Книга да е била създадена точно за тебе. Ако можеш да приемеш тази представа, вярвам, че

Ако, например, искаш да изживееш себе си ка-

то прошка, можеш да смесиш Илюзиите за Присъда,

Осъждане и Превъзходство. Прожектирайки ги пред

себе си, можеш внезапно да намериш (създадеш) хо-

рата в живота си, които са ти дали възможност да

дадеш прошка. Можеш да прибавиш дори и Илюзия-

та за Неуспеха, прожектирайки я върху себе си, за да

подчертаеш преживяването. Накрая можеш да използ-

ваш и Илюзията за Невежеството, за да се престориш,

че не знаеш, че правиш всичко това.

Ако искаш да преживееш себе си като съчувствие

или великодушие, трябва да смесиш Илюзиите за Нуж-

да и Недостиг, за да създадеш определено място, окръ-

жение, структурно поле, в рамките на което да изявиш

тези страни на Божественото у себе си. Можеш да на-

мериш себе си, когато крачиш по улицата или когато

срещаш просяци. Странно, може да си кажеш, не съм

виждал още просяци на този ъгъл...

Изпитваш към тях състрадание и то трогва сърце-

то ти. Чувстваш как щедростта у теб се раздвижва,

бъркаш в джоба си и им даваш джобни пари.

Или пък ти се обажда роднина и те моли за фи-

нансова помощ. В тоя миг би могъл да избереш усе-

щането за някоя от многото страни на своято същест-

во. Но в тоя случай избираш благост, грижовност,

любов. Казваш: „Разбира се, колко ти трябват?"

Но внимавай, защото, ако не внимаваш, няма да

разбереш как просякът на улицата или роднината на

телефона са намерили пътя си към твоя живот. Ще

забравиш, че ти си ги поставил там.

Ако затънеш дълбоко в илюзията, ще забравиш, че

ти си извикал при себе си всеки човек, място и събитие

в живота си. Ще забравиш, че те са се озовали там, за

да създадат съвършената предпоставка, съвършената

възможност, за да познаеш себе си по определен начин.

Ще забравиш моя най-велик урок. Не сем ти из-

пратил нищо освен ангели.

Ти можеш да дадеш на моите ангели роли на

злодеи в своята история. Ако не внимаваш, ще видиш

себе си като жертва, вместо като облагодетелстван от

многобройните мигове на благодат, които са настъп-

вали в живота ти — не всеки от тях си посрещал като

добре дошъл, но всеки ще остане като дар за тебе.

Или ще решиш, че можеш да бъдеш облагодетел-

стван по начин, различен от оня, който си избрал от-

начало. Например — че искаш да изживееш не само

съчувствие и състрадание, а също тъй власт и кон-

трол. Би могъл да продължиш всеки ден да минаваш

по същото време край същия ъгъл, давайки на същия

просяк милостиня, докато двамата с него превърнете

това в ритуал. Би могъл да продължиш всеки месец

за пращаш по пощата чек на оня роднина, докато два-

мата с него превърнете това в ритуал.

Сега ти държиш всичко под контрол. Овладял си

положението. Имаш власт. Отнел си я буквално от

тях двамата — властта им да пре-сътворят живота

си — и тъй си се почувствал прославен, възнаграден и

могъщ. Внезапно те са усетили, че не могат да живеят

без тебе. Нито един от двамата, просякът и роднината

— съществували дълги години на планетата без твоя-

та помощ — вече не могат да живеят без тебе. Нака-

рал си ги да се чувстват безсилни и непълноценни и

си създал непълноценна връзка с тях.

Вместо да им помогнеш да се измъкнат от ямата,

като им хвърлиш въже и ги издърпаш нагоре, ти си

захвърлил долу въжето и после си скочил при тях.

Та затова се взирай внимателно в подбудата си да

свършиш нещо. Продължавай да наблюдаваш своите

проекти и дневен ред. Следи отблизо коя страна от

своето битие изживяваш. Има ли начин да го сториш,

без да отнемеш властта и силата на някой друг? Има

ли начин да си спомниш Кой Си Ти, без да накараш

друг да забрави кой е той?

Ето някои от начините, по които можеш да изпол-

зваш Десетте Илюзии и още безброй по-малки илюзии

около тях. Сега виждаш, сега разбираш, сега си спом-

няш как се използват Илюзиите.

Запомни и нещо друго, което по-рано бях казал. В

настоящия момент не е необходимо да използваш Илю-

зиите, за да създадеш определено място, обкръжение,

структурно поле, в рамките на което да изпиташ по-

висши страни на своето аз. По-напредналите същест-

ва вече не само са излезли извън Илюзиите, но и са

се отдалечили от тях. Тоест, обърнали са им гръб и

ги използват само като спомен, за да създадат това

определено място, обкръжение и структурно поле.

Независимо дали ги използваш като спомени или

в тяхната физическа форма, ти си служиш с тях все-

ки ден. Но ако не ги използваш съзнателно — ако не

знаеш, че ги създаваш и защо го правиш — би могъл да

си въобразиш, че си резултат, а не причина и двигател

в своя живот. Би могъл да си мислиш, че животът ти

и всичко в него се случва ма тебе, а не чрез тебе.

Ето какво може би не си знаел, а познанието за

него може да промени всичко.

Ще го разбереш напълно, съвършено ясно, като

излезеш от Илюзиите. Ще го разбереш с тялото си,

на клетъчно равнище, когато изживееш общуване с

Бога.

За това копнее всяка душа. Това е крайната цел

пътешествие към майсторството. С него се връщаш

към Единението. За да познаеш в душата си чудото и

славата Божия. За да се изяви тя чрез тебе, като тебе,

по хиляди начини през милиони мигове на безбройни

жизнени цикли, които достигат до вечността.

През пътешествието си към вечността, по пътя си

към майсторството, можеш да се сблъскаш с много

обстоятелства и събития в развитието на живота си,

някои от които би нарекъл нежелани. Първото, което

повечето хора правят в подобни моменти, е последно-

то, което би трябвало да направиш — опитът да си

представиш какъв е смисълът, какво означава всичко

това.

Някои хора си мислят, че всичко, което се случва,

причина. Други казват, че има неща, които са „знак".

Те пък се опитват да разберат какво иска да им каже

този знак.

По един или друг начин хората се опитват да

намерят смисъла на събитията и преживяванията в

своя живот. Но фактът е, че нищо няма въобще

никакъв смисъл. В изживяванията, срещите, сблъсъ-

ците в живота няма някаква скрита съществена исти-

на. Кой би я скрил? И защо?

Ако вътре имаше нещо, което трябва да откриете,

нямаше ли да е много по-целесъобразно, то да бъде

очевидно? Ако Бог имаше нещо да ви каже, нямаше ли

да е много по-лесно (да не кажем по-мило) просто да

ви го каже, вместо да го превръща в загадка, която

трябва да разгадаете⁷

Всъщност нищо няма смисъл, освен оня, който вие

влагате в него.

Животът е безсмислен.

За мнозина е трудно да се съгласят с това, но то

е Моят най-велик дар. Като придавам безсмислие на

живота, Аз ви давам възможност да решите какъв е

смисълът на всяко нещо в него. Въз основата на свое-

то решение ще се самоопределиш — във връзка и по

отношение на всичко, на каквото и да било в живота.

Това всъщност е начинът*, по който ще изживееш

Кой Избираш да Бъдеш.

Това е акт на само-сътворяване, пре-сътворяване

на себе си наново в най-величествената проява на най-

възвишеното прозрение, което някога си имал за това

Кой Си Ти.

Затова, когато ти се случи определено нещо, не се

питай защо се случва то. Избери защо се случва. Реши

защо се случва. Ако не можеш умишлено, съзнателно

да избереш и решиш, измисли си го. Във всички случаи

ти го правиш. Ти си измисляш, съчиняваш всич-

ки причини, основания да направиш нещо или защо

нещата се случват по тоя начин. Обикновено правиш

това несъзнателно. А сега реши и съчини, сътвори

живота си** съзнателно!

Не търси смисъла на живота или пък на някое

определено събитие, случка или обстоятелство. Придай

му смисъл. После обяви и прогласи, изрази и изживей,

изпълни и стани Оня, Който Избираш да Бъдеш във

връзка с това.

