Книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество

След смъртта й, "освободеното"общество се втурва "да гради демокрация". Да се кланя на Златния Телец и на Запада (който още не я е настигнал). Тъй забравя откритията й. Както и нея. И това ли е "придобивка на демокрацията"?

Разшифровайки невидимото, Слава оставя след себе си обосновани факти и стройни формули. Все още не могат да бъдат доказани според изискванията на офи­циалната наука. Все още. Но нали тя се развива. "Ста­рите заблуди са най-големият враг на новите идеи" - напомня Гьоте.

Уви, повечето квалифицирани специалисти са твърде рутинни в областта на вече познатото, за да постигнат сами нещо ново. Дали не държат прекомерно на уста­новеното, защото им е трудно да търсят? Не е лесно на закоравялото мислене през седемдесетте-осемдесетте години на миналия век в тоталитарна България да над­могне наложените концепции.

Нека бъда разбран правилно - българската наука има свои завоевания, но и до днес е затворена за този тип нетрадиционни изследвания. Психотроничните пос­тижения на Слава Севрюкова и духовните търсения на Ванга са твърде далечни за повечето научни светила.

Каква ирония. А те могат да променят из основи света.

За пореден път се налага аналог с Ванга. Многок­ратно посещавал уникалната ясновидка, възмутен от немарливостта на родните изследователи към нея, пи­сателят Николай Хайтов остро възкликва: "Това беше едно явление под носа им дошло. Тук трябваше да се струпат най-умните хора, да я наблюдават, за да мо­гат нещичко да допринесат за изясняване на феномен от световно значение. А те, хора ограничени, започ­наха да доказват, че това не може да бъде... Не може­ло да бъде... Преди да се появи телевизията, имало ли е някой, който да вярва, че е могло да бъде... Те са учени в кавички."

Правдиви слова. Горчиви "по хайтовски". С пълна сила се отнасят и за другия световен псифеномен Сла­ва Севрюкова. Дали някои писатели не са по-близо до свръхфеномена, защото също са изпреварили времето си?

Единици са онези, които си позволяват да подкре­пят постиженията на амбициозния тандем. Доцент

А. Антонов от Института за ядрени изследвания и ядрена енергетика при БАН е сред тях: "Работата на Севрюкова-Лозенски има съществен оригинален при­нос в установяване на нови кинематични зависимости в създадения от тях нов и логически непротиворечив модел на атома..."

Повечето някогашни научни корифеи навярно се боят да приемат непознатото, до което е достигнала гениал­ната психотроничка? Или, което е по-неприятно - да се съгласят с него, подозирайки, че е реалност... Всъщ­ност голямата беда на някогашните "величия" е, че не искат да допуснат, че у човека има нещо повече от физическо тяло...

Слава Богу, науката днес не е замръзнала на онова ниво.

Не е изключено и друго - дръзките изследвания, пре­обръщащи представи за устройството на микрокосмоса все още да не са сведени в достатъчна степен до зна­нието на широк кръг елитни световни учени.

Времето за признание, според Слава, не е далече: "Това, което разработвам, скоро няма да е оценено. Ще стане не по-рано от петдесет години, в двадесет и първото столетие. Научното познание многократ­но ще разшири обхват. И най-върлите противници на психотрониката ще сведат глави пред техни Вели­чества, фактите."

Нека бъдат спокойни надменните властелини на една вече отминала епоха. Тя им принадлежи. Ако променя­щите установената парадигма концепции се потвърдят с годините, на тях няма да се гледа като на пълна нес­полука. Ще бъдат чудесен пример за изследователи с ограничени способности. Нови научни работници ще дадат свои имена на откритото от психотроничкагла. За противниците навярно тогава ще се знае само това, че са живели по времето на Ванга и Слава Севрюкова.

Дейците на научната доктрина през тоталитаризма са високомерни. Обясняват всичко с нея. Без алтерна­тиви. Духовното е мистика. Не заслужава внимание.

Какво прави някога (различно ли е сега?) академич­ната общност с откритията на дилетантите? - Премъл­чава ги или отрича. И под сурдинка проверява. Потвър­ди ли се верността им, ако са твърде смели, не им дава гласност. Докато някой "безразсъден" най-често млад и "еретичен" учен се абстрахира от инерцията на дотога­вашните отрицания. И черно на бяло докаже с факти, че това действително е така.

