* * *
Слава има щастлив шанс два пъти през библейски дългия си живот да наблюдава Халеевата комета. Като 8 годишно момиченце, когато през 1910 г. "огненото й око" застрашително приближава Земята. А също и на преклонна възраст.
При втората среща, докато неотменният сътрудник вари кафе на нашата прорицателка, тя проявява инициатива. Концентрира се. Интересуват я формулите, не формите. По психотроничен път за минути извежда и описва орбитата на кометата.
Доцентът по-късно я съпоставя с научните, продължили с години, изчисления за нея. Оказва се - покритието между двете е пълно.
Заинтригуван, документира фактите. Някой ден някой скептичен учен (познава ги - нали преди да срещне Слава е бил един от тях) може да се усъмни в постиженията, извършени със странни за науката методи. И в "съмнителните възможности" на психотрониката.
Преди да се състои "парада на планетите"от Слънчевата система, космическо явление, извършващо се през немалък времеви интервал, феноменът ги "вижда" - подредени в изящна стройна верига. И дава подробно описание.
Тези материали също са съхранени.
Въз основа на над четвъртвековна научно-изследователска дейност, Слава Севрюкова с основание твърди: "Микро и макрокосветът са свързани в абсолютна хармония. Нищо не съществува извън общия закон на материята. Всемирът е лишен от случайност и хаос. Как е създадена тази хармония? Кога е възникнала? - Тайна на Вечността..."
Надничаща в "биографията на Вселената", "жената с космически зеници" разгадава строежа на Земята и другите планети от Слънчевата система. Многократно се пренася на Луната. Изследва я, преди там да стъпят американски астронавти и акостират руски луноходи. Разглежда негостоприемната днес повърхност на Марс и открива следи от отдавна изчезнал живот, кипял на червената планета. Категорична е- в близко време това ще се докаже по научен път.
Прецизните наблюдения, записани от доцент Лозенски, се потвърждават с космическите проучвания. Все повече се разбулват загадките на необятния Всемир. Разкодирането им шокира. Мисълта на невероятната жена пътува сред звездите. И те оживяват - романтични, тайнствени, истински.
Слава изгражда нова космогония. А, може би, възвръща автентичната й същност.
* * *
Заинтригувани от възможностите на псифеномена, група астрофизици се обръщат с казуса:
-
Ако едно тяло бъде изнесено извън гравитация и му се предаде начална скорост, какво ще стане с него?
-
Ще спре.
-
Ще спре? Абсурд! Няма гравитация. Какво ще го стопира? Притежава начално ускорение! - Въпроси, бездънни като небесната бездна.
- Да, но не е носител на вихър в себе си. Затова дълго ще се рее. За вас това е безкрайност, но аз виждам, не е. Ще замре в покой. Веднъж и завинаги.
Слава променя законите на физиката, валидни за необятния космически вакуум.
* * *
Галактическите купове, галактики, звездни и планетни системи, подобно на атомите, се задвижват от космически вихри. Безспирно устремени, извиват се със страховита скорост. С неизменна посока - "вихър до вихър, вихър във вихър". Заедно изграждат огромно вихрово поле. Благодарение на него, Вселената непрестанно се върти.
Хармонията на взаимно допълващите се и противопоставящи сили в природата буди изумление. Направляващият света ред, скрит във великото Безмълвие на Вечността, оживява.
"Космическият вихър - твърди психотроничката, прелитаща като приказна Жар птица вселенския не-обят, - е безконечно движение. Уподобява неугасима въздушна вихрушка. Планетите и Слънцето в нашата звездна система се привеждат в постоянна динамика от "слънчев вихър".
Завихрянията в микро и макросвета са "леви". "Десни" не съществуват. Без тях всичко - от микрочас-тиците до свръхгигантските звездни тела и галактики - би застинало. Лишена от "звездни ветрове", Вселената ще се скове и вледени в покой. Вихрите са първопричина на движението. Космическите структури са изваяни от тях. Организират материята и я направляват."
След тези наблюдения логично е да се запитаме: не е ли светът сътворен от Мисъл? Въплътена и раздвижена във взаимното преливане на материя и енергия?
(По-нататък от жената-уникум ще узнаем: "Мисълта е полеви тип материя. Тя е и енергия"- б. а.)
Вселената преминава през "психотронните очи" на Слава. В обяснението за макроустройството на физическия свят тази неоренесансова личност надмогва заблудите на времето. То, според съвременните физици, изкривявало пространството. За Слава факторът време, както вече знаем, обективно не съществува. Има го, но само в човешката мисъл. Затова отминаваме ние, не времето.
Слава е на път да постигне по-стройна и точна от господстващата сега научна система. Какво пък - може би някои нейни проникновения и открития ще залегнат в основите на науката на бъдещето?
ЧОВЕК И ВСЕЛЕНА
С времето изтънява нишката на спомена. Оцеляват фактите - в отговорни все още "квазинаучни" изследвания.
Впечатляващ е съвместният труд на Севрюкова-Лозенски "Човек и Космос", публикуван в американското списание "Psi Research" през юни 1982 г. Разглеждат поразителните сходства между структурата на земното кълбо и анатомията на човешката глава. Задълбочени наблюдения, предизвикващи размисъл.
"Човек е творение на Вселената. Той самият - миниатюрен Космос. Тайната му може да бъде разкрита, разгледан в единство с него"- твърди Севрюкова.
Лаически на пръв поглед, съпоставките изненадват. Нека се спрем на някои от тях.
Земята, както е известно, се състои от три основни, вградени една в друга сфери: ядро, мантия и масивна кора. Най-важната част на човешкото тяло, главата, според Слава Севрюкова, в известен смисъл я уподобява.
Кои са аналозите?
Мозъкът съответства на земното ядро. Черепните кости и обвиващата го ципа - на земната кора и мантия.
Органът на мислене е изграден от две полукълба със специфична функция. Дясното, за Севрюкова, ръководи съзнанието. Лявото изпълнява спомагателна дейност. Там, според психотроничката, е подсъзнанието.
(Някой неврофизиолог до днес да е уточнил дори като хипотеза местоположението на подсъзнанието в кората или подкорието на мозъка? За пръв път в световната практика това се извършва от професор Слава Севрюкова.)
Науката все още не знае как човек ползва подсъзнанието си. То е мрачно. Ако след катастрофа, тежка травма, дълбок нервен срив или изживяване на границата на оцеляване, дясното мозъчно полукълбо се окаже непълноценно, управляващата функция се поема от лявото. Тогава поведението може да ескалира в опасно. За индивида и обществото.
Това, според изследователката, обяснява как в подобни състояния се стига до отклонения и престъпления. Възможно е извършителят да не е имал склонност към антисоциални прояви, но след крайно обострен стрес неузнаваемо да се промени.
От новаторската трактовка се разбира защо при увреждане на дясното мозъчно полукълбо се провокират опасни поведенчески отклонения. Тогава водещо може да се окаже мрачното подсъзнание.
Друго наблюдение: на Северното полукълбо преобладава сушата, на Южното е обратно. Нормално е на север да е по-голямо поселението. И това да е решаващо за еволюцията на човешката популация. Северното полукълбо, според Слава, съответства на дясната, Южното - на лявата половина на човешкия мозък. Дясната е "по-активна, направлява естеството на човека". По-дейна е и дясната ръка. При ирисова диагностика на дясното око е отразено сегашното състояние на здравето, лявото говори за миналото. За хиромантията линиите на десницата са свързани с настоящето, на левицата - с вече преживяното.
Съпоставките "мозъчни полукълба - земни полусфери" впечатляват. Странни добре защитени тези. На пръв поглед случайни. Но дали е така?
Земното ядро, подобно на човешкия мозък, според лидера в психотрониката, се състои от две основни съприкосноваващи се половини. Едната е течна, огненочервена. Разположена е дълбоко под Южния магнитен полюс. Безспирно я просмукват нажежени вихри. Другата - сива, по-уплътнена - също е обхваната от интензивни завихряния. Обгръщат предимно повърхността й. Намира се в глъбините на Северния магнитен полюс. От сложните взаимоотношения на двете субстанции в ядрото на планетата се индуцира мощен заряд, провокиращ нейния магнетизъм. (Някой досега да е разкрил причините за това природно явление?) При процеса се отделя огромно количество топлина.
Надничайки в пъкления огън, бушуващ е ядрото на Гея, Слава вниква в закономерностите на глъбинния хаос. Земята уподобява самозахранващ се жив организъм. Със скелет от планини, с кръвоносна система от реки. Диша с белите дробове на горите, пулсира (приемаме това за сеизмологични катаклизми), отделя с вулканите (над 620 действащи), неуморно кръжи в сложна спираловидна орбита.
Интересни съпоставки. Може ли науката да ги докаже? В състояние ли е да ги отхвърли? А още в древни тибетски манускрипти е записано: "Земята е живо същество." Подобно твърдение защитава преди 400 години и Леонардо да Винчи. Пророчицата не ги е чела. Тя го знае.
Слава се взира в почерка на Създателя. Разшиф-рова скритите светове. Вниква в най-великото чудо на света - човека. Стига до малки и големи открития, очакващи официално потвърждение или отхвърляне.
Загадъчност и библейска иносказателност: "Геният, сътворил Мирозданието, е вложил част от него и от себе си във всекиго от нас. Затова човешкият дух е вечен. Вселената е Бог, който никой никога не е видял, нито разгадал. Велика тайна.
Копие на Всемира е човешкият мозък. Не работи с пълна мощ (едва с 12-14 % от своя капацитет - б. а.), а частицата, отломък от Отца - твърди прорицател-ката, - обитава космоса на нашата духовна плът. Трудно е да го проумеете. Някога и това ще стане."
Мозъкът е обезопасен с черепна кутия, чиито кости са свързани с шевове. Така е и при Земното кълбо. (Структурата на кората на Глобуса, според съвременните представи, е изградена от масивни континентални и междуконтинентални литосферни плочи.) В средата на миналия век Слава забелязва, че границите между тях не са рязко откроени, а леко се застъпват.
Това вече е доказано.
Аналози, изпреварили с години научните открития. Постигнати по нестандартен психотроничен път. Всеки детайл може да изглежда случаен. В комплекс, навеждат към прецизна система, плод на свръхразумен умисъл.
От съвременна позиция можем да разширим доклада на Севрюкова-Лозенски. Все повече учени доказват - водата има памет. Заема около 80 % от земната повърхност, а атмосферата е наситена с нейни пари. Ако водата действително запаметява, възможно е "съзнанието на Синята планета", като живо същество, да е не другаде, а в загадъчните молекули на Н20.
"Човек е преди всичко космически феномен, а след това земен" - революционна за времето е тезата на Константин Циолковски. "Земя и Космос са едно"- ще допълним, изхождайки от познанията на двадесет и първото столетие.
Какво издават наблюденията на пророчицата, проникваща в схемите на работа на Висшия Разум? Лабораторията му е Космосът. Ние сме концентрирано негово отражение. Следователно - и подобие.
"Човек е светът" - има основание да заяви това Слава, изхождайки навярно от себе си. Всемирът е в нея. С невероятни сетива го разкодира. Взряна в невидими за нас космически процепи, го изучава.
Отговорността за опазването му задължава. Нас, една от неговите съставки. Осъзнаем ли се като сът-ворци в "Необятното Мироздание", разумно и уверено ще съхраним живота.
Добре защитени лупинги на мисълта. Доказва се пластичността на триединството "хомо сапиенс-Земя-Космос". Разкриват се и осветляват небесните ни корени.
* * *
След публикуване на доклада някои оригинални становища са ползвани от авангардни учени в тяхната изследователска дейност. Срещал съм ги преди десетилетия, възхитен от мощния им размах. Без да подозирам автентичните автори.
Неописуема бе изненадата ми, когато се натъкнах на доклада, публикуван през 1982 г. в САЩ, изнесен на авторитетни психотронични форуми в чужбина от все още непопулярния в нашата страна тандем. Този труд бе трасирал десетилетия напред основи на бъдещи проучвания. От него черпеха вдъхновение и захранващ материал световни изследователи, присвоявайки си славата им.
Историята на невероятните проникновения на Слава Севрюкова има продължение. През април 1988 г. в гр. Томск в Русия на школа-семинар на тема "Непериодич-но протичащи явления в околната среда" е изнесен доклад на Б. Ацюковски "Етеродинамичният модел на света". Развити са идеи, съмнително близки на изложените от Севрюкова-Лозенски в цитираната тяхна публикация преди 6 години, без те да бъдат упоменати. По-късно пък от него вземат други, също без да се позовават на автора.
Защо? Докога?
* * *
Новаторският труд "Човек и Космос" надхвърля посоченото дотук. От необичаен ракурс се изследва най-висшия продукт на човешката мозъчна дейност - мисълта. Какво представлява? Как се извършва умственият процес?
В науката има сериозни постановки по проблема, но съществуват бели петна и неясноти. Водят се спорове. Нашата изследователка изгражда стройно защитено оригинално становище и в тази все още неразгадана сфера.
"Мисълта - за Слава - е вълна с необичайна сила. Не е електромагнитна, гравитационна или свързана с известните физически полета. Разпространява се със скорост, многократно превишаваща светлинната. Излъчва се от клетките на мозъка и, подобно на него, е светлосива на цвят. Мисълта - продукт на 100 милиарда сложно организирани мозъчни клетки.
Узрее ли, откъсва се и устремява натам, където човек я насочи. Тогава се превръща в пси-вълна, проявяваща се самостоятелно извън него. С нямаща равна на себе си в света транскосмическа скорост въздейства върху обектите директно, на огромни разстояния. Благодарение на нея, всеки, притежаващ развити мозъчни центрове, може да достигне набелязания обект и получи от него необходимата информация."
Състоянието на владеене и насочване на тази вълна Слава нарича "сила на мисълта". С нейна помощ прониква в микро и макрокосмоса.
Вече е научно доказано: енергията на съзнанието влияе върху физическите полета. Душата е тип енер-гоинформационно поле. Освен с мозъка, който според бележития съвременен руски физик академик Акимов "има периферна позиция за съзнанието", все повече ще се разбира - ние мислим чрез душата и духа. Това се потвърждава от спомените в регресивен транс за света на отвъдното. Там съществуването е в духовен план, а се мисли и чувства. Тогава ролята на мозъка в съзнателния процес може наистина да се окаже не решаваща, а спомагателна. При слоновете той е четири пъти по-голям, а по-умни ли са те от нас?
Космосът, според Слава, е "пронизан от ефирни информационни канали". Индивидите с прогностични
Способности чрез насочване мисловна вълна натам извличат сведения от тези още неизвестни на науката източници. Те са като „ каталози” на Вселенското знание. За целта трябва да се обозначи „ прицелната точка”.
Постигнем ли това, в състояние ще сме да уловим мисълта. И чрез нея да разпечетаме кона на живота.Тук и отвъд....
„Настъпват времена – разкрива пророчицата – човек да черпи информация направо от Космоса, защото той е Космос и всичко там, е в него”.
„За проникването в онези светове – споделя псифеноменът, трябва да притежаваме духовна и морална чистота.... засега човечеството борави едва с 1/10 мозъчни клетки. С еволюционното развитие процентът ще расте.”
Мисълта е свръхенергия. Според теорията за енерго-информационния обмен, колкоко по-концентрирана е информацията, толкова по-мощно е нагнетяването на енергия. Има ли по –голямо информационно съсредоточаване от това в недрата на все още неразгаданото чудо, неречено мисъл?
Евристично оригинален труд. Така разгледан , човешкият мозък е биологична енергийно-полева информационно-предавателна централа.
Какво се извършва в него? Няма общоприет научен отговор. Я древните, прониквайки в мислите, са се отитвали да съдрат дори тяхната форма. За йогите те са ..... триъгълни.
Никой все още не е проучил цялостно „тайнствената люборатория на мисълта”.
* * *
В Библията е казано:„Вначалото бе Словото.”Слово–„Логос”. Но „Логос”означава и мисъл. Верният превод според мене , е : „В началото бе Мисълта.”
Словото е мисъл, облечена в думи. Те, нейни символи и знаци. Могат да са неясни, да означават дори безмислици. Хаосът е брътвеж. От брътвеш ли е изведена. Сътворенителната мисъл (Логос)? Ако „ в началото е Словото”, кои са тези думи? Или са изречени от другито в Божието име?
Съдържанието често пъти не е в думите, а между тях. Може ли Сътворението да е словесна кауза? По-скоро е висша Мисъл, въплътена е материята. Мисълта е изумителна енергия – градивна, всемогъща, космическа.
Ако приемем „ В началотобе Мисълта”, това чудесно кореспондира с поддържаната от Слава Севрюкова идея за „ Разумна Вселена”. Такъв е „ пращящият от живот необятен, студен, и в някои участъци наженен до бяло междузвезден вакуум”
Космосът – материализирана Мисъл на всепроникващия Ум на Сътворителя. Дали Бог е свят на стихии или велика Мъдрост?...
Вселената е Разум. Разбираме я дотолкова, доколкото разираме Него. Разумът – архитект на Мирозданието. Бог се пресъздава. Христос е висше Негово творение. Космосът – безкраен калейдоскоп от звезди, мъглявини, галактики – видимата съставка на една от божествените структури. Микрокосмосът – друга. Светът около нас – трета. Духът, душата, мисълта са фини връзки за контакт между компонентие.
„ Стартегът на мислъта” Слава Севрюкова разкрива физическите и енерго-информационни същности на Салиенса, на Гея, на Вселената. Съпоставя, анализира от необичаен ракурс все по –пластично очертаващите се шедьоври на Ваятеля. В Троицата „Човек-Земя –Космос” привидно хаотичните съставки на Цялото, са интегрирани и преливащи една в друга.
„Отечеството на великата душа е цялата Вселена”- казва Демокрит.
Слава побира света в психотронния си взор. Ако има машина за пътуване във времето, това е одухотворената мисъл.
Мирозданието не е бездушна механика, а Велика Мисъл, въплътена е материя от Висшия Разум. Времето също е мисъл.
Да се учудваме ли на нейните "странни методи" за проникване и опознаване на света?
Така осветен, Космосът около и в нас е хармоничен и божествен. "Творенията на природата са като току-що изречено Божие слово" - възкликва Гьоте.
Разширяващото се познание е шанс за единение с Всемира. Вълнуващи перспективи.
ИЗВЪНЗЕМНИ ЦИВИЛИЗАЦИИ
Вярата в извънземния Разум - бягство от реалността или проникване в бъдещето?
Медиите тръбят факти, полуфакти и измислици за НЛО. Немалко от тях отклоняват общественото мнение. Създавани са и разпространявани от световните свръх-сили. Но има и автентични.
Коя е истината? Понякога, за да я откриеш, по-доб-ре е да провокираш в разговор знаещ и интересен събеседник, носител на божествена дарба, отколкото да се ровиш из сайтове на Интернет и информационни агенции. Да почерпиш сведения по тази изкушаваща и щекотлива тема от свръхфеномен е върховно предизвикателството.
Може ли за мистериозните пришълци да се говори спокойно, без палещи страсти и вълнения?
Домът на Слава, нашият "Дон Хуан", за кой ли път е препълнен. Какво да се прави - е подстъпите към прохождащата наука психотроника търсенето многократно превишава предлагането.
Бурно спорим: уникат ли е човекът във Вселената? Съществуват ли извънземни форми на разумен живот в галактическите пространства и, ако да, какво представляват?
- Задава се време на върховни промени! Помнете, братлета! - С ентусиазъм и трепетно вълнение ехти "гасът на доктор Димитър Сираков. Включи ли се той в разговора, страстите динамитно пламват. - Предстоят съдбовни събития! Представители на три от дванайсет-те суперцивилизации от паралелните светове, които се интересуват от нас, ще осъществят директна връзка.
Любима тема на доктора. Екзалтиран е повече от всякога:
- Не е далече времето, когато ще ни приемат в Обществото на Космическите цивилизации. Грандиозен галактически скок! Ще получим безценни насоки от братята по разум! Пред нас ще засияят вратите на Вселената. Без лутания и грешки - мощен тласък. Едва след преломната среща ще се наречем ЦИВИЛИЗАЦИЯ. (Набляга на думата.) Защото все още не сме...
- Чакай, Митко! Бързаш! - Сираков изтръпва.
- Не се сърди, но аз такива срещи не виждам! - Слава с необикновените си заложби е като врата към други измерения.
О, не, богонадарената не се кара. Гласът й е все така благ, очите усмихнати:
- Мили приятели, извънземните, както вие ги наричате, са другаде. Не там, където ги търсите.
Дон Кихот може да изгуби битка, но не и да бъде съкрушен. Доктор Сираков не се предава:
- Ама, лельо Славе, защо? Според тебе летящи чинии не съществуват ли?! - Провокира я с жар. - Натрупан е огромен фактологичен материал. Как тъй да няма извънземни пришълци?!
Нетърпение ни е обсебило. Ще ни се час по-скоро с гръм и трясък да се разтворят космическите порти. Да полетят към нас, да плеснат с ръце и ни прегърнат високо еволюирали галактически събратя, зелените човечета. Ще ни се да не сме сами - оживели капчици Разум в океана на Безкрая.
Не можем да я разберем тая жена. Не по-малка загадка е от извънземните. Понякога интригува, друг път... Отхвърля утвърдени научни аксиоми. С размах помита
условностите на времето. От години е събран доказателствен материал за инопланетните същества. Гледали сме снимки и макети по телевизията (тая съмнителна търговия със страх, ужас и насилия), а нашата Учителка ей тъй с лека ръка...
Невъобразим шум. Младите открай време са в съюз с яростния синдром на нетърпимостта. Не се побираме в кожите си. Крещим въодушевено един през друг. Никой никого не слуша. Нищо не се разбира.
-
Защо все бързате? Защо?!... - Пробива гневния брътвеж мекият топъл тембър на мъдрата леля Слава, а очите й потъмняват. - Припирате и... грешка след грешка! - Опитва се да охлади ентусиазма ни. - Не е така. Колко пъти съм ги виждала тези, как им казвате, летящи чинии.
(Стаята неохотно се умълчава.) В някои има живи същества, но не са чак толкова високо развити.
Вулкан от нов, още по-нетърпим вой.
- На по-извисено ниво са от нашето, но на принизено, в сравнение с останалите наблюдаващи ни цивилизации. - Продължава притежателката на духовно зрение. - Разберете: летящите чинии, ракети и други машинарии, са примитивни приспособления. Ползват ги недотам извисени общества на извънземни. С тях се носят над Земята и в междузвездните пространства. Това е техника. Колкото да изглежда съвършена,да възхищава и зашеметява, е НИЗША! (Набляга на думата.)
Не се наемам да описвам ситуацията. Закрещяват хиляди морски сирени в душите ни. Нищо не се разбира. Възмутено гневно бръщолевене. Напират въпроси на несъгласие. Странен е вкусът на чувствата.
В словесната канонада кой знае как си пробива път познатият галещ глас:
- НИЗШИ, помнете добре...
Нашата Учителка прави кисела гримаса. Отмята глава. Гласът й се губи в ужасната патаклама. Работи правилото: тези, които не знаят, не млъкват, онези, които знаят, мълчат. Но тя продължава:
-
Машини... Високо развитите цивилизации, за разлика от тях, са на такова ниво, че не им се налага да "ползват съоръжения. Разбрахте ли ме най-после?
-
А кои идват тук? Твърдиш, при нас са най-несъвършените извънземни. Как се придвижват до нашата планета? А после обратно? - Протестираме с основание.
-
Въобразявате си, че им трябват приспособления?... Интересно...
Внезапно замлъкнала, леля Слава като че осмисля реакциите ни. Словата й зашеметяват като електрошок. Разминаването с очакването е огромно. Не е ли още по-интересна с това?
Утихваме. Какво ще последва?
-
Да-а-а. Човек е устроен да разсъждава така - тихо въздиша. - Трябва да се транспортира, за да види с очи. Прави сте. При инопланетяните, обаче, е различно. Тези същества са съвършени. Не се налага да пътуват в Космоса с органичните си тела, за да ни видят с очи или с апаратура. Разбирате ли? - Учителката е непроницаема. - Извисена еволюция. Машинарии на тях просто не са необходими. Те обслужват физическите тела. Авангардните представители на извънземни цивилизации се озовават директно при нас или което и да е кътче в Космоса без летателни апарати. Ясна ли съм?
-
Защо говориш така, лельо Славе?! - Възмутени сме. - Явяват ни се в скафандри и космически кораби. А ти - излишна техника. Има документални записи, свидетели, фотографии... Фалшификати ли са? - Разпалени сме. Отново я подлагаме на задушаващ огневи вал от въпроси. Май успяхме да я притиснем.
-
Ето, не сте разбрали... Ох, уморих се... Повтарям, повтарям... едно и също...
Това не е вярно. Жената, осъществяваща транс-космически звездни контакти, е толкова добра и уравновесена. Не й омръзва да обяснява. С широк духовен регистър, не е в характера й да се кара, да се сърди. Прекалили сме. А тя владее до съвършенство нестандартната дързост - смирението.
(Години след тези разговори стигнах да извода: спорът е привидна комуникативност, битка на Еготс Прерасне ли в съвкупност от монолози, спира обменът на информация. Всеки напира да изложи и наложи мнение. И парадира, горд с изявата си. Разсъждаващият наум, контактува с дълбоки нива. Спорещият със света, е затворен за него.)
- Защо не успявате да разберете?! Защо... – Мръщи се прорицателката, а разцъфтялата усмивка на одухотвореното й лице опровергава недоволството. - Част,от извънземните наистина ползват машини – инак няма да прелетят при нас. Прави сте. Многократно са ни надминали еволюционно, но, въпреки това, изостават от всемирното космическо развитие. С машини и скафандри са, защото и те като нас, горкичките, просто не могат без тях. Разбирате ли?
Гробно мълчание.
- Има, обаче и други, слушайте внимателно – високо еволюирали. Не се нуждаят от летателни техники и скафандри. Но и те ни се представят в летящи чинии, за да си обясним как са пребродили космическите бездни и проникнали в затънтения край на нашата галактика. Трудно ви е да си представите придвижване по друг начин, нали?
Гледаме я покосени.
Слава загадъчно се усмихва:
- Как се разкрещяха! Интелигентни хора. Браво! Но това, уважаеми момчета и момичета, говори... Да се учудваме ли защо тези факти не се приемат от хората? Не сме готови за среща с високи нива, затова. Прекалено рано е - силно и заразително се смее. Завладяла ни е космическа тишина. След малко продължава:
-
За да възприемем най-напредналите от така наречените пришълци (за мен са част от съществата на Всемира), налага се да ни разиграват нещо като космически спектакъл. Ясно ли е?
-
Аааа, виж ти!... Но тогава не всички летателни машини и скафандри са истински?
-
Добър ден! - Усмихва се с облекчение. - Да, така е. Проектират в съзнанието ни летящи чинийки, облекла, различни хуманоидни фигури. Ние ги "виждаме", "чуваме" и се убеждаваме в "автентичността им". Инак с нашата примитивна, за тяхното ниво на развитие система на мислене, никога няма да проумеем, че са тук. А те от памтивека са край нас. Уви, познанията и интелектът ни са твърде ниски, за да разберем това.
-
Оказва се - разиграват ни етюди с космическа бута-фория и реквизит, за да ги приемем за реалност. Инак няма да схванем, че са тук. Какво целят? - Питаме зажаднели.
-
Могат да напътстват с внушения живота ни. А ние да си въобразяваме, че това са наши мисли - внимателно се вмесва доктор Сираков.
-
Браво, Митко! Отлично! - Поощрява го. - Важно е кой контактува с тебе, с мене, с нея. Какво е неговото равнище. И още - тук вече сте прави - с каква цел. Освен това те не се намесват пряко в нашия живот, за да не нарушат естествения ни еволюционен ход.
Замлъква, като че за да осмислим думите й. Все повече ни обзема чувство на безтегловност и безплътност.
След малко продължава:
- Човек трябва да се стреми към извисени мисли и дела. Не забравяйте - облагодетелствани сме със Сила. Несравнима, божествена! Силата на мисълта. Но не всички искрено, без вреда за другите и себе си, я ползват. Още по-малко пък за добро. Особено в по литическия елит. Затова сред човешкия род предстои голямо отсяване...
Озадачени, не дишаме. Странно успокоени. Мушица да бръмне, ще ни стресне и извади от космическия унес. Асимилираме вселенски знания. Разраства се кръгозорът за паралелните светове.
Тая хрисима женица е с небесна власт над нас.
Писателят уфолог Димитър Делян съпровожда през 70-те години на миналия век руския академик (по онова време професор) Валентин Фоменко на посещение при Слава.
Ученият се интересува за два предмета. Единият е свръхлек златист метал. Според академик Вейник, на Колския полуостров в Северния ледовит океан е катастрофирала летяща чиния. Късчето е оттам. Другият е силно изтрит, почти заоблен керамичен шестостен. Професорът е заинтригуван: от извънземен характер ли са?
Но нека дадем думата на Димитър Делян:
"Поставила ръка над тайнствените тела, Слава се концентрира:
-
Не са на извънземни. Златистият метал е ползван в недалечно минало при строеж на водни плавателни съдове. Керамичният предмет е жезъл на шаман. Древен е. И двата са от земно естество.
-
Виж, виж, лельо Славе. Надникни по-внимателно. - Опита се да я насочи професорът. - Имаме сведение за летяща чиния...
-
Абе вие какво си мислите! - Възкликна раздразнено прорицателката. - Извънземните да не идват тук, да ръсят свои вещи по Земята?!...
По темата за паралелния живот тя бе изключително внимателна - завършва спомени Димитър Делян. - За тези предмети повече не говори. След това обаче разкри невероятни неща за семейството на академика. Той ги потвърди. Тръгна си разтърсен от дома й.
С кола поехме за Петрич. Да сверим информацията с Ванга."
Натъкваме се на интересен факт: съществувала е система за съпоставяне информацията на Слава с таза на Ванга. Така, както ще разберем в една от следващите книги, е и при разкопките в Царичина. Има и други случаи. За визитите при петричката пророчица се знае. При Слава - не. Тя е по-дълбоко засекретена.
Сподели с приятели: |