Ето тук вашите учители се объркват. Ето тук

Ето тук вашите учители се объркват. Ето тук

то разбиране.

Сега трябва да прелетим над този ръб.

Във Вселената няма Ограниченост от Условия.

Онова, Което Е, е Онова, Което Е и няма условия, при

които то не е.

Разбирате ли?

Не е възможно „Онова, Което Е", да не бъде. Няма

условия, при които това би било вярно. Точно затова

Животът е вечен. Защото Животът е Онова, Което Е,

а Онова, Което Е, никога не може да не бъде.

Животът винаги е бил, е и винаги ще бъде, един

свят без край.

Тъй е и с Бога. Защото Бог е онова, което е Жи-

вотът.

е Бог.

просто е.

Любовта не може да не „бъде" и не съществуват

условия, при които тя би могла да изчезне.

Можете да заместите думата „любов" с думата

„Живот" или „Бог" в горното изречение и то ще ос-

тане също толкова вярно.

Любов, ограничена от условия, е оксиморон*.

Схванахте ли това? Разбрахте ли това? Двете

взаимно се изключват. Преживяването на Ограниче-

ност от Условия и преживяването на любов не могат

да съществуват по едно и също време на едно и също

място.

вашия свят.

Вашата цивилизация е избрала да изживее Осмата

Илюзия на много високо равнище. В резултат от това

самата ви цивилизация е застрашена от изчезване.

Вие не сте застрашени от изчезване. Не бихте и

могли да бъдете. Защото сте Самият Живот. Но фор-

мата, в която се изявява Животът, в настоящия мо-

мент — цивилизацията, която сте създали и почти сте

разрушили — не е защитена от промени. Чудото на

това Кои Сте Вие е, че можете да промените форма-

та си, когато пожелаете. Всъщност, правите го през

цялото време.

Ако, по какъвто и да било начин, се наслаждавате

на формата, в която сега преживявате себе си, защо да

я променяте?

Целият човешки род е изправен днес пред този въ-

прос.

Бил ви е даден рай, в който да живеете. Получили

живот. Наистина сте в Градината на Едема (Райската

Градина). Тази част от културната ви История е вярна.

Но не сте били и никога не трябва да бъдете отделяни

от Мене. Можете да изживявате присъствието си в

този рай толкова дълго, колкото ви се иска. Или пък

можете за миг да го унищожите.

Какво избирате?

Почти сте избрали второто.

Това ли е вашият избор?

Много внимателно обмислете въпроса. Пътят ви

зависи от неговия отговор.

Въпреки че във Вселената отсъства истинска Огра-

ниченост от Условия, вие твърдо сте повярвали, че тя

съществува. Сигурно съществува и в Божието царст-

во. Всяка от религиите ви проповядва това. Тъй че

тя би трябвало свободно да се шири и във Вселената.

Решили сте, че е факт. И така мнозина са посветили

целия си живот на опита да си представят кои условия

биха ви позволили да си създадете живот и онова, кое-

то ще го последва — каквито бихте желали, ако не сте

изпълнили Изискването. Ако сте го изпълнили, няма

проблем. Но какво ще стане, ако не сте го изпълнили?

Подобни търсения са ви довели до задънена ули-

ца, защото условия ме съществуват. Можете да имате

живота, който желаете, та дори и онова, което ще го

последва, ако само изберете това.

Но не сте повярвали в тази истина. Решението не

би могло да бъде толкова просто, сте си казали. Не,

не... необходимо е да изпълните Изискването!

Не разбирате, че сте съзидателни същества —

творци. Нито пък разбирате, че и Аз съм такъв. Въо-

бразявате си, че мога някак си да претърпя неуспех

— да не постигна онова, което желая (всички Мои де-

ца да се завърнат при Мене). А това би означавало,

че не съм истинско съзидателно същество — творец, а

съм зависим от нещо. Ако бях истински творец, бих

бил в състояние да сътворя всичко, което си избера.

Но изглежда, че съм зависим от определени условия в

стремежа си да постигна желаното.

Хората не са можели да си представят какви усло-

вия би трябвало да изпълнят, за да се върнат у дома

при Бога. Тъй те не са направили най-доброто, което

са можели..., а просто са си измислили нещо. И то е

било обяснено чрез онова, което наричате религии.

Религиите са можели да обяснят не само Изис-

кването, но и начина, по който някой би могъл да

си възвърне Божията любов, дори ако не е изпъл-

нил това Изискване. Тъй се е родила концепцията за

спасението. Съществували са условия, за да получиш

любовта Му. Бог казва: „Обичам те, ако", а те са това

„ако".

Ако хората бяха погледнали обективно на нещата,

нието по различен начин, щеше да им докаже колко

измислено е всичко това. Но хората не са показали

особено убедително своята способност да бъдат обек-

тивни. Мнозина не са развили тази способност и до

ден днешен.

Продължавате да заявявате, че нищо не сте си

измислили. Казвате, че условията за връщането ви

при Бога са били установени от Мене. А ако има

няколко стотици различни религии, сочещи няколко

стотици различни условия, то не е защото Аз съм ви

изпратил объркано послание, а защото човешкият род

просто не го е разбрал правилно.

Разбира се, вие сте го разбрали правилно. Само

онези други хора, в онези други религии не са го разбра-

ли правилно.

Е, има много пътища за разрешаване на този проб-

лем. Може да не им обръщате внимание. Може да се

опитате да ги обърнете в правата вяра. Може да ре-

шите просто да ги отстраните.

Човешкият род е опитал всички тези неща. И вие

сте имали право да го сторите, нали? Чувствали сте

се отговорни да го сторите, нали? Нима това не е би-

ло Божие дело? Нима не сте били призвани да убе-

дите и обърнете другите в правата вяра, за да могат

и те да узнаят кое е правилно? И нима извършените

от вас убийства и етнически прочиствания не са били

оправдани, когато другите не са се оставяли да бъдат

убедени? Нима не е имало нещо, някакво неписано

„нещо", което ви е давало това право?

Ето въпросите, които хората започнаха да си за-

дават.

достатьк, значителна пукнатина. Това би трябвало да

разкрие, че представата за Ограничеността от Условия

е невярна, погрешна. Но на някакво много дълбоко

равнище хората са знаели, че не могат да се отка-

жат от Илюзията, защото тогава ще изгубят нещо

жизнено важно.

Отново са били прави. Но отново са сторили греш-

ка. Вместо да разглеждат Илюзията като илюзия и да

я използват за предначертаната цел, те са решили, че

трябва да поправят нейния недостатък, да запилнят

Така, за да поправят недостатъка на Осмата Илю-

зия, за да запълнят нейната пукнатина, те са създали

Деветата Илюзия.

ПРЕВЪЗХОДСТВОТО СЪЩЕСТВУВА

Хората са стигнали до заключението, че ако Ог-

раничеността от Условия съществува, познаването на

тези условия би трябвало да е необходимо, за да може

човек да създаде и да се наслаждава на живота — и на

онова след него — такива, каквито ги желае.

Това заключение е било неизбежно, както и след-

ното. Оня, който знае условията, е постигнал по-добър

успех от оня, който не ги знае.

На човешкия род не му е било необходимо мно-

го време, за да махне от горното изречение думите

„постигнал" и „успех".*

Така се е родила идеята за Превъзходството.

Превъзходството се е използвало по много начи-

ни. Сред тях на първо място е било намирането на

неоспоримо основание, че си направил необходимото,

за да си осигуриш „достатъчно" от всичко налично —

включително и от Божията любов. Познаването на ус-

ловията ти е давало правото да не обръщаш внимание

на другите или да се опитваш да ги обърнеш в правата

вяра, или просто да отстраниш онези от тях, които не

познават условията или не са съгласни с тях.

Затова стремежът да опознаеш условията на Жи-

вота се е превърнало в основна грижа. Познанието

за условията на Живота е било наречено наука. Поз-

нанието за условията на онова, което ще последва жи-

вота, е било наречено съвест. За някого, който е поз-

навал и разбирал тези условия, са казвали, че е „добро-

съвестен" или че е „съвестен".

