Книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество

Лишена от суета, жената с митичен статус е тро­гателно непретенциозна. Неведнъж споделя; "Аз съм Слава, на която не е отредена слава." И още: "Как да кажа: вижте ме? Какво да видят? Нищичко. Смалила съм се с една глава. Кондукторът едва ме съзира в трамвая. Насочат ли се журналисти и кинооператори към мене, готова съм в мазето да се скрия, с плъхове да другарувам..."

Пословична свенливост. Не обяснява ли тя непопу-лярността й?

Не, не се опитвам да я канонизирам и превърна в икона. Достойно за уважение поведение. В над триде­сетгодишни научни трудове постига впечатляващи ре­зултати, за които има какво да сподели. Прави го дели­катно.

С доцент Лозенски са канени на престижни светов­ни форуми по психотроника. Представят се чудесно, събират овации и възхищение. Но предпочитат повече да работят, по-малко да демонстрират.

Слава и доцентът са почетни гости на проучвателска обиколка с кораб по Средиземноморието, организирана от "Международната асоциация по психотроника". Провежда се под егидата на Раиса Горбачова, съпруга на последния президент на СССР Михаил Горбачов. С тях са известни учени и изследова­тели на психотронични явления.

Силно вярваща, изпълнена с въодушевление, вече в залеза на дните си, прорицателката я предприема, за да се поклони на гроба Господен.

Поел от Одеса, корабът, акустира в Истамбул, Кайро, Александрия, пристанищата на Израел... Средиземно­морското пътешествие трябва да й даде глътка свеж въздух. Но и то е време за работа. На импровизирана конференция при пътуването Слава изнася два научни доклада. Дава интервюта в Ерусалим и Александрия.

Разглежда сфинкса, пирамидите. Там получава ин­формация за техния строеж.

В Ерусалим коленете й се сковават от болки. Обез-движена е. Тогава се отделя с помощта на духа си от тялото и покланя на Божия гроб.

Впечатлени от способностите й, международният екип учени благоговеят пред нея. Предлагат да я носят на ръце до гроба на Христос, за да го види с очите си.

Вдъхновена, Слава се мобилизира. Събира сили: "Аз не съм инвалид! Ще вървя!

И ги изумява - достига пеш Святото място.

Посещението й доставя огромна радост и вълнение.

Завръщайки се от пътешествие, получава покана за участие в научна конференция в Тбилиси. Канена е и в САЩ от "Асоциацията по психотроника" със седали­ще Вашингтон. Писмото е с обръщение "до професор Севрюкова".

Не успява да иде навсякъде. Участва в международ­ната културна мисия "Изтоки". Неведнъж е в Полша, Чехословакия. Посещава някогашния Съветски съюз, Германия, Гърция и други страни на психотронични форуми, на които докладите й за непознатата макро и микровселена смайват участниците.

При пристигането във Варшава я очакват тълпи от болни. Славата, която никога не е търсела, немилости­во върви пред нея.

Милосърдна, приема стотиците нуждаещи се от под­крепа. От първия до последния. Изслушва, предсказва, напътства до късно след полунощ в залата за конфе­ренции. За кой ли път гаси пожарите в душите.

Религиозните поляци я приемат за жива светица.

Следват нови и нови покани.

Научната лаборатория на Висшия минно-геоложки институт в София (сега университет - б. а.), където преподава доцент Лозенски, е оборудвана с модерна апаратура. Някои уреди, след продължителна употре­ба, излизат от строя.

Известна на научните работници, домогват се до по­мощта на приветливата усмихната женица. Търсят я за откриване и отстраняване на повреди.

Тя е и технически диагностик: "Пуснете повече киселина, да се прочистят задръстените апарати" - съветва неуморимата труженица, за да намали чес­тите откази на техниката.

Изпълняват указанията. И скъпата апаратура се за­действа. Заработва, запява.

Поредното предизвикателство.

"Какво се оказа - мога да отстранявам повреди, без да съм виждала сложните машини!" - Смее се от душа.