Ако притежаваш остра наблюдателност, ще забе-

лежиш, че продължаваш отново и отново да влизаш в

едно и също положение или сред едни и същи обстоя-

телства в живота си, докато се пре-сътвориш наново.

Майсторът, както и ученикът, потеглил в пътеше-

ствие към майсторството, знае, че Илюзиите са илю-

зии, решава защо са тук и съзнателно сътворява онова,

което му предстои да преживее вътре в себе си чрез

Илюзиите.

Когато се сблъскаш лице в лице с което и да би-

ло преживяване в живота си, можеш да използваш

една формула, един процес, чрез който би могъл да

напреднеш по пътя си към майсторството. Просто за-

яви следното.

1. Нищо в моя свят не е реално, истинско.

2. Всяко нещо има смисъла, който аз му придавам.

3. Аз съм оня, който кажа, че съм, и преживяване-

то ми е такова, каквото кажа, че е.

Ето как да си служим с Илюзиите в Живота.

А сега ще хвърлим още един поглед върху някои

примери от „реалния, действителния живот" и ще се

върнем отново към някои по-ранни наблюдения, за-

щото подчертаването им ще внесе по-голяма яснота.

Когато се сблъскаш лице с лице с Илюзията за

Нуждата, може да ти се стори, че я изживяваш съвсем

реално.

Нуждата ще ти се яви под една от двете маски:

Когато Нуждата изглежда да е твоя, ще я усещаш

като много по-неотложна. Бързо може да те обхване

страх — в зависимост от природата на Нуждата, която

си въобразяваш, че изпитваш.

Ако, например, си въобразяваш, че ти е нужен

кислород, може веднага да бъдеш обзет от паника. То-

ва логично би последвало от вярата, че животът ти е

заложен на карта. Само един истински Майстор или

някой, който е бил на крачка от смъртта и е наясно, че

тя не съществува, би могъл да запази самообладание

при такива обстоятелства. Другите ще трябва да се

тренират, за да го постигнат.

Но е възможно да го направят.

Иронията е в това, че точно такова спокойствие би

било необходимо. Само то може да тласне мислите и

делата във вярна насока и в крайна сметка да доведе

до мирен изход.

Плувците, които се гмуркат, го знаят. Затова се

учат да не изпадат в паника, когато усетят, че не

им достига въздух, или че е отрязан притокът на

кислород. Други, също като тях, са се научили как

да избягват паниката при условия, които мнозина би-

ха нарекли натоварващи и страшни.

Човек може да се озове и в положение, което не е

толкова крайно, но също застрашава живота му и бу-

ди страх. Например новина за болест, която неминуе-

мо води до смърт. Или въоръжен грабеж. Но някои

хора са открили, че могат да посрещнат смъртонос-

на болест, дори възможно насилие над личността им

с необикновено самообладание.

Как го правят? Как се случва?

А точно за това става дума тук — за твоята пер-

спектива.

Виждането на илюзията за смъртта като илюзия

променя всичко. Познанието, че тя няма никакъв сми-

съл, освен оня, който ти й придаваш, ти позволява

да решиш какъв е нейният смисъл. Разбирането, че

всичко в живота е процес на пре-сътворяване, създа-

ва контекст, в който можеш да преживееш Кой Си Ти

Наистина във връзка със смъртта.

Исус направи това и удиви света.

Други също са го направили, посрещайки смъртта

със спокойно благородство, което е изумило и вдъх-

новило всички около тях.

Под равнището на застрашаващите живота пре-

живявания Нуждата е Илюзия с много по-малка сила.

Мнозина, но не всички, понасят много трудно фи-

зическата болка. Ако в момент на силна болка някой

би им казал, че „това е илюзия", те биха му отвърнали

нещо съвсем различно.

Наистина, за много хора болката— и възможност-

та да я изпитат — е по-страшна и от смъртта.

Но с тази илюзия също можеш да се справиш.

По-рано ти бях говорил за разликата между болка и

страдание. Майсторите знаят тази разлика. Знаят я

и хората, които виждат Илюзиите в Живота такива,

каквито са.

Илюзията за Нуждата подсказва, че хората тряб-

ва да не изпитват болка, за да не страдат и да бъдат

щастливи. Но болката и щастието не се изключват вза-

имно — както биха свидетелствали много жени, които

са раждали.

Отсъствието на болка не е нужда, а предпочи-

тание, предимство. Издигайки Нуждата до равнището

на предпочитание и предимство, ти постигаш необи-

кновена власт над преживяването си.

Можеш да постигнеш власт дори над болката, до-

статъчна власт, за да не и обръщаш внимание, а често

и да я накараш да изчезне. Мнозина са показали това.

Да се справиш с Илюзията за Нуждата под равни-

щето на физическата болка е дори още по-лесно.

Можеш да си мислиш, че определен човек ти е

нужен, за да бъдеш щастлив, или определена работа

— за да имаш успех, или определено емоционално или

физическо удовлетворение — за да се почувстваш дово-

лен. Това става, когато би желал да отбележиш, че си

тук точно сега, без него. Защо тогава си мислиш, че

то ти е нужно⁷

Близкото наблюдение ще ти разкрие, че то не ти е

нужно, за да оцелееш, а дори — и за да бъдеш щастлив.

Щастието е решение, не преживяване.

Можеш да решиш да бъдеш щастлив без онова,

което си мислил, че ти е нужно, и действително ще бъ-

деш щастлив.

Това е едно от най-важните неща, които някога ще

успееш да разбереш. Точно затова отново се връщам

към тази тема.

Щастието е решение, не преживяване. Можеш да

решиш да бъдеш щастлив без онова, което си мислил,

че ти е нужно, и действително ще бъдеш щастлив.

Преживяването ти е резултат от твоето решение,

не причина за него.

(Същото е присъщо и на любовта. Любовта не е

отклик, реакция, тя е решение. Ако запомниш това,

ще се доближиш към майсторството.)

Втората маска на Нуждата е нуждата на другите.

Ако не видиш тази Илюзия като илюзия, би могъл да

се хванеш в капана на непрестанните опити да задо-

волиш нуждите на другите, особено на онези, които

обичаш — деца, съпруга, приятели.

Това би могло да те доведе до тихо разкаяние, а

после — до кипяща ярост, както у тебе самия, тъй и

у онези, на които помагаш. Иронията на съдбата е

в това, че, продължавайки да задоволяваш нуждите

на другите, включително (а може би особено) на деца-

та и родителите си, можеш повече да ги обезсилиш,

отколкото да им помогнеш — нещо, за което също

стана дума по-рано.

Когато видиш, че другите са в „нужда", позволи

си да използваш Илюзията, за да изявиш онази част

от себе си, която искаш за изживееш. Може би ще

избереш да я наречеш съчувствие и щедрост, благост,

доброта или твоето собствено изобилие, та дори и

всичко, изброено по-горе — но бъди наясно, че никога

не правиш нещо за другите. Запомни това твърдение.

Това също е едно от най-важните неща, които

някога ще успееш да разбереш. Затова ще го повторя.

Всичко, което правя, го правя за себе си.

Това е Божията, а също така и твоята истина.

Единствената разлика е, че Бог знае това.

Не съществува друг интерес освен твоят собствен.

Защото твоето аз е всичко, което съществува. Ти си

Едно Цяло с всичко и не съществува нищо, което ти

да не си. Когато бъдеш наясно с това, определението

ти за твоя собствен интерес ще се промени.

Когато се сблъскаш лице срещу лице с Илюзия-

та за Неуспеха, може да ти се стори, че я изживяваш

съвсем реално.

Неуспехът ще ти се яви под една от двете маски:

твоя „неуспех" и „неуспеха" на другите.

Когато се сблъскаш с онова, което ти изглежда

като неуспех, веднага направи трите изявления на ос-

новната истина.

1. Нищо в моя свят не е реално, истинско.

2. Всяко нещо има смисъла, който аз му придавам.

3. Аз съм оня, който кажа, че съм, и преживяване-

то ми е такова, каквото кажа, че е.

Това е триединството на истината — или Светата

Троица.

неуспех, какъв смисъл влагаш в него. Избери да наре-

чеш неуспеха си успех. После пре-сътвори себе си

наново пред очите на този неуспех, въпреки неуспеха.

Реши Кой Си Ти във връзка с това свое преживяване.