А „възвишена съвест и съзнание" се е постигала

със сериозно изучаване на нещо, наричано теология,

от theo+logy или простичко — наука за Бога.

След дълги научни занимания се е стигнало до

заключението, че има определени обстоятелства, при

които Изискването може да бъде изпълнено, и други

— при които това е невъзможно. Има, също така, и

определени обстоятелства, при които някой може да

получи прошка, че не е изпълнил Изискването.

Тези обстоятелства са познати днес като „услови-

ята".

Във вашия жизнен опит към понятието „да имаш"

Ако имаш достатъчно ум, можеш да правиш неща,

наречени получаване на добри бележки, завършване

на училище като първенец на класа, намиране на до-

бра работа. А после можеш да постигнеш онова, което

се нарича успех.

Ако имаш достатъчно пари, можеш да направиш

нещо,- наречено купуване на чудесна къща, а после

можеш да постигнеш онова, което се нарича сигур-

ност.

нещо, наречено излизане в отпуска или ваканция, а

после можеш да постигнеш онова, което се нарича по-

чивка, освежаване, отпускане.

Ако имаш достатъчно власт, можеш да направиш

нещо, наречено определяне на собствената съдба, а

после можеш да постигнеш онова, което се нарича да

бъдеш свободен.

Ако имаш достатъчно вяра, можеш да направиш

нещо, наречено намиране на Бога, а после да постиг-

неш онова, което се нарича спасение.

Ето как сте устроили своя свят. Ако някой има

подходящото, необходимото, може да прави подходя-

щото, необходимото — онова, което ще му позволи да

постигне отдавна желани цели.

Трудността идва оттам, че хората не могат лесно

да направят всички неща, които искат да направят,

ако нямат всички неща, които, както казвате, им е

нужно да имат.

Не могат да намерят добра работа и да стигнат

до върха, дори и да имат ум за това, ако нямат и

подходящия произход. Не могат да си купят чудесна

къща, дори и да имат пари за това, ако нямат и под-

ходящия цвят на кожата. Не могат да намерят Бога,

дори и да имат вяра, ако не принадлежат към подходя-

щото вероизповедание.

Да имаш подходящите неща не е гаранция за удо-

влетворяването на желанията ти, но ти дава добър на-

чален старт.

Колкото повече знания за тези условия придоби-

вал (или се е мислело, че придобива) някой, толко-

ва повече се е считало, че той превъзхожда другите.

Както вече споменах, това Превъзходство е давало на

хората власт (или ги е поощрявало да си присвояват

властта) да правят каквото чувстват, че е необходимо,

за да си осигурят повече от Живота и повече от Бога

— тъй като и от двете не е имало достатъчно.

Затова е трябвало да правите онова, което е тряб-

вало да правите: защото е нямало достатъчно. Тъй

сте си казвали. Целият ваш човешки род е приел това

заклинание.

Вие сте повече от един и затова наоколо няма,

достатъчно. Няма достатъчно храна, няма достатъч-

но пари, няма достатъчно любов, няма достатъчно

Бог.

Трябва да се състезавате за тях.

къв начин да определите кой е победил.

Отговорът е бил — Превъзходството.

Оня, който превъзхожда другите, побеждава —

а Превъзходството се основава на определени усло-

вия. Те дават възможност победителят да бъде обявен

предварително.

За момента те обявяват, че мъжете превъзхождат

жените. Нима това не е очевидно? — попитали някои

от мислителите измежду вас. (Разбира се, въпросът

бил задаван главно от мъже.)

По подобен начин е било провъзгласено Превъз-

ходството на белите.

След туй, по-късно — на американците.

И, то се знае — на християните.

Или то беше на руснаците? На евреите? Или на

жените?

Може ли всичко това да бъде вярно? Разбира се,

Най-ранните същества, превъзхождащи другите,

не са били мъже..., с което всъщност мъжете се съ-

гласили. Е, в края на краищата, не са ли жените

носителки на живота? А нима животът не е най-

висшето желание на всекиго? Тъй през периода на

матриархата всички са приемали превъзходството на

жените.

оттук — и превъзхождаща другите.

Превъзходство. Нито на мъжете. Нито на евреите. Нито на християните. Нито на мюсюлманите, будистите, хиндуистите,

нито дори на демократите или републиканците, на

консерваторите или комунистите, нито когато и да

Ето я истината — истината, която ще ви направи

свободни, истината, чието изричане не можете да по-

зволите, защото тя ще направи всекиго свободен.

Вие изцяло сте си го измислили.

Приписали сте превъзходство на онова, което мис-

лите самите вие въз основа на своите предпочитания,

желания и разбирания (които всъщност са крайно

ограничени). Обявили сте претенциите си, че сте по-

добри, претенции, основани на вашите перспективи,

вашите цели и вашия дневен ред.

Но някои от вас претендират, че това е Моя про-

грама, Мой дневен ред. Бог е оня, който е назовал

Избрания Народ, Единствената Права Вяра или един-

ствения път за спасение.

Всичко това ни връща към Първата Илюзия —

Нуждата Съществува.

Въобразявате си, че тъй като има нужда от нещо,

Бог е съставил и своя програма, свой дневен ред.

Това е била първата ви грешка и тя е довела до

оная, която би могла да бъде последна. Защото ще ви

кажа следното. Идеята ви за Превъзходство би могла

да бъде последната грешка, която сте направили кога-

то и да било.

Хората мислят, че превъзхождат природата и тъй

се опитват да господстват над нея. Вършейки това,

разрушават естествената околна среда, която е съз-

дадена, за да ги защитава и да бъде техен рай.

Хората мислят, че превъзхождат други хора и тъй

се опитват да господстват над тях. Вършейки това,

разрушават същността на семейството, което е било

създадено, за да ги обгърне с любов.

Чрез вярванията си в Илюзиите вашият, човеш-

кият род е затруднил изключително много Живота и

натрупването на своя жизнен опит. Чрез използването

на Илюзиите, не както е било замислено, сте превър-

нали онова, което е било замислено като красив сън, в

жив кошмар.

Но точно сега можете да промените всичко то-

ва. Разглеждайте Илюзиите в съответствие с тяхно-

то предназначение — като действителност, замисле-

на с определена цел — и след това престанете да ги

изживявате, сякаш са нещо истинско.

И главно — спрете да изживявате Деветата Илю-

зия с такава убеденост. Всъщност използвайте Илю-

зията, за да откриете, че Превъзходството не е нещо

истинско. Щом Всички Ние Сме Едно Цяло, Превъз-

ходство не може да съществува. Няма нещо, което

може да превъзхожда само себе си.

Всички неща са Едно Цяло, Едно Нещо и не съще-

ствува нищо друго. „Всички Ние Сме Едно Цяло" е не-

що повече от красив лозунг. То е точно описание на

ще започнете да изживявате живота — и да се от-

насяте едни към други — по нов начин. Другояче ще

видите връзката между всички неща. Ще видите вза-

имоотношенията им на по-високо равнище. Яснота-

та на съзнанието ви ще се разшири, а вникването в

същността на нещата ще се изостри. Погледат ви бук-

вално ще прониква ветре.

Тази нарастваща способност да надзъртате дъл-

боко в живота ще ви позволи да прозрете Илюзията

и да разпознаете — „да познаете отново"* — своята

действителност. Точно по този начин ще си спомните

Кои Сте Вие в Действителност.

Това движение — от незнание до повторно поз-

нание — може да протече бавно. Пътешествието мо-

же да бъде направено с малки крачки. Малките крач-

ки често довеждат до голям напредък. Никога не

забравяйте това. Такава малка стъпка би била да се

сложи край на „по-добрия".

Идеята за Превъзходството е най-изкусителната

идея, която някога е посещавала човешкия род. Тя мо-

же само за миг да превърне сърцето в камък, топлото

в студено, „да" в „не".

Едно едничко изречение, произнесено от амвона,

църковния аналой, трибуната, в парламента или в сре-

ща на световните лидери на най-високо равнище, би

могла да промени всичко.

„Нашият път не е най-добър, а само друг, по-

различен."

С това смирено изказване би могло да започне

лечението, преодоляването на разделението между ва-

шите религии, затварянето на пропастта между ва-

шите политически партии, потушаването на конфлик-

тите между вашите народи и националности.

С една едничка дума бихте могли да сложите край

на всичко това. „Намасте".*

Богът у мене поздравява Бога у тебе.

Колко просто. Колко красиво. Наистина — чудес-

но.

Но колко трудно може някой, хванат в клопката

Всеки човек трябва да бъде наясно с Илюзията — да

бъде наясно, че това е една илюзия.

Но дори ако това не е илюзия, а действителност,

как бихме могли точно когато чувстваме своето пре-

възходство, да се държим по най-долен и недостоен

начин? Защо точно когато се чувстваме по-добри се

държим по-лошо?

Очевидно, Деветата Илюзия е имала сериозен не-

достатък, значителна пукнатина. Това би трябвало да

разкрие, че представата за Превъзходство е невярна,

погрешна. Но на някакво много дълбоко равнище хо-

рата са знаели, че не могат да се откажат от Илюзи-

ята, защото тогава ще изгубят нещо жизнено важно.

Отново са били прави. Но отново са сторили греш-

ка. Вместо да разглеждат Илюзията като илюзия и да

я използват за предначертаната цел, те са решили, че

трябва да поправят нейния недостатък, да запълнят

Така, за да поправят недостатъка на Деветата

Илюзия, за да запълнят нейната пукнатина, те са съз-

дали Десетата Илюзия.

Това е Десетата Илюзия:

НЕВЕЖЕСТВОТО СЪЩЕСТВУВА

Колкото повече Илюзии се трупали една върху

друга, толкова по-трудно можели хората да проумеят

Живота. Задавали си все повече и повече въпроси,

на които не можели да намерят отговор. Ако това е

вярно, защо онова е тъй? Ако онова е вярно, защо това

е тъй? Не след дълго вече и философите, и учителите

започнали да кършат ръце. „Не знаем", казвали, „и не

знаем дали е възможно да узнаем."

Тъй се родила идеята за Незнанието, Невежество-

то.

Тази идея служела на толкова много цели, че се

говор.

Човешките институции започнали да намират в

нея не само убежище, а и някакъв вид власт. „Не

знаем" се превърнало в „ме се полага, не е редно да

знаем", което пък станало „не ви е нужно, не ви и

трябва да знаете, накрая — и в „от онова, което не

знаете, не ви боли".

Това дало на религиите и на властите, за тяхна

радост, правото да казват каквото си изберат, без да

се длъжни да дават някому отговор.

„Не ни се полага, не е редно да знаем" всъщност

се превърнало в религиозна доктрина. Във Вселената

има някои тайни, които Бог не иска да знаем, гласяла

тази доктрина, и да се пита за такива неща е бого-

хулство. Тази доктрина бързо се разпространила и

преминала от религията към политиката и властта.

Резултатът: във вашата история е имало пери-

од, през който за задаването на определени въпроси

в определено време, по определен начин е можело да

ти отсекат главата.

В буквалния смисъл на думата.

Тази забрана върху разпитването, разследването

и изследванията издигнала невежеството до равнище-

то на желано качество. Считало се за много мъдро и

за много добър тон да не задаваш въпроси. Това се

превърнало в одобрявано поведение. Всъщност — в

очаквано поведение.

И докато днес наказанието за престъпление като

неуместно разпитване далеч не изглежда толкова стро-

го, както в отминалите дни, има някои места на плане-

тата ви, където нещата много малко са се променили.

Някои тоталитарни режими и до тоя час настоя-

ват да бъдат чувани само гласовете на одобрение, а

гласовете на несъгласие да бъдат заглушавани, поня-

кога — с най-груби средства.

Подобно варварско поведение бива оправдавано с

призиви, че то е „необходимо за осигуряване на ре-

да." Протестите на международната общественост би-

ват посрещани с възмутено изсумтяване, като прави-

телствата заявяват, че това са „вътрешни работи".

Ще ви кажа следното: същността на любовта е

свободата. Всеки, който каже, че ви обича и че се

грижи за вас, ще зачита свободата ви.

Това е толкова просто. Не се взирайте по-надалеч

и по-надълбоко, за да го разберете по по-сложен път/