживяването, вие сте изживявали живота и по този

начин и затова сте си представяли един Бог, който съ-

що изживява Живота по този начин. Но по отношение

на Бога това е толкова невярно, колкото и по отноше-

ние на вас. Единствената разлика е, че Бог го знае.

Когато и вие го узнаете, ще бъдете като Бога. Ще

сте овладели живота си и цялата действителност ще

се промени.

И ето тук е великата тайна. Не щастието е резул-

тат от определени условия, а определени условия въз-

никват като резултат от щастието.

Това твърдение е толкова важно, че заслужава да

бъде повторено.

Това твърдение остава в сила и при всяко друго

състояние на битието.

Не любовта е резултат от определени условия, а

определени условия възникват като резултат от лю-

бовта.

Не съчувствието е резултат от определени усло-

вия, а определени условия възникват като резултат

от съчувствието.

Не изобилието, богатството е резултат от оп-

ределени условия, а определени условия възникват ка-

то резултат от изобилието, богатството.

Заменете което и да е състояние на битието, което

бихте могли да си представите или измислите. Вина-

ги ще остане вярно, че Битието предшества и създава

изживяването.

Тъй като не сте разбрали това, сте си представяли,

че определени неща трябва да се появят, за да бъдете

щастливи — представяли сте си и един Бог, за когото

същото е в сила.

Но щом Бог е Първопричината, какво би могло да

възникне на първо място, ако Бог не е причина и за

появата му? И щом Бог е всемогъщ, какво би могло

да възникне, без това да стане по Божи избор?

Възможно ли е да възникне нещо, чиято поява Бог

да не може да спре? А ако Бог не е избрал да спре

появата му, не е ли тя нещо, което Бог е избрал да се

случи?

Разбира се, че е.

биха го направили нещастен? Не бихте могли да се

съгласите с отговора на този въпрос.

Нищо не може да направи Бога нещастен.

Не можете да повярвате в това, защото то би изи-

сквало да повярвате в един Бог, който няма нужда да

осъжда, а такъв Бог вие не можете да си представите.

А не можете да си представите такъв Бог, защото не

можете да си представите и такъв човек. Не вярвате,

че самите вие можете да живеете по този начин, а

не можете да си представите и един Бог, по-велик

от вас,

Когато успеете да разберете, че можете да живеете

по този начин, ще узнаете и всичко, което трябва да

се знае за Бога.

Ще узнаете, че втората ви преценка е била вярна.

Бог не е по-велик от вас. И как би могъл да бъде? Нали

Бог е Това, Което Сте Вие и вие сте Това, Което Е Бог.

Но вие сте по-велики, отколкото си мислите, че сте.

Майсторите знаят това. Точно сега по вашата

планета крачат Майстори*, които знаят това. Тези

Майстори идват от много различни традиции, религии

и култури, но имат една обща черта.

В ранните дни на вашата примитивна култура

повечето хора не са били достигнали тази точка на

майсторство. Единственото им желание е било да

избягнат болката и нещастието. Яснотата на съзнани-

ето им е била твърде ограничена, за да разберат, че

болката не трябва да поражда нещастие, и тъй тяхна-

та жизнена стратегия е била изградена около онова,

което по-късно бе формулирано като Принцип на Удо-

волствието. Стремели са се към всичко, което им е

носело удоволствие, и са бягали от всичко, което ги е

лишавало от удоволствие (или им е причинявало бол-

ка).

Така се е родила Първата Илюзия — представата,

на и първата грешка.

Нуждата не съществува. Тя е плод на въображе-

нието. В действителност нищо не ви е нужно, за да

бъдете щастливи. Щастието е душевно състояние.

В ранни времена хората не са били в състояние

да схванат това. И тъй като са чувствали, че им са

нужни определени неща, за да бъдат щастливи, пред-

положили са, че същото е вярно и за целия Живот.

В това предположение е била включена и онази част

от Живота, която са започнали да разбират като По-

Великата Сила — сила, която следващите поколения са

възприемали като живо същество, назовавано с голя-

мо разнообразие от имена, между които Аллах, Яхве,

Йехова и Бог.

