Книга е опит за проникване в земните и вселенски проявления на необикновено човешко същество

Изложената от психотроничката теза се потвърж­дава с документирани мощни вихрообразни течения в дълбините на Саргасово море. Необясними с нищо поз­нато досега.

Какво ги провокира?

Разбулването на загадката едва започва.

Това дава основание на Слава и други изследовате­ли да твърдят: планетата ни е "своего рода жив орга­низъм". С атмосфера, биосфера и монолитен скелет. С реки, уподобяващи кръвоносна система, с планински вериги - костна, с вулкани - отделителна. Опасана е от жизнени меридиани - чувствителни силови линии, маркиращи енергийните й зони - нейните нерви. Не е лишена от аура... И още, и още...

Или?...

Хипотези, хипотези...

Какво причинява разкритото от Слава Севрюкова, възпламеняващо се през определени периоди гигантс­ко завихряне? - Отговор навярно ще даде бъдещето.

Човечеството се приближава към разкриване и на тази загадка. В началото на 1997 г. (шест години след смъртта на псифеномена) ехолоти на рибарски кораб регистрират на океанското дъно до Бермудските ост­рови неравност, уподобяваща пирамида. Наскоро след това американецът Чарлз Бърлиц организира морска научно-изследователска експедиция. Установява: раз­положена е на около 400 метра дълбочина. Дължината на основата й в метри е 200, височината - почти 150. Наклонът на стените е същият, като на Хеопсовата. Една от тях е малко по-дълга от останалите.

От какъв произход е? Изкуствена земна форма или естествено природно образувание? Дали някога се е извисявала над водата, потопена след мощен катакли­зъм? Вихърът на Бермудите не е ли провокиран от излъчванията на това тяло?

Ако в него е ключът на гигантските водни конвул­сии, възможно ли е епизодичните торнадни стихии по тези места да са резултат на силовите му линии?

Слава Севрюкова не изяснява енигмата докрай. От­говаря на едни въпроси, но с времето възникват други. Отдавна не е сред нас за меродавно становище. Фено­менът съзира и разкрива причината за катастрофи­те по тези места - периодично възникващи рушителни подводни и въздушни завихряния в Саргасово море. Толкова.

Какво ги предизвиква? Колосална подводна пирами­да? Или друго? Не е уточнено.

За психотроничката "земните вихри", подобно на космическите, бушуват непрестанно. От сложните вза­имоотношения между тях периодично избухва, а после внезапно стихва гигантската конвулсия Бермудски три­ъгълник.

Такава е истината за непредсказуемата стихия на зловещата земна гилотина, безследно унищожила фло-тилии от кораби и самолети.

Хилядолетна енигма. Не предава лесно тайни. Студенокръвното чудовище шества и взима жертви.

С възхода на науката човечеството все повече се приближава към неговото разгадаване. Мощен тласък в това е получило от световно признат психотроничен авторитет.

Реалността - по-непредсказуема и от най-развихре­ната фантастика.

БИОГРАФИЧНИ ФРАГМЕНТИ

Как се пише за свръхфеномен? Белязан от Бога, обединява в себе си физическия, духовния, божестве­ния свят. Свободно контактува с тях.

Животът на Слава Севрюкова е една горяща факла.

Родена е в гр. Нова Загора. Четвъртата къща сре­щу някогашните казарми по шосето от Стара Загора е нейната. Състои се от стаичка, кухня, антре. Шестч-ленно семейство се е побирало в нея. Подът на стаята е дървен, на антрето и кухнята - пръстен. В този дом преминава безгрижното й детство. "Там, откъдето съм - спомня си след години, - само праскови има."

(Тази къща отдавна е разрушена. На нейно място се издига жилищен блок - б. а.)

Нека надникнем в родовите хроники. Дядо й Руси, по майчина линия, е новозагорски комита. Буйна натура, обича да разиграва кон, развявайки перчем. Безупреч­но точен стрелец, горд с дългоцевата си пушка.

В размириците на Руско-турската освободителна война зад открехнатите кепенци на дома, скришом за­ема позиция. Изстрелът му е безмилостен при първия мернал се турчин на далечния мост.

В олелията и суматохата поробителите не успяват да разберат откъде се стреля. Не смеят дори да допуснат, че "тихата рая" ще се осмели на такива "пехливанлъци и золуми". Успокояват се: заблуден куршум ще да е изс-вистял от близките казарми.

Следва ново покушение.

Поставят постове. Плъпват съгледвачи.

Нарамил пушка-бойлия, мъжът с харамийска душа се измъква по късна доба. И отрядът на генерал Сто-летов набъбва с още един опълченец.

Съпругата му е пълна негова противоположност -милозлива и кротка. Изкусна знахарка и билкарка. Лее куршум, бае против уроки.

Странно съчетание. Мъж с необуздана кръв и хриси­ма лечителка.

(Това, както ще разберем по-нататък, се повтаря като по фамилна закономерност и в семейството на Слава.)

Дъщеря им Мария, добра къщовница, унаследява майчиното дарование. Но и го доразвива - умее да предсказва.

Обработеният с години лечителски и ясновидски ген се предава и на най-младото поколение. С многократ­но по-извисени способности са нейните деца - Слава и особено единият от братята и.

Сред митове, легенди и предания за неотшумели ве­личия - носители на божествени лечителски дарби и не­покорни комити - израстват Славка и тримата й братя.

При бягството на населението от Нова Загора по вре­ме на Освободителната руско-турска война нейният вуйчо, син на дядо Руси, ще загине от ятагана на озве­рения башибозук. Мъчителен повод за по-прозорливите хора от рода по-късно да се запитат; не е ли това гор­чиво възмездие за някогашните "подвизи" на юначния комита?...

Казахме, безгрижно детство. Истината е - Слава е от многолюдно семейство. То трудно оцелява в нищета и глад. От малка свиква да спори с неволята.

Така ме запознаха със странната жена като със 106 годишна столетница. По документи.

И така - грабва я белогвардейският емигрант Сте­пан Севрюков.

Руснаците имат своя общност в Нова Загора. Укра­инецът Степан от Харков е тежко ранен в крака. От коляното до глезена му зее дълбока незаздравяваща рана. Дълго го лекуват в лазарета на обновените бивши турски казарми, отстоящ на метри от дома на Слава.

Милосърдната шестнайсетгодишна девойка безвъз­мездно се грижи за ранените. Починал е баща й. Нас­коро осиротяла, милостива като своята баба, усвоила тайните на лечителството от нея и майка си, не може да остане безучастна.

Украинецът от пръв поглед се влюбва в усмихнатото състрадателно момиче.

След оздравяването я иска за съпруга. Народността му е предимство - нали дядо й някога е воювал рамо до рамо с русите. В семейството още се разказват легенди за оня героичен период. Едва изхранващата се много­людна фамилия с радост му я дава.

Но се налага да й добавят 2-3 години, да изглежда пълнолетна. За по-голяма сигурност буйният украинец брои на свещеника 220 лева. Двамата "поливат сдел­ката". Преподобният отец фалшифицира венчалното свидетелство. И се престарава в това. Е, има причини. Стигнем ли до сватбеното тържество, ще ги узнаем.

А тяхната сватба е колоритна. Колоритен и забавен е и кумът им - инвалид от Първата световна война.

Нека се опрем на автентичния разказ на Слава за възловото събитие, преобразило из основи живота й:

"Влязохме в църква. Аз съм като главичка на топлий­ка. Не се виждам в тълпата. Гостите, пийнали, щуреят:

- Булката! Де е булката?

Ония, които ми носеха воала, ме смятаха за дете, любопитно момиченце, зазяпано в сватбата на буйния украинец.

Булото бе толкова голямо, че от него можеха да разк­роят общо за четири невести, ама зрели, не като мене.

- Де е булката? - Напират веселите сватбари, а аз се муша сред тях.

И наистина, срязаха воала на четири. Наметнаха един от тях над главата ми. Накичиха ме с бяла пан­делка.

Дребна, слабичка, заприличах на кукла.

Засрамена, шмугнах се пак сред сватбарите. Отда­леко вече ме различаваха по булото. А аз смутена се криех - нали бях невръстно момиченце.

-Булката! Булката! - Крещяха подпийнали приятели­те на мъжа ми. - Да излезе! Да я видим!

Режещ студ. Пламнала от неудобство, още повече се свих. Под високите манастирски зидове се смалих-сма-лих. Потънах в лютия мраз. По-ниска от мравчица...

Мъжът ми, пиян, се кандилка. Попът - също. Пеят развеселени: Степан - на руски, попът - на български.

Уговорили се тайно двамата да ми наддадат две-три години. Но, порядъчно почерпени, нечестивците приба­вили... двайсет. С толкова Степан бе по-възрастен от мене.

Узнах за измамата едва, когато мъжът ми почина. Какво се оказа - сега да съм столетница! - Смее се от душа леля Слава.

"Лельо Славе, ама ти си била на сто и три години!" "Сто и три?!... Не може да бъде!" "Я виж брачното си свидетелство!" Знаех, надписано е. Не бях го поглеждала. Но чак пък толкоз да се престараят... Жесток и жалък мъжки свят.

Така започва семейният живот. Далеч от патриархал­ната идилия.

Беднотия до шия.

Преселват се в град Шипка. Квартирата им е до Шипченския манастир, където наскоро са се венчали. В малкото градче още не са отзвучали спомените от руско-турската Освободителна война. В памет на ге­роите е въздигната православна императорска църква с позлатени кубета. В околностите е разквартирована крупна белогвардейска общност.

Сред офицерите има изискани представители на руския хайлайф. Някои от тях са аристократи - графо­ве, князе. Довели са и семействата си.

Младоженецът Степан, бивш ординарец, е човек на живота. Ненадминат кулинар. Устройва се като главен готвач на емигрантите.

Полезни за Слава години. Будна, любознателна, жената с беден произход учи език. Усвоява финеса и изтънчените обноски на низвергнатата аристокрация. Надмогва сиромашията с богатство на духа.

Носителка на светлинна дарба, търсена е от изгнаниците. Измъчвани от носталгия по родината, в нейно лице съзират искрици надежда в неясното бъдеще. С лекота прелиства живота им.

Обгръщат я с внимание. Благодарни за сбъдналите се предсказания, подаряват й сребърен кръст и шепа златни монети.

Дарбата е и болка. Всички от обкръжението й бла­гоговеят пред нея, а най-близкият нехае. Ама, че пара­докс!

Но идва ден, научава. И започват проблеми.
Степан е невъздържан, страшно ревнив. Жена му е красавица с разкошни кестеняви коси. С необикновени заложби. С десетки и стотици почитатели и почитател­ки.

Не, с това ревнивецът няма да се примири. Трябва да му принадлежи. Изцяло.

Семейството се мести из страната.

Настаняват се на квартира в Княжево. Слава постъп­ва в Тъкачната фабрика в София. Труд, оскъдици, нес­годи. Никога няма да се потопи в морето на безоблач­ното щастие. Все повече опознава страданието - този, според мъдрите латини, "пробен камък на доблест-та .

Годините летят. От млада боледува. Страда от воден плеврит.

Претърпява седем операции. Най-рискована е на черния дроб. Две години се възстановява в болница. После още толкова носи каучуков дренаж. Не й проща­ва и перитонитът. Остава без деца.

Обяснението е просто - каляват духа й.

Няколко пъти е пред портите на Отвъдното. Не прекрачва прага. Силите отгоре ли я пазят? Когато е на ръба, Висши същества решително я отпращат: "Върни се! Дълго още ще си на Земята."

След операциите виденията й се засилват. Животът продължава. Но тя остава нетрудоспособна.

Как да бъде жрица, без да е преминала през смърт­та? И да е оцеляла?

* * *

В столицата в някогашния квартал "Трисули" (индийс­кото значение е "Богиня на дърветата"), разположен в района на днешната "Овча купел", на улица "Георги Ко­вачев" 1, семейството успява да спретне къщица. Ста­ичка, кухня и антре. Досущ като бащината й.

Стопанката я поддържа идеално чиста. Невероятен естет, обича красивите дрехи. Изплела си е светлорозо-ва жилетка с чудни шарки. Слабост й е коприната. Бро­дира покривки. Пише стихове.

"Леля Славка бе лишена от деца и това много й теже­ше - спомня си Мария Тунева от Нова Загора. - С мама се събираха по роднински. Неведнъж тихо е въздиша­ла: "Имаш четири рожбици, дай ми ей онуй, мъничко­то." (Това бях аз.)

Мама, която много я обичаше, през сълзи въздиша­ше: "Ех, сестро, трудно се откъсва дете от майка, два пъти по-трудно - кога се роди..."

Лишена от наследници, приютила е три котака. Дала е подслон на сухоземна костенурка, криеща се под гардероба.

Непредсказуеми са замислите на съдбата. Контак­тният Степан се запознава на чашка в кръчмата с вдовец, на чийто гръб лежат четири невръстни деца. Съпругата му е загинала при бомбардировките над Со­фия през Втората световна война. Едва ги изхранва. Бездетният белогвардеец измолва най-малкото - триго­дишно момиченце.

