Най-съвършеното нещо във вашия съвършен свят

Най-съвършеното нещо във вашия съвършен свят

съществувала. Но след края на своето преживяване

за съвършенство, вие сте приели Четвъртата Илюзия

като факт. Недостигът съществува. Няма достатъчно.

Няма дори достатъчно Живот.

Тъй последицата е трябвало да бъде смърт. Това

е наказанието, че не е изпълнено Изискването.

Но как би могло да е вярно? — питали са се

напредничавите мислители измежду вас. Сега всеки

умира. Е, как би могла смъртта да бъде наказание,

че не е изпълнено Изискването? Дори онези, които

са го изпълнили, умират!

Може би причина за смъртта е просто съществу-

ването на Недостиг във Вселената. Недостигът е бил

състояние на нещата. Научили сте това от Четвъртата

Илюзия.

Но ако смъртта е последица от Недостига, какъв

Тук нещо не е било наред. Нещо не се е връзва-

ло. Върнали сте се към първоначалния си мит. Бог е

изгонил Адам и Ева от Райската градина, защото не

са изпълнили Изискването. Това е създало Разеди-

нението, то, на свой ред — Недостига, той пък —

Изискването.

Тъй Недостигът е бил последица от Божието на-

казание. Наказанието е било отделяне, а последицата

от него — Недостиг. Смъртта е недостиг на Живот

— и тъй, като продължение на това, смъртта е била

наказанието.

Ето как сте стигнали до своите заключения. Цел

на смъртта е било да ви накаже, че не сте изпълнили

Изискването. Защото без смъртта би съществувало

само онова, което винаги е съществувало — тоест, Ве-

чен Живот. А ако сте можели да живеете вечно, какви

биха били последиците от това, че не сте изпълнили

Божието Изискване?

Ето онова, което винаги е било наричано награда.

Това е то! — сте си казали. Вечният Живот е

награда. Но сега сте били изправени пред нова загадка.

Ако смъртта съществува, не би могло да има Вечен

Живот.

Хмммм.

път, за да могат и двете да съществуват — макар да

изглежда, че се изключват взаимно.

Решили сте, че смъртта на физическото тяло не

означава и вашия край. Тъй като съществуването на

смъртта изключва възможността за вечен живот, ре-

шили сте, че животът продължава вечно след физиче-

ската смърт.

Но ако животът продължава вечно след физиче-

ската смърт, какъв е нейният смисъл?

Няма смисъл. И тъй, трябва да се измисли вашето

преживяване след смъртта... някакав друг изход, друг

резултат.

Нарекли сте го Осъждане.

Ако си помислите, това е съвсем на място. Съот-

ветства напълно на Втората Илюзия — изходът от жи-

вота е под съмнение; Неуспехът Съществува!

Сега вече можете да получите тортата и да я

изядете. Сега вече можете да имате и смъртта, и Ве-

чния Живот, наказанието и наградата. Като поста-

вите и едното и другото след смъртта, ще сте в със-

тояние да превърнете самата смърт не в наказание,

а в окончателно доказателство за Недостига — най-

впечатляващо свидетелство за верността на Четвърта-

та Илюзия.

Сега вече наистина едната Илюзия започва да под-

крепя другата. Преплитането им става съвършено.

Работата ви е свършена. Появила се е действително-

стта, създадена от вашата културна история, криста-

лизирала в безкрайното ви творчество и предаване на

митове.

Митовете поддържат Историята, а Историята под-

ви космология. Това са подпорите, върху които се из-

гражда цялото ви разбиране.

И всички те са неверни, погрешни.

Смъртта не съществува. Да кажеш, че тя същест-

вува, е все едно да кажеш, че ти не съществуваш, за-

щото ти, като всеки човек, си Самият Живот.

Да кажеш, че смъртта съществува, е все едно да

кажеш, че Бог не съществува, защото Той е всичко,

което съществува (точно това е Бог), а ако всички

неща, в различни форми, са едно обединено цяло (кое-

то те са), то тогава, ако едно нещо умре, всички неща

умират — което би значило, че и Бог умира. Ако едно

нещо умре, Бог умира.

Това, разбира се, не може да се случи. Затова,

знай — Смъртта и Бог взаимно се изключват. Не е

възможно да съществуват едновременно.

Ако съществува смърт, не съществува Бог. Или

би трябвало да се заключи, че Бог не е всичко, което

съществува. Това поражда интересен въпрос. Има ли

нещо, което да не е Бог?

Ако вярваш, че има Бог, но и нещо, което не е Бог,

тогава вярваш и в още много други неща. Не само в

Дявола, а и във всичко помежду им, между Дявола и

Бога.

Ако, от друга страна, вярваш, че Бог е енергия-

всичко, а и е всичко — тоест, че енергията формира

малка крачка до разбирането, че смъртта не същест-

вува, не може да съществува.

Това наистина е вярно. Аз съм енергията на Жи-

вота. Аз съм онова, което дава и което е придобило

форма. Всичко, което виждаш, е Бог, в процес на офор-

мяне.

Всички вие сте Бог, в процес на оформяне.

И по-рано съм ви казвал това, но сега вече можете

наистина да го разберете.

Много от онова, което съм ви казвал в нашите раз-

говори, е повтаряно многократно, защото, разбира се,

тъй е било замислено. Трябва добре да схванете вся-

ка дадена ви по-рано идея, преди да схванете новата

идея, която се мъчите да разберете.

Някои от вас ще искат да напредват по-бързо.

Някои от вас ще кажат: „О, да, вече го проумях^ Но

дали наистина сте го проумели? Начинът ви на живот

е мярка за това кое сте и кое не сте проумели. Той е

отражение на най-дълбоките ви разбирания.

Ако животът ви е преживяване на постоянна ра-

дост и пълно блаженство, значи наистина сте го проу-

мели. Това не значи, че в живота ви няма условия, кои-

то ви причиняват мъка, страдание и разочарования.

То значи, че живеете в радост въпреки тези условия.

Преживяването ви няма нищо общо с тях.

Това е безусловната любов, за която съм говорил

многократно. Можете да я преживеете по отношение

на другия човек или по отношение на Самия Живот.

Когато изпитвате безусловна любов към Живота,

тогава обичате Живота точно по начина, по който

можно само ако „виждате съвършенството".

Казвам ви, че всичко и всеки е съвършен. Като

видите и разберете това, ще сте направили първата

стъпка към майсторството. Но не можете да видите

това, докато не разберете точно какво се опитва да

прави всеки и какво е предназначението на всичко под

небето.

зи повторни връщания към основните положения в

тоя диалог е да ви доведат към вашето все по-дълбоко

и по-дълбоко разбиране и все по-близо и по-близо до

майсторството, ще ги приемате с удоволствие. Защото

ще разбирате ползата от тях. И ще приемате с радост

този дар.

Това ще ви донесе спокойствие — в този миг и във

всички мигове на живота ви, независимо че по-рано

може да сте ги оценили като много неприятни.

Ще изпитате спокойствие дори и в мига преди

своята смърт, защото ще виждате и смъртта като не-

що съвършено.

Ще изпитвате и създавате спокойствие дори с още

по-голямо майсторство, след като разберете, че всеки

миг е едно умиране. Всеки миг е край на живота ви,

такива, каквито сте били, и е начало на новия ви жи-

вот, такива, каквито сега сте избрали да бъдете.

Всеки миг вие пресътворявате себе си наново. Пра-

вите го съзнателно или несъзнателно, с яснота или без

яснота за онова, което се случва.

Не ви е необходимо да се сблъскате с мига, който

по-рано наричахте „смърт", за да изпитате повече жи-

вот. Можете да изпитате повече живот когато си

поискате, по сто различни начина, в сто различни мо-

мента — в мига на раждането си, в мига на смъртта

си или във всеки миг между тях.

Но ви обещавам преди всичко следното. Най-

много, най-силно ще изпитате живота в мига на фи-

зическата си смърт — и това най-много от всичко

ще ви убеди, че съществува повече живот, че живо-

тът продължава и продължава, без някога да свърши.

В този миг ще осъзнаете, че никога не е било не-

достатъчно. Никога не е имало недостатъчно Живот,

нито недостатъчно от „материята на Живота".

Това завинаги ще разруши Четвъртата Илюзия.

Но тя би могла да изчезне и преди тоя миг. Това е

предназначението на това Мое послание.

Пътят към създаването на повече живот е пре-

живяването на повече смърт. Не оставяйте смъртта

да бъде нещо, което ви се случва веднъж-в-живота!

Изживявайте всеки миг в живота си като смърт, за-

щото той наистина е такъв — когато пре-определяте

смъртта просто като край на едно преживяване и нача-

ло на друго.

Като правите тъй, всеки миг вие имате по едно

мъничко погребение на онова, което току-що е отми-

нало, което току-що е умряло. А после можете да

се обърнете и да творите бъдещето, разбирайки, че

съществува бъдеще, че съществува повече Живот.

Като узнаете това, представата, че няма достатъч-

но, ще бъде разрушена и вече можете да започнете

оползотворяването на всеки златен Миг от Сега по нов

начин, с ново разбиране и по-дълбока оценка на цен-

ността му, с по-голяма яснота и по-будно съзнание.

И животът ви никога вече няма да бъде същият.

* * *

който ще ви служи. Това ще позволи на илюзията да

ви помага, вместо да ви пречи, докато следвате пътя

си и се завръщате у дома.

Можете да се отпуснете, защото знаете, че има

още време, повече време, независимо от илюзията, че

времето ви изтича. Можете да творите много по-

успешно и ефикасно, защото знаете, че имате още Жи-

вотът ви свършва. Можете да намерите мир и ра-

дост, независимо от илюзията, че няма достатъчно от

всичко онова, което мислите, че ви е нужно в живота,

защото знаете, че има достатъчно. Има достатъчно

време, има достатъчно Живот, има достатъчно от

„материята на живота" и всичко това ще ви позволи

да живеете в щастие за вечни времена.

Когато си позволите да изпитате чувството, че има

достатъчно от всичко, от което някога сте мислили, че

няма достатъчно, в начина ви на живот ще настъпят

необикновени промени.

Когато узнаете, че има достатъчно, ще престанете

да си съперничите, да се състезавате с другите. Ще

спрете да си съперничите за любов, пари, секс, власт

или каквото и да било друго, от което сте имали

чувството, че няма достатъчно.

Съперничеството свърши.

Това променя всичко. Сега, вместо да си съпер-

ничите и да се състезавате с другите, за да получите

онова, което искате, започвате да го дарявате. Вме-

сто да се борите за повече любов, започвате да даря-

вате повече любов. Вместо да воювате за успех, вече

искате да се убедите, че всеки друг има успех. Вместо

да сграбчвате повече власт, започвате да подкрепяте

другите.

ално удовлетворение и емоционална сигурност, откри-

вате, че сте станали техен източник. Всъщност, всич-

ко, което сте желали, сега давате на другите. И чуд-

ното във всичко това е, че, като давате, получавате.

Внезапно вече имате повече от всичко онова, което сте

дарили.

Причината за това е ясна. Тя няма нищо об-

но", плод на „духовно просветление" или пък „Божия

Воля". Свързана е само с простата истина: в стаята

няма никой друг.

Има само един от нас.

Но Илюзията казва, че не е така. Казва, че всички

вие сте отделени — и един от друг, и от Мене. Казва,

че няма достатъчно — дори и от Мене — и тъй, трябва

да направите нещо, за да имате достатъчно. Казва, че

ще бъдете наблюдавани внимателно, за да е сигурно,

че го правите. Казва, че ако не го направите, ще бъдете

осъдени.

има едно единствено нещо, което са ви казвали всички

ваши културни истории, то е, че Бог Е Любов. Върхов-

на Любов. Завършена Любов. Неизмерима Любов. Но

ако Бог Е Любов, как би могло да съществува Осъж-

дането? Как би могъл Бог да ни обрече на неописуеми

и вечни мъки?

Това са въпросите, които хората започнаха да си

задават.

Очевидно, Седмата Илюзия е имала сериозен не-

достатък, значителна пукнатина. Това би трябвало да

разкрие, че представата за Осъждането е невярна. Но

на някакво много дълбоко равнище хората са знаели,

че не могат да се откажат от Илюзията, защото то-

гава ще изгубят нещо жизнено важно.

Отново са били прави. Но отново са сторили греш-

ка. Вместо да разглеждат Илюзията като илюзия и да

я използват за предначертаната цел, те са решили, че

трябва да поправят нейния недостатък, да за запел-

нят нейната пукнатина.

Така, за да поправят недостатъка на Седмата Илю-

зия, за да запълнят нейната пукнатина, те са създали

Осмата Илюзия.

ОГРАНИЧЕНОСТТА ОТ УСЛОВИЯ СЪЩЕСТВУВА

За да съществува Осъждане, трябва да има нещо,

което не разбираме за любовта.

Това е било вашето заключение, когато сте си

измислили Ограничеността от Условия като характе-

ристика на живота, за да разрешите дилемата, пред

която сте били изправени.

Всичко в живота трябва да зависи от условия. Не

е ли очевидно? — запитали се някои от мислителите

измежду вас. Не сте ли разбрали Втората Илюзия?

Изходът от живота е под съмнение.

Неуспехът съществува.

Това значи, че може да не успеете да спечелите

Божията любов. Тя е ограничена от условия. Трябва

да изпълните Изискването. Ако не го изпълните, ще

бъдете отделени. Нали на това ви учи Третата Илю-

зия?

телни. В тези разговори Аз надълго се спрях на ис-

ториите в западната култура, защото разговорите за-

почнаха в нейните рамки. Но източните култури, как-

то и всички човешки култури и традиции в широкото

си многообразие, също са изградили своите истории

върху някои от Десетте Илюзии или върху всички

тях.

илюзии. Ежедневно вие създавате стотици от тях.

Всяка от вашите култури е създала своите собствени,

но по един или друг начин всички те се основават на

едни и същи погрешни схващания. Това доказва и

фактът, че всички те са довели до едни и същи резул-

тати.

Животът на вашата планета е изпълнен с изживя-

чти навсякъде — на ограничена от условия любов.

Стигнали сте до това изживяване, водени от пред-

ставата си, че и любовта на Върховното Същество,

е ограничена от условия. Или, ако не вярвате във

Върховно Същество, а в Самия Живот, също си пред-

ставяте Живота като процес, протичащ в контекста на

Ограниченост от Условия. Тъй да се каже, едно усло-

вие зависи от друго. Някои от вас биха нарекли това

Причинно-следствена Връзка.

Но коя е все пак Първата Причина?

Никой от вас не е бил в състояние да отговори

на този въпрос. Дори и най-големите ви учени не са

били в състояние да разгадаят тази мистерия. Дори и

най-големите ви философи не са били в състояние да

разрешат този проблем.

Кой е сътворил Онова, Което Твори?

Ако си представите Вселена, построена върху при-

чинно-следствена връзка, съвсем честно — коя е при-

чината за Първата Причина, за Първопричината?