* * *

Физиката доказва: около атомното ядро с положите­лен заряд кръжат отрицателно заредени електрони.

Не е ли така и при хората? - Към надарения с творчески способности се присламчва армия хищни консуматори.

Владетелката на свръхсензориката не прави изк­лючение. Тя е типичен пример. Прилепените към нея приживе са легиони.

Трансцендентално приземила върха си, създава и създава. Отбягва богатството, разточителството, популярността.

Те, многоликите, захранени, черпят от нея. Градят кариера, бъдеще. С други думи - не живеят, а животу-ват. Ползват я за свои цели. Възползват се дори от ос­къдната славица на скромната Слава.

И смесват напредъка с личното напредване.

Необикновеният тандем Севрюкова-Лозенски е ав­тор на множество изобретения за научна апаратура. Сред тях са: "Устройство за експресно определяне на карбидно съдържание в скални проби", "Устройство за експресно определяне на калцит и доломит в скални проби", "Устройство за измерване газопроницаемост-та на порестите материали", "Линейни преобразова-тели на изменението на индуктивност и капацитет в напрежение", "Апаратура за сеизмична връзка" и други.

Освен тях, през 1982 г. Слава Севрюкова регис­трира в Българската агенция по авторско право под № 2789 научно откритие за разположението на градивните единици в силициевия атом.

Три години по-късно американски учени със свръхмодерни сканиращи тунелни микроскопи зас­немат структурата на силициевия кристал. И пот­върждават правотата й за пространствения строеж на описаните микрочастици. Размерите на силици­евия атом, определени по психотроничен път, са близки до получения с тунелен микроскоп.

Това довежда до "прединфарктно състояние" някои закоравели отрицатели на психотрониката. А нейните завоевания предстоят.

Сензационното постижение за кой ли път я популя­ризира извън страната. Не и в нея - ни едно съобщение в медиите. Не са настъпили още демократичните про­мени.

За откритието получава поредна диплома за по­четен университетски професор. Отново извън Бъл­гария. Непризната в Родината, притежателката им не отговаря на тогавашните законови разпоредби - с ней­ното четвърто отделение.

Не са дошли още времената, когато последните ще бъдат първи. Ще нахлуят триумфално след 10-ти но­ември с гръм и трясък. С много надежди за по-добро бъдеще на народа (повечето от тях безнадеждно погре­бани). Но Слава няма да е между живите.

Ще се отпечатат немалко шумни книжища от и за какви ли не фигури, повечето еднодневки в психотрониката и извън нея. А за богонадарената - нищо.

"Започнем ли едно изследване - споделя представи­телката на тихия психотроничен фронт, - не се зах­ващаме с друго. Работим системно, последователно, с душа и сърце."

На кой учен е стигнал животът да увенчае докрай труда си? Още по-абсурдно е за този неукротим вулкан от многообразни дарби.

След "Промяната" народът на измъчената ни страна ще се кланя доземи на силни на деня мутри, мутреси и колоритни мутанти, самодоволно флиртуващи с при­лежно отгледан, кой знае откъде изровен, но вече успял да се самозабрави "политически елит"... А неуморните труженици на духовния фронт пак ще са в сянка.

Нищо ново под слънцето. И това ли са "заслуги на демокрацията"?

* * *

Слава знае мисията си: да остави принос в изс­ледванията на микро и макрокосмоса. След време да се разбере - лишен от подкрепа свише, човек без образование не би създал значими придобивки във века на науката. Явила се е на света, да се отворят очите и умовете за позабравената в тъмната комунистическа и посткомунистическа ера Висша божествена сила.

Осъзнава себе си като предвестник на Новото вре­ме: "Сега такива като мене са рядкост, но Човечес­твото ще измине дълъг път. С годините хората на бъдещето ще се увеличават.

В последната година на научни занимания заслуже­ната популярност плахо похлопа на нейната врата.

Задал се е финалът на земния й път. А натоварвани-ята са непосилни:

"Уморих се не от моята работа, а от любопитс­твото на хората - ще си позволи да изохка пред най-близките. - Заприличах на папагал. Всекиму обяснявам какво е психотронно зрение, как прониквам в микро и макросвета, какви резултати имам."

Жената със стоманен дух и немощно тяло веднъж да реагира на трудността по човешки. Нали и тя е смър­тна. Нуждае се от тишина и спокойствие.

Принадлежат ли на себе си екстраординерните личности? Някой досега да е изучил анатомията на явлението псифеномен?

Пътят към съвършенство е съпровождан от Великата учителка Самота.

При друга среща споделя:

"Аз съм същество, прашинка във Вселената. Виж­дам обекти в безкрайността и частици от микрокос­моса, увеличени милиард по милиард пъти. Микрокос­мосът е "безкраен кладенец". Всяка частица, получена от безбрежната делимост на атомното ядро, е пак делима."

Уви, земните й дни са преброени.

И днес, 13 години след раздялата с човека-чудо, на въпроса: "Коя е Слава Севрюкова?", малцина си спом­нят; "Жената, виждаща атома".

Отсели са се златоносните пясъци на времето. За владетелката на духа са оцелели три лаконични приз­нателни слова: "Жената, виждаща атома".

Следи на необикновено същество. Тя, която твърди, че душите след смъртта, подобно атоми, политат в не­битието... Тя, която отивайки си, остана тук. Тя, която бе винаги във времето...

ПРЕРАЖДАНЕ

Според източните мъдреци, "животът, маскарад на плътта, е сън по пътя към смъртта".

Кой не тръпне в див ужас пред нея? Кой се е върнал оттам? - Неизбежна заплаха. Най-страшна злина.

Идеята за прераждане разбива на пух и прах загнез­дената в душите опасност, хвърляща ни в ноктите на смазващи страхове. Не е ли красиво да си обречен? Не е ли обаятелно да си смъртен? Прераждането ни отне­ма тая привилегия. Ако вечният живот би бил кошмар за нас, неговото разделяне на "живот" и "смърт" (друга форма на живот) не променя ли нещата?

Ако я нямаше смъртта, Хитлер и Сталин щяха да са вечни. Слава Богу, има я. Но дали е това, което знаем за нея?...

Незнанието за смъртта - мрачна реалия. Тревожи повече от самата нея. След финала на физическото пребиваване телата потъват в земята - "майка и гроб на природата". Но душата оцелява. С идеята за реинкарнация, раждането и смъртта престават да бъдат антиподи. Те - съставки на Прехода.

Безпокойството от физическия край, мъдруват някои философи, било необходимо. Провокирало житейска динамика.

Ако това е така, познанието за финала на пътя, като Врата към следващ живот, е по-значимо. Обяснява връзките дух-тяло. Разкрива смисъла на земното пре­биваване в материя-тази, според физиците, "забавена светлина". Отвъдното също е светлина, но ускорена. Преходът - от един в друг вид сияния...

Човек се бои да не бъде погърнат от нищото. Далеч­ните ни предци са изградили представа за смъртта като за край. Била е необходима, за да се ползва по-пълно­ценно живота. Но с еволюцията тя като, че става все по-излишна. Трябва да се боим не от "черната Косач­ка", прерязваща филизите на живота, а от отсъствие на растеж в неговите граници.

Вникнем ли в свързващите звена на поредица съ­ществувания, ще стигнем подстъпите към истината и мъдростта. Ние, възпитаници на родителите ни, на учи­лището, обществото. И най-вече - на опита от пред­ходни животи.

Какво става в оня слабо проучен свят?

В безтелесните територии се осмисля изминатата житейска пътека и подготвя следваща. Приемането в лоното на душите, пречистването и подготовката за нови изяви, са съставки на Прехода. А после - раждане, което е смърт на престоя Отвъд.

Познания, променящи мирогледа за физическата кончина. "Карнавалът на плътта, животът" и него­вият финал - спици в колелото на еволюцията. Има ли край? Колко пъти трябва да умрем, за да стигнем до идеята за безсмъртие?

Физиката доказва - нищо на света не се губи. Но как да убедиш невярващите за престоя в Нетленното, наречен "Нищо"? То - една от съставките на "великото Всичко".

Единствено човекът, робуващ на митологии за бити­ето и неясноти за Отвъдното, трагично изживява това. Животни и растения, умирайки не толкова драматично като нас, спонтанно поддържат развитието.

Сферата на земното шлифова личностни качества.. Шанс за еволюция в серии реализации. Цената за усъ­вършенстване на душите. Не живеят ли във всекиго от

нас нашите предци? Като родители и като предходни личности... Не отвоюваме ли от тях ежеминутно своя АЗ?...

Представата за "предходните ни самоличности" не ни лишава от настоящата. Напротив, чувстваме се по-цялостни и обогатени. Тя ни отправя към под- и свръх-съзнанието.

С разширяване кръгозора, ставаме по-силни. Раз­бира се - няма нищо по-нетрайно от АЗ-а, емблема за пребиваване на Синята планета. Уви, мнозина до гроб са негови роби.

Обвързаността живот-смърт се направлява от Ве­ликата учителка Карма. С това понятие борави прас­тара философия, обясняваща смисъла на земното странстване. В Отвъдността карма не се придобива, а чисти. Тя се създава на Земята. Едва ли бихме тру­пали негативи, изолирани на пустинен остров, но и едва ли бихме успели да се отърсим там от тях.

Понякога самотата разяжда. Лишена от духовност, по-страшна е от всичко.

Без прозрение за смисъла на изпитанията, Пътят би изглеждал самоцелен. Низ от светлини и сенки -радости, тревоги...

Преодолели с познание и мъдрост кармата, ще раз­сечем омагьосания кръг на живота и смъртта. Лесно ли е това? - "Много знания - много страдания"- скептич­ни са древните.

Дисекция, творяща чудеса. Освен спомени за земния път, бликат такива и за "небесното битие". А то е тол­кова... човешко. Отвъдното безпристрастно се изслед­ва от оня, на когото не е безразличен този свят.

Древните гърци вярвали в него. "Живите се раждат от мъртвите" - категоричен е Сократ. Платон в тру­да си "Република" завещава: "Ние сме отговорни за из­бора. Бог няма вина за него... Душите се ръководят най-вече от навици, придобити в предходни същест­вувания... Животът е миг между две Вечности."

Далечните ни предци, траките, били убедени в пре­раждането. Това им вливало сила на непобедими вой­ни. Участниците в широко разпространените "орфичес-ки мистерии" усвоявали как, нахлузили "небесни обу­ща", да извършат дългото пътешествие след физичес­кия край, а после отново да се въплътят по най-добрия начин на най-удачното място. Мистичната школа на Ор­фей, в която участва и Питагор, непоклатимо уверен в "странстванията на душата", събирала в лоното си посветени. В Живота и Отвъдността.

Идеята за реинкарнация има здрави корени сред египтяни, гали, индийци, тибетци, римляни (за Сене-ка, смъртният час бил "последен не за душата, а за тя­лото"). Вградена е в мирогледа на прабългари и славя­ни. Приета е от евреите и първите християни. Според нея, съществува не само "живот след смъртта", както е в по-късното християнство, а и "живот след живота". Фундаментална е за Изтока.

Безпощадно заклеймена на Петия константино-полски събор през 553 г. Причината е в императрица Теодора, съпруга на слабоволевия Юстиниан. Целяла е да разчисти сметки с политическите си противници.

Смутни времена. Свръхамбициозна проститутка зав­ладява императорския трон. Развихря се тъмна ера на свирепа Инквизиция, прославила се с преследване на

инакомислещи, злокобно наречени "еретици". Пламват клади. За да се освети средновековния мрак с телата на хиляди богомили, катари, албигойци, бугри, розенк-ройцери, гностици... Всички те вярват в прераждането. Така от \/I-VII век, за разлика от Изтока, в Европа сис­темно се заличават хилядолетни познания. Рушат се културни, философски и духовни наслагвания. От вели­ка императрица - бивша проститутка.

На пиедестала на кладата предава Богу дух привър­женикът на реинкарнацията Джордано Бруно. Заради тази благородна идея Томазо Кампанела прекарва 27 години в тъмниците на Инквизицията.

Преследвания, запалени от политически интриги на жена с безпределни амбиции, възкачена на император­ския трон. Послушно прокарвани с векове от всесилна­та Догма на леността и закостенялото мислене.

Освен Светата инквизиция, Западна Европа даде на света две световни войни и комунизма в лицето на богатия евреин Карл Маркс. Учение с неуспорим принос в преследване на религиите, в това число и на теория­та за прераждане.

Но нито Западът, а още по-малко Изтокът (къде­то философията за периодично въплъщаване открай време процъфтява), не отхвърлят представата за ре-инкарнация. Въпреки гоненията в Стария континент, следи от нея прозирaт във философските трудове на Парацелз, Лайбниц, Дейвид Хюм, Кант, Шопенхауер, Бенджамин Франклин, Сен-Симон, Огюст Бланки и мнозина други.

Отстоявана е от писателите: Гьоте, Волтер, Юго, Балзак. Флобер, Теофил Готие, Артър Конан Доил, Бърнард Шоу, Марк Твен, Джек Лондон, Хенри Милър... Да изброяваме ли още? "Аз съм убеден, че съм бил хи­ляди пъти и още хиляди пъти ще бъда" - изповядва Гьоте.

В по-ново време заляга в теософията на Блаватска, Щайнер, Ани Безант.

Поддържана е от гениални учени и изобретатели (То­мас Едисон), превъзходни политици (Лойд Джордж) и

други. От военни, като британския маршал от Втората световна война Хю Доулинг. Големият автомобилен магнат Хенри Форд, трезвомислещ индустриалец, за­явява: "Бих искал да убедя хората в моето жизнено кредо, да им предам спокойствието и самоконтрола, дарявани от вярата в прераждането."

Толкова за историческите факти.

С прераждането животът се оказва низ от появи и изчезвания. Тогава и в Отвъдното няма вечен покой. "Индиго на битието", не уподобява ли нашия свят?

Какво се извършва с нерушимото след края на плътта енергийно поле? Какво ни чака отвъд сияйните небесни пролуки? Как след земния път душата, съблякла ненуж­ното вече тяло, оголяла, се потапя в морето на отвъдността? А след това - отново тук? Какво кара безте­лесните енергийно-полеви матрици, наречени души, да се обвиват в биоматерия? В опаковка, като стока, която трябва да се продаде. Да се продаде?!... Или съх­рани и оцелее по-добре?... Що за миграции? Колко тела трябва да дочака душата, за да се възвиси?

Вечни въпроси. Изкушават разсъждаващото човечес­тво от зората на цивилизацията. Неустоимо предизви­кателство да се обърнем с тях към Слава. Как гледа на превъплъщенията - тези проблясъци в изпитанията на духа ? Тя, която е "умирала многократно и не се бои от смъртта".

Блага в сладкодумната си общителност, прорица-телката е лаконична:

- ...Мнозина са ме питали наистина ли душата, откъс­ната от дома на тялото, оцелява след смъртта? Пре­раждаме ли се? Ако да, каква съм била някога? - Ще от­говоря: човек се въплъщава неведнъж. Живот и смърт са в непрестанен кръговрат. Аз съм преродена. Знам "космическия си родословен корен".

Замисля се. И продължава:

- ...Колко трае един живот? Някои затварят кръга за 70-80 години. Други - за 30-40. Трети - едва за месе­ци. Разпадът на плътта не означава край. Оцеляваме- нежни невидими сфери. Духът отплува в Космоса.

Атомите на духа се отделят. Политат по предвечния си път. Приютява ги необятният Космос. Съдържат всич­ко, необходимо за следващо възраждане на обновено човешко същество. В тях е закодирана Съдбата. Там е програмата за реализация в нова плът, страна, семейс­тво. Безспирен кръговрат. Животът пропищява с първа­та глътка въздух, направляван от великата господарка на душите, Карма. И продължава след сетния дъх...

Но ето - започва поредна битка за насъщния. А е казано: "Не само с хляб се живее". Поемаме по стръмни завои, а истинският път е в нас. В еволюцията на духа. Знайте: нито животът е вечен, нито смъртта безк­райна.

(В контакта със свръхфеномена просторите на От­въдното изплуват от неизвестността. Блесват законо­мерности, изграждащи "случайността". Надмогва се пространство и време.)

• 
  Да приемем, съществува прераждане. Животът е като речна вода - тече, а не изтича. Защо тогава броят на населението расте? Нали в непрестанния кръговрат душите, както винаги си твърдяла, са строго определено число? Доколкото си спомням, около седем милиарда?
  
• 
  Много просто, някои от тях са на Земята, остана­лите - в Космоса. И идва време - през годините и ве­ковете - количеството им на планетата се разраства. Голяма част са тук, малка - в небесните селения. Но няма да е все така. Задава се промяна...
  

(Задаващите се глобални катаклизми са обект на една от следващите книги.)

• 
  Убедена съм - почувствала страха в душите, бърза да ни успокои сибилата, - живее ли човек достойно, искреността ще го запази да се върне в този си вид на Земята. Не е ли почтен, с прераждането ще се изроди в грозен индивид с тежък характер.
  
• 
  И ти си преродена?
  
• 
  Естествено. О-о, всичко ми е пределно ясно за моя произход. Не идвам от българска земя...
  
• 
  Откъде, лельо Славе? - По-нетърпеливи сме отв­сякога.
  
• 
  Не настоявайте, няма да отговоря. Дошла съм на този свят от други краища на планетата. По-важно е не отде идеш, а какъв си в настоящето. Роденият на наша територия, трябва да се чувства български гражданин. Умре ли - превръща се в космически жител, дух в Без­края.
  

- Кой знае каква гадинка съм била, за да попадна в този живот шестнайсетгодишно момиченце в лапите на постоянно пийващия Степан Севрюков? Ако бях фараонска щерка или друга височайш особа, щях ли да имам подобна нелека съдба...

- ...Дали някога, като дойдем пак на Земята - про­дължава вече замечтана своите толкова странни за нас по онова време размисли (годината е 1989 - б. а.),- дали някога ей туй, което се опитахме да дадем два­мата с Иво Лозенски на човечеството, ще успеем тогава да го разберем? Кой знае. Може аз да се явя като някоя мургава Фатма. А Иво някакъв...

Смее се заразително. Чисто като дете.

(Гениите и героите имат два живота - до смъртта и след нея. Но, според теорията за прераждане, ги ча­кат още и още въплъщения...)

Замислена за земните ни съдбини, некоронованата кралица на свръхсензориката продължава. Тонът й е сериозен:

- Животът е движение. Правил си милиони крачки.Една неправилна - и ще потрошиш кости... На фина­ла на пътя всеки вижда и съзнава грешките си. Дори убиецът, присвоил право да скъси човешки живот, в ми­нутата преди да издъхне, се разкайва. И се готви све­тото възмездие. С ново съществувание. Завърнал се след години на Земята, може да получи шанс за по-достойна реализация. Но не всекиму се разрешава да продължи прекъснатия свой път, при все желание да го направи на по-извисено ниво в следващо въплъщение.

Такива са вечните истини на вечния живот. През пог­леда на световно доказан псифеномен. Разбираме, зем­ното пребиваване не е само раждане, хранене, бизнес, кариера, секс, сън, богатства... С реинкарнационното познание Отвъдното и Силите, които ни движат, из­лизат от мрака. И оживяват.

Мъдростта - хилядолетен опит, кристализирал в ди­аманти. Контактът с малцината нейни представители облагородява. Блесва откривателски плам. Животът се превръща в своего рода аргонавтика. Изпъстрен с пре­междия път към златното руно на съвършенството. В това е чарът на пътешествието.

Думите на пророчицата отприщват порои прелюбо-питни въпроси:

- Какво ни кара да се прераждаме? Защо трябва да копираме ситуации от предходни съществувания? Какво ни отпраща на планетата Земя, поети от ракетата-носител на биологическото тяло? Можем ли да се разминем без тези странствания?

• 
  Потребни са за душата. Далече от хаоса, свързват ги сходни кармични мрежи. Ставащото е последица на някога случило се. Нерешени жизнени казуси се повта­рят с шанс за реабилитация. Всекиму е отреден часът на раждане и смърт. Дали животът глупаво пилян е, от нас само зависи. Недостатъците са съдружници на раз­рухата. Учим се от грешки. Ако ли не, с незнание - към нови, още по-тежки. И мъкнем товара, преди да се отп­равим към небето - зейнала врата за ада или рая.
  
• 
  Твърдиш: съдбата се определя от нас, но още про­рок Йеремия е казал: "Пътят на човека не зависи от него. Не е във властта на тоя, който ходи, да оправя стъпките си." (10:23) Как ще го разтълкуваш?
  

- Съдбата е предначертана. Но съществува и енергия на свободната воля. Тя я дооформя и завършва. С нея изчистваме карма. На Земята протича част от онова, което става в Отвъдното с душите - велико пречиства­не. Сега са "ускорени времена" - огромно войнство въп­лътени души отработва карма. Но няма да е все така...

(Мнението на Слава се отличава от това на великия учен и мислител Исак Нютон. "Свободната воля - спо­ред него - е илюзия" - б. а.)

• 
  Докога ще се върти колелото на реинкарнациите?
  
• 
  Дотогава, докато въплъщаването в различна среда - дом, страна, семейство, епоха - завърши нелеката си работа. Постигнатото висше просветление затваря кръ­га. Извисената душевност не се нуждае от преражда­не. Придобием ли трасцендентален ум и нирвана, защо да обличаме тела? Какво ново ще научим като биоло­гични същества за физическата материя? Ще престане да ни привлича. Питате: докога? Това не се определя от другиго. Нека не се оправдаваме с "волята на звезди­те". От нас зависи дали живеем за първи или последен път...
  

- На всеки, според тебе, се предоставя следващо въплъщение. Справедливо ли е? Делата на някои на­вярно ще ги надживеят, а на други са такива, че дори не са достойни да дишат въздуха. Равен шанс? Не заслу­жават ли едни повече от останалите наградата "поре­ден живот"?

- Прави сте. Добре е да се живее така, че да няма смърт след края. Такава е земната логика. Но каква е космическата? Никой не умира завинаги. Освен това във всяка душа блещука искрица от Бога и коя по-рано, коя по-късно се устремява към Него. Трънливите пътища по-силно теглят към Небето... Намеквате за от­клонилите се от права посока. Казано е: "Всеки плаща сметка за жизнения пир." А нима подвелите се не се нуждаят повече от нов старт? Не забравяйте - полови­ната ни живот е тук, другата отвъд. И оная невинаги е половина...

Слушаме я зажаднели. Въпросите валят, валят:

- Защо нямаме ясно съзнание за предходните съ­ществувания?

- Мисловният център на човека е от дясната страна,недалеко от лявото мозъчно полукълбо, малко по-назад от върха на главата. Близо е до фонтанелата. Зат­вори ли се тя при децата, секва информация за пре­дишни прераждания. Споменът будува до три-четири,най-късно до седем години. Родители и възрастни, от­давна изгубили връзка с миналото, наивно мъдруват- децата, възстановяващи случки от минали животи,фантазирали. Груба грешка. Това ще се осъзнае от все повече хора в бъдеще. Ще се преосмисли от наука и религия. Човечеството ще поеме по нов, духовен път. Близо е времето. Виждам, християнството ще приз­нае прераждането. Всички клонове на религията ще се обединят. Враждите ще отпаднат. Ще стане мно­гократно по-силна.

• 
  Казваш, "времето е близо". Кога са тези процеси?
  
• 
  Още не сме достатъчно съзрели. Слепци сме, воде­ни от страсти. Докато не се приеме прераждането от страните и народите, духовността ще тъп­че на място. Едва тогава хората ще узнаят накъде са поели, къде ще стигнат. Станат ли тези знания общочовешка философия, ще се преодолее злобата и ламтежа за материални богатства. Ще престанат убийствата. Трудно си го представяте, нали?...
  

Съществува и втора възможност.

За мнозина съвременни политолози и анализатори на Земята вече бушува Третата световна война. Конфликт между християни и мюсюлмани, "война сре­щу световния тероризъм". Спорно е кои са терористи -фанатизирани организации и лица или изправени сре­щу тях, подхранващи ги с неразумни действия коали­ции и държави. Насилието ражда насилие, жестокостта - жестокост.

Къде са християнските ценности? Не е ли това конф­ронтация между тирани и терористи?

Нека не се заблуждаваме - тероризмът не е ново явление. Подобни акции има през Втората световна война в отговор на нацистките репресии, а и много по-рано. Не е ли позабравен тероризъм бомбардировката над Хирошима и Нагасаки? (Според тълкувателите на Нострадамус, Третата световна ще е между 1999 и 2027 година.)

Слава пророкува за този световен конфликт: "Най-характерното ще е, че никой няма да знае къде се води..."

Мъгляви някога слова. Все по-ясни днес. Кому е из­вестно къде ще се взриви поредният камикадзе и по­мете стотици животи? Какво ще опустоши следващата кола-бомба?

Нека разсъждаваме: дали Третата световна война наистина е междурелигиозна? Същинската й цел е сис­темно да се отклонява вниманието на човечеството от социалните недъзи на обществата, изострили се след рухване на комунизма. Да бъдат слепи хората за това как нищожно малка част от елита владеят световните богатства. Тогава тайният враг на воюващите в нея е не друг, а народите. На всяка страна по света...

Много съвременни политици са лишени от дално­видност. Не съзнават гигантските мащаби на извърш­ващото се. Все по-активно и неблагоразумно (а, може би целенасочено, което би било ужасно) въвличат чове­чеството в него. Все по-ясно за здравомислещите е, че световните свръхсили не го допуснаха от недоглежда-не. Затова ли с непохватни действия целенасочено го подхранват?

Възможно е този изкуствено създаден конфликт да прерасне в гигантско, неподдаващо се на контрол стълкновение. Не е изключено мюсюлманите да взе­мат връх. Саможертвеността им се дължи на фанатиз­ма - все по-заразно заболяване на света. То е огромна сила. Не се спира пред нищо. Терористите си позволя­ват потресаващи самоунищожителни акции. Така е, за­щото религията им обещава рай, умрат ли в "бой срещу неверниците".

На тях могат да се противопоставят единствено хрис­тияни, убедени в прераждането. Това не е парадокс. То е нецивилизованият зловещ вариант. "Никаква беда не очаква живота на човека, разбрал, че загубата на жи­вота му не е беда."- Все по-актуално в новия глобален ред е вдъхновеното прозрение на Монтен.

Към кой вариант ще се насочи все още господства­щата в света християнска цивилизация - първия или втория (по-вероятен е варварският), ще реши бъдеще­то.

Съвременната цивилизация се гради на базата на страха. Страх от смърт, самота, бедност, болести... Страх, страх, страх... Смазваща лавина. Прониква в ду­шите. Дълбае. Пуска корени. Предаваме го със зачева­не на децата. Вгражда се в клетките на младото поко­ление с ежедневни тревоги за насъщния. Не можем да дишаме без него.

Обществената система полага огромни грижи да подклажда огъня на същия този страх. И го превръща в клада... Не трябва да угасва, защото тя се гради на него.

Хроничен стрес - в новини, романи, филми... Сгуш-ва се всекидневно в обезумелите ни мисли. Трайно се окопава в гънките на мозъка. Протяга пипала. Изсмуква чувството за сигурност.

Огледайте се. Размислете: в обезумелия манипула-торски свят ние ли контролираме растящите безпокойс­тва? Негово Величество Страхът ли владее човечес­твото?