В началото неговите колеги го приемат "на нож". Признаят ли го институти със световен престиж, няма как, ще преглътнат "абсурдните постановки". И откри­тието ще се свърже с името на смелия учен, а не на случайния дилетант.

Факти от седемдесетте-осемдесетте години на мина­лия век. Смазващи факти.

По мисловен път създава вакуум в електроскопа.Установява: при допир на наелектризирана стъклена пръчка до метално топче, че листенцата му са почти неподвижни. Дръзко твърдение. По-късно се доказва с физически експерименти.

Разпадат се като сапунени мехури схващания, счита­ни от столетия за аксиомни. И най-непоклатимите няко­га специалисти са принудени да признаят новостите.

С бъдещи психотронни разработки изследовател­ският тандем планира да навлезе още по-дълбоко в необятната Вселена на микросвета. Предстои да раз­гледа под нов ъгъл "кристалната решетка на прос­тото вещество", да даде нова светлина на понятията "заряд", "енергия" и много други.

Краят на "единствения в света жив свръхмощен микроскоп" (изразът е на С. Севрюкова - б. а.), целе­насочено ползван от амбициозния доцент в мащабна свръхчовешка програма за екстраординерни изследва­ния, осуетява шанса да бъдат изцяло завършени.

Кой учен реализира докрай всичките си замисли? - Откритията провокират нови.

Свършено е немалко. Колко? - Рано е да се оцени. Пробен камък, алтернатива на бъдещи търсения. И нови пробиви.

Не са ли това проекции на едно неукротимо въобра­жение? Може ли да е сбъркала? Или надминала себе си?

Откриктията на Слава биха били мистификация, ако не ги подкрепяха факти. Нейният свят може да е психотроничен, може да е всякакъв, но не е измислен.

Сложната система за устройство на микрокосмоса, до която достига, е издържана. Удивителен и съвър­шен е микрокосмосът, изведен в строеж, обеми, маси, орбити, скорости. Неизвестните за науката микрочастици не могат да се защитят, нито опро­вергаят по алтернативен път. Супермощните микроскопи, компютри и друга свръхчувствител-на техника отстъпват на широкообхватните възможности на псифеномена.

Светът на Слава Севрюкова на този етап изг­лежда утопичен. Защото е непроверим. Ами, ако е реалност?...

* * *

Нека не се изненадваме на реакцията на постиже­нията на тандема (или по-скоро на парадоксалното й отсъствие). Най-новите открития първо се описват, после обясняват. Понякога след години. Много годи­ни, когато се узрее за това.

Така е с рентгеновите лъчи - десетилетия прила­гани в практиката, преди да се намери задоволително научно обяснение на тяхната същност. Подобно е и с телепатията. Все още няма общоприета теоретична трактовка за нея, което не означава, че не съществува.

Нелека е съдбата на авангардните постижения. Едва ли ще е различна за спорните открития на нашите психотроници. Резултатите от многогодишния им труд са събрани в монографията "Психотронни изследва­ния на микросвета". (Издание на СУ "Св. Кл. Охридс­ки", публикувана в годината на смъртта на Слава 1991. Приживе жената-уникум не видя с очи плодовете на из­следванията си. Подхвърляни с години из издателства, отпечатани са едва след 10. XI. 1989 г. - б. а.)

Книгата е преведена в САЩ и Русия. Областта на микрокосмоса е глобално стратегическа. Вдъхновени от нейните постановки, навярно работят суперсекрет-ни (US и руски лаборатории. Оригиналните пробиви на психотронния лидер в ядрената физика отдавна са се превърнали в основа за нови нестандартни опити и тър­сения.

На Слава Севрюкова неведнъж й се налага да за­щитава вижданията си за устройството на водородния атом на научни форуми.

На един от тях скептичен професор по ядрена физи­ка закачливо подхвърля:

• 
  Ах ти, лельо Славке! Така значи, отмъкна водоро­ден атом от Космоса, за да го изследваш. И сега там е с един по-малко... Смея да запитам: ще го върнеш ли? И кога?
  
• 
  Бъдете спокоен, това е атомно копие, мисловен от­печатък - отговаря с усмивка. - За разлика от вашия колега Айнщайн и създателите на атомната бомба, аз атоми не унищожавам. Ако не вярвате, пребройте си ги...
  

Физикът Михаил Хинев има една единствена памет­на среща с псифеномена:

"Запознаха ни. Като узна професията ми, дребнич­ката, трудно подвижна женица подхвърли - чрез нейни психотронични методи "видяла" и изчислила разстояни­ята между съставките в атомното ядро на водорода.

Спонтанно възразих как може да "види" това, без да ползва апаратура, уповавайки се на съмнителни от на­учна гледна точка методи и похвати:

- Госпожо Севрюкова, уваженията ми, но позволете да не се съглася.

Тя се усмихна:

• 
  Слушам.
  
• 
  Вие, според мен, изследвате Вселена, която сама си създавате. Или, може би, превръщате материята в някаква психическа форма. Въпросът е: близка ли е тя до реалната? Само учените могат да установят това с експерименти и обективни анализи. Така ще се дока­жат или отхвърлят вашите твърдения. Не се сърдете, но като уважаващ себе си физик, не съм в състояние да проверя надеждността на метода ви. Как да прие­ма за автентични резултатите? Основно изискване за достоверност в науката е повторяемостта. Бих ли могъл да възпроизведа, въпреки дълбокото ми преклонение, извършените от вас опити? По никакъв начин, нали? Следователно, няма убедителни аргументи, потвържда­ващи тези интересни, но недоказуеми твърдения. Бихте ли посочили в защита поне един факт?
  

- Аз съм фактът!

От"лабораторията" на едноетажната си къщица владетелката на "психотронното око" издига до неузнаваемост тавана на човешките възможности. Истина­та, за нея, не се основава на логика, а на ясна свръхсензорна информация. Открива Вселени, вглеждайки се в себе си. Сетивата й я заливат с изобилие на сиг­нали, образи, картини. С воля и системен труд успява да ги подреди.

"Простотата е белег на съвършенство" - с право заявява контактуващата с Вечността.

Пси-явленията са реалност. Нека не се залъгваме, чe онова, което днес е неразбираемо, не съществу­ва. Пренебрегваните постижения може да се окажат фундаментални.

Слава знае: редът, скрит в космическото безмъл­вие, направлява света. "Жената-супермикроскоп" нав­лиза в сърцевината на материята. Разгадава тайнстве­ните сили, движещи микро и макровселената. С упо­рития й труд, независимо от липсата на признание, се задава краят на Великото космическо мълчание.

Само времето ще покаже дали ще се приемат, коригират или опровергаят резултатите от научните издир-зания на невероятния тандем.

Нейните научни изследвания не бива да се подценяват, а да са разбрани. Това е най-трудно.

Извечен е стремежът на човека за вникване в необх-затната Вселена.

Не само се взира в звездната мозайка, а и вижда. И пътува из нея, потъвайки в себе си. Разкрива строежа на надвисналия, смазващ с безмълвие небесен свод. През порите на тишината нахлува космически студ.

Светът на Слава не е от нашата видимост. Нищо не убягва от психотронния й взор. Пространствено разглежда различни сектори на Необята от Сътворението до днес. Тълкува галактическия зов на неизбродната пустота.

Знае - Всемирът има свой Архитект. И разкоди-ра неговите формули. Известен й е гениалния принцип, който ни е създал: "съвършенството е простота" и още: "нищо не е такова, каквото изглежда."

Издига се, полита подобно райска птица. Пред нея оживява тъмния вакуум на необозримия Безкрай.

Безкрай? Необозрим? - Посланицата на Висшия Ра­зум е на друго мнение. За него ще е дума по-нататък.

Какво разбулват космическите й стереокадри?

Питаме я за формата на Всемира. Планетите и звез­дите образуват системи. Те - звездни купове и галак­тики. Следват галактически купове и мегагалактики. Но какво е отвъд телескопичната примка на хоризонта? Докъде се простира Необята? Има ли форма? Ако да, каква?

Взряна в трептящата звездна хармония, Слава Севрюкова прокарва енергийна пътека в Безкрайност­та. Преживява невидимото. Изследва устройството на сеещия мрачен сух студ на едни места, или искрящ на­жежен другаде Космос. Това не е празно и тъмно място, а велик източник на енергия.

Разчела звездните йероглифи, отсича: "Вселената_е_ограничена_-_с_начало_и_край._С_граници_и_обем._Формата_й_уподобява_гигантски_елипсоид._Испо'>"Вселената е ограничена - с начало и край. С граници и обем. Формата й уподобява гигантски елипсоид. Испо-линско яйце, а отвъд него - "мъртво пространс­тво".

Ограничен Всемир, безгранична сила на човешката мисъл. Съзряла контурите на Мирозданието, колосал­ният овал на космическата бездна е тесен за проник­новенията на богонадарената: "Голям взрив, както допускат учените, няма и не е имало - категорична е, завръщайки се от неизбродни космични пътеки. - Все­лената е една. Антивселената е фикция."

Вижда Сътворението отвъд великото божествено безмълвие. Свръхсензориката й го преоткрива. Разглеж­да и описва Космоса - този "разрастнал се в необята гигантски атом". Пътува из звездния атлас. Излиза извън границите на познатия свят. Съзира края на без­края. И разшифрова загадките на неумолимия Свинкс - Вечността.

Бездни от проникновения. Човешкият ум се затруд­нява да ги обхване. Свръхколосални структури, които събрани в едно, образуват огромно яйце. "Вселената е овална. Формата й е като на атома. Погледната отстрани, е сива, но искряща. Под огромния й ку­пол бушуват могъщи космически вихри." И още, и още...

И така - ограничен Всемир - с начало и край. А извън него - "мъртво пространство".

Логично е да се запитаме като някои специалисти: не създава ли Слава своя Вселена? Или това е нашата откъм непознатата й страна? Фантазира ли? Ако е така, защо прогнозите й досега са все верни?

Наднича в света и разгадава неговите структури. Нали затова е получила професорски дипломи. Въз­можно ли е да са й връчени от престижни иностранни университети и академии за фриволна игра на въобра­жението? Лековерни ли са чуждите и наши учени, инже­нери, писатели, художници, гледащи я с респект? И кон­куриращи се помежду си да заслужат вниманието ц?

Единствено Съдникът-време, който за нея никога не е съществувал, защото е стояла над него, ще даде от­говор на тези и други въпроси.

В разпален разговор с Извора на Мъдростта, взре­ни в блестящия звезден купол, живо се интересуваме:

- През 1929 г. Едуин Хъбъл извършва откритие, при­ето в научните среди за епохално. Вселената, според него, в резултат на Голям взрив непрестанно се разши­рява. Така ли е в действителност?

- Създадена е първично, веднъж и завинаги. Една и съща. Трепти, свива се и разширява, подобно живо ди­шащо същество. Това, за което говори Хъбъл, е нещо като "оптически ефект". Уловил е част от цялото. Правилно е разгадал и описал разширението - една от съставките на пулсиращата Вселена. Не е могъл да постигне и документира свиването. Има време и това ще стане. Жертва на заблуда, бележитият фи­зик и астроном приема епизодичното за окончателно и вечно. Прави погрешен извод - този процес бил ре­зултат на първичен съзидателен взрив. Близо е до ис­тината, но не е така. Вселената е създадена в един миг. Това аз наричам първично Сътворение.

Е, как да приемат учените през втората половина на миналия век тези стряскащи умовете твърдения? За разлика от владетелката на свръхсензориката, не разполагат с толкова широк изследователски инст­рументариум. Гледат с подозрение на космическите й модели. Там, където не я "приемат на нож", реакцията е пренебрежително мълчание. Тя преобладава.

Божествено изживяване е потапянето в Мегакос-моса. Изследователката споделя: "Трудно е да предам зидяното с думи. В отделни участъци усещането е засилено, в други - притъпено. Забелязвам галактични купове и сърцевини на галактики в светли сияйни тонове. Другаде са тъмнокафяви. Вселената е краси­ва в своето мълчаливо могъщество."

Отдала се е на науката. Доцент Лозенски е заслу­жил доверието й с търпение и постоянство. Необезпо­коявана, неуморно продължава изследвания. Твърди: "Светът е по-сложен, отколкото изглежда. Не той се разширява, а все по-реалната ни представа за него."

Съжденията изкушават интригуващи въпроси. Пос­тавени са от склонни към нестандартни експерименти изследователи - физици и астрономи:

• 
  Колко дълго ще грее нашето Слънце!
  
• 
  Не се тревожете, милиони-милиони години ще изп­раща благодатна светлина, топлина и любов.
  

• 
  Съществува ли двойник на Слънцето във Вселе­ната?
  
• 
  Да, като сянката му е... (Странно твърдение. Някой да е виждал сянката на неуморния източник на светли­на, топлина и живот? Навярно има предвид неговата ас-трална проекция - б. а.) Не ме питайте, още е рано да се разбере това.
  
• 
  От антиматерия ли е изграден този негов дубъл?
  
• 
  Не, такава не съществува, нито антипространство.
  
• 
  Има ли аналог Земното кълбо?
  
• 
  О, ще повторя, рано е да се проумее - въздиша же­ната, осъществяваща транскосмически контакти. - Има, но е проекция от светлина и тъма. Нещо като "земна сянка". Там е закодирано всичко, което ще се случи.
  

• 
  Какво ще кажеш за "черните дупки"? Реални об­разувания? Ако, да, какво представляват тези мрачни космически страшилища?
  
• 
  Ние виждаме една от съставките на световете. Има и други, незабележими. Границите помежду им са трудно преодолими. Извършва се и преливане. "Про­ходите в космическите лабиринти" уподобяват туне­ли между тях.
  

• 
  Ще има ли разрушение на Вселената и връщане към изначалния хаос?
  
• 
  Не, не се задава ликвидация на света. С еволюция­та ще настъпва плавна трансформация и извисяване на Разума.
  

Що за наука, градена от хипотези? Ако чудесно обос­нованата теория на Слава Севрюкова за пулсиращата разумна, а не вечно разширяваща се механична Все­лена, както все още се опитват да ни я представят, бе позната на тези навярно напредничави астрофизици, едва ли биха "открили" такива "страшни доказателс­тва" за бъдещето на света след 100 милиарда години. 'Времето в макро и микрокосмоса никога не изтича. Унищожението на Вселената означава край на Бога, а това е абсурдно"- категоричен е псифеноменът.)

• 
  Съществуват ли други населени с живот планети, подобни на нашата?
  
• 
  Има, виждала съм. Дори на Слънчевата система, на един от Юпитеровите спътници, Европа, мисля, бе името му, съзрях животинче - четирикрако, кафя­во. Движеше се тромаво като таралежче... На пове­чето планети от Слънчевата система са породени странни, все още непознати за нас форми на живот, но не и човешки разум.
  
• 
  Как изглежда Земята, погледната от дистанция?
  
• 
  Разглеждала съм я. Не е абсолютно обла. Говоря за планетата като монолитна маса. Уподобява видимата част на развален кътен човешки зъб. Водата покрива огромни пространства от неравностите й и я заобля в почти идеално кълбо. Такъв реално е Глобусът. Ще е леко разяден, ако се отнемат колосалните водни маси от него и бъде погледнат отстрани.
  

Елементарно описание. Автентично. На "професор с четвърто отделение".

• 
  В Северното полукълбо преобладава сушата, в Южното - водата. Самоволна игра на природата ли е това?
  
• 
  Планетата е чудесно балансирана. Водата е 2/3 сушата - 1/3. Сушата обаче е по-тежка от водата. Така се уравновесяват. Затова, ако на едно място земната повърхност потъва, другаде винаги се издига.
  
• 
  Откъде се е появил животът при нас?
  
• 
  От Космоса. От първите морета. Там са заселени и постепенно са се развили адаптиращи се към местни­те условия елементарни органични форми. Все повече са се усложнявали. Видях и предходниците на човека - малки същества, създадени в "Небесната лаборато­рия". Дребнички, примитивни...
  

• 
  Достоверен ли е методът, при който по разпада на урана се установява възрастта на планетата Земя? Според учените тя е от 3,3 до 4,6 милиарда години.
  
• 
  Не е абсолютно точен. Приблизително е на 6 ми­лиарда години. Виждам хаоса, от който е възникнала. Едновременно е образувана нейната кора. Всичко в Космоса е и на планетата - същите градивни елемен­ти. Някогашният хаос не е изцяло потушен - бушува в недрата й. Вселената е създадена едновременно. Нищо ново не се поражда. Сътвореното същес­твува, видоизменяйки се. В Мирозданието е вло жена вътрешна тенденция - за промяна и усъвър­шенстване. Колосално творение. Трудно е да си представим неговите закономерности, гигантските му размери и структури.