Не се питай защо го преживяваш. Не съществува защо,

И затова реши така: „Преживях това, за да се при-

ближа с още една крачка към успеха, към който се

стремя. Това преживяване ми е поднесено в дар. Пре-

гръщам го като съкровище и ще науча нещо, ще извле-

ка поука от него."

Спомни си как ти бях казал, че всяко научаване е

припомняне.

Затова прославяй неуспеха. На вашата планета

има просветлени компании, които наистина правят

това. Когато бъде направена „грешка" , когато бъде

открита „заблуда" или бъде постигнат „неуспех", ръ-

ководителят кани всички да отпразнуват събитието!

Той разбира онова, което ти казвам тук — и неговите

служители биха обиколили земното кълбо, газейки в

леденостудена вода заради него. Не съществува нещо,

което те не биха направили, защото той им е създал

атмосфера на сигурност и климат на успех, в който те

могат да преживеят най-великолепната част от себе си

и от своята творческа сила.

Когато се сблъскаш лице срещу лице с Илюзията

за Разединението, може да ти се стори, че я изживяваш

съвсем реално.

Разединението ще ти се яви под една от двете мас-

ки: твоето усещане за „отделеност" и усещането за

„отделеност" у другите.

Можеш да се почувстваш ужасно откъснат от Бо-

га. Можеш да се почувстваш ужасно отделен от твоите

събратя, хората. И можеш да усетиш, че другите са

напълно отделени от тебе. Това би могло да създаде

по-малката илюзия за самота и потиснатост.

Когато се сблъскаш с онова, което ти изглежда

като Разединение, веднага направи трите изявления

на основната истина.

1. Нищо в моя свят не е реално, истинско.

3. Аз съм оня, който кажа, че съм, и преживяване-

то ми е такова, каквото кажа, че е.

Това предизвиква три последователни действия.

А. Виж Илюзията като илюзия.

Б. Реши какъв е нейният смисъл.

В. Пре-сътвори себе си наново.

Ако се почувстваш самотен, виж своята „самота"

като илюзия. Реши — самотата значи, че не си про-

тегнал достатъчно ръка на света около себе си. Как

може някой да бъде самотен в свят, пълен със самотни

хора? После избери да пре-сътвориш себе си наново и

да докоснеш другите с любов.

Прави го три дни подред и цялото ти настроение

ще се промени. Прави го три седмици подред и от твое-

то чувство за самота няма да остане и следа. Прави го

три месеца подред и никога отново няма да се почувст-

ваш самотен.

И после ще разбереш, че твоята самота е била една

илюзия, изцяло контролирана от тебе.

Дори и хората, които се намират в затворниче-

ски килии или лежат на болнична постеля, съвършено

отделени от другите, ще променят изживяването си,

ако променят своята действителност. Това може да

бъде постигнато чрез общуване с Бога, към истинско-

то преживяване на което те води тази книга. Защото

щом веднъж си се срещнал с Твореца вътре в себе си,

никога вече няма да имаш нужда от каквото и да било

извън себе си, за да избягаш от чувството за самота.

Мистиците и монасите, религиозните общности и

отдалите се на духовна дейност от край време са доказ-

вали това. Вътрешният възторг от духовното общу-

ване и Единение с цялото творение (която означава —

с Мене!) не може да се сравни с нищо във външния

свят.

Наистина, Разединението е Илюзия.

като благословен дар, позволяващ ти да избереш из-

живяването на това Кой Си Ти в Действителност.

Нека да приведем още няколко примера, като из-

ползваме още няколко от Илюзиите (всяка от тях би

могла да бъде използвана, формулата си остава една и

съща).

Когато се сблъскаш лице срещу лице с Илюзията

съвсем реално.

Осъждането ще ти се яви под една от двете маски:

твоето „осъждане" и „осъждането" на другите.

Когато се сблъскаш лице срещу лице с Илюзията

за Превъзходство, може да ти се стори, че я изживя-

ваш съвсем реално.

Превъзходството ще ти се яви под една от двете

маски: твоето „превъзходство" и „превъзходството"

на другите.

Когато се сблъскаш лице срещу лице с Илюзията

за Невежеството, може да ти се стори, че я изживяваш

съвсем реално.

Невежеството ще ти се яви под една от двете мас-

ки: твоето „невежество" и „невежеството" на другите.

Виждаш ли образеца? Започваш ли вече да прес-

мяташ, дори преди да ти ги кажа, някои добри начини,

по които можеш да използваш тези Илюзии?

Като се сблъскаш с осъждането на другите, сам

ще бъдеш изкушен да осъждаш. Като се сблъскат с

твоето осъждане, другите ще бъдат изкушени да те

осъждат.

другите, сам ще бъдеш изкушен да си помислиш, че

ги превъзхождаш. Като се сблъскат с твоето чувство

за превъзходство, другите ще бъдат изкушени да си

помислят, че те превъзхождат.

Виждаш ли образеца? Започваш ли вече да прес-

мяташ, дори преди да ти ги кажа, някои добри начини,

по които можеш да използваш тези Илюзии?

Важно е да се види образецът. Това е образецът,

който сте хвърлили върху тъканта на вашата собстве-

на културна история. Той ви е накарал да изживявате

колективната си действителност на своята планета.

Но няма нужда да ви давам повече примери за то-

ва как да излезете извън тези Илюзии и как да ги

използвате. Всъщност, ако продължавам да ви давам

конкретни примери, ще станете зависими от Мене. Ще

имате чувството, че не разбирате или не знаете как да

пре-сътворявате себе си в ежедневните си преживява-

ния в рамките на „действителния живот".

Затова ще започнете да се молите. Ще ме при-

зовавате: „Помогни ми, Боже!", после ще ми благо-

дарите, когато нещата вървят добре и ще ме прокли-

нате, когато вървят зле. Като че ли Аз изпълнявам ед-

ни желания и отхвърлям други... или, още по-зле —

Ще ти кажа следното. Не е работа на Бога да из-

Разбери едно, ако не разбереш нищо друго. Бог не

се нуждае от нищо.

Щом не се нуждая от нищо, значи нямам и кри-

терий, с чиято помощ да решавам дали и вие трябва

да получите нещо.

Можете да го правите съзнателно или несъзнател-

но.

Векове, не, хилядолетия наред сте го правили не-

А. Виж Илюзията като илюзия.

Б. Реши какъв е нейният смисъл.

В. Пре-сътвори себе си наново.

Използвай следните твърдения, изявления на ос-

новната истина като средство да изпълниш казаното

по-горе.

1. Нищо в моя свят не е реално, истинско.

2. Всяко нещо има смисъла, който аз му придавам.

3. Аз съм оня, който кажа, че съм, и преживяване-

то ми е такова, каквото кажа, че е.

Връзката, която имахме тук с тебе, е твоят опит

да се изрази с човешки думи в цялата й сложност об-

щата представа, която ясно се откроява на дълбоко

вътрешно равнище в твоето съзнание.

И по-рано тези идеи са идвали при тебе и чрез тебе.

Ако не внимаваш, ще ти изглежда, че те идват при

някой друг и чрез някой друг. Това е илюзия.

Сега имаш възможност да превърнеш тези идеи в

преживяване от плът и кръв, замествайки своите Илю-

зии с ново преживявана действителност. Това е прео-

бражението на живота на вашата планета, за което

говорих. Затова вдъхнових и следното изказване: „И

Словото се превърна в плът и кръв и се засели сред

нас."

Да Овладееш Тялото Си
За да се превърнат думите в плът и кръв — за да

станат те нещо повече от звуци във вашия физически

свят — трябва да обърнеш внимание на физическата

част от себе си в тоя свят.

Общуването ти с Бога, срещата ти с твореца вътре

в тебе, започва с опознаване на твоето физическо тя-

ло, разбиране на твоето физическо тяло, уважение към

твоето физическо тяло и използване на твоето физиче-

ско тяло като средство, което трябва да ти служи.

За да сториш това, най-напред трябва да разбереш,

че ти и твоето физическо тяло не сте едно и също. Ти

си онова, което владее, управлява и контролира твоето

физическо тяло, живее и действа във физическия свят

чрез твоето тяло. Но ти не си самото тяло.

Ако си въобразяваш, че си своето тяло, ще изживя-

ваш Живота като израз на своето тяло. Когато разбе-

реш, че си своята душа, ще изживяваш Живота като

израз на своята душа. Когато узнаеш, че твоята душа

и Бог са едно и също, ще изживяваш Живота като

израз на Единния Дух.