Вечерта по неотменна традиция се прибира с пови­шено настроение. Тоз път повече от всякога. От портата юнашки се провиква: "Слава, Слава! Счастие болшое! Ставай, милая!"

Съпругата му е на седмото небе. Не може да повяр­ва. И да се нарадва на малката кукличка.

В дома настава неописуемо вълнение.

Тая нощ няма да мигне. И, нали е и шивачка, взема й мярка, докато малката спи. До късно шие. Прекроява една от роклите си.

Сутринта Ваня се събужда в нови дрешки.

С години се грижи за нея.

До осиновяване не се стига. Размислил, далече от алкохолното опиянение, бащата отказва да даде съгла­сие за това.

Слава я има за своя дъщеря. Оженва я и дълго след това й помага в домакинството.

Ваня я обича и уважава като родна майка.

* * *

Маломерната къщурка не впечатлява. С нищо. Ос­вен с високия стълб в двора - антена в небето. И с нео­бикновената стопанка.

Невъздържан, неотрезвяващ. Изживява мъчителна драма с него. Непрестанно трябва да угажда. Вечер пере ризата му, та сутрин да ухае на чисто. И не само това...

Природно смирена, не роптае. Цени чистотата. Из­пълнява желанията на съпруга - пере и чисти, чисти и пере.

Скучно ежедневие. Идеална хигиена в къщи и, което е по-трудно - в душата.

Това не я натоварва.

Откъсне ли се от алкохолната прегръдка, Степан е сърдечен. Но с годините проблемите се засилват -припреният украинец е все по-обсебен от чашката. Не приема природната й дарба. Пренебрегва я, за щяло-нещяло ругае. И по-лошо... Мислел си е навярно: "Тол­кова като знаеш и хората не могат без тебе, я да те видя как ще ги срещнеш с потрошени зъби..."

Жестока ревност. Животът й е тежък. Но тя устоява. Силите отгоре ли я пазят?

Сговорчива по природа, Слава е подвластна на бо­лезнената си доброта. Любовта поражда паранормални явления. Но мъжът й е груб. Държи се унизително, по­някога като със слугиня. Отсъства духовната връзка.

Това я отблъсква. От младини, в разгара на страсти­те престават да живеят като съпруг и съпруга.

Угнетен, той още повече се запива. Пренебрегва я, не й разрешава срещи с хора. Демонстративно отпраща търсещите я за ясновидство.

Многократно посещава близките си в Харков, но съп­ругата му ни веднъж не поема с него. Бои се от все по-обсебващата го ревност - да не я затири из безкрайни­те украински степи.

Слава запазва брака, но "живее в чистота". Въпре­ки трънливия житейски път, извървян със Степан, тя остава вярна на паметта му.

* * *

В нетърпими условия - съпруг-алкохолик, опасност от затвор за ясновидстване, прави всичко възможно да оцелее при "поредния лов на вещици".

Отлъчва и анатемосва мисионера на Новата епоха Петър Дънов. Следвал в Америка, "белият оракул" разбива оковите на закостенели канони. Превърнал се е в чаровен проповедник на самобитна дълбокохуманна култура. (Ванга нарича учението на Бялото братство "огнена Библия".) След него се стичат десетки хиляди последователи, възхитени от мъдрото му слово. Вдъх­новени от извисения му живот.

Всеки, събиращ тълпи след себе си, се приема за потенциална заплаха от силните на деня. Църковните отци, воюващи за сърца и умове, се боят за целостта на паството. Да не би младото поколение, прелъстено от примамливите идеи на все по-освобождаващата се от догми епоха, да опразни храмовете. Но забравят или не искат да приемат - няма нищо по-привлекателно от свободната мисъл, водеща към Разума.

Слава страни от насаждания от властите конфор­мизъм в обществото. Най-скъпа за нея е свободата на духа.

С Дънов се познават, контактуват, обменят по­лезна информация. Учителят я цени - пред него е из­висен дух. Тя подкрепя благородната му мисия, предуп-реждавайки за трудностите. Знае - учението му е добро, но го чакат нелеки проверки. Свръхсетивните познания задължават. Изпитанията са закалка. Благодарение на тях, душата съзрява за мъдрост.

Двамата често се срещат. Веднъж се уговарят той "да се излъчи", като със силата на мисълта "изстреля духа си в дома и". Това трябва да стане в дните на предстоя­щата седмица - не уточняват кога.

За този случай Слава разказва:

"И ето в сряда усещам в стаята си присъствие. Обръ­щам се към духа:

- Ти ли си, брат Петре?

- Аз - отвръща. - Запиши часа и минутата. Грабвам молив. Отбелязвам датата - два часа и пет­найсет минути."

По късно при срещата Учителят заинтригуван я пита: "Разбра ли кога те споходих, сестра Слава? В сряда, в два и петнайсет след силна молитва отпра­тих духа си при теб. "

Усмивката й грее.

Нелек живот, но не и скучен. Фантастични изживява­ния.

Нека не се учудваме. Сетивата на невероятните хора са с невероятен обхват.

Слава е посещавана и от последователите на Дънов Боян Боев и Любомир Лулчев, таен съветник на цар Бо­рис III.

* * *

9. IX. 1944. Започват "грандиозни промени". Власт­та е "взета от народа", поведен от нови "спасители" към "нови хоризонти". За свръхсензориката за кой ли път настават тежки години. "Народното управление" на свой ред се заема с преследване носителите на нес­тандартни способности. Не трябва да се отклоняват трудещите се от светлите перспективи, които прозорли-вите революционни водачи им предлагат (точната дума е налагат).

Църквата, отделена от държавата, е отслабена. От­минали са времената, когато папата в световен мащаб издава декрети кое е приемливо, кое не в астрономията и науката. Патриархът трябва да е послушна марионет­ка на новите властници. Марксическата държава твър­до се произнася: не на религията, не на ясновидците! Шарлатаните са опасни за страната, поела (за кой ли път) към сияйни бъднини.

Времена на брутални водачи, на груб материали­зъм и атеизъм. Започнало е поредно преследване на свободната мисъл.

И нови проблеми. Слава е просветена, но просвете­но ли е Човечеството? Свикнала да работи със страст, в изнурителната обстановка на свръхнапрежение, губи способности. За първи и последен път. Настава най-драматичният период в живота й.

Заложбите й са възкресени. Наложило й се е да из­върви дълъг път, да възстанови качества. И по-труден - да ги усъвършенства.

Възродена е. В схлупената къщица се случват чуде­са. Витаят духове.

Животецът отново е избуял - обновен, пълнокръвен, истински. Смайващ живот!

Годините напредват. Времената се разчупват. Макар да избягва изяви, мълвата за нея се носи. Привлечени от "жената с психотронно зрение", прииждат посетите­ли. Поемат ли непознати на групи на групи из квартала, съседките учудено се питат: "Тия пък закъде?" И си от­говарят: "При Славка трябва да е."

В сиромашкото си щастие е контактна. Никой не е ви­дял зло от нея. Няма основания за усложнения с власт­та. От никого не иска пари. Доволни от изумителните проникновения, "гостите" скришом пъхат някое левче под възглавницата й.

Проблемите сякаш са отминали. Нищо подобно. За­дават се други, още по-тежки. Този път с мъжа й.

Степан, буйният някога юначага, остарява. Укротени са дивите ангели на страстите. Прокиснат от алкохол, в изолация е. Той сега болезнено го изживява. Съпругата съчувства. Но какво може да промени?

С двадесет години по-възрастен, на свой ред е при­тиснат от болести. Най-много страда от зъби. Няма пари за коронки и мостове. Съдбата ли крои възмездие? Без­силен да се откъсне от винената прегръдка, пенсията му се стопява. До стотинчица. Моли съпругата си за подкрепа,забравил миналото.

Преломните събития не са я променили. Приела нес­годите на страданията за изпитание, великодушно му прощава.

Той е респектиран - от благородната постъпка. Стъ­писан, уплашен - от витаещите духове у дома. Изне­надан - от огромното уважение, с което все по-често пристигат изискани интелигентни посетители. Някои - с позиция в обществото - министри, министерши, гене­рали...

Въпреки бурните издевателства, след смъртта на съпруга си Слава говори с разбиране и нежност за него. Не е мъжът на живота й, но тя е потоп от човечност. Убедена е: "Откажем ли да приемем злото, с трезва оценка за необходимостта от него, ще се затворим и за доброто. Няма случайни хора, премеждия, тегли­ла. Споходилото ни е заслужено някъде, някога. Не от другиго, от нас."

И, непрегънала душа, носи семейните вериги. Без окайване. Нейна стихия е ясновидската магия.