Хората в ранните времена не са се затруднявали

да си измислят и представят сила, по-голяма от тях-

ната. Всъщност; това им е било необходимо. Имали са

нужда от обяснение за нещата, които са се случвали

наоколо и върху които те не са имали власт.

Грешката тук не е била в предположението, че

съществува Бог (съчетанието на силата и енергията на

Всичко, Което Съществува), а в предположението, че

тази Цялостна Сила и Пълна Енергия би могла да има

нужда от каквото и да било; че Бог по някакъв начин

е зависим от някой друг или нещо друго, за да бъде

доволен или щастлив, съвършен или удовлетворен.

Било е все едно да се каже, че Пълнотата не е пъл-

на, че тя има нужда от нещо, което да я направи пъл-

на. Било е основно противоречие — но те не можели

да разберат това. Мнозина не го разбират и днес.

Създаването на един зависим Бог е довело и до

възникването на културна история, в която Бог има

свой дневен ред. С други думи, съществуват неща, от

чието възникване той има нужда, както и начини, по

които те ще възникнат, за да бъде Бог накрая щастлив.

Хората са ограничили тази културна история до

един мит, който е бил увековечен като „Да бъде Волята

Ти".

Идеята ви, че аз имам Своя Воля, ви е тласнала

упражнение много бързо доведе до яснотата, че сред

човешкия род няма всеобщо съгласие по този въпрос.

А ако не всеки знае или не всеки е съгласен с това

каква е Божията Воля, естествено не всеки ще може

да я изпълни.

Най-умните сред вас са използвали това разсъж-

дение, за да обяснят, защо животът на някои хора се

развива по-добре от живота на други. Но тогава пред

вас се е изправял нов въпрос. Как би било възможно

да не се изпълни Божията Воля, ако Бог наистина е

Бог?

достатък, значителна пукнатина. Това би трябвало да

разкрие, че представата за Нуждата е невярна, погреш-

на. Но на някакво много дълбоко равнище хората са

знаели, че не могат да се откажат от Илюзията, за-

щото тогава ще изгубят нещо жизнено важно.

Били са прави. Но са сторили една грешка. Вместо

да разглеждат Илюзията като илюзия и да я използ-

ват за предначертаната цел, те са решили, че трябва

да поправят нейния недостатък, да запилият нейната

пукнатина.

Така, за да поправят недостатъка на Първата Илю-

зия, за да запълнят нейната пукнатина, те са създали

Втората Илюзия.

Представата, че Божията Воля (ако допуснем, че

Бог има такава) би могла да не бъде изпълнена, проти-

воречи на всичко, което сте мислили, че знаете за Бо-

га — тоест, че Бог е все-могъщ, неотклонно присъст-

ващ, че е Върховното Същество, Създателят — но е и

някой, когото вие въпреки всичко ентусиазирано пре-

гръщате.

гъща илюзия, че Бог може да претърпи неуспех. Мо-

же да се стреми към нещо, но да не го постигне. Да

пожелае нещо, но да не го получи.

Казано накратко, Божията Воля може да не се

изпълни.

щото дори ограниченото възприятие на човешкия ум

би могло да съзре в нея противоречието. Но човеш-

кият род има богато въображение и може лесно да про-

тегне своята доверчивост до неподозирани размери.

Вие сте си представили не само един Бог, който се нуж-

дае от нещо, но и един Бог, който може да претърпи

неуспех в задоволяването на своите нужди.

Как само сте успели да постигнете това? Отново

чрез прехвърляне, проекция на нещата. Проектирали

сте себе си, прехвърлили сте своите качества върху

вашия Бог.

Отново една ваша способност, една особеност, пря-

ко извлечена от вашия жизнен опит, е била припи-

сана на Бога. След като сте забелязали, че можете да

претърпите неуспех, да не получите, да не придобиете

онова, от което си въобразявате, че имате нужда, за

да бъдете щастливи, обявили сте, че това е вярно и по

отношение на Бога.

Въз основа на тази илюзия, сте създали една кул-

турна история, която ви учи, че изходът от живота е

под съмнение.

Сметката може да излезе, а може и да не излезе.

Всичко може да бъде наред, а може и да не бъде наред.

Може да свърши добре — освен ако не свърши добре.

Като прибавите към сместа още малко съмнение —

дали нуждите на Бога ще могат да бъдат задоволени

(ако предположим, че въобще ги има) — вие вече сте

достигнали до първата си среща със страха.

Преди да си измислите тази история за Бога, който

не винаги може да постигне желаното, вие не сте се

страхували, не сте познавали страха. Не е имало от

какво да се страхувате. Бог е отговарял за всичко,

Бог е бил Цялата Сила, Цялото Чудо и Цялата Слава,

тъй че всичко в света е било наред. Какво лошо би

могло да се случи?

Но тогава се е родила представата, че Бог може

да пожелае нещо и да не го получи. Може да пожелае

всички Негови деца да се завърнат при Него на небето,

а те, чрез собствените си действия, да предотвратят

това.

Но тази представа също е прекрачила границата

противоречие. Как биха могли Божиите творения да

попречат на Твореца, щом Творецът и творенията са

едно цяло? Как би могъл изходът от живота да бъде

под съмнение, щом Оня, който създава изхода, и Оня,

който го изживява, са едно цяло?

Очевидно, Втората Илюзия е имала сериозен не-

достатък, значителна пукнатина. Това би трябвало да

разкрие, че представата за Нуждата е невярна, погреш-

на. Но на някакво много дълбоко равнище хората са

знаели, че не могат да се откажат от илюзията, за-

щото тогава ще изгубят нещо жизнено важно. Отново

са били прави. Но отново са сторили грешка. Вместо

да разглеждат илюзията като илюзия и да я използ-

ват за предначертаната цел, те са решили, че трябва

да поправят нейния недостатък, да запълнят нейната

пукнатина.

Така, за да поправят недостатъка на Втората Илю-

зия, за да запълнят нейната пукнатина, те са създали

Третата Илюзия.

Единственият начин да се избяга от загадката

на Втората Илюзия е било да се създаде трета —

Творецът и творенията ме са едно цяло.

Това е изисквало от човешкия разум да измисли

възможност от невъзможното — да си представи, че

Онова, Което Е Едно Цяло, не е Едно Цяло, че Онова,

което е Обединено, всъщност е разделено.

Това е Илюзията за Разединението — представата,

че разделението съществува.

Представителите на човешкия род са стигнали до

заключението, че ако творенията са отделени от Тво-

реца и ако Творецът им позволи да правят каквото си

искат, те била могли да направят нещо, което Творе-

на Твореца би могла да не бъде изпълнена. Бог би

могъл да пожелае нещо и да не го получи.

Разединението създава възможността за Неуспех,

а Неуспехът е възможен само ако Нуждата съществу-

ва. Така едната илюзия е поставена в зависимост от

другата.

Първите три илюзии имат решаващо, ключово зна-

чение. Те са толкова важни — като основа и ключ към

останалите, че отделните културни истории са били

предназначени да ги обяснят и да създадат сигурност,

че те ще бъдат обяснявани — често, отчетливо и изчер-

пателно.

Всяка от тези култури е създала своята специфич-

на история, но всички те са изградили едни и същи

основни опорни точки, всяка — по различен начин.

Една от най-известните е историята за Адам и Ева.

Тя разказва, че първият мъж и първата жена били

създадени от Бога и живеели щастливо в Градината на

Едема или Рая. Там се наслаждавали на вечен живот

и общение с Божеството.

Бог им казал, че в замяна на дарения им идиличен

Живот изисква от тях само едно. Не яжте, поръчал

им, плодовете от Дървото на Познанието за Добро и

Зло.

Според тази легенда, Ева все пак вкусила от забра-

та не е била изцяло нейна. Била е изкушена от змията,

която в действителност е била онова същество, което

сте нарекли Сатана или Дявол.

А кой всъщност е този Дявол? Той е, както разказ-

ва една история, паднал ангел, Божие творение, кое-

то е дръзнало да пожелае да бъде толкова велико,

колкото е Творецът. Това, твърди историята, е най-

голямото престъпление, върховното богохулство. Вси-

чки творения би трябвало да почитат Твореца и нико-

га да не се стремят да станат толкова велики или по-

велики от него.

