Книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество



страница6/20
Дата24.07.2016
Размер3.36 Mb.
#2963
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20

* * *

Слава има щастлив шанс два пъти през библейски дългия си живот да наблюдава Халеевата комета. Като 8 годишно момиченце, когато през 1910 г. "огнено­то й око" застрашително приближава Земята. А също и на преклонна възраст.

При втората среща, докато неотменният сътрудник вари кафе на нашата прорицателка, тя проявява ини­циатива. Концентрира се. Интересуват я формулите, не формите. По психотроничен път за минути извежда и описва орбитата на кометата.

Доцентът по-късно я съпоставя с научните, продъл­жили с години, изчисления за нея. Оказва се - покрити­ето между двете е пълно.

Заинтригуван, документира фактите. Някой ден ня­кой скептичен учен (познава ги - нали преди да срещне Слава е бил един от тях) може да се усъмни в постиже­нията, извършени със странни за науката методи. И в "съмнителните възможности" на психотрониката.

Преди да се състои "парада на планетите"от Слън­чевата система, космическо явление, извършващо се през немалък времеви интервал, феноменът ги "виж­да" - подредени в изящна стройна верига. И дава под­робно описание.

Тези материали също са съхранени.

Въз основа на над четвъртвековна научно-изследователска дейност, Слава Севрюкова с основание твър­ди: "Микро и макрокосветът са свързани в абсолютна хармония. Нищо не съществува извън общия закон на материята. Всемирът е лишен от случайност и хаос. Как е създадена тази хармония? Кога е възникнала? - Тайна на Вечността..."

Надничаща в "биографията на Вселената", "жена­та с космически зеници" разгадава строежа на Земя­та и другите планети от Слънчевата система. Мно­гократно се пренася на Луната. Изследва я, преди там да стъпят американски астронавти и акос­тират руски луноходи. Разглежда негостоприем­ната днес повърхност на Марс и открива следи от отдавна изчезнал живот, кипял на червената планета. Категорична е- в близко време това ще се докаже по научен път.

Прецизните наблюдения, записани от доцент Лозенски, се потвърждават с космическите проучвания. Все повече се разбулват загадките на необятния Все­мир. Разкодирането им шокира. Мисълта на невероят­ната жена пътува сред звездите. И те оживяват - ро­мантични, тайнствени, истински.

Слава изгражда нова космогония. А, може би, възв­ръща автентичната й същност.

* * *

Заинтригувани от възможностите на псифеномена, група астрофизици се обръщат с казуса:



  • Ако едно тяло бъде изнесено извън гравитация и му се предаде начална скорост, какво ще стане с него?

  • Ще спре.

  • Ще спре? Абсурд! Няма гравитация. Какво ще го стопира? Притежава начално ускорение! - Въпроси, бездънни като небесната бездна.

- Да, но не е носител на вихър в себе си. Затова дълго ще се рее. За вас това е безкрайност, но аз виж­дам, не е. Ще замре в покой. Веднъж и завинаги.

Слава променя законите на физиката, валидни за необятния космически вакуум.

* * *

Галактическите купове, галактики, звездни и планетни системи, подобно на атомите, се зад­вижват от космически вихри. Безспирно устреме­ни, извиват се със страховита скорост. С неиз­менна посока - "вихър до вихър, вихър във вихър". Заедно изграждат огромно вихрово поле. Благода­рение на него, Вселената непрестанно се върти.

Хармонията на взаимно допълващите се и противо­поставящи сили в природата буди изумление. Направ­ляващият света ред, скрит във великото Безмълвие на Вечността, оживява.



"Космическият вихър - твърди психотроничката, прелитаща като приказна Жар птица вселенския не-обят, - е безконечно движение. Уподобява неугасима въздушна вихрушка. Планетите и Слънцето в наша­та звездна система се привеждат в постоянна дина­мика от "слънчев вихър".

Завихрянията в микро и макросвета са "леви". "Дес­ни" не съществуват. Без тях всичко - от микрочас-тиците до свръхгигантските звездни тела и галак­тики - би застинало. Лишена от "звездни ветрове", Вселената ще се скове и вледени в покой. Вихрите са първопричина на движението. Космическите струк­тури са изваяни от тях. Организират материята и я направляват."

След тези наблюдения логично е да се запитаме: не е ли светът сътворен от Мисъл? Въплътена и раздвижена във взаимното преливане на материя и енергия?

(По-нататък от жената-уникум ще узнаем: "Мисълта е полеви тип материя. Тя е и енергия"- б. а.)
Вселената преминава през "психотронните очи" на Слава. В обяснението за макроустройството на фи­зическия свят тази неоренесансова личност надмогва заблудите на времето. То, според съвременните физи­ци, изкривявало пространството. За Слава факторът време, както вече знаем, обективно не съществува. Има го, но само в човешката мисъл. Затова отминаваме ние, не времето.

Слава е на път да постигне по-стройна и точна от господстващата сега научна система. Какво пък - може би някои нейни проникновения и открития ще залегнат в основите на науката на бъдещето?

ЧОВЕК И ВСЕЛЕНА

С времето изтънява нишката на спомена. Оцеляват фактите - в отговорни все още "квазинаучни" изслед­вания.

Впечатляващ е съвместният труд на Севрюкова-Лозенски "Човек и Космос", публикуван в американско­то списание "Psi Research" през юни 1982 г. Разглеждат поразителните сходства между структурата на земното кълбо и анатомията на човешката глава. Задълбочени наблюдения, предизвикващи размисъл.

"Човек е творение на Вселената. Той самият - ми­ниатюрен Космос. Тайната му може да бъде разкрита, разгледан в единство с него"- твърди Севрюкова.

Лаически на пръв поглед, съпоставките изненадват. Нека се спрем на някои от тях.



Земята, както е известно, се състои от три ос­новни, вградени една в друга сфери: ядро, мантия и масивна кора. Най-важната част на човешкото тяло, главата, според Слава Севрюкова, в известен смисъл я уподобява.

Кои са аналозите?

Мозъкът съответства на земното ядро. Черепните кости и обвиващата го ципа - на земната кора и мантия.

Органът на мислене е изграден от две полукълба със специфична функция. Дясното, за Севрюкова, ръково­ди съзнанието. Лявото изпълнява спомагателна дей­ност. Там, според психотроничката, е подсъзнанието.



(Някой неврофизиолог до днес да е уточнил дори като хипотеза местоположението на подсъзнанието в кората или подкорието на мозъка? За пръв път в световната практика това се извършва от професор Слава Севрюкова.)

Науката все още не знае как човек ползва подсъз­нанието си. То е мрачно. Ако след катастрофа, тежка травма, дълбок нервен срив или изживяване на грани­цата на оцеляване, дясното мозъчно полукълбо се ока­же непълноценно, управляващата функция се поема от лявото. Тогава поведението може да ескалира в опасно. За индивида и обществото.

Това, според изследователката, обяснява как в по­добни състояния се стига до отклонения и престъпле­ния. Възможно е извършителят да не е имал склонност към антисоциални прояви, но след крайно обострен стрес неузнаваемо да се промени.

От новаторската трактовка се разбира защо при увреждане на дясното мозъчно полукълбо се провоки­рат опасни поведенчески отклонения. Тогава водещо може да се окаже мрачното подсъзнание.

Друго наблюдение: на Северното полукълбо преоб­ладава сушата, на Южното е обратно. Нормално е на север да е по-голямо поселението. И това да е решава­що за еволюцията на човешката популация. Северното полукълбо, според Слава, съответства на дясната, Юж­ното - на лявата половина на човешкия мозък. Дясна­та е "по-активна, направлява естеството на човека". По-дейна е и дясната ръка. При ирисова диагностика на дясното око е отразено сегашното състояние на здраве­то, лявото говори за миналото. За хиромантията линии­те на десницата са свързани с настоящето, на левицата - с вече преживяното.

Съпоставките "мозъчни полукълба - земни полус­фери" впечатляват. Странни добре защитени тези. На пръв поглед случайни. Но дали е така?

Земното ядро, подобно на човешкия мозък, според лидера в психотрониката, се състои от две основни съприкосноваващи се половини. Едната е течна, огнено­червена. Разположена е дълбоко под Южния магнитен полюс. Безспирно я просмукват нажежени вихри. Дру­гата - сива, по-уплътнена - също е обхваната от интен­зивни завихряния. Обгръщат предимно повърхността й. Намира се в глъбините на Северния магнитен полюс. От сложните взаимоотношения на двете субстанции в ядрото на планетата се индуцира мощен заряд, прово­киращ нейния магнетизъм. (Някой досега да е разкрил причините за това природно явление?) При процеса се отделя огромно количество топлина.

Надничайки в пъкления огън, бушуващ е ядрото на Гея, Слава вниква в закономерностите на глъбинния хаос. Земята уподобява самозахранващ се жив орга­низъм. Със скелет от планини, с кръвоносна система от реки. Диша с белите дробове на горите, пулсира (приемаме това за сеизмологични катаклизми), отде­ля с вулканите (над 620 действащи), неуморно кръжи в сложна спираловидна орбита.

Интересни съпоставки. Може ли науката да ги дока­же? В състояние ли е да ги отхвърли? А още в древни тибетски манускрипти е записано: "Земята е живо съ­щество." Подобно твърдение защитава преди 400 го­дини и Леонардо да Винчи. Пророчицата не ги е чела. Тя го знае.



Слава се взира в почерка на Създателя. Разшиф-рова скритите светове. Вниква в най-великото чудо на света - човека. Стига до малки и големи открития, очакващи официално потвърждение или отхвърляне.

Загадъчност и библейска иносказателност: "Гени­ят, сътворил Мирозданието, е вложил част от него и от себе си във всекиго от нас. Затова човешкият дух е вечен. Вселената е Бог, който никой никога не е видял, нито разгадал. Велика тайна.

Копие на Всемира е човешкият мозък. Не работи с пълна мощ (едва с 12-14 % от своя капацитет - б. а.), а частицата, отломък от Отца - твърди прорицател-ката, - обитава космоса на нашата духовна плът. Трудно е да го проумеете. Някога и това ще стане."

Мозъкът е обезопасен с черепна кутия, чиито кости са свързани с шевове. Така е и при Земното кълбо. (Структурата на кората на Глобуса, според съвремен­ните представи, е изградена от масивни континентални и междуконтинентални литосферни плочи.) В средата на миналия век Слава забелязва, че границите между тях не са рязко откроени, а леко се застъпват.

Това вече е доказано.

Аналози, изпреварили с години научните откри­тия. Постигнати по нестандартен психотроничен път. Всеки детайл може да изглежда случаен. В комплекс, навеждат към прецизна система, плод на свръхразумен умисъл.

От съвременна позиция можем да разширим докла­да на Севрюкова-Лозенски. Все повече учени доказват - водата има памет. Заема около 80 % от земната по­върхност, а атмосферата е наситена с нейни пари. Ако водата действително запаметява, възможно е "съзнани­ето на Синята планета", като живо същество, да е не другаде, а в загадъчните молекули на Н20.



"Човек е преди всичко космически феномен, а след това земен" - революционна за времето е тезата на Константин Циолковски. "Земя и Космос са едно"- ще допълним, изхождайки от познанията на двадесет и първото столетие.

Какво издават наблюденията на пророчицата, про­никваща в схемите на работа на Висшия Разум? Ла­бораторията му е Космосът. Ние сме концентрирано негово отражение. Следователно - и подобие.

"Човек е светът" - има основание да заяви това Слава, изхождайки навярно от себе си. Всемирът е в нея. С невероятни сетива го разкодира. Взряна в неви­дими за нас космически процепи, го изучава.

Отговорността за опазването му задължава. Нас, една от неговите съставки. Осъзнаем ли се като сът-ворци в "Необятното Мироздание", разумно и уверено ще съхраним живота.

Добре защитени лупинги на мисълта. Доказва се пластичността на триединството "хомо сапиенс-Земя-Космос". Разкриват се и осветляват небесните ни корени.

* * *

След публикуване на доклада някои оригинални ста­новища са ползвани от авангардни учени в тяхната изс­ледователска дейност. Срещал съм ги преди десетиле­тия, възхитен от мощния им размах. Без да подозирам автентичните автори.

Неописуема бе изненадата ми, когато се натъкнах на доклада, публикуван през 1982 г. в САЩ, изнесен на ав­торитетни психотронични форуми в чужбина от все още непопулярния в нашата страна тандем. Този труд бе трасирал десетилетия напред основи на бъдещи проуч­вания. От него черпеха вдъхновение и захранващ мате­риал световни изследователи, присвоявайки си славата им.

Историята на невероятните проникновения на Слава Севрюкова има продължение. През април 1988 г. в гр. Томск в Русия на школа-семинар на тема "Непериодич-но протичащи явления в околната среда" е изнесен доклад на Б. Ацюковски "Етеродинамичният модел на света". Развити са идеи, съмнително близки на из­ложените от Севрюкова-Лозенски в цитираната тяхна публикация преди 6 години, без те да бъдат упоменати. По-късно пък от него вземат други, също без да се позо­вават на автора.

Защо? Докога?

* * *

Новаторският труд "Човек и Космос" надхвърля посо­ченото дотук. От необичаен ракурс се изследва най-висшия продукт на човешката мозъчна дейност - мисълта. Какво представлява? Как се извършва ум­ственият процес?

В науката има сериозни постановки по проблема, но съществуват бели петна и неясноти. Водят се спорове. Нашата изследователка изгражда стройно защитено оригинално становище и в тази все още неразгадана сфера.

"Мисълта - за Слава - е вълна с необичайна сила. Не е електромагнитна, гравитационна или свързана с известните физически полета. Разпространява се със скорост, многократно превишаваща светлинна­та. Излъчва се от клетките на мозъка и, подобно на него, е светлосива на цвят. Мисълта - продукт на 100 милиарда сложно организирани мозъчни клетки.

Узрее ли, откъсва се и устремява натам, където човек я насочи. Тогава се превръща в пси-вълна, проя­вяваща се самостоятелно извън него. С нямаща равна на себе си в света транскосмическа скорост въздейс­тва върху обектите директно, на огромни разстоя­ния. Благодарение на нея, всеки, притежаващ разви­ти мозъчни центрове, може да достигне набелязания обект и получи от него необходимата информация."

Състоянието на владеене и насочване на тази вълна Слава нарича "сила на мисълта". С нейна помощ про­никва в микро и макрокосмоса.

Вече е научно доказано: енергията на съзнанието влияе върху физическите полета. Душата е тип енер-гоинформационно поле. Освен с мозъка, който според бележития съвременен руски физик академик Акимов "има периферна позиция за съзнанието", все повече ще се разбира - ние мислим чрез душата и духа. Това се потвърждава от спомените в регресивен транс за света на отвъдното. Там съществуването е в духовен план, а се мисли и чувства. Тогава ролята на мозъка в съзнателния процес може наистина да се окаже не решаваща, а спомагателна. При слоновете той е четири пъти по-голям, а по-умни ли са те от нас?

Космосът, според Слава, е "пронизан от ефирни информационни канали". Индивидите с прогностични

Способности чрез насочване мисловна вълна натам извличат сведения от тези още неизвестни на науката източници. Те са като „ каталози” на Вселенското знание. За целта трябва да се обозначи „ прицелната точка”.

Постигнем ли това, в състояние ще сме да уловим мисълта. И чрез нея да разпечетаме кона на живота.Тук и отвъд....

„Настъпват времена – разкрива пророчицата – човек да черпи информация направо от Космоса, защото той е Космос и всичко там, е в него”.

„За проникването в онези светове – споделя псифеноменът, трябва да притежаваме духовна и морална чистота.... засега човечеството борави едва с 1/10 мозъчни клетки. С еволюционното развитие процентът ще расте.”

Мисълта е свръхенергия. Според теорията за енерго-информационния обмен, колкоко по-концентрирана е информацията, толкова по-мощно е нагнетяването на енергия. Има ли по –голямо информационно съсредоточаване от това в недрата на все още неразгаданото чудо, неречено мисъл?

Евристично оригинален труд. Така разгледан , човешкият мозък е биологична енергийно-полева информационно-предавателна централа.

Какво се извършва в него? Няма общоприет научен отговор. Я древните, прониквайки в мислите, са се отитвали да съдрат дори тяхната форма. За йогите те са ..... триъгълни.

Никой все още не е проучил цялостно „тайнствената люборатория на мисълта”.

* * *

В Библията е казано:„Вначалото бе Словото.”Слово–„Логос”. Но „Логос”означава и мисъл. Верният превод според мене , е : „В началото бе Мисълта.”

Словото е мисъл, облечена в думи. Те, нейни символи и знаци. Могат да са неясни, да означават дори безмислици. Хаосът е брътвеж. От брътвеш ли е изведена. Сътворенителната мисъл (Логос)? Ако „ в началото е Словото”, кои са тези думи? Или са изречени от другито в Божието име?

Съдържанието често пъти не е в думите, а между тях. Може ли Сътворението да е словесна кауза? По-скоро е висша Мисъл, въплътена е материята. Мисълта е изумителна енергия – градивна, всемогъща, космическа.

Ако приемем „ В началотобе Мисълта”, това чудесно кореспондира с поддържаната от Слава Севрюкова идея за „ Разумна Вселена”. Такъв е „ пращящият от живот необятен, студен, и в някои участъци наженен до бяло междузвезден вакуум”
Космосът – материализирана Мисъл на всепроникващия Ум на Сътворителя. Дали Бог е свят на стихии или велика Мъдрост?...

Вселената е Разум. Разбираме я дотолкова, доколкото разираме Него. Разумът – архитект на Мирозданието. Бог се пресъздава. Христос е висше Негово творение. Космосът – безкраен калейдоскоп от звезди, мъглявини, галактики – видимата съставка на една от божествените структури. Микрокосмосът – друга. Светът около нас – трета. Духът, душата, мисълта са фини връзки за контакт между компонентие.


„ Стартегът на мислъта” Слава Севрюкова разкрива физическите и енерго-информационни същности на Салиенса, на Гея, на Вселената. Съпоставя, анализира от необичаен ракурс все по –пластично очертаващите се шедьоври на Ваятеля. В Троицата „Човек-Земя –Космос” привидно хаотичните съставки на Цялото, са интегрирани и преливащи една в друга.

„Отечеството на великата душа е цялата Вселена”- казва Демокрит.

Слава побира света в психотронния си взор. Ако има машина за пътуване във времето, това е одухотворената мисъл.
Мирозданието не е бездушна механика, а Велика Мисъл, въплътена е материя от Висшия Разум. Вре­мето също е мисъл.

Да се учудваме ли на нейните "странни методи" за проникване и опознаване на света?

Така осветен, Космосът около и в нас е хармоничен и божествен. "Творенията на природата са като току-що изречено Божие слово" - възкликва Гьоте.

Разширяващото се познание е шанс за единение с Всемира. Вълнуващи перспективи.



ИЗВЪНЗЕМНИ ЦИВИЛИЗАЦИИ

Вярата в извънземния Разум - бягство от реалността или проникване в бъдещето?

Медиите тръбят факти, полуфакти и измислици за НЛО. Немалко от тях отклоняват общественото мнение. Създавани са и разпространявани от световните свръх-сили. Но има и автентични.

Коя е истината? Понякога, за да я откриеш, по-доб-ре е да провокираш в разговор знаещ и интересен съ­беседник, носител на божествена дарба, отколкото да се ровиш из сайтове на Интернет и информационни агенции. Да почерпиш сведения по тази изкушаваща и щекотлива тема от свръхфеномен е върховно предиз­викателството.

Може ли за мистериозните пришълци да се говори спокойно, без палещи страсти и вълнения?

Домът на Слава, нашият "Дон Хуан", за кой ли път е препълнен. Какво да се прави - е подстъпите към прохождащата наука психотроника търсенето мно­гократно превишава предлагането.

Бурно спорим: уникат ли е човекът във Вселената? Съществуват ли извънземни форми на разумен живот в галактическите пространства и, ако да, какво предс­тавляват?

- Задава се време на върховни промени! Помнете, братлета! - С ентусиазъм и трепетно вълнение ехти "гасът на доктор Димитър Сираков. Включи ли се той в разговора, страстите динамитно пламват. - Предстоят съдбовни събития! Представители на три от дванайсет-те суперцивилизации от паралелните светове, които се интересуват от нас, ще осъществят директна връзка.

Любима тема на доктора. Екзалтиран е повече от всякога:

- Не е далече времето, когато ще ни приемат в Об­ществото на Космическите цивилизации. Грандиозен галактически скок! Ще получим безценни насоки от бра­тята по разум! Пред нас ще засияят вратите на Вселе­ната. Без лутания и грешки - мощен тласък. Едва след преломната среща ще се наречем ЦИВИЛИЗАЦИЯ. (Набляга на думата.) Защото все още не сме...

- Чакай, Митко! Бързаш! - Сираков изтръпва.

- Не се сърди, но аз такива срещи не виждам! - Сла­ва с необикновените си заложби е като врата към други измерения.

О, не, богонадарената не се кара. Гласът й е все така благ, очите усмихнати:

- Мили приятели, извънземните, както вие ги нарича­те, са другаде. Не там, където ги търсите.



Дон Кихот може да изгуби битка, но не и да бъде съкрушен. Доктор Сираков не се предава:

- Ама, лельо Славе, защо? Според тебе летящи чи­нии не съществуват ли?! - Провокира я с жар. - Натру­пан е огромен фактологичен материал. Как тъй да няма извънземни пришълци?!

Нетърпение ни е обсебило. Ще ни се час по-скоро с гръм и трясък да се разтворят космическите порти. Да полетят към нас, да плеснат с ръце и ни прегърнат високо еволюирали галактически събратя, зелените човечета. Ще ни се да не сме сами - оживели капчици Разум в океана на Безкрая.

Не можем да я разберем тая жена. Не по-малка за­гадка е от извънземните. Понякога интригува, друг път... Отхвърля утвърдени научни аксиоми. С размах помита

условностите на времето. От години е събран доказа­телствен материал за инопланетните същества. Гледа­ли сме снимки и макети по телевизията (тая съмнителна търговия със страх, ужас и насилия), а нашата Учител­ка ей тъй с лека ръка...

Невъобразим шум. Младите открай време са в съюз с яростния синдром на нетърпимостта. Не се побираме в кожите си. Крещим въодушевено един през друг. Ни­кой никого не слуша. Нищо не се разбира.



  • Защо все бързате? Защо?!... - Пробива гневния брътвеж мекият топъл тембър на мъдрата леля Сла­ва, а очите й потъмняват. - Припирате и... грешка след грешка! - Опитва се да охлади ентусиазма ни. - Не е така. Колко пъти съм ги виждала тези, как им казвате, летящи чинии.

(Стаята неохотно се умълчава.) В някои има живи същества, но не са чак толкова високо разви­ти.

Вулкан от нов, още по-нетърпим вой.

- На по-извисено ниво са от нашето, но на принизе­но, в сравнение с останалите наблюдаващи ни циви­лизации. - Продължава притежателката на духовно зрение. - Разберете: летящите чинии, ракети и други машинарии, са примитивни приспособления. Ползват ги недотам извисени общества на извънземни. С тях се носят над Земята и в междузвездните пространс­тва. Това е техника. Колкото да изглежда съвършена,да възхищава и зашеметява, е НИЗША! (Набляга на думата.)

Не се наемам да описвам ситуацията. Закрещяват хиляди морски сирени в душите ни. Нищо не се разби­ра. Възмутено гневно бръщолевене. Напират въпроси на несъгласие. Странен е вкусът на чувствата.

В словесната канонада кой знае как си пробива път познатият галещ глас:

- НИЗШИ, помнете добре...

Нашата Учителка прави кисела гримаса. Отмята глава. Гласът й се губи в ужасната патаклама. Работи правилото: тези, които не знаят, не млъкват, онези, кои­то знаят, мълчат. Но тя продължава:


  • Машини... Високо развитите цивилизации, за раз­лика от тях, са на такова ниво, че не им се налага да "ползват съоръжения. Разбрахте ли ме най-после?

  • А кои идват тук? Твърдиш, при нас са най-несъвър­шените извънземни. Как се придвижват до нашата пла­нета? А после обратно? - Протестираме с основание.

  • Въобразявате си, че им трябват приспособления?... Интересно...

Внезапно замлъкнала, леля Слава като че осмисля реакциите ни. Словата й зашеметяват като електрошок. Разминаването с очакването е огромно. Не е ли още по-интересна с това?

Утихваме. Какво ще последва?



  • Да-а-а. Човек е устроен да разсъждава така - тихо въздиша. - Трябва да се транспортира, за да види с очи. Прави сте. При инопланетяните, обаче, е различно. Тези същества са съвършени. Не се налага да пътуват в Космоса с органичните си тела, за да ни видят с очи или с апаратура. Разбирате ли? - Учителката е неп­роницаема. - Извисена еволюция. Машинарии на тях просто не са необходими. Те обслужват физическите тела. Авангардните представители на извънземни цивилизации се озовават директно при нас или което и да е кътче в Космоса без летателни апарати. Ясна ли съм?

  • Защо говориш така, лельо Славе?! - Възмутени сме. - Явяват ни се в скафандри и космически кораби. А ти - излишна техника. Има документални записи, сви­детели, фотографии... Фалшификати ли са? - Разпале­ни сме. Отново я подлагаме на задушаващ огневи вал от въпроси. Май успяхме да я притиснем.

  • Ето, не сте разбрали... Ох, уморих се... Повтарям, повтарям... едно и също...

Това не е вярно. Жената, осъществяваща транс-космически звездни контакти, е толкова добра и урав­новесена. Не й омръзва да обяснява. С широк духовен регистър, не е в характера й да се кара, да се сърди. Прекалили сме. А тя владее до съвършенство нестан­дартната дързост - смирението.

(Години след тези разговори стигнах да извода: спо­рът е привидна комуникативност, битка на Еготс Прерасне ли в съвкупност от монолози, спира обме­нът на информация. Всеки напира да изложи и наложи мнение. И парадира, горд с изявата си. Разсъждава­щият наум, контактува с дълбоки нива. Спорещият със света, е затворен за него.)



- Защо не успявате да разберете?! Защо... – Мръщи се прорицателката, а разцъфтялата усмивка на оду­хотвореното й лице опровергава недоволството. - Част,от извънземните наистина ползват машини – инак няма да прелетят при нас. Прави сте. Многократно са ни надминали еволюционно, но, въпреки това, изос­тават от всемирното космическо развитие. С маши­ни и скафандри са, защото и те като нас, горкичките, просто не могат без тях. Разбирате ли?

Гробно мълчание.

- Има, обаче и други, слушайте внимателно – високо еволюирали. Не се нуждаят от летателни техники и скафандри. Но и те ни се представят в летящи чи­нии, за да си обясним как са пребродили космическите бездни и проникнали в затънтения край на нашата галактика. Трудно ви е да си представите придвижване по друг начин, нали?

Гледаме я покосени.



Слава загадъчно се усмихва:

- Как се разкрещяха! Интелигентни хора. Браво! Но това, уважаеми момчета и момичета, говори... Да се учудваме ли защо тези факти не се приемат от хората? Не сме готови за среща с високи нива, затова. Прекале­но рано е - силно и заразително се смее. Завладяла ни е космическа тишина. След малко продължава:



  • За да възприемем най-напредналите от така наре­чените пришълци (за мен са част от съществата на Всемира), налага се да ни разиграват нещо като косми­чески спектакъл. Ясно ли е?

  • Аааа, виж ти!... Но тогава не всички летателни ма­шини и скафандри са истински?

  • Добър ден! - Усмихва се с облекчение. - Да, така е. Проектират в съзнанието ни летящи чинийки, об­лекла, различни хуманоидни фигури. Ние ги "виждаме", "чуваме" и се убеждаваме в "автентичността им". Инак с нашата примитивна, за тяхното ниво на раз­витие система на мислене, никога няма да проумеем, че са тук. А те от памтивека са край нас. Уви, позна­нията и интелектът ни са твърде ниски, за да разбе­рем това.

  • Оказва се - разиграват ни етюди с космическа бута-фория и реквизит, за да ги приемем за реалност. Инак няма да схванем, че са тук. Какво целят? - Питаме за­жаднели.

  • Могат да напътстват с внушения живота ни. А ние да си въобразяваме, че това са наши мисли - внимател­но се вмесва доктор Сираков.

  • Браво, Митко! Отлично! - Поощрява го. - Важно е кой контактува с тебе, с мене, с нея. Какво е неговото равнище. И още - тук вече сте прави - с каква цел. Ос­вен това те не се намесват пряко в нашия живот, за да не нарушат естествения ни еволюционен ход.

Замлъква, като че за да осмислим думите й. Все повече ни обзема чувство на безтегловност и безплът­ност.

След малко продължава:

- Човек трябва да се стреми към извисени мисли и дела. Не забравяйте - облагодетелствани сме със Сила. Несравнима, божествена! Силата на мисълта. Но не всички искрено, без вреда за другите и себе си, я ползват. Още по-малко пък за добро. Особено в по­ литическия елит. Затова сред човешкия род предстои голямо отсяване...

Озадачени, не дишаме. Странно успокоени. Мушица да бръмне, ще ни стресне и извади от космическия унес. Асимилираме вселенски знания. Разраства се кръгозо­рът за паралелните светове.

Тая хрисима женица е с небесна власт над нас.

Писателят уфолог Димитър Делян съпровожда през 70-те години на миналия век руския академик (по оно­ва време професор) Валентин Фоменко на посещение при Слава.

Ученият се интересува за два предмета. Единият е свръхлек златист метал. Според академик Вейник, на Колския полуостров в Северния ледовит океан е ка­тастрофирала летяща чиния. Късчето е оттам. Другият е силно изтрит, почти заоблен керамичен шестостен. Професорът е заинтригуван: от извънземен характер ли са?

Но нека дадем думата на Димитър Делян:

"Поставила ръка над тайнствените тела, Слава се концентрира:


  • Не са на извънземни. Златистият метал е ползван в недалечно минало при строеж на водни плавателни съ­дове. Керамичният предмет е жезъл на шаман. Древен е. И двата са от земно естество.

  • Виж, виж, лельо Славе. Надникни по-внимателно. - Опита се да я насочи професорът. - Имаме сведение за летяща чиния...

  • Абе вие какво си мислите! - Възкликна раздразнено прорицателката. - Извънземните да не идват тук, да ръсят свои вещи по Земята?!...

По темата за паралелния живот тя бе изключително внимателна - завършва спомени Димитър Делян. - За тези предмети повече не говори. След това обаче разк­ри невероятни неща за семейството на академика. Той ги потвърди. Тръгна си разтърсен от дома й.

С кола поехме за Петрич. Да сверим информацията с Ванга."

Натъкваме се на интересен факт: съществувала е система за съпоставяне информацията на Слава с таза на Ванга. Така, както ще разберем в една от след­ващите книги, е и при разкопките в Царичина. Има и други случаи. За визитите при петричката пророчица се знае. При Слава - не. Тя е по-дълбоко засекретена.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   20




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница