Книга е абсолютно любителски и аматьорски. Предварително се извиняваме, за надяваме се, малките неточности и грешки в превода



страница5/7
Дата21.01.2018
Размер0.95 Mb.
#50730
1   2   3   4   5   6   7

След струва ми се часове си проправихме път до вратата към сцената и бързо се шмугнахме в тъмнината. Но тук още стотици хора се бяха насъбрали и ние бавно проправяхме с лакти пътя си към колата. Когато Малката Тайк беше прибрана в колата й, задъхано момче се втурна при Маргарет покрай мен и дишайки тежко обясни, „Не мислех, че ще успея да я докосна, но точно когато скочи в колата си протегнах ръката и я погалих!” Сияещите му очи танцуваха радостно, докато изчезна в тъмнината.

След няколко дни получихме писмо от президента по социалните дейности на колежа, чиято част беше, „ Нямам думи да изразя дълбоката ни и искрена признателност към вас за представянето ви в кампоса на колежа миналата Неделя вечер с Малката Тайк... И докато седяхме въвлечени в живописното описание на израстването на Малката Тайк ден след ден, красотата да живееш както тя живее в Ранчото на Скритата Долина, където страхът е непознат, а любовта е безкрайна, ни накара да бъдем обзети от носталгия по рая. Ние искрено копнеем за деня, в който хората ще оставят оръжията си; когато няма да има повече страх и отмъщение, когато няма повече да нараняват и унищожават; когато лъвът и агнето ще лежат заедно и дори малко дете би могло да ги води. Продължават да идват комплименти с дузини всеки ден изразяващи чувства на признателност за това забележително и невероятно представление. ”

След около два месеца последва друго писмо. „Продължаваме да получаваме безчет отзиви за вашето блестящо представяне от миналия Октомври. В някои от тях се казва, че това е била най-добрата програма представяна тук за последните четиридесет години.” Докато четях тези последни редове на Маргарет, ми беше трудно да им повярвам. Приближих се и потупах нежно Малката Тайк. Чувствах се едновременно горд и благодарен, че неозвученият филм и представянето на живо на Малката Тайк бяха харесали толкова много на тези чудесни хора. Спомням си също, че още преди да сме се отдалечили много от колежа, получихме телефонно обаждане от далечни градове и щати с молба за представление. Не знам как отзвука за нашето представяне и начинът, по който бяхме приети се бяха разпространили толкова бързо.

Лъвът и агнето.

Молби валяха от всякъде. В тях се искаше да видят филма и милата лъвица. След нашето представление в Портланд, Орегон, последваха, още повече писма на признателност.

Ето няколко извадки от писмо написано от мъжа, който ни покани: „Присъствал съм на много представления в Портланд и на други места, но трябва да призная вашето е различно. Докато гледах кадрите от „Живота на Малката Тайк”, ме обзеха мисли за величествената земя, където не само лъвът и агнето, а и всички животни ще лежат заедно. Накарахте ме да повярвам, че Бог ни е дарил с тази необикновена лъвица, като урок, който да помага на всички, които са я видели да променят голяма част от мисленето си. Също така изглежда като провидение на съдбата, че това животно се е появило точно във вашия дом, защото къде по целия свят някой би намерил друго място, където тя ще бъде посрещната с такова разбиране? Кадрите носят много вълнения, но сензацията на вечерта дойде, когато завесите се надигнаха и разкриха живата сцена – жена ви и Малката Тайк заедно на дивана. Помислете! Една огромна лъвица, без клетка, без повод, без нищо, но водена и контролирана от силата на добротата и любовта. ”

Имаше толкова много молби за снимка на Малката Тайк и агънцето лежащи заедно, че имахме отпечатани хиляди, за да ги продаваме на символична цена.

На няколко пъти ни се изчерпваха и това ме накара да предложа тези, които желаят снимка да напишат имената си на лист хартия и от него аз да видя, че те искат снимка, а да ми пратят парите след като я получат.