В този специфичен вариант на най-разпростране-

ната културна история вие сте се отклонили от нор-

малния образец, приписвайки Ми някои качества, кои-

то не са отразени в човешкия опит.

Хората творци всъщност искат техните потомци

да се стремят да бъдат толкова велики, ако не и по-

велики от тях. Най-голямото удовлетворение за вси-

чки здрави родители е да видят децата си богати, над-

хвърлили тяхното собствено жизнено равнище, над-

минали техните собствени постижения.

От друга страна, както се е разказвало, Бог е

бил обиден и унизен от това. Сатана, падналият ан-

гел, е бил отбягван, отхвърлен от ятото, прокълнат

и внезапно в Основната Действителност са се оказали

две сили — Бог и Сатаната, както и два места, където

те са действали — раят и адът.

Съгласно по-нататъшното развитие на историята,

точно по желание на Сатаната хората са били изку-

шени да не се подчинят на Божията Воля. Сега ве-

че Бог и Сатаната са встъпили в съперничество за

човешката душа. И, колкото и да е невероятно, в това

съперничество Бог би могъл да загуби.

Всичко това доказвало, че в крайна сметка Аз не

съм все-могъщият Бог... или че съм все-могъщ, но не

искам да използвам могъществото Си, защото честно

съм искал да дам на Сатаната равен шанс. Или, че

става дума не честно да дам на Сатаната равен шанс,

а да дам на човешките същества свободна воля. Освен

ако упражните свободната си воля по начин, който не

одобрявам — тогава ще ви предам на Сатаната, който

ще ви измъчва во веки веков.

Такива са развиващите се паралелно истории, кои-

то са прераснали в религиозната доктрина на вашата

планета.

съм наказал първия мъж и първата жена затова, че

Ева е вкусила от забранения плод, като съм ги изго-

нил от Райската Градина. И (ако повярвате в това),

Аз съм наказал всеки мъж и всяка жена, живели ко-

гато и да било след това, стоварвайки им бремето на

първия човешки грях и осъждайки ги също да бъдат

отделени от Мене през целия си земен живот.

Чрез тази и други също толкова колоритни ис-

тории първите три илюзии са били предавани в така-

ва драматична форма, че особено децата скоро няма

да ги забравят. Тези истории тъй успешно са вселя-

вали страх в детските сърца, че всяко поколение ги е

разказвало отново и отново. Така първите три илюзии

са били вкоренени дълбоко в човешкото съзнание.

1. Бог има свой дневен ред. (Нуждата Съществу-

ва.)

2. Изходът от живота е под съмнение. (Неуспехът

съществува.)

3. Вие сте отделени от Бога. (Разединението съ-

ществува.)

Докато представата, че Нуждата и Неуспехът съ-

ществуват, е решаваща по отношение на останалите

илюзии, то представата, че Разединението Съществу-

ва, оказва най-силно влияние върху човешките дела.

И до ден днешен човешкият род изпитва влияни-

ето на Третата Илюзия.

Ако мислите, че Третата Илюзия е вярна, жиз-

неният ви опит ще бъде един.

Ако мислите, че тя не е вярна, че просто е една

илюзия, жизненият ви опит ще бъде съвсем различен.

Тези две разновидности на жизнения ви опит дра-

матично ще се различават една от друга.

Засега почти всеки на вашата планета вярва в

истинността на Илюзията за Разединението. Като

последица от това хората се чувстват отделени от Бога

и един от друг.

Чувството, че са отделени от Мене, затруднява

изключително хората в желанието им да се свържат

с Мене по какъвто и да било разумен начин. Те или

не Ме разбират, или се боят от Мене, или молят за

помощта Ми — или въобще Ме отричат.

Вършейки това, хората са пропуснали чудесна-

та възможност да използват най-могъщата сила във

Вселената. Примирили са се с живот, над който си

въобразяват, че нямат никакъв контрол, при условия,

които мислят, че не могат да променят, създавайки

преживявания и резултати от тях, които вярват, че не

могат да избегнат.

Живеят живот на тихо отчаяние, предлагайки

мъката си, страдайки охотно, вярвайки, че безшум-

ната им смелост ще им спечели достатъчно благо-

разположение, за да отидат в рая, където ще получат

отплата.

Страданието без неоправдани, излишни оплаква-

ния може да е полезно за душата по много причини,

но спечелването по този начин на отплата в небесата

не е една от тях. Смелостта сама по себе си е награ-

да, а не може да се намери достатъчно основание да

причиняваш на другите страдание — което правиш,

като се оплакваш.

Затова Майсторът никога не се оплаква и с това

ограничава страданието извън, както и вътре в себе

си. Но Майсторът се въздържа от оплаквания, не за да

ограничи страданието, а защото не тълкува болката

като страдание, а просто като болка.

Болката е едно преживяване. Страданието е пре-

ценка за това преживяване. Преценката на мнозина

е, че болката, която изживяват, е нещо нежелателно,

неуместно и не би трябвало да се появи. Но степента,

в която болката се приема като нещо съвършено, е и

степента, в която страданието може да бъде отстра-

нено от живота. Чрез това свое разбиране Майсторите

преодоляват всяко страдание, въпреки че не могат да

избегнат всяка болка.

Дори и хора, недостигнали майсторство, са прежи-

вявали разликата между болка и страдание. Пример

за това може да бъде болезненото вадене на зъб. Тази

болка може да е силна, но е добре дошла.

Чувството за отделеност от Мене пречи на хора-

та да Ме използват, да Ме викат, да бъдат приятели

с Мене, да впрегнат пълноценно в действие всички

възможности на моята градивна сила, било то за да

прекратят страданието, било то с друга цел.

Чувството за отделеност един от друг позволява

на хората да си причиняват всякакъв род неща, които

никой от тях не би причинил сам на себе си. Тъй

като не са в състояние да видят, че причиняват тези

неща сами на себе си, те достигат отново и отново до

нежелани резултати, както в ежедневието си, така и в

живота на планетата си.

Неведнъж е казвано, че човешкият род се сблъсква

със същите проблеми, с които се е сблъсквал от зората

на своята писана история — и това е вярно, но във все

по-малка и по-малка степен. Алчността, лакомията,

насилието, ревността, завистта и други прояви, които

знаете, че не са полезни за никого, са разобличени,

засега все още от малцина представители на човешкия

род. Това е признак за развитието ви.

Но усилията на вашето общество са насочени не

толкова към стремежа да се преодолеят тези прояви,

колкото към стремежа да бъдат наказвани. Някои хо-

ра още не разбират, че докато не променят обществе-

ните условия, които създават и извикват нежеланите

прояви, няма да променят нищо.

Истински обективният анализ доказва това, но

много хора не обръщат внимание на тези доказател-

ства и продължават опитите си да решават общест-

вените проблеми със същата енергия, която ги е съз-

дала. Стремят се да сложат край на убийствата чрез

убийства, на насилието — чрез насилие, опитват се да

потушат гнева с гняв и, докато правят всичко това, не

успяват да съзрат лицемерието си, с което го вкореня-

ват още по-дълбоко.

Разпознаването и признаването на първите три

Илюзии като илюзии ще освободи всекиго от отрича-

нето на Единството на всичко в Живота и от заплаха-

та да бъде унищожен целият живот на планетата ви.

Много хора продължават да разглеждат себе си

като отделени един от друг, от другите живи същест-

ва и от Бога. Виждат как се унищожават взаимно, но

заявяват, че не разбират как го правят. Казват сиг-

урно, че то не става чрез техните лични действия. Не

могат да проследят връзката между своите индивиду-

ални решения и избор, от една страна, и света като

цяло, от друга.

Това са вярванията на мнозина и, ако искаш да ги

видиш променени, от тебе, който наистина разбираш

Причините и Последиците, зависи да ги промениш.

Защото вашите събратя, човешки същества, смятат, че

отсичането на хиляди дървета всяка седмица заради

вашите неделни вестници няма да окаже отрицателно

влияние върху Цялото.

Каталог: books
books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване

Изтегляне 2.45 Mb.

Сподели с приятели: