Книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество

Срещата не е приключила. В дома на прорицателка-та прииждат нови любопитни посетители.

Очарован съм. Хора с божествена дарба не се сре­щат под път и над път.

Никой не бърза да си тръгва. Подхванали с жар въл­нуващия разговор за старините, включват се и други. Неустоимо е изкушението да си при извора, без да пиеш жива вода. А и леля Слава сякаш изведнъж се потопи в праха на времето. Увлекателно сладкодумна. Блясъкът в очите й, когато изживява своите видения, я одухотво-рява.

Ех, да присъстваше сега един фотограф или ху­дожник!

• 
  В нашия край има висока тракийска могила - за­интригуван е доктор Сираков. - Не съм ясновидец, но, според мене, в нея ще се открият много ценности. Тъй ли е, лельо Славе? -
  
• 
  Ще ти кажа... Видях я!... Вие се черен селски път. Е-е-еий натам. (Живата връзка между видимо и невидимо сочи с ръка, сякаш е застанала на мястото...) Могилата остава горе. По тоя път рядко се мяркат коли - тъне в треволяк.
  

• 
  Тъй е! - Възкликва докторът, а зениците му греят.
  
• 
  Не съм ходила там, ама ми се даде да видя. На края на могилата съзирам дърво. Не е високо. О, не, не дърво, храст. (Бързо се поправя.) Могилата е в трева... (Млъква.) Ха!... (С нескрита почуда.) На другия й край някой е ровил! Изкоп. Иманяри!
  

• 
  Ще ви кажа - снишава глас владетелката на Сила­та. - Ония двамата дойдоха. Копнаха тук, ровнаха там, ама - керемидки, нищо друго. Виждам, не достигнаха некропола. Знам какво ще открият в нея учените... -Хитро ме стрелка зад очилата. Продължава ли да чете мисли? Решавам - за нищо на света да не я безпокоя с подобни разговори.
  
• 
  Не, че недолюбвам археолозите - предусетила при­теснението, уточнява, - ама не е хубаво да се смущава покоя на мъртвите. А срещу археолозите, какво? - Ня­мам нищо против тях.
  

• 
  Разкопаят ли я учените, Митко е прав, много цен­ности има в нея. Ще излезе колесница със скелетите на два коня. Погребан е голям военачалник.
  
• 
  Тракийски вожд?! - Прекъсваме я в един глас.
  
• 
  Не ми се дават имена, ама като гледам - тракиец... Копие, меч, броня - почти изгнила. И нещо... уникално...
  

- Златен венец... Чудно красив!

След малко, излязла от вълшебния унес на прорица-телската магия, продължава:

- Отсреща, мине ли се хълма, сетне оня. И другия, и другия, все на изток...

(Сочи напред, сякаш сме в местността. Като опитен екскурзовод ни развежда. Ама ние нищичко не съзира­ме. Без да изпада в транс, господарката на простори­те се е пренесла в необозримостта.)

• 
  ...Има могила, три пъти по-голяма от тая.
  
• 
  Така е! - Цъфти от радост развълнуваният Сираков. Само той познава местностите в неговия край.
  

- Разкопаят ли я археолозите, безценна е за истори­ята на страната и човечеството... Може тогаз да не съм жива - трепва гласът й, - но вие ще сте свидетели на паметното събитие. Защото откритието ще е със све­товно значение!

(Какво ли е прозряла? - Тракийският култов храм-гробница край Старосел, открит десетина години след смъртта й или друг обект, който тепърва ще прослави страната?)

Леля Слава въздъхва. Преходът във времето и прос­транството я уморява.

• 
  Един въпрос! - Сираков е неумолим. - Разкопките на голямата могила ще осветят ли старобиблейския за­вет?
  
• 
  Не трябва да казвам. Когато е отредено, тогава. Ти, Митко, не бързай! - Светкавично го стрелват "психотронните й зеници". - На мене ми е дадено да видя всичко, ама вси-и-ичко! Но не за себе си, за човечест­вото! Какви картини ми са се разкривали - от потопа и преди него, до наше време и далеко напред... Сега учените ме ползват за разчитане на керамичен диск със старинен клинопис. Чете се спираловидно отдясно на­ляво. Казвам им малко по малко от писмената. Пак да ме навестят...
  

Вълнуващо изживяване. Границите помежду ни от­давна са стопени. Времето е престанало да съществу­ва. Докато мигнеш, отлетяло е. Неусетно са се изтърку-лили четири часа.

Безценните разговори записах на касети.

Изпълва ме трепетно чувство - познаваме се сякаш от Вечността. Толкова добра, непринудена и естестве­на е богонадарената.

На раздяла забелязвам - домакинята е възвърнала естествения цвят и блясък на очите си. Пронизва ме до болка приятно усещане на привличане.

* * *

Прибрал се у дома, трескаво се нахвърлям на касе­тите. Да продължа вълшебния миг.

Но... възможно ли е?! - Посланията на мъдростта в най-интересните разговори отсъстват. Неразбираемо бръждене. Глухо боботене. Липсват записите за отвъд­ни и паралелни светове, описанията на странстващите души...

Неприятно.

По-късно внимателно разпитах за случилото се леля Слава. Защо точно тези диалози? Висши сили ли се на­месиха? Тя ли блокира техниката?

- Касетофонът ти не е в ред - усмихва се благород­ната старица.

А смеещите се очи говорят друго. Тази жена непри­нудено спуска неудобните истини през слънчевия лъч на усмивката. Твърде рано ли е за разсекретяване на тайните?

В душата - горчиво-сладка тръпка. Такова е усе­щането при контакт с псифеномен. Запомня се. За цял живот.

Слава не бе допускала дотогава да я записват с ка­сетофон или фотокамера, а ми разреши. Защо? Дали е съзряла желание да съхраня казаното? Затова ли по-късно често повтаря: "Не преувеличавай, думица не променяй, не разкрасявай..."

Невъзможно е да е лишена от усещане за бъдеще. Във вълнуващите мигове на прозрение душата на ду­ховната учителка сякаш не спира да напътства.

С тези мисли обработвам материалите.

Истината - до болка търсена от едни, ненавиждана до смърт от други. Трудно достижима, мъчително отс­тоявана.

* * *

При по-късни срещи разпитваме леля Слава за еги­петските пирамиди. Как са изградени? С трансфор­миране на непознати енергии от извънземни и антигра-витация? Или, както се предполага, традиционно - от хиляди работници и роби по нареждане на всемогъщи фараони?

- Строежите не са свръхестествени – уточнява прорицателката. - Няма намеса на извънземни. Из­дигнати са от работници. Не виждам роби. Древни­те египтяни познавали колелото, ролката, законите за движение и триене на телата. Имали са изключителни изобретения. Например, една създадена от тях меха­нична количка. С нея и десетки находчиви инженерни приспособления, с непосилен труд са успели да домък­нат и подредят с точност до милиметър на неимоверни височини огромни дялани каменни блокове.

Слава споделя - доцент Лозенски по нейно указание начертал схема на това перфектно съоръжение.

• 
  Колосални строежи, велико дело на човешката ци­вилизация. Каква е функцията им?
  
• 
  Не са храмове, нито гробници. Египетските жреци са знаели за прераждането и историческата си мисия.
  

(Шокиращи изводи.След време някои радиестезисти изпробваха пред­ложения от Слава модел. Очертаха с въже ръбовете на миниатюрна Хеопсова пирамида. И започнаха експери­менти.

- Какво ще кажеш за готическите катедрали? - Раз­питва я Лушка Златарева.

Завърнала се от Франция, силно е впечатлена:

• 
  Защо в Средновековието издигат църкви с изостре­ни върхове, забити сякаш в небосвода?
  
• 
  Не мислете, че в архитектурата има намеса свише. За оня етап от християнството е характерна остротата. Прониква от междучовешките отношения и се пренася в храмовото строителство. Епоха на разоряващи войни
  

- Но ето, настава епохата на Ренесанса - слушаме езотеричката със затаен дъх. - Знанията за света се разширяват. Животът се променя. Навлиза повече хар­мония, благост и любов. Архитектите изоставят реже­щата готика, насочват се към плавно извити куполи. Ку­полът е близък до природните форми. Синхронизира със заоблените структури на Вселената, в която ре­несансовата личност с интерес прониква.

Развитието на строителството се влияе от духовната еволюция на човечеството.

Кой досега го е изказал така изящно?

Време е да надникнем в Меката на българските феномени. Да осъществим контакт наживо - с най-изя­вените от тях.

Узнала за необикновените способности на не толко­ва известната прорицателка от София, чрез свои поз­нати Ванга настойчиво я кани на посещение в Петрич.

За да не я обиди, един ден все пак поема на път. Как­то по-късно се изразява, "почти насила ме замъкнаха". Тръгва с една от жените, проводени от Ванга. Грабва бастунчето си, настанява се в изпратения за целта ав­томобил и ...

По живо, по здраво пристига. Това е в началото на седемдесетте години на миналия век. Ей го и домът на пророчицата, завоювала световна слава.

Пред входа - гъмжило. Прииждат нови и нови хора. Редят, пререждат се. Глъч, олелия, разправии.

• 
  Тук ли е Ванга? - Обръща се към чакащите Слава. Прекрасно знае - всенародно признатата ясновидка е там, но благоприличието го изисква.
  

• 
  А-а-а, тука е, тука. Приема.
  

А той:

Какво е това? - Мистериозна парализа на сетивата?

Според разказа й, била преминала пред очите на грубия пазител на реда, който "гледал през нея като през въздушния простор".

Слава не манипулира възприятията на хората, нито мисълта им. Не е станала невидима реално. Вероятно е въздействала хипнотично, за да се изгуби от полезре-нието.

Демонстрации с блокиращо хипнотично въздействие извършва Волф Месинг, таен ясновидец на Сталин, привлечен в секретни операции от някогашните съвет­ски спецслужби. Ползва ги и не по-малко талантливи­ят негов съперник от противниковия лагер Ян Ханусен, ясновидец на Хитлер. Прилагани са единствено от малцина Владетели на Силата. Изискват изключите­лен самоконтрол и висше психотронично съвършенс­тво.

И така - популярната и другата, обвита в тайнствена неизвестност пророчица, най-сетне се срещат. Дарба­та на едната е придобита след екстремално изживява­не. Издига я мътна вихрушка в небесата и тя ослепява. Другата е родена с нея.

Едва пристигнала от София, неспокойна е. Бърза да се прибере. Измъчва я тревога. Поема я от болезнените проблеми на чакащите тълпи отвън.

• 
  Славке, знаеш ли що? Майка ти Мария е тука! - На­рушава настъпилото за миг неловко мълчание домаки­нята.
  
• 
  Да, сестро Ванго, починалата ми майка наистина се казваше Мария. Знам, тук е.
  

• 
  И вуйко ти е с тебе! - Но на него не му назовава името. - Боже, боже, горкото момче... Имали ли сте уте-пано чедо, дека некога с вашата баба сите са бегали от турците?
  
• 
  Имаме такова, сестро. Помни се в семейството.
  

- И баща ти виждам - ей го, е - продължава, без да му назове името.

Не забелязва, обаче, присъствието на душата на по­чиналия й брат. Слава знае - съпровожда я и подкрепя в това отговорно за нея начинание.

Домакинята рязко сменя ракурс:

• 
  Славке, ти женана ли си?
  
• 
  Отдавна.
  

- Жив.

• 
  О-о, лельо Вангьо, да знаеш какъв пръч е! - Обажда се отстрани жената, довела Слава при ясновидката.
  
• 
  ...Щото - продължава Ванга - душата на майка ти, ей я на, пред мене, като на тръни е... Що тъй, мари? Имате некаква дандания за делба на дом... Що са тез неуредици?
  

- Имаме, сестра Ванга, имаме е-е-ей такъв голям дом! И никак не можем да го поделим... Но ти бъди спокойна- няма повече да се караме за тази огромна къща.

Истината изисква безпристрастие. Слава живее в схлупена къщурка. Ванга правилно улавя раздорите в семейството. Но те се дължат на хронични скандали с неотрезвяващия съпруг, а не на имотна дялба. Допуска неточност. Това дава повод на гостенката деликатно да я иронизира. Какво пък, само въздушните замъци са съ­вършени...

Двете богонадарени, доказали качества на най-изя­вени живи ясновидки на България през оня период, са еднакво нещастни в семейството - съпрузите им издъх­ват, прокиснати от алкохол, а те са бездетни.

Отчела нелепата грешка, от тоз миг нататък Ванга престава да "гледа" на своята посестрима по призва­ние. И на свой ред заинтригувано пита:

• 
  А ти, Славке, що видиш за мене? Що щеш да кажу-ваш за моя живот?
  
• 
  Не гледам аз тъй, сестро Ванго. Мога да ти отгово­ря само на конкретни въпроси.
  

- Е, харно. Можеш ли да видиш мъжот ми?

До бележитата петричка врачка са седнали, слу­шат в захлас нейните племенници. Потвърждават перфектно точната характеристика на починалия им калеко.

Популярната сред народа ясновидка продължава да я подлага на нови изпитания:

- А що ке кажуваш за една моя близка? Она сега не е тук. - И назовава името й.

Любопитно и полезно ще е да се разбере как проти­ча ясновидският процес през погледа на една високо надарена психотроничка. Кой е ключът към нейните проникновения?

Сега ще надникнем в обяснението на една голяма мистерия.

"Гледам ~ разказва Слава чудноватата история годи­ни по-късно в тесен приятелски кръг, - вдясно от Ванга застанали неколцина "невидими". (Не уточнява какви са - души на починали, духовни покровители, извънзем­ни...) Поглеждат ту мене, ту нея. От време на време се навеждат над ухото на Ванга. Прошепват й нещо, което чува само тя. И се отдръпват, за да го предаде на човека, потърсил помощта й. С вътрешния си слух аз също ги чувам. Никой друг обаче нищичко не забе­лязва. Предали послания, с интерес поглеждат, какво ще й река. "

Леля Слава тайнствено се усмихва. Снишава глас:

И така, гледам - Ванга препредава дума по думица онова, което ония нечуто й шептят. А някога мислех, че е с подобни на моите дадености и работи като мене...

В тоя върховен миг в същността ми прокънтя глас: "Чадо мое, посочената душа няма духовно зрение. Ка­жете и с думи. Тя не вижда. но духовно чува. И приема оттук (сочи уши ясновидката, а не оттук" (докосва сърцето си).

• 
  Сестра Ванга, пред мене е вашата близка. - Описах я. - Това е рождената ви сестра.
  
• 
  А-а-а! - Вирна глава с гримаса на несъгласие.
  
• 
  Тя е, тя, не бъркам. Наживо пред мене е - подута малко в коремната област.
  

• 
  У-у-у, мари Славке, бре, бре! Не е мало, много е!
  
• 
  Предавам туй, което виждам. Болната е пред мене - мигновено на свой ред я апострофира Слава. - Нажи-во гледам доколко й е отекъл корема.
  

• 
  Подуването се дължи на хапчетата, които сестра ви изпи, докато бе в болница. Виждам и тях - наполовина кафяви, наполовина жълти. Преди болницата, нямаше оток. Тъй ли е, сестра Ванга?
  
• 
  У-у, мари Славке Виж ти... Като доктор познава!... Боже, боже!... Чуй яз що ке ти кажувам. Що не се регис-трироваш да приимаш и гледаш на людето като мене, мари?
  
• 
  Защото нямам условия в къщи - отклонява истинс­ките причини, - затова не се занимавам като тебе, сес­тро Ванго, с ясновидство.
  
• 
  Айде сега, айде! - Усеща, че крие нещо. - Ако те подири некой тежко болен, ке го върнеш?
  
• 
  Ако ме помоли твой близък, ще го приема. Пък, ако щат, после да ме обесят. Все ми е едно, щом съм спаси­ла страдащ човек.
  
• 
  Море, море, вижте я! Яз не съм вчерашна... Хич не те е страх, а?!...
  
• 
  Що ще ме е страх? На болен съм помогнала.
  

През шейсетте години на миналия век Ванга е наро­чена за принудително въдворяване на остров Белене заради нейното дразнещо силните на деня "инакомис-лие". С лека ръка са били готови да затрият този при­роден уникум. За щастие, за нея се застъпва Людмила Живкова. По-късно от позиция на дъщеря на Първия й помага да получи статут в община Петрич - свободно, без страх от репресии да ясновидства. Така я спасява от терора на местните милиционерски величия. По тази причина признателната врачка говори с благодарност за нея до края на страдалческия си живот като за све­тица. Толерирана от фамилия Живкови, Ванга е приви­легирована.

Лишена от подобен статут Слава е в сянка. "Гледа"на доверени лица, в които е сигурна, че няма да я злепос­тавят. И по изключение - на някой "външен", задъл­жително отказвайки да приема пари. Това е право на извоювалата си независимост в ония мрачни времена нейна "духовна сестра". Затова е лишена от шанса да се превърне като нея в жива легенда. Впрочем, никога не се стреми към това. Нейната мисия е друга.

Ванга заявява:

• 
  Сакам да дойдам една вечер само, да преспим у вас! Може ли, Славке?
  
• 
  Заповядай, сестро. Не мога да ти предложа ком­форт, но чисто спретнато легълце за тебе винаги ще се намери в моята къщица.
  
• 
  ... Боже, боже... Като доктор гледа... - Учудена, не престава да повтаря на сбогуване всепризнатата ясно-видка.
  

При Ванга е професор Георги Лозанов. Близо десет години я изследва, документирайки резултатите в науч­ни анализи. Аналогична роля за Слава повече от чет­върт век изпълнява доцент Иво Лозенски.

Покорени от обектите на своите проучвания, Лоза­нов и Лозенски се опиват от магията на ясновидството. И, като че така им е съдено - да не отрезнеят от нея. За цял живот.

Какво се оказва - в безпросветните времена на без­верие и атеизъм, с най-изявените представители на тайния или явен "психотроничен фронт" се трудят научни капацитети.

Зли езици след "Промяната" злорадо подхвърлят, че са изпълнявали и специална мисия, обслужваща сил­ните на деня и някои служби...

Така ли е в действителност? Единствено на ясновид-ките е известно. И да е вярно, нима е обидно? Свръх-сензорните знания, постигнати от властелините на психотрониката Ванга и Слава, са стратегически в национален и световен мащаб. Затова са ги държали под око.

Но нека довършим историята на вълнуващата среща-опознаване на българските психотропни върхове. Тя отразява техните умонастроения, а и духа на епоха­та. Те, както ще разберем това по-нататък, не се проти­вопоставят една на друга, а прецизно се проверяват. С уважение се допълват.

След напрегнато изпитване на възможностите, голе­мите ясновидки продължават добронамерено и прия­телски:

• 
  С що се занимаваш сега, Славке? - Обръща се с усмивка към нея популярната врачка.
  
• 
  Интересува ме строежът на молекулата.
  
• 
  Молекул?!... Що е туй молекул?! - Възкликва с интерес.
  

• 
  Как да се избавам от них? Що чиниш ти, Славке? - С въздишка се обръща за съвет.
  
• 
  Силите теглят, омаломощават... Пази се, сестро... Спасявам се тъй: около къщицата ми нощем заблестя-ва харман от Висша светлина. Защитно сияние. Изг­раждам го с мисъл. (Касае се за мисъл-форма - б. а.) Недосегаем за отвъдното, непроходим за тъмни духове. Вечер преди сън хвърлям поглед към хармана. Поемам светлината му. Изпълва ме, възвисява... И отдъхвам на спокойствие. Направи тъй и ти, сестро. Моли милост от Висшите сили. Не разчитай само на душите. Съвет­вай се със съществата от Светлина. Бог е изпълнил този свят с чудеса, не с ужасии... - Напътства я всеот­дайно на раздяла.