Ето отново извадка от едно от стотиците писма, които последваха. „Получих вашата чудесна снимка на Малката Тайк и агънцето и съжалявам, че се забавих толкова с изпращането на парите. Трябваше да изчакам да получа заплатата си. Много съм горд с тази снимка. Когато я поставя в стъклена рамка, Малката Тайк ще споделя стената във всекидневната ни със само една друга снимка – Той, също има агънце в ръцете Си. Той е Исус. Аз съм на двадесет и осем”, продължаваше човека, ”но не ме е срам да кажа, че плаках онази вечер, когато показахте снимката в Медоу Глейд. Искаше ми се толкова силно да я прегърна. Човек е толкова жесток към животните! Щастлив съм, че вие показахте на света, че нежността ще просъществува. Когато земята бъде отново сътворена те всички ще живеят в мир. Надявам се някой ден да успеем да посетим вашето ранчо и да я видим отново.”

По-късно научихме, че известен режисьор свързан с едно от водещите кино студия в Холивуд си е взел две години творческа отпуска, по време на която той и неговите сценаристи възнамеряват да подготвят и продуцират филм за Малката Тайк.

Имп

От изток до Ранчото на Скритата Долина се стига по ветровит път в основата на склона. Шофирайки по него късно една вечер, забелязах малък, тъмен обект да изчезва в канавката до пътя. Движейки се твърде плавно и бавно, за да е нещо диво, затова спрях и с джобно фенерче в ръка, претърсих влажната трева. Чух слабо, жално мяукане и забелязах едно малко черно коте свито на кълбо, вир-вода мокро, в студената, дъждовна нощ. Очевидно е било безразсъдно изхвърлено в пущинака от преминаваща кола. Бързо го прибрах в джоба на якето си и продължих към ранчото.



Приближих се до пламтящата камина, където Маргарет седеше, четейки и нежно поставих котето в скута й. Знаех, че вече имаме твърде много котки, затова побързах да обясня, че рано на другата сутрин ще видя дали някой от съседите ни не би желал да го вземе. Ако никой не го пожелаеше щях да го приспя безболезнено; но знаех твърде добре, че Маргарет ще се бори за живота му. Тя бързо взе вече почистеното малко същество в дланите си и се отправи към кухнята, където му стопли мляко. Малкият приятел не беше отбит, защото едва можеше да лочи.

На следващата сутрин, когато слънцето изсуши росата, аз оставих нежното черно коте на полянката на слънчева баня. Любопитните пауни първи го откриха, крещейки техните диви, неспокойни предупреждения, както правеха винаги, когато се появеше ново животно. Изплашеното коте се претърколи назад, след което се наежи и се превърна в малко черно дребосъче с широко отворени очи и настръхнала опашка. Той се изстреля като куршум търсейки сигурно убежище. На известно разстояние се подвоуми за миг, гледайки ококорено Малката Тайк, която наблюдаваше всичко случващо се.

Имп намери безопасно убежище.

Докато наблюдавахме тази бързо променяща се сцена, с неочакван устрем котето се шмугна между отпуснатите на земята лапи на лъвицата. Тук, докато благородната и глава висеше над него, малкото дребосъче се настани удобно. Пауните задърдориха и заклопаха за миг, но скоро се заеха с рутинните си занимания.

Тогава разбрахме, че няма да дадем този мъник никъде. След бързо обдушване Малката Тайк разбра, че това не е Пинки, но очевидно се появиха майчините й инстинкти, защото тя търкаше с муцуната си и ближеше това малко същество.

Когато котето порасна, стана жив и закачлив котарак. Той дразнеше и тормозеше другите котки, след което търсеше убежище в нежното покровителство на огромната си защитничка. Когато беше гладен той настояваше за своята храна със силно мяукане и дращене. Ако останеше незабелязан, скачаше като катеричка върху Маргарет и продължаваше да моли за храната си. Дълго търсихме подходящо име и накрая се спряхме на Имп.

С минаването на месеците Имп ставаше все по-любвеобилен към Малката Тайк, а тя в замяна на тази любов му отвръщаше с достатъчно търпение да не забелязва пакостливите му номера. Освен Пинки, Имп беше единствената котка, с която Малката Тайк споделяше храната си. Той скоро се научи да привлича вниманието ни драскайки с острите си нокти по стъклото на Френската ни врата водеща към вътрешния двор. Щом отваряхме вратата, той се мушваше вътре като някоя измъчена душа. Първата му работа беше да обдуши всичките четири лапи на Малката Тайк, а после носа й. После се сгушваше на кълбо плътно прилепнал до нея да подремне. Тези, които непоколебимо твърдят, че домашната котка и лъвът не биха могли да се сприятелят, трябваше да са там за да станат свидетели на някой от техните лудории.

За гостите ни беше обичайна гледка, Малката Тайк да ходи тежко по горските пътеки, следвайки плътно Маргарет. Внимателното око би могло да види също една черна котка да ходи изискано между двете предни лапи на лъвицата. Когато Малката Тайк се изпъваше по цялата си дължина и остреше ноктите си на ствола на някое дърво, малкият Имп изглеждаше като джудже, докато я имитираше отдолу.

Домакин на приятели

По някаква причина Малката Тайк вдъхнови мъже и жени от всички части на света и с всевъзможни професии да ни изпратят хиляди прекрасни писма и картички, а също да напишат стихове за нея. Други вдъхнови да я изобразят върху картини с маслени бои.

Една жена каза, че отначало я е било страх да излезе от колата си, когато пристигнала в Ранчото на Скритата Долина, но се разтопила пред вдъхващата страхопочитание нежност на благородното същество, което дошло да се потърка в нея. По-късно тя написа следната поема за Малката Тайк:

Прелестна, жълтеникаво-кафява Малка Тайк,

С великолепни очи на потомък на джунглата

Осветени от невинността на младостта,

А вече излъчващи мъдрост;

Как бих могла някога да ти се отблагодаря

За прекрасното време прекарано с тебе;

Един трепет, който никога няма да забравя

Е когато те видях за първи път.

Все още мога да усетя нежните ти целувки

По дланите и ръцете ми;

Широко отворените ти челюсти, оголващи зъби

Никога и не помислящи някому да навредят.

Твоята космата и прекрасна масивна глава,

Твоите очи и копринени уши –

Мога да седя до тебе там

Без ни най-малко безпокойство или страх.

О, кротки и прекрасен звяр от джунглата,

Разделени сме толкова далеч един от друг,

И все пак, за един кратък след обяд

Ние се докоснахме, сърце до сърце.

Какво имаше у Малката Тайк, което караше хората да реагират така странно? Например, когато бяхме спрели на плажа в Калифорния със сестра ми, преди да участваме в едно телевизионно предаване, често разхождахме Малката Тайк по плажа след полунощ, за да привличаме колкото се може по-малко внимание. Тя обичаше да бяга и да се къпе сред вълните с тези огромни, нежни лапи. На връщане тя винаги ходеше върху четири стъпки (1,2 метра) висока стена около морето. Веднъж, когато се връщахме от една от тези разходки, забелязахме млада двойка да седи в една кола на лунна светлина, гледайки спокойното море. Когато приближихме, младият мъж изскочи от колата и се запъти директно към нас. Малката Тайк спря за да го наблюдава. Той не се подвоуми и за секунда, скочи с лекота на дървената морска ограда и се нахвърли върху нея, гушвайки я с две ръце, докато възкликна очарован полугласно, „Не е ли прекрасна лъвица!” Аз се поинтересувах, дали за него е нещо обичайно да се спуска към лъвове и да ги прегръща по този начин. Той призна, че никога не е бил толкова близо до лъв преди, нито дори е докосвал, но някак си, когато я е видял веднага разбрал, че не се страхува и че вместо страх изпитва неочаквана любов към това огромно същество.

По телевизията

Дойде времето за нашето представяне по телевизията. Прецизната синхронизация на телевизията изискваше да снимаме филма на отделни части. Това стана в прекрасното място Бевърли Хилс, Калифорния. Когато Арт Бейкър, водещият на телевизионното предаване, се появи и преди да е видял Малката Тайк, го чух да казва на един от операторите, „Разбрах, че днес ще работя с опитомена Африканска лъвица, което ми напомня за една история, която чух преди да тръгна от студиото. Един възрастен човек седял в църквата на Шабат, слушайки свещеника да проповядва за лъва лежащ заедно с агнето. Когато проповедникът приключил, любознателният човек станал и запитал пастора, „В Библията е казано, че лъвът ще лежи заедно с агнето, но, Г-н Пасторе, казано ли е някъде в Библията, кой от двамата ще се изправи сам?” ”

Е, това беше представата на Арт за нежната лъвица – докато не видя Малката Тайк! По време на първата сцена, в която Малката Тайк и Маргарет отиваха към вратата да посрещнат Арт, аз стоях на мястото за зрителите. Знаех, че първите няколко секунди са от решаващо значение. Що за човек беше Арт Бейкър и дали Малката Тайк щеше да го хареса? Не ми се наложи да чакам дълго, за да разбера. Докато Арт стоеше, чакайки някой да отговори на почукването му на вратата, Малката Тайк се измъкна внимателно да го поздрави, когато Маргарет отвори вратата. Без миг на колебание, Арт се наведе и погали дружелюбната глава на лъвицата и се здрависа с протегнатата й лапа. След края на заснемането на първата сцена го чух да казва на оператора, „Това е чудесно! Това е фантастично!”

Следващата сцена трябваше да включва няколко пиленца. Чувствах се спкоен, защото у нас в ранчото лъвицата лудуваше сред пилета всеки ден. Но когато донесоха пилетата, аз се ококорих в учудване. Те бяха четири малки пиленца едва на един ден!

Мислите ми бързо се върнаха към единствения случай, в който Малката Тайк се беше срещала с пилета на един ден в Ранчото на Скритата Долина. Една кокошка и пиленцата й се разхождали по поляните около нашия дом. Не знаех нищо за това, докато по-късно забелязах Малката Тайк да се държи странно, с виновен поглед и плътно затворени устни над очевидно отворените й челюсти. Тя се прокрадваше потайно из къщата. Извиках силно, „Тайк! Какво държиш?” Моментално устата й се отвори и от вътре изскочи едно от пиленцата, които бях видял само преди малко да подскачат по полянките. Пиленцето, невредимо, размаха прилепналите до тялото си крила и почти полетя обратно към кудкудякащата си майка. Явно Малката Тайк е ближела малките пиленца, когато с едно „сръбване” на този огромен език, пиленцето е скочило право в устата й. Объркана и с майчинско чувство, тя просто не е знаела какво да прави от тук нататък.

Пиленца на едва един ден, в безопасност до устата на лъва.

Това сега щеше да й бъде втория контакт с тези крехки същества. Инструкциите за сцената с Малката Тайк и пиленцата бяха, четирите пиленца да бъдат оставени на тревата пред огромните камери, които бяха движени по релси подобни на релсите на влаковете. „Малката Тайк трябва да се появи в кадър, да се приближи към пиленцата, да се почуди над тях за петдесетина секунди и после да излезе от сцената.” Аз отговорих дръзко, „Това да не ви е Кларк Гейбъл. Това е Африканска лъвица, която е виждала малки пиленца само веднъж в живота си!”

Последва остър контра въпрос, „Не може ли да го направи?” Това беше предизвикателство за нашата чест, и аз й наредих нежно, „Тайк, чу какво каза човека.” За изумление на всички, а най-вече за мое, когато камерите бяха поставени Малката Тайк закрачи грациозно в обхвата на камерите и се почуди над нежните сгушени пиленца, достатъчно дълго, че да ги оближе много внимателно, но само с върха на езика си. После прозявайки се, сякаш цялата тази работа я отегчаваше тя излезе от кадър. По-късно тя се върна и легна до пиленцата. Те моментално се нагушиха в дългата копринена козина в основата на врата й. Две от тях надзъртаха навън от подслона на техния нов защитник, докато ние ги наблюдавахме.

После някой донесе малко сиво Персийско коте и ми го мушна в ръцете със следните инструкции: „Малката Тайк трябва да е на преден план в обсега на камерата, а котето да влезе в кадър около Тайк, да походи около краката й, да се свие на кълбо и да заспи между лапите й.” Не можех да повярвам на ушите си! Въпреки всичко, в състояние на безмълвно вцепенение, погалих котето няколко пъти , докато екипът се подготви; после се наведох и оставих малкото същество на тревата и му дадох подобна команда, която не съм си и мечтал, че то ще последва. Исках да вдигна ръце и да напусна, но като се обърнах изпълнен с объркани чувства, видях това малко същество, вирнало опашка във въздуха, изящно да повдига високо крака и отново да ги поставя на земята, отивайки директно към мястото, където лежи Малката Тайк. Там котето подуши всичките четири лапи на Малката Тайк, походи до опънатите й предни лапи, седна и зазяпа отгоре до долу тези огромни челюсти над неговата глава, сякаш, искайки да каже, „Сега съм в безопасност!” Майчината любов на Малката Тайк премахнаха всички страхове. Малката Тайк изви едната си лапа, сякаш за да придърпа малкото същество по-близо до своята гръд. Всички стояха изпаднали в благоговение.

Следващата сцена беше с агне. Един селскостопански колеж любезно бе предоставил две. Обаче, когато ги поставихме пред Малката Тайк с намерението тя да направи своя избор, тя подуши леко всяко и се отдалечи, бърчейки нос от разстояние. Агнетата бяха прилежно изкъпани, в съответствие с нашите инструкции, защото знаехме, че Малката Тайк не харесва неприятните миризми; но за нейното остро обоняние все още имаше нещо крайно неприятно в тези смръдльовци. Освен това, агънцата бяха само на няколко седмици и блееха постоянно, защото бяха отнети от майките им. Бяха гладни. Опитахме се да им дадем да сучат от една бутилка, но това беше нещо непознато за тях. Кравето мляко нямаше привичния вкус, и, ето, те просто отказаха да сучат.

На Маргарет й хрумна чудесна идея. „Малката Тайк обожава парфюми”, каза тя смеейки се, докато ми подаваше едно шишенце с парфюм. Натрих енергично съдържанието му в меката вълна на едно от агънцата и го поставих до Малката Тайк. Това беше великолепен трик, а операторът имаше ден пълен с успехи.

Следващите снимки трябваше да бъдат на Малката Тайк, теглеща седем годишната дъщеря на продуцента в една малка вагонетка. Това не би било въобще, толкова трудно, колкото се оказа, заради факта, че по-големият брат на това малко момиче в продължение на няколко седмици прилежно беше „тренирал” по-малката си сестричка. (Веднага щом разбрал, че тя ще е малкото момиче в сцената.) „Тренирането”, както научих, се състояло в повтарянето на думите: „Само почакай, докато тази лъвица те вземе във вагонетката! Тя ще се обърне и ще те схруска на една глътка!”

Така нашият първи проблем беше да запознаем малкото момиче с агънцето, да й го дадем да го поноси и погали. След като страхът й от агънцето изчезна аз повиках Малката Тайк и тя се доближи да дооближе агънцето. Скоро страхът у момиченцето беше заменен с доверие и обич. Лъвицата, момиченцето и агънцето играеха на полянката.

Отидох до вагонетката на детето и видях, че не е направена никаква подготовка за привързването на Малката Тайк за нея. Как щях да я закача за нея? Огледах се наоколо и открих две тънки и дълги пръчки. Привързах единият край на всяка от тези пръчки към предната ос на вагонетката, а другите им краища към нагръдника на Малката Тайк, докато огромните камери и техните релси бяха трудно преместени на нови позиции.

Чудех се на тази Африканска лъвица седяща така спокойно на едно място, докато ние трескаво работехме. Знаех, че се надпреварваме с времето. Бяха ни отпуснати два дни снимачно време, а в никакъв случай не трябваше да превишаваме три! Направихме последни приготовления, използвайки една дълга каишка за поводи и повдигнах момиченцето във вагонетката за няколко последни инструкции. После зачакахме. Снимачният екип не беше готов и Малката Тайк трябваше да стой на едно място изложена на парещото Калифорнийско слънце. Струва ми се минаха цели часове, а нейното положение се влошаваше още повече от омаломощаващата простуда, от която страдаше. Ако легнеше на земята импровизираните тегличи щяха да се счупят и всичко да се провали.

Най-накрая дойде времето, когато снимачният екип ни съобщи, че всичко е готово. Но се появи друг сериозен проблем. Посоката, в която (поради причини свързани с релсите за камерите) Малката Тайк трябваше да тегли вагонетката беше с леко нанадолнище по павиран път. Нямахме задържаща спирачка на нагръдника и аз знаех, че вагонетката ще се удря в задните крака на Малката Тайк на всяка нейна крачка. Но опитахме и всичко мина гладко, с изключение на едно нещо – операторите забравили да сложат широкоъгълните обективи. Те били твърде близо, за да обхванат цялата картина без да „панорамират” назад и напред от Малката Тайк към момиченцето. Думите „нов дубъл” не бяха вече добре посрещани от нас, а още по-малко от Малката Тайк. Почакахме още малко докато снимачният екип смени обективите и се подготви. Този път изглежда Малката Тайк бе изгубила обичайният си ентусиазъм, но се мъкнеше тежко, докато едно огромно куче се появи от нищото, зъбеше се и ръмжеше близо до задните й крака. Тя се завъртя силно, за да се предпази и правейки го и двата теглича се разпаднаха на части.

„Нов дубъл” не беше добре приветствана дума.

Малкото момиченце стоеше и наблюдаваше всичко това така спокойно, сякаш беше нещо обикновено. Обаче, Малката Тайк започна да проявява признаци на умора. В периодите между снимките тя се разхождаше наоколо, душеше красивите цветя или просто лежеше на сянка. Беше ужасно горещо, а тя беше свикнала с по-студения климат на щата Вашингтон. Опитвахме се да й даваме периоди за почивка, но голямата котка в действителност не си почива и си възстановява изгубените сили на кратки периоди „котешка дрямка”. Лъвовете и другите членове на семейството на котките са много по-различни от тези на семейството на кучетата. Котките лежат и спят дълго, докато кучетата могат да търчат по цял ден.

Когато усетихме, че носът и възглавничките на лапите на Малката Тайк са неестествено топли, помолихме да приключим за този ден. Веднага ни бе изтъкнат факта, че камерите и снимачният екип на терен струват много пари, така че продължихме. Приключихме всички снимки по филма за осем часа – подвиг, който както научих по-късно първоначално е било запланувано да отнеме два или три дена. По време на последната сцена Малката Тайк не реагираше, както обикновено и аз разбрах, че тя е болна.

Ние се уединихме отново в дома на сестра ми, а през нощта течащият й нос ни даде сигурно доказателство, че е болна. През следващите седмици гледахме да й угаждаме дотолкова, доколкото е възможно. След две седмици предстоеше да участваме в едно предаване на живо по националната телевизия. В този промеждутък от време, хиляди хора научиха нейното местонахождение и молеха да я видят. Други въобще не питаха. Те просто прескачаха дървената ограда. Поради това Малката Тайк не получи възможност да се възстанови, както се надявахме.

Дойде денят на предаването и ние бяхме известени да се явим шест часа преди излъчването, за да репетираме няколко пъти, ако е необходимо. Южняшката лятна жега беше ужасна, а осветлението в студиото я правеше още по-нетърпима. В промеждутъка между репетициите се опитвахме да открием сенчесто местенце в студиото, достатъчно голямо, за да може Малката Тайк да си почине. Но където и да отидехме имаше тълпи почитатели и любопитни хора.

Когато дойде времето за самото предаване, на Малката Тайк й беше твърде горещо, за да заеме мястото си на сцената. Ние трябваше да се появим последни в програмата, затова продуцентите ни позволиха да изчакаме извън сцената, където температурата беше с няколко градуса по-ниска. Сега като погледна назад във времето, се чудя на доверието, което Малката Тайк бе внушила на този екип по време на три седмичния си престой в Холивуд. Те знаеха, че ако някои „сгафи” или Малката Тайк откаже да отиде на сцената в подходящият момент, прецизната синхронизация необходима при излъчването на предаване на живо ще се разпадне и включването на националната програма, струващо ужасно скъпо ще се окаже провал.

Докато Маргарет, Малката Тайк и аз стояхме извън сцената, чакайки да ни дадат знак, чувах биенето на сърцето си, докато малки страхове пропълзяваха в ума ми. Обаче, те се оказаха безпричинни, защото в определеното време Малката Тайк тръгна уверено между Маргарет и мен. Мина покрай огромните снимачни камери, под движещите се удължители за микрофони и покрай виещите се кабели, които се размятаха до нашето място. Там тя зае своето място между нас на дивана. Опита да покаже на Маргарет, че не се чувства добре и че иска да си почине, но нямаше стая за почивка и беше значително по-горещо. При тези мъчителни условия, тя продължи да се държи като член на „театралната ни трупа”, какъвто в действителност беше.

При откриването на шоуто, Арт Бейкър взе една Библия и прочете тези впечатляващи думи: „Вълкът и агнето ще се хранят заедно, а лъвът ще яде слама, също както вола” (Исак 65:25).


Каталог: library -> svetski -> chuzdiclasica
chuzdiclasica -> Поредица ние обичаме животните
chuzdiclasica -> Душата на животните превод от френски Весела Бръмбарова-Генова
chuzdiclasica -> Книга на всички деца, станали заложници на собствените си родители и отвлечени в чужди страни, както и на онези, които живеят в страх Съдържание първа част
chuzdiclasica -> [Kodirane utf-8] Бети Махмуди, Уилям Хофър
chuzdiclasica -> Първо издание превод Николай Анастасов
chuzdiclasica -> Старогръцки легенди и митове н и колай кун
chuzdiclasica -> Хенрик Сенкевич


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница