Едва по-късно, когато сте успели по-отблизо да

Едва по-късно, когато сте успели по-отблизо да

мнението си за тези неща. Но тази промяна на мнени-

ето ви не е била постигната лесно. Първите хора, кои-

то са я предложили, са били наречени еретици, а по-

късно — безразсъдни или заблудени. Идеите им за но-

вата астрономия, според която земята обикаля около

слънцето, или за квантовата физика, според която ма-

териалните частици не са се движели по непрекъснати

линии във времето и пространството, а са били виж-

дани да изчезват на едно място и да се появяват от-

гохулство. Авторите и защитниците на тези идеи са

били разубеждавани, съветвани да се откажат от тях,

разобличавани, осъждани и дори убивани заради оно-

ва, в което са вярвали.

Мнозинството е настоявало, че вашите вярвания

са били верните. В края на краищата, нима всич-

ки наблюдения не са ги подкрепяли? Но кое е било

първичното — вярването или наблюдението? Това е

възловият, ключовият въпрос. Това е разследването,

което не сте искали да направите.

Възможно ли е да виждате онова, което искате да

видите? Бихте ли могли да наблюдавате онова, което

очаквате да наблюдавате? Или, ако бъдем по-близо

до темата — може ли погледат ви да се плъзне покрай

онова, което ме сте очаквали да наблюдавате⁷

Казвам ви, че отговорът е да.

Дори днес, когато вашата съвременна наука —

уморена от грешките в миналото — се кълне, че първо

ще наблюдава, а после ще си вади заключения, на тези

заключения все пак не може да се вярва. Защото ви е

невъзможно да погледнете на нещо обективно.

Науката е стигнала до заключението, че нищо

наблюдавано не остава незасегнато от наблюдателя.

Духовниците са го казвали преди столетия. Сега това

твърдение е подето от науката. Докторите и лаборан-

тите са се научили да правят двойни, независими едно

от друго, изследвания, за да се приближат, доколкото

е възможно, до сигурен и точен резултат.

В човешкия опит-всички неща се обсъждат в кон-

текста на онова, което мислите, че вече сте разбрали.

Не можете да преодолеете това. Не познавате друг под-

ход.

Другояче казано, гледате на Илюзията отвътре, от

Нека това бъде вашето ново прозрение и напом-

няне.

Всяко заключение е една илюзия.

А сега нека се върнем към първия въпрос. Как

можеш да разпознаеш Илюзията като илюзия, когато

тя изглежда толкова реална, действителна?

Току-що научи, че тя изглежда толкова реална,

действителна, не защото наистина е реална, действи-

телна, а защото ти твърдо вярваш в това.

В миналото са ти казвали, че да видиш, значи да

повярваш. Но по-късно на преден план е излязла нова

идея — че да повярваш значи да видиш. И ще ти кажа,

че това е вярно.

Ако, когато се срещнеш с Илюзията, повярваш, че

това е илюзия, ще я видиш като илюзия, дори и да из-

глежда съвсем реална. После ще можеш да използваш

живееш Основната Действителност.

Ще си спомниш, че трябва да създадеш, да сътво-

риш Илюзията. Ще я накараш да бъде онова, което

искаш тя да бъде, вместо просто да гледаш нейното

сегашно появяване, каквото смяташ, че то трябва да

бъде, в съответствие с твоето съгласие, че „то е точно

каквото си е".

Но как само би могъл да направиш това?

Ти вече го правиш. Само че не знаеш това и затуй,

вместо съзнателен, правиш несъзнателен избор. И то

— когато въобще правиш своя избор. През повечето

време просто приемаш избора на другите.

Избирал си да избираш онова, което другите са

били избрали. И така пре-живяваш културната ис-

тория на своите предци — както и те са го правели,

дори и преди седем поколения.

Денят, в който ще престанеш да избираш онова,

което е било вече избрано за тебе, ще се превърне в

миг на твоето освобождение.

Тогава вече няма да бягаш от Илюзията, а ще

бъдеш освободен от нея. Ще излезеш извън Илюзи-

ята, но ще продължиш да живееш с нея, освободен

от способността й да ви контролира — тебе и твоята

действителност.

След като веднъж си разбрал целта на Илюзия-

та, няма да пожелаеш да прекратиш нейното действие,

докато твоята собствена цел не бъде изпълнена.

А твоята цел е не само да познаеш и преживееш в

личния си опит Кой Си Ти Наистина, а и да сътвориш,

оня, Който Би Желал Да Бъдеш Занапред. Задачата

ти е да пресътвориш себе си отново във всеки отделен

Миг на Сега, в следващата най-величествена проява на

най-възвишеното прозрение, което някога си имал за

своята същност, и така да покажеш Кой Си Ти. Това

е процесът, който сте нарекли развитие, еволюция.

Но няма защо да бъдеш засегнат от този процес

по какъвто и да било отрицателен начин. Можеш да

бъдеш в тоя свят, но не от него.

Тогава ще започнеш да преживяваш света, както

избереш да го сториш. Ще започнеш да разбираш, че

самото преживяване е действие, а не реакция; нещо,

което правиш, а не нещо, което ти се случва. Кога-

то разбереш това, всичко в живота ти ще се промени.

Когато достатъчна част от вас разбере това, всич-

ко на вашата планета ще се промени. Онези, които

Онези, които са проповядвали тази тайна, са били

наречени аватари. Онези, които са преживели тази

тайна, са били наречени blessed!.*

Затова, бъди blessed!.

За да живееш като просветлен Майстор, трябва

да станеш еретик и богохулник, защото няма да вяр-

ваш в онова, в което вярват всички други, а другите

ще отричат твоята нова истина, точно както и ти ще

отричаш тяхната стара истина.

Ще отричаш онова, което светът на другите пре-

живява като реално, точно както са правили онези,

които са отричали, че земята е плоска. Както в онези

дни възгледът ти ще се сблъска лице в лице с онова,

което почива върху привидната страна на нещата и се

счита за неоспоримо. Както в онези дни, той ще преди-

звика спорове и несъгласие, а ти ще опънеш платна,

за да прекосиш бурни океани и да откриеш безбрежни

хоризонти. И, както в онези дни, ще живееш в един

нов свят.

Това е светът, който си очаквал да сътвориш и

който си имал намерение да преживееш откак свят све-

тува, от началото на времето. Но тъй като и времето е

илюзия, по-точно би било да се каже „от началото на

Илюзията".

Винаги помни — Илюзията не е нещо, което изтър-

пяваш, а нещо, което избираш.

Не е необходимо да преживееш Илюзията, ако не

избереш да го сториш.

Тук си, защото искаш да бъдеш. Ако не беше

поискал, нямаше да стане тъй.

Но знай и че Илюзията, в която живееш, е била

създадена от тебе, а не за тебе — от някой друг.

Хората, които не искат да поемат отговорност за

живота, който преживяват, казват, че Бог го е създал

и че те нямат друг избор освен да го изтърпят.

Но Аз ти казвам, че светът, в който живееш, е

такъв, защото ти си избрал да бъде такъв. Когато

пожелаеш да не бъде вече такъв, ще го промениш.

Не са много хората, които могат да приемат тази

истина. Защото да я приемат би значило да признаят

своето съучастничество, а не могат да принудят себе

си да го сторят. По-скоро биха си избрали ролята на

неволна жертва, отколкото на неволен съ-творец.

Разбира се, това е обяснимо. Не би могъл да си

простиш, ако помислиш, че светът ти е твое собствено

творение, резултат от твоите собствени желания и

воля. А защо не би могъл да си простиш? Защото не

Учили са те, че има нещо, което се нарича „непро-

стимо". И как можеш да си простиш нещо, което Бог

не би ти простил? Не можеш. И тъй предприемаш

следващата най-добра стъпка. Извиняваш се с това,

че нямаш нищо общо със. станалото. Отричаш отго-

ворността си за нещо, което си въобразяваш, че аз ще

нарека непростим човешки грях.

Това е измъчена логика, защото ако ти не си съз-

дал света, такъв, какъвто е, кой го е сторил? Ако

някой каже, че Бог е създал всички ужасни недостатъ-

ци в света, ти скачаш да Ме защитиш. „Не, не, не," каз-

ваш. „Бог само е дал на човека свободна воля. Човек

е създал всички тези неща."

Но ако кажа: „Прав си. Не Аз съм създал и не

Аз създавам живота ти, какъвто е. Ти си творец на

собствената си действителност", ти ще отречеш и това.

Тъй искаш всичко да се развие и по двата начи-

на. Не Бог е създал тези неща и не ти си ги създал.

Двамата с тебе само тъжно ги наблюдаваме.

Но когато наистина се почувствате гневни и от-

чаяни, гласовете на някои от вас зазвучават по друг

начин. Тръгнат ли нещата достатъчно зле, в последна

сметка започвате да ме обвинявате.

„Как може да се случи всичко това?" изкрещявате

ми гневно. Някои от вас дори размахват заканително

юмрук към небето.

Тъй Илюзията се превръща в объркване. Светът

не само е жестоко място, а и е бил сътворен от един

жесток, безсърдечен Бог.

За да запазите този начин на мислене, трябва да

се видите, отделени от Бога, тъй като сами не бихте

сътворили толкова жесток и безсърдечен свят. Трябва

да си представите един Бог, който би направил онова,

което вие никога не бихте направили, а себе си — като

подвластни на Неговата прищявка.

Сторили сте го — в религиите си.

Но дори и в това виждате противоречие, защото

Бог според вашето най-възвишено разбиране също не

би направил всичко това. Тогава кой го е направил?

И кой го прави до ден днешен? Някой трябва да носи

отговорността, но кой е той?

Ето че влиза Сатаната.

За да разрешите противоречието между любящия

Бог и лошите неща, които е направил, за да избегнете

своята отговорност за всичко туй, сте създали трета

страна.

Дявола.

да се разбере. Между онова, което вие искате, и онова,

което искам Аз, е застанал Другият и ни причинява

нещастия.

Вие не носите отговорност за безмилостния, без-

душен и безсърдечен свят, в който живеете. Не вие

сте го създали.

„Добре де," бихте могли да кажете, „може на ня-

какво равнище и аз да съм го създал, но това не е моя

грешка. Дяволът ме накара да го направя."

Една комедийна линия се е превърнала във ваша

теология. Или пък вашата теология се е превърнала в

комедийна линия?

Само вие можете да решите.

начин да се види Илюзията като илюзия и тя да бъде

Можеш да познаеш, че Илюзията не е реална,

действителна, когато се убедиш, че можеш лесно да

я манипулираш.

Можеш да заявиш, че не си в състояние да го

сториш. Можеш да кажеш, че този ред на нещата е

прекалено голям, за да зависи от тебе. Но хората еже-

дневно съзнателно си създават илюзии и живеят в тях.

Познаваш ли някого, който си наглася часовника

пет или десет, или петнадесет минути напред, за да не

закъснява никога?

На вашата планета има хора, които го правят!

Наистина, вместо да си сверят часовниците, те ги

нагласят пет или десет, или петнадесет минути по-

напред от точното време. А после, като ги погледнат

да видят колко е часът, започват да бързат още повече,

защото се преструват, че е с няколко минути по-късно,

отколкото е в действителност.

Някои хора наистина забравят, че играят със себе

си тази мъничка игра и мислят, че точното време е

онова, което всъщност не е. Тогава илюзията вече пре-

става да им служи. Тя представа да служи на цел-

та, отговаряща на намеренията им.

Човекът, разбиращ, че времето, което показва ча-

совникът му, е илюзия, създадена от самия него, като

види това време, се отпуска, защото знае, че има още

няколко минути. Той „преминава на по-висока ско-

рост" и заработва много успешно точно защото се е

поотпуснал. Той разбира, че Илюзията не е действи-

телност.

показва часовникът му, е илюзия, създадена от самия

Тъй двама души реагират по коренно различен на-

чин при едни и същи обстоятелства. Единият изживя-

ва Илюзията като илюзия, а другият я изживява като

действителност.

Само когато Илюзията бъде разпозната като илю-

зия и изживяна като илюзия, тя може да води към

преживяване на Основната Действителност. Тогава

служи на целта, вложена от създателя й.

Сега вече разбираш това много по-добре.

За да използваш Илюзията, трябва да знаеш, че

е илюзия, а за да узнаеш, че е илюзия, трябва да я

използваш. Този процес се движи в кръг — като самия

Живот.

Започва, като отречеш, че Илюзията има нещо об-

новната Действителност. Отричал си Кой Съм Аз и

Кой Си Ти в Действителност. Сега просто ще обърнеш

отрицанието си в обратната посока.

Можеш да наречеш това отрицание „потегляне на

заден ход".

Погледни наоколо и заяви простичко: Нищо в моя

Наистина, толкова е просто.

Вече съм ти го казвал — много пъти и по много

различни начини. Отново ти го казвам — тук, сега.