Книга да е била създадена точно за тебе. Ако можеш да приемеш тази представа, вярвам, че


Кой е поставил това Изискване? Кой го е сложил



страница6/17
Дата10.02.2018
Размер2.45 Mb.
#56282
ТипКнига
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

Кой е поставил това Изискване? Кой го е сложил


на мястото му?

Казвате, че Аз съм го направил.

Твърдите, че авторът е Бог. И тъй като около

вас няма достатъчно от Бога, вие предявявате пре-

тенции върху Мене, за да оправдаете въздигането си

като победители в своите състезания.

Твърдите, че сте Една Нация под Крилото на Бога

или — че сте Избраният Народ, или че вие изповядвате

Единствената Права Вяра.

Предявявате претенции върху Мене и го правите

толкова яростно, ожесточено, защото знаете, че ако

предявите претенции върху Мене, после можете, в Мое

име, да предявите претенции и върху всичко, което

пожелаете.

Векове наред сте правили това, размахвайки ви-

соко своите свещени книги, своите кръстове и своите

знамена, за да оправдаете вземането на онова, от което

няма достатъчно, с всички „необходими" средства —

включително и с убийства. Стигнали сте дори дотам

да наречете подобно събитие свещена война, опитвай-

ки се да затворите раните в душата си, като отваряте

рани в телата на другите.


Извършвали сте най-небогуугодни дела в името


на Бога и всичко това — защото сте си мислили, че

Аз имам Изискване, което трябва да изпълните, за да

получите Мене и Моята любов и цялото съдържание

на Живота.

Докато продължавате да вярвате, че има нещо,

което трябва да направите, ще се мъчите да откриете

какво е то, а след това ще се мъчите да го постигнете.

Постигането, осъществяването му ще се превърне

във ваш бог. Но ако извършването на правилните,

праведните неща ви носи щастие и ви позволява да се

завърнете у дома при Бога, защо цялата тази борба да

направите тези неща ви е накарала да се почувствате

толкова нещастни и със сигурност изглежда, че ви е

отдалечила от Бога?

А, може би още по-важно, как ще бъде опреде-


лено дали всичко това си е струвало да се направи?

С каква мярка, в каква система ще бъде решено дали

Изискването е било изпълнено?

Това е нещо, което никога не сте знаели. Това е

въпросът, който хората започнаха да си задават.

Очевидно, Петата Илюзия е имала сериозен не-

достатък, значителна пукнатина. Това би трябвало

да разкрие, че представата за Изискването е невярна,

погрешна. Но на някакво много дълбоко равнище хо-

рата са знаели, че не могат да се откажат от Илюзи-

ята, защото тогава ще изгубят нещо жизнено важно.

Отново са били прави. Но отново са сторили греш-

ка. Вместо да разглеждат Илюзията като илюзия и да

я използват за предначертаната цел, те са решили, че

трябва да поправят нейния недостатък, да запелият

нейната пукнатина.

Така, за да поправят недостатъка на Петата Илю-

зия, за да запълнят нейната пукнатина, те са създали

Шестата Илюзия.


Илюзията за Присъдата
Това е Шестата Илюзия: ПРИСЪДАТА СЪЩЕСТВУВА

Решението ви, че трябва да направите нещо, за

да придобиете нещо, от което няма достатъчно —

включително и Бог — е изисквало от вас да отговорите

на трудния въпрос: как ще бъде определено дали ня-

кой е изпълнил Изискването или не?

Отговорът ви на тоя въпрос е предизвикал изо-

бретяването на Присъдата.

Някой, заключили сте вие, трябва да стане окон-

чателен арбитър. Тъй като Творецът е въвел Изисква-

нето, изглежда логично той да реши кой е изпълнил

това Изискване и кой не го е изпълнил.

Дълго време човешкият род е поддържал мисъл-

та, че има нещо, което трябва да направите, за да се

харесате на Бога — и ако не успеете да го сторите, това

ще има ужасяващи, страхотни последици. Разбираемо

е, че сте стигнали до подобно заключение. Огледали

сте се и сте видели, че животът на някои се нарежда,

върви добре, а на други – зле. Примитивният разум е запитал : защо? И е стигнал до примитивният отговор.

Щастието се е усмихнало на онези, които са спе-

челили благосклонността на боговете. Боговете тряб-

ва да бъдат удовлетворени, защото после те съдят.

Около това вярване са се родили и развили вся-

какъв род жертвоприношения и ритуали, всички те

— създадени, за да умилостивят строгите, страшни

божества.

В онези ранни дни чувството ви за Недостиг е било

толкова силно, че сте си представяли дори и боговете

в съперничество един с друг. Толкова много са били

боговете, на които е трябвало да се у годи, че често

не е било лесно да се сетиш какво да сториш, за да

ощастливиш всеки от тях.

Всяко ново нещастие, всяка жестока буря, всеки

ураган, всяка суша, или глад, или лична несполука са

били разглеждани като доказателство, че някой бог е

бил неудовлетворен — или, понякога, че те са воювали

помежду си.

Как другояче да си обясним всичко това?

Сега виждаме, че тези вярвания са възникнали в

древни времена и в течение на хилядолетия са се пре-

чиствали и изяснявали. Повечето хора днес не вяр-

ват, че съществува дълъг списък от раздразнителни

богове, които трябва да бъдат омилостивявани. Пове-

чето хора днес вярват, че съществува само един раз-

дразнителен Бог, който трябва да бъде омилостивен.

И макар да изглежда, че човешкият род отдавна

вече е надраснал примитивните представи, създал е

един Бог от типа „Аз-ще-ви-дам", тези идеи продължа-

ват да господстват в теологиите на вашата планета.

Този Бог от вида на Божество Като Отмъсти-

тел никога не е преставал да бъде любимец на ва-

шите общества. Използвали сте както личните, така

и световните бедствия, като свидетелства за негово-

то съществуване. Дори и съвсем напоследък, като

например при избухването на епидемията от СПИН,

мнозина — сред тях и някои религиозни водачи — за-

явиха, че тези житейски нещастия са Божие наказание

за индивидуалното или колективно неморално поведе-

ние на човешкия род.

Голяма част от хората продължават да приемат,

че съществува Изискване, поставено от Мене, което

трябва да изпълняват, за да заслужат наградата —

да идат на небето. Те продължават да приемат, че



съществува система за Съдене, чрез която се определя

кой е изпълнил Изискването и кой — не.

От друга страна, някои религии заявяват кате-

горично, че, каквото и да прави, никой не може да

изпълни Изискването. Дори и ако води примерен,

съвършен живот, без каквито и да било заблуди и

грешки. Това става, заявяват ученията, защото всеки

е роден несъвършен (някои религии го наричат Пър-

вороден Грях), с петно на душата, още преди да е за-

почнал живота си.

Това петно не може да бъде заличено с никак-

во действие на човека, нито дори чрез искреното му

покаяние, а само с Божията милост. А Бог, проповяд-

ват те, няма да дари милостта си, ако човекът не

пристъпи към Него по точно определен начин.

Тези учения заявяват, че аз съм твърде своео-

бразен Бог и няма да даря с небесни радости никого,

ако не направи онова, което кажа.

Твърдят, че в това отношение съм упорит и неу-

молим; че наистина няма значение колко добри, щедри

и мили са били хората. Няма значение колко са се

разкайвали за прегрешенията си, няма значение как-

во са правили, за да се поправят. Наистина, дори и

да са дали най-големия принос за подобряването на

живота на планетата откак свят светува, това също

няма значение — ако не са дошли при Мене по правия

път, изричайки правилните думи, изповядвайки пра-

вата вяра, те не могат да седнат вдясно* от Бога, Все-

могъщия Отец.

Тъй като тук се изисква такава правота, идеята би

могла да бъде наречена праведна, добродетелна, чест-

на...


Като последица от своето вярване, че по този на-

чин Бог е уредил нещата между Себе Си и целия

човешки род, съществата, принадлежащи към него, са

уредили точно по същия начин и своите взаимоотно-

шения.

Откъсвайки страница от Божията книга (което е



добро за Мене, положително трябва да е добро и за

тебе), хората са си лепнали „петно" и един на друг, още

преди те самите да започнат живота си. Както вече

съм го описвал, направили са това и с другите, при-

надлежащи към „погрешния" род, цвят или религия.

Прибавили са към тях и „погрешната" националност,

местност, квартал, политически убеждения, сексуал-

на ориентация и всички други „погрешности" , които

са избрали да си измислят. Вършейки всичко това,

човешките същества са си „играели на Бог".

Да, казвали сте, Бог ви е внушил тези предразсъ-

дъци, защото пръв е лепнал петното на несъвършен-

ство върху вашите собствени души и предварително

ви е осъдил, дори преди да ви даде възможност да до-

кажете себе си по един или друг начин.

Затова пред-осъждането, предварителното осъж-

дане, тоест предрасъдъкът е в реда на нещата — иначе

как нещо, приемливо за Бога, би било неприемливо за

човека?

И каква причина бих имал Аз да обявя всички



ви за несъвършени още в момента на раждането ви?

Направил съм го, проповядват ученията, защото пър-

вите хора са били лоши.

Ето, виждате как отново сте се връщали назад

към първите три илюзии, за да оправдаете Четвър-

тата, Петата и Шестата. Така всяка илюзия е съз-

давала следващата, а всяка нова илюзия е доказвала

предидущите.

Културната ви история разказва, че когато Адам

и Ева са съгрешили, са били изгонени от Рая, губейки

своето щастие и право на вечен живот — заедно с ва-

шите. Това е станало, защото Аз съм ги осъдил не

само на живот, изпълнен с ограничения и борба, а и

на смърт в неговия край (Четвъртата Илюзия) — неща,

които не биха преживели преди своето прегрешение.

Други културни истории и геологии, възникнали

и съществуващи на вашата планета, не са приели сце-

нария за Адам и Ева, но независимо от това са съз-

дали своите собствени доказателства за Изискването.

И повечето от тях се съгласяват със следното. В Божи-

ите очи хората са несъвършени и трябва да направят

нещо, за да постигнат съвършенство — описвано ра-

злично като Пречистване, Спасение, Просветление... и

каквото и да било друго.

Тъй като вярвате в човешкото несъвършенство и

щом вярвате, че сте получили тази оценка от Мене,

чувствате се съвършено свободни да я прехвърлите и

върху другите. През цялото време сте очаквали от

другите онова, което ви е било казано, че аз очаквам

от вас: съвършенство.

И накрая се е стигнало дотам, че хората са ми-

навали през живота, изисквайки съвършенство от оне-

зи, които те сами са наричали несъвършени — тоест,

от хората.

Най-напред те са се отнасяли тъй към самите себе

си. Това е първоначалната им, често най-скъпо стру-

ваща грешка.

После са се отнасяли тъй и към другите. Това е

втората им грешка.

Направили са невъзможно и за самите себе си, и

за другите някога да изпълнят...

Изискването.

Родителите са изисквали съвършенство от своите

несъвършени деца, а децата — от своите несъвършени

родители.

Гражданите са изисквали съвършенство от своите

несъвършени правителства, а правителствата — от

своите несъвършени граждани.

Църквите са изисквали съвършенство от своите

несъвършени последователи, а последователите — от

своите несъвършени църкви.

Съседите са изисквали съвършенство от другите

съседи, расите — от другите раси, нациите — от дру-

гите нации.

Приели сте като действителност Илюзията за При-

съдата; после сте приели, че Бог ви съди, а вие имате

правото да съдите всеки друг. И го съдите.

Вашият свят се втурва да съди особено яростно

всеки, който е получил наградите — слава, власт, ус-

пех — които би трябвало да отидат само при някого,

който е съвършен, а вашият свят осъжда всеки, у ко-

гото открива и най-малкото несъвършенство.

Станали сте толкова фанатични, че сте направи-

ли фактически невъзможно хората да станат водачи,

герои, идоли във вашия настоящ ден и време — ограб-

вайки си по този начин точно това, от което се нуждае

обществото ви.

Поставили сте си сътворена от самите вас клопка,

неспособни да се освободите от Присъдата, Наказан и

ето, което сте си наложили един на друг, и от Присъ-

дата, Наказанието, което вярвате, че Бог ви е наложил.

Но защо простото наблюдение върху самите себе

си ви кара да се чувствате толкова неудобно? Нима

простото наблюдение върху нещо съществуващо е в

действителност Присъда? Не би ли могло то да бъде

просто едно наблюдение? А какво ще стане, ако някой

ме е изпълнил Изискването? Какво значение би имало

това?


Това са въпросите, които хората започнаха да си

задават.


Очевидно, Шестата Илюзия е имала сериозен не-

достатък, значителна пукнатина. Това би трябвало

да разкрие, че представата за Присъдата е невярна,

погрешна. Но на някакво много дълбоко равнище хо-

рата са знаели, че не могат да се откажат от Илю-

зията, защото тогава ще изгубят нещо жизнено важно.

Отново са били прави. Но отново са сторили греш-

ка. Вместо да разглеждат Илюзията като илюзия и да

я използват за предначертаната цел, те са решили, че

трябва да поправят нейния недостатък, да запълнят



нейната пукнатина.

Така, за да поправят недостатъка на Шестата Илю-

зия, за да запълнят нейната пукнатина, те са създали

Седмата Илюзия.




Илюзията за Осъждането

Това е Седмата Илюзия:

ОСЪЖДАНЕТО СЪЩЕСТВУВА

Трябва да има някаква последица от Присъдата.

Ако наистина съществува Присъда, трябва да има и

едно защо.

Очевидно, някой е бил съден, за да се определи

дали той трябва да получи отплата, че е изпълнил

Изискването.

Тъй са си построили хората своята представа.

Опитвайки се да вникнете, търсейки отговори, вие сте

се върнали към първоначалните си културни истории

и към първите Илюзии, върху които те са били из-

градени.


Казали сте си, че Аз съм ви отделил от Себе Си,

когато за пръв път не сте успели да изпълните Изиск-

ването Ми.

Когато сте били съвършени, сте живели в един

съвършен свят, Рая, и сте се наслаждавали на ве-

чен живот. Но когато сте извършили Първородния

Грях и сте станали несъвършени, преживяването ви

за съвършенство е приключило във всяка насока.



Каталог: books
books -> Тайнствената сила на пирамидите Богомил Герасимов Страхът на времето
books -> В обятията на шамбала
books -> Книга се посвещава с благодарност на децата ми. Майка ми и жена ми ме научиха да бъда мъж
books -> Николай Слатински “Надеждата като лабиринт” София, Издателство “виденов & син”, 1993 год
books -> София, Издателство “Българска книжница”, 2004 год. Рецензенти доц д. ик н. Димитър Йончев, проф д-р Нина Дюлгерова Научен редактор проф д-р Петър Иванов
books -> Николай Слатински “Измерения на сигурността” София, Издателство “Парадигма”, 2000 год
books -> Книга 2 щастие и успех предисловие
books -> Превръщане на числа от една бройна система в друга
books -> Тантриското преобразяване


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница