Книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество

Освен по тайнствени "духовни канали", Слава полу­чава вести от добри хора, посетили петричката врач­ка. Поръчала е да й предадат: "Да кажувате на проро-чицата от "Овча купел" - виждам светли същества. Безпогрешно навлизам в съдбините на хората." "Обмяната на опит" е дала резултат.

Колкото изтънчени и тренирани да са сетивата на псифеномените, до сетен миг се усъвършенстват.

• 
  Сакаш да ти провождам хора, Славке? - Приятелс­ки я пита на сбогуване Ванга.
  
• 
  Мога да видя всичко, ама всичко. От най-малкото до най-голямото - споделя тя на свой ред. - Благода­ря, сестро Ванге, недей. Обет съм дала - е тоя живот трябва да съм в сянка. Не бива да издавам дарбата си.
  

Доволни от срещата, прорицателките се сбогуват. Домакинята се прибира. Работата я грабва.

Впечатлена от зашеметяващия досег, не престава да повтаря:

- Боже, боже... Като доктор гледа...

Тъкмо софийската гостенка да напусне обсадения от посетители дом, милиционерът-гигант рязко се изпреч-ва. Затваря пътя й. Грубо се нахвърля:

• 
  Как се промъкна? Кой те пусна?! - Оглежда отгоре до долу дребничкото телосложение на немощната наг­лед женица, едва крепяща се на бастунчето си. - Отде се промуши? Обяснявай! Обяснявай, да не те аресту­вам и тикна в дранголника!
  
• 
  Как тъй отде? Оттам, отдето минават всички - през вратата! Бях при моята колежка "на обмяна на опит"...
  

- През вратата, а, през вратата?!... Хм... "Обмяна на опит"... Не съм те пускал аз тебе. На кого даде пари?... Ще проверим тая работа. Ще ти дам да се разбереш!

През вратата... Ако не е тъй, мисли му!

Грабващата история за срещата на върха на владе­телките на Силата в тоя миг ни разведрява.

- Виж ти, този "титан"... милиционер... - Подхвърля някой.

Избухваме в неудържим смях.

По идея на доктор Димитър Сираков на 05.11.1989 г. на хижа "Бунтовна" се провежда среща на българските псифеномени - ясновидци, контактьори, сензитиви. Акцентът е Слава Севрюкова, ледоразбивачът на Но­вата епоха. По онова време - на 86 години. Въпреки разклатеното си здраве, обещала е да участва. Нещо повече, на другия ден с нейния сътрудник доцент Иво Лозенски ще дадат пресконференция.

Пристигаме след обед. Настаняваме се.

Трескава подготовка. Стяга се обща вечеря.

Единствено леля Слава е на спокойствие. Възстано­вява от дългия, изтощителен за нея път.

Тайната вечеря на българските феномени. Обикно­вена. И тържествена. Хората правят събирането, не то тях. Едно е голямото явление - и всеки се стреми да се настани по-близо до богобелязаната.

Мога ли да не чуя и съхраня бисерите на словата й. Касетофонът работи.

Нисичката слаба женица с чупливи сребристи коси и неотменно бастунче е отново сред нас. Тих мек глас, засмени зад очилата очи. Изтъкана от душевна щед­рост. Рицар на отдавна отшумяла златна епоха на доб­родетелта. Защо ли все я откриваме в миналото?

Уникалната психотроничка е като изплувала от делфийски храм. Чудото, наречено псифеномен, оживя­ва, а суетността е тъй далеч от нея. Неволно усещаме - като, че сме в състояние да направим онова, което с лекота върши тя.

Непринудено приземява звездния си връх.

Край нас са свръхсетивни хора. Пълзи тръпка на не­известност. Струят неудържими емоции:

• 
  Видяхте ли летящите чинии?!
  
• 
  Чинии? Какви чинии? Къде? Кога?...
  
• 
  Как къде? Над хижата. Следихме ги час. Падат си по необикновени събирания. Явяват се при военни ма­неври, над крупни сражения. Например през Втората световна война. Неслучайно са тук. Дават знак - при­ветстват ни. И тайно поддържат...
  

Меко за сезона време. Примигват мокрите звезди. След ръсналия лек дъждец се взираме в избистрения виолетов свод. Безкраят не е тъмен, а искрящ.

- Ето я! - Сочи един от запалените привърженици на нло.

Вперваме очи. Едва забележима подвижна точи-ца припламва в необятния ефир. Блещука, плавно се плъзга из висините.

- Но... това е самолет!
- Самолет? Пфу!... Сигналите са различни! Летяща чиния!

Светлинните ефекти нажежават градуса на очаква­не. Предвкусваме изненади. Трептящият енергиен фон внушава (така си мислим): Извънземният Разум не е безразличен към този паметен ден. Знаците го изда­ват.

Сядаме на масата. Трескаво възбудени. Огладнели.

Подемат се наздравици. Буен възторг. Приповдигнат тон. Неволно се питаме: извънземните ли слязоха при своите "избраници" да проговорят с техните уста?

Пръв взема дума сензитивът доктор Сираков. Ре­шил е на това силно енергийно място да създаде лече­бен център:

- Братлета, толкова се радвам! Събрахме се! Отко­га мечтаех... Щастлив съм! Сред нас е и леля Слава! Не сме случайно на хижа "Бунтовна" - този вулкан на енергии!... Подготвя се Ново време! Грандиозни съби­тия! Помнете - сега е пети ноември. (Годината е 1989- б. а.) Няма да мине и седмица. Над България – вятър на обновлението... Готови ли сме за промяна? Знам,мислите - говори ги врели-некипели... Не е тъй, братле­та! Аз, някакъв Дон Кихот... За него ме взимате, нали? В тържеството ще забравите тези слова. Денят на ра­дости и изпитания е близо! Повтарям - до седмица! С промяната, ще си спомните...

(След срещата, обновени, пращящи от емоции и енергия, прибираме се по домовете. Пет дни след това, на 10. 11. 1989 г. във вечерния информационен блок на Националната телевизия проехтява съобщение: "То­дор Живков, управлявал над тридесет години страна­та, падна от власт."

Шокирани сме. Да вярваме ли на ушите си?

Трещят изстрели. Кой по онова време разполагаше с оръжие? Откосите приветстват края на диктатора.

Пред очите ми мигновено оживяват думите, предска­зали с точност до дни разгрома на една епоха.

След Живков щяха да дойдат други, по-несъвърше­ни продажни управници. Защо? Докога? Тежка българ­ска карма.

Същата вечер по втора програма на Националната телевизия в предаването "Здраве" се излъчва филм за Сираков "Лечение без вълшебства".

Изненадите нямат край.)

Възторженото послание на доктора завършва нос­талгично:

- Съжалявам, сред нас не е строителят на хижа "Бун­товна" полковник Никола Сариев - Сокола. Ако бе жив,как щеше да се радва!... Ех, да бе жив!... Млъквам...

И, просълзен, с блеснали искри в очите, с подкосе-ни от вълнение колене, "Дон Кихот" се строполява на стола.

В тоя миг - забелязваме - изправила се е леля Сла­ва. Едва се откроява крехката й фигура.

Очите на сензорната компания се вперват в нея.

Тихият й глас плавно обхожда залата.

Тръпка...

• 
  Преди малко се каза: "Не е сред нас полковникът". (Оглежда ни един по един.) Да, ама той е тук! Тук! (Наб­ляга на думата.) Ей на, виждам го! (Сочи пространство­то пред себе си.) Висок, едър, напет. Тъмноруси коси, кафяви очи. Тъй ли е, Митко? Бързо отговори!
  
• 
  Тъй е, тъй, лельо Славе! - Възкликва изненаданият Сираков.
  
• 
  Енергичен, силен мъж. Продълговато гладко лице, като твоето, Митко. Тъй ли е?
  
• 
  Невероятно!... Точно така, лельо Славе! - Сподаве­но се изтръгва.
  
• 
  Никога не съм го виждала, но сега е пред мене. Ей тук (сочи лице) има бенка.
  
• 
  Браво, браво, лельо Славе! - Крещи ликуващият доктор.
  

променя. Зазвучава плътно, стегнато, по военно. И все пак благо.)

• 
  "Драго ми е да ви видя! Много сили хвърлих в стро­ежа на хижата. Здравето ми взе... (Въздъхва.) Отидох си година, след като я завърших..."
  
• 
  Тъй е! - Обажда се Сираков, впечатлен, трогнат до сълзи. Единствен от нас е познавал приживе полковни­ка.
  
• 
  "Не отшумя напразно животът..."- Без да изпада в транс, рони слова с тембъра на починалия невероят­ната Слава (по-късно коментираме, гласът на полков­ника наистина е бил мек и приятен). - "Дерзайте, мо­мичета, момчета! Благородна е вашата мисия. Дано имате сили да я изпълните!... Не ми бе леко - семейни проблеми..."
  
• 
  Ох, истина е... - Въздиша докторът. Изглежда поз­нава тегобите в семейството на починалия.
  
• 
  "Отклоних се. За вас съм дошъл, лечители, яс­новидци. Незавидна е участта на избраника. Не уни­вайте! Живи и мъртви едно сме... Силата да е с вас! Бъдете умни, работливи! От такива чеда се нуждае Майка България!"
  

- Браво! - Крещи Сираков. - Как можа, лельо Славе!!! Това бяха характерните изрази на полковника! Той бе благороден, при това и поет!...

Думите му са удавени в ръкопляскания. И, като се изправя, докторът с пълни гърди се про­виква:

- Братя и сестри, помнете, тоз ден е паметен! Присъствате на епохално събитие!

Само на това да бяхме присъствали, щеше да е пре­достатъчно. За цял живот.

...Тържеството продължи до късно среднощ - с пес­ни, танци,веселие.

Рицарката на мъдростта оттук нататък остана встрани -тиха, незабележима. Взряна в пространство­то. Подпряна на неизменното бастунче. До нея -доцен­тът, верният "оръженосец".

А тихата й усмивка, озаряваше нощта. И благославя­ше, благославяше...

Съвременната епоха има свои недостатъци. Все по-малко хора мислят с главите си. Живи погребани пред екрана.

Пробудени от сън, залепят очи за телевизора, ком­пютъра, видеото. А оттам вали, вали, вали... Информа­ция на парцали. Засипва, задушава.

Драматични времена. Един ежедневник днес ни за­лива с повече събития, отколкото живеещите през XVIII век за цяла година. Ера на свръхосведоменост. Втори­ят потоп комай ще е информационен.

Нищо вече не ни учудва. Хладнокръвно, с безразли­чие гледаме на лавинорастящи катастрофи, социални сътресения, войни, терористични акции, катаклизми.

Не се ли нуждаем от "филтър" за съхраняване чис­тотата на духа?

Дали не се цели точно това?...

Вопиюща потребност от духовно пречистване.

И - парадокс - в развихрилия се информационен ко­лапс в малка България почти нищо не се знае за кос­мическия псифеномен Слава Севрюкова. В сравнение с радващата се на всеобщо признание Ванга - приживе и след смъртта. А тя не й отстъпва. В някои отношения дори...

(Нека ми прости душата на леля Слава - приживе не би допуснала съпоставки. Отбягваше съизмеримостта на дарбата. Защото е от Бога.)

Как се бе стигнало дотук? От прекомерната й дели­катност? Или защото си отиде от нас с "Промяната"? "Освободените медии" едва започваха да тръбят за грабващата нова тема - сензитивите. За да повдигнат тиражи, на мнозина, нелишени от дарбица, услужливи журналисти коварно прикачваха сензационното "фено­мени". Тъй представата за феноменалност девалвира.

Единствено Времето (за което Слава "нямаше мяра", защото бе над него) е безпристрастно за това кой кой е.

Господарят-време съди по делата. И въздава все­киму...

* * *

Сутринта в една от залите на хижата се състоя прес­конференция на тема: "Психотронични постижения в изследване на слабо изучения свят на микрокосмоса". Събитието бе преди Десети ноември. Не го отрази ни една медия.

Включих касетофон.

Доцент Лозенски:

- За 25 години с леля Слава събрахме и обработихме огромна информация за процеси и обекти, посредством уникалните й способности.

До какви изводи стигнахме?

Първо: моята асистентка вижда обекти, неза­висимо от време и разстояние, със силата на ми­сълта.

Възниква въпросът: какво е мислене? - За нея, това е мозъчен процес. Мисълта е вълна с огромна енергия, излъчена от мозъчните клетки. Като него е обагрена в сиво. Узрее ли, откъсва се и устремява натам, където е насочена. Поела към обекта, превръща се в пси-вълна, действаща самостоятелно извън орга­на на мислене. Скоростта й превишава светлинната. Колко пъти? Не е лесно да се отговори. Вероятно е зависима от индивидуалните способности.

Някога леля Слава мисловно пропътува до Марс с неговите спътници Фобос и Деймос. Пренесе се там за секунди. Разгледа ги и описа. Информацията й се пот­върди след десетилетия от космически сонди.

Ако мисълта се движеше със светлинна скорост, би трябвало да се чакат минути и часове. Да прелети до отдалечената планета, да проучи спътниците и се вър­не обратно.

Забележете, касае се за колосална енергия, излъ­чена от мозъка. В състояние е да въздейства върху обектите директно, от огромни разстояния.

Надявам се, ще ви е интересно да разберете как като учен работя с жената, надничаща отвъд видимо­то. Насочвам я, примерно, към дадено здание. В това време тя удобно седи в креслото у дома си. След мис­ловна концентрация, зданието се оказва в полезрението на "третото и око". Вижда го цветно от вси страни, включително и вътрешността. Образно казано, навлиза в друго измерение.

Загадъчен за науката свят на свръхсетивност. Усе­щания, многократно надхвърлящи по сила и обх­ват стандартните човешки възможности. Пет сетива - екстрасензорни. Може да приема и обра­ботва информация от всички реални източници, към които се насочи.

Ще споделя най-важното - как с необикновената ми асистентка навлязохме в света на микрокосмоса.

За да разкрием съставящите го елементарни час­тици, необходимо бе да създадем методология, под­даваща се на проверка, основана на здрава логика.

Така е, защото Слава с лекота чете мисли на събесед­ници. Трябваше да се избегне опасността от подвежда­не.

В проучванията строежа на атомните ядра, ре­шихме: ще приемем за еталон лекия водород.

Насочих я към него. Разгледа го психотронно:

Както винаги - безупречно точна.

При нея е така: необходимо ли е да проникне в да­лечното пространство и опише даден човек, започва от външен вид-лице, очи, нос, вежди... Конкретизира го и идентифицира. Необходимо й е, за да е сигурна, че е именно пред обекта, който трябва да наблюдава. Едва тогава пристъпва към подробни изследвания.

И така, аз я въвеждам:

Мигновено реагира:

Така е, но, как да кажа, някак примитивно изразено. Съветвам я:

Справя се перфектно. Пред психотронния й взор се явява правилен елипсоид.

Тук известно време се забавихме, защото микрочастиците в него кръжат с огромна скорост. А и той самият е в непрестанно движение. Видя го и описа - мъглявина със синкав цвят.

След задълбочен размисъл хрумна ми да й предло­жа "да го спре" със силата на мисълта. "Да разгледа" отблизо и отвътре по-обстойно.

Успешно се справи. В атома се открои ядро с фор­ма на пръстен. Скоростно се стрелкаха, обикаляха изграждащите го свръхлеки елементарни частици.

Под мое ръководство, със силата на мисълта "разряза" това ядро на две така, както се разчупва геврек.

"Какво виждаш в него, лельо Славе?"

"Други, много по-малки частици, прилични на сла-нинки - възкликна спонтанно. - Като в салам, когато го разрежеш, така са разположени."

(Раздвижване и шум в залата.)

Помолих я "да извади" една от свръхминиатюрните частици. Това, както разбирате, се извършва мисловно.

...След време подробно я изследвахме. Оказа се фундаментална. Нарекохме я "псион" в чест на психотрониката.

С нея сме правили безброй експерименти. Псионите, скъпи приятели, са практически неделими. Но моя­та помощница с психотронната си мисъл им "направи разрез". Така разкри тяхната структура. Строежът им се оказа зърнест.

Помолих я "да увеличи" едно от съставящите псиона "зрънца". Тогава с "психотронното си око" съзря в него множество миниатюрни обли частици. Взе една от тях. Пак я "увеличи". А в нея - още по-малки... После - все по-малки и по-малки, и по-малки... До безкрайност... Та­кава е структурата на псиона. Не е твърдо изграден от тези "зрънца". Те са в непрестанно движение.

Навярно ще ви е интересно да разберете как жена­та, вникваща е неразгаданото, вижда набелязаните обекти?

От любимото кресло в хола, това е лаборатори­ята й, първо се концентрира - настройва мисловен център за възприемане на психотронна информация. Аз й помагам, като я насочвам към предварително из­брана прицелна точка. Тогава тя отговаря на конк­ретни въпроси - не каквото хаотично й се мерне, а онова, което желае да наблюдава. С мисъл, как става това, не мога да обясня, "напипва" набелязания обект. За да илюстрира тези процеси, веднъж живописно се изрази така: "Служебното куче, като го пуснете по следа, знаете как слухти и - все по нея, по нея... Тъй правя и аз."

Достигне ли обекта, "атакува" го. Извлича със си­лата на мисълта необходимата информация. По­лученото многоизмерно изображение преминава през нейния мозък. Отсяда в сърдечната й област (сърдечната чакра - б. а.). Там се съхранява отпе­чатък на обекта с всички данни за него. Вижда го зрително - като форма, обем, цвят. Приема слу­хово - ако бръмчи, издава звук или шум. По същия начин определя неговия вкус (ако има такъв) или грапавина. Вкуса усеща с език, неравностите - с върховете на пръстите.

Правили сме множество пси-експерименти. Искате ли да ви разкажа?

(Залата одобрително се разшумява.)

Ето как определяме скоростите на елементарните частици, въртящи се около атомното ядро. Носител­ка на свръхсетива, Слава предварително програмира експеримента. "Виждам орбитата на лекия водород" - споделя. (Забележете, психотроничката си служи с модел на атома, а не с него самия.) Прокарва вер­тикална линия нагоре и надолу от остта. В горния учас­тък на орбитата "поставя" орбитон. До него - протон. Долу - полагащия се орбитон със съответния протон.

След серия опити се оказа - за едно и също време протонът извършва половин обиколка, орбитонът - една. Това ни помогна да изчислим скоростта им. Ще повторя, резултатите са от пси-експерименти. Уреди при нас няма. Опитите продължават, докато проследим абсолютната повторяемост на явленията.

Така установихме - контурът на водородното ядро е овал. Изградено е от псиони. При лекия водород са над два милиона. Разположени един зад друг.

Псионът е елементарна частица, притежаваща заряд. Формата му е като на военен пагон. (Фиг. 3)



Слава го изпробва по всевъзможни начини: "хапна ли го - казва, - няма вкус" (свръхсетивно вкусово възприя­тие - б. а.). Открихме - колкото по-голяма е атомна­та маса на елементите, толкова повече е броят на псионите.

Необикновената ми асистентка работи с псионите във вакуум. Тя забеляза - микрочастиците кръжат по часовата стрелка. Навярно затуй хората някога инту­итивно са избрали тази посока за движение на часов­ника."

В пресконференцията спонтанно се включва Слава Севрюкова:

- Виждам ги тия частици - носят ги "атомни вихри". Движещите сили са разположени така - "вихър до вихър и вихър във вихър". За да разбера посоката им на вър­тене, решавам: "Ще взема една от тях. Ще я спусна в бушуващия вихър, да наблюдавам как ще се отклони".

-...Орбитонът е с форма на овал. Леля Слава ус­танови защо е необходим. Тя не само вижда микрочастиците в забързания им вихър, но чува жужащите или пеещи звуци от тяхното движение. Както неведнъж е споделяла, в тишината на микрокосмоса някои от тях са приятно мелодични.

(Възторжено оживление в залата.)